Етикети: Лондон

Красиви лондонски къщи, Лондон 0

Една седмица в Лондон (2)

Днес завършваме обиколна на Иван из Лондон – започнахме с Джулия Робъртс и Нотинг хил, а днес ще идем и до Гринуич. Приятно четене *Кликнете ма заглавието!

Лондон за ден (1): Нощен Лондон 8

Лондон за ден (1): Нощен Лондон

Понякога и администраторът на сайта трябва да се отчете с пътепис – продставям ви скромния си разказ за късметлийското ми пътиване тази година 🙂 Не бийте автора, той толкова може! 😉   Приятно четене:...

Обединено Спортно Кралство 0

Обединено Спортно Кралство

А днес Стоян ще ни води из емблематични за съвременния спорт места из добрата стара Англия. Приятно четене: Обединено Спортно Кралство В края на годината обикновено се правят заключителните събития в редица спортове. Такъв...

До Лондон и обратно в един ден 21

До Лондон и обратно в един ден

Днес ще си направим една бърза разходка до Лондон – отдавна не бяхме ходили натам. Приятно четене и се пазете от конете!

 


До Лондон и обратно в един ден

Тук и там

бърз пътеводител

 

Лондон, площад Бъкингам

Самолетът закъсня. Естествено… Нискотарифен БГ полет. Излитането беше нормално, след три часа на летището най-накрая „отлепихме“ и вече бяхме на няколко километра височина. Не съобщиха, както по принцип се очаква, нито с колко километра в час летим,нито на каква височина или температурата – това е, пестят и от говорене /или от електричеството, което комутаторът ще изхаби/.

В един момент се загледах през люка и установих, че сме като детска играчка в ръцете на нещо много по-голямо от нас. Усещането беше много странно и същевременно успокояващо. Представете си как малко дете тича със самолетче в ръка и прави „завойчета“, а сега си представете, че сте в това самолетче… Захватът на детската ръка е сигурен, но в същото време всичко се тресе и не си много сигурен накъде ще поеме в следващия момент.

Кацането не беше непоносимо, всички ръкопляскаха и заслужено, тези хора пилотите направо не са хора! Благодаря на всички пилоти и им пожелавам все така да са живи и здрави и със железни нерви! Спряхме точно пред входа и всичките сто и петдесет човека се изстреляхме от седалките, все едно бягахме от Годзила. Не знаех какво да очаквам от летището, хората, обстановката, но някак си имах цел и бях настроен да не се губя още в началото на това пътешествие. Поведоха ни като добитък, насочиха ни към изхода по едни тунели, стълби и коридори и няма и пет минути и минахме секюрити чека.

Всичко е много уредено, надписано, указано и заградено. Преди изхода едно момиченце, леко задъхано ме посрещна и ми връчи брошурка и целуфаново пликче със сим карта на местен оператор, без такси, без договори, директно активираш на безплатен номер, пълниш сметката с колкото пари са ти на сърце и говориш с цял свят. Целият свят обаче не включва България и Македония, защото ти излиза солено. С другите страни в Европа говориш на около 1 до 5 пенита на минута, а с България и Македония на 28 – 30 пенита… Ако искаш!

Бях много притеснен дали ще намеря спирка номер 10 на рейсовете за Лондон, за превоза вече си бях платил през интернет. Чудех се дали няма да ми откажат да пътувам с този билет след като полетът беше закъснял с повече от час… Естествено в момента, в който излязох от централната врата на летището, видях моя автобус отсреща, на около 30 метра от входа. Имаше указателни табелки, двама стюарди качваха багаж на други пътници, всичко беше перфектно. Попитах дали има проблем с това, че съм закъснял а те дори се поочудиха, сканираха билета, прибраха го и ми дадоха една лентичка, като ми казаха да си я пазя за връщането. Имах време и да се огледам, въпреки, че валеше и духаше доста неприятно. Миришеше на чисто!

