Archive for the tag 'Микеланджело'

Ное. 22 2016

Тоскана – любов от пръв поглед (1): Лука и Флоренция

От днес Таня ще ни поведе към Тоскана – започваме с Лука и Флоренция. Приятно четене: Лука и Флоренция част първа на Тоскана – любов от пръв поглед Кога за първи път съм чула за Тоскана? Не помня, но и сега, докато изговарям името `и, в душата ми зазвучава музика. Нежна и лирична. Драматично покъртителна, […]

One response so far

юли 05 2012

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв (3): Църквата на Богородица (Onze Vrouwenkerk)

Продължаваме с обиколката на Цветан из Брюге (Брюж) в Белгия. Вече се запознахме с града, после бяхме в Църквата на Светата кръв, а днес ще посетим едно от малкото места извън Италия, в което има произведение на Микеланджело (ами бил си е човекът провинциален скулптор навремето, та не е работил много извън собственото си „село“) 

Приятно четене:

 

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв

част трета

Църквата на Богородица (Onze Vrouwenkerk)

 

Ален Делон – Брюж (Брюге), Белгия

Ален Делон

 

А от модерна галерия ни намига Ален Делон.

Фламандка – Брюж (Брюге), Белгия

Фламандка

 

Тази фламандска красавица ни упъти към Мадоната на Микеланджело, в

катедралата на Богородица – Onze Lieve Vrouwkerk

 

катедралата на Богородица – Onze Lieve Vrouwkerk – Брюж (Брюге), Белгия

катедралата на Богородица – Onze Lieve Vrouwkerk

 

Защо ли ми прилича на ракета на стартова площадка?

Церковь Богоматери, Flanders Hotel, Langestraat 38, 8000 Брюге, Белгия

 

 

Микеланджело – Брюж (Брюге), Белгия

Богородица от Микеланджело

 

Рядка възможност да видиш Микеланджелова скулптура извън Италия.

Богородица – Брюж (Брюге), Белгия

Богородица

 

 

Тя е защитена с бронирано стъкло от луди атеисти.

 

Приятелю моли се, че не знаеш кога ще настъпи твоят час, и помни, че нито най–добрите хирурзи,

 Фламандско изкуство – Брюж (Брюге), Белгия

нито ангелите ще ти помогнат.

Ангели – Брюж (Брюге), Белгия

Ангели

(от музея на фламанското примитивно изкуство Groeninge, 6 евро).

 

Дори да си крал или принцеса, (като Шарл Плешливи и дъщеря му Мария Бургундска в катедралата)

Шарл (Карл) Плешиви – Брюж (Брюге), Белгия

Шарл (Карл) Плешиви

Мария Бургундска – Брюж (Брюге), Белгия

Мария Бургундска

 

Бъди милостив – Брюж (Брюге), Белгия

Бъди милостив

 

 

Така че докато си жив бъди милостив!

(макар входът да е безплатен)

–свободен превод на надписа.

 

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът


 

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ!

2 коментара

Ное. 29 2011

Пътуване до Ватикана

Вчера бяхме на будистка тема. Днешният ни пътепис ще бъде на католическа тематика – ще ходим из Ватикана и може да видим и Папата 🙂 А който чете и утре ще разбере утре на каква тема ще бъдем 😉 А сега,

приятно четене:

 

Пътуване до Ватикана

Без значение е колко пъти съм посещавала Ватикана или каква е била причината за всяко едно мое завръщане там, избирам си за разказване един от всички дни- 15 август; големият християнски празник, в който православната и католическата църкви отбелязват Успение Богородично. В Рим пристигнахме още сутринта. Забързани заради закъснението, с което всичко сякаш напук се случваше, изоставихме автомобилът си на паркинга пред една болница в близост до Ватикана, надявайки се да нямаме досадни разправии с полицията в последствие и хукнахме към папския град.

