Archive for the tag 'Магура'

май 30 2014

На Северозапад, малко встрани (България)

Малко следизборно днес Теодора ще ни води из Северозападна България. Приятно четене: На Северозапад, малко встрани Започвам с уговорката, че в разказа е вложен личен поглед и емоция с желание да предизвика интерес и съпричастност в пътуването. Сложила съм линкове към информация за някои места, където може да се видят исторически и географски справки. Детството […]

6 коментара

февр. 12 2010

Пещерите Леденика и Магурата, и Белоградчик със скалите

Днес ще отскочим за малък излет до Северозападна България. Водач в пещерата Леденика и край Белоградчишките скали ще ни бъде Оги. Пътуването е по повод на миналогодишния Великден. Приятно четене:

Леденика и Белоградчик

Най-сериозните се оказахме аз и Марина. В 8:30 ч. вече бяхме излезли на магистралата в посока Враца.

Белоградчишките скали

Към 11:30 ч. стигнахме на входа на

пещерата „Леденика“,

минавайки по пътя над гр. Враца – последователност от леви и десни завои, образувайки много интересна зигзагообразна серия от криви…

На паркинга пред пещерата се намира и хижа „Леденика“, където похапнахме и пихме по един сок, порадвахме се на слънцето и тръгнахме да влизаме и за наш късмет пред нас точно влизаше групата с водач, а след нас заключиха входа. За около един час ни разведоха, показаха ни интересни форми и образувания от сталактити, сталагмити и сталактони. Вътре си бе доста хладно и влажно – като в пещера.

След тъмната разходка, се отправихме към с. Згориград, на края на което се намираше началото на екопътеката за водопада „Боров камък“. По инструкциите на Adem от поредицата „Непознатата България“ стигнахме до края на селото и открихме въпросната табела, оставихме колата, взехме най-необходимото – хапване, фотоапарати и дъждобрани. В началото пътеката бе равна и криволичеше около река Лева, но изведнъж пред нас се показаха мостчета и стълби, минаващи около разни скали. След около 2 часа стигнахме под водопада, но се изкачихме и до горната му част, където се откри чудесна гледка, макар че се бе заоблачило и започваше да капе по малко.

Четете по-нататък>>>

No responses yet

авг. 01 2008

За Белоградчик, Магурата, Кула и родното безхаберие

Днес ще се отправим към Белоградчишките скали чрез пътеписа на Мая. Приятно четене:

За Белоградчик, Магурата, Кула и родното безхаберие

Белоградчишките скали и особено Магурата

са от природните ни чудеса, за които всеки е чувал, но някак трудно се навива да иде да види. Изобщо, Северозападна България обикновено остава встрани от обичайните дестинации, към които се отправяме в събота и неделя. Напразно – нито е далече, нито е трудно достъпна, а като гледа човек какво му предлага природата наоколо, направо не му се тръгва обратно към градския хаос.

Магурата

Обаче, фактът си е факт – ако някой си беше направил труда да порекламира малко повече местата, на които бяхме, вероятно милата родна картинка около тях нямаше да изглежда толкова тъжна. Особено ми е мъчно за Магурата и района около нея. Пещерата е уникална. Даже не знам кое по-напред да спомена – дали невероятните сталактити, сталагмити и сталактони, дали рисунките, дали залите, които сякаш нарочно са дълбани така, че да ти създават чувството, че си в някакъв приказен дворец на подземни великани, или странното усещане, че ей сега ще ти изскочи отнякъде някой неандерталец или пещерна мечка. И цялата тази спираща дъха красота е практически зарязана непипната от поне 30 години насам. В ученическите и студентските ми години около Магурата имаше хотелче, имаше дървени капанчета за скара-бира, места за пикник, сергийки някакви – сега няма нищо. Тоест, има, но във вид на развалини и боклук. Да не говорим за изхода на пещерата, пред който се шири огромен празен паркинг с 2 пейки. От пейките се разкрива страхотна панорама към Рабишкото езеро – и толкова. Сядаш , пред теб се е разпростряло езерото, а в краката ти развиват цивилизации хиляди микроорганизми – практически си стъпил в бунище…

„Ученичката“ – Белоградчишки скали

10 коментара