Archive for the tag 'лос'

авг. 01 2012

Към Аляска с мотор (10 и 11 ден): Към Кенай и Солдотна

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през неянавлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, а в последния епизод успяхме да пресечем границата на Аляска

Днес ще продължим по пътя към полуостров Кенай

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

девети ден

Към Кенай

Day 10 – May 23, 2011

Планът за този ден беше да стигнем до полуострова Кенай (Kenai peninsula), където искахме да разгледаме тази част на тихоокеанското крайбрежие.
Аз исках да организирам риболов.

Маршрутът може да се види тук:
http://www.google.com/maps?saddr=Tok,+AK&daddr=Soldotna,+AK&hl=en&sll=37.0625,-95.677068&sspn=35.494074,79.013672&geocode=FdtwxgMdrDZ69ynBOwHudXNKUTHo1Et_eTMDIg%3BFWL4mgMdYwj_9ik_vkB3YWHGVjH-7nNkYGV_VA&vpsrc=0&mra=ls&t=h&z=6


View Larger Map

<iframe width=“425″ height=“350″ frameborder=“0″ scrolling=“no“ marginheight=“0″ marginwidth=“0″ src=“http://www.google.com/maps?f=d&amp;source=s_d&amp;saddr=Tok,+AK&amp;daddr=Soldotna,+AK&amp;hl=en&amp;geocode=FdtwxgMdrDZ69ynBOwHudXNKUTHo1Et_eTMDIg%3BFWL4mgMdYwj_9ik_vkB3YWHGVjH-7nNkYGV_VA&amp;aq=&amp;sll=37.0625,-95.677068&amp;sspn=35.494074,79.013672&amp;vpsrc=0&amp;mra=ls&amp;ie=UTF8&amp;t=h&amp;ll=61.90899,-147.02222&amp;spn=2.8557,8.07334&amp;output=embed“></iframe><br /><small><a href=“http://www.google.com/maps?f=d&amp;source=embed&amp;saddr=Tok,+AK&amp;daddr=Soldotna,+AK&amp;hl=en&amp;geocode=FdtwxgMdrDZ69ynBOwHudXNKUTHo1Et_eTMDIg%3BFWL4mgMdYwj_9ik_vkB3YWHGVjH-7nNkYGV_VA&amp;aq=&amp;sll=37.0625,-95.677068&amp;sspn=35.494074,79.013672&amp;vpsrc=0&amp;mra=ls&amp;ie=UTF8&amp;t=h&amp;ll=61.90899,-147.02222&amp;spn=2.8557,8.07334″ style=“color:#0000FF;text-align:left“>View Larger Map</a></small>

На излизане от къмпинга научихме къде бяхме отседнали през нощта:

Из Аляска с мотор

 

Пътят AK-1 не престана да предлага изумяващи пейзажи. Мисля си, че апаратът ми съвсем не показва достойно това което се виждаше, а и снимах с една ръка, в движение:

Из Аляска с мотор

Из Аляска с моторИз Аляска с мотор

 

 

 

 

Беше крайно време да спрем за да снимаме лосове отново:

Лос – из Аляска с мотор

 

 

По едно време спряхме заради ремонт по пътя. Преди да тръгнем бяхме чели по форумите че в Аляска мотоциклетисти имат право да преминат в началото на колоната. Нямаше такова нещо. Явно вече им е писнало от такива като нас.

Колегата ме снима как аз снимам:

Из Аляска с мотор

 

 

Аз от своя страна го улових как той ме снима:

Из Аляска с мотор

 

 

В GlennAllen спряхме да заредим – аз използвах момента да извадя ядене от чантите, за да отбия номера с обяд. А и повече място да има в чантите 🙂

Из Аляска с мотор

 

 

След като потеглихме отново, минахме покрай Matanuska Glacier (глетчера Матануска), който се виждаше от пътя.