Via della Conciliazione и Свети Петър, Ватикана

Улицата, която води до Ватикана

Via della Conciliazione,

(в превод – примирение) е винаги оживена, шумна и трудно проходима от тълпите хора или транспортен трафик. Ватиканската катедрала се забелязва отдалече, не само заради внушителните размери на сградата.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Присъствието ми пред

катедралата „Свети Петър”

точно в този ден ме направи свидетел на една католическа литургия на папа Бенедикт ХVI, за която в Светия град се бяха стекли християнски поклонници от цял свят. Малко по малко площадът пред катедралата се изпълваше с хора, които приличаха на шумно и пъстро живо море, застрашително поглъщащо всяка педя свободна земя.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

 

Всъщност, причината да бъдем във Ватикана на 15 август, никак не беше религиозна, а комерсиална: трябваха ни хубави снимки от всякакви ъгли, отразяващи духът на църковния празник. Така, че няма да ви занимавам с религиозна пропаганда или да ви въвличам в религиозни спорове.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Ватикана е самостоятелна държава,

разположена в сърцето на Рим. През 14 век в Рим е издигнат папски дворец, който е обявен за постоянната папска резиденция, а през 20 век папската държава е вече факт: годината е 1929 и Ватикана е официално призната за град- държава в държавата и за център на римо-католическата църква.

Площад „Свети Петър”

е първото място, на което се оказва всеки гост в папската държава.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Площадът е ограден от колони, а в центъра му се издига 40 метров червеникав египетски обелиск на възраст около 3400 години; от двете му страни се намират два големи терасирани фонтана с вид на гъби. През 16 век по заповед на папа Сикст V, обелискът е преместен на този площад от архитект Доменико Фонтана и е издигнат с помощта на 700 души.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Площад „Свети Петър” е любимо място за снимки, край фонтаните му е винаги оживено, а на паважа често присядат уморени хора, които се любуват на прелитащите гълъби или с охота им подхвърлят по нещо за хапване.

 

Много ясно – гълъби ;)

Фонтан – Площад Свети Петър, Ватикана

 

На този площад поклонниците получават и папската благословия, церемониите са различни, в зависимост от празничния повод.

Не ми се е случвало до сега да отида в Рим и да не видя

папата

Площадът е така разположен, че да дава възможност на всички, дошли във Ватикана да могат също да го видят, докато той раздава своята благословия от центъра на фасадата на църквата, или от прозореца на ватиканския дворец.

 

Папа Бенедикт XVI на площад Свети Петър, Ватикана

Папа Бенедикт XVI*

 

До тук- нищо сложно или изнервящо. Неприятностите започват при влизане в катедралата „Свети Петър” с огромните опашки и строгия пропускателен режим, на който и аз се оказах жертва в същия този августовски ден. В бързината бях забравила връхната си дреха в колата, която пък беше достатъчно далече изоставена, за да се връщам и да изпусна всичко, което ме беше довело тук в един от най- натоварените за посещение дни. Обзело ме беше такова отчаяние от провала на плановете ми, че изобщо не можех да мисля. Този момент моят приятел Санти би разказал с няколко думи така: „До красивото се стига, когато не се пречи на трезво мислещите в напрегнатия момент да предприемат подходящите стъпки. И с една блузка от Рим за спомен …“ Всъщност когато човек няма друг избор, колебанието е грешка.

St Peter's Basilica, Piazza San Pietro, 00193 Rome, Italy

 

На бегом пресякохме площада, връхлетяхме в първия магазин за сувенири, от който си купих няколко размера по-голяма тениска (нямаше време и за претенции), навлякох я върху моята, която непозволено откриваше на показ голите ми рамене и пак така на бегом се върнахме за нова пропускателна проверка. Оказахме се отлични спринтьори. Успяхме. Не пропуснахме нищо. Алилуя! Едва ли и тази двойка туристи биха се похвалили със същото обаче.

Не забравяйте, че достъпът до вътрешността на катедралата не е като този да отидеш на плаж на остров Елба, в Порто Санто Стефано, в Порто Ерколе, Орбетело или където и да е другаде из Италия. Никакви голи рамене или колене не пристъпват светия катедрален праг.

