Етикети: Маракеш

Аид бен Хаду – С Голф из Мароко 2

С Голф из Мароко (5) – Аид Бен Хаду и Маракеш

Продължаваме пътуване до Мароко с голфа на Иван – започнахме с Гранада и Кордоба, , продължихме със Севиля и Гибралтар, Шефшауен и Фес, за последно бяхме в Мерзуга и пустинята Сахара. Днес Продължаваме към Аид бен Хаду и Маракеш. Приятно четене:

2

С Форд до Западна Африка, 2017 (1): Резюме

Отново тръгваме на път заедно с Валентин. След като обикаляхме Азия с героичния му Опел и след миналогодишното пътуване от остров Кипър в посока Баренцово море, от днес потегляме с неговия Форд към западния...

Сахара, Мароко 2

Мароко (2): Сахара с джип и каньоните Дадес и Тодра

Продължаваме с Мишо и неговото пътуване из Мароко. Започнахме с Маракеш и нощуваме в пустинята Сахара, а днес освен с джип из пустинята ще разгледаме каньоните Дадес и Тодра Приятно четене: Мароко с Мишо и Теди...

До Мароко със и „без багаж“ 6

До Мароко със и „без багаж“

Днешният пътепис ще ни води до Мароко – ще придружим създателите на предаването „Без багаж“ из страната. Все пак съм длъжен да кажа, че пътеписът няма връзка със самото предаване и съм сигурен, че...

Приказката Мароко (3): Водопадите Узуд и Маракеш 1

Приказката Мароко (3): Водопадите Узуд и Маракеш

Днес звършваме пътешествието на Ирина през Мароко. В началото се качихме на връх Тубкал, после видяхме каньона Дадес и се разходихме из Сахара с камили, а днес ще посетим водопадите Узуд, Приятно четене: Приказката Мароко...

Меден месец в Мароко или сблъсъкът с африканската действителност 3

Меден месец в Мароко или сблъсъкът с африканската действителност

Днешният пътепис ще ни води до пустинята и градовете на Мароко. Приятно четене и пожелавам на всички още по-великолепни сватбени пътешествия 🙂

Меден месец в Мароко

или сблъсъкът с африканската действителност

Мароко: Маракеш, Фес и Казабланка

От Фес до Маракеш

По време на дългия над 7 часа поход от Фес за Маракеш минаваме през области, в които единственото което може да се види са вързали плод кактуси, колиби от кал и пустош. В някои от по – големите села през, които минаваме, покрай пътя са насядали деца – боси, полуголи, недохранени. Те жадно впиват поглед в автобуса и нас – групата туристи настанили се удобно на климатика, наслаждаващи се на екзотиката. Замислям се колко ли такива автобуса на ден минават покрай тези деца, колко ли пъти техните мечти биват отнасяни с мръсната газ на тези автобуси.

Пътищата по които се движим са под всякаква критика. Едно от шосетата се намира на ръба на пропаст. Пътното платно, по което се движим е започнало да пропада, мантинелата се е смъкнала на 10тина метра под нивото на платното. Много трудно се разминават две коли дори, а на нас ни се налага да се разминаваме с камиони и автобуси. На няколко пъти сърцето ми се вдига в гърлото, защото в съзнанието си проектирам заглавията на българските вестници:”Мароко:автобус с туристи пропада в пропаст, двама загинали български туристи сред жертвите”. Но Господ ни опази! Буквално беше въпрос на сантиметри да се намерим кацнали на върна на някой кактус.

Фес 30000, Мароко

Спътници по цялото трасе са ни плодни кактуси.

Плодовете са им жълто – зелени, големи колкото една едра круша, с прекрасен вкус. Единственото, което Али през целия преход повтаря е: „Ех, как са ги оставили необрани. Какво ще му стане на шофьора да спре, само малко да си набера? А?“. Това потвърждава теорията ми, че ако трябва да избира между мен и храната, Али ще избере храната.

Друго, което ни прави много силно впечатление в Маракеш е пазарът им. Рай за шопинг маниаците като мен. Гидът ни Абдул се оказва много разбран, за разлика от другите гидове и ни развежда и позволява да си напазаруваме. Купуваме си още няколко традиционни марокански костюми. Но мен друг един момент ми сгрява душичката – на няколко пъти разни мароканци спират Али и му казват:”Прекрасна жена имаш, късметлия!”. А един тийнейджър стига по – далеч – идва, хваща Али за ръката и му казва:”Късметлия си, късметлия!