Из Аляска с мотор

 

 

Повече за него може да се прочете тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Matanuska_Glacier

След това си спомням че се занимвахме с каравана, шофирана от „афро-американец“. Докато имаше само 1 лента в посока, той караше с около 45 мили в час и ни съдра нервите… Забавно беше че когато се отвори и 2-ра лента и тръгнахме да задминаваме, той изведнъж наду на 90 мили в час 🙂 СЪщата дивотия като в Калифорния, само че по- на север.

Заредихме отново в Anchorage, и както бяхме обещали на митничаря, не се задържахме. Беше страшно горещо. От другата страна на града, вече до океана, гледката беше напълно различна, и забелязах че вятърът от океана беше безмилостен, а и страшно студен. Това са може би 2 от снимките които най-много ми харесват от това пътешествие:

Из Аляска с мотор

Из Аляска с мотор

 

 

 

Пътят към Soldotna

беше с доста завои, след един от който си спомням че видях кон който си пасеше спокойно покрай пътя. Чудех се какво ли прави тук пък точно кон… След като се изравних с него забелязах че беше лос. Тези са си доста огромни.

Накрая стигнахме до градчето Кенай, обадихме се на Джо, самолетният пилот. Той ни каза да не се задържаме тук, а да се върнем в Soldotna, на около 15-20 мили по-назад. Речено сторено. Преди това обаче спряхме в мексикански ресторант, не бяхме яли дълго време и това като че ли беше отразено в настроението… Колегата започна да критикува защо ли съм си включил телефона да се зарежда в ресторанта, което аз и до сега не разбирам. Особено го подразни факта че съм намерил контакта под масата.

Данните от днес, след като намерихме къмпинга препоръчан от Джо:

GPS данни – Из Аляска с мотор, 10 ден

 

Оказаха се доста мили за този ден. Къмпинга ни беше тук:

http://www.google.com/maps?q=Park+near+Soldotna,+AK&daddr=349+Centennial+Park+Road,+Soldotna,+AK+99669+(Centennial+Camp+Ground)&hl=en&ll=60.47945,-151.094842&spn=0.010784,0.038581&view=map&geocode=CQkRyGixav3VFdjXmgMduXn-9iEZhw6jdffwZw&t=h&z=15&vpsrc=0

 

11 ден

 

Солдотна

Този ден започна мързеливо. Изпълзяхме от палатките, и аз исках да търся кафе. Колегата искаше да търси нещо тестяно за закуска. Ей кво съвпадение – всяко кафе би трябвало да задоволи нуждите ни!!! Освободени от досадни задължения като пакетиране на багаж, яахнаме моторите и потеглихме да търсим закуска.
Да поясня – аз не закусвам, само кафе и така до обяд. Иначе става грозно – много пътешествия до „телефона“ и „декорация“ която съвсем не се оценява.

Soldotna, Аляска 99669, Съединени американски щати

 

Както и да е – спряхме о будката на къмпинга – питахме какичката къде би трябвало да пием кафе, и да вземем нещо на фурна за закуска за колегата. Бонус е ако е нещо местно, уникално за Soldotna. Тя възкликна: „The moose is loose!“ (лосът е изтърван). И тогава посочи зад нас: „Ей там е лосът!!!“
Обърнахме се, ей верно,лос… Това да не е някой дето работи тук в костюм?

Лос – Из Аляска с мотор

 

 

Но се оказа истина… Наистина докато тя каза това, истински лос беше застанал от другата страна на пътя. Докато позираше, както виждате, реши да полегне. Ей, мързел…

Намерихме гореспоменатото кафе:

 Из Аляска с мотор

 

 

Аз се попъгах и се нахвърлих на току-що приготвените тестени изделия:

Американска закуска

 

 

Голяма грешка. Явно стомахът ми е отвикнал от закуска. Стана ми лошо, и когато можех да стана на крака, вардих WC-тo. Както и да е, добре че носих хапчета, та след около 30 мин се оправих. Дори успях да изляза на собствени крака от кафето:

Из Аляска с мотор

 

 

