Archive for the tag 'лед'

юни 20 2012

Харбин: борш, лед и лигър

Отдавна не бяхме ходили в Китай. Домосед днес ще ни води до Харбин, а на мен все ми се струва, че забравяме цивилизационната си мисия в днешния свят…

Приятно четене:

Харбин: борш, лед и лигър

Харбин, Китай

 

Латвийската нишка, подхваната в Бужумбура, ме отведе чак в Харбин. Където на международния конкурс за ледени скулптури двете латвийски от пръв поглед ми станаха фаворити.

 

Ледени фигури – Харбин, Китай

 

Всъщност

в Манджурия се озовах от вълчи глад за студ и мраз

Имах нужда от презареждане. В разгара на дългото африканско лято бях почнал да се чувствам като халюциниращ от жегата боец от корпуса на маршал Ромел, в чиито влажни сънища се явява баба Хола и ръси бял сняг*. Прилагайки логика от първи род, бях извел предположението, че щом афишите обещават леденият фестивал на открито да трае цял сезон, от декември до март, то най-вероятно температурите се задържат под нулата по Целзий. Проверката на място потвърди предположението. В началото на февруари Харбин ме посрещна със слънчево време и сух студ. Точно, каквото търсех! Нещо като научен експеримент как би реагирал човешкият организъм ако бъде подложен на шокова терапия от 7 часа разлика във времето и 50 градуса – в температурата. Реагира с изблици на хейтърство. Първо, вързах тенекия на момче и момиче, студенти от Шанхай, които си предложиха услугите да ми превеждат и разведат из парка със снежните фигури. И аз се съгласих. А единственото нещо, което имах нужда да ми бъде преведено, беше в колко часа тръгва рейсът обратно. Та не една от пързалките им се извиних, че отивам да пия кафе, без да доуточня, че нямам намерение непременно да се връщам, ами продължих да се мотая и снимам с премръзнали пръсти между павилиони.

Ледени фигури – Харбин, Китай

 

Подозирам, че са ме чакали (но не повече от час и половина!) на площадката между ледената бутилка Кока-Кола и ледения Буда, унасяйки се повтарящата се до умопомрачние като от развален грамофон мантра “Ом мани падме хум”. После се скарах на келнерката в представящия се за руски ресторант, че ми носи второто (нещо, представящо се за киевски котлет), преди първото (нещо, представящо се московски борш). Това – при положение, че никакъв диалог изобщо не беше могъл да се проведе през езиковата бариера. И с пълното съзнание, че да повишиш тон на азиатец на публично място е все едно европеец да го заплюеш в лицето. Но пък програмата в стил стари градски (шанхайски!) мелодии и шансони в четири последователни изпълнения (вокал-саксофонист-пианистка-цигуларка) имаше достатъчно добър ефект върху опънатите от кулинарната неразбория нерви, та простих на готвача за заливането на представящите се за италиански патладжани с кетчуп. После открих Starbucks на две преки от хотела и слънцето изгря на моята улица. За кафе и закуска. На другия ден си намерих заведения за превъзходно китайско и тайландско, та от хейтър набързо станах на лъвър**

Дракони – Харбин, Китай

 

 

В Харбин

има две категории атракции за обективно харесване (едната – сезонна), и трета, при която харесването е строго субективна величина. Сезонната е снежно-леденият фестивал, привличащ смелчаци да се подложат на сибирска студотерапия от по-топлите географски зони на Китай и региона (тук брат ми се присмива, че не съм можел да различа китайски от корейски турист).

Харбин, Хъйлундзян, Китайска народна република

За тълпи, каквито би събрал Шанхай на експо през лятото, и дума не може да стане. Смелостта си има и съвсем конкретни измерения.