Отново изненада – рейсът е чист,

с плюшени седалки, не мирише на застояло. Тръгна и след няколко странни завоя в „насрещното“ се озовахме на магистрала с пет платна в едната посока! Изгря и слънце, черните облаци изчезнаха и се появиха малки, бели, пухкави облачета. Полетата около магистралата засияха в жълто, така и не разбрах с какво са засяти, но беше красиво. Пътят от летище Лутън до центъра на Лондон е час и десет минути, прекрасен път без дупки и нахални „състезатели“. На влизане в Лондон заизкачаха тези малки, еднакви, ниски и тесни къщички. Много трафик, много таксита и двуетажни червени автобуси от тези по филмите, но няма задръствания, чака се тук и там по минута и продължаваш.

Лондон

Спирката на рейсовете е на една минута пеша от Виктория стейшън – една от големите гари в Лондон. Ъндърграундът има спирка точно до спирката на автобусите при Виктория, където на още минута пеша в другата посока е и автогарата Виктория… Много удобно някак си. Всичко е описано по табелите, на всяка спирка има карта и разписание.

Станция Бейкър стрийт, Лондон

Стигам

гара Виктория,

пред централния вход има нещо като кафе-машина с плакати отпред и много брошури от двете страни, като се загледах, това били гайдове с карти на района – безплатни, и една девойка, която ще ви упъти с удоволствие и усмивка. На няколко масички пак има брошури, пак с карти на региона, на организаторите на автобусни обиколки на Лондон. Трябва да внимавате, когато избирате на кой да се качите, някой са просто обиколка без спирки, но други имат опцията HOP ON – HOP OFF – демек, можеш да слезнеш, да се разходиш, да поснимаш отблизо и да се качиш на следващия автобус на същата фирма – билетите са дневни.

Хотел "Шерлок Холмс" на Бейкър стрийт :P

Хотел "Шерлок Холмс" на Бейкър стрийт :P

Относно храната, няма страшно, има кафенета и магазини на всяка крачка, каквото се сетите, от Старбъкс и Коста до местни и неизвестни. Прет а Манже ми направи добро впечатление и сандвичът за близо два паунда си заслужаваше, страхотен вкус, микс от сирена, рукола, пилешко филенце и разни сосчета… Кафето е около два паунда и то, но имайте предвид, че на повечето места стандартното е 500мл кофа. Сейнсбъри локал е чудесен магазин, цените са поносими, има готови супи, сандвичи, сокове, вода, карти и т.н. подходящи неща за един турист.

На спирките на рейсовете има стюарди, които могат да ви помогнат с багажа или да ви упътят, полицаите не са рядкост и са доста любезни, все пак това е Лондон. Влаковете спазват разписанието изключително точно, тъй че, ако ще пътувате с влак в Лондон или навън, бъдете много точни. Влаковете на Southern Trains са много луксозни, удобни и направо безшумни. Във всеки вагон има информационно табло, на което се изписват спирките, на които спира, вагонът, в който се намирате – това е важно, защото понякога тези влакове се разделят и трябва да следите коя част на композицията къде отива. Аз си купих билет онлайн и го взех на Виктория от автомат на самообслужване. Трябва да внимавате да не купите билет отново, а да натиснете бутончето за Retrieve prepaid,машините са с големи екрани, всичко е доста ясно, само трябва да се внимава. Също така, трябва да използвате същата карта с която сте платили онлайн за потвърждение на място. Купуване онлайн на билет за влак или рейс има и други предимства, освен цената, имате време да разгледате маршрутите и разписанията, има значение дали взимате билет в час пик или оф-пик, цените са много различни! Един испанец, с когото пътувах до Саутхямптън, се беше объркал на автомата в бързината и беше платил билет с близо 15 паунда повече за същия влак като моя, а това си е сериозна разлика.

