Archive for the tag 'Марбея'

апр. 12 2013

Гибралтар… и отвъд (3): Марбея, Испания

Продължаваме с разказа на Атанас за Гибралтар и околностите му – вече се качихме на Скалата, после обиколихме самия Гибралтар и близката Ла Линея, а днес ще отидем до испанската Марбея, която е наблизо.

Приятно четене:

 

Марбея

Част 3 на разказа:

Гибралтар… и отвъд

Един ден реших да изпълня обещанието дадено към себе си при пристигането ми в  Гибралтар и да си направя разходка до Марбея. Посещението на курорта имаше един вид символично значение за мен, тъй като на предишната ми работа Марбея се беше превърнало в нарицателно име за уникално място. Това стана, след като веднъж колега обясняваше колко е хубаво там, но беше прекъснат от друг със станалия след това култов лаф: „К`ва Марбея, бе, чуйек? Аз съм бил във Вегас!“. Не се мъчете да намерите някакъв смисъл в това. То си е наша, малка закачка и тук е момента да вметна едно: „Евала, Митак, голям си!“.

Марбея, Испания

Благодарение на мекия си климат, Марбея развива целогодишен туризъм

И така, в една от малкото сутрини, в които станах рано, отидох до Ла Линея, където

хванах автобуса за Марбея

(знам, че е по-правилно да се каже Марбейя, но нека не си кълчим езика прекалено). Пътят вече ми беше познат отпреди, но това не ми попречи да се радвам отново на хубавите гледки към морето. Малко преди обед (пътят е около час и половина) вече бях в една от перлите на Коста дел Сол. Единственото, което знаех за Марбея беше, че през 90-те години името на града стоеше на фланелките на любимия ми испански футболен отбор – Атлетико Мадрид, а президентът на клуба – Хесус Хил, тогава беше кмет на курортното градче.

Още при пристигането, от автобуса, видях едно от 40-те голф игрища, с които Марбея е особено популярен. В миналото, редовен техен посетител е Шон Конъри.

Яхти – Марбея, Испания

Яхтите в морето са нормална гледка за района

 

Къщи тук имат още холивудските актьори

Долф Лундгрен и Антонио Бандерас, който е роден в недалечния Малага.

Автобусът ме остави на автогарата, която се намира в самия край на града, в непосредствена близост до квартал с множество бели къщи. Напомнят на домовете, които могат да се видят по гръцките острови. Нищо чудно да са издигнати по времето на Хесус Хил, за когато се твърди, че в Марбея са построени незаконно над 30 000 къщи.

Плаж – Марбея, Испания

Един от 24-те плажа на Марбея

    Градът е втори по население (140 000 души) в провинция Малага

и осми по численост в Андалусия. Благодарение на мекия си климат, поддържа целогодишен туризъм. Популярна дестинация е сред туристите от Скандинавия, Великобритания, Ирландия, Германия, както и от Саудитска Арабия, ОАЕ и САЩ. Марбея е забележителен с присъствието на много аристократи, знаменитости и богати хора, които предпочитат да отмарят там. Освен това, градът е важна спирка на много круизи, а в марината са закотвени коя от коя по-луксозни яхти. Разполага с 24 плажа, разположени върху дълга 27 км крайбрежна ивица. Много точки от града пък предоставят прекрасна гледка, както към морето, така и към близко разположените планини на север.

Marbella, Малага, Испания

   Марбея може да се счита за древен град,

тъй като е основан от финикийците още през седми век преди Христа. По-късно е бил населяван от римляни, вестготи и нормани, преди маврите да се настанят тук през десети век от новата ера. Те дават на града името Марбил-ла, след като преди това се е казвал Салдуба (Град на солта). Арбаският период продължава пет века, след което градът преминава в ръцете на Кралство Кастилия. Следват години на възход, свързани с култивирането на захарната тръстика, а по-късно – добив на желязна руда и въглища от близките планини. Индустрията обаче запада и населението е принудено да се върне към фермерството и риболова като начини за изкарване на прехраната. Кризата в селското стопанство и болестта филоксера, която ударя лозята, нанасят нов удар на местната икономика, допринасяйки за увеличаване на бедността и глада в района през 19-ти век.

