Archive for the tag 'Ломе'

юли 11 2012

Африкански перли

Днес Домосед ще ни  води до няколко от най-забележителните места в Африка. В края ще разкаже и за градовете, които могат да служат като база за посещението на вулкана Нираронго в Конго, планинските горили в Руанда, Ламу в Кения.

Приятно четене:

Африкански перли

вулканът Нираронго в Конго, планинските горили в Руанда, Ламу в Кения и Капското растително царство

Вулкан Нирагонго, Конго

 

 

Когато нямаш много време да обикаляш Африка, но пък имаш достатъчно информация и натрупан опит, подхождаш избирателно. Избираш перлите! Ето четири от тях, които биха могли да се вместят в една програма от три декемврийски седмици, в която гражданската авиация играе основна роля. И четирите заслужават повече образи, отколкото думи, затова и тази сводка не би трябвало да излезе многословна. Освен, ако не се отплесна на избистря и политиката.

Перла 1:

Вулканът Нирагонго

Срам ме е да си призная, че за 10 години в Африка не бях чувал нищо за този вулкан. И добре, че беше Сашо Шинков (същият – фотофорумец Жбъц) да свирне да го качваме. Работата е там, че и много други хора не го знаят, а и тези които го знаят, не смеят да припарят до него. Защото е в Конго*. А Конго е успяло някак си да си създаде лоша репутация сред световното туристическото братство, без представителна извадка от въпросното братство да може да се похвали със собствени наблюдения. Отделно, че и да припариш до Конго, не е сигурно, че ще те пуснат и до вулкана. Години наред националният парк е бил затворен под страх от най-различни евентуалности.

Вулкан Нирагонго, Конго

 

Даже и сега, декември 2011, когато имахме шанс да се качим свободно до ръба на кратера, до съседния вулкан Нямурагира не ни пуснаха. И не защото си играeше на изригване. Ние точно това търсехме и знаехме, че има удобни наблюдателници на безопасно разстояние. Но в гората имало или нямало някакви същества, с които било или не било препоръчително да се срещаме, даже и да сме си платили екотаксата на входа – не то шимпанзета, не то горили, не то герили. Екотаксата или разрешителното да се изкачим е трицифрена в долари даже за една вечер, но и за миг не съжалихме, че останахме на ръба на кратера цели три. За подслон служат няколко двуместни „кучешки къщички“, които са се закрепили някак си на стръмнината и са оставили място за още две-три палатки.

Nyiragongo Volcano, Вирунга, Демократична република Конго

 

 

Не мога ди си представя, ако тоя вулкан се беше оказал в Щатите или Европа, или даже в някоя от съседните по-отворени за туристи африкански страни, как биха се справили властите с полагащия му се интерес. Ръбът е тесен. Като пиринско конче. Не можеш да обиколиш кратера без, най-малкото, алпинистки осигуровки. А не можеш просто да се качиш сутринта (3470 м) и да слезеш следобед. Тоест – може, но няма смисъл. Трябва да останеш поне една нощ. А ако се случи облачно и мъгливо – поне още една. А и повече. Хипнотичното въздействие на врящото езеро лава започва със здрачаване и те държи с часове просто заковал поглед (и фотоапарат, ако имаш под ръка, най-добре със статив) в … Геената. Говорим си за глобално затопляне, климатични промени и колко голямо и в много отношения необратимо влияние можело да окаже човечеството върху земната природа. С глупостта си, самонадеяността си или просто с присъствието си. И после заставаме на ръба на Нирагонго и изведнъж усещаме, че самочувствието ни е твърде преувеличено. Това, дето ври там долу в кратера, ни най-малко не ни е подвластно. Когато намери за добре ще изригне, най-вероятно през процепи в склоновете, а не през кратера и ще изравни със земята града в подножието си. Гома. За последен път го е правил 2002-ра.

Вулкан Нирагонго, Конго

Вулкан Нирагонго, Конго

Вулкан Нирагонго, Конго

Вулкан Нирагонго, Конго

А освен че не ни е подвластен, светът не и чак толкова голям, колкото си представяме, че е.

 

На заслона с кучешките колибки застигнахме трима италиански вулканолози, заети с изследвания. Те даже имаха смелостта (и разрешителното) да се пускат на стометрови рапели до втората тераса в кратера. Качих няколко снимки и тримата бяха разпознати поименно от живеещия в Мексико баща на един приятел от Куинсланд, Австралия. Мдааа …

Перла 2:

Планински горили

Планински горили, Руанда

 

Обитават района с вулканите, който е споделен между три отделни държави, благодарение на галантното остроумие на европейските съставители на карти от Епохата на Рязането на Африканската баница (краят на XIX век). Зоната е на теория

национален парк и в трите държави – Конго, Руанда и Уганда.

В случая избрахме по-утъпканите пътеки на

Руанда

Туристическата индустрия е възкръснала няколко години след геноцидския хаос и се е развила до добре смазана машина. С високи цени и строги правила, така че и горилите да оцелеят без нито да се опитомят, нито да се отчуждят от хората, и чуждениците да си нащракат снимките, и местните хора да осъзнаят, че горилите са дар божи, но не под формата на печено месо.