Ако ще оставате в Лондон за разходка,

добре е да си купите карта на града и метрото

(вече има доста карти на метрото за смартфони, безплатни и без нужда от интернет връзка). Аз си бях свалил карти от Гугъл мапс – да вече и това става – много удобно, когато нямаш интернет.

5 Buckingham Gate, London, Greater London SW1E 6JP, UK

Естествено, като един типичен турист, аз се насочих право към

Бъкингамския дворец

по Бъкингам роуд, още като слязох от автобуса. Ветровито, дъждовно, но няма връщане назад! Магазинчетата за сувенири са от двете страни на улицата, няма страшно, подаръци ще има за всички от сърце. Внимавайте, когато трябва да пресичате, няма светофари и пешеходни пътеки като при нас, но пък има стълбове с бутонче, натискаш и чакаш или по англииски, оглеждаш се и ако няма много трафик, се затичваш… Опасно, но те така си правят. Пълно е с туристи, всички са любезни, но забързани. Ето, че стигнах оградата на двореца, официалния магазин за сувенири на кралския двор го подминах, без дори да погледна. Може и да сгреших и ви предлагам да го огледате за пет минути.

Ето я и

кралската галерия,

има плакат за изложба на Леонардо, но разбира се започва на 4-ти май. И това го пропуснах…

Красиво! Дворецът не е огромен, но е изключително красив. Орнаментите по оградата, стените, арките на вратите са уникални. Фонтанът със статуята на Нике е страхотно място за почивка, бърза закуска и снимки.

Не се стряскайте от хеликоптерите, нормално е, пък и чух, че може да е самата кралица, която обикаляла над Лондон, за да е „в час“. Площадът пред двореца е доста голям, има още няколко парадни врати към парка с изключително красиви златни орнаменти. Всичко е заобиколено от страхотна градина с невероятно красиви цветя. Просто греят, дори и в мрачен дъждовен ден. Пак изгря слънце, дъждът спря. Дано се задържи така (Не стана, само пожелания…).

 

След няколко бързи снимки и видео-клипчета се изстрелях към Биг Бен, няма време. Най-лесният път към Биг Бен е отдясно на парка St. James’s Park – част от всеизвестният Hide Park, покрай Музея на гвардията по Birdcage walk.

Вървейки покрай парка видях няколко сиви, пухкави катерички с доста загладен косъм в интерес на истината. Оказа се, че нямат никакъв страх от туристите и ако им хвърлите храна ще дойдат пред вас и ще направят цяло „представление“.

Стигнах до средата на улицата и на хоризонта се показа

всеизвестният часовник!

Разходката не е повече от пет минути, но ако спирате да снимате парка, цветята и животните, спокойно може да ви отнеме половин час.

Биг Бен, Лондон

На всеки ъгъл и вход на парка има информационни табели с карта и указано точното място, на което се намирате в момента, както и един кръг, описващ забележителностите, които са на не повече от пет минути пеша. Много удобно и полезно.

Ето го и дворецът в цялото му величие, стотици туристи дори в това не особено приятно време, вече отново валеше и духаше. Отдясно е абатството, в което Кейт и Уилиам се бракуваха… Много яко. Изведнъж някакви статуи се изпречиха пред очите ми, приличат на Квазимодо от Нотр-Дам. Вгледах се и се оказа, че това естествено е Чърчил. Продължаваше да вее и ситни дъждец, обективът на камерата беше в капки, но аз снимах и вървях напред.

Биг Бен, Лондон

 

Темза се оказа една доста сериозна и бурна река

по това време на годината, но въпреки всичко гледката си заслужаваше. Отляво на моста има стълби към кея, на който може да си купите билет за круиз по Темза в онези готини лодки с панорамни прозорци. Отсреща се извисява „Окото“ – огромно колело с модерни кабини, пак с големи панорамни прозорци за да не изпуснеш нещо от Лондонския пейзаж.

Ако продължите по моста ще се озовете на

другата голяма гара в Лондон – Ватерло (Waterloo).

