Етикети: Ливан

Скалите на гълъбите – Бейрут, Ливан 2

Бейрут, Ливан 2015: Един малък народ – едно голямо сърце

Честито Рождество Христово! Днес Георги ще ни покаже Ливан – приятно четене: Бейрут, Ливан Един малък народ – едно голямо сърце Може би направих голяма грешка като не си записвах впечатленията от всичките ми...

Близкият изток на колела – Сирия и Ливан 4

Близкият изток на колела – Сирия и Ливан

Ако днес ви е хладно ви предлагам един стоплящ разказ. Заедно с Любен ще възседнем велосипедите (да, правилно порчетохте – велосипедите!) и ще пообиколим Сирия и Ливан. 

Приятно четене:

Близкият изток на колела

Сирия и Ливан

Сирия

Изсипваме се на автогарата, която се намира на няколко километра от Антакия – ние двамата, колелата на части (макар и не толкова много, колкото си представях в началото) дисагите, каски, ранички, торбички и какво ли още не. Веднага се заемам със сглобяването на велосипедите, заобиколен от няколко любопитни кибици-шофьори. Зад нас останаха шестнайсетте часа пътуване през Турция, един ден безцелно мотаене из Истанбул, кое ли поред, което ще запомним с многото похарчени лири и отеклите крака, и още една нощ в автобуса София-Истанбул преди това, където едва устояхме на напорите на турския шофьор да ни измъкне някой лев за превоза на колелата – „комши – пара, комши“.

Башар Асад, Сирия

Башар Асад - все още президент на Сирия

Километрите до морето не са много и ние ги извъртяваме ентусиазирано, като ликвидираме една диня по пътя. Това е първото подобно пътешествие за Теди и то започва с приятно каране към морския бряг, където ни очаква още по-приятен непознат плаж, на който да опънем палатката си тази нощ. Е, оказва се, че не е съвсем така – плажът наистина е красив, напълно безлюден и заобиколен от планини, но и зверски мръсен… а и водата е една такава топла и мътна. Вече се здрачава, когато примирени опъваме палатката сред боклуците и с любопитство се заглеждаме в големия кълбовиден облак, който идва откъм сушата и присветква мълчаливо. Час след като сме заспали, бурята започва, гръмотевици трещят зловещо, а аз изскачам от палатката чисто гол и започвам да влача двете завързани едно за друго колела по плажа по-далеч от палатката – страх ни е от светкавиците.

Бивак в пустинята – Сирия

Първи лагер

 

 

На другия ден се заизкачваме по малък междуселски път през планината в посока Сирия, където ще бъдем след още един ден. От високото се вижда как реката, чието устие е сравнително близо до мястото на първия ни лагер, образува голям мътносив полукръг в сините води на Средиземно море – ето защо водата била толкова топла. Още от вчера хората, които срещаме по пътя си, са много добри към нас – един дюнерджия, когото разпитваме за посоката, ми прави страхотен дюнер-подарък – опитва се да направи втори и за Теди, но ние хукваме да бягаме, след като се проваляме в опитите си да му откажем. Преглъщам първо вегетарианството си, после и дюнера. Селянин спира с мотора си по баира, за да ни подари малко смокини.

През следващите дни ни съпътстват несполуката в намиране на добри места за плаж и нощните есенни гръмотевични бури със страхотна продължителност. За първи път се сблъскваме с арабския език в Сирия, късаме смокини навсякъде по пътя, ядем фалафели за по 30 стотинки в Латакия и гледаме залеза от пристанището, избутваме няколко запомнящи се баира и се радваме на хубави спускания след това. Отношението на сирийците е още по-дружелюбно – възрастните ти се усмихват и те канят, децата започват да крещят каквото знаят на английски или просто да крещят, но със сигурност не оставаме без внимание, откъдето и да минем.

Най-хубавият плаж в Сирия

Най-хубавият плаж в Сирия

 

 

Ние караме тържествено през селата като великите бели пътешественици и приемаме поздравления… през първите няколко дни. След това само като чуем „Уел’ком, уел’ком“ (първото, което сирийците научават в час по английски) снишаваме вратове и натискаме педалите. Е, не е съвсем така, но се оказва, че вниманието, което предизвика положителни емоции и у нас в началото, си има и обратна страна – а именно, може да бъде изтощително за свикналите с комфортната анонимност и ненатрапчивото отношение на околните към тях. В последствие разбрахме, че сред някои младежи тази любезност е двойнствена, особено по отношение на жените. До края на пътуването се учим да разпознаваме кои покани са искрени и на чий поздрав да отвърнем.

Крайбрежието е плодородна земя с развито земеделие – сравнявайки го с пустинята по-късно, разбираме, че хората тук живеят добре – имат вода, земя, красиви зелени хълмове с насадени маслинови дървета, ябълки и нарове. Имат пристанища, които са връзка с останалия свят и влияят благотворно на начина на им живот. Имат забележителности, сред които е и най-добре запазеният рицарски замък в света (районът е бил владение на кръстоносците дълго време). Имат морето и дори нещо като морски курорти… За съжаление сирийците не оценяват морето от тази гледна точка, по-скоро го използват като кошче за боклук. Поради всички тези дадености крайбрежието е доста населено, а това може да бъде проблем за хора, които търсят уединено място, за да опънат палатката си след изморителен ден. Именно така се натъкваме и пренощуваме в местни семейства на няколко пъти.

Смокиня

 

 

Свечерява се, ние сме уморени и си търсим място за нощуване.