Фигурата – икона – в съхраняването на планинската горила като животински вид е Даян Фосет, американска зооложка, едновременно изследвала ги и защитавала ги от бракониерите до смъртта си (от удар с традиционното за Руанда оръжие мачете) през 1985-та. В наши дни всички горили в парка са познати на рейнджърите поименно (президентът на страната именува бебетата на кръщелна церемония веднъж годишно) и понякога в крайни случаи им се предоставят безплатни медицински услуги. Това може да се разглежда като намеса във вътрешните работи на природата, рядко допустима за по-способни да оцелеят сами в условията на XXI век видове (антилопи, лъвове, слонове, крокодили), но залогът е голям – и за биоразнообразието, и за хората. А и никой друг вид не страда директно от протекционистката политика на човека към най-близките му роднини.

Квотите за посещения са строго ограничени, а също и времето на деня

Приемният час е между 10 и 12 сутринта, като всички записали се туристи се събират на кафенце в офиса на парка за разпределение по групички от 6 – 8 души. Разпределението ужким става по нивото на фитнес на хората, но по-голямо значение има колко им е проходима колата. Нашето бусче не беше даже 4×4 и затова ни се падна сравнително лесно достъпна откъм границата на парка семейна група горили. Което беше своего рода късмет, защото това беше групата на един много големият мъжкар, успяващ да поддържа без предизвикателство харем от 4 съпруги и 17 деца. Едното – съвсем малко и любопитно. Още не кръстено.

Планински горили, Руанда

 

В самата планина пътеките са утъпкани само условно, а горилите не са и длъжни да се съобразяват с тях. Нашите си бяха утъпкали гнездото сутринта и мързеливо си се въргаляха в него. Следотърсачите (повечето бивши бракониери) го бяха открили и оповестили горе-долу как да стигнем до там по радиото.

Като придвижването всъщност беше от долу към горе по един стръмна, но затова пък хлъзгава урвичка, виеща се между кореняците на непреценимо колко високите дървета. Безпокойството, че една от прилепилите се към групичката ни три американки няма да може да изпълзи, а покрай нея и цялото начинание ще пропадне (групичката не подлежи на разцепване), беше съвсем реално. Наложи се водачът да използва ръчна подемна сила, комбинирана с някакво заклинание като на Патиланчо към баба Цоцолана, за да се доберем до гнездото. Мъжкарят с посребрелия косъм ни хареса и добави към туристическия продукт безплатно допълнително развлечение – игра на криеница и гоненица с елементи на мистика и съспенс в условия на тежък екваториален дъжд. Остави ни половин час за снимки, а втория половин час, точно като се отвори небето и рукна, ни поведе заедно с домочадието си в най-гъсталачестите дебри и усои на територията на националния парк. Да ни остане като приятен послевкус удовлетворението, че същинско приключение е било да ги зърнеш. Званието „заслужил приключенец“ се удостоверява от администрацията на парка с грамота на френски или английски (или японски от следващата версия) с подпис и печат.

Перла 3:

Ламу

Кения

Ламу, Кения

Ламу е градче на Индийския океан

в отсечката от крайбрежието суахили, паднала се на държавата Кения. Културно, исторически и лингвистично крайбрежието суахили се простира от Африканския рог до Мозамбик. Но е трудно е да се обясни какво точно е суахили. Освен език, който е разбираем език и във вътрешността на страната, та чак и в Руанда, а за цяла съседна Танзания е официалният език. Не е нация, не е държава, нито е било някога. Не е етнос, не е раса, не е религия, нито е ограничено в рамките на една религия. Но точно в Кения суахили има известен расово-етнически и религиозен смисъл. Папата може и да чете на Великден Urbi et Orbi на суахили, но в Кения стереотипният суахили е мюсюлманин с метиски черти, живеещ на морето. И занимаващ се от векове с морска търговия. С ветроходни гемии от първи род.

Лодка – Ламу, Кения

 

Но търговията не върви.

Пазар – Ламу, Кения

 

Още по-малко – туризмът. Оплаква се Саади, докато ни пече и валя в подправки прясно уловената риба на лодката. Че туризма го няма никакъв, знаехме. Откакто една нощ през октомври пирати отвлякоха французойката от собствената ѝ къща на брега …

 

Вила на океана – Ламу, Кения

… и я оставиха да умре без лекарствата си в Сомалия, малко европейци се осмеляват да припарят. А е жалко, защото

Ламу е много симпатично местенце и заслужава морална подкрепа да се съхрани

Европейците, които в по-добри времена са идвали тук на море, са били смесица от сезонни летовници и виладжии. Вилите им са предимно реставрирани стари конаци, някои на три и четири ката, които са част от чара на градчето. Но сега и виладжиите ги няма. И ние с Р., с която сме се застигнали в Найроби от различни африкански посоки, освен с „частна“ гемия разполагаме с цял един такъв безупречно поддържан конак и всички благини на топлото море сами за себе си.

Вила на океана – Ламу, Кения

южни плодове

Индийски океан – Ламу, Кения

 

И цялото стъргало – тясна уличка с дюкянчета, по която две магарета трудно се разминават!

За французойката и пиратите знаех, но за интригите около

Восточный вопрос на XXI век (в случая Източно-Африканския въпрос)

не бях запознат с подробностите. Залогът е голям. От една страна Кения планира да построи огромен карго терминал точно тук. А именно – оттатък остров Мандла в залива Киунга, който иначе се води природен парк. Хем да се вдигнел стандартът на района и спечелело доверието на метисите сухаили, хем да се отворел коридор към изолираната във вътрешността на континента нова петролна държава Южен Судан. Обаче отвъд границата с пиратските територии на де-факто несъществуващата държава Сомалия от край време функционира пристанището Кисмайо, което е толкова безмитно, че обезсмисля всякаква лоялна конкуренция.