Плаж – Марбея, Испания

Стъпки в пясъка

   В първите десетилетия на 20-ти век Марбея е малко село,

в което населението е разделено на малка група олигарси и няколкостотин работници, а средна класа практически няма. Нещата се променят след Втората Световна война, когато принц Алфонсо фон Хоенлох-Лангенбург (пробвайте да му кажете името след три големи уискита!) купува земя, върху която строи

„Марбея Клуб“ – хотел, в който започват да отсядат филмови звезди, бизнесмени и благородници

от добре познати фамилии като Бисмарк, Ротшилд, Метерних, Тисен-Борнемиса и др. Това придава нов облик на града, който става предпочитан за почивка сред социалния елит на Европа.

Плаж – Марбея, Испания

На море през октомври

През 70-те години в Марбея пристига за пръв път кралят на Саудитска Арабия Фахд, който, оттогава до смъртта си през 2005 година, е редовен посетител на курорта. Антуражът му пръска понякога милиони петродолари на ден, а част от него е и, тогава все още неизвестният, Осама бин Ладен.

През 90-те години и първата декада на новия век всички кметове, които са заставали начело на града, са съдени за финансови злоупотреби. В това число и Хесус Хил за това, че е отклонявал незаконно обществени средства към бюджета на Атлетико Мадрид. Явно кражбите са били огромни, тъй като през 2006-та година курортът е близо до немислимото – фалит! Стига се и до разпускане на градския съвет от испанското правителство – мярка, която се предприема за пръв път в съвременната история на страната. Днес нещата вече са стабилизирани, а скорошно проучване сочи Марбея като градът с най-добри условия за живот в цяла Андалусия.

Марбея, Испания

Днес Марбея е с най-добри условия за живот в Андалусия

Бях си предвидил около шест часа за

разглеждане на Марбея

и от автогарата поех надолу, към брега на морето. Пътьом минах през тесните улички на Стария град, който си оставих за по-обстойно разглеждане за по-късно. Първо ми се ходеше на плаж.

   На крайбрежната алея беше пъстро

Имаше хора от всякакви националности. Беше октомври, но времето беше прекрасно и всички бяха по къс ръкав. Пекох се повече от два часа. За това време, релаксът ми беше нарушен само веднъж от тайландка, която искаше да ми прави масаж директно на плажа. След въпросителното „Маса-a-a-a-ж?“, зададено с писклив глас и повдигнати вежди, отговорът ми: „Не, благодаря“ явно не бе приет, тъй като напористата тайландка клекна и започна да ми мачка врата, опитвайки се да ми внуши, че съм напрегнат и все пак имам нужда от масаж. Разбирайки, че при мен няма да я огрее, се нацупи и отиде да си търси друга жертва. Малко по-късно, мъжът от възрастната двойка, които ми бяха съседи по хавлия, я викна и чух тарифата – 30 евро на час. Възрастният мъж пожела масаж само за половин час, а тайландката сияеше от щастие и се смееше на всичко, което й каже. И аз обичам масажи, но не и навън, и от човек, за когото дори не знаеш дали някога е учил за това.

Квакери – Марбея, Испания

Квакерите

След като си починах хубаво на плажа, се върнах на крайбрежната алея. Вниманието ми беше привлечено от голяма група възрастни хора, които танцуваха под звуците на духов оркестър. Оказа се, че

в Марбея има събор на квакери

от цяла Европа. Видях групи от Холандия и Швеция, като повечето хора бяха в пенсионна възраст. Беше ми едновременно весело и тъжно да ги наблюдавам как се забавляват. Сетих се за нашите пенсионери, които на преклонна възраст не могат да си позволят като западните си „колеги“ да се радват на живота, а са принудени да водят борба за оцеляване.

