Назад към Париж (6): Музеите на Париж
Продължаваме с пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, продължи по улиците на Латинския квартал,...
Етикети: Лувър
Назад към Париж (1): Пале Роял и Айфеловата кула
Започваме същинската част на пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, днес поемаме из града на… каквото се сетите, но със сигурност – столица на Франция...
Да усетиш духа на Париж
Таня за Париж. Приятно четене: Да усетиш духа на Париж Ще излъжа, ако кажа, че Париж е детската ми мечта. Отвъд Желязната завеса, през непреодолими препятствия от всякакво естество, той беше непостижим за мен...
До Париж и назад с автомобил (2): По забележителностите на Париж
Днес родължаваме и ще завършим пътуването с кола до Париж и обратно. Миналия път стигнахме Париж и опитахме да влезем в Лувъра, но днес ще успеем и ще разгледаме обстойно забележител ностите на града, преди...
До Париж и назад с автомобил (1): През Голинг и Залцбург до Айфеловата кула
От кога не бяхме ходили до Париж? Днес Васил ще ни покаже и разкаже как да стигне,м до там с кола и подробно ще ни разходи из града. Приятно четене: До Париж и назад...
И отново Париж
Думата „отново“ в днешното заглавие много ми напомня стария соц.виц – „Тази година отново ми се ходи до Париж“ 🙂 И миналата ми се ходеше, и по-миналата и още по-миналата отново ми се ходеше 😉 Изглежда още ни се ходи до Париж 🙂
Приятно четене:
И отново Париж
Това пътуване очаквахме от няколко месеца. Най-после дойде заветната дата, стегнахме куфарите и отидохме на гарата. Качихме се
на ТGV-то от Лион към Париж
Влакът стрела достига 320 км в час, което позволява да се свържат двата града, разстоянието между които е 394 км. за два часа.
Слязохме на Gare de Lyon,
в Париж беше слънчево, топло
Отправихме се към подземните лабиринти на метрото, където хиляди хора, всеки бързащ нанякъде, се блъскат, за да спечелят войната за последните оставащи правостоящи места в мотрисите. След една смяха и малко над 30 минути пътуване и блъскане
слязохме на последната спирка на метро 13: Сен Дени-Юниверсите
Имах известно притеснение когато разбрах, че ще трябва да спим там. Сен Дени се слави като едно от най-опасните парижки предградия, където да срещнеш бял човек е лукс, а хрониките показват ежедневни сбивания, палежи, кражби и други подобни престъпления на дребно. Външният вид на пътниците в метрото, които останаха към последните спирки някак подсилиха опасенията ми, че не отиваме на най-туристическото място в околностите на Париж.
Взехме си въздух и слязохме от метрото. Качихме се на ескалатора и срещнахме Ели, момичето в чиято стая спахме, и Ванина. Те тъкмо свършваха един семестър Еразъм в Университет Париж 13 и имаше място в стаите им в общежитието.Университетът е голям, точно до него се намират общежитията и столът. Голяма беше изненадата ми да видя едни изключително чисти и приятни, чисто нови къщички на два етажа, нещо като новите бунгала около къмпинзите у нас, където на 10 стаи се падаше една кухня, а между къщичките имаше прясно окосена трева и пътеки от камъни. Стаите бяха обзаведени с нови мебели, всичко ново. Хапнахме набързо, поговорихме си и тръгнахме на разходка. Тъкмо се свечеряваше и нямахме много време за губене. Направихме график със забележителностите, които трябва да посетим за двудневния ни престой.