Оттук изборът на посока е голям, накъдето и да тръгнеш има какво да видиш, но тъй като разполагах само с няколко часа – вече преполовени – се насочих по Уайтхол за да видя Даунинг стрийт 10 и Музея на кралската кавалерия.

Освен все още странното усещане от обратното движение по улиците и това, че не знаеш на къде да погледнеш, когато пресичаш, ме изуми и широката улица с монументите по средата на платното. Тук генерал на кон, там пилон със знаме, паметници и един метален правоъгълен блок, който се оказа

Мемориал на жените от Втората световна война.

 

 

Стигнах Даунинг стриит 10 и се озовах пред огромна, сигурно четири метра висока ограда, пред която се бяха насъбрали туристи и се снимаха като полудели. Отпред двама полицай с електрически пистолети, повечето са с такива, а зад оградата двама с бронирани жилетки и автомати. Реших, че е по-разумно като съм сам, макар и типичен турист, да не ги снимам, че да не си изпусна полета в някое полицейско, пишейки обяснения. Продължих напред, към

Музея на кавалерията

На входа стояха на пост конници в парадни униформи, под специално построени арки, а от лявата страна на едната арка забелязах интересна табела: „Конете хапят и ритат. Благодаря!“

 

Интересно беше, в двора един от караулите изигра представление за децата и всички се втурнаха да се снимат с него. Излязох през другия вход към манежа, но за съжаление прибираха седалките и явно бях изпуснал каквото и събитие да се беше състояло.

 

Насочих се към парка след няколко снимки, защото времето си напредваше, а от авиокомпанията ми бяха пратили съобщение да се явя три часа по-рано, защото летищата били претоварени. Реших да обиколя парка от другата страна по известната улица The Mall.Поредната катеричка ме нападна, но след като не й подхвърлих храна, се зае да преследва други туристи. Тръгнах обратно към двореца и направих няколко снимки на Адмиралтейската арка в далечината, там е и Трафалгар скуеър, с колоната на Нелсън, до която така и не стигнах. Другия път специално на разходка за няколко дни!

Пак двореца, още една обиколка на прекрасните градини около площада и обратно към гара Виктория. Рейсовете са през 20 минути, точно! Няма проблеми, взех една кофа кафе от някаква будка за изпът, но ети ти изненада, не може с кафето в автобуса. „Спокойно, има време, изпийте си кафето отвън“, е мерси. Отново през Лондон, лъскави магазини за коли, туристи, арките и паметниците, странната конска глава в една градинка… Магистралата с многото платна и на летище Лутън. Валеше доста силно и не можах да снимам от автобуса.

Естествено на летището всичко беше спокойно, нямаше опашки на чекинга, претоварено било на летищата в Лондон, не тук… Нискотарифни полети… След почивка на пейките тръгнах да обикалям магазините на летището, но не издържах и реших да мина секюритито, да не би наистина да има много хора. Приготвих багажа надлежно, според инструкциите на една холограмна машина и се качих по стълбите. Минах без проблем, дори паспорта не погледнаха. И отново чакане, единственият закъсняващ полет беше моят.

Поздрави, и приятно изкарване накъдето и да сте се запътили!

28.04.2012

София – Лондон – София

Самолет, автобус

Източници на информация за пътуването:

Самолети

http://bit.ly/KyG1NE

http://bit.ly/KyG0td

Влакове

http://bit.ly/KyG3oX

Автобуси

http://bit.ly/KyGhMF

Време

http://bit.ly/KyGyz3

http://bit.ly/KyGzTO

Карти

http://bit.ly/KyGCz5

Как да свалите карта за разлеждане без интернет през гугъл мапс за андроид

http://bit.ly/KyGKOP

Програми за андроид телефони

booking.com: http://bit.ly/KyHjIH

london: http://bit.ly/KyHxiN

route66: http://bit.ly/KyHBiC

london underground: http://bit.ly/KyHeVj

Това са източници, които аз използвах за моето пътуване, не твърдя, че те са най-добрият избор или дават най-ниски цени. Предлагам ги като опция, която да ви улесни, но при всички положения е най-добре да направите собствено проучване. Най-полезни съвети могат да ви дадат ваши близки или приятели които са пътували, но имайте предвид, че всеки има свое виждане, съберете максимално много мнения и отсейте най-важното, пригответе се това което знаете и очаквате, всъщност да се окаже съвсем различно изживяване!

