Една седмица в Лондон (2)
Днес завършваме обиколна на Иван из Лондон – започнахме с Джулия Робъртс и Нотинг хил, а днес ще идем и до Гринуич. Приятно четене *Кликнете ма заглавието!
Етикети: Лондон
Лондон за ден (2): Обиколка на Лондон и концерт в О2 арена
Продължавам разказа си за късметлийското ми пътуване до Лондон тази година – започнах с вечерта на пристигането, а сега ще ви разкажа за деня, в който успяхме да пообиколим малко и да отидем на...
Лондон за ден (1): Нощен Лондон
Понякога и администраторът на сайта трябва да се отчете с пътепис – продставям ви скромния си разказ за късметлийското ми пътиване тази година 🙂 Не бийте автора, той толкова може! 😉 Приятно четене:...
Обединено Спортно Кралство
А днес Стоян ще ни води из емблематични за съвременния спорт места из добрата стара Англия. Приятно четене: Обединено Спортно Кралство В края на годината обикновено се правят заключителните събития в редица спортове. Такъв...
Лондон – София – Русе – Бургас – Несебър
Почивка в България Лондон – София – Русе – Бургас – Несебър (и обратно), или как да посетим 5 града за 336 часа Ето, дойде най-накрая жадуваната двуседмична Почивка. Последните няколко месеца...
До Лондон и обратно в един ден
Днес ще си направим една бърза разходка до Лондон – отдавна не бяхме ходили натам. Приятно четене и се пазете от конете!
До Лондон и обратно в един ден
Тук и там
бърз пътеводител
Самолетът закъсня. Естествено… Нискотарифен БГ полет. Излитането беше нормално, след три часа на летището най-накрая „отлепихме“ и вече бяхме на няколко километра височина. Не съобщиха, както по принцип се очаква, нито с колко километра в час летим,нито на каква височина или температурата – това е, пестят и от говорене /или от електричеството, което комутаторът ще изхаби/.
В един момент се загледах през люка и установих, че сме като детска играчка в ръцете на нещо много по-голямо от нас. Усещането беше много странно и същевременно успокояващо. Представете си как малко дете тича със самолетче в ръка и прави „завойчета“, а сега си представете, че сте в това самолетче… Захватът на детската ръка е сигурен, но в същото време всичко се тресе и не си много сигурен накъде ще поеме в следващия момент.
Кацането не беше непоносимо, всички ръкопляскаха и заслужено, тези хора пилотите направо не са хора! Благодаря на всички пилоти и им пожелавам все така да са живи и здрави и със железни нерви! Спряхме точно пред входа и всичките сто и петдесет човека се изстреляхме от седалките, все едно бягахме от Годзила. Не знаех какво да очаквам от летището, хората, обстановката, но някак си имах цел и бях настроен да не се губя още в началото на това пътешествие. Поведоха ни като добитък, насочиха ни към изхода по едни тунели, стълби и коридори и няма и пет минути и минахме секюрити чека.
Всичко е много уредено, надписано, указано и заградено. Преди изхода едно момиченце, леко задъхано ме посрещна и ми връчи брошурка и целуфаново пликче със сим карта на местен оператор, без такси, без договори, директно активираш на безплатен номер, пълниш сметката с колкото пари са ти на сърце и говориш с цял свят. Целият свят обаче не включва България и Македония, защото ти излиза солено. С другите страни в Европа говориш на около 1 до 5 пенита на минута, а с България и Македония на 28 – 30 пенита… Ако искаш!
Бях много притеснен дали ще намеря спирка номер 10 на рейсовете за Лондон, за превоза вече си бях платил през интернет. Чудех се дали няма да ми откажат да пътувам с този билет след като полетът беше закъснял с повече от час… Естествено в момента, в който излязох от централната врата на летището, видях моя автобус отсреща, на около 30 метра от входа. Имаше указателни табелки, двама стюарди качваха багаж на други пътници, всичко беше перфектно. Попитах дали има проблем с това, че съм закъснял а те дори се поочудиха, сканираха билета, прибраха го и ми дадоха една лентичка, като ми казаха да си я пазя за връщането. Имах време и да се огледам, въпреки, че валеше и духаше доста неприятно. Миришеше на чисто!