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Това е

централният олтар на базиликата „Свети Петър”- Божият престол,

а над него дървеният изкусно резбован купол, под който пък се намира балдахинът. И тронът на Свети Апостол Петър, над който сияе Светият дух и около който са издигнати колони, по върховете с ангели… Пищността, блясъкът и величието на катедралния интериор са малко прекалени.

 

Централният олтар на базиликата „Свети Петър” - Божият престол, Ватикана

Божият престол

Светлината е важен символ в християнството, без значение дали тя е естествена или е просто от запалените в храма свещи. Християните приемат светлината за живата им връзка с бога. Още при планиране на сградите, прозорците в тях така са проектирани, че светлината от тях под определен ъгъл да осветява конкретни места в храма, отново свързани с някакъв символ на вярата.

 

Централният олтар на базиликата „Свети Петър” - Божият престол, Ватикана

 

Не зная дали символът на вярата им е значещ за градежа на тази изумителна по размери сграда или по-вероятно е израз на могъщество и разкош от страна на ватиканското духовенство- (столицата на католицизма трябва да е „най-…“ във всяко едно отношение). Друго съвсем различно нещо са нагласите, талантът, въодушевлението, себеотдаването в създаването на този уникален храм на онези, които са негови архитекти, строители, художници, дизайнери…(а не поръчители), създали всичко: уникалните стенописи, изображения, скулптури и архитектурна орнаментика. Пред тях, пред техния гений и талант наистина: мълчание и поклон.

 

Катедрала „Свети Петър”, Ватикана

 

Това е таванът на централния купол на катедралата „Сан Пиетро“ във Ватикана. Сниман е от въртешен импровизиран етаж, до който се стига при изкачване към купола. На снимката се вижда част от прословутия евангелски текст на Матея, който с огромни букви опасва вътрешността на целия купол: „Tu es Petrus et super hanc…” и т.н. Думите на Исус, с които той се обръща към своя апостол Петър, обяснявайки му, кой е и че върху него ще изгради църквата Си, и ще му даде ключовете на небесното царство. С библейски надписи е изписана всъщност вътрешността на цялата катедрала.

Куполът на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Куполът на катедралата „Свети Петър”

Нямаше време за почивка или за ново разглеждане и опознаване на катедралния интериор, защото трябваше по най- бързия начин

да се изкачим на купола

Не цената за ползването на асансьор, а навалицата от чакащи хора за придвижване с него ни принуди да си купим по- евтин билет и да хукнем нагоре по стълбите в превземането височината на купола. Надявахме се и спринтьорите като нас да бъдат по- малко. Груба грешка. Ако позволите един съвет: ползвайте асансьор.

 

 

Стълбите към купола на катедралата „Свети Петър“, Ватикана

Стълбите към купола

 

 

Стълбите започват в ляво от асансьора, не помня нито колко са били на брой, нито пък как сме ги преодоляли, без да припаднем, въоръжени с фотоапарати, обективи и други неща, които бяхме помъкнали. Литургията беше започнала т.е. отново закъснявахме. Някъде по средата към върха на катедралата се сля потока от хора, които идваха по стълбите или с асансьора. И настана ад под небето: блъсканица, жега, шум, задух из тесните наклонени коридори, по които всички се придвижвахме прилепени един до друг. И най- после полуживи стигнахме до заветната цел.

Oт купола на катедралата „Свети Петър“ във Ватикана се открива красива широка панорама към Рим.

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Площад Свети Петър

И не само към Рим, към затворения свят на Ватикана- също: към музеи, паркове, градини, към други административни или религиозни сгради. Това вълшебство панорамата се оказа отличен лек след фитнес упражненията по време на изкачването ни нагоре.

 

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

 

Най- после изпитах задоволство и облекчение. Гледката на тази панорама си струваше и разочарованията, и изнервящата атмосфера на охранително- пропускателните ограничения, и гадните стъпала нагоре, и мускулната треска, и блъскането в тълпата хора, и непоносимата августовска жега… Всичко. След стремителното изкачване, сега идваше ред на стремително спускане по същите стъпала обратно и разбира се- със същите преживявания. Този път обаче имаше време за няколкоминутна почивка някъде на покрива. Това са статуите, които са разположени по ръба на централната фасада на ватиканската катедрала. По средата е Христос, който беше опасан с най- много кабели. Сенките са от купола и от един малък магазин за църковни книги, икони и сувенири, който се намира на това ниво над катедралата. Наистина странно място са му избрали там между покривите.