 

Автор: Калин Златков

Снимки: авторът

Разказкът и снимките за с лиценз: Всички права запазени!

 

Други разкази от Лондон – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

Англия – едно зелено пролетно изживяване (2) 3

Англия – едно зелено пролетно изживяване (2)

С настоящия финал на разказа на Адриана, завършваме и седмицата на Англия в нашия сайт. Искрено се надявам да ви е харесало.

В първата част на разказа обиколихме Лондон, днес ще видим замъка Лийдс, Стратфорд на Ейвън и Оксфорд.

Приятно четене:

Англия

едно зелено пролетно изживяване

продължение

 

 

Събужда ме ромоленето на лондонския дъжд. Зад завесите ме посрещат мрачните мокри шипове на кулите на парламента. Късмет! А днес е ден за разходка до легендарния Leeds Castle.

Но докато дойде време да се качим на корабче до Гринуич, дъждът спира. Само че неизменният вятър край реката напомня нашата ранна пролет, нищо че тук е краят на май.

Разходката с корабче по Темза и посещението на квартала Гринуич

 

са твърде популярни за туристите. Минава се покрай интересни обекти, гайд те насочва къде какво можеш да видиш, както в повечето Европейски столици, които са построени на реки. Набелязахме да посетим непременно Tower of London. Виждат се новото кметство, Ситито, Тауър бридж. Видяхме рибарската къща, в която е наемал стая Чарлз Дикенс, за да бъде по – близо до своите прототипи.

Гринуич

Гринуич

На пристанището на Гринуич вятърът е още по – безпощаден и усещането е февруарско. На прочутата обсерватория с нулевия меридиан не бих се спирала. Оттам се открива панорамна гледка към част от града, под нея са Кралският морски колеж и къщата на кралиците – част от Гринуичкия дворец, построена за ежедневните дейности и забавления на кралиците. В далечината е участък от града с много строителни кранове. Там е трескаво подготвяната база за Олимпиадата догодина. Единственият открит обект е само стадиона.

В Гринуичкия дворец е роден крал Хенри VIII, както и децата му. Интересна личност е бил този крал, представител на английския абсолютизъм. След сувенирите със снимки на Кейт и Уилям, тук – там на Елизабет, останалите са с лика на Хенри VIII. Има всякакви куче – касичка, коте – касичка. Например бисквити или конфитюр с прочутия крал и Ан Болейн, до всякакви китайски ключодържатели и химикали. Хенри VIII се е женил 6 пъти. Силно било желанието за наследник син, с какъвто Катерина Арагонска не успяла да го дари. Папата отказва хда му даде развод с нея и да утвърди женитбата му с Ан Болейн. През 1534г кралят скъсва отношения с папата и е провъзгласен от парламента за глава на Англиканската църква, запазила католическите традиции. Ан Болейн също не родила момче и след няколко години била провъзгласена за магьосница и обезглавена в Лодонския Тауър. По ирония на съдбата след смъртта му последователно управляват двете му дъщери – Кралица Мария I Тюдор от брака му с Катерина Арагонска и Кралица Елизабет I от брака му с Ан Болейн. През 1537г от брака му с Джейн Сиймур – любимата кралица, с която е погребан в Уиндзор, се ражда бъдещият крал Едуард VI.

След посещенито на Обсеваторията преминаваме през зеления и спокоен Гринуички парк и потегляме към

замъка Лийдс

Пътуването е около час.

