Етикети: мавзолей

Виетнамски младежи – Ханой, Виетнам 2

Индокитай (1): Виетнам: Ханой

Започваме едно пътуване из Индокитай заедно с Мая. Като за начало започваме с Ханой – столицата на Виетнам. Приятно четене: Виетнам: Ханой част първа на Индокитай – Виетнам, Камбоджа и Тайланд Такааа … всичко...

Храм Юнхъгун – Пекин, Китай 1

Пекин (Китай)

Днес Петя ще ни води до Пекин – да видим какво толкова има в китайската столица (има, има – четете!) Приятно четене: Пекин (Китай) Тръгнах за Китай в края на март. От София се...

Исфахан, Иран (1): Храмът на Заратустра и Танцуващите минарета 1

Исфахан, Иран (1): Храмът на Заратустра и Танцуващите минарета

От днес започваме една поредрица за иранския град Исфахан. Започваме с храма на Заратустра и танцуващите минарета, а наш водач ще бъде Цветан.  Приятно четене:     Исфахан, Иран част първа  Храмът на Заратустра...

3

През Иран с Опел (9): Язд, Абарку и Пасаргада

 Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран,   минахме...

През Иран с Опел (3): От Джолфа през Тебриз до Ардебил 17

През Иран с Опел (3): От Джолфа през Тебриз до Ардебил

Днес започваме същинското пътешествие на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а днес ще прекосим границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил

Приятно четене: 

 

През Иран с Опел

част трета

От Джолфа през Тебриз до Ардебил

Ислямска република Иран: добре уредена държава със силна икономика, богато историческо минало, сърдечни и гостоприемни хора със запазена ценностна система

Във Въведението (първите две части) на пътеписа разказах за географското положение, историята и населението на Иран. Посочих някои основни данни за икономиката на страната, цените и жизненото равнище. Спрях се на опасностите в тази страна и необходимостта от спазване на религиозните норми по отношение на облеклото и поведението. Споделих своите впечатления от иранците като сърдечни и добронамерени хора. Те се гордеят със страната си и обичат да я обикалят като разглеждат забележителностите. Споменах и за трудностите при пътуване с автомобил, както и за проблемите с ориентирането при намирането на търсените обекти. Не пропуснах да опиша иранската кухня, така като я видях и усетих.

Горепосочените впечатления и описания подкрепих с повече от 40 снимки. Посочих и бюджетните разходи в Иран: 740 лева, похарчени за 17 дни и изминати над 7 хиляди километра.

Първата част на пътеписа завърших със заключението: „Иран се оказа една добре уредена държава с подредени и чисти градове, добронамерени и дружелюбни хора със запазена ценностна система.“.

 

Влизане от Армения в

Иран

 

След като при моста над граничната река Аракс бях проверен от руски гранични войски, които съвместно с арменските си колеги осигуряват защитата на границата с Иран, стъпих на територията на ислямската република.

Първата ми среща с тази държава бе ужасно разочароваща

поради хаоса, бюрокрацията и корупцията на границата. След проверка на документите от иранските граничари спрях пред голяма сграда, където са паспортните и митнически служби. Малко почаках на опашка пред гишето за паспортна проверка и стигнах до чиновника, който за 10-тина минути ми въведе данните (включително професия и семейно положение) в тяхната компютърна информационна система. Стигнах до митничаря, който ми каза, че на друго място ще ми оформят Карнет дьо пасаж-а на автомобила.

След като питах на 3-4 места се намери един човек, който ме заведе до друга голяма сграда на около 200 метра и ме предаде в ръцете на съответния служител. Последният ми прибра документите и ме остави да чакам в залата за пътници, където поне имаше климатична инсталация. След близо час чакане същият се върна с поставен печат на карнета, след което отидохме при първата сграда за да ми провери автомобила и багажа. Пътьом ми направи ксерокопие на документите, за което трябваше да дам 1 долар.

Карнет дьо пасаж за Иран

За да ми поставят иранските чиновници този печат, подпис и дата върху Карнет дьо пасаж-а трябваше да чакам почти един час

 

Същият служител ме преведе през една бариера с полицай и ми каза, че мога да излизам от граничната зона и да пътувам. Да, ама не стана така. След 100-тина метра, на последната бариера полицаят ми обясни, че съм нямал някакъв документ и не може да ме пусне. След като не можахме да се разберем, той извика някакъв младеж, с който се върнахме около 300 метра обратно.  Наложи се и този младеж да разпита на 3-4 места преди да разбере, че въпросния документ трябва да се издаде от митничаря. Седейки на бюрото си митничарят написа нещо като износна бележка за автомобила.