Лаф-мохабетът на чичовците в кафенето на местния хаджи Ахил

се върти около перспективата Кисмайо да се разруши с военноморска сила. Ето, флагманският катер на военноморския флот е акостирал в пристанището! (Онова, което има силует на замък на острова, е вилата на един италианец)

Индийски океан – Ламу, Кения

 

Ама за война трябва повод. Този с французойката дали е добър? И дали поредният военен конфликт, бил той и с победен край, ще подобри живота в Ламу. Във всеки случай надали ще върне летовниците и виладжиите. Но дали някой вече разчита на тях? Май вече са ги прежалили. Ето, даже Саади, който си обича и гемиите за разходка, и пустеещото сърф-училище, е готов да ги зареже при първа отворила се от новото пристанище възможност. Станало им е ясно, че туристопроводите са далече по-ненадеждна инвестиция от петролопроводите, щом могат да пресъхнат от един едничък инцидент и то с възрастен човек в инвалидна количка, който и без друго не би оцелял сам.

Страшното е, че тая рецепта е приложима навсякъде на света. Даже и в Черно море. Да обърнеш общественото мнение срещу природата и туризма, за да си прокараш петролопроводите е от лесно по-лесно.

Вила на океана – Ламу, Кения

Перла 4:

Капското растително царство

В Западнокапската провинция на Южна Африка,

покриваща цялото царство на растителността фейнбос (фин храсталак, афр.), нов карго терминал не се планира (Съществуващите носят достатъчно голям риск за замърсяване със суров петрол например, но пък в страната си има и функционираща служба/баня за изкъпване на цъмбуркали се в нефтено петно пингвини). Девствената природа в резервата Де Хоп, източно от Иглен нос, се беше пременила съвсем като за празник. Предполагамо – от ревност да не изпадне от групата на перлите. Във всеки случай стабилно тихо и слънчево време за неколкодневен пешеходен преход сред многоцветната феерия на цъфналия фейнбос още през декември е голяма рядкост.

Цвете – Западнокапска провинция, Южна Африка

Цвете – Западнокапска провинция, Южна АфрикаЦвете – Западнокапска провинция, Южна Африка

И малко за градовете по пътя към перлите:

Кигали

Кигали, Руанда

Кигали, столицата на Руанда,

е удобен изходен пункт. В бара на Hotel des Mille Collines. От поклоннически съображения. Защото e неделя и басейнът работи. Както е писано в „Една неделя край басейна в Кигали“ от Жил Куртеманш. За трагичните събития от април 1994 и героите, успели да спасят поне тези, които са намерили убежище в този хотел (който в друга екранна интерпретация на същата история се явява като Hotel Rwanda). И барът работи за по една биричка Mutzig за сгряване преди ритуалното потапяне.

Водата е учудващо хладна предвид близостта до Екватора! Градът по неделно му пустее и единственото друго отворено е музеят на геноцида. В музея има гаднички нецензурирани снимки от дните на касапницата и ако не си чел и следил историята от други автори, е достатъчно информативен, за да ти я разкаже. От гледната точка на текущата власт. Особено в коментарите за ролята на Франция и ООН. Обяснено е за тутсите и хутутата от изобретяването им от белгийците, до елиминирането им като расови, етнически, кастови или социални категории в наше време. Има и зала на солидарността с други държави, страдали от геноцид. Армения примерно. По ирония на политиката, точно по тая тема са на едно мнение с Франция, че да се налагат исторически оценки със закон е напълно нормална демократична практика. От картата научавам как е Грузия на руандийската версия на езика суахили – Jeworujiya.

Шашнат съм от Кигали – все едно град от Първия свят.

При това изблизано чист. Всичко около тебе сякаш се оглежда в недоумение – как точно на нас можа да ни се случи тоя геноцид. Както аржентинците недоумяваха за ексцесиите на своята хунта през 70-те. Тия нормални добре облечени хора, работещи в чисти светли офиси, пазаруващи по молове, хапващи дизайнерсйки сандвичи и посръбващи капучино в еспресо барове, възможно ли е по-малко от едно поколение в миналото да са се избивали един друг с мачетета край импровизирани улични барикади? Но факт е, че тоя геноцид ще остане най-важното определящо националната идентичност събитие в историята на руандийската нация. Коментираме дали е само от наливаните потоци помощи на Гузната съвест на Запада след геноцида. Но Западът няма славата за чак такъв алтруизъм.

Руанда няма ресурси

Но има претенции за некорумпирано и ефективно управление. И на теория работеща демокрация. При която властта не се е сменяла вече 17 годни. Впрочем в демократична Южна Африка – също. Дали тази комбинация е достатъчна да се изгради една Швейцария в Африка, която да стане основен континентален финансов хъб. Една от политиките в това отношение е да изхвърлят френския в полза на английския език. Постепенно, но целенасочено. Не можеш да отучиш старите от езика, на който са се образовали, но да научиш младите на друг става лесно. Едно, че Президент-Визионерът Кагаме си има отколе зъб на големия брат в Париж заради ролята му преди, по и след ония събития. И второ, че Руанда предпочита да се приобщи към по-развитите си англофонски съседи от изток, нежели с хаотично франкофонско Конго от запад, с което ги е свързала иронията на колониалната история и някакви Велики войни в Европа в началото на XX век, които за африканците са нямали никакво отношение.