 

Реших, че е време

да си разведря настроението с малко тапас

Едно от заведенията покрай крайбрежната улица предлагаше промоция – тапас за едно евро. Взех няколко различни вида и си похапнах с чаша бяло вино върху една бъчва. Точно това представляваха масите на заведението – изправени бъчви. Колорит!

Старият град на Марбея, Испания

Уличките на Стария град

Накрая ми остана да обиколя

Стария град

Той включва някогашните стени на града и два от старите квартали – Баро Алто – разпрострян на север, и Баро Нуебо – на изток. Много е живописно по тесните улички, а и цветно, тъй като от стените и покривите на къщите висят увивни растения и цветя. След кратка разходка стигнах до

своеобразния център  – Plaza de los Naranjos (Площадът на Портокалите)

Името му идва от портокаловите дръвчета, които растат на него. От момента на създаването си, Пласа де лос Наранхос се превръща в център на градския живот, а около него са построени най-забележителните обществени сгради и множество от типичните за Марбея бели къщи. Днес площадчето е чудесно място за почивка и за чаша (а защо не и кана) сангрия под портокаловите дръвчета.

Площадът на Портокалите - Plaza de los Naranjos – Марбея, Испания

Площадът на Портокалите – Plaza de los Naranjos

Площадът на Портокалите - Plaza de los Naranjos – Марбея, Испания

Пласа де лос Наранхос се превръща в своеобразен център на Марбея със създаването си през 15-ти век

Марбея, Испания

Можете да поседите на сянка под портокаловите дръвчета

Марбея, Испания

Портокалите бяха още зелени

В непосредствена близост до Площада на Портокалите се намира

статуята на Сан Бернабе (Свети Варнава) –

един от Седемдесетте Апостоли, който е почитан като закрилник на Марбея. Приживе, Свети Варнава проповядва заедно с Апостол Павел в Рим. Животът му приключва в родния Кипър, където бил пребит с камъни от противници на християнството, поради което е провъзгласен за мъченик. В Стария град има няколко католически църкви. Успях обаче да видя само Санта Мария де ла Енкарнасион отвън. Маврите също са оставили своя отпечатък тук. Има замък от арабския период, оттогава са и отбранителните стени.

Свети Варнава – Марбея, Испания

Сан Бернабе (Свети Варнава) е закрилникът на Марбея

Неусетно дойде време да кажа „Чао“ на Марбея, тъй като трябваше да бързам за автобуса за Ла Линея. Не ми остана време да се разходя по Златния път – дълъг над 6 км участък между Марбея и Пуерто Банус. На него се намират най-хубавите вили и къщи в района, в това число и резиденцията на крал Фахд. Ако Вие имате време, когато сте там, разходете се и кажете как е. В Пуерто Банус пък може да видите много лускозни яхти, автомобили, а кой знае – може и някоя знаменитост.

В последната част ще прекосим Средиземно море с ферибот, за да стъпим на африканския бряг. До скоро!

 

 

Очаквайте продължението

Автор: Атанас Стратиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Испания – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГАЛВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

2 коментара

юли 31 2012

Hola Испания, hola Андалусия

Няма да се даваме на жегите, смело ще ги посрещнем! За повечеко тренинг днес ще идем до най-горещата част на Испания – Андалусия. Подозирам, че има и гледка към Африка от нейния бряг 😉

Приятно четене:

Hola Испания, hola Андалусия

Испания е олицетворение на слънце, маслинови дървета, борби с бикове, футбол и много позитивизъм.  Това беше първото ми пътуване в страната на фламенкото като истинската причина за него беше сватба в Малага, което се превърна във ваканция-екскурзия за  опознаване на страната. За щастие времето и предоставените възможности ми осигуриха задълбочен поглед върху испанския начин на живот,  обичаите и културата.