Вечерта отидохме на
Айфеловата кула
Всички познаваме тази купчина метал, висока 324 метра, символ на Париж. Да я видиш на живо, обаче, е цяло събитие: съвършенството на строителството, колосалните размери и внушителната форма създават чувство на величественост. След като избегнахме десетина души от африкански произход, които ни продаваха пет мини Айфелови кули на ключодържател за едно евро,
се наредихме на опашка и започна голямото чакане
Двадесет минути по-късно бяхме на асансьорите. След още десет тръгнахме нагоре. Първи етаж, втори етаж… Красотата на Париж се отвори пред очите ни:
От едната страна пред нас се изправи бизнес кварталът Ла Дефанс, където бетонни кули и небостъргачи, най-високите от които около 200 метра, гордо се извисяваха на фона на юнския залез. Познахме още хълмът Монмартр с базиликата Сакре Кьор, Триумфалната арка и катедралата Нотр Дам де Пари. Паркове и градини, замъци и катедрали, в различни архитектурни стилове, се забелязваха почти навсякъде, а Сена криволичи из това море от покриви и улички, като придава допълнително живот на никога неспящия град на любовта.
Champ de Mars - Tour Eiffel, 75015 Париж, Франция
Нямахме много време за губене, затова слязохме и се отправихме към бреговете на реката. Дълга разходка из един доста луксозен квартал на близо, с ресторантчета, хубави сгради, чисти улици и скъпи коли, и се отправихме към метрото за вкъщи. Чакаше ни тежък ден.
Станахме рано и се отправихме към метрото, след глътка освежаващо кафе. Първа спирка –
Монмартр
Излязохме на оживена улица, от която започваха множество малки, стръмни търговски улички, пълни с магазини тип Слънчев бряг: дрехи, чанти и шапки, щамповани с надписи „I 
Paris“ или различни забележителности от френската столица, и много много сувенири, някои хубави, други със съмнително качество. Тръгнахме по една уличка нагоре, купихме си по някой друг сувенир, кой за подарък, кой за спомен, и се изправихме пред величествения хълм Монмартр. От него се извисява
базиликата Сакре Кьор,
чиято камбанария е висока 80 м и приютява камбана, тежка 19 т. Шедьовър във византийски стил, построен от бял камък през 1874г.
Посетихме базиликата, починахме в тревата в подножието и и продължихме пътя си. Следващата забележителност беше
Мулен Руж
Световноизвестното кабаре се намира не далеч от Сакре Кьор и решихме да тръгнем пеша. Минахме през изключително оживена улица, в квартала Пигал, на която от всички страни, един до друг съседстваха множество секс-шопове, секс-клубове, еротични барове и порнографски кина. Посетихме
музея на еротизма,
също на тази улица,който с малки изключения не беше нищо особено: антични вибратори, уреди за сексуално мъчение (наслада?!?) от средновековието, порно от 50-те години и доста снимки и картини, изобразяващи еротика или полов акт.
Стигнахме до Мулен Руж, направихме си няколко снимки и тръгнахме. Нищо по-различно от това, което сме гледали по телевизията, беше затворено, ако някой се интересува, можете да гледате спектакъла без консумация за 80 евро, иначе достига 160 на човек.
Хванахме метрото и слязохме на
Триумфалната арка
Всъщност, това име не е коректно, защото триумфална арка означава архитектурно произведение, построено в чест на победа или серия от победи. По света има много такива арки, само във Франция са двадесетина. Нашата, и тази за която се сещате вие се нарича Триумфална арка на звездата. Тя се намира в центъра на голямо кръгово, откъдето започват 12 авенюта, между които и Шан-з-Елизе, и формират звезда от птичи поглед. Арката е висока 55 м, вътре има музей и на покрива се открива панорамна гледка към Париж. След като изкачихме огромно количество вити стълби, останали без дъх на покрива видяхме не кой да е, а Бон Джови с две деца и охрана. Така и не събрахме смелост да помолим за снимка…
Продължихме по Шан-з-Елизе, дълга улица с много магазини, търговски и бизнес центрове, кафета и ресторантчета, повечето с неземни цени. На края на авенюто се намира
Лувъра
Нямахме късмет да влезнем, защото музеят не работи във вторник, но се задоволихме да разгледаме отвън: невероятно архитектурно произведение, величествено не само по мащабите си, но и по уникалната симетрия и прецизното изпълнение. Не може да се опише с думи, трябва да се види. Лувърът е най-големият замък в Европа и втората по големина сграда на континента, в чийто интериор е събрана една от най-големите колекции от произведения на изкуството.
