Етикети: Метеора

Плаване с яхта из Йонийско море 1

Айляшко плаване в Йонийско море

Днес Стоян ще ни повози на яхта из Йонийско море – дръжте сe, до лятото има по-малко от година! 🙂 Приятно четене: Айляшко плаване в Йонийско море или споделено сватбено пътешествие по вода Моите...

Саранда, Албания 0

Непознатата Албания

Днес Цветелина ще ни води до Албания – на море и на културен туризъм. Приятно четене: Непознатата Албания След не много дълги колебания къде да почиваме тази година, решихме да поемем към Албания. Албания...

Лъвската порта – Микена, Гърция 3

Извън сезона из Гърция (2): Микена, Нафплио, Метеора и Катерини

Продължаваме с извънсезонна Гърция – започнахме с Атина и Епидавър, а днес продължаваме към Микена, Нафплио, Метеора и Катерини. Приятно четене: Гърция извън сезона част втора Микена, Нафплио, Метеора и Катерини Поради странното работно...

0

Солун, Метеора и Кавала – три дни пътешествие под есенното слънце на Гърция

Да не хойкаме далеч днес, викам аз? Да отскочим за малко до Солун на кафе? Днес наш водач из близката Гърция ще бъде Роси Манева.

Приятно четене:

 

Солун, Метеора и Кавала

три дни пътешествие под есенното слънце на Гърция

 

Започвам разказа си с това, че още преди години когато разбрах за Метеора удивено възкликнах „Не може да бъде!” и оттогава желанието ми е било да посетя това наистина уникално място.  И ето че съвсем скоро осъществих мечтата си.

Обичам да пътувам, да посещавам нови, непознати местенца, да запечатвам с помените си всичко видяно, преживяно и затова не се колебах да се включа в тази екскурзия, която обещаваше пътешествие през Северна Гърция и до заветната точка за мен – Метеора.

Тръгнахме късно през нощта от България, а новия ден посрещнахме по път някъде край Кавала. Почти всички в автобуса спяха сладко-сладко, а аз обхваната от вълнение, стоях залепила нос в прозореца и се дивях на най-красивия изгрев, който можех да си представя – огромно яркочервено слънце, показващо се над спокойното море, блясъкът, заслепяващ очите ми – е, нямаше по-добър начин да кажа „Добро утро” на Гърция.

Скоро всички в автобуса се раздвижиха , започна весело похапване на сандвичи и солети, разговорите бяха все по-оживени, пък и вече наближавахме първата ни спирка – Солун, втория по големина град на Гърция,  основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. , кръстен на името на жена му Тесалоника, сестра на Александър Македонски и дъщеря на Филип Македонски.

Тук е мястото да отбележа, че за водач от туристическата фирма в България  имахме страхотна дама, която успя да ни разкаже много неща, даде ни много съвети и доста подробности за Гърция, гърците и начина им на живот, които нямаше да научим от екскурзоводите ни по обясними причини. 😉

В Солун посетихме типичните туристически места:

Останалата до наши дни част от Арката на римския император Галерий, издигната за да ознаменува победата му над персите, както и ротондата „Свети Георги” в близост.

 

Арката на Галерий, Солун

Арката на Галерий

 

Останките от крепостната стена, откъдето се открива гледка към града и морето:

 

Бяло море, Солун

Солун

 

 

Църквата „Свети Димитър Мироточиви”,

където са и мощите на светеца, покровител на град Солун.

Църквата отвън

Църквата отвън

Църквата

Църквата

 

Площад Аристотел и крайбрежния булевард “Никис”

( и за съвсем кратко време пазарът, който е съвсем близо, но където не успяхме да издържим повече от 2 минути заради невероятния шум от неспирните викове на продавачите , което си е неповторимо изживяване, неподлежащо на описание 🙂 ).

Паметникът на Аристотел, Солун

Паметникът на Аристотел

Крайбрежният булевард, Солун

И накрая –

Бялата кула,

сега действаща като музей, а в миналото използвана за затвор от  османската власт, където затворник през 1863 година е бил и Капитан Петко войвода. Не пропуснахме да се качим до върха ѝ и да се насладим на гледката отвисоко.

 

 

Бялата кула, Солун

Бялата кула

Бялата кула, Солун

Солун

 

Като цяло Солун не е особено впечатляващ град,

а като изключим най-популярните места, не е и особено красив, но носи в себе си страшно много история, която е дълбоко свързана и с нас българите. Макар самият град да няма плажове, морето носи своята прелест, а палмите наоколо внасят лека екзотична нотка, а и на мен са ми слабост, не спирах да ги снимам през цялото време, може би съм преродена маймунка, кой знае 🙂

След разходката в Солун поехме към

курортното градче Катерини,

където щяхме да преспим и двете нощи от екскурзията. Хотелът ни се намираше в туристическата част на града до морето, а именно

Паралия Катерини

(паралия означава плаж на гръцки).

 

Катерини, Гърция

 

Бяхме на една пресечка от плажа, в типичен за тамошния стил хотел, с гледка към малък парк. Времето беше все още топло и голяма част от групата се похвалиха, че са се изкъпали в морето. Аз успях само да си потопя пръстите на краката, но и това е нещо.

Вечерта се разходихме по главната улица, разгледахме магазинчетата за сувенири и всякакви джунджурийки. Впечатление ми направи колко много магазини за кожени изделия има и витрините отрупани с кожени якета и палта, леко странни според мен, на фона на палмите и хората шляпащи все още по джапанки 🙂 (заради руските туристи, които масово купуват кожни изделия от Гърция – бел.Ст.)

С утрото дойде така чаканият ден и всички нетърпение се събрахме в автобуса и потеглихме към нашата цел за деня –

Метеора

Разстоянието е около 180 км, но на мен ми се видя поне два пъти повече, дали заради очакването, дали заради преобладаващо скучната и еднообразна гледка на голи скали и скучни полета.

Пътят към Метеора, Гърция

Но ето, че изведнъж видяхме пред нас огромните черни „игли” (както някъде много точно бяха наречени величествените скали, затова реших и аз да използвам това сравнение) извисяващи се към небето.

Метеора, Гърция

На горната снимка се вижда и нещо, което също ми направи впечатление почти навсякъде където бяхме, а това са жиците (може би има по-правилен термин)  за електричество, които са абсолютно навсякъде над и през улиците, пресичат се и се кръстосват без особен ред, а стълбовете са преобладаващо дървени, дори и в хотела, в който спахме стълбът беше буквално пред терасата и от него излизаха жици през улицата към другите хотели.

И след краткото отклонение се връщам към величествената красота на Метеора ( или буквално преведено Скали висящи във въздуха), чудни скалисти образувания, някои с височина над 300 метра, формирани преди около 60 милиона години. Днес на тях са разположени 7 действащи манастира, като в миналото са били много повече.

Метеора, Гърция

Метеора, Гърция

Насочихме се към

най-големия и най-посещаван манастир – „Свето Преображение Господне” (Голям Метеор)

 

Метеора, Гърция

 

Изкачването към манастира е приятно, интересно и обещава страхотна гледка към съседния

манастир „Свети Варлаам”

Метеора, Гърция

 

След изкачването по многобройните стълби нагоре, стигаме входа на манастира и след като си купихме билетчета и се загърнахме в задължителните за жените дълги престилко-поли (разбира се само тези от нас, които не си бяха облекли свои собствени) и потънахме из многобройните коридори и музейчета на манастира и изключително красивата църква в него. Там се намира малко познатата, но тачена от руснаците

икона „Света Богородица неувяхващ цвят”

Интересна е с това, че Богородица и младенеца са изобразени с царски атрибути, Христос е прав, а Богородица държи стрък цветя и житен клас.

 

Света Богородица неувяхващ цвят

 

Следващата спирка беше пред

манастира „Свети Стефан”,

който беше затворен, но пък от там успяхме да се порадваме на нови и различни гледки към манастирите, скалите и престрашилите се да ги покорят алпинисти.

 

Метеора, Гърция

Леко уморени, но впечатлени от видяното се насочихме към близкото градче Каламбака, където разгледахме магазин за икони и се отправихме

обратно към Катерини

 

Вечерта решихме да хапнем в една от таверните в курорта, която си бяхме набелязали от предния ден. Бяхме решили да вечеряме прекалено рано, затова в таверната нямаше никого, освен персонала и собственика, който ни посрещна и настани в ресторантчето. В Гърция навсякъде, където сядахме да се храним веднага постилаха на масата хартиена покривка върху обикновената, предполагам за удобство, все пак няма да перат покривки всеки ден, я! 😉 Та така и тук.