Фестивалният парк

представлява един сложна мозайка от заледени участъци, покрити с излъскани от обувки изкуствен сняг, нарочни пързалки за радост на децата, и тук-там някои псевдообезопасени срещу подхлъзване алеи с проснати раздрипавени (от токчетата на шанхайлийките) килими. Не мога да си представя такъв фестивал в Америка. Та те ще фалират моментално от застрахователните искове на потърпевшите. Всъщност фестивалът се оказва, че имал две проявления. В различен мащаб. Едното е паркът остров с огромните ледени здания, тази година – плод на руско-китайската дружба. А другото е по-малкият парк в града, без изкуствен сняг и поледица, където латвийците водят в конкурсите за художествени ледени скулптури.

Ледени фигури – Харбин, Китай

 

 

Входът е с билети, при това съвсем не евтини и на двете места, но пък ледени занимавки на народни цени предлага крайречният парк Съ Да Лин (“Имени Сталина”, рус.)

 Ледена пързалка в парка – Харбин, Китай

 

А танците на открито са съвсем безплатни.

Танци – Харбин, Китай

 

 

Втората атракция, за мене по-интригуваща от мимолетния лед, е

любопитната историята на града и съхранилото се архитектурно наследство

Харбин е основан от руснаците,

когато руската империя е получила концесия да си прокара железница по-пряко към Владивосток. Още с основаването си привлича като магнит много хора, по една или друга причина недоволни от живота си в “стара” Европейска Русия. По същия начин, както Америка е привличала западноевропейците, руснаците и руските евреи са търсили своя Нов свят отвъд Сибир. За евреите това е един от първите опити да си намерят обетована земя, далеч от погроми, преследвания и предразсъдъци. След болшевишката революция и овладяването от червените на цялата територия на Русия, Харбин става предпочитано място за “бяла” градска емиграция и особено за либералната интелигенция. Китайци започват да се просмукват в града чак по-късно със замогването му покрай железницата и търговията. Но администрацията, управлението и доминиращата култура са били подчертано европейски.

Руска църква – Харбин, Китай

 

Краткият златен век на либералната мултикултурна и толерантна (измежду европейците) утопия Харбин, дал простор на въображението на архитекти и художници, се пада някъде през 20-те и първата половина на 30-те години на XX век. Но бързо е залязъл заради злощастното му географско и геополитическо положение на града. Първо идват японците и набързо слагат юзди на упадъчния европейски либерализъм. Любопитно е, че Съветската държава, не е имала възможност и/или желание да наложи съветска власт над емигрантите си, но е държала собствеността върху железницата и я е про(!)дала на Япония ***

Малкият пропуск в областта на човешкия фактор е коригиран с другарски жест от Председателя Мао, който в края на Втората световна оставя Червената армия точно толкова време в града, колкото да може да си прибере всички заблудени сънародници обратно в кошарата. С конски вагони. Евреите се изнасят в Щатите и Палестина, градът опустява, а десетките църкви и синагоги губят смисъла си.

Синагога – Харбин, Китай

 

70 години по-късно 30-хилядният европейски град …

 

Европейски Харбин

 

…се е превърнал в 10-милионен китайски.

 

Китайски Харбин

 

Благодарение обаче на неравномерното икономическо развитие на комунистически Китай, бумът е дошъл, чак след като китайците са се усетили, че съществува понятието културно наследство, което не е нищо лошо, а и не се отнася само за традиционно китайското. Успели са да спрат разрухата и не са допуснали обезличаването на града.

Обърнали са всичко оцеляло по центъра в архитектурен резерват на открито

 

На всяка обявена за паметник на културата сграда, са поставили подробни описания на китайки и на английски кога е строена, в какъв стил, кой и е бил собственик, откъде е дошъл, каква вяра е изповядвал, с каква търговия се е занимавал. Православната катедрала Св.София и най-голямата синагога са уредени като музеи на бита на съответните общности.

Музей – Харбин, Китай

Музей на евреите – Харбин, Китай

 

 

 

Най-голямата дървена руска църква Св.Николай

не е оцеляла. Но в наше време са и направили макет в умален мащаб, в единия край на огромния площад, който е заемала. В централна симетрия спрямо руски паметник от съвсем друг характер.