Лувърът
Излязохме на Сена и продължихме да се разхождаме по брега. След дълго вървене стигнахме до
катедралата Нотр Дам де Пари, Парижката Св. Богородица,
място на действие в култовия едноименен роман на Виктор Юго за Квазимодо и Есмералда. Завършена през 1345г., построена в готически стил катедралата се намира на остров Сите на Сена. Невероятно красива отвън и отвътре, тя остава един от най-старите и величествение символи на Париж.
Свечери се. Преуморени от всички тези забележителности, от дългото вървене и от емоциите, които изпитвахме при всяка среща с историята на многомилионната френска столица изведнъж ни обзе чувство на силен глад. И точно навреме, защото непосредствено до катедралата се намира латинския квартал, Сорбоната и фонтанът Сен Мишел, построен директно върху фасадата на сграда. Там, в малките улички намерихме цяло малко кварталче, пълно с най-различни и всевъзможни ресторанти, предлагащи индийска, ливанска, гръцка, турска, тайландска, китайска, италианска и френска кухня, със специалитети от различни региони, фондюта, стриди и морски дарове, говеждо и каквото още се сетите: радостта на любителя-гастроном.
Хапнахме вкусно и не много скъпо, и сити и уморени от дългия, изпълнен с невероятни емоции и прекрасни гледки ден, се върнахме в Сен Дени. На другия ден сутринта се качихме на влака стрела обратно за Лион.
Автор: Калоян Колев
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Париж – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКЗАЗА ЗА ПОДРБОБНОСТИ 🙂
Париж през май (2): Лувърът и Нотр Дам (Парижката Света Богородица)
Днес продължаваме сребърно-сватбената обиколка на Пламен из Париж. Вече разхпдихме по част улиците и започнахме с Лувъра, а сега, след като го завършим ще продължим към Нотр Дам.
Приятно четене:
Париж през май
част втора:
Лувърът и Нотр Дам (Парижката Света Богородица)
И моят човек Бакхус
Възбудената Психея от целувката на Амур
Двата глигана
Да им имам камината
И балната зала
Следва . . .
Имат си и Нотр дам!
Все съм си мислил, че Александър Невски е голяма църква. Да е жив и здрав Петко Бочаров, да, ама не !
[ge0_mashup_map]
[geo_mahsup_locatopn_info]
Тази 850 годишна, отнемаща дъха катедрала, и с мащаба си, и с архитектурата си, и с витражите си, сигурно не трябва да се описва с думи.
Имахме късмета да присъстваме на неделна меса в препълнената катедрала.
Меса
Това мъничкото червеничкото долу, в средата е свещенника !
Ако седиш по-назад нито можеш да видиш какво става отпред, нито нищо да чуеш, затова през няколко метра са наслагани големи плазми и на тях се гледа. Всичко е озвучено перфектно, и чест прави на свещенника , за пеенето и гласа му.
Ако някой иска да се изповяда – моля !
Тук сигурно някога се е разхождал Квазимодо!
И още тогава е виждал това
Очаквайте продължението
Автор: Пламен Петров
Снимки: авторът
Париж през май (1)
Днес отново ще отскошим до Париж, за да проследим сребърно–сватбеното пътешествиена Пламен до една от столиците на любовта. С много снимки 🙂
Приятно четене:
Париж през май
част първа
Всички жени искат да видят Париж. Нали!
Поне аз така си мисля.
Всеки мъж трябва да заведе жена си в Париж. Нали !
Или само аз така си мисля!?
Както и да е !
Ние обаче и двамата имаме повод – 25 години от както сме „бракувани”.
Аз, защото досега спах и нищо не направих по въпроса, а тя, защото си го е заслужила с това, че ме търпя и чака толкова години.
Имаше емоции във всичко, в планирането, в избора на време, в пазенето на тайната, в невярващия и поглед, когато разбра. В подготовката, в притеснението от незнаенето на езика (бяха ни подковали, че французите не искат да говорят друг език, но се оказа, че не е така ), абееее, във всичко!