Напазарували сме задължителните арабски питки, домати, бира с карамелен вкус и течен шоколад „maxtello“. Минаваме село след село, а между тях единствено хълмчета с маслинови дръвчета и една такава адски твърда и разорана почва, хора навсякъде. Решаваме да свърнем по черен път, който се изкачва нагоре (ако има и гледка от мястото за бивак сме най-доволни) и бутайки през маслиновите горички излизаме буквално в гръб на местната младеж, събрала се на върха на хълма до малка джамия, осветена в електриково зелено. На една маса са момичетата, на друга – момчетата. Ситуацията е комична, те ни зяпат с опулени очи, а ние излизаме от гората, минаваме покрай тях и бързо се спускаме надолу. Накрая се отчайваме и решаваме да забием в която и да е маслинова горичка. След известно бутане и влачене през браздите отново попадаме на хора – семейство, което събира маслини. Обясняваме им какво правим в нивата им, правя покривчета над главата си – няма какво да се крием. След няколко минути те ни поканват в дома си.

Не е ясно колко точно човека живеят в къщата – от най-малкото момиченце до старата глуха баба, която едва крета. Главата на семейството е дребно човече с хитър мустак – охрана на пристанището – митничар, обяснява ни и прави красноречив жест към джоба си. Всички изглеждат много сплотени и щастливи от това, че са заедно, както и че ние сме им на гости. Слушаме сирийска чалга по телевизора, дори има танци, смеем се. Теди опитва да пуши наргиле. Постоянно идват нови хора да ни видят. Комуникацията е сложна – единственият, набеден че говори английски, е един вуйчо с вид на таен агент. Стара мома, както го бъзикаха, макар че не беше много стар. Той кимаше с разбиране на това, което му говорехме и повтаряше „инглиш – йес, италиано – си, франсе – уи“.

Изпъват се, когато ходжата запява, но не правят нищо друго. Май се смущават или по-скоро не са особено религиозни – ние също сме смутени, не знаем как да реагираме. Питат ни дали сме мюсюлмани, макар да знаят, че не сме. Не сме, но на кой му пука, разбираме се чудесно.

 

 

Сирийци

 

На сутринта закусваме обилно – на масата са сложени малки чинийки с най-различни неща, от които всички си взимат, гребейки с хляба. Домакинът заминава на работа, а ние потегляме отново с дисаги пълни с подаръци. Шалче и герданчета за Теди, буркани с маслини и малки патладжанчета за из път. В мен те оставиха впечатление на най-гостоприемното и сплотено семейство, което съм срещал, да са живи и здрави.

Казват, че при мюсюлманите гостоприемството към пътниците е въпрос на религиозен дълг.

Нашите домакини и в този случай, и в няколкото други случая, когато бивахме поканени, бяха съвсем искрени и се радваха на възможността да ни приемат и да споделят каквото имат с нас. Хасан, с неговата градинка на брега на морето, който ни донесе курабии за закуска; мъжът от семейството, в което обядвахме, ни откъсна от всичко в градината си за да опитаме, а най-накрая ни закичи колелата с по една роза, много смешно; бедното семейство с многото деца, под чийто навес се скрихме от дъжда, и които ни натовариха с тиквички и нарове. Дори двамата войници, голи до кръста и със запасан „Калашников“ (по който да ги разпознаем като войници), които дойдоха на моторетка, за да ни изгонят от мястото ни за почивка близо до военна зона, изпаднаха в нелепата ситуация едновременно да ни казват да се махнем и да ни канят да им гостуваме.

Сирийци

 

 

 

Ливан

Отклоняваме се от пътя си по крайбрежието за да разгледаме Крак де Шевалие, рицарския замък с многото кули, ровове, тунели и подземия, в които туристите се мотаят с часове. Това отклонение е причината да попаднем на най-неподходящия възможен граничен пункт за влизане в Ливан – там, откъдето минава целият тежкотоварен и автобусен трафик. Пред сградата с гишетата е ужасно стълпотворение от хора с наръчи лични документи в ръка. Всички се бутат и напират да стигнат до чиновниците, а един униформен митничар излиза от време на време и разгонва почти с бой тълпата.

Крепостта Крак де Шевалие в Сирия

Крепостта Крак де Шевалие в Сирия

 

Krak Des Chevaliers, Syria

 

Не искаме да мислим, че и ние трябва да минем оттам. С тайната надежда да има чиста и прохладна канцелария с климатик, където се обслужват чужденци с предимство, обикаляме наоколо, провирайки се между камионите. Накрая се примирявам, нареждам се на опашката и започвам да се ръгам с лакти, но не съм достатъчно добър в тая игра. Ужасно топло е и пот тече отвсякъде. Тълпата е добронамерена към нас, един тип с вид на престъпник ме взима под своето крило и убеждава другите да ни пуснат вътре – нали сме чужденци. „Уел’ком, уел’ком“, поздравява пъдарят на вратата и грубо изблъсква няколко човека около нас. Вътре продължава същото упражнение – бутане и ръгане, пот. Чиновниците зад стъклените прегради въобще не поглеждат нагоре. Накрая не издържам и почти нахлувам зад гишетата през страничната врата, размахвайки двата паспорта. Митничарят е готов да ме изхвърли, след което лицето му се отпуска и взима паспортите – нали сме чужденци.

Ливан

Получаваме си печатите. Провираме се между превозни средства и чейнджаджии с пачки в ръце и преминаваме благополучно ливанския паспортен контрол, където е по-спокойно, и дори получаваме визи за без пари. И дори не попадаме в клопката на услужливите и любезни ливански митничари, които ни пращат да обменяме пари по най-лошия възможен курс.

Натискаме педалите с цел да избягаме по-далече от ужасния граничен пункт, но тягостните впечатления продължават. Пътят минава покрай бежански лагер, населен с палестинци. Те обитават квадратни палатки, сковани от колове и найлон, на брега на морето, който е осеян с боклуци. Жени, облечени в черно, викат след нас „мъни, мъни“, едно хлапе ни преследва тичешком известно време и повтаря „уан долар, уан долар“, докато баща му не му се скарва и не го прибира. Сред мизерията тук там нелепо стърчат малки сателитни чинии.

