Archive for the tag 'Мадара'

юни 17 2011

Обиколка на България (1)

Днес започваме една офроуд и не само обиколка на България. Боян ни качва на джипката и … газ към непознатата България!

Приятно четене:

Обиколка на България

част първа

Стара Загора, Сливен, с.Раково, с.Жеравна, с.Садово, Върбица, яз.Тича, Велики Преслав, Шумен, Мадара,

Ето обещания разказ със снимки от пътешествието:
МАРШРУТ: Стара Загора, Сливен, с.Раково, с.Жеравна, с.Садово, Върбица, яз.Тича,
Велики Преслав, Шумен, Мадара, Плиска, Каолиново, Исперих, с.Свещари, с.Каменово,
Русе, с.Басарбово, с.Иваново, с.Червен, Никюп (Никополис Ад Иструм), Велико Търново,
с.Идилево, с.Хотница, с.Идилево, Севлиево (Хоталич), вр.Бузлуджа, Стара Загора
ВРЕМЕ: 25.04.2011 – 30.04.2011
УЧАСТНИЦИ: Слави (шофьор), Боян (навигатор), Живка(екскурзовод)
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Ден 1:
Минути преди потеглянето се доставят последните провизии.

[caption id="" align="aligncenter" width="619" caption="Началото"]Начало на пътешествието: Стара Загора[/caption]

От Стара Загора тръгнахме през селата, упорито избягвайки главните пътища, и така до
Сливен. Идеята беше

да минем край Карандила

и даже да се качим до където можем, но пътят ни отведе доста далеч от там по посока с.Раково. Интересно пътче , около което сливенчани обичат да ходят на пикник през почивните дни.

[caption id="" align="aligncenter" width="615" caption="Карандила (вляво)"]Карандила край Сливен[/caption]

Тук поспряхме замалко поне да поснимаме Карандила (в дъното от ляво). Смутихме
някакви хорица дошли да се наслаждават на романтичната гледка. Сори, ама не може само
вие. Продължихме от завой на завой и хоп

в Жеравна,

ама там всичко беше затворено,
нали е почивен ден (25-04-2011). Само бакалийката работеше. Пасажерите се бяха
поуморили от пътуването и попривършили запасите от бира за изпът и бакалийката беше
добре дошла. Само дето там не раздават печатчета.
Тъй като на шофьора му беше омръзнал „гладкия асфалт” решихме да напуснем
Жеравна по един черен път.

Път край Жеравна

Той беше нееднозначно отбелязан като негоден за използване. Имаше напречно изкопан
ров пълен със стъкла по средата на пътя. Някои обаче се беше погрижил да покрие тук
тама стъклата с камъни и успяхме да преминем. Истинското препятствие беше канавката
точно преди да се излеже на асфалтовия път. В един момент всички бяхме убедени , че ако
сега не се обърнем с джипката няма кога друг път да е. По пътя минаваше някво
минибусче, което спря по средата на пътя да ни гледа. Явно сме били интересна картинка.
Няма снимки от там защото всички бяхме провесени от прозорците да оглеждаме терена.
От Жеравна, хайде през Върбишкия проход, нали и той е историчека забележителност
(битката на хан Крум с/у Никифор I 811г.). Не че има някъв помен от това, но що пък да
минем от там.
От гр.Върбица пътят ни отведе до един полуостров в

яз.Тича

Беше станало късно и
беше време да стъкмим лагера. Само да се бяхме сетили да си вземем ръкавици, брадвичка
или трион. На тоя п-ов освен някви трънесто-подобни дръвчета нямаше нищо друго. Все
пак посъбрахме някви съчки и поседнахме покрай масата. Е, разбира се шофера беше
първи.

Край язовир Тича

Времето беше доста приятно и изглеждаше подходящо за лагер навън. На сутринта бяхме
на друго мнение. Сигурно ви е писнало от снимки на залези, но аз съм начинаещ
фотограф и ми струваше доста усилия да го заснема.

Залез край язовир Тича

Ден 2:
На връщане от язовира към главния път решихме да пробваме ня’кво разклонение на трака,
по който дойдохме и пътят свърши…

Пътят към Велики Преслав

Велики Преслав

Велики Преслав

Върнахме се обратно по стария трак. И по асфалта най-после стигнахме до

Велики Преслав – първият набелязан обект.

Посрещнаха ни учтиво, взеха ни парите и ни казаха , че като стигнем до музея там има
хора ще ни разкажат. Не им се разказваше много, но пък в музея имаше интересни неща.
Първо ни въведоха в трезора където се пази „Преславското съкровище”. Тъй като
незнаехме къде ни водят при вида на вратата бяхме изумени. Същински трезор. Разбира се
снимането беше забранено. Отидете го вижте няма смисъл от снимки. Ето малко снимки
от старопрестолния град.
ПРЕДИ:

Велики Преслав

СЕГА:

Велики Преслав

На мен ми приличаше повече на развъдник на знии отколкото на историческа
забележителност, но видяхме и по-зле подържани археологически паметници.
Ето доказателство за голямат популация на змиите там:

Пепелянка – Велики Преслав

Това е малката Пепе (така я кръстихме), която с доста усилия успяхме да накараме да се
махне от пътя, за да не бъде размазана. Тя беше все още малка 15-20 см и за това бяхме
толкова смели.

