Archive for the tag 'Кораб планина'

юли 13 2012

София от трамвая

„Никога не е късно да станеш за резил“ каза Светла, когато ми разреши публикуването на тази софийска импресия. Да видим 🙂

Приятно четене:

 

София от трамвая

Импресия

 

Софийска импресия

Още към края на 2010 година с Ели Иванова планирахме да направим заедно с Борислав Борисов едно импровизирано пътешествие с градския транспорт някой път, когато Ели е в България – да хванем първия ни попаднал трамвай, да пътуваме до последната му спирка, да видим какво има там, после да хванем друг, след това друг… В събота най-сетне го осъществихме. Боби не можа да дойде по обективни причини, но духом беше с нас и го споменавахме.

Трамвай в гората, София

Срещата ни беше на кръстовището на „Опълченска“ и „Стамболийски“ в 10,30 сутринта. Първо дойде трамвай 10. Качихме се с Ели и Крис (и общо четири фотоапарата – два огледално-рефлексни, един лентов и една полусапунерка) и слязохме на последната спирка – улица „Кораб планина“. Оказа се много приятна и тиха улица.

Кораб планина 6, София

 

Вървяхме си, снимахме си, докато ни настигна млад мъж да пита защо снимаме колата му и дали сме от общината (какво да правя, обичам да снимам отражения в лъскави коли).

Покрив, София

 

Трябва да е вървял доста дълго след нас, защото коли снимах само в началото на разходката. Изглеждаше добронамерен и като му обяснихме, че не му правим проверка, се успокои. После към нас се приближи една жена и също ни попита защо снимаме – дали сме студенти. Оказа се, че била фотографка. Обясни ни, че онзи младеж работел нещо към общината (в такъв случай, дали се притесняваше, че колегите му може да го следят?).

Семинарията, София

 

 

Улицата свърши, завихме по друга, по-оживена, и стигнахме до Семинарията. Там се качихме на трамвай 18, който ни отведе право пред Централните софийски гробища.

Дърво, София

Не бяхме планирали обиколка на такова място, но щом така и така се озовахме там, влязохме. В събота на гробището нямаше почти никого, беше много тихо и някои от алеите бяха съвсем празни.

Бира, София

Снимахме си на спокойствие. Или поне така си въобразявахме, защото по пътя обратно ни настигнаха едни жени да питат защо снимаме. Обясниха ни, че трябва да имаме специално разрешение, за да правим снимки там. Поуспокоиха се, че не сме журналисти – преди време някакви журналисти били направили един вид компрометиращ репортаж за гробището. Излязохме от това негостоприемно за фотоапарати място и докато чакахме поредния трамвай, пак снимахме.

Ваза, София

 

Момчето, което работеше на близката будка (не помня дали тази за цветя, или за надгробни камъни) дойде да ни пита защо снимаме. Но вече бяхме на територия, на която не ни беше нужно разрешение, та не намери друго какво да ни каже.

Захарна фабрика, София

Дойде трамвай 3, който ни отведе до Захарна фабрика. Пощракахме наоколо – аз снимах остатъците от фабриката, ограда и някакви ръждиви ламарини.

Ограда, София

 

С нас си поговори една руска баба, но май по-скоро ѝ се говореше, отколкото я интересуваше защо снимаме. Иззад ръждивите ламарини (които се оказаха автокъща) обаче излезе един чичка, който не пропусна да ни зададе дежурния въпрос. Явно изразът „абстрактна фотография“ му се видя странен, защото ни посъветва да направим снимки на един много абстрактен (тоест дебел) негов познат, който се моткал в района.

Качихме се пак на трамвай 3 – следобедът беше напреднал, Ели имаше работа в центъра, а ние отидохме до Централна автогара, за да си купим билети за морето.

Поуките от днешната среща:

  1. За подобни лежерни пътешествия е нужно доста време. Човек трябва да избере дали повече да пътува, или повече да се разхожда на местата, където попада. И двете идеи ме привличат – по различен начин. Ако някой път реша целенасочено да пътувам по маршрутите на градския транспорт (а имам такава мечта), ще трябва да се лиша от разходките.
  2. Където и да отиде човек в България (случвало ми се е не само в София, но в София си е обичайно, в чужбина досега не ми се е случвало), голяма е вероятността да попадне на някого, който подозира, че правите снимки, за да го изобличите. Дали става дума за липса на базисно социално доверие или много хора правят нередни неща и се страхуват да не бъдат разкрити, или и двете, не се ангажирам да съдя.