Не знам по каква причина, но може би защото бяхме първите клиенти и повлякохме крак за още посетители, но собственикът беше много любезен, почерпи ни с по чашка узо и десерт накрая, като обясняваше на развален, но все пак разбираем български, че е за негова сметка и от сърце. Е, ние си имахме едно наум и до последно не вярвахме, докато не видяхме сметката с очите си . 🙂

Установих, че

гърците могат да накарат клиентите си да се чувстват добре,

обслужването им е добро, но все пак като цяло не са особено любезни, оставиха у мен чувството за безразличие и леко високомерие, но за мен това е ОК, поне не са нахални и никой не ни закачаше или агитираше агресивно да купим това или онова. ( Тук пак ще се отклоня, но това не важи за свръх-нахалните африканци в Солун, продаващи гривни, раздаващи флайери и какво ли още не, които се движат на групи, много усмихнати, много комуникативни, но и истинско изпитание за туристите, които така или иначе не искат да се поддадат на чара им).

Дойде и третият ден, в който отпътувахме за България. Денят беше отново топъл и слънчев, прекрасен за пътуване и ние имахме още една, последна спирка в Гърция –

красивият град на Бяло море – Кавала

 

Бяло море, Гърция

 

Кавала е вторият по големина град в Северна Гърция след Солун, а срещу него се намира остров Тасос. Градът е основан през 7 век преди новата ера от заселници от остров Тасос и е наречен Неаполис („Нов град”).

Кавала, Καβάλα, Гърция

 

Отново красота, вековна история, слънце и море!

Бяло море, Гърция

В Кавала направихме пешеходна обиколка от площада на кметството, през Стария град и обратно до пристанището, където ни чакаше автобусът. Тук екскурзовод ни беше Йоанис, многостранно развит талант, който дори ни попя в автобуса, екстра, която развесели всички ни.

Разходката из стария град беше впечатляваща, с красотата и тишината на малките улички, пъстротата и зеленината навсякъде.

 

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

 

Най-накрая стигнахме и

крепостта на града

Изкачването до най-високата ѝ точка – върха на кулата става бавно (а слизането десет пъти по бавно – лично наблюдение 🙂  )по тесни и стръмни стълби, но това усилие се възнаграждава с гледката от върха ѝ към целия град и остров Тасос – зашеметяващо красива панорама!

Кавала, Гърция

В стария град се намира и сградата, където по време на Втората световна война се  е помещавало българското военно комендантство и където сега стои зловеща табела…

Е, историята си е история, различията и неуредените въпроси на Балканите ще съществуват винаги, за съжаление, но дано поне, както казват мъдрите хора, се поучим от грешките на историята си.

Пътят ни от крепостта продължи надолу по стръмните улички към

акведукта Камарес,

построен по заповед на Сюлейман Великолепни (Я?! Той се занимавал не само с хареми? 😉 – бел.Ст.) Масивен и внушителен той е служил да доставя вода до града, а сега, някъде там между арките му, може да се видят сгушени цветни малки къщички построени преди години от неизвестни преселници, решили да използват здравия му зид като стена за новите си жилища.

 

Акведукт – Кавала, Гърция

 

И така след разходката и обилния обяд поехме към България.

Сега ни чакаше само път и път, но и възможността още малко да се порадваме на морето, полетата с памук и яркото слънце на Гърция.

 

Автор: Росица Манева

Снимки: авторът

.

Други разкази, свързани с Солун – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂
Солун

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (2): Метеора 5

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (2): Метеора

Продължаваме с разходката на Ренета из Северна Гърция. Бяхме в Кавала с нея, а сега потегляме към Метеора. Приятно четене:

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция

част втора:

Метеора

След две нощи и един ден в Кавала поемаме към Метеора


Не се качваме на магистралата веднага, а караме покрай брега. Минаваме през няколко малки курортни селища и си харесваме заведение на самия бряг, където да си изпием кафето.

Кафе край морето, Nea Peramos, Гърция

Забавното е, че заведенията са от едната страна на пътя, а масите и столовете от другата. Запитваме се, по колко ли пъти на ден девойчето, което ни обслужва пресича улицата. Добре, че градчето е малко и улицата не е натоварена с трафик.
Пътят ни минава, край Солун. Виждам го от далече, като огромно количество бяло пране, растлано по земята да съхне на слънцето. Когато слизаме от магистралата навлизаме в планинска местност. Пътят е с хубав/какъв ли друг/ асфалт, а завоите се редят един след друг. С нетърпение надничам след всеки завой или височина, за да ги зърна колкото се може по-рано. Най-накрая