По-късно се запътихме се към хранителния магазин (след като се пооправих, май имаше уиски като помагало). Влизаме там, а месаря ни пита: „Момчета, какво желаете?“

Аз му казвам: „Виж кво, ние сме на мотори, палатките са разпънати в къмпинга до реката, огъня ни чака, нали се сещаш за какво става на въпрос?“ Той се ухили и каза: „Ясно, ей сега идвам с тавите.“ След което почна да вади приготвени шишове. Ей тва е разбран човек. След това спряхме до магазина за алкохол за да заредим бира. Изумително, те са отделни магазини в Аляска, дори да са в същата сграда. В щата Montana не е така, все още не сме изкукуригали чак толкова…

За съжаление допълнителна история за този ден няма, освен че се прибрахме в къмпинга и цял ден пекохме месо и наливахме бирата. Ще оставя снимките да разкажат събитията от този ден. Ваканция!!!

Къмпинг в Аляска

Къмпинг в Аляска

Къмпинг в Аляска

Къмпинг в Аляска

Къмпинг в Аляска

Къмпинг в Аляска

Къмпинг в Аляска

 

 

 

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

 

Други разкази, свързани с Аляска – на картата:

КЛИКАЙТА НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

3 коментара

май 17 2012

Към Аляска с мотор (трети и четвърти ден): Отново Канада

Продължаваме с мотоциклетноъо пътуване на Александър от Монтана към Аляска. Вече влязохме в Британска Колумбия, а днес ще продължим през тази канадска провинция.

Приятно четене:

 

 

 

Към Аляска с мотор

трети и четвъри ден

Отново Канада

 

 

На другата сутрин станахме, набързо проверих дали мечката не е отмыкнала нещо от мен. Мечката не се интересуваше, но комарите не пропуснаха.

За този ден плана беше да стигнем до знаменития

Alaska Highway

– започва в Dawson Creek, British Columbia, и продължава чак до брега на Тихия Океан.

По пътя минахме през Grand Prairie, където живееха Kathy и Mitch. Като че ли нямаше време да им се обадим, макар че много ми се искаше. Накратко, заредихме, и гледахме да се измъкнем. Града се оказа голям, с много движение, а и беше адски горещо, поне около 90-100F (32º C – 37º C). A по същото време обратно в Монтана вали сняг!!! 😎

Както и да е, успяхме да се измъкнем, макар че отне завинаги… Когато стигнахме до Dawson Creek, спряхме за снимки пред

знаменитата миля Нула:

Нулева милян на Аляска highway - Британска Колумбия, Канада

Нулева милян на Аляска highway - Британска Колумбия, Канада

 

 

По това време един човек с мини ван (БГ???) (и на български е миниван – бел.Ст.) спира до нас, умирайки от желание да си поговорим. Ей к’во съвпадение – и той е моторист!!! 🙂
Запознахме се, той се чуди как сме се наели да пътуваме от толкова далеч, и ни даде някои напътствия, едното от кои да се отбием и да видим историческия Alaska Highway, където е най-дългият изкривен дървен мост в света. Еми ще го видим, шом е препоръка на местен, пък и е по пътя…

Аляска highway - Британска Колумбия, Канада

 

Почнахме да се вдетинясваме:

Към Аляска с мотор. Канада.

 

 

И аз имам такава снимка, ама не съм я качил… Почнахме да се оглеждаме за ядене, че не бяхме спрели цял ден. Така и

спряхме във Fort St.John

по пътя след Dawson Creek. Аз разбира се като българин, се заех да се погрижа за наличието на най-важното – алкохола. $7 за кутийка бира, ебаси!! Питах любезната гозпожа зад тезгяха къде би препоръчала за двама гладни, мръсни и жадни мотористи място за вечеря. Tony Roma’s – намърдахме се с нормалните хора дето излизат за вечеря по специален случай. Абе карай, а и сервитьорката беше като кукла и само въртеше очи… Нейна снимка нямам, но още я помня…

