Archive for the tag 'Мадлената'

юли 01 2014

До Париж и назад с автомобил (2): По забележителностите на Париж

Днес родължаваме и ще завършим пътуването с кола до Париж и обратно. Миналия път стигнахме Париж и опитахме да влезем в Лувъра, но днес ще успеем и ще разгледаме обстойно забележител ностите на града, преди да поемем обратно към родината. Приятно четене: До Париж и назад с автомобил част втора По забележителностите на Париж От Лувъра […]

16 коментара

сеп. 15 2009

Париж – ден първи

Наша милост се прибра от отпуска и хоп!, Ренета е написала нов разказ за пътуването ѝ до Париж. Приятно четене, така както и на мен ми беше приятно да го прочета!

Париж

ден първи

Трябваше ми месец, докато се усетя готова да пиша за това пътуване, а и докато намеря време. Обмислях, най-вече какъв да е начина, по който да го опиша. За Париж, почти всеки има мнение. Много хора имат даже впечатления, някои доста по-обширни от моите, което ме кара само да завиждам…

Новите неща в това пътуване за мен започват още с новият терминал на софийското летище. Тих и чистичък, безлюден. Изчакваме един час в просторна зала с пластмасови столове. Разпитвам Георги за всичко, свързано с летищата, самолетите, полетите и екипажите, за което се сетя. Времето минава неусетно, появяват се стюардесите и след проверка на билетите, едно от ония малки автобусчета, които винаги съм искала да видя отвътре ни отвежда към самолета. Чувствам се приповдигнато. Опитвам се да изглеждам, като останалите пасажери — сякаш летенето ми се случва често, а не е събитие за мен в конкретния момент. Стюардесите настаняват хората по местата им. Говорят тихо, усмихват се и изглеждат, като извадени от списание със костюмите си в синьо-зелено и копринени шалчета на врата. Заради късмета ми на начинаещ предполагам, двамата с Георги заемаме две от трите седалки и никой не идва да седне до нас. Пак заради тоя късмет, самолетът няма и минутка закъснение. И последният пътник е седнал на мястото си, самолета рулира, а стюардесите обясняват как да се държим по време на полета.
„Наместихме се на пистата за излите“ — ми казва Георги. Разбирам го сама, само след броени секунди. Самолетът се радвижва, но скоростта е много по-различна от тази, с която сме се придвижвали преди минути. Ускорението нараства постоянно и ме залепва за седалката. Адреналинът ми се вдига заедно с него. Преживяването е кратко, машината се отлепя от земята. В главата ми някакво гласче извиква: „Юпиииии“ и не мога да си откача усмивката от ушите. Самолетът набира височина. Ясно се усеща и дори се вижда, че е наклонен, с вирнат нос. Преглъщам, за да премахна заглъхването в ушите си.

Чудех се, дали ще ми прилошее, на мен, на която прилошава и в кола. Е, явно пътувам по-добре със самолет. Завиваме няколко пъти, накланяйки се на ляво и дясно. Главата и стомаха ми остават някъде назад за секунди, после пак се връщат на мястото си. За броени минути сме над облаците. Пилотът ни поздравява с добре дошли на борда и ни осведомява, че летим на единадесет хиляди километра височина, а температурата навън е минус петдесет и пет градуса. Георги ми казва, че пътуваме с един от най-новите еърбъси. Единственото ми качване на самолет, преди този полет е, преди около 100 години, във Варна, в Аспарухово, където един самолет, беше направен на сладкарница. Споменът ми от тогава беше неуютно и много клаустрофобично помещение. Настоящата реалност няма нищо общо със спомена ми. Седалките са широк и удобни и нямам усещане за теснота. Почти не си отлепвам носа от малкия люк. Над България е облачно, за съжаление.
Гледането на телевизия си казва думата, предполагам и прави, новите гледки да изглеждат познати, така облаците под нас не ми се струват странни и не на мястото си. Разглеждам белите кълбета, търся интересни форми и проследявам бягащата сянка на самолета ни по тях. От време на време си повтарям, че съм в самолет и че преживяването, не е нещо ежедневно и обичайно за мен. Напомням си го, за да се насладя най-пълно на двата часа и половина летене, които ни предстоят. Хубавите стюардеси се понасят грациозно по пътечката и ни предлагат сандвичи, после сок, кафе, чай. Дори тези нормални неща ми се струват специални и различни в новата обстановка. През следващите 4—5 дни ще се чуствам така още много пъти.

