Archive for the tag 'макак'

окт. 21 2016

Гибралтар

„С питане до Цариград се стига“ е примерът, който ще следваме за да намерим днешната ни цел – Гибралтар. Питащият ще бъде Данаила 🙂 Приятно четене: Гибралтар – Несъществуващ на пътните табели Зимата се бави, за ужас на фермерите и за наше задоволство. Испанският „Слънчев бряг“ оправдава името си и ако го нямаше понякога бриза, […]

No responses yet

мар. 06 2013

Гибралтар… и отвъд

Съвсем наскоро получих по мейла въпрос от наша читателкам относно визи за Губралтаа – и изобщо: къде-какво-как. Дядо Боже си знае работата и съвсем скоро Атанас ни праща този разказ за Гибралтар. Само да знаете – т.к.Гибралтар е част от Великобритания, това значи, че е част от Европейския съюз, но подобно на Бълария, не е участник в споразумението от Шенген 😉

А днес ще стане дума както за маймуни, така и за Мис Свят 🙂 Приятно четене:

 

 

Гибралтар… и отвъд

Започвам да пиша за Гибралтар с идеята, че това ще е по-скоро разказ, отколкото пътепис, който следва строго хронологичен ред  – първи ден отидох там, видях това и онова и т.н. Причината е, че прекарах в това интересно кътче месец и половина по работа и съм ходил на разходка в него и околностите, когато бях в почивка.  И така, началото:

Пристигнах в Малага с полет от София през Мадрид в средата на септември. На летището ме чакаше шофьорът ми Чарли – доста колоритен, около 60-ина годишен човечец, който ми беше звъннал един месец по-рано по телефона и ме хвърли в шах с репликата: „Hello, Atanas. This is Charlie. Are you coming tomorrow?“ ( Ало, Атанас, Чарли е. Идваш ли утре?“). Наложи се да го убеждавам, че датата на полета ми е 15-ти, но не август, а септември.  Учудих се, че английският му е доста развален, тъй като очаквах, че е британец, при положение, че се казва Чарли, а и Гибралтар е британска територия. Оказа се, че е гибралтарец, който ми разказа интересни неща за историята, порядките, административното устройство и хората на полуострова докато ме караше от летището на Малага до Гибралтар (около 110 километра). По пътя минахме през известния курорт Марбея и си обещах да отида до там някой ден, когато имам повече свободно време.

Гибралтар

Първи поглед към Гибралтар. Скалата е в облаци

 

 

С  приближаването на полустрова,  на някои от завоите можеше да се види отдалеч огромната Скала на Гибралтар, заради която той е известен просто като Скалата – The Rock. За около час и половина стигнахме до Ла Линея – градът, който се намира от испанската страна на границата с Гибралтар. Трябва да кажа, че пресичането й е абсолютна формалност.  Само си показваш паспорта и полицаите ти махат с ръка да минаваш. Няма засилени мерки за сигурност или детайлна проверка на паспортите. Разбира се, тези неща важат за граждани на Евросъюза, каквито, слава Богу, сме вече и ние. За останалите влизането е по-сложно, трябва си виза.

Гибралтар

„Гибралтар – люлка на историята“ е първото, което виждате преди да влезете в града

 

Първото нещо, което виждам, след като влизаме в Гибралтар, е летището – едно от най-странните в света. За него ще ви разкажа по-нататък. Стигаме до централния площад Кейсмейтс Скуеър, където Чарли ме оставя и ми дава ключовете за апартамента, в който ще живея в следващия месец и половина. Квартирата се оказва мезонет в стара кооперация с изглед към площада. На долния етаж има кухня, хол и тераса, а на горния – три спални. В една от тях се беше настанил Нийл – англичанин, който четири дни по-късно си замина за Острова и до края на престоя ми останах сам в апартамента. Беше петък следобед, а в офиса ме искаха чак в понеделник, така че разполагах с целия уикенд за запознанство с Гибралтар. Бях адски изморен, затова си взех един душ и веднага заспах.

  За Гибралтар

Гибралтар е едно малко парче земя. Представлява голям 6.8 кв. км  полуостров, по-голямата част от който се заема от Гибралтарската скала. Единствената сухоземна граница е на север – с Испания, а от другите три страни е заобиколен от вода. На юг се свързва, чрез Гибралтарския проток, със Северна Африка.

 

 

По административно устройство, Гибралтар  е отвъдморска територия на Великобритания. Чарли обаче ми каза, че притежава известна автономност и собствено избираеми парламент и правителство. И наистина – на всеки четири години има избори. Парламентът, разбира се, не е раздут като нашия с 240 депутати, а се състои само от 17 човека плюс говорител, а в правителството има  10 човека.  Държавен глава се води британският монарх Елизабет Втора, а неин представител е губернаторът на Гибралтар. Последният е главнокомандващ и отговаря за външната политика.

Националният флаг на Гибралтар

Националният флаг на Джиб

 

Гибралтар си има и собствени национален флаг и валута. Знамето прилича много на това на Полша с разликата, че бялата ивица е по-широка от червената и на него има нарисуван замък. Валутата е гибралтарски паунд, еквивалентен на британския. И на него е изобразена Кралицата, но банкнотите са с различен цвят и, вместо „Bank of England“, на тях пише „Government of Gibraltar“. Разбира се, приемат се и британски паундове, както и евро. Но да пазарувате в Гибралтар в евро не е изгодно, защото ви удрят в курса.

Десет гибралтарски и десет британски паунда

Десет гибралтарски и десет британски паунда

 

   Полусторовът е офшорна зона

и редица чуждестранни компании са прехвърлили бизнеса си тук, за да се възползват от данъчните облегчения. Най-много са фирмите от Интернет хазарта. След 2000 година част от английските букмейкърски къщи преместват централите си тук, за да избегнат деветпроцентната данъчна ставка върху залозите на Острова.  Днес, в компаниите за онлайн залагания работят няколко хиляди души. Те, разбира се, за разлика от компаниите, не са освободени от налози.  Местното правителство обаче намалява дължимия годишен данък с няколко хиляди паунда за всяко дете в семейството. Целта е насърчаване на раждаемостта и увеличаване на населението. Добрите условия на труд и средиземноморският климат са причина много англичани да се преместят да живеят и работят в Джиб (така му викат британците, накратко от Джибралтар – б. ав.). Разбираемо, това е едно от най-топлите места в Европа. Годишният брой на слънчевите дни е около 320, а къде ти слънце в Англия, братко?

Гибралтар е спирка за много луксозни круизи по Средиземноморието

Гибралтар е спирка за много луксозни круизи по Средиземноморието

 

   Важна част от икономиката на Гибралтар е туризмът.

Изграден е специален терминал за големи круизни кораби, на който спират много компании, организиращи пътешествия по Средиземно море. Туристите, посещаващи Южна Испания и района на Коста дел Сол, също се отбиват, за да разгледат Гибралтар. Особено оживено е през уикенда, когато полустровът бъка от чужденци. Наред с английски и испански, могат да се чуят още италианска, френска, немска, руска и дори българска (и това ми се случи) речи. Най-важната туристическа забележителност е Скалата, за която ще разкажа след малко.

 

 

   Границата с Испания,

както споменах, е широко отворена, но не винаги е било така. И до днес испанците се облизват при вида на полуострова и твърдят, че той е техен. Дълго време Скалата е в ръцете на маврите, които я завладяват от вестготите през 711 година. През 1462 година обаче, по време на Реконкистата, Испания я присъединява към територията си. През 1704 година смесена англо-холандска войска отнема Гибралтар от Испания, а според мирния договор от Утрехт (1713 г.), полуостровът окончателно става британско владение. Следват обсади и неуспешни опити на испанците да си върнат Скалата. През 1967 година е проведен референдум, при който местното население гласува с абсолютно мнозинство да остане под британски суверенитет. Това разгневява Испания, която напълно затваря границата и единствените транспортни връзки на Гибралтар остават по въздух и вода. Северният съсед на Джиб вдига напълно бариерата чак след приемането си в Евросъюза през 1985 година. През 2002 година за последно е имало референдум, но 99 % от гибралтарците отново гласуват да останат под шапката на Великобритания. Нещо, с което Испания все още не иска да се примири.