Отдавна знам една умна мисъл, че никой не помни какво му е казал някой, никой не помни какво му е направил някой, но всички помнят какво усещане е оставил в тях този някой. Когато преди години се разхождах из малки германски градчета, изключително красиви и чисти, в мен остана усещането, че съм чужд, и че ще изцапам тротоара, ако вървя по него. С Париж не беше така. Имах чувството, че там съм се родил и винаги там съм живял, просто някъде съм бил досега.
За Париж сигурно има много изписано и много снимки наслагани, затова няма да задръствам нета с повтарящи се фотоси, особено пък на Айфеловата кула.
Париж е голям град и всичко си имат. Ще Ви кажа обаче какво си нямат, според мен.
-Нямат си смог
-Нямат си задръстване в центъра -петък вечер
Петък
и понеделник сутрин
Понеделник
– Нямат шарени фасади, една бяла, една жълта, една не–знам–каква–си , всичко е камък, а на мен това много ми харесва
Панорама
– Нямат кой знае колко лъскави витрини, както в София. Е, не съвсем де –
-Нямат си дебели хора, или поне аз не видях, нито тийнейджъри, нито по-възрастни. Не знам как го правят!
-Нямат си тези, големите билбордове. Само ей такива нещица , и то не често
Улица
– Нямат си бездомни кучета
– Нямат си графити по стените
– Не на последно място НЯМА ДУПКИ!!!!
[ge0_mashup_map]
Musée du Louvre, 75001 Париж, Франция
Обаче си имат ЛУВЪРА!
Казват, че който е бил веднъж в Париж със сигурност се връща пак. Според мен е заради Лувъра. Този невероятен сграден ансамбъл, започнат да се строи преди повече от 800 години ( а ние дори не сме чували за турците още ) , разрушаван, отново издиган, дострояван, е събрал в себе си безбрежна красота и те предизвиква откъм време и сила в краката. И май винаги побеждава!
На нас ни беше пределно ясно, че трябва да изберем от всичката красота само малка част. Виновен ли съм, че ми е трудно да избера между торта, сладолед и ягоди със сметана ?
Е, избрах ягодите –
римска скулптура, италианска живопис и древно гръцка скулптура.
Как пък не видях един експонат дето да не е супер или да не ми хареса, не знам. Пълно е с хора, едни вървят насам, други натам, снимат с камери, с фотоапарати, а аз съм се захласнал по таваните.
Тавани в Лувъра
Тавани
Тавани в Лувъра
Тавани в Лувъра
Умиращият роб на Микеланджело
Умиращият роб
Богинята Диана (колежката )
Богинята Диана
Нерон ( Клавдий го подминах )
Нерон
Из Лувъра
Из Лувъра
Из Лувъра
Из Лувъра
Нямаше как, трябваше да видим и НЕЯ
Мона Лиза
Джокондата
Но пък точно срещу Мона Лиза стоеше това чудо на Веронезе , около 7 на 10 метра
От Веронезе
Не може да не видиш жената с идеалните мерки Венера Милоска
Венера Милоска
Нито пък Атина Палада
Атина Палада
Нике
Нике
Нике
Трите грации
Трите грации
Очаквайте продължението
Автор: Пламен Петров
Снимки: авторът
На толкова години станах, а още не съм видял катафалка с ремарке! – Авторът 🙂
Франция и някой-друг факт
Днес Вили ще ни разведе из цяяяла Франция с прекрасни снимки, като от гоблен 🙂 Страхотни са, наистина: Приятно четене:
Франция и някой-друг факт
Аз почти не гледам телевизия. А ако взема дистанционното, веднага прелитам през каналите и кацам на Нешънъл джиографик или някое от Дискавъритата. Най-много една емисия новини дневно и ми е предостатъчна. Не’ам нерви да тъпея пред телевизора 🙁 Отдавна дори и за фон не го оставям да бърбори докато правя нещо – рекламите много ме дразнят. Не стига, че са през 15 минути, ами и едва ли не по толкова траят 🙁 🙁 и имам чувството, че нямат край. Плюс това при мен имат точно обратния ефект – никога не купувам това, за което ме тровят с реклами по медиите. Ее, ‘ми чешит съм, но съм лесна – колкото повече някой иска да ме накара да направя нещо, толкова повече няма шанс.