Пътуването започна от Мадрид, но

целта беше легендарната Андалусия

Пътят до първата спирка- Гранда беше вълнуващ и спокоен, a хората, с които се срещнахме усмихнати и добронастоени. Смяната на климата и на растителността с масиви от маслинови дървета бяха доказателство, че навлизаме в „друга“ Испания.  Не съм вярвала, че докъдето ми стига погледът ще виждам само маслинови дървета в продължение на стотици километри. Това ме накара да проумея, колко е важен за Испания този символ на здраве и жизненост.  Не случайно тя е световен лидер в производството на зехтин, като в последните години отбелязва рекордни реколти. Пустинните условия като висока температура, постоянна слънчева светлина и сухата почва са най-благоприятни за маслиновите дървета, които се отглеждат с невероятна почит и грижа дори и по наклонените баири, които на пръв поглед изглеждат недостъпни.  Поради това свръх производство на зехтин, цената му в Испания е учудващо ниска.  Затова испанците не признават друго олио, освен зехтина.

Пристигнахме в

Гранада,

която е разположена в подножието на Сиера Невада при температура 36 градуса. Месните ни успокоиха, че това е само началото на топлия сезон. В разгара на лятото температурите достигат до 40-45 градуса и разказаха, че горещината през деня е непоносима. Това беше първият испански град, в който се убедихме, че сиестата не е само мит. Хората си я спазват, но да си призная те нямат избор. Дневните температури са толкова високи, че около 13 часа освен туристи и тук- там някой испанец могат да се срещнат по улиците.  Тогава повечето от магазините затваря и отварят отново след 17 часа като работното им време може да е до 22 часа. Има и изключения, които са предимно магазини целящи туристите. В началото беше странно да видя спуснатите решетки и затворените врати посред бял ден, но после свикнах с тези неписани правила. Но независимо от топлото време, испанците са общителен и дружелюбен народ, които обичат да се събират в малки заведенийца, да пийват бира и да хапват тапас (мезета с различна форма и вкус, като понякога се предлагат безплатно към питието) в повечето случаи прави. Още в 10 сутринта масите са пълни и така е цял ден и цяла нощ до затваряне на заведенията в ранни зори. Хората разговарят, смеят се и са спокойни. Никой не бърза за никъде. Дори и кучетата са спокойни- излезли на вечерна разходка със стопанина си, който е поспрял за малко в любимото заведение на чаша  serveza (бира) и на приказки с познати.

Андалусия, Испания

Гранада е впечатляваща, динамична и пълна с интересни неща за опознаване. Като най-незабравима забележителност за мен остана

Алхамбра (Alhambra)*

крепост и паметник на ислямската култура, която дълго време е била владение на маврите. Опитах се да си представя как са живели хората в нея  между фонтани, колони и тавани от дърворезба, музаечни стени и орнаменти, перфектни градини, алеи и площи- всичко планирано и реализирано с невероятна точност и чувство за изящност и финес. Със сигурност хората, които са го обитавали са се наслаждавали всеки ден на тези красоти и привилегии. Това забележително място се посещава годишно от милиони туристи и е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Поради това е необходимо  входните билети да се закупят предварително (дори месец, два преди посещението) на официалната уеб страница на Алхамбра.

Алхамбра (Alhambra) – Андалусия, Испания

Алхамбра (Alhambra)

Вечерта потеглихме за

Малага

и пристигнахме при здрач. Булевардите бяха огряни от уличните светлини и множеството палми по тях ни „посрещнаха“ люлеейки се от нощния ветрец. Усещането беше морско, а настроението ни приповдигнато като поменът от налегналата ни умора се изпари.  Хотелът беше точно на брега на морето и големината на стаята и терасата както и откриващата се гледка от нея бяха поразителни. Следващия ден решихме да прекараме в Малага и да обиколим централната и част. Навсякъде в Испания се сблъскахме с един и същ проблем- невъзможността да се паркира по улиците. Движението е невероятно, а броят на колите-огромен.  Лимитираните възможности да се паркира личи и по колите. Почти няма кола, микробус, фургон, който да не е с одраскани калници, броня или да не е леко притисната. Дори множеството платени сгради-паркинги-  идеалният вариант да се паркира, след като възможността да се стори това на улицата е нулева- са прекалено тесни и се искат доста големи шофьорски умения да се паркира така, че да не се остърже някоя кола.  Разбрах, че това е и причината испанците да карат по-малки по размери коли.

Малага – Андалусия, Испания

Малага

 

Забележителностите в Малага са много.

Това е не само едно от най-големите пристанища на Коста дел Сол, но и родното мястото на Пикасо. Къщата, в която е израснал и музеят Пикасо-построен по негово желание,  привличат туристи от цял свят. В модерната сграда на музея Пикасо са експонирани 233 творби, дарени от неговата съпруга Кристин Пикасо и сина му Бернард.  Атмосферата е доста инспирираща, а картините и статуетките – истински шедьоври на изкуството. Магазинчето на музея предлага всякакви идеи за тези, които са решили да се сдобият с частица от Пикасо- книги, постери, картички, магнити, пъзели и други.

Малага – Андалусия, Испания

 

Пребиваването в Малага не би било пълноценно, ако не се опитат пържените калмари, вариациите от пържени рибки pescado fresco и paella с морски дарове, а за десерт пък – хрускавите чуррос churros, които се консумират като се топят в чаша течен шоколад.

Чурос (Хурос)

Чурос **

 

Следващите дни бяха превърнати в мини екскурзии. В списъка на първо място присъстваше

Ронда,

която е разположена на 950 метра надморска височина и е място, което се смята от месните жители за най-романтичното  в Испания и трябва да се види от всеки посещаващ Андалусиа. Старата Ронда е израснала на скала, която на места се извисява 165 м. Дълбокото дефиле Ел Тахо и гледката от моста Пуенте Нуево са смайващи.  Ронда се гордее също с бикоборството – оттук датират корените му.

Ронда – Андалусия, Испания

Ронда

 

 

В централната и част се намира първата изцяло покрита за зрителите арена за борба с бикове построена през 18 век. В нея е сформиран музей където може да се проследи историята на тази испанка традиция, а също и да се запознаем от близо с множество реликви свързани с бикоборството.

Михас – Андалусия, Испания

Михас

 

Михас (Mijas)

беше следващата ни дестинация. Това е едно от известните андалуски „бели селца“, което се намира на хълмовете извисяващи се над Кост дел Сол. Дневната температура е толкова висока, че единственият начин да се „отблъскват“ слънчевите лъчи от къщите е те да се боядисват в бяло. Затова из уличките  цари чувство на спокойствие и чистота. Друга интересна атракция в Михас са магаренцата-таксита.

Магарета в Михас  – Андалусия, Испания

 

Магаренцата всъщност винаги са присъствали в живота на хората живеещи в Михас. В миналото те са единственото превозно средство по тези хълмисти райони. Но с пристигането на туристите местните са били спирани все по-често за снимка с магаренцата. Така жителите откриват търговската ценност и изгода от тях. През последните няколко десетилетия те не се използват за превоз на товари, а само за разходка на туристите из тесните калдаръмени улички. За тях са построени специални паркинги с навеси, под които накичените магаренца спокойно чакат да бъдат наети. Хубаво е да се изкачим до възможно най-високата точка в Михас, защото оттам се открива замайваща гледка към целият Слънчев бряг.

След Михас се спуснахме към

Марбея (Marbella)

– един от най-луксозните курорти на Коста дел Сол. Но в миналото не е било така, защото до средата на 20 век е имала жители от около 900 души, които едва ли са предполагали, че 6 десетилетия по-късно Марбея ще се превърне в любимо място за почивка на милионери и целебрити. За това заслугите са на германския принц Алфонсо Хохенлок, който закъсал с Ролс-Ройса си през 1947 г. Веднъж опознал това място той се влюбил в него и решил да си построи вила. Това поставя началото на растежа и славата на Марбея, която се превръща в сензация в заможните среди. Днес на Пуерто Банус Puerto Banus  могат да се видят яхти и коли за милиони евро, а магазините наоколо предлагат развлечения и възможности за пазаруване на 5 мил. туристи годишно.