Отново изненада – рейсът е чист,
с плюшени седалки, не мирише на застояло. Тръгна и след няколко странни завоя в „насрещното“ се озовахме на магистрала с пет платна в едната посока! Изгря и слънце, черните облаци изчезнаха и се появиха малки, бели, пухкави облачета. Полетата около магистралата засияха в жълто, така и не разбрах с какво са засяти, но беше красиво. Пътят от летище Лутън до центъра на Лондон е час и десет минути, прекрасен път без дупки и нахални „състезатели“. На влизане в Лондон заизкачаха тези малки, еднакви, ниски и тесни къщички. Много трафик, много таксита и двуетажни червени автобуси от тези по филмите, но няма задръствания, чака се тук и там по минута и продължаваш.
Спирката на рейсовете е на една минута пеша от Виктория стейшън – една от големите гари в Лондон. Ъндърграундът има спирка точно до спирката на автобусите при Виктория, където на още минута пеша в другата посока е и автогарата Виктория… Много удобно някак си. Всичко е описано по табелите, на всяка спирка има карта и разписание.
Стигам
гара Виктория,
пред централния вход има нещо като кафе-машина с плакати отпред и много брошури от двете страни, като се загледах, това били гайдове с карти на района – безплатни, и една девойка, която ще ви упъти с удоволствие и усмивка. На няколко масички пак има брошури, пак с карти на региона, на организаторите на автобусни обиколки на Лондон. Трябва да внимавате, когато избирате на кой да се качите, някой са просто обиколка без спирки, но други имат опцията HOP ON – HOP OFF – демек, можеш да слезнеш, да се разходиш, да поснимаш отблизо и да се качиш на следващия автобус на същата фирма – билетите са дневни.
Хотел "Шерлок Холмс" на Бейкър стрийт :P
Относно храната, няма страшно, има кафенета и магазини на всяка крачка, каквото се сетите, от Старбъкс и Коста до местни и неизвестни. Прет а Манже ми направи добро впечатление и сандвичът за близо два паунда си заслужаваше, страхотен вкус, микс от сирена, рукола, пилешко филенце и разни сосчета… Кафето е около два паунда и то, но имайте предвид, че на повечето места стандартното е 500мл кофа. Сейнсбъри локал е чудесен магазин, цените са поносими, има готови супи, сандвичи, сокове, вода, карти и т.н. подходящи неща за един турист.
На спирките на рейсовете има стюарди, които могат да ви помогнат с багажа или да ви упътят, полицаите не са рядкост и са доста любезни, все пак това е Лондон. Влаковете спазват разписанието изключително точно, тъй че, ако ще пътувате с влак в Лондон или навън, бъдете много точни. Влаковете на Southern Trains са много луксозни, удобни и направо безшумни. Във всеки вагон има информационно табло, на което се изписват спирките, на които спира, вагонът, в който се намирате – това е важно, защото понякога тези влакове се разделят и трябва да следите коя част на композицията къде отива. Аз си купих билет онлайн и го взех на Виктория от автомат на самообслужване. Трябва да внимавате да не купите билет отново, а да натиснете бутончето за Retrieve prepaid,машините са с големи екрани, всичко е доста ясно, само трябва да се внимава. Също така, трябва да използвате същата карта с която сте платили онлайн за потвърждение на място. Купуване онлайн на билет за влак или рейс има и други предимства, освен цената, имате време да разгледате маршрутите и разписанията, има значение дали взимате билет в час пик или оф-пик, цените са много различни! Един испанец, с когото пътувах до Саутхямптън, се беше объркал на автомата в бързината и беше платил билет с близо 15 паунда повече за същия влак като моя, а това си е сериозна разлика.
Ако ще оставате в Лондон за разходка,
добре е да си купите карта на града и метрото
(вече има доста карти на метрото за смартфони, безплатни и без нужда от интернет връзка). Аз си бях свалил карти от Гугъл мапс – да вече и това става – много удобно, когато нямаш интернет.
5 Buckingham Gate, London, Greater London SW1E 6JP, UK
Естествено, като един типичен турист, аз се насочих право към
Бъкингамския дворец
по Бъкингам роуд, още като слязох от автобуса. Ветровито, дъждовно, но няма връщане назад! Магазинчетата за сувенири са от двете страни на улицата, няма страшно, подаръци ще има за всички от сърце. Внимавайте, когато трябва да пресичате, няма светофари и пешеходни пътеки като при нас, но пък има стълбове с бутонче, натискаш и чакаш или по англииски, оглеждаш се и ако няма много трафик, се затичваш… Опасно, но те така си правят. Пълно е с туристи, всички са любезни, но забързани. Ето, че стигнах оградата на двореца, официалния магазин за сувенири на кралския двор го подминах, без дори да погледна. Може и да сгреших и ви предлагам да го огледате за пет минути.