Но в едно от тези редки мои благоразположения към телевизията, наскоро нацелих някакво филмче за Франция, което събуди в душата ми много и приятни моменти от обикaлянето ми из страната преди 3-4 години. /И което довърших на следващото лято със Страсбург 😉 / И нали се сещате как ми стана едно френскооо… 🙂 🙂
Определено филмчето ме провокира. Ами да, бих могла да напиша поне пет-шест пътеписа /освен онзи за Фонтенбло/ за различни места из Франция. Но това, когато имам повечко време. И музата да е с мен, нали така 🙂 To и другаде после обикалях, но все не ми остава време да се похваля, да покажа.
А Франция е не просто голяма и богата на история и култура страна.
Тя има и свой дух, свое собствено излъчване, което в различните региони на страната има свои нюанси. И ако мога да я сравня със… ами, да кажем с добър френски парфюм 🙂 … Да, пътувайки от юг на север, усещането е нещо както при хубавия парфюм: в първия момент е една много силна емоция – водопади от бугенвилии, лянове и жасмин, лавандула, цитруси, мързеливо слънце и дъх на море… зашеметяващо, уханно, свежо и жизнено…
Продължавайки към вътрешността, остротата на усещанията постепенно се смекчава, усеща се вече “сърдечната нотка на парфюма” – по-спокойна, по-мека… зелено, романтика, синева и нотки изненада.
Франция
И в северната част е “базисната нота” – рее се едно усещане с по-размити форми, по-сдържано, с едва доловим респект и мек пасторал… едва-едва топло, едва-едва уханно… Но все така омайно. Тръгваш си, а преживяното дълго витае около теб.
На времето си, Коко Шанел казала, че най-добрият парфюм е този, който съобщава за пристигането на някоя жена и ни я напомня, когато тя вече си е тръгнала… Ами това е то, Франция! 😉
Прави ми впечатление, че
когато спомена за Франция пред хора, които никога не са били там, реакцията най-често е “Еех, Франция… Блазе ти!”
Хм, асоциациите, които правят, са все за романтика, безметежност и любов, а в последно време и като за място, където евентуално биха могли да работят с големи заплати и да живеят супер добре. Истинска екзотика. Ама де да беше точно така… Защо някои хора си мислят, че във Франция /чужбина/ нямат проблеми? Аз твърдо поддържам идеята, че България ще се оправи едва тогава, когато българите престанат да търсят реализация непременно в чужбина. Но това е много друга тема.
А сега, като заклет и много любопитен пътешественик, съм на френска вълна и ще ви обадя
малко знайни, а може би и незнайни факти за екзотична Франция
= Франция е една от най-големите страни в Европа.
= Основната й територия се намира в Западна Европа, но нейно владение са и някои острови към други континенти: Кергелен, Крозе, Клипертон и други*, а също и Земя Адели на Антарктида.
= Столицата на Франция е Париж 🙂 Хе, че кой не го знае?! А първата столица е Франция е… ами пак Париж 🙂
За да съм точна, Париж /наречен така на името на келтското племе “паризи”, което го основало/ е бил столица още на франкската държава Нейстрия през 6-ти век от н.е. Т.е. преди още да е съществувала държавата Франция. По времето, когато Карл Велики /крал на франките от 768 до 814 г./ създава Франкската империя, която съдържа около 700 графства, Париж е просто редови град. Но след смъртта на Карл Велики и наследникът му, през 843 г. с Вердюнския договор франкската държава се разделя на три и западната част се пада на Карл Плешиви. Отначало държавата му се нарича Западнофранкско кралство, а после – Франция. И Париж отново е столица. До ден днешен.
= Основните закони в управлението на Франция са още от времето на управлението на Наполеон. А, я!
= Руан, също като Прага, го наричат “Градът на стоте кули”.
= Франция е първата страна, приела системата мерни единици СИ в 1875 г.