   Населението

наброява около 30 000 души, което, при такава малка територия, прави Гибралтар едно от най-гъсто населените места в света – почти 5 000 души на квадратен километър. Местните говорят и английски, и испански, като понякога смесват в едно изречение думи и от двата езика. Английският им пък е много странен, сякаш не им е роден език, а го говорят с акцент, като чужденци. Между другото, местните се дразнят, ако наречете Гибралтар с думата колония или ги помислите за испанци. Те са гибралтарци и се гордеят с това!

В Гибралтар има хора от различни религии, които съжителстват мирно и кротко. Преобладаващата част са католици (близо 80 %), но има още протестанти, както и малки индийска, мюсюлманска и еврейска общности. По етнически състав, гибралтарците са много шарен народ, повечето са с британски, испански, италиански или португалски корени.  Нещо много типично за местните е, ако първото им име е от английски произход, то фамилията е латинозвучаща и обратното. Повечето носят имена като Кевин Гутиерес, Едуардо Смит, Джон Фернандес, Франсиско Търнър и т.н.

Добре дошли в Гибралтар - домът на Мис Свят 2009

Добре дошли в Гибралтар – домът на Мис Свят 2009

 

   Гибралтар е домът на Мис Свят 2009 – Каян Алдорино.

Нейната снимка е първото, което виждате, когато пресечете границата и влезете в Джиб като пешеходец. Шофьорът, който ме откара до Малага при връщането ми в България каза, че познава Каян и, че е много свестно и добро момиче, което и до днес си живее в Гибралтар. Тържествата по случай титлата й от Мис Свят били огромни и дори била издадена специална пощенска марка по случая. Нормално. Представяте ли си от град с 30 хиляди души да излезе най-красивата жена на планетата? Все едно в моя роден Свиленград да се роди следващия Пеле, Меси или Марадона.

Карта на Гибралтар

Картата на Гибралтар

Но, стига толкова обща информация за Гибралтар. Разгледайте картата, защото е време е да ви запозная с различните части на полуострова.

Кейсмейтс Скуеър (Casemates Square)

Площадът, на който живеех – Кейсмейтс Скуеър, е един от центровете на социалния живот в Джиб. Наречен е Casemates  на името на стари британски казарми, които са се намирали тук през 19-ти век. Някога място за публични екзекуции, днес приятели, познати и колеги си уговарят среща тук за по бира или хапване. Площадът е пълен с барове, ресторанти и заведения и играе ролята на вход към центъра на града за много туристи.

площад Кейсмейтс, Гибралтар

Изглед от терасата ми към площад Кейсмейтс

Както споменах по-горе, след пристигането ми през първия ден, заспах почти веднага, но през нощта се събудих от силна глъч. Петък беше ден за излизане по барове и дискотеки и на площада беше пълно с тийнейджъри, които пиеха, спореха, викаха, пееха и танцуваха току под прозореца ми. Така беше всеки петък вечер. Добре, че съм нощна птица и обикновено си лягам късно след полунощ. А една вечер (този път беше през седмицата и площадът не беше пълен с хора) имах съмнителното удоволствие да преживея около едночасова серенада току под терасата ми от група младежи. Пяха (или по-скоро крещяха) акапелно какво ли не. Имаше изпълнения на “Hey, Jude” на Бийтълс, „Wonderwall” на Оейзис, „Speed” на Били Айдъл, „We are the champions” на Куин, и даже на химна на Ливърпул – „You`ll never walk alone”. При последното ми идваше да им излея един леген с вода от терасата, тъй като не съм от най-големите фенове на този отбор. Реших обаче мъдро да се въздържа, че знам ли ги какви лумпени са. В края на октомври стана по-хладно и съответно на площада беше по-тихо, тъй като тийнеджърите вече стояха вътре в заведенията.

