Archive for the tag 'Местре'

февр. 11 2011

Импровизирано из Венеция и Верона

Днес, мили мои, Мария ще ни води да обиколим Верона и Венеция. Тя сама си признава накрая „В този (опит за) пътепис няма да откриете информация, която да ви помогне с ориентацията за Венеция и Верона… Останалото… ех, останалото са детайли.“ :), наблягайки на думата ЕХ 🙂 Завиждам – аз не го мога 🙂


Приятно четене:

Импровизирано из Венеция и Верона

По каналите на Венеция, Италия

В Бургас е зима. Но не бяла, пухкава и мека, а от онези зими, които те карат да си спомняш с носталгия за лятото, дори да не е твоят сезон. И понеже казват, че спомените стоплят, реших да се разходя из Италия. И вие с мен…

Винаги ми е била мечта. Но не Рим. Не Милано. В съзнанието ми е като пътешествие с кола под наем и карта, която не мога да разчитам, не заради италианския, но давам съвети по интуиция „сега направо, сега завий, сега спри“, музика, смях, малки градове и села, които никога преди това не съм чувала и няма и да чуя, гостоприемни непознати хора, открити пазари два пъти седмично, откъдето ще си купувам ягоди и топли франзели…

Спирам тук. Защото този пост не е за Италия. А за Верона и Венеция. Повече за Венеция. И нея съм я мечтала, и нея не по начина, по който я видях, но ми хареса. Въпреки, че всички казват, че Верона е по-хубава. Във Венеция има магия. Която осъзнаваш , докато пътуваш в претъпкано с туристи от къде ли не корабче и виждаш докъде стига водата на различни прекрасни къщи, едно време пълни с живот, сега с носталгия по дните, в които стълбите към входните врати не са били покрити с вода.

Но как ви почнах отдалече само…

Знаете ли кога започва едно пътешествие? Не е на датата, отбелязана като „departure”. Започва в мига, в който закупите билета и започнете мислено да вървите по улиците на (не)познат град. Да си представяте как ще го почувствате и какво ще остави у вас като вкус… И никога не знаете дали ще искате да се върните отново. Защото понякога като постигнеш една мечта разбираш, че някак не е това, което си си представял… Това правило важи с особено голяма сила за пътешествията.

Моето пътуване започна някъде през април. Чрез статус на приятел във фейсбук „happy birthday WiZzair & 10x for the 20% off” или нещо подобно. Харесах дати, харесах дестинация, реших да подаря едно пътуване на сестра ми, предложих на приятелка, която знаех, че ще каже „да“ и така. Всичко стана толкова бързо, че нямаше време за колебания. Признавам и друго- едно от новогодишните ми обещания е да посещавам по една нова дестинация всяка година. Тази избрах да е Италия.

Датите бяха 12- 13 14 август. На 15-ти имах имен ден, от който сега като се върна назад не ми е останал никакъв спомен. Освен, че беше в неделя. О, и , да, ходих на Спирита, но не беше като първата година. Както и да е.

Пристигнахме в Тревизо

късно в четвъртък. Такси и към хотела. Не помня име, затова и да ви разказвам за него няма смисъл. Рецепциониста не знаеше грам английски и настаняването беше на магия. Първото нещо, което попитахме, разбира се, бе къде е най-близкият ресторант. Така приключението открихме със спагети и бяло вино.

Тревизо, Италия

Тревизо, Италия

Петък. Автобус, влак и към Местре. Оставяме багажа и към гарата, от там отново на влака и към

Верона.

И точно тогава, защо не, решава да се изсипе порой. Пристигнахме към 1-2 часа следобед и от гарата поехме само направо… 🙂 Тук е мястото да спомена, че не си бяхме направили никакъв план за тези 72 часа, които имахме всичко на всичко. Предварително бяхме решили да го караме на интуиция. Нямахме карта, нямахме гид, не знаехме кое трябва да се види, кое може да се пропусне, всъщност… не знаехме нищо. Дори си спомням, че бях забравила за къщата на Жулиета във Верона. И преди съм го казвала- не обичам бягането от една точка до друга. Обичам да имам времето да усетя един град. Да се разхождам спокойно, без да мисля какво (евентуално) пропускам. Защото снимки на забележителности много. И…?