гигантските черни канари на Метеора

се показват зад поредния завой. Сега започвам да дебна за манасторите, но минава доста път, докато видя първия. Той се появява, малко преди да влезем в Каламбака. Преминаваме транзит през градчето и влизаме в Кастраки, където е къмпинга. Не мога да откъсна поглед от черните гиганти застрашително надвиснали над нас. В къмпинга има реална опастност да се пребия някъде, понеже не спирам да ги зяпам. Сред заобикалящите ги зелени хълмове и равнината под тях изправените гладки черни скали изглеждат вълшебно и съвсем не на мястото си. С Георги гадаем, какъв ли смисъл носи името Метеора. Дали означава нещо неземно, както неземен е и вида на скалите. Бързо разтоварваме багажа, разпъваме палатката и се връщаме към

Каламбака

Малкото градче, а то наистина е малко ври. По улиците, площадите, кафенетата и заведенията е пълно с хора. Млади, стари и още по стари са наизлезли от домовете си, като на манифестация. Освен местните из улиците на града е пълно с туристи.

Каламбака, Метеора, Гърция

И отново с мотори. Настаняваме се в кафене от което се разкрива чудесна гледка към единия манастир.

Метеора, Гърция

Пред нас младежи на възрастта на голямото ми дете се разправят, събират, разделят и прегрупират.

Каламбака, Метеора, Гърция

След късното вечерно кафе минаваме един “тегел” по главната улица и се връщаме в къмпинга за гръцка салата. Малкото кръчме в къмпинга е пълно с хора. Обслужва ги един човек. Феноменално или не, но никой не чака. Сядаме, а той ни пита: ” Дринк ор ит”. ” Дринк и ит”- отговаряме и той застила хартиена покривка върху мушамата с която е покрита масата. Носи ни домашен хляб с гръцките салати, а когато приключваме с тях ни черпят с компот. На съседните маси има голяма група катерачи. Познават се веднага по обрулените от слънце и вятър лица и възлести ръце и крака.

Четете по–нататък>>>

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (1) 1

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (1)

Започва лятото и, като гледам, не само на мене ми е гръцко 😉 Ренета ще ни разходи из Гърция преди началото на голямото лежане по плажовете, пийването на узо и замезването с октоподчета 🙂 Приятно четене:

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция

част първа

Както се вижда, не само на Стойчо му е гръцко, тия дни 🙂

Между прогнози за дъждове и урагани, кризи, стачки и грипозни деца успяхме да откраднем една топла и слънчева седмица в края на май за няколко дневно пътуване до Гърция.

Знае се, всичко започва с пътищата.