One response so far

юли 03 2009

Париж – една сбъдната мечта (2)

Продължавам с пътеписа на Мария за Париж. В предишната част минахме през Виена, за да стигнем до Париж, а днес ще разгледам Версайл и другите забележителности на града. Приятно четене:

Париж — една сбъдната мечта

част втора

На другия ден по програма беше предвиден

Версайл

(времето не ни попречи).

Тръгнахме рано сутринта, след като хапнахме по един кроасан (всъщност миризмата на току-що опечени кроасани и хляб ни будеше всяка сутрин) в съседното кафе за разнообразие. Настроихме GPS-а и той като едно много умно създание ни заведе до паркинга на гара Монпарнас (кой да се сети да му зададе, че сме пешеходци 😉 ). Е, трябваше да заобиколим малко, но нямаше как да пропуснем още едно творение на френската грандомания —

кулата Монпарнас (обективът не можа да я хване).

След като се преборихме с машинките за билети (за кой ли път 🙂 — 2,90 на човек в едната посока), успяхме да се преборим и със странния достъп до перона (не е като у нас), качихме се на влака и след около 18 минути слязохме на гара Versaille Rive Gauche (оказа се, че сме уцелили бърз влак, на връщане спирахме на всички спирки, разликата във времето не беше особено голяма, само влака беше по-мърляв, но пък и колорита си заслужаваше).

Относно Версай няма да се разпростирам върху неща, които всички знаят или биха могли да видят, а ще споделя личните си впечатления. Полека лека усещането за грандомания започна да ме изпълва (не ми се смейте, едно е да го разглеждаш на картинка, друго е да застанеш там и да се погледнеш в кадъра….).

Като излязохме от гарата попаднахме в едно малко градче. Тръгнахме по улицата, която сочеше показалеца — нормална уличка в нормално предградие — магазинчета, кафета, книжарници и прочее нормални неща и изведнъж… излизаш на един БУЛЕВАРД… ОГРОМЕН, С ОГРОМНИ КЪЩИ-ДВОРЦИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ…. И В КРАЯ МУ Е КРАЛСКИЯ ДВОРЕЦ

и, като се замислиш, ако си на мястото на хората, на чийто гръб е строено всичко това, как да не се ядосаш… Не ще им отрежат главите, ами…

пасти ще ядат

Няма да се спирам подробно на Версай, защото всеки ще го види от своя поглед. Ще кажа само, че не бива да се пропуска. Градините, обаче, са много по-хубави по-късно пролетта и лятото. Ние за съжаление не можахме да видим доста неща, защото още не им беше дошло времето, но това не е причина да не се върнем.

Практическа информация: взехме си количка под наем до Трианоните (30 евро за 1 час и 7,5Е за всеки 15 минути след това, валидна шофьорска книжка и 24 години на притежателя й — до 4 човека, платих с дебитната ми карта Маестро, нямаше проблем). Удобно е, ако не разполагате с целия ден, защото ходенето е много, а има какво да се разгледа и си струва — хем се возиш, хем можеш да спреш и да разгледаш и снимаш, каквото си искаш, освен това в количките има аудиогайд — разказва ти кое какво е и защо е). Има и влакче, но за него, за съжаление, не мога да дам информация.

Продължавайки по пътя на френските крале, след като разгледахме как са живели някои от тях, отидохме да видим къде са погребани повечето от тях.

Четете по-нататък>>>

2 коментара

сеп. 25 2007

Страсбург — Париж — Лоара и замъците — Залцбург

Благо днес ще ни води на автобусна екскурзия из Франция и замъците по Лоара. Приятно четене: Страсбург — Париж — замъците по Лоара — Залцбург Пак е пролет и пак сме на фирмена екскурзия. Този път на електората бяха предложени два варианта Копенхаген — Малмьо и Париж — Лоара. С квалифицирано мнозинство бе избран вторият […]

No responses yet

Switch to mobile version