Ето я и
кралската галерия,
има плакат за изложба на Леонардо, но разбира се започва на 4-ти май. И това го пропуснах…
Красиво! Дворецът не е огромен, но е изключително красив. Орнаментите по оградата, стените, арките на вратите са уникални. Фонтанът със статуята на Нике е страхотно място за почивка, бърза закуска и снимки.
Не се стряскайте от хеликоптерите, нормално е, пък и чух, че може да е самата кралица, която обикаляла над Лондон, за да е „в час“. Площадът пред двореца е доста голям, има още няколко парадни врати към парка с изключително красиви златни орнаменти. Всичко е заобиколено от страхотна градина с невероятно красиви цветя. Просто греят, дори и в мрачен дъждовен ден. Пак изгря слънце, дъждът спря. Дано се задържи така (Не стана, само пожелания…).
След няколко бързи снимки и видео-клипчета се изстрелях към Биг Бен, няма време. Най-лесният път към Биг Бен е отдясно на парка St. James’s Park – част от всеизвестният Hide Park, покрай Музея на гвардията по Birdcage walk.
Вървейки покрай парка видях няколко сиви, пухкави катерички с доста загладен косъм в интерес на истината. Оказа се, че нямат никакъв страх от туристите и ако им хвърлите храна ще дойдат пред вас и ще направят цяло „представление“.
Стигнах до средата на улицата и на хоризонта се показа
всеизвестният часовник!
Разходката не е повече от пет минути, но ако спирате да снимате парка, цветята и животните, спокойно може да ви отнеме половин час.
На всеки ъгъл и вход на парка има информационни табели с карта и указано точното място, на което се намирате в момента, както и един кръг, описващ забележителностите, които са на не повече от пет минути пеша. Много удобно и полезно.
Ето го и дворецът в цялото му величие, стотици туристи дори в това не особено приятно време, вече отново валеше и духаше. Отдясно е абатството, в което Кейт и Уилиам се бракуваха… Много яко. Изведнъж някакви статуи се изпречиха пред очите ми, приличат на Квазимодо от Нотр-Дам. Вгледах се и се оказа, че това естествено е Чърчил. Продължаваше да вее и ситни дъждец, обективът на камерата беше в капки, но аз снимах и вървях напред.
Темза се оказа една доста сериозна и бурна река
по това време на годината, но въпреки всичко гледката си заслужаваше. Отляво на моста има стълби към кея, на който може да си купите билет за круиз по Темза в онези готини лодки с панорамни прозорци. Отсреща се извисява „Окото“ – огромно колело с модерни кабини, пак с големи панорамни прозорци за да не изпуснеш нещо от Лондонския пейзаж.
Ако продължите по моста ще се озовете на
другата голяма гара в Лондон – Ватерло (Waterloo).
Оттук изборът на посока е голям, накъдето и да тръгнеш има какво да видиш, но тъй като разполагах само с няколко часа – вече преполовени – се насочих по Уайтхол за да видя Даунинг стрийт 10 и Музея на кралската кавалерия.
Освен все още странното усещане от обратното движение по улиците и това, че не знаеш на къде да погледнеш, когато пресичаш, ме изуми и широката улица с монументите по средата на платното. Тук генерал на кон, там пилон със знаме, паметници и един метален правоъгълен блок, който се оказа
Мемориал на жените от Втората световна война.
Стигнах Даунинг стриит 10 и се озовах пред огромна, сигурно четири метра висока ограда, пред която се бяха насъбрали туристи и се снимаха като полудели. Отпред двама полицай с електрически пистолети, повечето са с такива, а зад оградата двама с бронирани жилетки и автомати. Реших, че е по-разумно като съм сам, макар и типичен турист, да не ги снимам, че да не си изпусна полета в някое полицейско, пишейки обяснения. Продължих напред, към
Музея на кавалерията
На входа стояха на пост конници в парадни униформи, под специално построени арки, а от лявата страна на едната арка забелязах интересна табела: „Конете хапят и ритат. Благодаря!“
Интересно беше, в двора един от караулите изигра представление за децата и всички се втурнаха да се снимат с него. Излязох през другия вход към манежа, но за съжаление прибираха седалките и явно бях изпуснал каквото и събитие да се беше състояло.