За пътишата в България няма да говоря. Те просто не са такива. Виж, пътищата в Гърция, определено са Пътища с главно “п”. Хубав гладък асфалт, ясна маркировка и табели буквално на всеки метър. Табели, които съобщават на колко километра си от най-близкия град, после съобщават че предстои отбивката от магистралата към града, после табелите започват обратно броене 500 метра, 400 метра…следва табела с указанието, че влизаш от северната или южна страна на града, абе табели да искаш. Дали пътуваш по магистрала или второстпенен път разлика в качеството на настилката, маркировката и количеството на табелите няма. Виж, с бензиностанциите нещата стоят различно. Бензиностанции по магистралата да не казвам изобщо, но почти няма. За да заредиш, трябва да слезеш от магистралата и да влезеш в населено място. Самите бензиностанции, трудно ще разбереш, че са такива. Една или две / едната от които не работеща/ стари колонки и някаква барачка покрай тях, евентуално тоалетна със съмнителна чистота и толкова. Кафе? – Забрави. Сянка – също. За шест дни и 2500 километра видяхме цифром и словом 1/една/ хубава бензиностанция и тя беше съвсем нова, а сестрата и близначка от другата страна на пътя още не беше отворила. Георги каза, че май имало причина да са такива бензиностанциите, но не помни каква, а доскоро и касови апарати нямали. Сигурна съм че хитрите гърци имат подходяща и изнасяща им причина за каквото и да било, включително и за вида и функционалността на бензиностанциите. За сметка на липсващите магазини и кафенета в бензиностанциите, покрай пътя има каравана-кафе. Едни малки, стари и огрухани караванки закотвени до сами мантинелата и обзаведени с някоя и друга масичка под рехавата сянка на маслина, смокиня или леска. От тия караванки, можеш да си купиш за хапване, да вземеш кафенце или студено безалкохолно и отново да драснеш по опечения от слънцето път.
Извън града гърците карат бързо, въпреки ограниението от 130 километра в час на магистралата, солените глоби и камерите. Камерите и за тях има табели. И означения на какво разстояние са, има. Само табела ” Усмихнете се!” няма. Но пък има полицаи с радари, мааалко след камерите. Точно толкова малко, колкото да реши, че достатъчно си подминал камерата и да изюркаш возилото.
За натовареното до козирката BMW тази скорост беше добре дошла. Високата глоба пък напълно убиваше желанието на Георги да разбере колко добре може да се движи нашата машина по тия хубави пътиша.
Покрай пътя на малки равни разстояния има странни макети. Върху колона висока около метър е сложем макет на параклис. С врати и прозорци, оцветен както подобава, висок около петдесет сантиметра. Отначало мислех, че това е подобие на една много неприятна практика по българските пътища – да се правят паметници на местата, където хора са изгубили живота си в катастрофи. В първия момент си казах, че гърците са на изчезване и изчезват най-вече с помощта на пътни произшествия, толкова са на често тези макети, но в едно от селцата, в един двор, вероятно на фирма за /трудно е да се нарече така, но/ екстериорен дизайн, заедно с огромното количество каменни лъвове, Аполони, Венери милоски и нейни сестри и братовчедки имаше от тези малки параклиси, възкачени всеки на по една колона. Не мисля, че някой би натворил предварително толкова нещо, само с мисълта, че хората ще се трепят по пътищата и труда му ще се отплати. В и около параклисите по пътищата нямаше снимки, свещи и вази с изкуствени цветя, така че с Георги стигнахме до извода, че наличнието на макетите е резултат от силната религиозност на гърците, а не на човешката лудост и стремежа ни за самоунищожение.
Този път, каникой път времето беше повече от благосклонно. Въпреки заплашващият ни още с тръгването дъжд минахме между капките. За цялото пътуване ни понакапа два три пъти, при това толкова леко, че даже не е за отбелязване.

Местата.

Първоначалният ни план е да влезем в Гърция през новото ГКПП в Златоград и да стигнем бързо и безпроблемно до Кавала.

Перперикон

буквално ни е на пътя. Казвала съм вече, че отдавна съм заискала да го видя, а пътищата ни все не стигат до там. Тоя път здраво се хващам за идеята, а Георги, който знае за силното ми желание се съгласява да направим кратка отбивка, макар, че вече е бил там. Ентусиазирана здраво чета ” либретото” в следствие на което се зарибявам още повече. Няколкото дни преди тръгването му надувам главата с прочетеното. По една добра случайност Стефан Цанев преповтаря и доукрасява в Българските Хроники това, което аз вече съм чела.
Докато пътуваме към Кърджали се опасявам горчивият ми опит с Троя да не се повтори, но още докато виждам в далечината отсечения на половина връх на хълма и разкритите под него бели кости на планината опасенията ми се изпаряват. Перперикон надхвърля очакванията ми.

Перперикон

Белите скали на Перперикон

Перперикон

Перперикон, Родопи

Някога бил върху него, сега изглежда вкопан в хълма. Приказен и величествен е с громните си бели каменни късове и ясните следи от човешка ръка в тях.

Четете по–нататък>>>

1

Метеора – Атина – Волос (1)

Днес отново ще тръгнем към Гърция — този път към Метеора и Атина. Антон ще ни качи на мотора си, за да ни разходи из южната ни съседка. Приятно четене:

Метеора — Атина — Волос

част първа

Към Метеора и Атина

Това е историята на трима мотористи зодия Риба с три червени Хонди с V4 двигатели пътуващи 4 дена в Гърция. През 2009 година месец септември се събраха четири почивни дни от 19-ти до 22-ри и решихме да си направим разходка из Гърция. Маршрута който беше заплануван София — Метеора — Атина — Волос — София около 1800 км. Спането на палатки като в Атина нашите добри приятели Николай и Ирина Генови ни приютиха и разведоха най- любезно за което благодарим много. За останалите две нощувки посетих този сайт http://www.eurocampings.co.uk/en/europe/greece/macedonia/ набелязах къмпингите и се обадих по телефона да попитам дали работят и колко струват. За връщането от Атина решихме да пренощуваме край Волос да съкратим пътя и в същото време да погледнем как е природата в този залив. Ще разбия разказа в картинки по дни за внасяне на яснота.