Но май ще им трябва да понаучат и китайски. Китайците играят ролята на основен доларовносител. Не знам колко руандийци вече са си патили от китаец началник обаче. Има шансове да проплачат за добродушните европейски колонизатори, като им дойде на главата. Пътища китайците им строят безупречно. За една година – повече отколкото Бойко Борисов може да предаде за два мандата. При това асфалтът трае доказано повече от един тропически сезон. И всички мотоциклетисти носят каски. А, когато са такси, осигуряват каска и за пътника.

Месарница – Кигали, Руанда

Гома

Конго*

е всичко това, което Руанда не е. На никого и през ум не му хрумва да кара мотор с каска, притежанието на найлонова торбичка не е подсъдно, асфалтираните пътища са дефицит, корупцията се чувства у дома си, а се говори, че избягалите от Кагаме руандийски хутувски чети – също.

Гома е двумилионен град на брега на езерото Киву,

затрит преди 9 години от точно този вулкан, който бяхме тръгнали да изкачваме. Възродил се е хаотично, като къщички и дюкяни са изникнали направо върху постилката от застинала лава. Постоянно работи сеизмологична наблюдателница, която прави измервания на геотермалната активност. И би вдигнала тревога, ако показателите почнат да проявяват ексцентричност. Друг е въпросът, ако се стигне до тревога, дали властите имат план какво точно да направят.

Гома, ДР Конго (Заир)

Освен икономически център на източната половина на държавата, Гома е и главна регионална база на сини каски с индийски, руски, южноафрикански и най-различни други пагони. За по-интересно

случваме на общи избори. Оспорвани!

Конгоанската теория и практика познават само един метод за оспорване на избори – с огнестрелно оръжие. По стечение на обстоятелствата обаче, седящият президент Кабила, претендиращ, че си ги е спечелил честно и демократично, произлиза точно от източната, говореща суахили, част на страната. Та оспорването се провежда в западаната и сме лишени от възможността да предадем сведения от първа ръка.

Паметник на Чукудуто (Тротинетката) – Гома, ДР Конго (Заир)

 

Чукудуто (тротинетка от най-тежка категория)

и товарният самолет делят пазара на транспортни услуги. Градската управа е предпочела да отдаде почит на чукудуто, издигайки му грандиозен паметник на кръговището пред централна поща. В която срещу $2, можеш да направиш експеримент да пуснеш картичка до извън Африка. Половин година по-късно не се е получило потвърждение за получване.

Гома, ДР Конго (Заир)

Найроби

Кения

Найроби, Кения

За Найроби е ставало дума и преди.

Този път, вече настроен на вълна насилие, геноцид и пиратство, размотавайки се из центъра, краката сами ме отведоха в

мемориала на дебюта на Осама бин Ладен

на световната терористическа сцена. Когато на 7 август 1998 взривиха бомба пред американското посолство, от която пострадаха шепа американци и няколко хиляди кенийци. По-стечение на обстоятелствата инцидентът започнал с престрелка, която привлякла сеирджии и на улицата, и по прозорците на съседната висока сграда, и точно те паднали жертва. А срутената сграда не е посолството!

Мемориал на жертвите от атентата в Найроби през 1998г, Кения

 

Май се отплеснах и избистрих политиката …

Честита Нова година!

Гущер – Западнокапска провинция, Южна Африка

 

Д.’12

Илюстрации:

Congo 2011: Goma
Congo 2011: Nyragongo
Rwanda 2011
Rwanda 2011: Mountain Gorillas
Kenya 2011: A Swahili Guesthouse
Kenya 2011: Lamu
Kenya 2011: Nairobi
SA 2011: Dunes and Fynbos

________________

* Демократична република Конго, да не се бърка с Република Конго, което е друга държава с различна история, а и двете да не се бъркат с група Kongos:

 

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Общо Африка – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

 

7 коментара

апр. 18 2012

Африка пеша (10): Того. Където можеш да получиш пари ;)

Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегалпообиколихме из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, празнувахме Коледа в Сенегал,  после видяхме как живеят в прогонените християнски села в Сенегал. Открихме западноафриканското Мали и мистериозната „Страна на догоните“Обиколката на Мали беше удължена а за последно бяхме в  Буркина Фасо.

Днес ще обиколим Того, където на плажа можете да правите „всичко“, където африканец може да ви даде пари и  (по личните впечатления на редкацията) страната на най-добрите консултанти

Имайте търпение да се зареди – снимките са много

Приятно четене:

Африка пеша

част десета

Того. Където можеш да получиш пари 😉

Того – най-накрая отново до океана. Най-накрая една истински зелена страна. В Того влязохме сравнително бързо с шегите на полицаите от Буркинската граница и последвалите ги Тоголийски колеги относно Христо Стоичков и Бербатов, които бяха единствената асоциация с България : ) След като бяхме наричани „тубаб“ в северна Африка, после станахме „насара“, тук вече имахме ново име – „йово“. Така наричаха белите и децата пееха след нас песента за йово: „Йово, йово добър ден! Как си? Мерси!“

 

Атлантически океан – Того, Западна Африка

 

 

Другата видима разлика с Буркина е, че тъй като тук мюсюлманите са малко, баровете станаха много. Във всяко селце, колкото и да е малко, може да няма хляб, но поне един бар има. Пиеше се най-много местната бира и някакъв местен джин, направен от палми и имащ вкус на люта ракия първак. (литър струваше около 3 лева)

Тоголез – Того, Западна Африка

 

 

Веднага ни взе лъскав джип до първия

град Дапаонг

на 40км от границата. Беше собственик на верига аптеки в района и отново с личен шофьор. Хубавото беше, че знаеше английски и ни пускаше местна музика. След като ни остави в началото на града пред аптеката си, се наложи да извървим цялото разстояние до края му, което не беше малко. След дълго чакане спря камион, без дори да сме му махали. Вътре имаше трима симпатични тоголийци*, които не знаеха дори и френски, но се разбирахме идеално с международния език с жестове и усмивки. Пожелахме да ни оставят 20-тина километра преди град Манго, за да къмпираме и продължим на другата сутрин. Напалихме си огън и си наготвихме чуден ориз след което гледахме филм : )

На сутринта ни взе друг камион до Манго и след бързото разглеждане на градчето и задължителното закусване в местното ресторантче, продължихме.

Камиони край пътя – Того, Западна Африка

 

Пътят беше тесен, с огромни дупки и на планинските места със завои. Движение почти нямаше, освен многобройните мотори и камиони. Камионите бяха супер стари и счупени и толкова претоварени, овързани по всякакви начини от всякъде, наклонени на една страна, клатушкащи се едва едва по наклоните. Почти на всеки километър виждахме развален камион на пътя, понякога преобърнат с разпилян товар наоколо. Веднъж стопирахме близо до един такъв аварирал камион и шофьорът дойде да си говори с нас. Каза, че от шест дни чака на пътя да дойде някой на помощ.

-Кога ще дойдат – попитахме го със съчувствие

-Няма да е днес – отговори

-Какво возиш?

-Сусам. Карам го от Буркина за пристанището в Ломе. От там заминава за Китай.

Пътен знак – Того, Западна Африка

Странен знак?

 

 


От Манго ни взе мерцедес с полицай и цивилен вътре. Почти не говореха и ни закараха до

Кара,

градът, до който имаше малка планина, в която мислехме да се разходим няколко дни. Когато слязохме обаче шофьорът каза : “дай 5000 франка”. Отговорихме му, че сме на стоп и не ни е казвал, че трябва да плащаме. „Тук е Африка. Няма нищо безплатно” – отговориха. Обяснихме им, че целия път до тук сме изминали на стоп и никога не сме плащали. Не можеха да повярват. Казахме им, че публикуваме снимки и истории в интернет за цялото пътуване, ако не вярват може да прочетат. Питаха ни ние взимаме ли пари за това. „Правим го безплатнно” отговорихме. Полицаят ни заплаши, че ако не платим ще ни води в районното. Казахме им: „ок, да вървим в районното”. Те обаче се отказаха и си тръгнахме. Колата не беше такси и нямаше право да ни иска пари. Тук такситата са с жълти номера.

 Того, Западна Африка

Палатка – Того, Западна Африка

 

Купихме храна, филтрирахме вода и тръгнахме нагоре по хълмовете. Ходихме 1-2 часа и започна да се стъмва. Успяхме след дълго търсене да намерим място за палатката сред етажираните градини. На другия ден си купихме папаи и банани от местните и продължихме нагоре. Минахме през няколко села и никой не ни безпокоеше за нищо. Дори често ни канеха да пием с тях местната бира и джин и да ядем с тях. Всички ни поздравяваха с добре дошли, но никой не ни искаше „кадо” или пари, никой не ни нападаше да ни предлага нещо. Всъщност дори нямаше къмпинг или хотел в цялата планина и едва намерихме къде да ядем в единствения фуфу ресторант в едно от селата.

Фуфу е местното ястие,

което се прави от иням (голям зеленчук, наподобяващ на вкус на картоф) и се бие с часове с дървена бухалка. Прилича на сурово тесто и се яде с ръце като се топи в сос. Хапнахме и тръгнахме към върха. Останахме да спим непосредствено под върха, но място за палатка нямаше и спахме само на чували. Гледката наоколо бе странна. Цялата планина беше изгоряла. Тук е традиция да се изгаря всичко в сухия сезон, за да се натори почвата и да се изчисти сухата трева. Във всички държави до сега земята наоколо беше изгорена (дори в националните паркове).

Приготвяне на фуфу – Того, Западна Африка

В приготвянето на фуфу обикновено се включват двама души.

Тоголези с домати – Того, Западна Африка

Домати

Връх – Того, Западна Африка

Върхът

 

 

На другия ден изкачихме върха и се върнахме в селото да ядем пак фуфу. Бяхме на 20тина километра от града и тръгнахме да се връщаме пеша. След час вървене ни качи пикап отзад в каросерията, понеже вътре беше пълен с домати. Остави ни в Кара, което се оказа доста голям град и трябваше да ходим часове, за да излезем и да спим извън града. Намерихме чудно местенце за спане върху една голяма скала. На другата сутрин след час чакане на празния път ни взе мъж за 20тина километра. Хапнахме фуфу в селото, където ни остави и продължихме. След още дълго чакане ни взе пикап в каросерията до следващия

град Сокоде

Тук доста често ни взимат отзад в каросерията и е много забавно и прохладно. По пътя шофьорът спря в едно село, за да ни черпи фуфу и отново ядохме. Това беше най-разпространената храна тук и струваше само около 0,30 лв., въпреки че се приготвяше с много труд и пот.