= Франция е член на ООН и на Световната търговска организация; тя е една от страните основателки на Секретариата на Тихоокеанската общност и Комисията по Индийския океан; Франция е частичен член на НАТО и асоцииран член на Асоциацията на Карибските държави (ACS); В Париж са Седалището на ЮНЕСКО и OCED /Организацията за Икономическо сътрудничество и развитие/; Централата на Интерпол е в Лион; а Международното бюро за мерки и теглилки е в гр. Севр.
= Родното място на готическата и бароковата архитектура и изкуство е Франция. Дори отначало са наричали готическото изкуство “френско изкуство”. Франция е прочута с невероятно красивите си готически орнаменти и витражи в множество катедрали, напр. Нотр дам де Пари и Сен Шапел в Париж, катедралите в Шартр, Реймс, Страсбург, Бурж, съдебната палата в Руан…
А какво да кажем за бароковия Версай, примерно, или кралските апартаменти в Лувъра? Впрочем италианците оспорват родното място на барока, смятат, че е тяхно дело. Англичаните, обаче, твърдят: “Барокът като художествен стил се появява в Европа към края на 16 век.” Е, това е то, джентълмените са си джентълмени! 🙂 А знаете ли какво означава думата “барок”? Да де, това е стил в изкуството и архитектурата, характерен с много, с изобилие от детайли и колкото е по-шарено, по-бляскаво, по-къдраво и заплетено, толкова е по-бароково 🙂 Идеята е да създава усещане за богатство, изобилие, величие. А всъщност терминът “барок” е въведен от художествените критици и идва от италианската дума “barocco”, която пък се корени от древно римски и означава “фалшив скъпоценен камък”. А! Баш! 🙂
= До към началото на бароковия период нямало официален, литературен френски език. Всеки район от страната си говорел на свой диалект, а всеки писател си пишел, както си му иде отвътре, според някаква своя си граматика. И, познайте кой променил това положениее 🙂
Невероятно, да, но Пепеляшка, Спящата красавица, Котаракът в чизми, Синята брада и още цяла плеяда любими детски герои се появили точно в този период и точно във Франция. А Шарл Перо, заради малкия си син си направил труда да събере и преработи в разбираем за децата стил всички тези любими герои от различни народни приказки. /Пък после посветил тази сбирка на някой си от френския кралски двор, 🙁 а мен още ме човърка любопитството коя ли е тази персона?/ Последвали и героите от басните на мосю Лафонтен, а покрай огромния интерес на най-младото/малкото поколение, ще не ще, френският език все повече се уеднаквявал. Скоро след това, през 18 век френската литература преживяла бум, който се повторил пак през 20 век. Е, вярвам всички сте чували за “Тримата мускетари”, “Граф Монте Кристо”, “Парижката Света Богородица”, “Капитан Немо”, “Климати”, “Бел Ами”, “Братовчедката Бет”… Не бих могла да изброя всички шедьоври на френската литературна класика. А наградата “Гонкур” понастоящем е най-престижната литературна награда във Франция. В надпреварата за нея участват само получили признание и написани на френски романи, като не е задължително авторът да е французин.
= И нещо забавно и не много известно от света на музиката. Танцът “канкан” се появява за пръв път някъде около 1830 г. в танцувалните зали /тогавашните дискотеки 😉 / на работническата класа в Монпарнас в Париж. За канкана ще кажа няколко думи, тъй като не намерих в интернет информация на български, а историята ми изглежда интересна.
Предполагам, сещате се за кой танц говоря. Онзи доста жив и предизвикателен танц, в който силно гримираните и червисани кабаретни мацки се хващат на редичка, вдигат високо полите и ухилено крещейки “Иииии”, зашеметяват мъжкия свят, като му вкарват конска доза адреналин и гаранция за мокри сънища чрез надупвания, тръскане на гърди и високо мятане на бедра под устремния акомпанимент на пиано 🙂
Първоначално /в танцувалните зали/ го танцували по двойки и е имал и елементи от кадрила. Според модата по това време дамите носели дрехи, дълги до земята, и когато танцували, е трябвало да си вдигат доста височко полите, което било приемано /че дори и днес/ за изключително провокативно, еротично и неприлично, и съответно люто порицано. Трябва да вметна, че според тогавашната мода долното бельо или тъй наречените гащи, изобщо не били задължителни. Въййй! 😉 Ми к’во, танцът предизвикал истински скандал и за известно време бил забранен. Аама ха, де, да не вирят голи краци онез безсрамници, я!… 🙂 Така. Думата “cancan” на френски означава “сплетни, празни приказки, скандал”. Ама шило с торба стои ли? Въпреки всичко, не след дълго, канканът отново излязал на бял свят. Още малко след това и официално.