И тук крайбрежието е гъсто заселено, така че решаваме да се отклоним нагоре в планината с надеждата да намерим добро, или поне някакво, място за бивак. Нямаме късмет – всичко е оградено обитавано или засадено. След поредното неуспешно отклонение, на Теди не и издържат нервите, хвърля колелото на земята и започва яростно да го рита. Отдалечавам се благоразумно, докато премине кризата, и продължаваме. Положението изглежда отчайващо. След десет минути сме поканени от едно семейство, получаваме стая с двойно легло, душ, табличка с плодове и сладки и сешоар за Теди. Цяла вечер си говорим на руски с един от домакините ни, развеждат ни с колата до близкия водопад, макар да е вече тъмно. Всичко това ни връща доброто настроение – Ливан ни очаква.

Kъща по крайбрежието на Ливан

Kъща по крайбрежието на Ливан

 

Ливан е красив!

И разнолик – тук съжителстват мюсюлмани и християни, друзи, сунити, шиити, католици, францисканци, якобити и каквито се сетите още религиозни разновидности. Тук християните са били християни много преди нас. Тук въпросът за религията се взима насериозно и хората спорят и се убиват едни други за това, дори когато общностите не са официално във война. В мюсюлманските райони не можете да намерите бира в магазина и жените ходят забрадени, а нашият домакин от първата вечер шеговито споделяше, че искал да си вземе втора по-млада жена.

В Бейрут нощните барове се пръскат по шевовете и трафикът никога не спира.

В Бейрут забрадени жени правят джогинг по крайбрежната улица. Пред крайбрежните клубове се извиват редици от луксозни коли и богати арабчета се напиват на борда на яхтите на бащите си. По плажовете майки говорят на френско-арабски на децата си.Тук туристите не са обект на специално отношение по улиците, и не е проблем да се разбереш с някого на английски, или още по-лесно – на френски. В други части на Ливан все още може да видите следи от разрушителната война, дупки от куршуми и полуразрушени сгради, можете да видите жълто-зелените знамена на „Хизбула“ и да чуете страшни истории за тяхната огнева мощ и влиянието им над всичко, което се случва в страната. Можете дори да си купите жълто-зелена тениска на „Хизбула“ като сувенир. Можете да видите билбордове с реклами на металотърсачи, крайно необходими в страна, в която все още има територии, осеяни със стотици хиляди неизбухнали от войната мини. През последните няколко месеца преди нашето пътуване политическите, т.е. религиозни, фракции неуспешно се опитват да съставят общо правителство и несигурността в бъдещето отново е завладяла всички.

Красив – красиви са стръмните планински склонове, достигащи до синьото море, както и всечените долини, които ги разделят. Началото им е високо над водата, на височина 3 000 м., където климатът е по-прохладен и има истински снежни зими. Оставяме колелата да починат за няколко дни в едно хотелче край морето, а ние поемаме на пешеходно пътешествие. Раницата за около 6 лв. (най-евтината, която намерихме на пазара) не издържа тежестта на провизиите, палатката и чувалите и се скъсва още в началото. Добре, че по улиците могат да се намерят толкова много захвърлени полезни парчета тел.

Ски курортът The Cedars – Ливан

Ски курортът The Cedars в Ливан

 

 

Kачваме се високо, високо – там където виреят последните остатъци от митичните ливански кедри – дърво, покривало обширни територии от Средиземноморието в миналото. Днес техните разперени силуети могат да бъдат видени на малко места. Тук горе ливанците карат ски през зимата. Тези планини винаги са били притегателно място за отшелници и бегълци, остатък от което са множеството християнски скални манастири – добре запазени и добре поддържани. Разглеждаме ги, като бавно слизаме обратно надолу по долината към морето. Решаваме да удължим няколкодневната пешеходна почивка с няколкодневно излежаване на морето и намираме къмпинг с плаж – по Ливанското крайбрежие има доста чисти и поддържани плажове, макар и повечето платени.

 

Пристанището в Библос, Ливан

 

Бейрут

В града следите от войната са почти заличени, макар че нашият хостел се помещава в сграда, от чийто пет етажа са останали само долните два. Всъщност тя скоро ще бъде съборена – огромни суми пари са вложени във възстановяването на центъра, така наречения „Даунтаун“, и сега той прилича на декор за филм – редици от чисто нови луксозни сгради, подредени градинки между тях… и въоръжени войници на всеки ъгъл. Сред цялата помпозност стърчат два паметника от войната – бившият (така и недовършен) хотел „Холидей Инн“, най-високата сграда в района, бил любимо място на снайперистите – тъмни дупки вместо прозорци и надупчена бетонна фасада, и още един хотел със същия изглед.

Недостроеният Холидей Инн – Бейрут, Ливан

Недостроеният Холидей Инн

 

 

Всъщност градът е много жив – претъпкани и през седмицата барове, денонощен трафик, студентският квартал, крайбрежната улица – любимо място за разходки и спорт. В центъра на Бейрут липсват типичните мърляви арабски пазари, липсва безразборното струпване на сгради, коя от коя по-стари. Няколкодневния престой включва разходка с бусче до южната част на Ливан, която все още се смята за размирно място поради близостта и с Израел и предимно мюсюлманското население.

Отпътуването – ставаме в четири, за да хванем единственото време със сравнително по-слабо движение, и се изнасяме към планините във вътрешността на страната.

Отново Сирия

 

Прехвърляме планините и преминаваме през долината Бекаа – това всъщност е високопланинско плато, всеки квадратен метър от което е зает с населени места и насаждения. Тук се намира най-големият ансамбъл от руини от римско време – Баалбек. Огромните колони (най-големите римски в света) са чест обект на фотографите, които рекламират Ливан. Долината е известна и с насажденията си от марихуана – на няколко пъти ни предлагат да си купим.

