Archive for the tag 'маглев'

апр. 09 2010

Китай – един подарък за рожден ден (3): Шанхай

Продължаваме с пътуването на Левена из Китай. Вече бяхме в Пекин и Сиан, а днес ще продължим към Шанхай. Преди да продължите искам да ви напомня, че остава съвсем малко време до хилядния ни пътепис – ето как да участвате в писането му.

А сега – приятно четене:

Китай – един подарък за рожден ден

част трета

Шанхай

Всъщност и тогава, на тръгване от Сиан, ми се мълчеше. Нуждаех се от тишина. Усещах, че само така натрупаните образи и звуци ще намерят своето място и ще се подредят, за да могат един ден да проговорят. Пътувахме към Шанхай, но мислите ми още бяха при Теракотената армия. И се плашех, че ако ги изговоря, емоциите ще загубят своя цвят – точно както окраските на керамичните фигури са изчезнали при допира с въздуха.


Вече бях чела в книгата „Китай, какво си всъщност ти?” на проф. Марко Семов, че на летището в Шанхай се намира прословутият влак на магнитно окачване, който изминава 30 километра за седем минути. „Нищо чудно…” – помислих – „та нима не прескочихме от втори в двадесет и първи век за отрицателно време?” И докато в Сиан погледът ми беше прикован към земята, съхранила през вековете хилядолетна история, то в Шанхай и Хонгконг не можех да откъсна очи от небето – там някъде, горе, множество сгради гъделичкаха корема му. Винаги съм смятала, че живея на висок етаж – десети. Докато екскурзоводката в Хонгконг не отговори на въпроса ми „какво правите, когато ви се развали асансьорът?” с: „О, не е проблем – аз живея на ниското, на 42-ри етаж съм.”

Жилищен блок – Шанхай, Китай

Хотелът, в който отседнахме в Шанхай,

построен някъде през 30-те години на миналия век, се намираше на десния бряг на река Хуангпу. От прозореца на апартамента се виждаше отсрещния бряг на реката, на който се издигаха стройни (че какви да са, при тази височина?) небостъргачи, а между тях величествено се кипреше Телевизионната кула, наречена Перлата на Ориента, „самая высокая теребашня в мире” – както ни каза по-късно екскурзоводът. (Да, теребашня. Тъй като рускоговорящите екскурзоводи казваха и „ири” вместо „или”, предположих, че за китайското ухо „р” и „л” бяха трудноразличими.)
Навярно е

най-високата телевизионна кула в света,

не знам, но със сигурност беше най-високото съоръжение, закрепено в земята, на което съм се качвала. Много бързо се озовахме на второто кълбо с асансьори, побиращи до 24 души („но китайци” – уточни екскурзоводът ни), а гледката… един от онези моменти, в които, въпреки, че имаш чувството, че си едва ли не на върха на света, се чувстваш непоносимо малък и незабележим.

Улица в Шанхай, Китай

Следващият ден беше първият ни свободен ден, в който нямахме организирани посещения. Чак вечерта щяхме да се разходим в Стария град, но за него малко по-късно.

Четете по–нататък>>>

6 коментара