Archive for the tag 'манастири'

февр. 16 2017

Грузия и Армения – снегове през октомври 2016 (2): Армения

Продължавме из Кавказ заедно с Боряна – започнахме с Грузия, а днес сме в Армения. Приятно четене: Армения част втора на Грузия и Армения – снегове през октомври 2016 Към Гюмри На другата сутрин маршрутката, с която ще пътуваме до Армения идва да ни вземе от квартирата. Пътуваме общо 5 човека. Пътят е кофти, с […]

No responses yet

окт. 19 2009

На море в Торони (Халкидики, Ситония)

Крайно време е и аз да разкажа за тазгодишното ни море в Гърция. Приятно четене и не критикувайте много автора, че е чувствителен … и, да, знам, че трябва да си купя нов фотоапарат 😉 Море на Халкидики Торони, Ситония Защо оставихте морето самотното море… Тази мелодийка ми се въртеше в главата, докато обмислях в […]

14 коментара

окт. 12 2009

На море в Ситония, Халкидики – релакс до дупка

Така се случва, че в последните седмици пращате разкази предимно за Гърция и морето там. Пак ще се повторя, но се надявам, че деятелите на българския туризъм ползват интернет и хвърлят по едно око насам, за да разберат защо всички сме се запътили да почиваме при южните ни съседи. А на вас пожелавам приятно четене на разказа на Бай Кольо — вижте по какво полицията в Гърция прилича на полицаите от Сен Тропе:-)

Приятно четене:

На море в Ситония, Халкидики – релакс до дупка

На море в Ситония, Халкидики — релакс до дупка

Края на юни е и решаваме да отидем на море за седмица в Гърция. Вече сме били на Тасос, Ней Пори(крайбрежието близо до паралия Катерини), Неа Перамос(на 16 км. Югозападно от Кавала), Неа Мудания (на полуостров Касандра от Халкидики).
До тук опитът ни с Гърция категорично казва да не се занимаваме с резервации предварително. Винаги се намира на място, е не сме били на 1 ви август, което не ви препоръчвам, температурите са само за много топлолюбиви хора. Повечето средна ръка хотелчета нямат сайтове, тези които имат са 50% само на гръцки така че идете спокойно. Разгледайте мястото, изберете, пазарете се добре. Цените там като на всякъде са сезонни така че топ сезон = топ цени. До сега не сме посещавали средният ръкав Ситония. Изглежда ми най-див и ненаселен, а това са само плюсове за нас и изборът е направен

Ние проведохме дискусия с нашите гръцки приятели за мястото и те го потвърдиха. Солунчани ходят там като на село. Нашият зор беше да намерим нудистки плаж, което си е трудна работа Гърция. Не си падат комшиите по голотиите. Както и да е раздадоха съвети и напътствия и отпрашихме. Тук маже да видите и картата която ни изпратиха приятели

Морето, ах морето. Това си е цял докторат. Едно най-хубавите му качества е това че има кеф за всякакви вкусове. Например имах колеги, младежи, които отиваха за 10 дни на Дюни, връщаха се след седмица поради остра финансова криза, а отиваха с цяла заплата(хич не беше малка). Та на въпроса ми, как беше морето ме поглеждаха някак странно и отговаряха: ми то не остана време да го видим. Като се будиш в 5 следобед за кога море? А! Други приятели например най-харесват да идат към 10ч. на плажа Атлиман (Китен който го знае), който е много хубав плаж, затворен като лагуна но малък за не повече от 100 човека (а обикновено са над 1000) и там да поседнат, щото за лягане място няма. Там некой трябва да дръпне кърпата да постелеш своята. Имам и едни дето ги дразни пясъкът та ходят само по скали и камъни. Та хора разни. Защо ви го разказвам това, защото е добре като кажеш тук е много хубаво останалите да разберат на какво точно викаш хубаво. Та на мен/нас ми допадат населени места дето са малко забравени от Бога. От София сме и многото оживление ни е дошло до гуша(да не казвам колко). Ако може най-близката дискотека да е поне на 50 км. и на плажа особено във водата да не се чувстваш като в таратор. Ако може да няма 5 звездни билдинги прекалено забавни атракции, тип джет, мотопед под наем за пияни русначета и пр.

Много важно е да се вижда морето от терасата. Те това е лесно постижимо в Гърция където имат култ към балконите и спокойното съзерцание с узо или фрапе в ръката си е част от културата.

Визията

Ето защо

Ситония става

Полуостровът е голям и естествено има и доста по — младежки — забавни курорти, но общо взето ако си падате по денонощната фиеста няма какво да търсите там. Семейно или не съвсем, с деца или без бива.