Доста от времето в квартирата прекарвах с лап топ на терасата. Само там имах стабилна Wi-Fi връзка с мрежата на едно от заведенията, което се намираше под прозореца ми – Latino`s. Тъй като в апартамента нямаше прекарана Интернет връзка, в един от първите ми дни в Джиб, предвидливо седнах в Latino`s да изпия бира и да поискам паролата за Wi-Fi, уж за смартфона ми. Това се оказа жизненоважно, тъй като до края използвах тази парола, за да се вържа към Интернет през лап топа.  А без нет просто щях да умра, тъй като, след опознаванетона Гибралтар, имах много свободно време, което трябваше да бъде убивано по някакъв начин.

Една вечер пак бях на терасата с лап топа и в мен се зароди идеята в някой от почивните дни да отида да разгледам най-големия град в околността – Малага, и евентуално да се срещна с родния рапър Гошо от Почивка, който от години живее там. Отказах се, след като му писах с предложение да го черпя бира, а той ми поиска пари, за да напишел песен за мен и компанията, за която работя. Опитах се да си представя текста: „Ето го и Наско, йо, йо, тук в Гибралтар, бейби, йе, йе…“.  Не, Гоше, мерси!

От туристическа гледна точка, на Кейсмейтс Скуеър има две интересни места:

Едното е

Туристическия инфо център,

от който можете да си вземете безплатна карта на Гибралтар и да получите полезна информация.

Другото е правенето на стъклени изделия по стария начин – чрез обдухване –

в Glass Blowing Exhibition,

намира се при югозападния ъгъл на площада. Там можете да погледате как майсторите сгорещяват стъклото в пещ, изстудяват го, обдухват го, използват клещи, за да му придадат определена форма и да го превърнат в крайна сметка в определна фигура. Входът е безплатен, а към експозицията има и магазин, от който можeте да си купите някоя и друга фигурка от стъкло.

Glass Blowing Exhibition на Кейсмейтс Скуеър

Glass Blowing Exhibition на Кейсмейтс Скуеър

Майстор в правенето на стъкло в действие

Майстор в правенето на стъкло в действие

Както споменах, обикновено си лягам късно и съответно спя до късно. В събота обаче  обикновено се събуждах по пладне заради силни викове от площада. Първият път, когато се случи се стреснах, но, поглеждайки от прозореца, разбрах, че става въпрос за някаква церемония, тъй като видях гвардейци във военни унформи да маршируват под строй. Става въпрос за

Церемонията на ключовете,

която е известна туристическа атракция в Гибралтар. Представлява възстановка на заключването на вратите към Стария град и военния гарнизон в Джиб през 18-ти и 19-ти век.

Церемония на ключовете на Кейсмейтс Скуеър

Церемония на ключовете на Кейсмейтс Скуеър

 

 

Тогава, водите на Средиземно море придошли твърде близо до отбранителните стени и единственият път да се влезе в града бил през четири порти, които били заключвани през нощта. Ключовете за тях се съхранявали от губернатора, който всяка вечер при залез слънце ги връчвал на специален отговорник, наричан Gate Sergeant.

Последният, заедно с ескорт от войници, барабани и флейти, обикалял всяка от вратите, за да я заключи и се разигравала следната сцена:

Пазителят на ключовете подхожда към караула с маршова стъпка.

Караул: Кой е тук?

Пазител на ключовете: Ключовете!

К.: Чии ключове?

П. К.: Ключовете на Кралица Елизабет! (при церемонията притежанието на ключовете винаги се изразява чрез името на настоящия британски монарх)

К.: Ключовете на Кралица Елизабет да преминат! Всичко е наред!

Церемония по ключовете, Гибралтар

„Ключовете на Кралица Елизабет да преминат!“

Церемония на ключовете на Кейсмейтс Скуеър

Залпът значи край на церемонията

 

 

Именно на тази сцена се прави възстановка всяка събота (стига да не вали и времето да е хубаво), а краят й се отбелязваше с едновременен гърмеж във въздуха на няколко пушки.