Ден 1

Тръгнахме към 8:30 ч. от бензиностанция Лукойл в Княжево, където беше сборният пункт посока ГКПП Кулата. Имаше прилично движение — все пак бяха 4 почивни дни и доста хора бяха решили да прекарат почивката си в Гърция.

Придвижихме се бързо до границата без спирания направо на Шел-а преди ГКПП-то за да заредим за последно в България. На контролния пункт имаше опашка от коли не много голяма, но се движеше бързо най-странното беше, че на колите не им проверяваха паспортите, но на нас ни ги провериха — освен да са си ги показвали от вътре без да ги подават на граничаря — не можах да видя добре.

От Кулата до Серес пътя са го пооправи ли но има още участъци в които не е завършен но като цяло са две ленти в едната посока не се води магистрала но е бързо и спокойно. От Серес до Солун също са построили голяма част от магистралата, но пак не е довършена. В сравнение с миналата година има напредък и то сериозен.

Минахме покрай Солун и понеже ползвам GPS система за навигация се наджипиесихме за пореден път: Гледам показва ми да завия на ляво, обаче на картата на дисплея пътят е начертан на дясно и чудих се на къде и хоп по нарисувания път което се оказа грешка и ни вкара към Солун, но след 4 — 5 км обърнахме и се върнахме на правилния път.

От там, идеята ми беше да минем не през Лариса за метеора, а през Верия, Козани, Гревена. След Солун имаше една такса по 1 евро на мотор — след това по магистралата посока Игуменица нямаше такси. Силно препоръчвам този път за Метеора минавал съм и по долния но този е много живописен минава през планината има много тунели и мостове и е много красиво страхотни гледки, нещо средно между Витиния и Подбалкана в участъка след Пирдоп. Разликата тук е, че са 2 платна + аварийна лента в едната посока с много тунели и мостове.

Стигнахме до Гревена и GPS-ът казваше, че след 5 — 6 км трябва да слезем от магистралата и да се върнем малко. Спряхме за малка почивка на някакъв шел отстрани, където имаше автобус с българска група. Тръгнахме по указанията на GPS-а и се завъртяхме по някакви малки пътчета доста съмнителни. В един момент гледам някакво момче с кола и седи до пътя, викам спирам да го питам, казвам аз „Метеора“ и той мисли малко, вика „Каламбака“, казвам „да, това е най-близкия по-голям град до Метеора“ и момчето отива отстрани до банкета и ми сочи нещо пръста и ми показва да хвана на ляво и благодарих и тръгнахме.

След около 2 — 3 км гледам табела надясно Каламбака и GPS-a твърди същото: обаче някакъв черен път, не много тежък, но черен. Тръгнахме по него 1 км — гледаме не свършва. Обаче нá! GPS-ът казва, че е 6 км и след това дава някакъв главен път.

Решихме да се пробваме и потеглихме лека полека. По него имаше тук-таме големи локви, малко кални, но ги преминахме успешно. Преди това на места ни пра доста силен дъжд направо като по филм на ужасите и си мислим сега на черното ако ни запръска край оставаме там с тези мотори:). На магистралата почна да капе спряхме да облечем дъждобраните и гледаме някакъв автобус ни подминава и след 300 метра изчезва все едно го глътва черна дупка толкова силно валеше напред, че все едно изчезва в нищото. Както и да е след тези 6 км оффроуд излезнахме на много хубав път с много завой някой от които обратни и страхотна гледка към скалите на Метеора.

За хората използващи GPS имайте предвид, че ако се движите по този горния път за Метеора на Гравена слезте на ляво и на долу — не карайте, както ви упътва GPS-а, за да не утъпквате и вие тези 6 км:)

След хубавите завой слезнахме в ниското и стигнахме до Кастраки (малко селце в подножието на планината където са манастирите). Разположихме се на къмпинга на който бяхме ходили преди години и много ни хареса.

Четете по-нататък>>>

11

Да удължим лятото … в Гърция

Стига сме скитали надалеч – да се върнем към нашите съседи, които това лято доказаха, че са много по-добри домакини от родните ни черноморски „строители“ и „хотелиери“. Докато аз се натуткам да си напиша...

6

На мотор от България през Македония до Албания и Гърция или как не влязох в Косово

Днес Златомир ще ни води на едно от фундаменталните си пътешествия, по време на което не успява да влезе в Косово – приятно четене: На мотор от България през Македония до Албания и Гърция...