Замък, Англия

Leeds Castle

 

повече от 30 години е отворен за посетители. Издига се на два острова насред живописно езеро. Денят е неделя и на паркинга пред замъка има много автомобили. Разбираме, че този ден тук има изложение на градинарски стоки. Но територията на парка се простира на такава площ, че вътре изобщо не е пренаселено. Тръгваме по алеите покрай красиво езеро с черни лебеди и невероятни градини. Кокетно е разперил опашка царствен бял паун, който така е привикнал с посетителите, че позволява спокойно да го снимаме. По китни полянки отмарят семейства. Деца карат велосипеди или играят с птиците от парка.

Парк, Англия

Легендата за този неслучайно наречен „Дамски замък“ разпалва любопитството ни. За 300години кралско владение през средновековието Лийдс кясъл е бил дом на шест английски кралици. Крал Едуард I купува замъка през 1278г и го подарява на своята кралица Елинор. Това се превръща в традиция на следващите владетели, което дава нарицателното име „Дамски замък”. Крал Хенри VIII подарява Лийдс на първата си съпруга Катерина Арагонска. Той отсяда тук при пътуванията си към Франция. Тук се е състояла и знаменитата среща между Хенри VIII и краля на Франция Франсис I, увековечена в известната картина „Полето на златната тъкан”, която и до днес е в банкетната зала на замъка. Последователно собственици на Лийдк кясъл са били редица английски изтъкнати фамилии. Последно през 1926г го закупува Лейди Бейли, богата наследница от Америка. До края на живота си през 1976г тя е напълно отдадена на замъка. Гостували са й известни личности като Чарли Чаплин, Ерол Флин и др.

Замък, Англия

Насладата от разходка в градините е неописуема. Черният лебед, една от най – екзотичните птици на острова, е емблема на Leeds castle. Наесен тук се провежда празник на цветята. В замъка има помещения запазени в старо обзавеждане като спалнята на Екатерина дьо Валоа. В столовата са поставени бюстове на Хенри VIII и тритему деца, портрети на Лейди Бейли и дъщерите й. Безспорна атракция са библиотеката и балната зала. Жаклин Кенеди е копирала тукашните интериори при реконструкциите си в Белия дом.

Парк, Англия

Навън английският ветрец е станал по – благосклонен . По алеи покрай езерото продължаваме към птичарника. Тук са събрани повече от 100 вида папагали и други екзотични птици. Заслужава си. С дъщеря ми продължаваме към лабиринта. Но съпруга ми вече е уморен и се противопоставя на нашата ненаситност да обиколим всичко. Нещата не вървят в наша полза, защото навлезли веднъж в този лабиринт е истински кошмар да достигнеш крайната цел – възвишение, от което пещера те води към изхода. Добре, че англичаните не разбират български! Една любезна служителка, която стои на възвишението ни предложи помощ и сравнително бързо се ориентирахме. Ако не разполагате с много време по – добре не се набърквайте в този лабиринт.

Англия

Връщайки се в

Лондон

 

решихме да се отправим към

 

Ковънт гардън

 

Тук имаше разминаване с очакванията ни. Покритият пазар не е кой знае каква атракция, а операта в сравнение с Виенската и Парижката не може да ни впечатли. Може би защото е прилепена към друга сграда. Продължаваме към Трафалгар скуеър, където си харесахме заведение за хапване.

Биг Бен, Лондон

На следващия ден набелязяхме няколко обекта, които да посетим. Започваме с

 

Лондонската кула.

 

Отваря в 10 ч. Отпред има няколко автомата за билети, но закупуването от тях е малко объркано. Към 10 отварят и каси, а с карта могат да се закупят билети и от информационният център. Посрещат ни охранители в бийфитърско облекло – наричат ги така, защото навремето им е заплащано с говеждо месо. Интересна е съкровищницата от кралкси бижута и короните. За да няма струпване около експонатите посетителите преминават покрай тях по автоматично движещи се пътеки. Отвън може да се види мястото, където са обезглавявани осъдените, вкл. и Ан Болейн. Черните гарвани, символ на монархията не са страхливи и позволяват снимка. Те не бива да останат по – малко от 9 на брой, за да не загине и кралската власт. Разбира се, този брой се поддържа.

