Archive for the tag 'Летище София'

февр. 25 2018

До Дубай като на шега (1): Първи опит за летене

С Влади тръгваме към Дубай. И нещо ми подсказва, че това няма да остане първи и последен полет в живота му 🙂 Приятно четене: Първи опит за летене част първа на До Дубай като на шега Първи опит за летене – до Дубай като на шега. Отдавна исках да полетя със самолет. И полетях. И […]

2 коментара

февр. 09 2013

Wizz Air. Съвети за пътуване с low cost.

Днешното съботно четиво ще бъде посветено на пътуването с low cost. Ан Фам ще ни каже няколко врътки, така че максимално да се възползваме. 
Приятно четене:

 

Wizz Air. Съвети за пътуване с low cost.

Wizz Air. Съвети за пътуване с low cost.

Почти всичко, което ще напиша, можете да откриете на сайта на Wizz Air. Почти. И понеже през последните 5 години съм летяла близо 50 пъти с тях и един вид съм станала профи, реших да ви споделя

малко врътки и особености,

и евентуално да ви спестя някое и друго лутане из сайта им.

Някои хора се плашат, когато чуят “нискотарифни полети”. Истината е обаче, че Wizz Air не са от най-мизерните low-cost авиокомпании, даже напротив. Самолетите им са нови, поддържани и сравнително големи. Като друг лош пример – летях до Дюселдорф с Lufthansa в ужасно раздрънкан и мръсен самолет, голям колкото междуградски автобус, а те уж се водят “стандартна” авиокомпания. И цената не беше никак low…

За над 50 пътувания досега ми се е случвало само 3 пъти да ми закъснее полетът. Вярно, двата пъти бяха с по 5 часа, но чисто статистически това е пренебрежимо – всякакви други “стандартни” авиокомпании са ми закъснявали с доста повече. Помня, веднъж чаках 8 часа допълнително над 11-те часа за прекачване на летището в Москва на път към Виетнам. Оттогава не ги долюбвам Аерофлот 🙂

Терминал 1, Летище София (SOF), София, България

Да се похваля: вчера си купих двупосочен билет на Wizz Air за Тревизо (Венеция) за 18 лв на човек. Да, правилно сте прочели – осемнайсет лева за двете посоки на човек! Скандално, нали? 🙂 Толкова би струвал двупосочен автобус София-Пловдив. (допълнено: явно изобщо не съм в час с цените – 25 лв е до Пловдив и обратно! :))

Други примери от сорта:

  • София-Дортмунд-София: 38 лв/човек в началото на март. Оттам има много удобен влак до Дюселдорф, а това, по мое мнение, е един от най-хубавите градове в Германия. Заслужава си посещението. В същия период София-Франкфурт-Хан-София струва 78 лв/човек, а София-Айндховен-София: 58 лв/човек.
  • София-Брюксел-София: 77 лв/човек в началото на март или 97 лв/човек в началото на юни. Белгийските железници са страхотни, а лично бих ви препоръчала да си направите дълъг уикенд обиколка на Гент, Брюж и Антверпен. Приказно е там!
  • Най-евтините дестинации са в Италия: Форли (Болоня), Бергамо (Милано) и Тревизо (Венеция) – можете да си намерите от 18 лв до 80 лв на човек в двете посоки. Всичките места и околностите им си заслужават.
  • Най-скъпите дестинации пък са Фуимичино (Рим), Лутън (Лондон), Бове (Париж), Мадрид, Валенсия и Барселона. Под “скъпи” разбирайте над 100 лв, но пак можете да си намерите за под 160 лв двупосочния билет.

NB!: Цитираните цени са от проверка на 16 януари 2013 г. За по-нататъшни промени не мога да нося отговорност. Търсенето на най-евтини билети зависи от периода, сезона, момента, в който ги търсите, и късмета, който имате. Настоящата статия цели да ви информира как да намерите по-евтини билети от Wizz Air и да ви помогне да се ориентирате по-добре с тяхната политика, но не може да ви гарантира същите цени, които аз лично съм намерила в конкретния момент за конкретната дестинация.

Как се намират такива цени? Първо трябва да се съобразите с особеностите на нискотарифните авиокомпании и да се лишите от някои удобства:

  • пътуване само с ръчен багаж (води се малък салонен багаж с размери до 42 x 32 x 25 см) и спазване на изискванията за до 10 х 100 мл течности в ръчния багаж – аз лично нямам проблем да побера вещите си за 3-4 дни екскурзия в една раница;
  • липса на запазена конкретна седалка в самолета – предвид късите полети, които траят 2-3 часа, не мисля, че е някаква драма;
  • липса на кетъринг на борда – виж горното;
  • кацане на летища от селски тип, които са малко или много отдалечени от големите градове (между 30 и 125 км), но пък може да се изненадате приятно от някои градчетата, в които ще кацнете; примери: Бергамо и Тревизо – прекрасни местенца със собствен чар; единствено в Барселона, Валенсия и Мадрид ще кацнете директно на основното летище на града.

Предвид ниските цени, нормално е Wizz Air да се опитат да ви пробутат допълнителните си платени услуги (запазване на място на борда, допълнителен багаж, кетъринг и други глупости), но пък никой не ви задължава да ги купувате.

След като сте се примирили с горните особености, трябва да направите следното преди закупуване на билети от Wizz Air:

  1. Да си ги купите от по-рано (поне 6 месеца) или да рискувате и да изчакате докъм месец-месец и половина преди пътуване – тогава са най-изгодни. Аз лично обичам да си браузвам от време на време из всички дестинации и да си планирам пътуванията според цената (или дори да закупя билетите, без да съм сигурна дали ще успея да пътувам), но пък така попадам на подобни цени като 18 лв/двупосочен билет… Е, случва се и да намалят цената, когато им скимне, така че ви съветвам, след като си ги закупите, повече да не проверявате, за да не се ядосвате излишно. 🙂
  2. Да се регистрирате в системата и да си купите членство в Wizz Discount Club (Wizz Xclusive Club). Като член на клуба имате гарантирана отстъпка от 20 лв/човек/полет, което прави -40 лв на пътуване. За една календарна година членството струва 59 лв, които директно си избивате още с първото пътуване, ако сте двама – отстъпките се отнасят и за спътниците ви (до 8 души) при условие, че и вие пътувате. Иначе пак можете да купите билети за трети лица, но няма да важат отстъпките.
  3. Да си заредите Wizz сметка и да платите с нея пътуванията си (до изчерпване на сумата, за неограничен период от време). Сумата обаче е малко гадна – минимум 600 лв на зареждане. Защо тогава да им давате парите си напред? Защото Wizz Air начисляват различни такси за обслужване според начина на плащане – най-ниската е чрез банков превод (8 лв/човек/полет, демек 16 лв на пътуване), а най-скъпата е с кредитна карта (16 лв/човек/полет, тоест още 32 лв на пътуване). С Wizz сметка таксата е безплатна. Заслужава си, ако така и така сте решили да пътувате често с авиокомпанията или най-вече ако сте повече хора. При четирима си спестявате между 64 и 128 лв, които можете да превърнете в бири и да се почерпите дружно. 🙂

NB!: В сайта им пише, че за да си заредите сметката, трябва да звъннете на телефона за обслужване, който ви таксува по 0,96 лв/мин, и някой любезен оператор ще ви поиска данните от кредитната ви карта. Вярно, по този начин ще можете да се възползвате веднага от сметката си, но аз лично не бих се доверила на някакъв си оператор, при това за 0,96 лв/мин. 🙂 Така че е по-добре да преведете сумата по банков път и да изчакате от 3 до 5 работни дни, докато сумата се появи в профила ви. Важно е в основанието на платежното да напишете САМО номера на членството си (ще го намерите в профила си най-отгоре), а в допълнителните пояснения можете да си напишете имената на латиница за всеки случай.

Тази информация няма да я намерите на сайта им. Аз лично се добрах до нея по нервния начин – чакайки на линията, разправяйки се с някакъв оператор и прибавяйки поне 20 лв към сметката си за телефон.

  • 4. Да си отбележите при закупуването на билета вид чек-ин: уеб, защото е безплатно, и да не забравите 7 дни преди полета да направите онлайн чекирането.

И така, след като станете член на клуба и заредите Wizz сметка, при търсенето на полети трябва да сте влезли в системата и задължително вдясно да отбележите плащане с Wizz сметка – цените автоматично ще се преизчислят и сведат до най-ниските (подобни на тези, които ви цитирах). Иначе ще видите стандартните цени, които са с минимум +56 лв/човек.

Дотук всичко това може да ви се струва хамалогия, но бързо се свиква. 🙂 И си заслужава. Достъпността на low-cost авиолиниите ви позволява да обикаляте повече места и да прибавяте нови богатства към личната съкровищница със спомени. Пожелавам ви много приключения през тази година! 🙂

И накрая, едно малко тийзърче*: :))

Wizz Air. Съвети за пътуване с low cost.

 

 

Автор: Ан Фам, през сайта http://theopinionist.net/

Снимка: optimiced

 *За консерви като мене: тийзърче =“дразнител“ – бел.Ст.