 

Забранено за велосипедисти – Сирия

 

 

Този път преминаването на границата е доста по-лесно с изключение на един сбъркан термометър в ухото ми, който едва не ме превръща в заподозрян с птичи грип. Вече започваме да свикваме с небрежния начин, по който в Сирия се взимат и дават подкупи – съвсем явно, в паспорта – чиновникът вади банкнотата с отегчена физиономия и я подхвърля някъде под бюрото си. Обикновено услужливи съседи по опашка ни съветват колко да дадем за митничарите (100 лири – 2 долара), когато преминаваме през границата. Не ни се иска да даваме подкупи, но не ни се искат и проблеми.

Диня

 

 

Четиридесет километра след бариерата хващаме автобус за Алепо, вторият по големина град в Сирия. Маршрутът ни, начертан на карта, би приличал на безсмислените драсканици на дете – движим се накъдето ни се стори интересно. Решили сме да преминем с автобус безинтересните за нас части от пътя и да покараме покрай река Ефрат и през сирийската пустиня до Дамаск.

Алепо

е обитаван от древността, преживява бума си като голям търговски център по пътя на коприната и днес живее с остатъците от този период. Множество стари прашни сгради и огромни пазари, които все още привличат купувачи от чужбина. Смята се за един от най-консервативните градове в Сирия – тук за пръв път срещаме жените без лица, т.е. с плътен черен воал, покриващ дори лицето. Магазините за дамска мода, от които пазаруват любителките на този вид одежди, приличат на изложения за погребални костюми.

Цитаделата в Алепо – Сирия

Цитаделата в Алепо

 

 

Натрапчивото любопитство на сирийците спрямо чужденците

се изразява по много начини – от гостоприемните покани и настойчивото желание да си говорят с нас до безумните погледи, с които някои гледат Теди и един-два пъти опитите да я опипат на улицата за гърба ми. Явно за някои чужденките са символ на сексуална свобода, непостижима в обществото им поради религиозната консевативност. Късно вечер в Алепо пред някои кина се появяват афиши, рекламиращи софт порно – например мустакат арабин, налапал палеца на крака на бледа европейка. На улицата тайно се предлагат порно картички. Всичко това прави тези хора да изглеждат раздвоени – между плътните воали и минаретата и останалия свят, който ги съблазнява със свободите си. Свят, който май всъщност не познават или познават само от телевизора. Сирия е държава, управлявана от диктатор, наследил този пост от баща си, и по тази причина повечето и жители нямат достатъчно средства и възможност да пътуват зад граница. Желаещите да емигрират са много, на няколко пъти разговаряме със сирийци, които от дълги години живеят в Щатите, и които предпочитат да се наричат с гордост „американец“, вместо „сириец“.

 

В колоезденето на по-дълги разстояния понякога има трудни моменти,

в които човек е уморен и унил, разстройството го е хванало, и единственото му желание е да намери някое сравнително чисто място с душ и да седне на нещо различно от седалката на колелото. В такива моменти е нужно много малко за да прелее чашата. Именно в това състояние на духа пристигаме в Деар Д’езор, може би най-големият град на брега на Ефрат. Намираме хотел, но тъкмо на входа му ни чака клопка – банда хлапета, за които сме най-голямата атракция за деня. Харесват си Теди за жертва. Стараем се да не им обръщаме внимание и те след малко ужким се разкарват, а аз се качвам да уговоря нощувката – тъкмо съм се спазарил с един много мил и възпитан човек да прекараме нощта в паянтовото му хотелче срещу шест долара на човек, когато отдолу се чуват крясъци. „Ше ви *ба м*йките“ на чист български. Затичвам се, като подозирам най-лошото, и слизам долу тъкмо за да видя как хлапетата бягат панически по улицата, а Теди ги преследва с голям камък в ръка, който секунди по-късно полита в тяхната посока и съвсем близо до една преминаваща кола.

На тази улица сигурно още ни помнят.

Сирийски хлапета

Тези са от добрите хлапета

 

На сутринта разглеждаме местния музей, който съхранява артефакти от досега смятаните за най-древни световни цивилизации, живели по поречията на Тигър и Ефрат, и продължаваме. Докато първите дни покрай реката има зелена ивица земя, след като се отклоняваме от нея се озоваваме сред абсолютно гола и равна пустош. Почвата е твърда и глинеста, пясък почти липсва, а пътят изчезва някъде към хоризонта, прав като стрела. Единствената растителност са кръгли бодливи храсталаци. Пътят е връзката със света – по него периодично преминават рейсове, камиони и леки коли. За пръв път тук виждаме стада камили. Населените места са много малко и на големи разстояния едно от друго. Всъщност хората в пустинята са различни – след цял ден каране стигаме до единственото село по пътя и влизаме, за да напазаруваме – гледат ни с едни такива кръвясали очи, без сянка на дружелюбност.

Тук децата са най-нахални.

Стараем се да свършим каквото имаме да вършим по-бързо и да се изнесем.

Постоянно хълцам, не мога да спра – сигурно е от водата от тенекиени бидони, които местните използват, и от които си пълним и ние. Вечерите в пустинята са страхотни – небето е чисто и обсипано със звезди, прохладно е. Това е компенсация за мизерните обедни почивки, които правим – в жегата, с увити презглава шалове, за да се пазим от нахалните мухи, които се опитват да влязат навсякъде – в очите, устите и носовете ни.

На колело в Сирийската пустиня

Сенчесто място за почивка сред пустинята

 

 

Достигаме до Палмира, древен оазис по пътя на керваните. Руините, които се намират тук, претендират да са остатък от кралството на митичната кралица Зенобия, победила Рим в Близкия изток. Палмира е археологическата и туристическа гордост на Сирия – човек може да се шляе сред древни колони, стени и арки с часове, и всичко това под открито небе, без ограда и входна такса. Разбира се, туристическият бум е „развалил“ мястото, както навсякъде по света.

На колело в Сирийската пустиня

Имаме специални гуми за пустиня, от най-скъпите

 

 

 

 

Решаваме на път за Дамаск да посетим един “по-алтернативен” обект, за който прочетохме в „Lonely planet“. Макар че последният път, когато последвахме препоръката им за избор на ресторант, се озовахме на едно място с много други, подобни на нас, чуждоземни глупаци с пътеводители под мишница, и в преживяването нямаше нищо автентично.