 

 Дърво – Того, Западна Африка

 Село – Того, Западна Африка

На върха – Того, Западна Африка

На върха

Дърво – Того, Западна Африка

Дърво – Того, Западна Африка

Атлантически океан – Того, Западна Африка

Печени катерички и бобри – Того, Западна Африка

край пътя продаваха печени катерички и бобъри

 

 

 

 

 

След като излязохме от Сокоде пеша и повървахме малко по пътя, спря кола с французин. Оказа се, че са 2ма французи – Дидие и Ерви. Дидие пътуваше с колата, а Ерви го следваше с мотор. Или по-скоро колата следваше мотора. Оказа се, че и те отиват към Ломе, но пътят беше много и нямаше да можем да го вземем на същия ден. Решихме да останем с тях и да продължим на сутринта. Бяха около 50-годишни, но всъщност бяха точно като нас- спяха на палатка и си носеха всичко необходимо. За пръв път до сега срещахме някой да спи в дивото като нас- без къмпинг или хотел. Дори хората с кемпъри и оборудване винаги искаха да спят на къмпинг, все едно има значение къде ще си паркират кемпера.

Ломе, Того 

 

 

Изкефихме се много на двамата французи и на всичкото отгоре Ерви беше фотограф и подготвяше изложба със снимки от целия свят. Оставаше му само Африка, за да завърши всички континенти. Щеше да обикаля 3 месеца сам с мотора из Африка. А Дидие си тръгваше след 2 седмици, след като продаде колата си. Стигнахме до

Ломе

и останахме там с тях още една вечер. Водиха ни на хубави плажове и ни оставиха на един къмпинг на 15тина километра от града. Къмпингът се държеше от възрастна германка и беше много добре направен. Спахме само за по 3 лв на човек (което за столицата е много добре) и дори имаше интернет. За наша изненада видяхме в къмпинга джипа на Майкъл- германецът, който ни закара до Бамако! За съжаление обаче Майкъл си беше заминал, оставил беше само колата си тук. Ние пък си оставихме раниците и поехме с малките раници към най-високите планини около Кпалиме, близо до границата с Гана.

Печени катерички и бобри – Того, Западна Африка

даже главите им се ядяха на шиш

Печени катерички и бобри – Того, Западна Африка

 

 Африканци (тоголези) – Того, Западна Африка

Лодки в Ломе   – Того, Западна Африка

Всички серат на плажа в Ломе   – Того, Западна Африка

Обикновена сутрин в Ломе - всички акат на плажа. Разходките по плажа не са много приятни след това. На по-туристическите плажове задължително имаше табела: "Срането забранено"

След дълго ходене на излизане от Ломе накрая ни взе един луксозен джип до края на града. Беше черен, който живее в Париж. Когато му казахме, че сме дошли на стоп до тук, той извади 10 000 франка и ни ги даде. Не искахме да приемем, казвахме, че няма нужда, но той повтаряше „I know, I know” и настояваше. Бяха над15 евро! За пръв път някой африканец ни даваше пари– при това толкова много. Щастливи, доволни и богати продължихме пътя си.

 

 

Взе ни още един джип за няколко километра. Попита ни дали не сме били в Сенегал. Каза, че ни е качил и там на стоп и ни е познал. Дошъл е от Сенегал до тук със самолет и сега отново пътищата ни срещнаха. Този път решихме да се снимаме, за да си спомним, когато се срещнем отново.

След това спря пикап и човекът вътре дълго ни разпитва преди да ни качи: защо пътуваме без пари, за какво се борим… Оказа се поредния пастор, който ни покани в неговото село. Искаше да ни покаже църквата, която строи и да ни запознае със семейството си. Знаеше английски и му беше много интересно да разбере нашата цел. Не можеше да повярва, че никой не ни плаща за това, което правим и пишем и постоянно питаше: „Каква ви е печалбата от това” Обяснявахме му, че се забавляваме и , че го правим за удоволствие, но за него това да спиш навън и да пътуваш на стоп беше истинска саможертва. Обясни на помощника си нашата история и той също не можеше да повярва. Толкова се впечатли, че ни даде 1000 франка! За един ден два пъти ни даваха пари…и това ни се случваше за пръв път в Африка. Явно в Того хората са щедри и съпричастни.

 

След като ни показаха църквата, която строят, ни поканиха в старата църква да се помолим. Беше наистина странно изживяване. Пасторът викаше и надъхваше хората, след това всички пееха и танцуваха и изведнъж всички почваха да бучат и да викат безразборно. Обясниха ни, че така гонят лошите духове. В Африка имало много и трябвало по-шумно да се молиш, иначе дяволът щял да се настани там. Викахме, пеехме и танцувахме с всички, като цяло беше голяма забава, но когато ни казаха, че трябва в 4:00 сутринта да отидем да се молим отново, не се зарадвахме толкова. Обяснихме им, че не можем да ставаме преди изгрева, против естествения ритъм на живот е. Те настояваха доста и накрая им казахме,че ще опитаме да станем, но не обещаваме нищо. Така хората ставаха всяка сутрин в 4:00, отиваха в църквата и след песни и танци се прибираха и си лягаха отново да спят. Ние, разбира се, не успяхме да станем, въпреки опитите на пастора да ни събуди. Бяхме си легнали почти в полунощ и ставането по тъмно ни се струваше най-малкото нездравословно. На сутринта се разделихме и тръгнахме пеша към пътя, който беше на 5 км от селото.