Надпис, София

Ако имате желание да разгледате всички снимки от трамвайното пътешествие –заповядайте.

 

Автор: Светла Енчева

Снимки: авторът

 

Други разкази, свързани със София– на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

9 коментара

окт. 15 2010

Съботно- Неделна разходка из Кораб планина – Македония и Албания с изкачване на първенеца й – връх Кораб – 2764 м

Днес продължаваме обиколката на Любо из най-високоте върхове на балканските страни. Наред е албанско-македонския първенец – връх Кораб на Кораб планина. А ако изразът Кораб планина ви се струва познато име на софийска улица – това се дължи само на исторически събития, които няма да разглеждаме днес 😉

Приятно четене:

Съботно- Неделна разходка из Кораб планина

Македония и Албания с изкачване на първенеца й – връх Кораб – 2764 м

Ден 1

И така идеята за това пътуване се зароди в Понеделник и намери своето изпълнение в Петък на 1.10.2010 . След работа към 20:00 ч бодри и с добро настроение се запътихме към македонската граница – 2 коли и 5 човека народ (Аз – Любо, Краси, Боби, Калоян и Ники). Осъществяването на идеята за изкачването на Македоно-Албанския първенец някак изглеждаше мътно и неясно повече от друг път. Може би заради почти нулевата организация този път и липсата на читава ГПС карта незнам, но както и да е поехме към Гюешево и каква изненада ни чакаше. Заради строежа на магистралата при Перник имаше нечувано задръстване, което отне малко под 2 часа.Ужас, до тук с идеята за пристигане към 0:00 ч и спане в околностите на планината, но какво да се прави път време няма. След безкрайното задръстване пътят до Гюешево мина неусетно, но там нова изненада – чакане и после още чакане и накрая за десерт много чакане. Какъв й е проблема на тая граница не знам, ама винаги си отвисявам. Може би лош късмет, а може би лоша организация.По-скоро и двете май, кой знае? На границата обръщам пари за магистралата и ми става много смешно. Служителнката в ‘Менувачницата’, едра и мощна македонка е заспала зимен сън като доволна Мецана на малко столче с отворена паст. Комична гледка. Едва се въздържам да не се засмея с глас. Бутам вратата и скърцащият звук я изважда от блажената дрямка. Много мила женица се оказа.

Кораб планина – Албания, Македония

Кораб планина

Кораб планина – Албания, Македония

Кораб планина

От тук трябва да достигнем до

курортното градче Маврови анови

и от там по коларските пътища да се доберем до изходния пункт за върха. Вече времето много напредна и май хич няма да се спи. Наближавайки до Маврови анови ГПС-а ни предложи като оптимален вариант едно пътче, приличащо повече на пътека през почти изоставено македонско селце. Сякаш се телепортирахме назад във времето в това селце. Толкова откъснато изглеждаше от съвременния живот. Стана ясно, че оттук няма да го бъде и хайде назад. Намерихме верния път и се отправихме към

селцето Ничпур

Лашкайки се по черните пътища стигаме до пост на гранична полиция. Като разбраха къде отиваме се държаха много дружелюбно, записаха ни данните от паспортите, черпихме ги с шоколад Милка и ни пожелаха приятен път. А какъв образ беше единия – изпусна си шоколада на земята, веднага захвърли автомата на една страна като ненужна вещ и се наведе да си вземе сладкишчето. Е, така е спор няма, шоколада си е по-важен! Този път води до границата с Косово, която в момента е изоставена. Пристигаме и опъваме палатките точно до самата бариера. Часът е към 4:00 и има за спане по-малко от 2 часа. Какво пък, не сме дошли да спим. Минавам в Косово на кратка разходка. Не бях стъпвал досега в тази страна. Поглеждам бариерата и установявам, че ктинара, който я заключва е отворен и спокойно можем да си минем с колите, но какво да правим в Косово сега.

Към Кораб планина

Към Кораб планина

Кораб планина – Албания, Македония

Ден 2

След найстина кратка дрямка ставаме, стягаме багажа, хапваме и поемаме нагоре. По пътеката няма маркировка, а би трябвало.Това не ми харесва особено, но продължаваме. Времето е чудесно и се разкриват хубави гледки към Косовско – Македонската шир. Вървим нагоре, а маркировка така и не се появява. И ГПС-а нищо не казва, а ни ориентира само за посоката. Решаваме да съкратим малко – ГОЛЯМА ГРЕШКА. Забиваме се в едни трънаци по някакви стръмнотии. Започва едно падане и ставане. Абе чудесия голяма, а отвисоко изглеждаше много добра идея.