По случай Първото световно изложение, на 6 октомври 1889 г. открили известното нощно кабаре Мулен Руж и оттогава насам на неговата сцена неизменно се изпълнява и канкан. Срещу 100 евро можете да му се насладите наживо и вие. Даже ще ви почерпят и една чаша шампанско 🙂
Днес канканът е напълно приет в световната култура и трябва да се отбележи, че всъщност той не е никак лесен за изпълнение и изисква майсторлък. Аз бих казала също, че изпълняван от група наистина красиви и умеещи го жени, без съмнение ще ви достави естетична наслада 🙂
Много композитори са писали канкан, но за негов “родител” се смята французинът Жак Офенбах, който за пръв път го лансира в оперетата си “Орфей в ада”.
Ех, още много мога да разказвам, но сигурно си имате работа, та ще завърша с един последен факт:
= Франция е една от най-посещаемите туристически дестинации в света.
На всички, които имахте търпението да прочетете всичко това, пожелавам ви да имате възможност и удоволствието лично да се убедите в думите ми.
И още няколко гледки тук-там от Франция 🙂
Au revoir и на вас! 🙂
Текст и снимки: Вили
Към Европа с влака (8): Париж
Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, бяхме в Мюнхен и Тюбинген, а също и в Брюксел. За последно го оставихме в Антверепен и Брюге и Лондон, в Англия бяхме и за Коледа, посрещнахме Нова година в Амстердам, а сега с пресни сили отиваме в Париж.
Приятно четене:
Към Европа с влака
част осма
Париж
02.01.2010 г. Сутринта станах, закусихме с бащата на Шийр и приятелката му и тя ме закара до гарата. От там смених няколко влака до Брюксел. Там отново планът ми да стигна до Париж претърпя тотален провал. Оказа се че този ден вече няма свободни места и ще трябва да си запазя за следващия ден. Речено сторено, така и направих и ми се наложи да прибегна до помощта на Зори и Жоро за пореден път. Е, слава богу можех да спя при тях 🙂 и така, уговорихме си среща да се видим. Преди да се приберем обаче отидохме на кино да гледаме последния голям кино хит, а именно „Аватар“. Е, разбрах 99% от нещата, тъй като киното предлагаше перфектната комбинация от озвучен на английски филм с френски субтитри 🙂 След филма се прибрахме и им разказах какво ми се случи из Европа след последната ни среща.
03.01.2010 г. Най – накрая стигнах до Франция. Първо си взех влак до Лил, за който имах резервирано място от предния ден. После в Лил прекосих 700 метра, за да стигна от едната гара до другата. Явно че имаше международна и друга за вътрешни пътувания.От там си взех запазено място до Париж, където трябваше да стигна до Любчо и Мишето, които бяха в нейната квартира. Запазено място беше меко казано. Не стига че явно закупено в последния момент беше доста скъпо самото място (20 евро), ами и него го нямаше.
Да, когато се качих видях че на билета няма номер на място, а пише нещо от сорта място според ситуацията. Е ситуацията беше такава че нямаше къде да си оставя багажа и къде да застана, ама някак си се сгъчкахме с другите хора в моето положение. И така след един час път, най – накрая стигнах до Париж. Там вече, врял и кипял във всякакви метра се оправих доста лесно и стигнах сравнително бързо до станцията, на която трябваше да сляза. Намерихме се с Любчо и след като влязохме в апартамента, го оставих да си почине. Аз също починах след сравнително малкото пътуване през деня. Запознах се със съквартирантките на Мишето – Кари и Алекс. Общо взето целият ден премина доста лежерно.