Вечеря – Към Аляска с мотор

 

 

После тръгнахме да търсим място за нощуване, и така

стигнахме до Wonowon

след доста лутане – дори се обърнахме назад. Беше някакъв крайпътен лагер за камионджии – фургони, които минаваха за хотел. Мръсни и изморени, на нас ни се стори като рай. Един пич излиза и заявява – момчета (???), вие сте на мотори, за вас половин цена, храна 24 часа, колкото можете да ядете и носите, щото утре затваряме и всичко ще се хвърля… Освен това баня и WiFi. Кво повече да иска човек. Всичко за $40 на парче:

Wonowon – Към Аляска с мотор

Бира – Към Аляска с мотор

Бира – Към Аляска с мотор

 

 

 

 

Ето и някои данни от този ден:

GPS показания, трети ден – Към Аляска с мотор

 

 

Wonowon – Liard Hot Springs

ден 4

Денят започна бавно и с бутане от моя страна както винаги, но завърши като празник…

Първо по време на закуска аз срещнах Дъг и Джули (приятелката му). Дъг беше невероятен разказвач. Както обикновено, стана на въпрос как така сме се решили на такова пътешествие, какво ни води в Канада. Като споменах Джек Лондон, той каза че навемето е търсил злато в Доусън, и започна да разправя истории. Има още 500 унции злато в къщи оттогава. Разправяше как са стреляли гризлита когато имали неочаквани срещи в лагера и т.н. и т.н…

Към Аляска с мотор

 

 

На тръгване ни поканиха да вземаме каквото можем за ядене и пиене…Ъъъъ, ще взема сандвич? Че ние сме на мотори 🙂 Тръгнахме, леко преваляваше. След 70 мили спряхме за гориво, в някакъв пущинак. Така и се запознахме с Джо, който дърпаше лодка с камиона си. На това място се заговорих с човека който работеше на бензиностанцията – пита ни дали ни е студено и т.н. Аз му казах, че в Монтана караме дори когато е 20 градуса. Той ме погледна странно и нищо не каза. По-късно по пътя се досетих че той е мисли в Целзий 😀

Както и да е, продължихме в мокрото, и по едно време спряхме да щракнем снимки на мама и бебе лос. Колега на Harley с номер от Алабама спира до нас и ни пита дали сме ОК. Моят приятел посочи лосовете, aлабамецyt се засмя и каза, че вижда лос за първи път. Ето го и Дики, прякор Captain Coonass, че и лосовете от другата страна на пътя:

Harley Davidson – Към Аляска с мотор

Лос – Към Аляска с мотор

 

 

 

Скоро дъжда спря. Докато

стигнахме до Форт Нелсън,

беше вече слънчево. Там докато зареждахме, срещнахме Джо отново (човека с лодката). После Дики дойде, заговорихме се и с него. После местен човек спира с камиона си, и той имал такъв мотор, само че го продал вчера сутринта… Общо взето, не можахме да се измъкнем, лафихме си с хора около 2-3 часа:

Към Аляска с мотор

 

 

 

Джо изхвърча напред – каза че и той искал да спре на къмпинга на Liard Hot Springs, и ще ни чака там. Той замина, ние лафихме още…

Цяло чудо е, че

продължихме към Toad River:

 Канада – Към Аляска с мотор

Канада – Към Аляска с мотор

Канада – Към Аляска с мотор

 

 

По едно време спряхме отново да снимаме Dall sheep (тънкорог овен – бел.Ст.) (http://en.wikipedia.org/wiki/Dall_sheep), а те почнаха да излизат на пътя, дори по едно време си помислих че ще тръгнат да ме газят:

 Тънкорог овен – Към Аляска с мотор, Канада

 Тънкорог овен – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

Стоманени мостове, доста са опасни, особено когато вали. Оставих мотора сам да си намери пътя:

Мост – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Стигнахме до

Toad River,

отново спряхме да заредим, вдетинясвахме се около изрязаните шпертплати:

Toad river – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Не мина много а вече дойде и Дики:

Toad river – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Зарадвахме му се, решихме караме заедно и пак продължихме…

Мечка – Към Аляска с мотор, Канада

 

Muncho Lake беше невероятно,

 

Muncho Lake, Британска Колумбия V0C, Канада

 

 

макар и да беше замръзнало:

Muncho lake – Към Аляска с мотор, Канада

езерото Мунчо ;)

 

Ако някой тук си е загубил ключовете – аз ги намерих и мога да кажа къде съм ги оставил:

Ключове на Muncho lake – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Ден 4: Wonowon – Liard Hot Springs

Bighorn Sheep, (снежен или дебелорог овен – бел.Ст.) имаме ги и в Монтана, те слизат до пътя за да ближат солта:

Снежен (дебелорог) овен  – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Това направо си пасе, к’во ти близане:

Бизон – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Накратко казано гледките и природата навсякъде бяха невероятни а и се порадвахме на завоите по пътя.

Стигнахме до горещите извори.

Още при спирането касиерката (германка) ни пита:

– Вие знаете ли един човек с лодка?

– Ми да, Джо.
Тя каза:

– Той ви чака, всичко ви е платено…

 

Ей, какъв човек!!! Отиваме да го търсим, а нас ни чака Джо с бири:

Къмпинг – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Та при горещите извори… вече се настаних:

Къмпинг – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Дики носеше голям нож – как не са го спипали на границата,не знам… Знам за случаи, когато са връщали хора и за намерена ножка:

Къмпинг – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Дики имаше и shotgun (BG???) (пушка – бел.Ст.), и патрони за слон, правени по поръчка… Тия южняци наистина си мислят че на север е краят на света 😀

Тръгнахме да се поокъпем в горещите извори, това беше гледката по пътеката:

Залез – Към Аляска с мотор, Канада

 

Кеф… С момиченца в басейна е още по-кеф:

Горещи извори – Към Аляска с мотор, Канада

„С дивойки в жакузиту“ * ;)

 

 

Те бяха англичанки, близначки.

Горещи извори – Към Аляска с мотор, Канада

Горещи извори – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Дики остана при палатките, той тъкмеше огъня. Джо му показа как се прави огън като се върнахме:

Лагерен огън – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Товара на Джо:

Лодка – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Оказа се че той освен пилот е и гид по риболов в Аляска. Очите ми светнаха и почнах да го питам. За съжаление той само караше лодката до Аляска и се връщаше обратно в Калифорния, но ни даде информацията на негов приятел в Солдотна. Той и Дики си поговориха на дълго и на широко, Дики също е пилот.

След каране, къпане и бири, заспахме бързо. Така приключи 4-тия ден 🙂

 

* по думите на известния Митю Пищова – бел.Ст.

 

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани сКанада – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

6 коментара

май 03 2012

Към Аляска с мотор (първи и втори ден): През Канада

Днес тръгваме на едно пътешествие, което (поне аз) сме виждали само по телевизията – хващаме моторите и тръгваме към крайния Север на Америка – там, където тираджиите карат по ледени реки. Започваме, разбира се, с по-южната и топла част на Канада 😉 Александър ще бъде наш водач.

Приятно четене:

 

 

 

Към Аляска с мотор

първи и втори ден

През Канада

И така, след цяла зима в очакване и неизвестност дали нашето пътешествие ще се случи, аз и колегата потеглихме към Канадската граница. Плана беше да пресечем границата през Юрика, и да спрем за най-добрия хамбургер в САЩ, the bubba burger:

the-cutting-board_large - през Канада към Аляска

 

 

 

До Юрика имаше около 3-4 часа път, през които минахме покрай Flathead Lake:

Flathead Lake, Монтана, САЩ

 

 

Често ми се удава да посещавам това езеро, тъй като е най-голямото естествено сладководно езеро в западната част на континенталните САЩ, и е доста популярна дестинация за отдих. А през този ден имаше и повече „природа“ от обикновено, съвсем леко покрита с бански 😀