Верона, Италия

Верона, Италия

Разходката във Верона продължи около 3 часа (колкото, всъщност, имахме и във Венеция all in all) и ни отведе до въпросната къща, стената пред която е много по-интересна, и до Арена ди Верона. На стената не написах име. Написах пожелание. Молба, ако предпочитате. Към съдбата.

Обратно на влака и към Местре. Там ни чакаше отваряне на бутилка бяло вино с химикал, споделяне на впечатления, мечти за утрешния ден и… осъзнаването, че след като единият фотоапарат, с който бяхме , се счупи във Верона, другият е (почти) без батерия. Да…забавно. Повод да се върнем отново, казахме си по-късно.

Събота. Подобно на Париж,

Венеция се свързва с любов.

И както не веднъж съм казвала това за първия, тази първа асоциация ограбва от очарованието на тези места, когато си там сам. Но пък е толкова красиво (във Венеция) и пълно с народ, че поне аз… хм, май забравих за всякакви асоциации и прочие.

По каналите на Венеция, Италия

По каналите на Венеция, Италия

Венеция е къси тесни улички,

свързани с малки мостчета, преминаващи гондоли, магазинчета за маски и тълпи туристи.Поне тази Венеция, която успяхме да видим за около три-четири часа. И тук вървяхме единствено по интуиция (следването на табелите е по-объркващо) и имахме само две задължителни точки: площада Сан Марко и…а, да, това не е точно точка…да се качим на гондола. Останалото отново бе въпрос на импровизация.

С гондола по каналите на Венеция, Италия

Какво показват дамите: моста или младежа? ;-)

Гондолиер –  Венеция, Италия

Господи, какъв мъж! (бел.от редакцията ;-)

За късмет попаднахме на най-готиния гондолджия ever ever! От онези super-sexy-cool момчета :))

А самото преживяване…. самото преживяване беше приказка. Не може да се опише. Поне на мен не ми стигат думите. Спомена все още е супер жив и мога за секунди да затворя очи и да се пренеса в гондолата, носена по тесни тесни канали, измежду стари къщи, напомнящи за… романтика и един друг свят. Свят на кавалери и дами. Може и в обратен ред.

С гондола по каналите на Венеция, Италия

С гондола по каналите

С гондола по каналите на Венеция, Италия

Всъщност май гледа към гондолиера? ;)

А Сан Марко… Сан Марко беше като картина.

Не, по-хубаво, защото бе истина. Един от онези моменти , в които спираш, и времето с теб, и се ощипваш, за да провериш дали не сънуваш…Дишаш с пълни гърди и се усмихваш. Благодариш. Чувстваш се толкова, толкова щастлив…

Сан Марко – Венеция, Италия

На кафе във Венеция, Италия

Тук отварям скоба. При първото ми връщане от Варшава (XII. 2007) донесох плакат на някаква двойка, които се целуват на този площад в мрачен и дъждовен следобед. И го залепих на стената в стаята си. И си мислех… кога ли, ако, ще посетя Венеция… С всички приказки за гондоли и гълъби…? Ето, че можело. Затварям скобата.

Някъде преди или след Сан Марко минахме и покрай витрината на едно от онези магазинчета, в което мога да прекарам часове. Буквално.

Пътешествието приключи със сладко капучино на същия площад в някакво страхотно кафене, което по-късно прочетохме, било сред must-see. Имаше моменти, в които дори и не говорихме. Само гледахме към хората, площада, всичко… Гледахме и не вярвахме. Че сме там. Благодарение единствено на себе си. Защото, когато ти липсват вълшебства в живота, винаги можеш сам да станеш вълшебник и да си създаваш магия…

Магазин във Венеция

По каналите на Венеция, Италия

След три часа във Венеция бяхме напът към хотела, от там към летището. Като ударихне чертата се оказа, че от 72 часа, 6 сме обикаляли. По три във Венеция и три във Верона. Останалото сме прекарали по спирки, влакове, автобуси и т.н. И по-добре, защото се получи супер. От само себе си. Така стават най-хубавите неща, знаете.

Ресторант - Венеция, Италия

Венеция, Италия

***

В този (опит за) пътепис няма да откриете информация, която да ви помогне с ориентацията за Венеция и Верона. Единственото, което ви съветвам е да предпочетете да спите в Местре пред Венеция. Останалото… ех, останалото са детайли.

Венеция, Италия

Момичета – Венеция, Италия

Пътешественички

Автор: Мария Василева

Снимки: авторът

15 коментара

май 11 2009

Пътешественици – из Италия и Източно Средиземно море

Днешният пътепис минава през… няколко хиляди километра, а и да си кажем честно — и морски мили. Авторът ще ни разведе кулинарно из Италия и ще ни ни разкаже и за пътуването си с кораб от Италия до Израел, Турция, Гърция и Хърватска. Има и още нещо — не четете този пътепис на гладен стомах, защото има доста описания на средиземноморската кухня. Приятно четене и щастливо плаване!

Пътешественици — из Италия и Източно Средизмено море

Здравейте пътешественици,

Ще започна с полета. Всичко с wizzair беше перфектно — наблюдавахме отгоре с удоволствие Адриатика и Алпите в далечината.

Кацнахме навреме в 13:25 в Бергамо и в 14:15 тръгнахме с ORIO  — шатъла за Милано срещу 8 евро. Можете да си купите билети по интернет, от гарата или в автобуса — все си е 8 евро. Има и други автобуси, но те са по 14—18 евро.

В 15:10 сме на Stazione centrale в Милано. От тук има влакове за където ти душа иска -бързи, бавни, експресни — всякакви.

Ние обаче бяхме решили да останем 1 нощ и си бяхме резервирали и платили хотел от веригата Doni чрез Петя от UNITOURS-ВАРНА. Хотелите на веригата са 3-Madison и Astoria с 4 звезди и Lido с 3. Ние бяхме в Madison на 285 метра, според GPS-а, от гарата: 88 евро на ден за двойна стая със закуска. Хотелът е перфектен, много чист, стаята 3,5×5 метра, двойно перфектно легло, ТВ, зареден хладилник, термокана с чай и кафе, всякакви хавлии и кърпи. Банята е почти колкото стаята — с оборудване от Идеал Стандарт. Знае ли човек,може и българско да е.

Поосвежихме се малко и тръгнахме към Дуомо — 4 спирки с метрото, по 1 евро на човек. За архитектурните и културни забележителности не смятам да въздишам в нета, защото доста хора преди мене са го правили, а и за какво е National Geographic.

Пробвахме сладолед-2 евро топката — за сега нищо по-добро от нашенските РАФИ и другите, от по-скъпите.

Та така, стъмни се и се заоглеждахме за вечеря. Бяхме си харесали в нета една тратория на улицата на хотела, около 500 метра от него на via Gustavo Fara 9 -Trattoria Toscana Da Giovanni, но тя не работеше в събота и влязохме в друга: "il PAIOLO trattoria toskana„на 30м. от нея. Да де, ама няма места — пълно с италианци. Разместиха 2 маси и ни сместиха. Изборът се оказа идеален, явно любимата квартална кръчма. Идеално обслужване, всички се познаваха — вкусна топла храна на сносни цени. Може да пробвате шницел по милански — много тънко парче телешко, приготвено като шницел по виенски.

По пътя обратно видяхме още 2 ресторанта, пълни с италианци — 1 мексикански и 1 китайски. Забелязахме,че, за да е вкусна храната и на сносни цени в заведението трябва да има посетители от местните жители — същото и за магазините. По пътя към гарата виждаме два сносни на вид хотела EDOLO и MONOPOLE съответно с 2 и 3 звезди.

По обяд на другия ден хващаме Евростар-а с маршрут:

Милано — Верона — Флоренция — Рим — Неапол.

One response so far