Насочих се към парка след няколко снимки, защото времето си напредваше, а от авиокомпанията ми бяха пратили съобщение да се явя три часа по-рано, защото летищата били претоварени. Реших да обиколя парка от другата страна по известната улица The Mall.Поредната катеричка ме нападна, но след като не й подхвърлих храна, се зае да преследва други туристи. Тръгнах обратно към двореца и направих няколко снимки на Адмиралтейската арка в далечината, там е и Трафалгар скуеър, с колоната на Нелсън, до която така и не стигнах. Другия път специално на разходка за няколко дни!
Пак двореца, още една обиколка на прекрасните градини около площада и обратно към гара Виктория. Рейсовете са през 20 минути, точно! Няма проблеми, взех една кофа кафе от някаква будка за изпът, но ети ти изненада, не може с кафето в автобуса. „Спокойно, има време, изпийте си кафето отвън“, е мерси. Отново през Лондон, лъскави магазини за коли, туристи, арките и паметниците, странната конска глава в една градинка… Магистралата с многото платна и на летище Лутън. Валеше доста силно и не можах да снимам от автобуса.
Естествено на летището всичко беше спокойно, нямаше опашки на чекинга, претоварено било на летищата в Лондон, не тук… Нискотарифни полети… След почивка на пейките тръгнах да обикалям магазините на летището, но не издържах и реших да мина секюритито, да не би наистина да има много хора. Приготвих багажа надлежно, според инструкциите на една холограмна машина и се качих по стълбите. Минах без проблем, дори паспорта не погледнаха. И отново чакане, единственият закъсняващ полет беше моят.
Поздрави, и приятно изкарване накъдето и да сте се запътили!
28.04.2012
София – Лондон – София
Самолет, автобус
Източници на информация за пътуването:
Самолети
Влакове
Автобуси
Време
Карти
Как да свалите карта за разлеждане без интернет през гугъл мапс за андроид
Програми за андроид телефони
booking.com: http://bit.ly/KyHjIH
london: http://bit.ly/KyHxiN
route66: http://bit.ly/KyHBiC
london underground: http://bit.ly/KyHeVj
Това са източници, които аз използвах за моето пътуване, не твърдя, че те са най-добрият избор или дават най-ниски цени. Предлагам ги като опция, която да ви улесни, но при всички положения е най-добре да направите собствено проучване. Най-полезни съвети могат да ви дадат ваши близки или приятели които са пътували, но имайте предвид, че всеки има свое виждане, съберете максимално много мнения и отсейте най-важното, пригответе се това което знаете и очаквате, всъщност да се окаже съвсем различно изживяване!
Автор: Калин Златков
Снимки: авторът
Разказкът и снимките за с лиценз: Всички права запазени!
Други разкази от Лондон – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА
Англия – едно зелено пролетно изживяване (2)
С настоящия финал на разказа на Адриана, завършваме и седмицата на Англия в нашия сайт. Искрено се надявам да ви е харесало.
В първата част на разказа обиколихме Лондон, днес ще видим замъка Лийдс, Стратфорд на Ейвън и Оксфорд.
Приятно четене:
Англия
едно зелено пролетно изживяване
продължение
Събужда ме ромоленето на лондонския дъжд. Зад завесите ме посрещат мрачните мокри шипове на кулите на парламента. Късмет! А днес е ден за разходка до легендарния Leeds Castle.
Но докато дойде време да се качим на корабче до Гринуич, дъждът спира. Само че неизменният вятър край реката напомня нашата ранна пролет, нищо че тук е краят на май.
Разходката с корабче по Темза и посещението на квартала Гринуич
са твърде популярни за туристите. Минава се покрай интересни обекти, гайд те насочва къде какво можеш да видиш, както в повечето Европейски столици, които са построени на реки. Набелязахме да посетим непременно Tower of London. Виждат се новото кметство, Ситито, Тауър бридж. Видяхме рибарската къща, в която е наемал стая Чарлз Дикенс, за да бъде по – близо до своите прототипи.