Британски музей, Лондон

Отправяме се към

 

Британския музей

Видяхме египетската експозиция, но търсихме нашето четвероивангелие на Иван Александър. От информацията ни насочиха към Бритиш лайбръри, недалеч от музея. Огромна сграда. Но разбира се нашето четвероевангелие е било в изложбена експозиция миналата година. Така и не видяхме таци ценна за България книга. Останахме с допълнителна разходка по лондонските улици.

В търсене на Четвероевангелието на Иван Александър, Лондон

Шопинг по Оксфорд стрийт

не е от най – приятните преживявания. Много народ, различни магазини, някои от които доста евтини. Въпросът е какво търсиш. Може да си купиш маркови маратонки от естествена кожа на цени по – ниски от тези у нас.

Предпочитам разходка в парк, напр. Сейнт Джеймс. Зеленина, езера, спокойствие. Катериците са много, свикнали посетителите да ги хранят и сами идват при теб. Жалко, че не носехме поне солети, за да им дадем.

Англия

На следващата сутрин се отправяме към

 

Стратфорд на Ейвън

 

да посетим родната къща на Шекспир. Пътят до там е около 2 часа. Равно, зелено. Няма планини .

Stratford-Upon-Avon, Warwickshire, UK

 

Малко, спокойно градче. Къщата –музей е интересна. Служители са облечени в старинни облекла и разказват в няколко от стаите. Бащата на шекспир е бил майстор на кожени изделия. Имал е и чираци. Подът на стаите е абсолютно автентичен. По времето на поета не е имало стъклени прозорци и дебели завеси са предпазвали от вятъра. Като чуеш това ти става още по – студено, а този ден си беше един от поредните за по – топло облекло. В двора ни посрещат преоблечени Ромео и Жулиета. В сувенирния магазин можеш да си купиш от книжка със сонети до вафлички и конфитюри с лика на поета – любимец на Елизабет първа.

Срещу къщата на Шекспир има постоянен магазин за коледна украса. Ухае на канела и карамфил и звучат коледни песнички.

Стратфорд на Ейвън

Потегляме към

 

Оксфорд,

 

който е на половината от разстоянието от Стратфорд ъпон Ейвън към Лондон. Тук всичко се измерва в мили.

Оксфорд е приятно градче – стари сгради, много университети. Тук характерна е индивидуалната работа на преподавателите със студентите. Много известни политици и други личности са завършили образованието си тук. Влязохме в един от най – старите и престижни университети – Christ Church College. В неговата трапезария са правени част от снимките на „Хари Потър”. За жалост тя не беше отворена за посещения същия ден. Студентските общежития са също старинни сгради. Около тях е тихо и не е осеяно с торбички с отпадъци както е в българските общежития. Ние имахме късмет да влезем в залата, където става връчването на дипломите на завършващите студенти. Изкачихме се дори до покрива, откъдето се открива панорамна гладка към града. Управителят на залата като чу, че сме от България, каза с възхищение: „О, майка ми сега е на почивка там”. Добре е, че все пак се споменаваме с нещо и навън. Известно българско име тук е и Бербатов, който произнасят по много интересен начин.

Тъжно е, когато завършва всяко едно пътуване. Прощална вечер по лондонските улици. Е, все пак вече сме европейци и се пътува много по – лесно. Ако и заплатите ни се доближат малко до техните… Вечерни снимки на нощния Биг бен и Лондон ай.

Всяко пътуване си заслужава, дори и да поемеш риск. Надявам се и заболяването ми да отплува по водите на студената Темза. Беше чудесно!

Край

Автор: Адриана Чешмеджиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Англия – на картата: