Archive for the tag 'Малави'

Дек. 04 2017

Малави – на лов за вещици

Отдавна не бяхме пътували с Петя и Иван – днес с тях сме в Малави. Приятно четене: Малави – на лов за вещици Достигайки границата с Малави се подредихме чинно на опашка пред поредната барака,докато чакахме местните да си минават най-невъзмутимо покрай нас. Цялото чакане беше, за да си запишем името и данните от паспорта […]

No responses yet

апр. 06 2015

Малави

Откриваме нова за нашия сайт страна – Малави. Там ще ни води Христинка 🙂 Приятно четене: Малави Неповторимата Африка Не съм си представяла,че ще стигна до Африка и то на гости на дъщеря си. Неведоми са пътищата, които я отведоха в Малави, където работи и живее със семейството си. За тази малка страна почти никой […]

8 коментара

окт. 17 2012

На мотор из Африка (7): Малави: Виза преди да напуснеш

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йорданияминахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през Кения  и Танзания, а днес ще прекосим Малави

 

Приятно четене:

 

На мотор из Африка

шеста част

Малави: Виза преди да напуснеш

Малави, карта на маршрута – На мотор през Африка

 

Сухата част:

  • Валута – Малавийска квача /Kwacha/.
  • 1$ = 170 квачи.
  • 1 литър бензин = 256 квачи
  • Виза – в първия голям град след границата и струва 70$ или 50$ ако е транзитна за три дни. На границата се издава писмо, което удостоверява, че може да се влезе в държавата и до 72 часа трябва да се извади виза. По-нататък ще прочетете как точно се получи при нас.

И така, все още на 20.07.2010г. около обяд ние сме на границата. След като бързо преминахме от танзанийска страна,

в Малави влязохме също за 15 минути

Тук не се продават визи, а само ни издават писмо, с което ни разрешават да влезем в държавата и до 72 часа трябва да си извадим, за да можем да напуснем след това.

На границата Мони се свърза с дилъра на БМВ в Замбия, за да ми уговори гуми, но там нямали налични, а можело да се поръчат едва след като отида на място. За пореден път се „зарадвах“ как дилърите помагат, когато човек е на път и има проблем. Сигурно ще е огромна загуба за дилъра да ми поръча гуми и като отида на място да си ги взема. Но може да се притесняват, че просто някой им звъни от границата на Малави, за да иска гуми и това е само за да си прави майтап с тях и те след това няма какво да ги правят. Както и да е.

Тук на границата ни настигнаха Алан и Фиона. Алан също опита всичко възможно да ми уреди гуми, но без резултат. Хубавото беше, че предната вътрешна гума се държеше прекрасно. Влязохме в

Малави

За тази страна не знаех почти нищо предварително, освен че има прекрасно езеро, води се за една от най-слабо развитите държави в света и главно се препитават с отглеждане и износ на тютюн, чай и памук. Сега имахме възможност да проверим лично. Разгледахме картата и видяхме, че

най-близкият голям град е Мзузу

и тръгнахме натам, за да си извадим визи от офиса на регионалната имиграционна служба. Отначало пътят беше скучен асфалт, но след около 60 километра при град Корунга, където спряхме да изтеглим пари, започна да се изкачва в планината. Тогава видях за първи път

езерото Малави

Огромно е и имах чувство, че гледам морето. Естествено спряхме и веднага и нас ни видяха местните.

Езеро Малави – Малави, На мотор през Африка

Езеро Малави

Малавийци – Малави, На мотор през Африка

Малавийци

 

 

 

 

На пръв поглед Малави прави впечатление на по-бедна държава от Танзания, хората също са доста бедни, но всички са положили усилия да

изглеждат добре и пред домовете им да е подредено

Пътят се изкачваше доста нагоре в планината и карахме по прекрасни асфалтови завои. Времето се оправи и се радвахме на слънцето.

Малави, На мотор през Африка

Малави – На мотор през Африка

 

 

 

 

А навсякъде, където спрем, излизаха да ни посрещнат 😀

Малавийско дете – Малави, На мотор през Африка

 

 

Продължихме още с изкачването на планината и вече на високото видях прекрасна гледка към езерото. Спрях, но лошото беше, че тогава нямах връзка с Мони, който караше пред мен и той продължи. Наложи се да се върне. Да си призная честно така доста пъти го принуждавах да се връща и по неговия километраж пътят в километри е по-дълъг от това, което е при мен. Ама пък кога пак ще спра на това място.

Езеро Малави – Малави, На мотор през Африка

Малави – На мотор през АфрикаМалави – На мотор през Африка

 

 

 

 

В следващото пътуване обещавам да съм по-сериозен и ще се запася със сигнални ракети, за да предупреждавам когато разговорните не работят 😀

Започнахме да се спускаме от планината към гр. Мзузу

И пак спряхме. Дойдоха посрещачите и Мони веднага завърза разговор за икономическата обстановка в страната и защо децата нямат учебници 😀  А те му отговориха, че нямат, защото туристите, които срещат, не носят, за да им дават. Прави бяха.