Гринуич
На пристанището на Гринуич вятърът е още по – безпощаден и усещането е февруарско. На прочутата обсерватория с нулевия меридиан не бих се спирала. Оттам се открива панорамна гледка към част от града, под нея са Кралският морски колеж и къщата на кралиците – част от Гринуичкия дворец, построена за ежедневните дейности и забавления на кралиците. В далечината е участък от града с много строителни кранове. Там е трескаво подготвяната база за Олимпиадата догодина. Единственият открит обект е само стадиона.
В Гринуичкия дворец е роден крал Хенри VIII, както и децата му. Интересна личност е бил този крал, представител на английския абсолютизъм. След сувенирите със снимки на Кейт и Уилям, тук – там на Елизабет, останалите са с лика на Хенри VIII. Има всякакви куче – касичка, коте – касичка. Например бисквити или конфитюр с прочутия крал и Ан Болейн, до всякакви китайски ключодържатели и химикали. Хенри VIII се е женил 6 пъти. Силно било желанието за наследник син, с какъвто Катерина Арагонска не успяла да го дари. Папата отказва хда му даде развод с нея и да утвърди женитбата му с Ан Болейн. През 1534г кралят скъсва отношения с папата и е провъзгласен от парламента за глава на Англиканската църква, запазила католическите традиции. Ан Болейн също не родила момче и след няколко години била провъзгласена за магьосница и обезглавена в Лодонския Тауър. По ирония на съдбата след смъртта му последователно управляват двете му дъщери – Кралица Мария I Тюдор от брака му с Катерина Арагонска и Кралица Елизабет I от брака му с Ан Болейн. През 1537г от брака му с Джейн Сиймур – любимата кралица, с която е погребан в Уиндзор, се ражда бъдещият крал Едуард VI.
След посещенито на Обсеваторията преминаваме през зеления и спокоен Гринуички парк и потегляме към
замъка Лийдс
Пътуването е около час.
Leeds Castle
повече от 30 години е отворен за посетители. Издига се на два острова насред живописно езеро. Денят е неделя и на паркинга пред замъка има много автомобили. Разбираме, че този ден тук има изложение на градинарски стоки. Но територията на парка се простира на такава площ, че вътре изобщо не е пренаселено. Тръгваме по алеите покрай красиво езеро с черни лебеди и невероятни градини. Кокетно е разперил опашка царствен бял паун, който така е привикнал с посетителите, че позволява спокойно да го снимаме. По китни полянки отмарят семейства. Деца карат велосипеди или играят с птиците от парка.
Легендата за този неслучайно наречен „Дамски замък“ разпалва любопитството ни. За 300години кралско владение през средновековието Лийдс кясъл е бил дом на шест английски кралици. Крал Едуард I купува замъка през 1278г и го подарява на своята кралица Елинор. Това се превръща в традиция на следващите владетели, което дава нарицателното име „Дамски замък”. Крал Хенри VIII подарява Лийдс на първата си съпруга Катерина Арагонска. Той отсяда тук при пътуванията си към Франция. Тук се е състояла и знаменитата среща между Хенри VIII и краля на Франция Франсис I, увековечена в известната картина „Полето на златната тъкан”, която и до днес е в банкетната зала на замъка. Последователно собственици на Лийдк кясъл са били редица английски изтъкнати фамилии. Последно през 1926г го закупува Лейди Бейли, богата наследница от Америка. До края на живота си през 1976г тя е напълно отдадена на замъка. Гостували са й известни личности като Чарли Чаплин, Ерол Флин и др.
Насладата от разходка в градините е неописуема. Черният лебед, една от най – екзотичните птици на острова, е емблема на Leeds castle. Наесен тук се провежда празник на цветята. В замъка има помещения запазени в старо обзавеждане като спалнята на Екатерина дьо Валоа. В столовата са поставени бюстове на Хенри VIII и тритему деца, портрети на Лейди Бейли и дъщерите й. Безспорна атракция са библиотеката и балната зала. Жаклин Кенеди е копирала тукашните интериори при реконструкциите си в Белия дом.
Навън английският ветрец е станал по – благосклонен . По алеи покрай езерото продължаваме към птичарника. Тук са събрани повече от 100 вида папагали и други екзотични птици. Заслужава си. С дъщеря ми продължаваме към лабиринта. Но съпруга ми вече е уморен и се противопоставя на нашата ненаситност да обиколим всичко. Нещата не вървят в наша полза, защото навлезли веднъж в този лабиринт е истински кошмар да достигнеш крайната цел – възвишение, от което пещера те води към изхода. Добре, че англичаните не разбират български! Една любезна служителка, която стои на възвишението ни предложи помощ и сравнително бързо се ориентирахме. Ако не разполагате с много време по – добре не се набърквайте в този лабиринт.