 

Още Съвети за пътуване – на картата:

ЗА ПОДРОБНОСТИ КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО 🙂

7 коментара

юни 12 2012

Виж Неапол и… се влюби (1): Информация и съвети

Днес, мили деца, Вили ще ни води до … Неапол. Споко, всичко е наред, не ви трябват кърпички или каквото там ползвате 😉 Днес Вили ще ни даде информация и съвети къде-какво-как в Неапол. При това – много разумно 🙂

Приятно четене:

 

Виж Неапол и… се влюби

Информация и съвети

как да се докоснем (евентуално) до тази емоция (1)

Не знам защо българските туристически фирми някак си заобикалят Неапол. Доколкото съм разглеждала туристически оферти (нали съм си любопитна 😉 ) програмата им е през Неапол да минават едва ли не като бърз влак.
Правят им на групичката туристи около час панорамна обиколка с автобус, който дори не е от типа „хоп он, хоп оф“, че да могат хората да си наснимат барем малко по-свестни снимки от открития горен етаж. После (май) ги свалят от автобуса на паркинга пред Моло Беверело (пътническото пристанище), щото той е така, по-голям обществен паркинг в района на Сан Фердинандо. Като бродех из Наполи, виждах разни автобуси там, от които слизаха групи, явно туристи. Та, от там ги помъкват до, има-няма десетина минутки път, театър Сан Карло, Кралския дворец и Пиаца Плебишито, като мимоходом, следейки да не си изгубят групата, хората бързо цъкват и по някоя снимка на Кастел Нуово, който в момента е ограден отвсякъде, понеже заради разширението на метрото  около него е бая разкопано. Апропо, този район е един от най-старите в града, но не е Чентро сторико. Той му е съседен.

Кастел Нуово – Неапол, Италия

Кастел Нуово - На мен не ми е особено красив, но го показвам заради оградата. Чудя се дали метрото минава под кастелото или някакси го заобикаля под земята?

Пиаца Плебишито – Неапол, Италия

Пиаца Плебишито - и тази забележителност не ми е от любимите, но я показвам, за да знаете какво ще видите, ако тръгнете с туристическата фирма. И следващите две забележителности се намират там - в случая се падат зад гърба ми.

Кралски театър Сан Карло – Неапол, Италия

Фасадата на Кралския театър Сан Карло, гледан от входа на Галерия Умберто l - само улицата ги дели.

 

Та, развъртат се горките организирани туристи 20-30 минути на Плебишито, казват им неща, които човек спокойно може да си прочете в интернет или от някой пътеводител, после минават за още 10-15, нека да са 20 минути, из Галерия Умберто.

Галерия Умберто l – Неапол, Италия

Галерия Умберто l - не я показвам за пръв път, но тя ми е от любимите, затова. Не магазините, не ресторанта или кафенетата, харесва ми архитектурата й.

Галерия Умберто l – Неапол, Италия

Галерия Умберто I - Ето малко от тавана на колонадата отвън - не е ли класическо изкуство това?

 

И горе-долу толкова. Хайде пак в автобуса и газ към

Помпей

О, да, някои, за разнообразие, го правят всичкото това в обратен ред.
В Помпей (на бас!) – ту се пържат под слънцето, за да чуят екскурзовода, ту се спъват по калдъръмите, подбягвайки след него…

Помпей – Неапол, Италия

Из останките на древния град. Голяма емоция е да ходиш по тия улици - не само заради историята им... Ми, срам ме е да си кажа колко пъти щях да се пречукам :)

Помпей – Неапол, Италия

Из останките на древния Помпей

Помпей – Неапол, Италия

Ако можеха да говорят тези стени...

 

Ама (евентуално) малко почивка на сянка, глътка кафе или сладолед, или нещо за хапване… тоалетна?
То, хората там са си направили човещината насред руините да спретнат един малък комплекс за посетителите – да отдъхнат, да хапнат нещичко, да се освежат, облекчат… Яяя, без такива глезотии! К’во, да не сте нек’ви американци, французи, англичани? Няма време!
Хубаво, айде 10-15 минути свободно време накрая, вече извън Разкопките, пък кой каквото/ако свари. Ако иска повече, да си се организира сам! А за толкова пари – толкоз.
После обратно към Рим или към ферибота в Бари.

