Продължаваме с пътеписа на Комитата за обиколката на тайния туристически клуб на Преспанското езеро. Групата вече беше от южната страна на езерото (в Гърция), а сега продължаваме към албанското крайбрежие. Приятно четене и си водете записки, защото това място все още не е развратено от индустриалния туризъм:

Експедиция „Преспа 2009“

част втора

Ден 3
Напуснахме хотела с добри чувства, прескачахме въдиците по моста и потеглихме към Албания.

В заключение: регионът е нетипичен за Гърция — яде се сладководна риба, не се сервира вода в кръчмата, освен ако специално не си поръчаш и всички разбират български.

Смърдеш (Кристалопиги)

Последното гръцко село преди границата е Кристалопиги (Смърдеш). Кристалопиги е голямо село, сравнително късно напуснато от местното население. Пътувайки към Албания, вляво от пътя се вижда внушителната стара църква, към която завихме, за да я разгледаме и да потърсим следи от миналото. Минахме точно пред полицейския участък и полицейска кола тръгна след нас, а като наближихме църквата пусна сирената и буркана. Нормално, при положение, че от тук минават каналите за трафик на хора от Албания към Гърция. Обяснихме на наежените ченгета, че искаме да видим църквата, те поомекнаха и се появи човек, който ни я показа. Наоколо могат да се видят остатъците стените на къщите от старото село.

В Смърдеш е роден големият революционер Васил Чекаларов, а селото е участвало в Илинденско-Преображенското въстание. Старото село е било нависоко, а новото е в ниското, точно на транзитния път към Албания.

В Албания

Гръцко-албанската граница се минава лесно, но бавно. Особено се тутка албанският граничар, който няма устройство за четене на паспорти и въвежда на ръка данните на всички пътуващи и на всички коли. Така 5 коли, пътуващи заедно могат да образуват сериозна опашка на границата. И ето ни в Албания. Още от самата граница се усеща сериозен контраст. Единствено пътят остава луксозен по гръцки — добър, широк и с аварийни ленти. Но вече е поалбанчен на места, където има импровизирани крайпътни заведения, които заемат аварийната лента. В първото село след границата спряхме за обмяна на валута, а можеше и да не сменяме, лично на мен така и не ми се наложи да ползвам местната валута. Някъде след границата е отбивката за с. Връбник — „българското село“, както е известно на албанците, но понеже селото е малко и пътят е лош, табелка няма и не можахме да се ориентираме за посоката.

Завихме към Преспа (гледате отбивката за Преспа или за Ликенас). Отбивката се намира точно след някаква зелена бензиностанция. Въпреки, че е международен, пътят е толкова лош, че дори локалният път между Лозенец и Царево изглежда по-добър от него. Асфалтът е до каменната кариера Звездъ, а после настилката изчезва. Маркировка няма никаква. Поне е добре трамбован, и очевидно се подготвя за асфалтиране. Пътували миналата година казаха, че тогава едвам се е преодолявал с мощни джипове, но сега с по-внимателно каране можа да го преодолее и спортната кола в компанията.

Гледките, споменах ли ви, са зашеметителни, както навсякъде в този район на Балканите 😉

И ето ни, след нагънат и друсащ път с пушилка, в Преспа. Нашата цел е село Пустец (Ликенас на албански). Не издържаме на изкушението и спираме на една тераса над селото, където правим снимки.

Четете по-нататък>>>