 

На купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

 

Живи и здрави се върнахме обратно. Преди да се спуснем в подземията на храма, си позволихме още една няколкоминутна пауза до

скулптурата на Микеланджело – Пиета

 

Една от любимите ми Ренесансови скулптури от мрамор. Прекрасна. Само, че и отблясъците от стъклото пред нея бяха прекрасни. За създаването на Пиета, Сантяго разказваше една история, която прочел в книга, описваща животът на Микеланджело. В образа на Мария гениалният творец изобразил вярата и любовта си към една жена: маркизата на Пескара- Виктория Колона. Двамата често са се срещали в домениканския манастир в Монте Кавало, след което тя се оттегля в монашество, но често пътува до Рим, за да бъде с него и да го насърчава в работата и вярата му.

 

Пиета на Микеланджело – Ватикана

 

Спуснахме се към хладните помещения на

криптата, където се намират гробовете на духовниците,

които са били папи в християнската история на Рим. От Свети Апостол Петър до последния папа Йоан Павел Втори всички папи са погребани тук (макар, че е доста оспорвано твърдението дали действително тук е погребан и Апостол Петър, въпреки официалното оповестяване на този факт от Ватикана в средата на миналия век. Според библейските текстове, Петър е разпространявал християнството в Рим, заради което е разпнат и погребан на ватиканския хълм, където в наши дни се издига внушителната сграда на едноименната базилика.

Мнозина поклонници вярват, че откритите останки след продължителни археологически проучвания са на Апостол Петър). В криптата, където са положени тленните останки на папите, е забранено снимането (ама това не означава, че не е възможно) и подобни кадри се виждат сравнително рядко. На снимката: гробната плоча на папа Пий ХI.

 

Надгробната плоча на папа Пий ХI – криптата на Свети Петър, Ватикана

Надгробната плоча на папа Пий ХI – криптата на Свети Петър, Ватикана. ТАЗИ СНИМКА НЕ СЪЩЕСТВУВА! ;)

 

Атмосферата в криптата е потискаща, за да не кажа зловеща. Тишината, оскъдното осветление и охраната на всеки ъгъл допълват неприятното усещане. Време беше за почивка, ей така да поседнем и ние на площада отвън, на паважа, да разпуснем след изтощителния маратон по катедралните покриви и катакомби, да пием кафе, да поснимаме хора и птици.

На площад Свети Петър, Ватикана

Е гълъби са, не виждате ли? ;)

 

А после да поскитаме на воля из Рим, но къде и защо е тема за друг разказ. Привечер се върнахме във Ватикана, снимачният ден не би могъл да завърши без нощни снимки. И по- добре, защото и нощем тук е красиво. Много красиво. С благодарност към един човек, който ме убеди да се върна.

 

Площадът и базиликата Свети Петър, Ватикана

Площадът и базиликата Свети Петър, Ватикана

Площад Свети Петър, Ватикана

Базилика Свети Петър, Ватикана

Площад Свети Петър, Ватикана

Базиликата Свети Петър, Ватикана

 

В Рим и околностите на Ватикана принадлежат три катедрали – „Санта Мария Маджоре”, „Сан Джовани ин Латерано” и „Сан Паоло”. Скоро ще ви ги покажа.

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

*Ако чуя, че някой го нарича Джозеф Ратцингер, ще късам глави на неграмотни преводачи! – бел.Ст.