Еемии… може и да не е съвсем-съвсем, нали, точно така, но в общи линии това е положението, за съжаление.
А, да, в някои случаи ги откарват към някой хотел за нощувка, но по правило, някъде извън Неапол.
Всъщност, случва се понякога да се изтърват и да пуснат на хората някой свободен час, евентуално за Археологическия музей. Една колежка миналата година е имала този късмет, но за сметка на отпадане на отиването им до Алберобелло (ее, има за какво да съжалява – то е уникално!).
Та, така – искам да знаете, че освен всичко споменато до тук, в Неапол има още интересно за гледане. По-нататък може да подскажа 😉
Ако пък не си падате по музеи, паркове, дворци или църкви, може да приседнете на някое оживено място, да хапнете една пица-наполетана или да се насладите на студена биричка, или просто едно кафе с парче (много) вкусен италиански сладкиш. И подобен вариант би могъл успешно да ви зареди емоционално. Защото това е Неапол!
…Настаняваш си уморената конфигурация край някоя масичка на тротоара под тентата на някое кафе и хоп – все едно си направо на сцената на някой театър… Истински спектакъл! В реално време, на реално място, в момента, наживо!… Тълпи от хора, хаос, шум, трафик… А декорите – оригинал, от векове… Няма сценарий, няма дубъл… Просто трябва да си отвориш очите и да гледаш, и ушите – да слушаш 🙂 Незнанието на езика няма значение. Даже никакво. Наполетаните непрекъснато размахват ръце докато разговарят, а интонацията и езикът на жестовете са доста разбираеми.
Друг е въпросът, че наполитанските пици и „дольчи“ /сладкиши/ си заслужават, определено! И кафето. И сладоледа. Както и наполитанската кухня изобщо.
Как е, доходи ли ви вече? 😉
Оо, добре. Браво! Айде, за загрявка, един тегел сега

из улиците на Наполи:

 

Неапол, квартал Сан Фердинандо

Съвременни сгради в стария квартал Сан Фердинандо. Забележителности в този квартал са Пиаца Плебишито, Кралския дворец, Галерия Умберто, Театър Сан Карло, Църквата Сан Фердинандо, Кастело Нуово, Фонтана на Нептун...

Неапол, квартал Вомеро

Из квартал Вомеро - това е кварталът по и около хълма, на който се намират Сан Елмо и Чертоза ди Сан Мартино. В миналото в него са живеели по-богатите от средната класа. И днес е така. Това е един чист, спокоен и добре уреден жилищен квартал, почти в центъра на Наполи.

Мотопеди – Неапол, Италия

Честа гледка из неаполските улици са десетките паркирани мотопеди. Всъщност не само в Наполи, а въобще в Италия.

Квартал Спаньоли– Неапол, Италия

Из квартал Спаньоли. Най-централен, най-олющен, най-шумен, най-нагъсто населен, най-колоритен, най-уханнен, най-смрадлив, най-шарен, най-екзотичен, най-... най-... най-... И мой най-любим! :)

Квартал Спаньоли– Неапол, Италия

... Спаньоли... Споменавала ли съм преди за улиците от стъпала и гирляндите от ухаещо, току-що простряно пране над тях?... ;)

Риба на пазара – Квартал Спаньоли – Неапол, Италия

... Спаньоли... А за сергиите с риба насред уличките?...

Пазар – Квартал Спаньоли – Неапол, Италия

... Спаньоли... Ето я и гарнитурата за рибката от сергията в съседство... 😉 Е, примерен вариант.

Сладкарница – Квартал Спаньоли – Неапол, Италия

... Спаньоли... Уж не са кой знае какво тия също "улични" сладкиши, а какво ухание се носи около тях... ммм.... ;)

Чентро Сторико – Неапол, Италия

Чентро Сторико - Един от големите площади на Наполи е Пиаца Данте. До преди 2-3 века се е наричал Largo del Mercatello, т. е. Пазарен площад... Вляво арката със статуята отгоре е Порта Алба. Тя е била главната порта на западната градска стена на средновековен Наполи. Сега, минавайки през Порта Алба, се излиза на уличката Вия Порта Алба, където има книжен пазар, но основно се продават антикварни книги и употребявани учебници, стари пожълтели списания отпреди 30-40-50 години, пощенски картички от началото и средата на миналия век, ученически пособия също такива стари... Абе, интересно е 🙂 Улицата е дълга само стотина метра и излиза на Пиаца Белини, насред която са разкопките на останки от градските стени от 4 в. пр.н.е. В кафенето току до тях предлагат много хубаво капучино :)

църквата Санта Мария ди Монтесанто – Чентро Сторико – Неапол, Италия

Чентро Сторико - църквата Санта Мария ди Монтесанто. Тук се намира гроба на композитора Алесандро Скарлати, автор на музика в стил "наполетански барок".