Церемония на ключовете на Кейсмейтс Скуеър, Гибралтар

Гвардейците са дружелюбни и можете да се снимате с тях след края на церемонията

 

 

  Скалата на Гибралтар (The Rock of Gibraltar)

Още на следващия ден след пристигането в Гибралтар посетих главното притегателно място за туристите – Скалата (The Rock).  Нарамих една малка раница и поех по Мейн Стрийт – Главната улица, а след това пътят започна да се вие нагоре. Няколко човека ме питаха дали не искам да се включа в организиран тур с автобус до върха на скалата, но аз предпочитах да се разходя пеш, за да опозная по-добре околността. Беше горещо и, след около час ходене, се бях доста поизпотил, когато стигнах до пропускателен пункт. Скалата представлява природен резерват и има малка такса – паунд и половина,  за да се посети. Платих я и веднага след КПП-то се озовах пред надпис, гласящ The Ancient World – Древният свят. Гибралтар спокойно може да бъде наречен така, тъй като е бил населен още в периода  128 000 – 24 000 години пр. н. е, когато тук са живели неандерталци. Доказателства за съществуването им са открити в една от пещерите по югоизточния склон на Скалата. Около 10 века преди Христа се заселват финикийците, а впоследствие Скалата на Гибралтар става известна като един от стълбовете на Херкулес.

Древният свят и Стълбовете на Херкулес – Гибралтар

Древният свят и Стълбовете на Херкулес

 

 

   Легендата за стълбовете

е свързана с десетия от дванадесетте подвига на Херкулес. Задачата пред него била да открадне червените крави на великана Герион. На път за острова, на който живеел гиганта, Херкулес трябвало да премине през Атласките планини. Само че, вместо да ги изкачва, той просто използвал свръхчовешката си сила и си проправил път директно през планината, разделяйки я на две части. Така създал Гибралтарския проток и свързал Средиземно море с Атлантическия океан.  Двете части на планината пък станали известни като Стълбовете на Херкулес. Северният стълб е Скалата на Гибралтар, а южният е на срещуположния африкански бряг и се предполага, че е или Монте Хачо в Сеута или Джебел Муса (Мойсеевата планина) в Мароко. В древността, Стълбовете на Херкулес са отбелязвали западната граница на познатия свят, а Платон твърди, че между тях се намира митичният потънал остров Атлантида.

 

Rock of Gibraltar, Гибралтар

Скалата е дом на около 250 безопашати маймуни от вида берберски макак, които са най-голямата атракция на Гибралтар. Една от версиите за това как са се появили маймуните тук е, че са избягали от кораб, който е транспортирал животни от Северна Африка за Европа. Макаците са под закрилата на закона. От една страна причина е малкият им брой, а от друга – легендата, че британците ще изгубят контрол над Гибралтар, когато маймуните изчезнат от него. Многобройните им контакти с туристи, които им подхвърлят храна, е нарушило дивото им състояние и ги е направило силно зависими от хората. Затова, когато са много гладни, маймуните слизат долу в града. Влизат в къщите на хората през отворени прозорци, търсят храна по хладилници и шкафове и чупят имущество. С цел да се запази дивото им състояние, забранено е да има се подхвърля храна, като глобата може да достигне до 500 паунда. Въпреки това, пак се намират хора, които им дават пуканки, плодове или други залъгалки.

Маймуни, Гибралтар

Надпис на английски и испански, предупреждаващ да не се хранят маймуните. Глобата е до 500 паунда!

   Маймуните

се срещат на две основни места  – при средната и горната станция на лифта, с който се стига от подножието до върха на Скалата. При първото ми посещение,  поех към средната станция, известна като Бърлогата на Маймуните (The Apes` Den). Видях няколко десетки макаци да щъкат на свобода. Гледаха сърдито, хранеха се, пощеха се или просто се гонеха като малки деца. Един екземпляр се беше покатерил върху парапета на тераса, от която се откриваше прекрасна гледка към Гибралтарския залив. Исках да си направя снимка с него и, тъй като нямаше хора наоколо, които да помоля за това, нагласих апарата на самоснимачка и започнах бавно да се приближавм към маймунката, която се преструваше, че не съществувам. Идеята ми бе да застана до нея, но на безопасно разстояние и без да я докосвам. Предварително знаех, че трябва да бъда внимателен, тъй като Юдит – една колежка от Унгария, ми беше разказала колко са крадливи маймуните и, че има опасност да те ухапят, ако се приближиш прекалено близо до тях. Поведението на примата се промени за секунди. Както се правеше, че не ме забелязва, изведнъж се обърна към мен, изправи се на два крака на парапета, ококори очи, отвори уста и нададе вик, с който ясно ми подказваше, че не иска да се приближавам повече. Затова бързо се върнах няколко крачки назад, грабнах фотоапарата и раницата и се отдалечих на безопасно разстояние.