Други разкази свързани с Ватикана – на картата:

8 коментара

Ное. 24 2010

Когато мечтите се сбъдват (3): Флоренция

Днес ще завършим общия пътепис на Неделчо и Мария за пътуването им до Италия. Започнахме с Венеция, после Мария продължи разказа с Тоскана, а днес отново Неделчо ще ни покаже Флоренция. Приятно четене:

Когато мечтите се сбъдват

част трета

Firenze

Първият пътепис, който изпратих на Стойчо преди 2 години беше за Флоренция. Ето , че отново съм седнал да пиша за града , който харесвам най-много и който предстоеше да посетя за трети път. Въпреки, че не ни се тръгваше от Монтекатини , заради чудесните условия в хотела и прекараните хубави мигове, все пак около 9 и 30 потегляме , чакаше ни Firenze!!!

Флоренция

Флоренция

Ех Флоренция, защо ли само при мисълта за нея едно радостно чувство обземаше душата ми.

Километрите не бяха много и ето ни в града. Хубаво е да знаете , че централната част е затворена за автомобили. Е, ние уж знаехме, уж навигацията ни водеше , но централно разположения хотел ни принуди да нарушим правилата. Ще видим дали ще отървем глобата или не , но за това друг път.

Хотел Сила

И така препоръчвам ви

хотел Сила

– централно разположен, точно до Арно, на пет минути пеша до Понте Векио, а от там и до всички забележителности. Координатите му от booking .com обаче не са съвсем точни и водят на около 50 метра от него. Иначи цените са прилични, условията и обслужването чудесни.

Флоренция, Италия

Време за губене няма. Хвърляме багажа и заедно с Десито, Тихомир , Алек и Райчо / това са нашите приятели/ тръгваме да видим колкото се може повече. Зная ,че много се е изписало и не само в този сайт за красотите на Флоренция , но нали това беше НАШАТА екскурзия и затова не мога да не ви разкажа за местата , които посетихме. Началото беше в

Санта Кроче – тази църква–пантеон,

в която са погребани Микеланджело, Галилео Галилей, Макиавели и Росини. От там потока от хора те води на Палацо Векио, до него е галерия Уфици , отново и отново се захласвам по Персей на Бенвенуто Челини, Похищението на сабинянките на Джамболони , паметника на Нептун. Опитвам се да не мисля за нищо и се оставям на безвремието, не искам да си тръгвам, но може би така е по-добре… Дъщеря ми ме подсеща , че

имаме традиция да се снимаме пред Уфици.

Как ли се променяме с времето? Ами ето как!!!

Следваща спирка –

сандвичите с агнешко шкембе – трипа лампредото

Надявах се да са си там, където ги оставих предния път и те си бяха, все така вкусни и хубави, този път с бира Peroni , но отново 660ml. Е, сега ни чакаше

Санта Мария дел Фиоре с купола на Брунелески, кулата на Джото, Райската врата на Гиберти

При толкова много красоти и култура човек се чуди как може всичко това да е събрано на едно място.

Санта Мария дел Фиоре, Флоренция

Санта Мария дел Фиоре

И все пак изреждам толкова имена да напиша нещо за

Брунелески

През 1419 г. Печели конкурса за изгрждането на купола на църквата , а следващата година започва строителството, което продължава 16 години. Интересното е ,че куполът е построен без поддържащо скеле.Изградени са два купола един в друг, като единият подържа другия , а тухлите на вътрешния се подреждат зигзагообразно при зидането за да се застъпят и крепят. Резултатът е един от архитектурните шедьоври на ранния Ренесанс. За строителството са използвани 4 милиона тухли , тежащи около 1500тона!? Продължаваме покрай двореца на Медичите и от там към галерията на Академията. Докато чакаме на опашката хапваме и по един сладолед с фрути ди бошко / горски плодове/ и влизаме.

Безпорната атракция е статуята Давид на Микеланджело.

Високата 5.18 м. статуя изобразява героя от стария завет, който е убил могъщия гигант и вожд Голиат само с един камък от прашката си.През 1504г. когато е завършена статуята е поставена пред Палацо дел Синьория, където е било седалището на местното правителство.Тя започва да символизира смелостта на Флорентинската република и непримиримият поглед на Давид е насочен към Рим. Излизаме от галерията и този път сме раз троени в исканията си. Жена ми и дъщеря ми се отправят към Санта Мария Новела. Десито и Райчо се качват на купола на Брунелески , а аз, Тихчо и Алек ще мързелуваме в отсрещното кафене.