църквата Санта Катерина а Формиело – Чентро Сторико – Неапол, Италия

Чентро Сторико - църквата Санта Катерина а Формиело. Датира от 1510г. и е част от някогашен манастир на Селестинския орден, който по-късно е минал към Доминиканския. Странното за мен е, че от 19 век я превръщат в нещо като фабрика за вълна. Вътре има стенописи на Луиджи Гарци от 17 век.

Чентро Сторико – Неапол, Италия

Чентро Сторико - една от по-широките и дълги улици в историческия център, Вия Толедо.

Порта Капуано, Чентро Сторико – Неапол, Италия

Чентро Сторико - Порта Капуано. През 15 век е била една от портите на градските стени и понеже е била най-близо до Кастелo Капуано, името й идва от там. Впоследствие стените рухват, обаче портата се оказва качествена и остава до ден днешен да си стои стабилно и без тях, насред Наполи. Тя е нещо като Триумфалната арка на Наполи ;)

Чентро Сторико – Неапол, Италия

Чентро Сторико - Една красива реставрирана сграда на Пиаца Енрико де Никола. В противоположния край на пиацата е Порта Капуана.

Пиаца Гарибалди – Неапол, Италия

Пиаца Гарибалди - в момента само част от площада, само където минава трамвайната линия, е действаща, и също още едно тясно платно в срещуположния край досами гарата. Буквално целият площад е разкопан и ограден с висока ограда. Хм, май са се уплашили, че софийското метро ще ги изпревари в темповете, та форсират с всички сили по новата линия на неаполското метро :D

 

Ами, видяхте само една „трошка“ от Наполи. Има още и то по-интересно. Още много! А това беше само ей така, пътьом, просто едно „дзак-щрак!“  😉

 

 

Де факто, Неапол е доста известен на света. Не само с Камората. И не с някогашното изригване на Везувий. Нито пък вследствие кризата им с боклука. Просто има какво да се види в Наполи. А най-вече – да се усети.
Чухте ли? Да се усети.

Този град просто се чувства!

Под привидното си неглиже и безметежност, той направо кипи от емоции, от страсти и живот. Неапол има една мноого специфична, своеобразна красота и свой си аромат.
А, да вметна – в момента, т.е. преди броени дни, нямаше разпилян или натрупан боклук нито в Неапол, нито из района… Брааво. Брааво!… както би казал… хм, сетихте се кой*, нали? – Брааво! 😉
Е, оттук нататък за автентичност, а и защото на мен така си ми звучи по-естествено… а и… ми, по-мило някак, аз ще наричам Неапол по-често така, както го наричат италианците:

Наполи

За Наполи италианите знаят, че:

  • е третият по големина град в Италия;
  • е най-големият град в южна Италия;
  • е столица на Кампания;
  • е с мноого богата история;
  • и, (хмм) именно заради богатата си история и културно наследство, които обаче, някак не се натрапват, както в Рим, Венеция и Флоренция, Неапол е един от най-загадъчните, може би, италиански градове.

Вече го знаете и вие 😉
Аз няма да преразказвам историята на Наполи. В интернет, например, има писано. Освен това, по-интересно е човек сам да си четне това-онова и после там, на място да си го види, почувства и осмисли.
Целта ми сега е да подам актуална практична информация за тези, които се тъкмят да си грабнат фотоапарата и да хукнат към Наполи в близко време.

