Archive for the tag 'Лоце'

февр. 04 2009

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м. – част четвърта

Днес ще проследим края на изкачването на Хималаите на Владимир. Вече проследихме пристигането в Непал, изкачването на Мера пик и се върнахме с него до Ташинго. Приятно четене:

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик — 6476 м.

— част четвърта

Завръщането

15.10. сряда 20-ти ден.

Днес беше разкошен ден. Тръгнахме към 8 часа. Веднага започнахме с изкачване. Това, което трябваше да направим вчера, но се отказахме. Този път нямах проблеми. Качихме се на върхът на баира. Там имаше няколко лоджета и започна да се отваря панорама.

Еверест, Лоце и Ама Даблам

Тръгнахме към Намче,

почти по хоризонтал с леки изкачвания и спускания. Зад нас в дъното на долината се изправи южната стена на Лоце. Зад него надничаше Еверест. В дясно е Ама Даблам, а отсреща – Тамсерку 6808 м. Направих много снимки.

Връх Тамсерку 6808 м

По едно време за шоу подкарах 5—6 яка с товар към Намче. Свирках и виках точно, както шерпите ги подкарват, повече от половин час. Много ми беше забавно да гледам шашнатите физиономии на белите хора, с които се разминавахме. Голям купон беше.

След два часа

пристигнахме в Намче Базар на 3450 м нмв.

Много живописно градче, сгушено в една гънка на Хималаите. Имат ток от ВЕЦ, с водата също нямат проблеми. Нямат леки коли, камиони, асфалт и тротоари. За сметка на това, навсякъде има якове и пешеходци. Къщите са каменни и ярко боядисани. Разположени са амфитеатрално една над друга и по между тях има стръмни улици. Много приятно място. Столицата на шерпите. Все още сме на високо, но не е 5000 м. Чувствам се прекрасно.

Столицата на шерпите Намче Базар на 3450 м

Днес е 20-тия ден, от както трамбоваме Хималаите. И утре ще му ударим един як табан към Лукла и ще приключваме. Здраво ходене се оказа.

Улица в Намче рано сутрин

16.10. четвъртък 21-ви ден.

Тръгнахме рано от Намче към 7,30 часа. Градът вече се беше събудил и всички магазини и сергии работеха. Спуснахме се надолу през центъра и излязохме в долната част. Свихме наляво и пак надолу, там някъде, където се чуваше шумът от реката.

След близо час доста стръмно слизане стигнахме първият мост над Дуд коси, или Бялата река. Тази река извира от ледника Кхумбу под Еверест. Мостът е въжен, висящ и обвързан целият с молитвени знаменца по обтегачите и парапетите. По него минават и хора, и якове. Днес трябваше да минем през още 5 такива моста.

Якове преминават по моста над Дуд коси (Бялата река)

Доста път ни чакаше и нямаше да минем само със спускане. Естествено веднага след спускането и минаването на моста започна изкачване. Класическа схема за Хималаите: Спускаш, минаваш реката и после изкачваш баира.

Единственото, което ме дразнеше бяха големите тълпи от туристи. По 20—30 човека на групи. Егати и калабалъка! Отвратително! Ходил съм и в други части на Хималаите, където също има много добре развит туризъм, от който там се издържат, но такова стълпотворение за първи път виждам.

No responses yet

ян. 28 2009

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м. – част трета

Днес ще продължим с пътешествието на Владимир из Непал и Хималаите. Проследихме как стигна до Непал и го оставихме на 4350 мнв, после видяхме успешното му изкачване на Мера пик – 6476 мнв.Ще продължим с първата половина от пътя му назад, като трябва да стигнем до Ташинго на 3450 мнв в подстъпите на Намче Базар – столицата на шерпите. Приятно четене:

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м.

– част трета

От Хунку до Ташинго

08.10 сряда 13-ти ден.

И тази нощ студът беше ужасен. Палатката тропаше, като ламарина и всичко беше покрито със скреж. Забелязал съм, че щом се качим над 5500 м нещата стават доста по-сериозни. Към 6 часа сутринта на изгрев слънце успях да се унеса и тъкмо сънувах, че малките мургави хора, шерпите с дружни усилия бутат град Пазарджик към Хималаите от вън се развикаха да ставаме. Днес трябваше да минем през

Ампу Лапча 5780 м нмв.

Натъпкахме в раниците височинните обувки, котките, пикелите, алпийските обвръзки и устройства. Раниците ни станаха по 15 кила, но това е положението. Тръгнахме. Пътеката вървеше почти право нагоре на съвсем къси S-ки, което е нещо характерно за големите изкачвания тук.

Тези стъпала са превалът Ампу Лапча 5780 м.

След близо час и половина стигнахме снега. Сложихме височинните обувки, котките, катерачните седалки, жумари, осигуровки, пикели, всичко там, каквото е нужно и захапахме снега и стъпалата на превала. Някои стъпала подсичахме, други катерехме под наклон, а имаше и вертикални участъци, където Дауа се катереше пред нас и фиксираше въжето, а ние се изтегляхме с жумарите, и после помагахме на носачите. Багажът вдигахме отделно. Работата беше много сериозна.

One response so far

Switch to mobile version