Връщайки се в
Лондон
решихме да се отправим към
Ковънт гардън
Тук имаше разминаване с очакванията ни. Покритият пазар не е кой знае каква атракция, а операта в сравнение с Виенската и Парижката не може да ни впечатли. Може би защото е прилепена към друга сграда. Продължаваме към Трафалгар скуеър, където си харесахме заведение за хапване.
На следващия ден набелязяхме няколко обекта, които да посетим. Започваме с
Лондонската кула.
Отваря в 10 ч. Отпред има няколко автомата за билети, но закупуването от тях е малко объркано. Към 10 отварят и каси, а с карта могат да се закупят билети и от информационният център. Посрещат ни охранители в бийфитърско облекло – наричат ги така, защото навремето им е заплащано с говеждо месо. Интересна е съкровищницата от кралкси бижута и короните. За да няма струпване около експонатите посетителите преминават покрай тях по автоматично движещи се пътеки. Отвън може да се види мястото, където са обезглавявани осъдените, вкл. и Ан Болейн. Черните гарвани, символ на монархията не са страхливи и позволяват снимка. Те не бива да останат по – малко от 9 на брой, за да не загине и кралската власт. Разбира се, този брой се поддържа.
Отправяме се към
Британския музей
Видяхме египетската експозиция, но търсихме нашето четвероивангелие на Иван Александър. От информацията ни насочиха към Бритиш лайбръри, недалеч от музея. Огромна сграда. Но разбира се нашето четвероевангелие е било в изложбена експозиция миналата година. Така и не видяхме таци ценна за България книга. Останахме с допълнителна разходка по лондонските улици.
Шопинг по Оксфорд стрийт
не е от най – приятните преживявания. Много народ, различни магазини, някои от които доста евтини. Въпросът е какво търсиш. Може да си купиш маркови маратонки от естествена кожа на цени по – ниски от тези у нас.
Предпочитам разходка в парк, напр. Сейнт Джеймс. Зеленина, езера, спокойствие. Катериците са много, свикнали посетителите да ги хранят и сами идват при теб. Жалко, че не носехме поне солети, за да им дадем.
На следващата сутрин се отправяме към
Стратфорд на Ейвън
да посетим родната къща на Шекспир. Пътят до там е около 2 часа. Равно, зелено. Няма планини .
Stratford-Upon-Avon, Warwickshire, UK
Малко, спокойно градче. Къщата –музей е интересна. Служители са облечени в старинни облекла и разказват в няколко от стаите. Бащата на шекспир е бил майстор на кожени изделия. Имал е и чираци. Подът на стаите е абсолютно автентичен. По времето на поета не е имало стъклени прозорци и дебели завеси са предпазвали от вятъра. Като чуеш това ти става още по – студено, а този ден си беше един от поредните за по – топло облекло. В двора ни посрещат преоблечени Ромео и Жулиета. В сувенирния магазин можеш да си купиш от книжка със сонети до вафлички и конфитюри с лика на поета – любимец на Елизабет първа.
Срещу къщата на Шекспир има постоянен магазин за коледна украса. Ухае на канела и карамфил и звучат коледни песнички.
Потегляме към
Оксфорд,
който е на половината от разстоянието от Стратфорд ъпон Ейвън към Лондон. Тук всичко се измерва в мили.
Оксфорд е приятно градче – стари сгради, много университети. Тук характерна е индивидуалната работа на преподавателите със студентите. Много известни политици и други личности са завършили образованието си тук. Влязохме в един от най – старите и престижни университети – Christ Church College. В неговата трапезария са правени част от снимките на „Хари Потър”. За жалост тя не беше отворена за посещения същия ден. Студентските общежития са също старинни сгради. Около тях е тихо и не е осеяно с торбички с отпадъци както е в българските общежития. Ние имахме късмет да влезем в залата, където става връчването на дипломите на завършващите студенти. Изкачихме се дори до покрива, откъдето се открива панорамна гладка към града. Управителят на залата като чу, че сме от България, каза с възхищение: „О, майка ми сега е на почивка там”. Добре е, че все пак се споменаваме с нещо и навън. Известно българско име тук е и Бербатов, който произнасят по много интересен начин.