Как се стига до там

Всякак. По суша, въздух или вода – на кой както му е удобно или му харесва.
Но най-бързо е, разбира се, със самолет. Мисля, че миналата година бях мернала някъде из туристически оферти обещание за директен полет до Наполи, но аз самата до този момент не съм попадала, де факто, на такъв.
Моят личен вариант е:
Самолет до Рим (Фиумичино) – Leonardo Express (влака) или Terravision Shuttle (автобуса) до Термини – Влак до Наполи.
Самолетите – най-евтини са полетите на WizzAlR  и Bulgaria Air.
Аз май напоследък започнах да предпочитам Bulgaria Air, защото полетът за Рим е в маалко по-човешко време, в 7:30 сутринта, не в 6 ч. А и за наобратно имат един полет в 14:55, който ми е супер удобен. (Имат и други в удобно време). Освен това на борда ми предлагат пресни вестници, сандвичи, кафе, още разни напитки и вода – включено е в цената на билета.
Съвет:  За тези, които не летят много често или просто все още не са кацали на Фиумичино, но са приели предизвикателството да пътуват самостоятелно, имайте предвид, че това летище е поне два пъти по-голямо и много пъти по-оживено и натоварено от софийското.
Малко лирично отклонение – ще взема да си призная сега едно нещо. Всеки път, когато ще излитам от софийския Терминал 2, му се радвам колко е хубав, съвременен, колко е добре уреден… Е, има сигурно какво още да се пожелае… 😉
Примерно, защо последния път един автомат за кафе на горния етаж не щя и не щя да ми приеме петте лева, да ми върне ресто, както пише, че връща, и да ми налее едно кафенце? Да де, поне не ми ги взе безвъзвратно тия 5лв. – колкото пъти ги пуснах, толкова пъти ми ги върна… Е, знам бе – да, можеше и културно да ида да си взема кафе от барчето в съседство… Ама пък що, за какво е турена тая машинка там?!  Освен това, не само автоматът, и аз мога да съм коза!… Та се заядох – тé от това чудо искам кафе и това си е!… Офф, автомат с характер се оказа – пусна ми кафе, ама след като рових, та рових из дисагите, докато изнамеря точно 2 лв… Еее, що – ми споделям си с вас, нали сте мои хора! 😉
… Та, всеки път, когато на връщане кацам на същия този Терминал 2, той ми изглежда като едно съвременно летищенце от някоя далечна провинция… в Аляска. Не че съм била някога там. Или в западен Китай, примерно. Ми не знам, що така?… Не, не, не ща отговор 😉 (Отговор: летище София е крайна дестинация, без съществен транзитен трафик. За да бъде едно летище голямо, то трябва да е и транзитно. Неофициален слух: летище София е на предела на възможностите си като трафик, а ТАБСО е всичко друго, но не и генератор на транзитен трафик– бел.Ст.)

Летище София - Терминал 2

Летище София - Терминал 2, заминаващи полети... Маалее, направо игла да хвърлиш... и няма къде да падне (от народ) :D

Летище София - Терминал 2

Летище София - Терминал 2... и от друг ъгъл - еемии...

Летище Фиумичино - Терминал 3

Летище Фиумичино - Терминал 3 - гледано от горния етаж, близо до Тераца Рома, където е по-спокойно от навалица.

Летище Фиумичино - Терминал 3

Летище Фиумичино - отвън, гледка от въздушния тунел при Терминал 3 (Ама не знам дали точно "въздушен тунел" се казват онези огромни тръби? тунели? надлези? или мостове?" с движещи се пътеки в тях, над ей това, което се вижда тук на снимката.)

 

Значи, мисля, че би било добре да имате предвид 20-30 мин. повече време на разположение, когато ще кацате, и 1 час повече време от принципно изискваното, когато ще излитате за пръв път от Фиумичино, колкото и оправни да си мислите, че сте.
Ако пък много бързо се справите с ориентирането и чекирането – о, спокойно, няма да скучаете никак – има достатъчно магазини, заведения, забавления и интернет. Просто няма да усетите как ще мине времето.

И значи излитаме, фърчим час и нещо със смесени чувства – животец мил, нали… и свят, 7-8 хиляди метра отдолу, толкова прекрасен :)…

Макарска, Хърватия от въздуха

Този път късметът е с мен - идеално място до прозореца, идеално време... Градчето долу е Макарска в Хърватска.

Апенините от самолет

Вече сме над Апенините

 

И, оооп – пилотът решава да почерпи за смелостта ни като прави плааавен завой край езерото Брачано… Уааа…

 

езеро Брачано, Италия

Езерото Брачано и градчето Ангуилара Сабация

 

След минутки

кацаме на Фиумичино

Бенвенути! /добре дошли/  Вземаме си багажа и вървим нататък.

 

Летище Фиумичино - Терминал 3

Летище Фиумичино - Терминал 3

 

Съвет: ако успеете да си поберете най-необходимото само в един ръчен багаж, в следващите (примерно 3-5) дни може и да ви писне да ходите все в едни и същи 2-3 ката дрехи, но пък определено ще ви бъде навсякъде по-бързо, по-леко и по-удобно. Естествено, при по-дълъг престой няма как без куфар.

От летище Леонардо да Винчи, на което казват просто „Фиумичино“, защото е разположено край това градче, до Вечния Рим се стига на кон……   😀
… Майтап бе, Уили! – С влак, автобус или кола/такси. Пък и пеша, колко са 25-30 км! 😉
= Ако те чака някой италиано с кола – без коментар 😉
= Такси – о, веднага го отсвирвам таксито, защото цената му може да излезе по-висока от тази на самолетния ми билет.