После, държейки всичките ми документи, написа на края на един вестник „50$“. Възмутих се за какво да му давам 50 долара, след като всичко ми е наред. Тогава той стана от бюрото си и каза да отиваме при колата. Накара ме да извадя целия багаж на земята и започна да рови по чантите. Като стигна до кутията с лекарства се захвана да ги разглежда едно по едно и да пита „дрога, наркотик?“.  Намерих в речника си думата „лекарство“ на фарси и му я показах, но той невъзмутимо продължи да повтаря „дрога, наркотик, …“. Виждайки, че се изнервям, митничарят написа на една от кутийките с хапчета „10$“.

С облекчение му дадох 10 долара,

а той ми върна документите, включително заветната износна бележка. С младежа, който ме доведе при митничаря, отидохме до изходната бариера, полицаят взе бележката и каза, че сега вече всичко е наред. Младежът ми поиска 10 долара за това, че ме е завел където трябва за да получа износната бележка. Дадох му 5 долара и му казах, че стигат за работата, която е свършил.

След близо 3 часа разправии напуснах граничната зона и можех да започна

обиколката на Ислямска република Иран

С първите километри в тази страна ме посрещнаха голи планински баири и палещо слънце.  ▼

Път, Иран

Между Армения и Табриз

 

Пътят се виеше покрай граничната река, където след няколко километра свърши Армения и започна

азербайджанския анклав Нахичеван*,

разположен между Иран и Армения. Поради продължаващия конфликт за Нагорни Карабах достъпът през Армения е невъзможен и азерите осъществяват връзката с анклава през иранска територия. Често се разминавах с азербайджански камиони КАМАЗ, а пък на доста места табелите бяха изписани освен на фарси и английски, така също и на руски език.

След 30-тина километра видях първата бензиностанция, но там продаваха само бензин, докато моят опел е с дизелов двигател. Оказа се, че в Иран бензиностанциите са доста малко, обикновено в началото и края на градовете.

 

Джолфа

 

15-хилядният Джолфа е на 65 километра от граничния пункт с Армения. Това малко градче запомних само с две неща: големия пазар в покрайнините и първото зареждане с гориво в Иран. Пазара си го обясних с наличието на граничен КПП с Нахичеван и многото азери, които вероятно идват да пазаруват в града. Зареждането с гориво на бензиностанцията в Джолфа беше първото ми приятно изживяване в Иран защото разбрах, че ще плащам по 28 стотинки за 1 литър дизелово гориво.  За 12 лева си напълних резервоара и спокойно продължих по предварително начертания маршрут.  28 стотинки е цената за чужденци, докато за иранците дизелът е субсидиран и литъра струва само 12 стотинки.

 

Пътят на юг към Тебриз минава покрай хълмове с розов цвят и близо до така наречения Каньон на червените скали. ▼

Каньон на червените скали, Иран

Каньон на червените скали

 

Кандован

 

Това село е известно с уникалните си скални образувания, формирани в резултат на ерозионни процеси след изригването на вулката Саханд преди 11 хиляди години. Дупките и пещерите са разширявани с дълбане и са използвани за жилища от векове, тъй като са естествен изолатор, прохладни през лятото и топли през зимата. През последното столетие са изграждани пристройки към пещерните жилища, както и самостоятелни тухлени къщи за растящите семейства.

Скалите с издълбани в тях жилища напомнят на Кападокия в Турция, скалния Горис в Армения и имат далечна прилика с нашите Белоградчишки скали. Поредицата от ерозионни скали прилича на множество конуси от фунийки със сладолед, подредени една до друга.

Кандован, Иран

Скалното село Кандован

Кандован, Иран

 

Кандован, Иран

 

 

Скалите са достатъчно здрави, за да служат като стени и подове на къщите. Повечето от пещерните домове имат два до четири етажа. В типичното четириетажно пещерно жилище първият етаж обикновено служи като подслон за животните, следващите два етажа са за живеене, а на последният етаж се складират храна и вода. Някои от кулите, в които живеят цели семейства, са свързани помежду си с тунели.

Кандован, Иран

Кандован, Иран

В селото има извор с минерална вода и хората се редяха на опашка за да си пълнят бутилките.

Скалното село Кандован, Иран

Сувенири

Скалното село Кандован, Иран

Туристическият бизнес със сувенири и всевъзможни други неща процъфтява 

Скалното село Кандован, Иран

 

Оску

 

Със своите 25 хиляди жители Оску не впечатлява, но е удобна спирка по пътя към Кандован и обратно.