Камили в пустинята – Сирия

 

Мар Муса е скален манастир,

основан от италиански пастор на мястото на древни руини в планините северно от Дамаск. В планините пейзажът е същият като в пустинята, с изключение на начупения релеф. Въпреки че манастирът е официално християнски, основната идея на създателя му е да служи за място, където се проповядва толерантност между религиите – една много актуална тема в Близкия изток.

Пътят към манастира Мар Муса, Сирия

Пътят към манастира

 

По тази причина в манастира се допускат да работят мюсюлмани, всъщност много от тях също така идват тук на поклонение, както и християнски поклонници от цял свят. Службите вътре едва ли отговарят на църковните канони, както и може би някои от идеите на Падрето. Но този манастир е добър пример за това, как църквата може да се опита да бъде част от живота на хората и да спомага за решаването на техните проблеми. Манастирът е красив, до него се достига по дълга стръмна пътека, всечена в склона. Вътре, естествено, е пълно с младежи от къде ли не, прочели като нас, че тук човек е свободен да се храни и нощува безплатно колкото дълго пожелае. Обстановката на масата е почти като в някой от хостелите, в които спирахме по пътя. Въпреки това манастирът е истински – със странните си монаси, с каменните си помещения, с огромната си библиотека, със службите, по време на които участниците седят на възглавнички по пода. Ние сме поредните, дошли за ден-два.

Последият участък до Дамаск е нашата награда – трийсетина километра равномерен наклон надолу,

по който с лекота се поддържа висока скорост. Километражът минава 1500. Улиците в града са широки и е почивен ден, поради което липсва обичайният трафик от моторетки и смрадливи автомобили. Настаняваме се на пружини на покрива на хостел в центъра, почти под открито небе. Тук повечето гости или отиват към Иран, или чакат виза за Иран – най-популярната дестинация в Близкия изток в момента е Иран.

На колело из Сирия

Този колоездач пътува от Лондон за родния Китай

 

 

Ако дотогава обикаляхме самостоятелно,то в хостела ставаме част от потока на Великото безцелно местене във времето и пространството на западната младеж. Няколкото дена в града посвещаваме на разходки, по-малко разглеждане на забележителности и повече кулинарен туризъм уличен вариант – в Сирия има много вкусни неща за опитване.

Сирийска котка

Една сирийска котка, която доста невъзпитано си бърка в носа на улицата

 

 

В къщи

Автобусното пътешествие от Дамаск е дълго. Слизаме в София по къс ръкав, след месец и половина отсъствие, а в средата на октомври тук е вече есен. Една жена, която ни вижда, че се борим с банкомата, за да изцедим още нещо от картата си, ни пита: „Имате ли нужда от нещо, пари?”. Мечтата и била да пътешества с колело. Нямаме нужда от нищо, вече сме си вкъщи.

 

Автор: Любен Грънчаров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Близък Изток – на картата:

0

Библос, Ливан (Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан 6 – 2)

Днес ще завършим разказа на Роси за пътешествието ѝ из Близкия Изток. Досега бяхме в Диарбекир, Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа в Турция, в началото на трета част ни отведе в град Алепо в Сирия,...

12

Бейрут (Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан 6 – 1)

Продължаваме с първата половина на шеста част на разказа на Роси за пътешествието ѝ из Близкия Изток. Досега бяхме в Диарбекир, Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа в Турция, в началото на трета част ни отведе...

4

Бейрут в Ливан (7 част на До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан)

Продължаваме с близко-източното пътуване на Жени. Бяхме вече Халап и Хомс, както и в Маалюла и Палмира в Сирия, влязохме Йордания и градчето Мадаба, минахме през Мъртво море и река Йордан, на път за...

Лагерите за палестински бежанци Сабра и Шатила в Ливан 9

Лагерите за палестински бежанци Сабра и Шатила в Ливан

Арабският свят през последните седмици съвсем заслужено влезе в новините. А днешният пътепис ще ни заведе до едно място, което от доста време като че ли сме забравили –  лагерите за палестински бежанци Сабра и Шатила в Бейрут, столицата на Ливан. Наш водач там ще бъде един руски пътешественик – Сергей Доля, за чиито пътешествия се надявам да имам повече време да ги превеждам и за нашите читатели.

Още нещо: темата е деликатна и чувствителна, за това още веднъж ще помоля коментарите да се ограничат до самия разказ или до конфликта в Близкия Изток, но в никой случай да не се обижда автора, другите коментиращи или пък редакцията. Знам, че сред читателите на нашия сайт има както про-израелски, така и про-арабски настроени читатели и съм много горд с факта, че досега (почти) никога коментарите в сайта не са прекрачвали границата на добрия тон. Нека продължим и в бъдеще така, а ако мислите, че можете да напишете по-добър пътепис за страна от Близкия Изток – пишете и пращайте, насреща съм и наистина харесвам пристрастните пътеписи! Защото само пристрастните са живи и само тяхното разнообразие може да ни изясни или поне да ни приближи до истината 🙂

Приятно четене и чакам и вашата гледна точка! 🙂

Лагерите за палестински бежанци Сабра и Шатила в Ливан

Ясер Арафат – плакат в Сабра и Шатила

Сабра и Шатила

Близнаците от една трагедия, разиграла се на историческата сцена на Ливан. Емоциите от посещението там бяха много, но ще се опитам, доколкото е възможно, да се абстрахирам от тях и просто ви разкажа за Сабра и Шатила, чиято трагична история много деликатно е описана в Уикипедия … (Тук оставям оригиналният линк към руската статия, т.к. българаската е изключително постна – бел.Ст.)