Кораб планина – Албания, Македония

Кораб планина – Албания, Македония

Кораб планина у кучето Македон

За пореден път се убеждавам в това – ПРЕКИТЕ ПЪТЕКИ ВИНАГИ ТИ ИЗЛИЗАТ ПРЕЗ НОСА ПОСЛЕ или поне в 90 % от случаите. Е, неприятно беше де,ама сме в планината,което е най-важното и това не може да помрачи настроението ни. На Боби й дойде малко в повече, ама бързо се съвзе. Пресичаме по паднало дърво една рекичка и започва стръмно изкачване. Скоро пътеката изчезва съвсем и положението не е много розово. Спираме за обяд и да вземем мъдро решение за излизане от ситуацията. Такова естествено не се появява и правим каквото ни дойде на акъла, а то май не е най-правилното. Аз и Краси продължаваме без пътека, а другите се връщат в лагера.

Часът е 14:00 и няма много време за мотане като се има впредвид, че трябва да намерим друг по-кратък път за връщане, че по този ще отнеме твърде много време и бая ще замръкнем. Появяват се алпийските пейзажи и гледките стават приказно красиви.Вече сме доста нависоко. ГПС- а ни подсказва, че пресичаме границата с Албания и продължаваме да вървим твърдо навътре в страната. Наоколо се мотат стада от овце, но овчарите са се скрили нещо и няма кой да се попита. Нещо не се връзва спомням си, че като разглеждах за маршрута в интернет не се влизаше толкова в Албания.

Вече е 17:00 ч, а нито връх сме изкачили нито път за обратно сме намерили. Спираме и седим загледани в планината, чудим се какво да предприемем и взимаме разумното решение да се върнем. Уфф, много тъпо, ама ги има и тези моменти. Поемаме обратно и най-накрая срещаме младо момче овчар. Оказва се албанец, а аз нищо не отбирам от този език, ама съвсем нищо даже и една дума и виж ти изненада – говори савсем малко английски.Ураааа! Показва ни в каква посока е върха! Да това обаче е подхода от албанска страна и от тази точка е около 2 часа. Благодарим и се разделяме.

Няма време за днес, ако тръгнем ще сме горе по тъмно, а за връщане съвсем няма как да стане. Тогава между камъните виждаме табела, на която е описана посоката за върха за желаещите да се качат от Албания. Поляци са направили тази добрина. Щях да се учудя, ако бяха албанци.

В този момент узрява идея в главите и на двама ни. Да се върнем при лагера, да станем към 3:00 ч и да се качим на челници до някъде, за да има време да се върнем. Решаваме го и с приповдигнато настроение, че още нищо не е загубено тръгваме да търсим по-удачен път за надолу. И той се появява! Върви точно по границата между Македония и Албания по билото на планината. Срещаме още овчари, които ни показват посоката, но те не говорят и грам чужд език, но все пак се опитвам да завържа диалог. Контактът с местните винаги ми е бил интересен като съм в друга държава и съм се стремял да разговарям с хората. Прави ми впечатление, че всички албанци поздравяват сърдечно подавайки ръка! Бяхме много интересни за тях. Обръщаха се след нас, гледаха ни и се усмихваха! Дали заради планинското облекло и големите раници или просто, защото бяхме различни? Кой знае, но беше забавно?

По пътеката бързаме и на места даже тичаме. Идеята е да отметнем максимално път преди да се стъмни, защото, въпреки че имаме челници пътеката би била трудна за намиране на места. Пък и е непозната освен това. И ето идваме до момента, в който пак се натрисаме в онези чудесни трънаци от по-рано днес. Явно тук е тяхното царство и трябва да бъдем наказани, че сме го осквернили така подло:-) Ех, какво да се прави писано ни е днес да се търкаляме в трънаците и това си е!

Времето напредва неусетно и настава мрак. Челниците веднага влизат в действие. След известно време се вижда лагерния огън запален от нашите спътници. Гледката радва окото, а краката започват автоматично да вървят по-бързо и сякащ цялото тяло се мобилизира в очакване на безценните глътки топла супа или чай. За момент се замислям, че е някак странно, както сме опънали палатките, та и огън сме си напалили точно на метър от граничната бариера с бараките до нея, а на още 2 метра се издига табелата Република Македония.