След час всеки е изпълнил мисията си. Всички щастливи се отправяме към хотела за малко почивка ,защото денят все още не е приключил . Според мен всеки град трябва да се види по възможност както през деня , така и вечер или през нощта. Спомням си как изглеждаше Виена осветена вечерта преди Коледа, нещо подобно бях замислил и сега , но не предполагах , че ще е толкова хубаво и красиво. И така, изкачете се на площад Микеланджело, намира се на хълм от страната на двореца Пити , усилията си заслужават , защото гледките са наистина невероятни.

Така и не усетихме, че близо час и половина сме правили снимки и сме се любували на нощна Флоренция…

А знаете ли как завърши този ден , ами на тарасата на ресторанта на хотела , на чашка нашенска биричка!!!

Посрещам утрото гледайки Арно. Закуска и бързаме, защото предстои напрегнат ден. Започваме в 8 и 30 от

Капела Медичи,

виждаме гробниците на Лоренцо и Джулиано Медичи и скулптурните шедьоври на Микеланджело „ Утро и Здрач” и „ Ден и Нощ”. В 10 без 5 сме пред

Уфици

Имаме среща с нашия екскурзовод Славомир. Не искам да правя реклама , а само да благодаря на Руал травел, че ни дадоха негови координати,останалото свършихме сами. Благодаря и на Славомир за увлекателния разказ и чудесните моменти в галерията. Щом децата не се откъснаха от него, а искаха да чуят всичко ,което им казваше… За творбите вътре не искам да се повтарям, а само да пожелая на всеки , който има въжможност да ги види!!!

Естественият завършек на срещата ни с него беше обяд в една пицария на чаша просеко и вкусна пица!

Не се разминахме и този ден с изкачването на една куличка . Този път това беше

кулата на Джото

Прословутата камбанария е построена по планове на Джото през 1334г. Самият той е погребан в Църквата Санта Мария дел Фиоре.

Гледка от кулата, Флоренция

Гледка от кулата

Оставаше ни време и за

двореца Питти

Нямаше как да го разминем, защото в момента имаше изложба на Караваджо един от основоположниците на барока в живописта с въведената от него техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон. След тъмните краски от картините на Караваджо ни оставаше да се полюбуваме и на

градините Боболи

Градините Боболи, Флоренция

Градините Боболи

Не бяха минали и пет минути от нашата разходка и с ужас остановихме рояците комари , които ни подгониха. Е , не сме всеки ден тук и издържахме атаките, но господа флорентинци за другия път да си напръскате…

Градините Боболи, Флоренция

Градините Боболи

Вечерта премина в наслада от разходките по малките и големите улички, влизахме тук и там, бяхме до къщата на Данте, до малката църквичка ,където е погребана Беатриче Портинари и къде ли още не… На никой не му се искаше да свършва тази приказка , но нали пък може би ще дойде и нова, да сме живи и здрави!!

За обратния път през Падуа и Загреб ще напиша , някой друг път . След Флоренция просто всичко бледнее.

А ето и нашата равносметка. За 11 дни изминахме 4010км.Изпълнихме програмата си на 100% и сбъднахме много от нашите мечти. Изводите които си направих от това първо организирано самостоятелно пътуване са следните.

  1. Изисква се много добра подготовка за избиране и запознаване с маршрутите.
  2. Навигацията е 99% задължителна.
  3. Пътуването с добри приятели и винаги за предпочитане.
  4. Резервирането на хотели през booking.com е 100% сигурно и носи доста предимства.
  5. Когато се върнеш , ако не споделиш или не напишеш за твоето пътуване значи не ти е било кеф , а на всички нас ни беше много , много хубаво!

НЕДЕЛЧО

Нещо като послепис към Стойчо: Не е ли време да отчетем тази „пътеписна” година по на чаша бира?*

Край

Автор: Неделчо Чешмеджиев

Снимки: авторът

*Крайно време е 🙂 – бел.Ст.

Други разкази свързани с Италия– на картата:

Италия

3 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version