Archive for the tag 'Миниатюрк'

май 26 2016

Истанбул с мотор (4): Дворецът Долмабахче и паркът Миниатюрк

Продължаваме пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. След като пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан Ахмед и продължихме през парка Гюлхане към кулата Галата. Започваме втория ден на пътешествието, през което ще разгледаме двореца Долмабахче и парка Миниатюрк. Приятно четене: Истанбул с мотор част четвърта Дворецът Долмабахче и […]

18 коментара

юни 18 2009

До Гьокчеада и Истанбул (на мотор, естествено!) – част втора

Тази седмица отново ще отскочим до Истанбул – този път на мотора на Ренета. Тя вече ни разказа как са ходили с моторите до Гьокчеада, а днес ще продължим към Босфора. Приятно четене:

До Гьокчеада и Истанбул с мотор

част втора

Истанбул

В Истанбул пристигнахме пак с ферибот.

Взехме първия изпречил се на пътя ни и след около час бяхме в азиатската част на града.


Когато преди година отидох за първи път в Истанбул, разбрах, че съм влюбена безвъзвратно и завинаги в този огромен, стар, шумен, пъстър, приказен град. Бях истински щастлива, че ще имам възможност да го видя отново. Придвижването до центъра ни отне пак около час. Влязохме в европейската част на града по един от мостовете над Босфора. Смрачаваше се и по целия мост светеха бледо лилави светлини.
Намерихме хотел бързо, на около 20 минути път пеша от Синята Джамия и Света София.

Бързо, бързо се настанихме, разтоварихме моторите и хукнахме из нощния Истанбул. Хотелът се намира на една улица разстояние от площад с рибни ресторанти. По протежение на всички отиващи към площада улички има рибни ресторанти, кой от кой по осветени и украсени, всеки опитващ се да привлече клинти с нещо различно.

Пред ресторантите има витрини с наредени в лед всички видове риби, които можеш да опиташ. Тези гледки предизвикаха силно слюнкоотделяне у мен и потрес у Георги. Викачите на ресторантите в Истанбул, предполагам са най-големите полиглоти на света. Ако бяхме с подходяш вид, сигурно щяха да ни заговорят и на китайски. Явно славянските черти у нас се забелязват ясно, защото викачите се ограничиха с руски, сръбски и български. В края на една уличка, мъж облечен с носия вадеше от едни канти сладолед. Вадеше го с огромна сопа и на един път вадеше цялата огромна буца скадолед, която беше в кантата. Това трябва да покаже, колко е гъст и лепкав, предполагам. Не се изкушихме да разберем.

Поразходихме се в неголям радиус около хотела. Купихме си поредните дюнери от поредната дюнерджийница и се прибрахме в хотела, уморени, доволни и очакващи следващия ден.

И в Истанбул, както и на Гьокчеада ми направи впечатление, как дори по малките часове, глъчката и гъмжилото от хора не намалява. И в Истанбул и на Гьокчеада установих, че турците / ориенталците, като цяло, предполагам / си лягат късно и пак така късно стават. Когато на следващата сутрин някъде след осем намерихме отворена сладкарница, най-трудното беше да ни предложат кафе. „Рано е още“ ни каза човека зад щанда. След, това, като истински търговец, сам ни направи кафе, на работно място, което не беше негово. Придружихме кафето с дълго и трудно избиране на сладкиши. Изобилието е много затормозяващо избора. Четете по-нататък>>>

12 коментара

Switch to mobile version