Вечерта минава в приказки и смях, а плановете ни за ставане в 3:00 ч и качване към върха започват да избледняват. Всички казват, че ще дойдем пак и тогава ше се качим. Така е прави са, но не мога да се примиря с неуспеха. Просто обичам да постигам целите си и се стремя към това. Край лагерния огън се навърта и симпатично овчарско куче, което непрекъснато намазва по нещичко за хапване. Е, това е да напипаш мекото на хляба. Бая си хапна животинката, ама нека! Толкова малко е необходимо, за да доставиш радост на едно животно. Идеята за следващия ден е лежерна почивка и мотане около Мавровското езеро, но не стана така!

Ден 3

Ден трети започна с късно ставане като никога. След като разкопчах ципа на палатката и зърнах планините наоколо топло чувство на радост се настани в сърцето ми, въпреки хладното време. Слънцето се раздаваше максимално, сякаш като за последно и обливаше планините с безброй лъчи. Последва голямо мотане, хапване и приготвяне на багажа. С Краси направихме една малка разходка в Косово до техня граничен пункт, който ваче се рушеше. Към обяд потеглихме надолу, а кучето, което Калоян кръсти със звучното име Македон тичаше неуморно след колите.Горкото стана ми много жал. Сякаш сме го предали, но никой не подозираше, че това не е края на историята! Малко по-надолу по пътя срещнахме група от македонски туристически клуб. Спряхме и се заговорихме. Казаха,че пътеката за върха тръгва малко по-надолу по пътя и с добро темпо може да се качим за 4 часа до горе.А ние 12 часа се лутахме предния ден. Ами да, то нормално посред нощ да не видим маркировката и стартовата точка, а и по някои източници в интернет всичко сочеше, че старта е, където бяхме предния ден.

Както и да е взехме решение аз и Краси да тръгнем към върха, а останалите да се ориентират към прибиране в България с другата кола. Бързо пренареждане на багажа, хапване в бързината и с Краси вече крачехме към върха, а наш верен спътник беше кучето Македон!

С доста бодра крачка на моменти клоняща към лек тръс и понякога преминаващ в почти галоп се

добрахме до върха за 2:50 ч, вместо за 4 ч

Срещнахме македонски планинари, които казаха, че много късно сме тръгнали и няма да успеем, ама взехме, че успяхме. А върховете наоколо бяха феноменални. Остри високи зъбери изникваха от равнините и се криеха сред облаците. Сякаш сме в Алпите. Направихме няколко снимки, нахранихме кучето и тръгнахме малко по пътеката, която идва от Албания. Личи се, че маркировката е съвсем прясна и до съвсем скоро не я е имало изобщо. Абе добра работа са свършили поляците! Похвално! Всъщност часът беше към 17 и нещо и беше хубаво да се връщаме пак по същата схема – бодра крачка,тръс и глаоп. За 2:10 ч слязохме заедно със времето за снимки. Това прави общо 5 ч в двете посоки.Добре беше! Без да се мотаме поехме към България и за жалост се разделихме за постоянно с нашия верен спътник – кучето Македон. Скоро се стъмни, хапнахме Русенско варено (а Краси го подправи и с боб), пийнах едно кафе и потеглихме към България. Пътят не е дълъг – към 350 км, но се взима супер бавно. За 6:30 часа се прибрахме като за разнообразие минахме прес Сърбия и после през Трънския ГКПП. Легнах си в 5 ч и в 7 ч алармата ми звънна да ходя на работа. Направо не повярвах, че е истина, но пък не това са важните неща. Общо километрите, които минахме са 730 км.

След тази екскурзия в списъка остават само Хърватския и Косовския връх и всички балкански първенци ще са обходени :)Да видим!

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Още снимки от Албания:

One response so far

ное. 19 2007

Македония: Изкачването на Кораб планина

Това беше планът за изкачване на Кораб планина в Македония 1 ДЕН (петък)-> Тръгване в 8:00 от паркинга пред стадион Васил Левски-> Преминаване на границата с Македония при Гюешево-> Настаняване в туристическия дом в каньона Матка-> Изкачване на близкия връх 2 ДЕН (събота)-> Тръгване в 5:00 сутринта за граничната планина Кораб-> Пристигане в базовия лагер […]

2 коментара