Sabra, Ливан


Посещението ни започна с една

клиника на Червения полумесец

Самото дружество е основано през 1968 г., и общо в Ливан тези клиники са пет. Те обслужват палестинците и се намират на 5 минути пеша от Сабра и Шатила:

В клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Нивото на оборудване на клиниката е доста висока и може да се конкурира с много от клиниките по руски регионални центрове. Този зъболекар свободно си говореше с нас на руски. Следва да се отбележи, че 80 процента от лекарите говорят руски, т.к. са обучавани в Съветския съюз:

Зъболекар в клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Тъй като палестинските бежанци в Ливан нямат право на нищо – нито на образованието, нито на работа, то и пари нямат.  Както и бъдеще. Ето защо, безплатното медицинско обслужване им е жизнено необходимо.

В клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Показаха ни своеобразен

музей на народното творчество към клиниката

Този ключ носи много символика. Преди много години, когато палестинците са били принудени да напуснат домовете си, всеки собственик е сложил на врата си ключа от къщата си. Минали са вече няколко десетилетия, а ключовете все още висят по вратовете на много палестинци. Защото, докато те са живи, ще е жива и надеждата да се завърнат у дома:

Музей в клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

За децата на палестинците, дори и Дядо Коледа не съществува – само кокали и трохи:

Музей в клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Детство …

Музей в клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Буквален превод „Не е ли Холокост това, което се случва в Палестина?“

Музей в клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Към Сабра и Шатила води широка търговска улица:

Търговска улица, водеща към лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Разни стоки се продават тук. Някои от тях се демонстрират от синеоки манекени със счупени глави:

Манекени по търговската улица, водеща към лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Работилница по търговската улица, водеща към лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Местният Елдорадо:

(Елдорадо е известен руски интернет магазин за битова електроника – бел.Ст)

Магазин по търговската улица, водеща към лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Повечето от стоките са „втора ръка“:

Сергия по търговската улица, водеща към лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Направо в задния двор на пазара има

масов гроб, където са погребани 3000 палестинци,

загинали по време на клането през 1982 г.:

Пред общия гроб в лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Под тази, на някои места оплешивяла, поляна са останките на убитите. Тогава с булдозери просто е изкопана огромна яма, в която събират всички, които вчера са искали да живеят…

Общ гроб в лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Изненадва ме известното неуважение от страна на палестинците към загиналите им сънародници. Мен ме потрисаше от мисълта, че ходя по костите на жени и деца …

Само това парче камък и надписът върху него напомнят на трагедията:

Общ гроб в лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Отвън Сабра и Шатила са като нормални райони на Бейрут.

Противно на очакванията ми, те не са оградени с ограда и бодлива тел, и не се охраняват от войници

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Както и в много арабски квартали, жиците тук са забележително много:

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Интересно е, че всеки следващ балкон, като се започне от втория етаж, отстои по-далеч от сградата, отколкото предишния. И като резултат на последните етажи може те да се ръкувате със съседа отсреща.

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Небето е невероятно синьо. Отдолу нагоре гледката е поразителна:

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Само да нямаше кабели … Заради тях изглежда, че гледаш към небето от клетка:

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Вътрешните дворове са много мръсни. Кокошките и боклуците са задължителен атрибут на палестинските квартали.

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Националните символи се срещат доста често:

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Тъй като на палестинците им е забранено да работят, то и хората по улиците винаги са много.

Общо в Ливан има 12 регистрирани и 7 нерегистрирани бежански лагери. В най-големия от тях живеят около 75 000 човека. Общо в Ливан има 320 000 бежанци от Палестина, но правителството твърди, че  са 600 000 души. Това се прави, за да запази религиозното равновесие в страната и да не се даде гражданство на бежанците:

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Само на тази стена има 3 портрета на Ясер Арафат. Той е много почитан тук и се смята за национален герой:

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Децата винаги са деца:

Деца – лагери Сабра и Шатила, Ливан

А момчетата даже порастнали, си остават същите:

Деца – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Деца – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Деца – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Както ни беше казано, ние бяхме първите руснаци, които са посетили Сабра и Шатила през последните години, въпреки че западни журналисти идват тук почти всеки ден. След като научеха, че сме от Русия, искрено се радваха, стиснаха ни ръцете и казваха (буквално) “Благодаря за Съветския съюз”:

Журналист – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Улицата, водеща от Сабра в Шатила.

Тези лагери са на 2 минути един от друг:

Улицата между Сабра и Шатила, Ливан

Къщата, разрушена преди много години, все още е обитаема:

Все още обитаема къща – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Жените, както и на много места в Изток, носят багаж по главата си:

Жени – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Тази кола изглежда като външно тяло сред цялата тази мръсотия и разрушения:

Мерцедес – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Конете са един от основните видове транспорт. Колите почти всички са произведени през 70-те и 80-те години и като цяло не са в движение:

Кон с каруца – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Коли от 70те – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Стъкла няма, защото там винаги е жега.

Ето защо всички се затварят с някакви парцали от външния свят:

Пране и прозорци – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Бейрут – наистина е град на контрастите, след само 10 минути с такси започва центъра на разкошния Бейрут, с басейни по покривите на хотелите, задръстванията  от Lamborghini и магазини с чанти по 10 хиляди долара …

Басейн на покрива – Бейрут, Ливан

Ливанци и израелци – погледът върху конфликта

(Втората част на днешния пътепис представлява обобщение на гледната точка на ливанците, както и коментар от страна на израелец, който е приятел на автора. Както едните, така и другите мнения поне на мен са много показателни и информативни и ми се струва, че много помагат да си изясним поне малко картинката – бел.Ст.)

Често виждаме едни и същи събития в диаметрално противоположна светлина, в зависимост това от коя страна на барикадите се намираме в момента. Днес искам да ви разкажа за това как ливанците възприемат ливанско-израелския конфликт. За това, в което те виждат причините за неговото възникване кого обвиняват за него.

Всичко е записано като тези от думите на ливанци (обединени под името Ливанец в по-долу показания диалог – бел.Ст.) и може да се различава от това, което се възприемат израелците този, както по същество и в детайли. В крайна сметка, всеки „къдри“ учебниците по история в своя полза.