Тъжно е, когато завършва всяко едно пътуване. Прощална вечер по лондонските улици. Е, все пак вече сме европейци и се пътува много по – лесно. Ако и заплатите ни се доближат малко до техните… Вечерни снимки на нощния Биг бен и Лондон ай.
Всяко пътуване си заслужава, дори и да поемеш риск. Надявам се и заболяването ми да отплува по водите на студената Темза. Беше чудесно!
Край
Автор: Адриана Чешмеджиева
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Другата Англия – на картата:
Лондон – пролетни впечатления (2)
Продължаваме с пролетните впечатлния на Магда за Лондон. Разгледахме някои неща, а днес продължаваме.
Приятно четене:
Лондон – пролетни впечатления
част втора
Прабабите на тези патици сигурно са приветствали адмирал Нелсън със същото хладнокръвие, с което позират на туристите.
Друг голям човек. „Моби Дик“ влиза в личния ми топ 10 за книги.
При тази гледка сърцето ми спря. Буквално.
Време за чай. За какво друго?
Небостъргачи.
Най-новата архитектура на мен изключително ми допада, нищо, че автохтонното население нарича например тази сграда „Исенгард“.
За този Фолксваген – бръмбар (костенурка 😉 – бел.Ст.) така и не реших дали е извращение или кичът преминава в пост-модернистичен-поп-арт.
Библиотека със страхотна архитектура, като от научна фантастика от 70те.
Баскетболно игрище на покрива.
Ново и старо отново, въпреки че стъклената фасада вече е винтидж по онзи начин, по който седемдесетарската архитектура изведнъж стана куул.
Краят на една легенда –
Карнаби стрийт
Лондончани са мили хора
и не биха оставили крал Чарлс Втори да стои с празна чаша.
Пикник на тревата.
Втора мечта се сбъдва –
Британският музей за естествена история.
Natural History Museum, Cromwell Rd, Kensington, Greater London SW9 7, UK
Снимам се със скелета на диплодок, който чакам да видя поне от 30 години.
Гигантски праисторически бозайник.
Скелетът на хищен динозавър, палеонтологията ми беше другата мечта (след малко и за третата).
Динозаврите в популярната култура.
Може да се поспори дали първото място е за тях или за мумиите.
Един от екземплярите, уловени от сър Чарлз Дарвин.
Прекрасна и огромна сбирка,
въпреки че почти 2 века по-късно моралът при създаването и, както и на тази на Британския музей е повече от съмнителен.
Трета сбъдната мечта – музеят на науката.
И третото ми желание като малка – да стана космонавт, ако може такъв, който изследва древни космически цивилизации и животни.
Естествено, нищо такова не излезе от мене. Ако науката се движеше по начина, по който си представяхме в началото на 80-те, може би щях да съм Алиса Селезньова, космо-палеонтолог. Уви, все още сме здраво вкопчени в родната ни Земя.
Музей на науката, Лондон
Все пак, за век и малко от каруците се качихме на совалки.
Останалото е много кръстосване на улици и пъбове, най-добрата бира, опитвана от мен – cask ales, много видове и боб за закуска.
Снимките от музеите са на urban traveler.
Край
Автор: Магдалина Генова
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Лондон – на картата:
Лондон
Оооооооооообичам Лондон!
Днес отново ще разгледаме Лондон, този път с помощта на Финдли. Приятно четене:
Обичам Лондон!
Обичам Лондон, защото е космополитен и многокултурен. Защото в този град всеки изглежда и прави каквото намери за добре и никой не го одумва. И с тенджера да излезеш на главата, няма да е достатъчно.
Защото всеки говори своя си език и само за 20 минути в метрото можеш да чуеш автентична реч от цял свят – от сикхите и японците до пуерториканците и африканците.
Обичам Лондон, защото мъжете не се притесняват да носят тесни дънки и унисекс чанти (които тук минават за женски бе, педе*ас с педе*ас), а жените да ходят целогодишно боси, полуголи и безобразно пияни.
Обичам Лондон, защото всички пият пред заведенията – юпита, хипстъри и обикновени безделници. Чантите с лаптопите се струпват директно на земята, както и чашите, след като се изпразнят. И защото по улиците има писоари.