Сватбата, заради която се осъществи това пътуване беше в Малага.

Церемонията в църквата беше добре организирана и лишена от излишни думи и ритуали.  Докато младоженците се снимаха из различни точки на града, решихме да седнем и да се подкрепим с тапас и сервеса (бира). От 21 ч започнахме да се събираме в Candado Beach-ресторантът на брега на морето. Това беше най-прекрасният избор за една такава бележита вечер! Гледах залеза на слънцето и се чувствах щастлива, че съм част от всичко това. Хапнахме много предястия-все испански специалитети. Но като че ли специалистът по рязане на хамон беше най-голямата атракция в началото, а самата шунка- просто се топеше в устата и вкусът и- несравним с този от пакетираната и версия.

Шунка Хамон – Андалусия, Испания

 

Когато младоженците пристигнаха следваха танци, испански песни и продължителна вечеря до към 23 часа.  Партито продължи до 6 сутринта, като тези които останаха дотогава дори не искаха да напускат ресторанта. Всеки беше приятно изморен и удовлетворен от изминалите часове и множеството положителни емоции, които изживя.

Последният ни ден в Малага прекарахме в обикаляне на забележителности, хапване на морски деликатеси и покупки на дребни сувенири.  Вечерта пък отидохме в ресторант El Calenyo, който ми беше препоръчан от младоженката. Отново съзирахме залеза, хапвахме каламари и разговаряхме с вълнение за изминалите дни. Но без тъга, защото ни очакваше последната дестинация от списъка ни в Андалусия- Севиля Sevilla.

Сутринта направихме последен плаж в Малага и към обяд потеглихме за

Севиля

Беше топло, но когато пристигнахме температурата вече се покачи до 37 градуса. Настанихме се в хотела със стаи в севилски стил. Нямахме много време за губене, защото искахме да хванем фламенко шоуто на живо. Вярва се, че Севиля е сърцето на Андалусия и на фламенкото и че тук фламенко танцьорите влагат най-много чувства в него. За тях то не е само танц, а начин на живот. Нямах търпение да отидем в Тablo los gallos на площад Санта Круз и да изпитам всичко това.

Севиля – Андалусия, Испания

Севиля

 

В 22:30 ч пристигнахме и докато чакахме в прохладната зала представлението да започне, ми направи впечатление сцената- оказа се с протъркана боя на определени места, което беше доказателство, че тук действително танцуват и то не как да е, а сякаш това е на живот и смърт. И наистина, видях жени да танцуват в различни стилове, мъж изпълняващ фламенко, но поддържащ по-голям контакт с публиката и невероятни китаристи и певци, които дадоха всичко от себе си докато бяха на сцената. Не можех да откъсна поглед от тях; очарованието и благодарността, че присъствах на една такава вечер бяха максимални.

Севиля е пълна с млади хора, които се събират да пийнат и хапнат по нещо в някое от заведенията по малките калдаръмени улички, където цари веселие и глъч. Хубаво е да забравим за картата, да се „загубим“ из тях и просто да станем част от тълпата.

На следващия ден

разгледахме Катедралата и Алкасар – кралския дворец в Севиля,

който е бил построен от маврите около 1364 г. Подобен е по-красота на Аламбра в Гранада, но е по миниатюрен. С това завърши екскурзията ни в Андалусия. В душата ми останаха топлото слънце, усмихнатите хора, с които се срещнахме през изминалите дни, хубавата храна и позитивността. След всичко положително се опитах да открия нещо, което не ми хареса да изтъкна като негативизъм, но не успях. За мен това пътуване беше истинско испанско приключение, което бих желала да повторя отново, защото има толкова места и неща, които не успях да видя. Viva Espana, viva Andalusia и до скоро. Hasta luego!

* На испански се произнася ‘алямбра’ – бел.Ст.

**Бе жива толумбичка си е 😉 – бел.Ст.

 Автор: Антоанета Стайкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Коста дел Сол – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

3 коментара

Older Entries »