Следваща спирка – Шуменската крепост:

Шуменска крепост

Останахме с впечатлението , че хората по онова време само са се биели и са се молели в
църквите, защото всяко имаше поне 10 църкви, малко жилища и казарми. Уредникът на
крепостта се оказа и автор на статията за нея в Wikipedia и беше доста разговорлив. На път
за шуменските супермаркети не подминахме

„Паметник Създатели на Българската държава”.

Първият паметник, който има 3 лв вход. До сега не бяхме виждали
паметник , за който да се плаща и просто преминахме на растояние от касата,
разгледахме паметника и излязохме по пътечката зад него.

Паметник Създатели на Българската държава, Шумен

До колкото знам кракът на коня на хан Аспарух е падал преди години, но явно са го
закрепили отново. Сигурно за подръжка са 3-те лева.

На път за Мадара

навигатора не можа да разчете правилно крайпътните табели, картата и
GPS-a и изтървахме отбивката за главния път. Минахме покрай завода за алуминиево
фолио и поехме по „прекия” път за Мадара.

[caption id="" align="aligncenter" width="615" caption="„прекият” път за Мадара"]Пътят към Мадара[/caption]

Чудесен път, няма много движение. Единствения проблем е разминаването с тракторите.
Покрай нивите, под ж.п. линията, по мостчето и се озоваваш точно след табелата на
Мадара.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Беше около 18:00 часа, но „Мадарския конник” беше отворен, дори посетихме
музея. Из обекта ни разведе охранителя, който ни изнесе завидна беседа и ни показа
всички забележителности там.

Мадарски конник

Слави искаше да почувства Мадара в краката си, но го достраше да стигне до края на
скалата:

Мадара

Мадара

Катеренето по скалите на капището беше забранено, затова Живка се излегна върху тях.

Мадара

Всъщност сладкодумният охранител се оказа и наш домакин. Бяхме настанени в
„Кумановите къщи” на много изгодна цена. След предната нощувка на брега на язовира
бяхме навити да платим доста повече.

Куманови къщи, Мадара

Очаквайте продължението

Автор: Боян Бонев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата България – на картата: КЛИКАЙТЕ!

One response so far

апр 23 2010

Един български пътепис: старите столици и морето

Ико ще ни разведе днес из старите български столици. Приятно четене:

Един български пътепис: старите столици и морето

Сега всички очакват да напиша как не си спомням нищо от последните четири дена и да кажа – “Припомнете ми !”, но няма. Ще се опитам сам да си спомня.

След като се разбра че пропада посещението на B’estfest-а в Букурещ, решихме поне да си направим едно пътешествие из България. Така поне малко депресията ми да поотмине. Навихме се поне да си направя бленуваното посещение на старите български столици. Така и така вече си бях взел понеделника почивен ден, с тенденции за вторника.

Тръгнахме в петък вечерта след работа, стандартната “самотрашка” група (Таня, Елица, Пухи, Дарко и аз), на север. Идеята за всички дни беше да посетим колко се може повече места и да спим на палатки, където сварим. За първата вечер целта беше да преминем Стара Планина и аз реших да си намерим място за спане някъде около

Дряновския манастир

(както миналата година, когато отидох на B’estival-а, само че на палатка). Естествено стигнахме доста късно и по тъмно трудно се търсят места. Разгледахме къмпинга, но не ни хареса и се установихме на поляната отстрани на манастира. От съседното заведение, което вече не работеше, идваше малко светлина и беше добре. Дори имаше маса и скамейки. Хапнахме и пийнахме малко каквото си бяхме взели, като нямаше време и място да си сготвим нещо на огън.

Сутринта се оказа, че точно на същата поляна ще има “национален събор на пенсионерите” и ни събуди мощна уредба с думите

“проба … проба … шест … шест” :) и Славка Калчева до дупка !

Това беше добър стимул да станем и да тръгнем по-навреме.

Така и така бяхме на близо и разгледахме пещерата Бачо Киро. Аз бях ходил, но пак влезнах.

След Дряновския манастир тръгнахме към

Велико Търново.

Там посетихме Царевец. Хареса ми ! Наистина си струва да се види (да знаете, че в четвъртък е безплатно за български граждани – поне така пише). А знамето беше огромно ! Направих доста снимки, взех си печат за стоте туристически обекта и решихме да разгледаме малко и Велико Търново. Първо се заехме да напазаруваме нещо за ядене и пиене за следващите две вечери. След това си взехме по една Болярка и седнахме в един парк, където ги изпихме заедно с няколко филии с лютеница :)

Четете по–нататък>>>

3 responses so far

Switch to mobile version