= Leonardo Express
Тръгва на всеки 30мин. и спира право на Термини, никъде другаде. От Термини първият влак заминава сутрин в 5:52, а от Фиумичино в 6:38ч. Последните са съответно в 22:52 и 23:38ч.
** Билетът (14 евро в една посока) от/до летището, ако се купи он лайн, важи до 90 мин. след тръгването на избрания влак, т.е. правете си сметка на времето.
** Билетът може да се купи и от каса на гарата, от билетни автомати или туристически офиси, но трябва да се маркира преди качване във влака.
Ако нещо не успявате да се ориентирате по табелите, спокойно – ако няма служител наблизо (личат си по дрехите), просто питайте хората наоколо. Любезни са, каквото знаят – казват, показват, усмихват се дружелюбно. Повечето.

= Terravision Shuttle (автобусът, който отива право в центъра на Рим)
Автобусите са на около 30-40 мин. (имат някаква зависимост от самолетния трафик), пътуват около 55 мин. Тръгват от пред терминал 3 (а точно там кацат/излитат и самолетите от/за София, това е Шенгенският терминал), на бус-паркинг №3 – има табели, стрелки – споко.
Само една спирка прави на центъра на града Фиумично и после право на Термини (ударението е на „е“).  На Термини автобусът спира/тръгва отвън до гарата. Като застанете с лице към централния вход, спирката е на улицата, която върви отляво на Термини, на 5-10м от страничния вход/изход, до Terracafe. На табелата пише Terravision.
** Билетът (4 евро в една посока) може да се купи он лайн, но и на летището/гарата има билетни автомати.
Съвет: ако искате да минете по-евтинко, по-добре си вземете билета предварително онлайн, за да ви е сигурно, иначе, ако авобусът вече е пълен, ще трябва да вземете влака, или да чакате следващ, а това си е чисто губене на време, при положение, че сте в страната за броени дни.
Разписание:

http://www.terravision.eu/pdf/fiumicino_timetable.pdf

 

гара Термини, Рим
Термини, някъде вътре… всъщност тези опашки (вляво на снимката) са пред билетните каси.
гара Термини, Рим
Ето го и моят красавец, дето лети с над 300 км в час 😉

 

Хмм… да кривнем ли леко от пътя си сега и да се гмурнем за няколко секунди с 4-5 кадъра из Рим?…

Айде!  😉

Меркати ди Траяно, Рим

Меркати ди Траяно, т.е. древноримският МОЛ на император Траян ;)

Улица в Рим

Една от римските улички, която може да те заведе до фонтана Ди Треви

Рим, Италия

Някой може би ще каже, че е тъпо да снимаш покриви... Еее, ама не са ли хубави тия римски покриви? И какво ли се случва под тях? ;)

Пиаца Испания – Рим, Италия

А Пиаца Испания е от любимите ми...

Испанските стъпала на площад Испания – Рим, Италия

...и Испанските стълби също. Желано място за модни ревюта, кадри от романтични филми, любовни срещи, туристически възторзи... Как да не го снимаш отново? ;)

 

Мдаа… Мисля, че и по-НЕзабележителностите си имат своето очарование. Знам, знам – Испанските стълби са от известните, но с тия китки и насядали кефещи се хора – не ми даде сърце да не ги споделя  😉

 

И така, вече сме на последната отсечка към Наполи.

Мисля, че има и автобуси от Рим за Наполи, но не съм пробвала този вариант, а само с влак и кола.
Влаковете за Наполи тръгват на всеки 10-20 минути от същата гара Термини (това е тяхната Централна гара).
Три вида са:

  • Евростар; цена 45 евро за 2-ра класа (1-ва е 58 евро), пътува 1 час и 6-7мин., спира директно на Наполи чентрале.
  • Обикновен бърз влак; цена 22 евро, пътува 2 часа и 10-15мин.
  • Някакъв по-бавен, на регионална жп компания, цена 10 евро и нещо (хм, 10,80 ли ми се видя някъде?), пътува около 3 часа и нещо.

По стечение на обстоятелствата обаче, аз имам впечатление само от Евростар. Три пъти съм го ползвала и съм определено доволна. Бих казала, по-комфортен е от самолета дори. На монитора (съм гледала как) скоростта стига до над 300км/ч.
Обаче веднъж се случих във вагон, пълен с голяма японска група и само още 2-3 европеидни души като мен, та в един момент се почувствах почти като да съм в страната на изгряващото слънце  😉   Ей, нямах идея колко шумни могат да бъдат японците!… Сдържани били, малко говорели, много-много не се смеели силно на глас – тинтири-минтири! Изобщо не е вярно – за един час почти вдигнаха влака на главите си! Нее, не бяха тийнеджъри, а от 25 до 75 годишни, нормални си хора.