Ние нямаме точна представа къде отиваме. Ще спираме на препоръчаните места и ще решаваме на място. Пътувахме през граничния пункт Илинден — Екзохи. Естествено, лесно се минава границата вече. Само нашият участък още си седи нарязан между Добринище и Гоце Делчев. После преди Драма решаваме да се отклоним по преки пътища и малко оплескваме маршрута. Все пак попадаме на курорта Олимпиада — в началото на третия ръкав Атон (казва се Атос на гръцки).
Четете по-нататък>>>

4 коментара

окт. 08 2009

Метеора – Атина – Волос (1)

Днес отново ще тръгнем към Гърция — този път към Метеора и Атина. Антон ще ни качи на мотора си, за да ни разходи из южната ни съседка. Приятно четене:

Метеора — Атина — Волос

част първа

Към Метеора и Атина

Това е историята на трима мотористи зодия Риба с три червени Хонди с V4 двигатели пътуващи 4 дена в Гърция. През 2009 година месец септември се събраха четири почивни дни от 19-ти до 22-ри и решихме да си направим разходка из Гърция. Маршрута който беше заплануван София — Метеора — Атина — Волос — София около 1800 км. Спането на палатки като в Атина нашите добри приятели Николай и Ирина Генови ни приютиха и разведоха най- любезно за което благодарим много. За останалите две нощувки посетих този сайт http://www.eurocampings.co.uk/en/europe/greece/macedonia/ набелязах къмпингите и се обадих по телефона да попитам дали работят и колко струват. За връщането от Атина решихме да пренощуваме край Волос да съкратим пътя и в същото време да погледнем как е природата в този залив. Ще разбия разказа в картинки по дни за внасяне на яснота.

Ден 1

Тръгнахме към 8:30 ч. от бензиностанция Лукойл в Княжево, където беше сборният пункт посока ГКПП Кулата. Имаше прилично движение — все пак бяха 4 почивни дни и доста хора бяха решили да прекарат почивката си в Гърция.

Придвижихме се бързо до границата без спирания направо на Шел-а преди ГКПП-то за да заредим за последно в България. На контролния пункт имаше опашка от коли не много голяма, но се движеше бързо най-странното беше, че на колите не им проверяваха паспортите, но на нас ни ги провериха — освен да са си ги показвали от вътре без да ги подават на граничаря — не можах да видя добре.

От Кулата до Серес пътя са го пооправи ли но има още участъци в които не е завършен но като цяло са две ленти в едната посока не се води магистрала но е бързо и спокойно. От Серес до Солун също са построили голяма част от магистралата, но пак не е довършена. В сравнение с миналата година има напредък и то сериозен.

Минахме покрай Солун и понеже ползвам GPS система за навигация се наджипиесихме за пореден път: Гледам показва ми да завия на ляво, обаче на картата на дисплея пътят е начертан на дясно и чудих се на къде и хоп по нарисувания път което се оказа грешка и ни вкара към Солун, но след 4 — 5 км обърнахме и се върнахме на правилния път.

От там, идеята ми беше да минем не през Лариса за метеора, а през Верия, Козани, Гревена. След Солун имаше една такса по 1 евро на мотор — след това по магистралата посока Игуменица нямаше такси. Силно препоръчвам този път за Метеора минавал съм и по долния но този е много живописен минава през планината има много тунели и мостове и е много красиво страхотни гледки, нещо средно между Витиния и Подбалкана в участъка след Пирдоп. Разликата тук е, че са 2 платна + аварийна лента в едната посока с много тунели и мостове.

Стигнахме до Гревена и GPS-ът казваше, че след 5 — 6 км трябва да слезем от магистралата и да се върнем малко. Спряхме за малка почивка на някакъв шел отстрани, където имаше автобус с българска група. Тръгнахме по указанията на GPS-а и се завъртяхме по някакви малки пътчета доста съмнителни. В един момент гледам някакво момче с кола и седи до пътя, викам спирам да го питам, казвам аз „Метеора“ и той мисли малко, вика „Каламбака“, казвам „да, това е най-близкия по-голям град до Метеора“ и момчето отива отстрани до банкета и ми сочи нещо пръста и ми показва да хвана на ляво и благодарих и тръгнахме.

След около 2 — 3 км гледам табела надясно Каламбака и GPS-a твърди същото: обаче някакъв черен път, не много тежък, но черен. Тръгнахме по него 1 км — гледаме не свършва. Обаче нá! GPS-ът казва, че е 6 км и след това дава някакъв главен път.

Решихме да се пробваме и потеглихме лека полека. По него имаше тук-таме големи локви, малко кални, но ги преминахме успешно. Преди това на места ни пра доста силен дъжд направо като по филм на ужасите и си мислим сега на черното ако ни запръска край оставаме там с тези мотори:). На магистралата почна да капе спряхме да облечем дъждобраните и гледаме някакъв автобус ни подминава и след 300 метра изчезва все едно го глътва черна дупка толкова силно валеше напред, че все едно изчезва в нищото. Както и да е след тези 6 км оффроуд излезнахме на много хубав път с много завой някой от които обратни и страхотна гледка към скалите на Метеора.

За хората използващи GPS имайте предвид, че ако се движите по този горния път за Метеора на Гравена слезте на ляво и на долу — не карайте, както ви упътва GPS-а, за да не утъпквате и вие тези 6 км:)

След хубавите завой слезнахме в ниското и стигнахме до Кастраки (малко селце в подножието на планината където са манастирите). Разположихме се на къмпинга на който бяхме ходили преди години и много ни хареса.

Четете по-нататък>>>

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version