Оказа се, че малкото село има няколко църкви, но на различни Евангелистки религии. В Того повечето хора бяха християни и имаше най-различни Евангелистки църкви. Джизъс беше звезда, продаваха се лепенки и навсякъде имаше надписи от сорта : Jesus loves you! Jesus is able! Jesus can set you free! и подобни. Дори на Гената често му викаха Джийзъс. След като повървяхме 10тина минути по черния път, джипът на пастора отново ни настигна и ни качи. Каза, че не можел да ни остави така на пътя и ще ни закара до селото. Там се разделихме и продължихме стопа към планината.

Взе ни един джип и след него един голф с 4-ма човека вътре и ни остави директно на разклона за връх Агу- най-високия връх в Того- към 1000 м. н.в. Там обаче се оказа, че има вход за планината- 5500 франка (към 10 евро!). Директно си тръгнахме и решихме,че ще се качим от друго място. Намерихме малка пътечка няколкостотин метра по-надолу и я хванахме.

В гората – Того, Западна Африка

 

 

 

Скоро се озовахме в истинска джунгла с всякакви видове плодове – папаи, авокадо, банани, манго… Не бяха на никой, просто си растяха навсякъде в гората. Изядохме 3 папаи наведнъж, докато се наситим, бананите и авокадото бяха зелени още. Беше прекрасно да късаш плодове от дърветата и да ги ядеш. Ядохме дори какао, което беше много вкусно. Парадоксално беше как е пълно с какаови дървета навсякъде, но никъде не намерихме шоколад. А в Европа шоколад има навсякъде, но какаови дървета не се срещат. Купихме 5 авокада от една жена общо за 0,50 лв! Не можехме да се наситим на пресни плодове. След пустинята и сахел тази зелена планина ни изглеждаше райска. Продължихме нагоре към върха през селца и пътечки.

 Деца – Того, Западна Африка

Деца – Того, Западна Африка

Деца – Того, Западна Африка

Деца – Того, Западна Африка

Банан – Того, Западна Африка

Борба с бананите

Ананас – Того, Западна Африка

Какао – Того, Западна Африка

 

 

 

Африканци (тоголези) – Того, Западна Африка

Срещнахме се с един растаман, който ни покани в неговата къща в дивото. Бяха 2 малки кирпичени постройки на красива полянка с плодове, цветя и много зеленина. Наблизо нямаше други къщи и гледката към планината беше прекрасна. Питахме го как си е направил къщата-трябва ли да купува земята или просто идва и се настанява. Каза, че просто е дошъл и се е заселил. Изглеждаше прост и красив живот, въпреки че не можахме да разберем от какво се издържа растата. Живяхме там 2 дни, без да правим абсолютно нищо, ядяхме плодове, правехме си ориз на огъня и свирехме на джембето и китарата, които имаше. Мислехме си, че сме попаднали в рая, лежахме на тревата по цял ден и гледахме планината. Така заспахме вечерта край огъня, без палатка и без чували под звездите. Всеки рай обаче има своя ад. На сутринта се събудихме целите на червени петна, които се увеличаваха и сърбяха ужасно много. Упшалихме се, че е от местната вода, която изглеждаше доста съмнителна. А най-страшната болест тук е билхарзия, която се хваща от къпане в заразена сладка вода. Малки червейчета ти влизат под кожата и се размножават в кръвта ти и първите симптоми са обрив. Растата ни убеждаваше, че е от някакви малки мухички, които хапят сутрин. До следобед обрива намаля, въпреки че през цялата нощ усещахме силен сърбеж. На другата сутрин обаче отново се появиха нови червени пъпки. Решихме, че е време да си тръгваме от този рай и поехме отново към върха. Растата искаше да дойде с нас. След няколко часа ходене през селца и зелени гори, стигнахме върха. Там обаче се оказа военна база и не ставаше за къмпиране. Решихме да слезем до града и да минем през местната болница за да видят обрива. Растата отново настояваше да дойде с нас, въпреки че се опитвахме да му обясним, че пътуваме на стоп и 3ма души ще е трудно, той не се отказваше. Като цяло почти не се разбирахме, той не знаеше и френски много-много. Дойде с нас до пътя и когато започнахме да стопираме, той каза: „ неее, това не е такси, трябва да махате на такситата.” Отново му обяснихме, че не искаме такси, пътуваме на АВТОСТОП. Накрая ни спря един Мерцедес и след като питахме дали е безплатно той се съгласи да ни закара до града, който беше доста близо. Растата се качи с нас. Казахме му, че така пътуваме през цялото време- на автостоп.

 

– Заеш ли какво е автостоп – попита той шофьора

– Не – беше отговора

Хората тук не бяха чували за автостоп. За тях, ако махаш на пътя означава, че искаш такси. Но все пак ни закара до града и ни остави точно пред болницата.