За да не не изглежда  постингът едностранчиво, помолих израелеца Игор Toрик (ИТ), моят водач, който повече от 20 години се занимва професионално в историята на Израел да коментира всички твърдения …

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

1. Ливанец: Историята на конфронтация и гражданската скръб е започнала през 1948 г. – в време на раждането на еврейската държава. Тогава светът е решил, че евреите имат право да създадат своя държава, и именно тогава палестинците са започнали да бъдат гонени от родните граници.

ИТ Израелец: Не да се гонват, а да бягат

2 Ливанец: Ливанците са съгласни, че евреите имат право на собствената си държава, но не са съгласни с факта, че те имат право да експулсират палестинците, живели там в продължение на много години, в бежански лагери.

ИТ Израелец: Евреите никога не са експулсирали палестинци, с изключение на няколко десетки терористи. Бежанците са бягали сами, страхувайки се от война, при което Моше Даян се опитваше да ги спира – „Ние ще покажем на света как може да живее може двунационална държава “- цитат от Даян .

3. Ливанец: Първият ливанската гражданска война започна през април 1975 г. между палестинците и ливанските християнски партии. Ливан е една демократична държава. Всеки може да се изправи и да изразява своята гледна точка. Всеки може агитира за това, което той иска. Това ни и погуби. С пари от други арабски държави бяха напудерни мозъците (т.е.заблудени – бел.Ст.) на мнозинството ливанции. Общественото мнение се разцепи: някои искаха да приемат палестинците, а другите бяха категорично против.

ИТ Израелец: Адекватно

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

4. Ливанец: Повечето палестинци са мюсюлмани, и християните  се страхуваха, че се нарушава балансът на силите. Затова те че не искат да сеприемат бежанци и да им се дава гражданство.

ИТ Израелец: Адекватно

5. Ливанец:  През 1982 г. Израел атакува Ливан, защото тук се появи “Хизбула” и започна своите операции. Израелците влязоха в столицата, но именно след навлизането на израелските войски следва от масовите убийства на палестинските бежанци в Сабра и Шатила от страна на християните маронити.

ИТ Израелец: Адекватно

6. Ливанец: Това и предизвика ръстът на агресия от страна на “Хизбулла” и мюсюлманските радикали. “Хизбула” са 99% шиити, които искат да освободят Южен Ливан и да „решат“ палестинския проблем. Те се борят за своите правата, за свободата си, и на Запад ги възприемат като терористи.

ИТ Израелец: За какви „свои“ права да се бори Хизбула на територията на Израел? Членовете на тази организация са ливанци –  палестинци там няма (палестинците са сунити), те живеят в собствената си страна и са свободни в нея. Какво общо има Израел? И именно защото обстрелват територията на друга държава и отвличат чужди войници – то те са терористите.

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

7. Ливанец:  Израел освобождава Бейрут от Ясер Арафат, който успява да организира преврат (в Бейрут – поянението е мое, Ст.). Но през 1994 г. Арафат печели Нобелова награда за мир, което също говори за двойствената природа на възгледите за конфликта.

ИТ Израелец: Адекватно

8. Ливанец:  В резултат на това Израел остана в Бейрут за около година, изгони Арафат, даде повече власт на християните и си тръгна.

ИТ Израелец: Адекватно

9. Ливанец: „Хизбула“ е една много мощна структура. Има реална власт, и повечето от решенията в Ливан, се взимат от нея. Спонсори на организацията са Иран и Сирия, и то с доста големи суми пари – до $ 100 милиона годишно, а броят на членовете е около 5000 души.

ИТ Израелец: Адекватно

10. Ливанец: Гражданската война завърши през 1990 г. след срещата на Тайфа в Саудитска Арабия. След сключване на договора, всички партии се разоръжиха, с изключение на “Хизбула”. Без Хизбула целият Ливан щеше да е завладян.

ИТ Израелец: От кого щеше да е завладян Ливан, ако я нямаше „Хизбула“?  И с „Хизбула“  и без нея , когато е било необходимо да се спре тероризма, Израел е превземал (Ливан), а после си е тръгвал. И като цяло – по своя воля.

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

11. Ливанец:  През 2000 г. “Хизбула” е изгонил Израел от Южен Ливан с помощта на партизанска война. Израелците са принудени да напуснат. От тогава, Израел бомбардира Ливан 3 пъти.

ИТ Израелец: С партизанска война – за съжаление, точно така е, но 3 бомбардировки не е имало. След войната в Ливан – никакви нови бомбардоровки не е имало

12. Ливанец: През 2006 г. Хизбула отвлякоха двама израелски войници. В отговор на Израел започна да бомбардира цялата страна. Бомбардира всички мостове в Ливан, всички фабрики и електроцентрали.

ИТ Израелец: Те не само отвлякоха от 2-та войници, това не би било достатъчно, за да се започне война срещу Ливан. Те постоянно обстрелваха с ракети целия северен Израел, Акра, Хайфа, Кирят Шмона, загиваха цивилни (мирни в оригинала – бел.Ст.)израелски граждани. Отвличането на войниците, бе последната капка, детонатора, но не е било причината за войната.

13. Ливанец:   Сега Израел не иска да превзема Ливан, но иска да го задържи икономически слаб.За тази цел всяка пролет между Израел и Ливан се случва, малка войничка, за да изплаши туристи от Ливан. А в това на Израел помагат от САЩ, които са заинтересовани от постоянен “пожар” в Близкия изток, насочвайки всичките си усилия към по-нататъшна ескалация на конфликта.

ИТ Израелец: Всяка пролет ?????? От къде са тези глупости? :):) („откъде са тия съчки“ – буквален превод от руски – бел.Ст.) От 2006 г. насам не е имало НИТО ЕДНА военна операция в района. Да, и демонизирането на САЩ не е съвсем адекватно, въпреки че знаеш, че не обичам особено Америка:)

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

13. Ливанец: Обикновените ливанци искат да приключат с “Хизбулла”, също както и израелците. Те не искат да воюват повече и искат да живеят в мир. От друга страна, именно с парите на организацията в Ливан и  се строят детски градини, училища, общински учреждения, извършват се социални програми.