Обичам Лондон, защото в Лондон да караш джип тотално не е на мода. За сметка на това са на мода органик кафета и ресторантите, сандвичите, които се правят на място, фаст фууд в кутия, дрехите от 80-те и 90-те, толерантността и усмихнатите хора.
Обичам Лондон, защото има много ейл. И всеки от стотиците барове в Сохо предлага различни марки ейл. Така само в една вечер можеш да имаш няколко различни бирени приключения.
Обичам Лондон, защото на света не е измислен по-добър транспорт от лондонското метро. Защото във влаковете има безжичен интернет, макар и платен. Защото половината център e в ремонт – нови улици, нови фасади, нови спирки на метрото. Защото криза-не криза, музеите са без пари и можеш да снимаш колкото си искаш.
И за да не ви оттегчавам повече (списъкът може да продължи до безкрай), продължавам разказа в картинки.
Да, пичове, навсякъде музиката е с пари.
Бар, ейл, бар, ейл, бар, ейл...
Някъде около Тауър Бридж, регионът, където някога са били пристанищните складове, днес е един от най-гъзарските квартали на Лондон.
Покрай реката, част от финансовото сърце на Лондон.
Италианските ресторанти са просто безброй.
Carnaby St, Westminster, London W1F 7, UK
На Карнаби Стрийт вече няма музика, но има куп други интересни неща.
Акулата в акция.
Дървените шахти все още не са изчезнали.
Либърти. Да.
Кирайският майстор прави шоу.
Фреди!
Ей така, с картата и през ремонтите се оправяме:)
Песни и танци на народите.
Великолепния Уестминистър.
Около Пикадили съркъс всичко е в ремонти.
В Сохо има всичкооооооооо.
Много мюзикъли се гледат в този град.
Къде без Бритиш Мюзиъм.
В памет.
Сейнт Панкрас днес е хотел, международна гара и разкошен за снимки обект.
За снимките благодарности на Нервната акула.
Автор: Финдли
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Лондон – на картата:
Лондон – пролетни впечатления (1)
Седмицата на Англия продължаваме с впечатленията на Магдалина от Лондон. Приятно четене:
Лондон – пролетни впечатления
първа част
Няколко снимки от Лондон от миналия месец и малко коментари по тях.
Олимпиадата вече е почти навсякъде, което донякъде е много вдъхновяващо, от друга страна се сещам в какво точно се е превърнала тя. На
гара Сейнт Панкрас
висят големи пет кръга.
Оттам тръгва и влака Евростар, който пък ме подсеща как и какво се строи в тази част на Европа, за разлика от някои други места.
Дама в розово.
Тъй като не съм свикнала тук да срещам често напълно забулени жени, не мога да преценя дали този факт ме притеснява или не, на съвсем първично ниво.
Индия – следващият имотен балон?
Сигурна съм, че таксита с картинки от Банско са кръстосвали улиците допреди няколко години.
Мери Попинз.
Един голям човек, живял в Тависток. Че къде другаде?
Характерните будки.
Техният външен вид, както и профила на такситата едва ли някога ще бъде променен. В хотела имаше няколко табели от края на 70те, любезно обясняващи, че телексът на хотела може да се ползва от 2 до 4 следобед, но така и забравих да снимам този пореден символ на британския консерватизъм.
Да не забравяме откъде тръгва
почти всичко голямо в музиката.
Една мечта се сбъдва –
Британският музей.
British Museum, Great Russell St, Camden Town, Greater London WC1B 3, UK
Розетският камък
и историята на Шамполион от тази книжка на Магдалина Станчева ме караха да мечтая за живота на археолог – лингвист.
От всички безценни артефакти в музея естествено най-интересни са мумиите. Котешките приличат на играчки, а другите изобщо не изглеждат страшни. Все пак е забавно да си представиш как нощно време се разхождат из залите на музея, играят на шумерска дама или свирят на лири, останали от времето на Орфей.
Say ‘Hi’!
Седмица след кралската сватба
в града всичко все още е сватба.
Човек със сини торби.
Тези балкони
ме карат да мечтая.
Истинският джентълмен винаги носи
бастунче или чадър.
Старо и ново,
най-обичайната гледка в Лондон.
Червенокосо момиче
в Сохо
Тя е траш и не се срамува да си го признае.
Добре дошли на
междугалактическа станция „Уестминстър“.
Очаквайте продължението
Автор: Магдалина Генова
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Лондон – на картата:
Последни коментари