Раста– Того, Западна Африка

Раста – цветето в двора на растамана

Бар – Того, Западна Африка

Един от многото барове

Китара с тоголез – Того, Западна Африка

Майка с дете – Того, Западна Африка

Дете – Того, Западна Африка

 Деца – Того, Западна Африка

 Деца – Того, Западна Африка

Растаман – Того, Западна Африка

 

Там ни казаха, че може да е от водата, може от насекомите и ни дадоха някакви неща за алергия, които не помогнаха. Решихме да продължим към другата планина пеша, докъдето стигнем. Растата обаче отново искаше да идва с нас. Казахме му, че отиваме в Гана. „Идвам”- каза той. Казахме му,че отиваме в Южна Африка. „Ок, и аз ще дойда с вас” отново настояваше. Искаше да ни бъде нещо като гид, обясняваше, че не познаваме района и трябва да дойде с нас. Казахме му, че всеки ден сме на място, което не познаваме и не е проблем за нас…започна да става наистина досаден и не знаехме как да се отървем. Купувахме му храна през цялото това време, подарихме му една от металните ни бутилки, дадохме му 2000 сефа…но той продължаваше да нахалства. Накрая му казахме, че продължаваме само двамата и това е положението, той се направи на обиден и попита дали няма да му подарим телефона ми! Явно това беше поредната фалшива раста, която срещахме. Въпреки че в началото изглеждаше толкова чист и истински там горе в планината, накрая показа, че за него сме просто бели, които снасят пари.

С голямо облекчение се разделихме с него и продължихме сами към другата планина. Качи ни ненадейно френска възрастна двойка до

едно село в планината на име Кумбакунда

и от там отидохме до близкия водопад. На водопада имаше художник растаман, който рисуваше с естествени бои и стопанисваше водопада. Попитахме го дали можем да спим там. Той много се учуди, попита не ни ли е страх от нощта, но се съгласи. Водопадът ставаше за къпане, имаше дървени пейчици и масички и дори огнище за готвене. Останахме там още 2 дни, изпрахме се на водопада, готвехме си ориз и ядяхме плодове от дърветата, които ни носеха от време на време местните селяни. Обривът ни минаваше и се чувствахме чудесно близо до водата по цял ден.

Растаманът този път беше много добър човек, показа ни как събира бои от гората- от листата и корите на дърветата, как свири с бамбукови пръчки. От време на време носеше по някой ананас от гората и го слагаше да се изстудява във водата. Понякога идваха и туристи с гид, снимаха се, къпеха се и продължаваха. Разбрахме, че границата с Гана е на 10-тина километра пеша от водопада и решихме да се разходим до там и

да опитаме да влезем в Гана

Пътят беше много красив и зелен, а границата беше съвсем дива и празна. Обяснихме на Тоголийската страна, че може да не ни пуснат в Гана и човекът се съгласи да ни пусне обратно в Того, ако ни върнат. На ганийската страна не ни пуснаха без визи и ни казаха, че не издават визи на тази граница. Можеше да се влезе само от Ломе срещу 150 евро за 2 седмици! Решихме, че ще пропуснем Гана и

се върнахме обратно в Того.

Небето обаче изглеждаше черно и скоро заваля. Бяхме оставили 2рия слой на палатката в къмпинга в Ломе и се оказа, че няма къде да се скрием от дъжда. Решихме да се връщаме към града да търсим подслон. Пристигнахме там по тъмно и не знаехме какво да правим. Отидохме в един реге бар, който знаехме от преди и там шефчето ни посрещна като братя. Ядохме заедно, черпихме го една бира и му обяснихме,че няма къде да спим. Той ни покани в дома си, който беше отсреща. Останахме в бара вечерта, слушахме реге музика и дори разменихме малко Мp3-ки. Навън дъждът се лееше, токът беше спрял, но въпреки това продавачката на местното ядене маниок седеше невъзмутимо на малката си масичка навън под дъжда, осветявана от газова лампа. Дори и детето и беше там и въобще не ги притесняваше, че ще ги намокри. Ако беше българско дете, майка му веднага щеше да го сгълчи ”прибирай се! Ще настинеш!” Но те си седяха най-спокойто под дъжда и дори не се опитваха да се скрият. Една порция маниок със сос струваше около 0,15 лв. Не знам колко пари можеха да изкарат. Гледката наистина беше умилителна.

Художникът на водопада – Того, Западна Африка

Художникът на водопада – Того, Западна Африка

Художникът на водопада

При водопада – Того, Западна Африка

чудно местенце за къмпинг...

Църква – Того, Западна Африка

Магазин – Того, Западна Африка

В магазина няма почти нищо, но има много видове алкохол

Гъсеница – Того, Западна Африка

 

Водопад – Того, Западна Африка

 

Маймуна – Того, Западна Африка

игра с любимата ни маймунка в къмпинга в Ломе

Маймуна – Того, Западна Африка

Маймуна – Того, Западна Африка

 

Дете – Того, Западна Африка

Наспахме се в къщата и на другия ден решихме да се връщаме към Ломе, защото можеше да вали пак. Не бяхме използвали 2рия слой на палатката от много време, но ето че навлизахме лека по лека в дъждовния сезон и щеше да ни е необходима вече.

Върнахме се вечерта в Ломе, след като изпрахме и починахме, решихме да продължаваме към Бенин. Границата беше само на 50-60 километра. По средата на пътя спряхме на езерото Того и изкарахме една нощ там. На другата сутрин ни качи джип директно за Бенин.

 

*Мисля, че правилното е тоголез – ед.ч., тоголези – мн.ч. – бел Ст.

 

Очаквайте продължението

Автор: Лора Василева и Евгени Енев
Снимки: авторът

Други разкази, свързани със Западна Африка – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

6 коментара