Оску, Иран

Оску

Оску, Иран

 

Спрях да пренощувам край горичка в покрайнините на града, но към 2 часа през нощта ме събудиха полицаи. Бяха много любезни и ме заведоха до оформената зона за безплатно къмпингуване на туристи с тоалетни, чешми и ел.контакти.

 

Тебриз

 

Тебриз е с население 1,6 милиона и е административен център на провинция Азербайджан.

Градът е бил столица на няколко династии владетели,

започвайки от Атропатидите през IV век пр.н.е. Като столица на ханство Илханат достига своя най-голям разцвет при хан Газах в края на 13-ти век. Географското му положение в западната част на страната и близостта му със съседните страни го прави център на реформаторски движения и основна движеща сила на Персийската конституционна революция 1905 – 1911 години, която води до учредяването на парламент в Иран.

Табриз, Иран

Благодарение на многото държавни и чуждестранни инвестиции, градът се утвърждава като

втория по значимост икономически център на страната

след столицата Техеран. В индустриалната зона има машиностроителни предприятия и заводи за производство на трактори, камиони и автобуси. Развито е производството на домакински електроуреди и хранително-вкусовата промишленост(особено шоколад, поради което го наричат „шоколадения град“).

Тебриз, Иран

В парка

Кметство – Тебриз, Иран

Сградата на общината

 

 

Парк – Тебриз, Иран

Парк Хакани

Тебриз, Иран

Пешеходната зона

Тебриз, Иран

Тебриз, Иран

Експонати в Азербайджанския музей

Тебриз, Иран

Сред посетителите на музея имаше и трима ученика, които ме последваха до парка в съседство и ме заговориха. Интересуваха се от къде съм, защо съм дошъл в Иран и какво смятам да разгледам. Казаха, че се радват на един европеец, който се интересува от страната им и ми пожелаха приятно прекарване**.

Тебриз, Иран

Тебриз, Иран

Тебриз, Иран

  

Една от основните забележителности на Тебриз е

градският покрит пазар,

за който се смята, че е сред най-големите в света. Вписан е от ЮНЕСКО като световно културно-историческо наследство. Покритата площ е 7 квадратни километра.

Пазар – Тебриз, Иран

Градският покрит пазар

Пазар – Тебриз, Иран

Пазарът

 

Ардебил

 

Ардебил e град в североизточната част на Иран с население близо половин милион души, административен център на едноименната провинция.

През периода 7-ми÷14-ти век това е най-многолюдния ирански град.  Ардебилският шейх Сафи ад-Дин дава началото на династията на Сафевидите, а неговите наследници създават теократична държава, в която религиозната и държавна власт са обединени в ръцете на шаха. В края на 15-ти век от тук шах Исмаил I започва кампания за обединяване на Иран и по-късно премества столицата в Тебриз. Днес Ардебил продължава да играе важна роля в икономиката и политиката на Иран.

Основната забележителност в Ардебил е архитектурния комплекс от 16-ти–17-ти век, включващ и

мавзолея на шейх Сафи-ад-Дин

Ардебил, Иран

Мавзолей на шейх Сафи-ад-Дин

Ардебил, Иран

 

Ардебил, Иран

Мавзолей на шейх Сафи-ад-Дин

 

Очаквайте продължението

Август ÷ Септември  2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg

 Снимки: авторът

*Забавен детайл, който съм забелязал по турски карти на света и региона – всички анклави и спорни територии, които могат да бъдат наречени „мюсюлмански“ са надлежно отбелязани (като границата е нарисувана в посока на не-мохамеданската територия) – освен Нахичеван, това са Джаму и Кашмир, Северен Кипър, секторът Газа, а доскоро и Косово. Но например никога няма да видите границите на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Нахичеван картографски изглежда като независима държава, а а Северен Кипът изглежда по-голям от гръцки Кипър, от който даже надлежно е „отрязана“ и територията на британската военна база там.

Между другото – основно изискване на ЕС за членство е да имаш безспорни граници– бел.Ст.

**Признавам си честно, че имам друга теория за този „спонтанен“интерес от страна на „случайни младежи“. В други разкази за Иран също присъства този елемент „едни младежи приятелски ме разпитваха какво търся в страната“. Имайте го предвид 🙂 – бел.Ст.

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:
За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ!