Маймуни, Гибралтар

Тази маймунка не беше положително настроена за снимка с нея

 

Към края на престоя ми в Джиб имах възможност да се уверя лично как макаците си взимат всичко, което им хареса. Тогава, с един колега българин и приятелката му се качихме с лифта до

върха на Скалата, известен като The Upper Rock

Най-високата точка се намира на 426 метра над морското равнище, а отгоре гледката е невероятна. От едната страна – Средиземно море,  от другата – Гибралтарския залив, а долу – целият Гибралтар се вижда като на длан. Горе, маймуните са повече, отколкото при средната станция на лифта. Тъй като е забранено да се удрят, нямат никакъв страх от хората и правят буквално, каквото си поискат.

Скалата на Гибралтар

Top of the Rock

 

Когато се качвате до Upper Rock, добре е да внимавате от багажа или чантите ви да няма подаваща се храна или някакви шумолящи торбички, тъй като покрай тях може да останете и без нещо по-важно като документи, телефон или портфейл. С очите си видях как една маймуна се стрелна към бебешка количка и почна да дърпа от долния й край храна, която явно трябваше да е за бебето в количката. Майката се разпищя, почна да дърпа количката, но маймуната и тя дърпа и не пуска. Добре, че се появи отнякъде бащата на детето и макакът подви опашка (само в преносен смисъл де, защото реално е без опашка).

Маймуна, Гибралтар

Крадлива маймунка си играе с присвоена шапка

 

Друга случка – едно по-малко маймунче скочи върха главата на момиче, грабна му шапката и се качи нависоко на един камък. Започна да ръфа и лигави шапката, а момичето и семейството й напразно правеха знаци на маймунката да върне шапката. В крайна сметка, след като се наигра, я метна обратно, но девойчето очевидно вече не я искаше, защото така и не я сложи на главата си.

Благодарение на колегата, при Upper Rock успях да получа своята снимка с маймуна, която замислено се почесваше, докато ни снимаха.

Маймуна, Гибралтар

Най-после и аз имам снимка с примат!

Общо взето,

върхът на Скалата си е Monkey`s World

Маймуна, Гибралтар

Monkey`s World! Маймуна се е качила върху покрива на автомобил на фона на Гибралтарския залив

 

Освен маймуни, горе има и ресторант с огромни прозорци, през които можете да се любувате на Средиземно море, Африка (ако е ясно времето) и Гибралтарския залив, докато си похапвате. Ресторантът е едно от малкото места, освен Gibraltar Registry Office, на което е позволено да се провеждат сватбени церемонии в Джиб. Така, че , ако искате, можете да се ожените на върха на Скалата, заобиколени от маймуните, които обичат да се катерят по первазите на прозорците на ресторанта. Звучи примамливо, а? 🙂

 

 

Между другото, Гибралтар е мястото, на което са се венчали Джон Ленън и Йоко Оно. На полуострова са били още сватбите на Роджър Мур и Шон Конъри (на два пъти!), играли нееднократно ролята на Джеймс Бонд, както и на автора на „Денят на Чакала“ Фредерик Форсайт.