Билетите за влака


Могат да се купят от касите, от билетните автомати или по интернет.
НО! На касите в Рим и Наполи все има страшно много хора, особено чуждестранни туристи, и опашката върви доста бавно. На билетните автомати има меню и на английски, но все пак, ако смятате, че може да не се справите, по-добре помолете някой местен, който в момента си купува билет, да ви помогне. По правило не отказват помощ. Билетите могат да се купят с пари в брой или с кредитна карта, както на касите, така и на автоматите.
Внимавайте на автоматите за колко часа ще си вземете билета. А ако купувате, примерно, билети за двама души, от процепа ще ви падне един билет с цената и местата за двамата. Така че, ако искате два отделни билета, трябва да ги купите последователно. И в двата случая няма гаранция, че местата ви ще са едно до друго.
Съвет:  Термини в Рим, както и Наполи чентрале, са доста големи гари (за нашите представи) на по няколко нива, заради метрото и крайградските влакове. Имат много перони, дали не бяха и към 30? Освен това има и „челни“, и не знам си още какви. Затова, когато сте там за пръв път, задължително бъдете един час по-рано от часа, в който смятате да пътувате. А щом си купите билета, не се размотавайте да зяпате из гарата, а вървете първо да си намерите перона и влака… Сега, като се замисля, май за Наполи все на девети-десети перон ми е бил евростар-а. Но не знам дали това са „неговите си“ перони.

Принципно за влаковете на Термини-Рим и Наполи-чентрале:

Над всеки перон има информационна табела, която своевременно се актуализира. Ако си вземате билет от каса, попитайте касиера дали трябва да си маркирате билета преди качване или ще има кондуктор. Ако го купите от автомат, попитайте на информацията, която по правило е до касите. Там също обикновено има опашка. Ако трябва да си маркирате билета преди да се качите, предвидете си няколко минути и за това, защото може да се окаже, че някой от автоматите на съответния перон не работи, а на другия просто не му хващате цаката как става, наоколо има чакащи хора, чувствате се неудобно. Имах подобен случай на един челен коловоз на Наполи чентрале. Автоматчетата за компостиране са жълти на цвят и са поставени до пероните. (На малките провинциални гари тези апаратчета обикновено са монтирани на стената или на стойка до изхода към пероните.)

Малка хитринка от личен опит:

Евростар Рим-Наполи пътува с по над 10-12 вагона, които сякаш са и малко по-дълги от нашенските. И, за моя искрена изненада, всеки път са пълни. Последния път се случих във вагон 9. И като наближихме Наполи, (за пореден път го виждам това) от още по-назад някои хора започнаха да се придвижват през вагоните напред. Този път се подвоумих по-малко, пък и аз станах, и тръгнах след тях. Та така до началото на втори вагон, защото напред вече всичко беше в една плътна опашка. И браво! – в момента, в който слязох на Наполи чентрале, се оказах доста по-близо до изхода. А зад мен по перона от влака се заформи малко като рехава манифестация, която настъпваше към изхода на гарата. Та, понеже там е една постоянна тарапана, този „номер“ на често пътуващите, очевидно има смисъл.

Влак Евростар, Италия

Евростар отвътре - Я да видим защо стават и отиват напред тия хора? ;)

Централната гара на Неапол

Крайната ни цел - Наполи чентрале

 

Слизаме благополучно на Наполи чентрале.  Бенвенути а Наполи!  😉

Следва.

кой* – любимецът ни Анджело, разбира се  😉

кратък речник:

гара = стационе
ако обичате, може ли? (разрешение да мина, примерно) = пермессо
моля = пер фаворе
добре = ва бене; о’кей
извинете = спяченте; скуза
извинете (ме) = ми скузи
съжалявам = скузи
не разбирам = нон каписко
разбирате ли? = капире?
къде = дове
кога = куандо
колко = куанто
как = коме
защо, защото = перке
къде е тоалетната? = дове соно ла тойлетте?
в колко часа? = а ке ора?
колко струва билета? = куандо коста иль бильетто?
един/два билет до… =  ун/дуе бильетто/ти пер…
може ли да ми кажете = ми пуой дире
вход = ингрессо
изход = ушита
билетни автомати = бильетиере аутоматичи
информация = информациони
парѝ = солди
багаж = багальи
перон = бинарио платформ (или само бинарио)
заминава = партенца
пристига = арива
влака за… = трено пер…
сега; веднага = ора
сега ли? = ора?
тази сутрин = куеста матина; стамани
утре сутрин = домани маттина; доматтина
днес = оджи
следобед = помериджо
вечер = сера
довечера = стасера
утре вечер = домани сера
утре = домани
в други ден = а допо домани
Аз не говоря италиански = Йо нон парло италиано
Извинете, говорите ли английски? = Ми скузи, лей парла инглезе?

Автор и снимки Вили

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ!

11 коментара