Малави – На мотор през Африка

 

 

 

 

Тук Алан и Фиона отново ни настигнаха и това беше последната ни среща с тях.

Малави – На мотор през Африка

Алан и Фиона

 

 

 

 

Около 14.30 часа стигнахме

гр.Мзузу

и се отправихме директно към имиграционната служба. Мони взе паспортите и се качи за визи, а аз останах да обяснявам на местните какви сме ние, откъде идваме, къде отиваме, колко струват моторите, колко вдигат, и други подобни неща. Тук се сетих за интересния мейл, който Мони получи от едно от канадските момчета – Майк, с които карахме в Судан. Пишеше как през цялото време карат зад нас, дори в един хотел са им дали същата стая, а на всяка бензиностанция са ги питали дали и те са от България, защото двама минали преди два дни. На всяка бензиностанция винаги ни разпитват обичайните неща и приемат отговорите съвсем простичко. Минават двама швейцарци и нас ни питат вие швейцарци ли сте, ние – от България и значи за тях и следващите са от България, а като минат канадците значи и след тях са от Канада и т.н. Всяко зареждане на гориво беше свързано с кратък разказ около 15 минути на тема от коя държава сме, къде отиваме и т.н. Обикновено се разказва поне пред 10 души и дори репликите ни се повтаряха едни и същи.

Mzuzu, Малави
Та докато разказвах на поредните нашата история пред имиграционната служба, Мони слезе ядосан. Вътре след като попълнил всички формуляри му казали, че всъщност нямат стикерите за визи. Трябвало да отидем в столицата Лилонгве, за да е сигурно, че ще има. Това доста промени плана ни за престой в Малави, но нямахме друг избор. Визата е важна, защото с нея дават и разрешението за напускане на страната. Продължихме по пътя вече с една цел – да търсим място за нощувка. Обиколихме доста лоджи и точно когато се стъмни намерихме

лоджата  „Chintheche Inn“

Останахме да нощуваме там. Нямаше други туристи, а мястото беше доста хубаво на брега на езерото. Беше спокойно извън активния туристически сезон. Така приключи този наш ден от пътуването.

21.07.2010г. – 49-ти ден.

Беше една от малкото вечери, в които успях да се наспя. Събудихме се точно при изгрева на слънцето. Натоварихме багажа, за да сме готови за път.

Малави – На мотор през Африка

 

 

 

След това веднага отидохме на брега на езерото.

Езеро Малави – Малави, На мотор през Африка

Езеро Малави – Малави, На мотор през Африка

Езеро Малави – Малави, На мотор през АфрикаЕзеро Малави – Малави, На мотор през Африка

 

 

 

 

 

 

Все още ни беше странно, че сме на брега на езеро. Цяла нощ се чуваше как се разбиват вълните и имахме усещане, че сме на брега на море. Беше пусто, защото сега не е сезона за туристи в Малави. Езерото наистина е много красиво и огромно.
В 08.30 часа отново тръгнахме на път. Бяхме решили да си вземем визи, да напуснем Малави и още тази вечер да влезем в Замбия. По план трябваше да отидем в по-развитата част от брега на езерото, където са курортите, но това беше точно в обратна посока на столицата. Времето отново беше хубаво с много слънце и ясно небе. Спирахме за почивки, за да погледаме още малко към езерото и естествено пак ни посрещаха.

Езеро Малави – Малави, На мотор през АфрикаМалавийски деца – Малави, На мотор през Африка

 

 

 

В Лилонгве

стигнахме в 13.00 часа. Лесно намерихме имиграционната служба. Поискахме транзитни визи и процедурата по издаването отне един час.

Лилонгве ни направи впечатление на много чист и подреден град,

а освен това и много развит с модерни сгради. Нещо много различно от това, което до сега бяхме видели в Малави. Населението му е около 700 000, но е първата столица до тук, в която няма задръстване от коли и камиони.

В 15.00 часа бяхме готови с визите и поехме към границата. Беше доста смешно, защото общо взето ситуацията стана – дайте ни визи, за да напуснем страната.

На 10 километра преди границата ни спря полиция. Провериха ни шофьорските книжки и поискаха застраховките ни. Ние нямахме, защото на границата при влизането след като попитахме, ни казаха, че не ни трябват. Сега полицаят обясни, че това не е вярно и трябва да имаме задължително. Написаха ни по един фиш, Мони отиде да ги плаща, а аз останах с полицаите, докато се върне и покаже разписките, че е платил. Платихме по 30$ и продължихме към границата.

Отново от страна на Малави излязохме за около 15 минути и вече пред нас беше Замбия. Завърши още един ден от пътуването ни. Бързо минахме Малави, но и тук отново ще дойдем да поразгледаме за повечко време.

 

Очаквайте продължението

 Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Източна Африка – на картата:

 

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

 

One response so far

Switch to mobile version