Друго интересно нещо на Скалата са

Тунелите

Част от тях са известни като Тунелите на Голямата Обсада (The Great Siege Tunnels). Построени са по време на четиринадесетата и последна обсада на Гибралтар, която продължава повече от три години – от юли 1779 до февруари 1783 година. Прокопаването им започва през май 1882-ра, когато губернаторът  – генерал Елиът, обещава парична награда за този, който измисли начин да се установят оръдия по изключително стръмния северен склон на Скалата. Някой си сержант Инс предлага да се прокопае тунел, през който да се прекарат оръдията. Предложението му е прието, но отначало работата върви бавно – за пет седмици са прокопани само 25 метра. След това нещата тръгват по-гладко и от северния склон се показва оръдие, което помага на окупиралите се британци да удържат напора по северната граница и Гибралтар да остане в ръцете на Великобритания. Тунелът пък е разширен в няколко галерии с обща дължина 277 метра.

   Голямата Обсада е доста важен период от историята на Гибралтар

По това време полуостровът е обграден по суша и море от смесени испанско-френски войски. Те се надяват бързо да го завладеят, което да даде началото на инвазия през Ла Манша, докато британците са заети с Войната за независимост на Америка зад Океана. Само, че сметките им излизат без кръчмар. Британците се барикадират здраво и нямат никакво намерение да отстъпват Скалата. Едва изкарват първата зима от обсадата поради липса на достатъчно провизии. Хляб се полага само на болните и децата, а войниците нагъват солено месо и бисквити, но порциите са изключително малки, колкото да не умрат от глад. Добре, че армадата на адмирал Родни успява да разбие испанците при южното крайбрежие на Португалия и да се добере с корабите си до Гибралтар, за да донесе храна и провизии. Испанците пък са принудени да повикат още войска и кораби за обсадата и така отлагат нападението над Острова.

Двете страни си разменят множество изстрели, но само от разстояние, а до лятото на 1880 година запасите на британците отново намаляват. През втората зима от обсадата страдат от вражески огън, лошо време, глад и болести. През април 1981 година обаче испанската флота е неспособна да спре помощта, пратена от Британия под формата на 29 бойни кораба, ескортиращи други 100 товарни кораба, които акостират в Гибралтарския залив. Цивилното население се прибира обратно с тях в Англия, а в Гибралтар остават само войници. Следва построяването на Тунелите, с които британците вече държат стабилно северната граница, благодарение на оръдията, стърчащи от Скалата.

 

Изглед към Гибралтарския проток

Изглед към Гибралтарския проток

 

Ключова дата в Голямата обсада е

13 септември 1782 година, когато френско-испанските сили осъществяват масирана атака

по море и суша. Събират над 70 000 души армия, които се оказват просто зрители, тъй като битката се води само с оръдия. Големият коз на испанците – 10 чисто нови бойни кораба, не сработва, тъй като британците потопяват три от тях, а другите седем са силно повредени и не стават за бойни действия. По-късно същия месец, полюсите окончателно се обръщат, след като Лондон изпраща нови 34 бойни и 31 транспортни кораби подкрепление. Окончателно, обсадата е вдигната през февруари 1783-та след три години и седем месеца военен конфликт.

Другите Тунели , прокопани в Скалата, са от Втората Световна война и са известни като

World War II Tunnels

Тук, през 1941 година, Айзенхауер и Чърчил избистрят Операция „Факел“, която представлява смесена американско-британска офанзива в Северна Африка срещу войските на Най-нелепия-мустак-в –историята-на-човечеството. Тунелите от войната са много по-дълги от тези от времето на Голямата обсада. Общата им дължина е 52 километра! Тези тунели всъщност са един огромен таен град, който е бил в състояние да приюти до 17 000 души военен персонал с достатъчно вода и храна за две години напред! Имало е спални помещения, кухни, болница, складове за оръжие, вода, храна, гориво и дори напълно функциониращ театър за развлечение на военните.