Пази прекрасната си жена да не избяга! А ако не можеш да я оцениш, повярвай тя ще дойде при мен!”. Голям сладур е този пубертет и неговото отношение направо ми повдига самочуваствието. Е, в Рабат във връзка с това имаме малко неприятен случай. Един дядо над 60те тръгеа след мен да ми говори, че съм хубава. Решавам, че човекът просто е изкукал. Но след като се случва още няколко пъти осъзнавам, че явно те намират в мен нещо, което аз самата не мога 🙂

Фес

Във Фес изживявам един страховит сблъсък с африканската действителност. Цял ден се движим по тесни калдъръмени улички, по които трудно могат да се разминат повече от трима души. За мой ужас обаче, не само хора се разминават. Оказва се, че единственото превозно средство са магаретата. Виждам всякакви магарета – едни натоварени с храна, други натоварени с текстилни стоки, трети служещи само да придвижват собствениците си. Виждам дори магаре от компанията Coca – Cola – с него разнасят касетки с безалкохолни напитки на световния гигант.

Улиците миришат на маслини и мръстия. На няколко пъти Али се сблъсква челно с магарета. В един от случаите бива целунат с влажна целувка от един дългоушко. А в друг магарето явно решава да се почеше в неговия гръб. Ами казвах му да си направи коламаска. То магаренцето като усеща храсталака под тениската и хоп – да си направи густо.

Казабланка

Положителното, с което ще свързвам Мароко до края на живота си е джамията. Голямата джамия на Хасан II, намираща се на брега на окена – огромна, величествена. Когато ни стоварват с автобуса пред нея и тръгваме към входа и просто ми секва дъхът. Не заради 38 – 39 градусовата жега. Не, в никакъв случай! Не мога да дишам, защото се чувствам толкова незначителна, малка брънка от нещо огромно. Джамията, скалите под нея, вълните които се разбиват в стените и те карат да забравиш кой си и за какво си дошъл на този свят. Спираш да дишаш, да мислиш, да съществуваш. И когато застанеш до оградната стена, която разделя джамията от океана и усетиш морски въздух, видиш синия безкрай на океана, когато в полезрението ти попаднат надписите на арабски издялани в мрамора, се чувстваш така, както никога и при никакви обстоятелства не можеш да се почувстваш! Ето това е мястото, нещото, чувството, заради които си заслужаваше да отидем на гъза на географията, при температура 38 – 39 градуса и да изтърпим Африканската действителност…

Автор: Пънар Кязим

Снимки: авторът

Снимките от Мароко:

Мароко през зимата (1): Казабланка и Маракеш 4

Мароко през зимата (1): Казабланка и Маракеш

Започваме един хубав пътепис от Мароко. Пътуването е след напълно импровизирана и самостоятелна подготовка по интернет. Знам, че сте фенове – и ще се радвам да ви хареса. Започваме с Казабланка и Маракеш – където щъркелите зимуват. Приятно четене:

Мароко през зимата

част първа

Казабланка

Това е разказ за едно 18-дневно пътешествие до Мароко, организирано и реализирано от двама души (аз и приятелят ми Пламен) – без туристически групи и задължителна програма. С помощта на карта и няколкодневно ровене в интернет купихме билети и резервирахме хотели в Казабланка, Маракеш и Уарзазат за първите 9 дни, а останалата част от периода се разви според настроението ни и моментните ни хрумвания.

В Казабланка взехме кола под наем и на третият ден след пристигането си се впуснахме да кръстосваме и и изследваме Мароко, с идеята да видим и посетим колкото е възможно повече места. От окена към планината Атлас, до пустинята и пак през планината и долината на 1000-те казби и на юг – крайбрежието на Атлантическия океан и обратно в Казабланка, където завърши това африканско приключение. Толкова много емоции и гледки, попити с очите и сърцето, че ми отне месеци, за да систематизирам спомените, които улягаха, наместваха се, но не избледняха… В няколко поредни постинга ще се опитам да предам с малко думи и повече снимки есенцията на едно незабравимо пътуване, започнало в един минусов февруарски ден в София и завършило навръх националния ни празник – 3 март.

Всичко започна от влажна и дъждовна Казабланка, с широки улици, колониални сгради, нови лъскави хотели, палмови паркове, кална медина. И все пак в Казабланка пихме първия си невероятен ментов чай, сервиран в малки чайничета и стъклени чашки, както и портокаловия фреш, на който няма насищане!

Изглед към пристанището на Казабланка

“Женският пазар” в медината на Казабланка

Пирамиди от подправки

Сутрешен преглед на печата (горе)

МАРОКО – една сбъдната мечта (2) 21

МАРОКО – една сбъдната мечта (2)

продължаваме към

Фез, Рабат и Маракеш

След Мекнес на път за Фез се минава през едно малко градче Мулай Идрис Ист – изцяло религиозно място – нещо като Рилския манастир, но има и къщи, в които живеят хора – поклонници и т.н. След него се разглеждат руините на римския град Волубилис – доста неща са останали от него, но най – впечатляващи са много добре запазените римските мозайки на подовете на по – богатите къщи както и един огромен каменен мъжки полов орган, който сочи посоката, където се е намирал публичния дом в този древен град.