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади (Иран) (1): Поетът Хафез 4

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади (Иран) (1): Поетът Хафез

Да направим едно кръгче до Иран,а? Днес Цветан ще ни води до град Шираз – столицата на велики персийски поети. Приятно четене:

 

 

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади

част първа

 Шираз, Иран

Отпивайки от ширазкото вино, си спомням за аромата на райските градини и за великите персийски поети от този град. Ще се опитам да дръпна булото на предразсъдъците за Иран и да разкажа със снимки за това до което се докоснах и мен ме трогна с думите на поета Хафез:

Шираз е моят град – свят извор с устни, приказен рубин.

Аз съм част нищожна от него, прашинка някаква, каприз.

Ах, толкова очи красиви съм посрещнал в този град,

че струва ми се и без вино се люшкам като кипарис.

04:00 рм. Ден втори. Вече сме уморени от горещината и величието на древните столици Пасаргаде и Персеполис, ние дремем и се полюшваме във вана, мечтаейки да си отдъхнем под някоя дебела сянка в Шираз..

 Шираз, Иран

Слава на Алаха са възкликвали пътниците, след като се преминали през планината Загрос и прохода на Великия Алах и са видели от портата Коран великолепната панорама на средновековния град.

 Шираз, Иран

 

 

Това е главната северна врата на Шираз. Има вид на триумфална арка с голям вход по средата и два по малки за пешеходци отстрани. По скоро е портал(порта), защото няма врати. Това съоръжение е скромно украсено( за разлика от това в Скопие) с няколко растителни орнамента и перила на покрива. Над главната арка има специално помещение в което се съхранява Коран и което е дало името на

Портата Коран (Darvaze Quran)

 Легендата гласи, че Карим хан построил на входа/изхода на града порта, с читалня отгоре, където всеки тръгващ на пътешествие или благополучно завършвайки го, можел спокойно да се помоли и да прочете отново любимите си пасажи от корана. Тези, който (като нас) не желаели да четат, все пак получавали своята порция благословия, защото преминавали под сянката на свещената книга на мюсюлманите. Май тук не се спирал и поета Хафез, защото той е хафъз (знаел корана наизуст).

  Шираз, Иран

 

 

Земетресенията силно повредили портата и в 1937 година старинният коран бил пренесен в музея Парс (казват, че те били два, а единия от тях бил откраднат през 2003) а портата била фактически разрушена. Днешната порта била възстановена през 1949 година с парите на търговеца Хюсеин Игар и горе в стаичката положили копие на оригиналния коран. До 1970 година пътят минавал през портата, но увеличения трафик бил отведен встрани и тя се превърнала в пешеходен вход, водещ също към мавзолея на дервиша Хаджи Кермани.

От горе блика бурен поток, който още в древността е каптиран в подземен канал за напояване. Всички бързаме да се спуснем надолу по течението към града.

 Университетът – Шираз, Иран

Отминаваме покрай модерната сграда на ректората на Ширазкия университет и спираме на булевард Хафез пред градината

Джахан нама (Jahan –nama

Слизаме в края на града само ние, като решихме с карта в ръка да се стигнем до центъра пеша където е нашият хотел. Купуваме си сладолед. Вкусен е, а и входът е безплатен.

Градина Джахан нама (Jahan –nama)  – Шираз, Иран

Зад каменната ограда е скрита ухаещата цветна градина.

 Градина Джахан нама (Jahan –nama) – Шираз, Иран

В центъра има фонтан от който в четирите посоки тръгват водни пътеки. Това е много стара градина от 9 век, построена за приемане на гости от управителя на Самарканд и наскоро реставрирана.

Шираз, Иран

Тя е била изградена съгласно философския трактат на Молла – Садра за”Съществените движения”. В него се казва, че няма промяна(движение) по повърхността на нещата без промяна(движение на водата) в тяхната същност, или всяка промяна на повърхността показва промяна на същността. Тази архитектурна концепция е намерила своя апогей в шедьовъра на ширазките майстори – Тадж Махал в Индия.

 Градина Джахан нама (Jahan –nama) – Шираз, Иран

Днес изсъхналият вековен дънер е придобил нова същност – човек.

 Градина Джахан нама (Jahan –nama) – Шираз, Иран

Влюбената двойка вляво сигурно знае стиховете на родения тук през 1330 година поет Хафез. Той като чирак във фурната се влюбил в девойката Шах Набат, на която посветил повечето от своите лирични произведения – газели:

 Поетът Хафез – Шираз, Иран

На красивото туркинче от Шираз,

да ме стрелне с палави очи,

Бухара, Самарканд, ще му даря,

за кадифето на луничката и дори.