На Скалата се намира един от символите на Гибралтар –

замъкът Муриш (Moorish Castle)

Наречен е на името на маврите (на английски мавър е Moor), които владеят Гибралтар в два периода – от 711-та до 1309-та и от 1350-та до 1462-ра – общо 710 години. Именно със завлядяването на Гибралтар започва мавърската инвазия в Европа, която ще доведе до окупирането на почти цяла Испания и Португалия и части от Франция и Италия. Замъкът е построен през 1160 година, а по-късно е опустошен от испанците, за да бъде отново възстановен през 14-ти век. Мавърският замък е сравнително добре съхранен, а най-интересното нещо в него е Почетната Кула (The Tower of Homage), която е най-високата кула от ислямския период на Иберийския полуостров. Муриш Касъл е разположен по северния склон на Скалата и се забелязва отдалеч. Когато се прибирах от Morrison`s – най-големия супермаркет, от който пазарува цял Гибралтар, винаги вдигах поглед към него. Най-красиво беше вечер, когато целият е осветен и изпъква на фона на общия сумрак на Скалата. До 2010 година, в замъка е разположен Кралският затвор на Гибралтар, а днес Муриш Касъл стои на гърба на банкнотите от пет гибралтарски паунда.

Замъкът Муриш, Гибралтар

Замъкът Муриш свети на фона на общия сумрак през нощта

 

Последното интересно нещо на Скалата, е

Пещерата на Архангел Михаил (St. Michael`s Cave)

Тя е най-посещаваната от общо около 150 пещери, които се намират във вътрешността на The Rock. Годишно през нея минават близо един милион туристи, а името й идва от подобна пещера в района на Апулия, Италия, в която се вярва, че се е появявал архангел Михаил. През 18-ти век, британците правят опит да я преименуват, като я кръщават Сейнт Джорджис Кейв (St. George`s Cave) на тачения на Острова Св. Георги, но това име не добива популярност и е върнато оригиналното наименование. Пещерата е обект на две легенди. Първата твърди, че от нея е тръгвал дълъг 24 км подземен тунел, по който маймуните са дошли от Северна Африка и са се заселили в Гибралтар. Другата легенда е древногръцка и твърди, че пещерата е Портата на Хадес, която представлява врата към Подземното царство. Температурата в St. Michael`s Cave е постоянна през цялата година и напомня на нашата Леденика с многобройните си сталактити и сталагмити. Също, както и във врачанската пещера, и тук има зала с добра акустика, наречена Катедралата, в която са изнасяни малки концерти (до 100 човека публика) от най-различни жанрове – от опери до поп и рок. В пещерата дори е провеждан конкурсът Мис Гибралтар.

Накрая

няколко думи от организационно естество за посещението на Скалата

Срещу билет от десет паунда (плаща се на КПП-то при влизането в Скалата или при долната станция на лифта)получавате право на вход в Тунелите от Голямата Обсада (Great Siege Tunnels) , Мавърският замък (Moorish Castle) и Пещерата на Архангел Михаил (St. Michael`s Cave). Ако искате да влезете и в Тунелите от  Втората Световна война, трябва да платите допълнителна такса от 3 паунда при входа на тунелите. Цената за отиване и връщане до върха на Скалата с лифта е 8 паунда. Има и друг моторизиран начин да стигнете до горе, който може би е по-добър като вариант. Предлагат се екскурзии с микробус от града до Upper Rock, като цената е 16 паунда при минимум четирима човека. Хубавото е, че таксата включва посещение на Тунелите, Муриш Касъл и Пещерата на Архангел Михаил. На няколко места по Мейн Стрийт можете да видите табелки за тези турове, а при долната станция на лифта има и хора, които директно ви предлагат да се включите в тях. Най-евтино излиза обикновена пешеходна разходка из Скалата (паунд и половина), но при нея нямате право да влизате в забележителностите. Освен това, ако искате да стигнете пеш до върха, предупреждавам  – много е изморително и направо ще ви се отели вола!

Поглед към Гибралтар и Ла Линея от върха на Скалата

Поглед към Гибралтар и Ла Линея от върха на Скалата

 

С това приключвам първа част. В следващата ще разкажа за мястото, на което се срещат водите на Средиземноморието и Атлантика, за Мейн Стрийт, за летището, за сафарито с делфини, както и за съседното испанско градче Ла Линея.

 

А междувременно, може да погледнете това видео за Гибралтар: http://www.youtube.com/watch?v=jdqbCCfCuQg. До следващия път!

 

 

Автор: Атанас Стратиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Гибралтар] – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ

12 коментара

Switch to mobile version