ИТ Израелец: Адекватно

15.  Ливанец: От ливанско-израелския конфликт най-голяма полза имат ръководителите на другите арабски държави, включително Сирия, чиито войски през всичките тези години са служели като привнесен буфер, ограничаващ на националните идеи.

ИТ Израелец: Адекватно

16.  Ливанец: Останалата част от арабския свят в през 60-те години все още е живял без тоалетни и е яздил камили. Те бяха идиоти, но сега, заради ливанско-израелския конфликт, умните ливанци са принудени да напускат страната си и да работят за благото на другите арабски страни. Във всяко семейство Ливан, има хора, които работят в чужбина.

ИТ Израелец: Без коментар:)

Ограда с графити – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

17.  Ливанец: В Ливан, където живеят 4.5 милиона човека, а извън нея – 20 млн., които помагат с пари на сънародниците си. В страната има паметник на емигрантите. Когато се върнат, народът ще ги чества.
ИТ Израелец: Без коментар

18.  Ливанец: Всички останали съседи на Израел: Йордания, Египет и Сирия са подписали мирен договор и имат посолства в Тел Авив. Всички тези страни живеят в мир и използват Ливан за свои цели, т.к в има Ливан демокрация и всеки може да агитира за каквото се сетиш.

ИТ Израелец: Със Сирия няма нито мирен договор, нито посолства.

19. Ливанец: По-рано Ливан е бил център на науката и образованието. Но сега  Лувърът откри клон в Абу Даби, а не в Бейрут. Обикновените ливанци са много обидени от тази постановка.. Въпреки това цивилизованият свят предпочита луксозната стабилността, а не историческата справедливост.

ИТ Израелец: Без коментар, не съм запознат.

Ограда с графити – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

20. Ливанец:  В Ливан има 5 палестинските лагер, съществуващи вече  50 години.Палестинските бежански лагери са оградени с висока ограда с бодлива тел. Снимането на лагерния периметър е строго забранено.

ИТ Израелец: Без коментар, не съм запознат.

21. Ливанец: Палестинците да излизат до вечерта, но не могат да купуват къщи или да работят. Сега в Ливан с на пари на ООН се издържат 100 000 палестинци във всеки от петте лагера. Останалата част от света не ги е грижа за тези хора и техните проблеми.Цивилизовани страни предпочитат да игнорират този проблем. Ливанския народ не е доволни, че целият свят се опитва да реши проблема с Палестина, за сметка тяхната малка страна.

ИТ Израелец: Какъв е този ливано-центризъм? :):):):) Никой не се опитва да реши проблема именно за тяхна сметка. Бежанци палестинци има МНОГО повече в Йордания, Сирия и др.

IT: Да добавя от мен: струва ми се, че Ливан е една много интересна страна и ливанците са добри хора. Те наистина са им напудрили (замътили – бел.Ст.) мозъците предимно Сирия, а и „Хизбулла“ като добавка. Аз съм много съжалявам, че ние сме с тях нямаме мир.

Коментар от съпругата на Игор: Ливанците са заложници на конфликта и ми е много жал за тях. Като резултат те опират (пешкира – бел.Ст) от всички страни, въпреки че в техните неволи са виновни други страни – Сирия, Иран и т.н.

Ограда с графити – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

Стената срещу бежанския лагер е изрисувана от живеещите в съседство палестинци.

Край

Автор: Сергей Доля

Снимки: авторът

Превод: Стойчо

Израел – един предвоенен пътепис – част втора 7

Израел – един предвоенен пътепис – част втора

Не исках точно тия дни да пускам бойни пътеписи (помните ли „поледицата“ вчера пред Народното събрание?) — но животът е суров, затова ще продължим с разказа за живота в Израел. Вече бяхме в Сдерот, близо до ивицата Газа, днес ще видим Галилея. Приятно четене:

Израел- където автобусните спирки имат бомбоубежища

Галилея

Това е Галилея или а’Галил на иврит. В България е повече известна като библейски термин, свързан със сватбата в Кана Галилейска и Генисаретското езеро, по което, легендата говори, Исус ходел и не потъвал.

Всъщност Галилея в днешен Израел е област доста по-голяма от библейската Галилея и включва (вижте картата) всички територии източно от крайбрежните Нахария и Ако (Акра) и на север от Назарет. На изток галилейските планини опират в Голанските възвишения.

Карта на Галилея, Израел

Галилея е домът но огромното мнозинство от израелските араби, т. е. израелски граждани от арабски произход, които се ползват със същите права, с които се ползват и съгражданите им от еврейски произход. Израелските араби не бива да се бъркат с палестинците, които не са израелски граждани и не искат да стават такива.
Освен араби-християни и араби-мюсюлмани, в планините на Галилея живеят евреи, друзи, бедуини и заселените по време на Османската империя общности на черкези-християни и бошняци. Друзите, черкезите, бошняците и част от бедуините освен, че са лоялни граждани на Израел, служат в армията на тази страна в свои собствени войскови части, които участват наравно с евреите във всички военни операции.

Голяма част от Галилея изглежда така.

Галилея, Израел

На тази снимка Израел се простира докъдето стига гората (зеленото), а отвъд нея е Ливан. Във времето на Османската империя Галилея бил планински район с дълбоки гори, за което свидетелства и библейската легенда. Османлиите изсекли повечето гори. Чак през двадесетте години на ХХ век, когато евреите започнали да се заселват по тези земи, Еврейският националн фонд създал специална сметка за залесяването на Галилея. Днес районът наистина е залесен, има доста животни — аз видях антилопи — а на овчарите и козарите не е разрешено да пасат стоката си извън определен график.

Четете по-нататък>>>