 

Виночерпецо, налей,

нека чашата прелей, че ги няма в рая

на Мусалла росните цветя

и не пеят речните води.

 

Мусалла? – това е любимата градина на Хафез, където е неговия мавзолей.

 Фурна – Шираз, Иран

 

 

На излизане се спряхме пред фурната на Хафез и си взехме една пърленка с топено сирене и ким. Ммм..

 Национална библиотека – Шираз, Иран

Това е

Националната библиотека в Шираз,

после пресичаме още един парк и завиваме по бул.Голестан, съгласно сателитната снимка която ни служи за ориентация. Местните карти за нас бяха нечетливи изпъстрени с заврънкулки на фарси. Благодаря на американските шпионски сателити за точната информация!

 На улицата – Шираз, Иран

 

Глухонемият човек с помощта на канарчето ни извади късмет. А студентките ни преведоха, че нашето иранско приключение ще приключи щастливо и ни упътиха, че търсената от нас Мусалла е зад дувара. Наредихме се на опашката пред касата за

мавзолея на Хафез,

който за разлика от нашия мавзолей на Г.Димитров беше платен – 3000 реала! Защо? Защото той е най известния поет на Изтока. Или с други думи казано, какъвто е Пушкин за руснаците или Гьоте за немците, това е Хафез – „Принцът на персийската поезия” за Иран, Таджикистан и Узбекистан.

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

В мемориалния комплекс влизат библиотека, чайна, книжарница и малко гробище и розовата градина Мусалла. Освен с любовната си лирика той е известен с протестните химни срещу завземането на Шираз в 1333. Тогава за малко му се наложило да напусне любимия си град и да намери убежище в Исфахан. После по покана на шаха се връща и остава до края на живота си в 1390 когато почива на 60 години.

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Хафез бил придворен поет,

но и суфи член на техния орден Тарикат. Това обяснява формата на купола над гроба му, която има форма на шапката на дервиш.

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

 

 

Осемте колони подържат медния купол с прецизна геометрична мозайка от гледжосани плочки. Павильонът е проектиран и изграден през 1935 година от френският архитект и археолог Андре Годард.

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Хората се приближават бавно с почит към гроба…

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

и докосват с ръка мраморната плоча изписана калиграфски със стихове му от времето на Карим хан (през 1773).

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

И установили контакт с древния си прародител, сядат и рецитират неговите стихове. Посмъртният сборник от стихове на Хафез е”Диван”. Когато днешния иранец има проблеми и трудности и не знае как да постъпи, той разгръща книгата на Хафиз и намира в нея отговори на всички въпроси. Затова във всеки дом в Иран освен”Коран” има и”Диван”.

Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Най точно се счита гадаенето на гроба на поета, когато книгата се отваря на случайна страница след молитвата.

Авторите – Шираз, Иран

Тук в чайната вкусихме от местния специалитет – фалоде (Paloodeh). Това е оризово фиде залято с подсладена ледена вода (шербет) с портокалов аромат. Много свежо! Тук нямаше проблем да се запали и цигара с кафето.

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Свечерява се и въпреки, че сме в гробище, аурата тук е много светла и приятна.

Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Ажурните арки на беседките, ароматът на розите, алеите осветените от луната, мъждукащите фенери и пърхащите светулки над прекрасните цветя и на теб ти се струва, че самия въздух е пропит от поезия. На нас вече не ни трябва преводач от фарси за да разберем стиховете, които нашепват хората около нас, че са за нещо възвишено и прекрасно. Тръгваме си, а хората продължават да идват.

 Техническия факултет на Ширазкия университет – Шираз, Иран

Минаваме покрай

Техническия факултет на Ширазкия университет,

където се преподава само на английски. Учебниците и компютърните програми са най- съвременните американски и са евтини. Не е учудващо, че днес Иран има маймуна космонавт, която върви по стъпките на американската астронавтка от ирански произход – Ануше Ансари (AnoushehAnsari).

Няма дискотеки, барове, няма го и известното Ширазко вино, а наоколо има стадиони и университети. Има едно друго общество от усмихнати и гостоприемни хора, които тачат своите романтични поети. Не мога да си представя същото поклонение у нас пред гроба на Яворов например и затова им се възхищавам.

А къде са брадатите фанатици на Аятолаха, заканващи на Запада с автомати в ръка? Имахме обосновано предположение, че можем да ги срещнем в свещените шиитски храмове.

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