Повече за това езеро тук:
http://en.wikipedia.org/wiki/Flathead_Lake

Продължихме към Eureka, а вятъра едва не ме смъкна. Това често се случва тук, вятърът в прерията не е шега работа… А и като че ли имаме всички елени, които са обучени камикадзе. Видят ли те и се понасят като стрела към теб. Направи ми впечатление че навсякъде другаде елените бягат в обратната посока 😀

Стигнахме до Eureka,

а там ни очакваше първото разочарование–ресторантът вече не съществуваше… Едно време този ресторант предлагаше хамбургер №1 в САЩ:

 

Ресторант за хамбургери – през Канада към Аляска

 

Заредихме, така или иначе сме спрели, пък и няма да видим наши цени за гориво в лизкото бъдеще, яхнахме возилата и се запутихме към границата:

Напускаме щата Монтана

 

Вече минаваме през граничния пункт: имате ли оръжие, имате ли алкохол, били ли се подсъден някога и тн… Имах алкохол и спрей за мечки ама казах не.

Границата между САЩ и Канада

 

 

Веднага ни стана ясно че сме в Канада, където и да се обърна, гледката беше като от пощенска картичка:

Към Аляска през Канада с мотор

Към Аляска и Канада с мотор

 

Привечер пристигнахме до

Fairmont Hot Springs – курортно градче с горещи извори:

 

http://en.wikipedia.org/wiki/Fairmon…itish_Columbia

Аз веднага реших да търся нещо за ядене по-достъпно и автентично, така намерихме гръка Тони. Поговорихме си за стария свят, аз си хапнах здраво, дори се върнах за 2-ри дюнер 😛

Дюнери по пътя – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

След това намерихме,

къмпинг

офисът беше затворен, но решихме да се оправяме със заплащането на сутринта:

Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Оглеждайки се наоколо (снимката е от сутринта, но карай…)

Към Аляска и Канада с мотор

 

Някои статистики от първия ден:

GPS показания, ден първи – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Накрая се поздравихме по случай успешно приключен първи ден от пътешествието:

Биричка – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Ден втори. 15 Май

На другия ден станахме, аз си правих кафе (трябва да го имам), събрахме палатките, и айде към офиса да си платим. Накратко казано, излезе ни доста солено, не съм вярвал че някой може да иска такива пари за пръст. Кактои да е, потеглихме, минахме през Radium Hot Springs, жалко че не спряхме да се цопнем в горещите извори:

http://en.wikipedia.org/wiki/Radium_…itish_Columbia

ГПС-а ни поведе през

Kootenai National Park,

неочаквано и невероятно. Ето това беше трафикът по пътя там:

Мечка – Kootenai National Park, Канада

Планинска коза – Kootenai National Park, Канада

 

 

Отново гледки, които спираха дъха:

Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Тук бяхме спрели някъде в парка за почивка:

Към Аляска и Канада с мотор  – Kootenai National Park, Канада

 

 

 

Доверявайки се на ГПС-а, изпунахме съвсем Banff National Park, а наистина ми се искаше да го видя. Продължихме на север, към

Jasper National Park,

една от главните атракции в Алберта, и ако сте там не го пропускайте в никакъв случай. Минахме да видим

езерото Louise,

което аз не харесах. Беше още замръзнало, а и претенциозния хотел построен точно там хич не помогна:

Езеро Луис – Jasper National Park, Канада

Хотел край езеро Луис – Jasper National Park, Канада

 

 

 

Тук няма диво, айде да си тръгваме… По-нататък преминахме през пропуска на знаменития

Ice Fields Parkway,

 

платихме си $9 на парче и започнахме да се оглеждаме. А наистина си имаше за какво…

Ice Fields Parkway в Канада – Към Аляска и Канада с мотор

 Ice Fields Parkway в Канада – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Умрях от студ…. Забравих да спомена че подминахме бензиностанция станция, а следващата беше на около 150-200 мили разстояние. Аз я видях, но нищо не казах, и това не беше добро решение. Аз щях да изкарам, но колегата минаваше само 35 мили на галон (авторът използва необичайните за Канада неметрични единици. По принцип в Канада е валидна метричната система: метри, километри, килограми, литри – бел.Ст.)