По бреговете на Сена
Пред Айфеловата кула
Гледката от Айфеловата кула
04.01.2010 г. И този ден скукааааа. Нито телевизия, нито интернет – нищо интересно. Все пак следобяд се поразходихме с Любчо и Мишето из града. По – скоро беше из големите магазини и търговски центрове, но аз все пак бях доволен. Пообиколихме малко, дайе си понакупих някои неща и вечерта бях все пак щастлив, че излязох малко из Париж. А пък и на другия ден ми предстоеше да го поразгледам по – обстойно.
05.01.2010 г. Най – накрая ми предстоеше да превзема Париж. И така дестинация нумеро уно – Айфеловата кула. Стигнах до там поснимах отдолу и видях огромната опашка за входа за качване до върха й. След това видях цената и се отказах 🙂 На следващия й крак обаче отново имаше вход. Оказа се, че можело пеша да се качиш до 2рия етаж срешу 3.50 евро. Е вече нямаше какво да ме спре. Да ама имало какво да ме забави докато се колебаех входа беше празен и тъкмо се реших след 1 минутка и като се изсипа една група от 50ина ученика, отидоха още 20 минутки в чакане. После катерене, ама нещо като на Кулата в Брюж. Е не толкова стръмно ама пък много високо бе. Тия французи за какво си строят такива неща, да им се чуди човек. Е качих се оказа се, че и от 2рия етаж се вижда цял Париж. Наснимах като един виден турист на Айфеловата кула и се отправих към парка пред нея, за да си почина малко от хамалогията по преодоляването на 2та етажа.
Париж
Тъкмо отидох отпред седнах на една пейка и ми звънна една колежка (Славка беше по същото време в Париж 🙂 и ми разправя, аз съм тука при операта ти къде си. А аз и отговарям Еми е тука под Айфеловата кула си почивам. Това как звучи, ааа ? Добрееее ли е ? Е направихме си една среща и се намерихме малко по – късно до тази опера. Радост, че се видяхме и имаше с кого да обикаляме. Абе не всеки ден си правим срещи с приятели в Париж, така че стана много готино и така до края на деня.
Пред Лувъра в Париж
След като се видяхме се запознах и с две приятелки на Славка, с които обикаляха из магазините и отидохме на кафенце. След като хапнахме и пийнахме в центъра на Париж, аз и Славка се отправихме към
Триумфалната арка.
Доста приятно местенце, с безплатен вход за младежи до 26 години 🙂 Триумфалната арка наистина трябва да се види. От нея се открива гледка към повечето забележителности на френската столица, като Шанс – Елизе, Айфеловата кула, Модерната голяма арка и др. След като се поснимахме и понагледахме на града, се отправихме към следващата забележителност в моя план – Лувъра. Беше си готино и там, но уви не успях да вляза вътре. Оказа се че точно този ден, музеят не работи, а който искал да го посети да дойде утре. Е хубава ама мен така или иначе нямаше да ме има на следващия ден, така че остана за друг път разглеждането му от вътре. След като имах още малко време решихме да отидем до Нотр Дам. Хванахме метрото и директно там. Хубава катедрала, но нищо по – особено от много други които съм виждал.
Над Париж
След нея решихме да се поразходим по уличките на острова (тя се намира на островче на р. Сена). Като прекосихме острова, което става за 5 минути, излязохме на някаква улица с големи старинни сгради, а малко по – нататък стигнахме и до големия център Жорж Помпиду – сградата на който е в по – модерен архитектурен стил и наподобява рафинерия 🙂 След една прекрасна разходка из Париж дойде време да се разделим със Славка, аз се отправих към апартамента за да си оправя багажа и да си хвана влакa до Лил. С Любчо нещо не се разбрахме за часа на влака и моят беше един час след неговия. Все пак вечерта пристигнах към 10 часа и се видях и с Жоро, бивш съученик който учеше заедно с Любчо.
Очаквайте продължението
Автор: Крум Божиков
Снимки: авторът
Последни коментари