Icefields Pkwy, Jasper, Албърта T0E 1E0, Канада

 

Ето тук на върха на прохода си осъзнахме грешката:

 

 

Ice Fields Parkway в Канада – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Малко по-нататук колегата спря да премести гориво от едната страна на резервоара в другата, където всъщност се издърпва. Тук вече сме в Jasper, жалко защото заради тревогите с горивото не спряхме да направим снимки които иначе не бихме пропуснали:

Jasper National Park – Към Аляска и Канада с мотор

Jasper National Park – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Май нищо не стана, но продължихме, очаквайки всеки момент да свърши горивото. Аз предложих да изкараме бензин от моя резервоар, но той не ще.

За пръв път през това пътешествие видях лосове, ако го казвам правилно на български:

Лос – Jasper National Park, Канада

 

 

 

 

Аз спирах за снимки, на колегата не му беше до това и той търсеше станция с гориво. Стигнахме до

градчето Jasper

Намерихме (бензино)станцията най после и се спасихме от бутане.

По едно време тази двойка спира да ни заприказва, запознахме се с тях, човекът ни каза, че и те пътуват с мотор за отдих, и си поговорихме доста време. Дадоха ни препоръки къде да спрем, а и къде да хапнем, така и така сме спрели. Не пропуснаха да ни питат–с какво можем да помогнем, трябва ли ви нещо? Това са Kathy i Mitch:

В Jasper – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Ресторантът, който препоръчаха, беше точно до бензиностанцията и аз се нахвърлих върху калмарите:

 

Калмари в Jasper – Към Аляска и Канада с мотор

 

Имаше и друга местна природа, дето ни хвана окото, че и моторите май хванаха нейното:

В Jasper – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

 

 

Kathy and Mitch се върнаха, 2 часа по късно, да проверят дали не се нуждаем от нещо!!

След като най-накрая успяхме да привършим на станцията, денят беше решил да приключи с нас. Опитахме се да намерим място да опънем палатки, но уви, наоколо къмпинг нямаше. Аз няколко пъти споделих просто да спрем някъде по пътя на подходящо местенце и да прекратим –колегата не ще да прави каквото и да е, което може да се интерпретира като нарушение, така че продължихме…

Добре, ама и на мотел не щеше. След като стигнахме до такъв, а и

в национален парк цените са съответно грандиозни

Човекът на рецепцията ни посъветва, така и така отивайте малко по-нагоре по пътя, къмпингът е затворен, но минете около бариерата.

Стигнахме дотам-той пак не ще, кво ако някой се покаже. Офф, както и да е, пръдлжавамепо пътя, но комарите започнаха да стават страшни –през Май и на север!!! Пак пуснах идеята да спим някъде из гората, а той – „абе ти само искаш да се хвалиш по форумите…“ Аз по същото време искам само да опъна палатка, докато е още светло, а и вече изминахме 100-тина мили само докато търсим къмпинг. Поне гледката продължаваше да бъде великолепна:

Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Накрая наистина взе да става тъмно, и

все пак спряхме в гората за да опънем палатки

Забележете мрежата против комари, и аз нахлузих моята че тия кръвопийци бяха безпощадни:

Палатки в гората – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Колегата отиде да се поогледа докато аз вадих бири. Върна се и каза:

„Да знаеш, че имаме комшии“

Мечка – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Аз реших да вържа всички припаси на разстояние от нас, високо в дърво, и да не се тревожа. Така и приключи вторият ни ден, ето и някои статистики:

GPS показания, ден втори – Към Аляска и Канада с мотор

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани сКанада – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

14 коментара

Older Entries »