Макет на руската църква Св.Николай – Харбин, Китай

 Паметник на съветската армия – Харбин, Китай

 

 

По-улиците са се постарали даже да сложат “ретро” табелки на кирилица. С осезаем грузински акцент. “Ретро” е в кавички, защото, естествено, че по руско време чаршията от речната към железопътната гара не се е казвала “Чжунъяндацзе”. Казвала се е “Китайская”.

Улица Китайска – Харбин, Китай

 

 

 

Днес магазините по нея са залети от матрьошки Made in China от най-долно качество за задоволяване на растящите нужди на вътрешно-китайския туристически сувенирен пазар.

Улица Китайска – Харбин, Китай

 

Всичко това добре. Но иронията е във вкусовете на времето. Когато нещо е строено през XX век в отдавана отминал европейски стил от рода на ренесанс или барок, му се лепва една трибуквена представка “нео” и остава паметник на културата. А ако през XXI век, някой се опита да се изкаже със заемки от същите стилове, трибуквената дума е “кич”. Жив!

Харбин, Китай

 

А за различните епохи на соц-изкусвто и архитектура и (поп)култура, още на никого не му е хрумнало, че имат качества на паметници. Например мирно съвместно съжителстващите си в и една съща градинка скулптори на пионерчета и покемони. Или каквото там е това.

Съвременно градско изкуство – Харбин, Китай

 

Впрочем това също не знам дали е покемон и мана-мана:

Странно бяло животно

 

 

С което стигаме и до третата, “субективната” атракция.

Градският концлагер за тигри

Май им е най-големият в държавата. По брой на населението, което е знайно, че е най-значещата статистическа величина в Китай.

 

Развъдник за тигри – Харбин, Китай

 

Със сигурност не е за всеки вкус преживяване. Тигърски мравуняк, ограден със затворнически решетки с шипове и множество отделения свързани с двойни железни плъзгащи врати. Постетители са добре дошли.

 

Развъдник за тигри – Харбин, Китай

 

Качват ги на едно микробусче, шофирано от жена с военна униформа и каменна физиономия, която прави кръгче в няколко от отделенията. И да не си помисли някой, че намалява като наближи животно – примерно за не го обезпокои или да даде възможност за снимка. Нищо подобно. Задачата и е да обиколи възможно най-бързо и качи следващите.

Културен шок е за идващите от Африка,

където хищните котки разполагат с резервати с размера на Белгия, в които да ловуват сами, а не да разчитат на посетители, навлечени с пухенки в ярки цветове и зобещи пуканки, да купят заколено пиле от нарочна сергия и да им го подхвърлят. А посетителите вместо заколени пилета си носят фотоапарати и колкото повече търпение имат да седят на едно място около животното, толкова по-добри снимки има шанс да излязат.

 

Развъдник за тигри – Харбин, Китай

 

А още по-силен е културният (и температурният) шок за пристигналите на обменни начала от Африка котки – лъвове, леопарди и гепарди – които сигурно са си представяли да правят кариера на +30 градуса в Намибия, нежели на -30 в Манджурия. Черешката на тортата е

животното лигър

– неспособно за възпроизводство муле между лъв и тигър. Етическите начала на съществуването му на запад биха били много спорни. Което сигурно обяснява защо екземплярите в световен мащаб се броели на пръсти. Което пък според харбинци е повод за гордост, че притежават една от тези рядкости.

 

Лигър: кръстоска между лъв и тигър – Харбин, Китай

 

Тема за размисъл

Историята познава случаи, когато носители на надделяващата икономическата мощ са били “варварите”, и други – когато мощта е била на страната на “цивилизацията”. Срещата на едното с другото води до рушене на някои постижения на “цивилизацията”, но също и до постепенно цивилизоване на “варварите”. В областта на защитата на животните, азиатците определно са варварите, макар и варварин да е възможно най-голямата обида за потомците на културна цивилизация, по-древна от европейската. В някакъв момент и те, а и въобще азиатците, може и да възприемат западните разбирания за опазване на околната среда, и съхраняване на биоразнообразието. Но дали няма да е късно. От друга страна, дали при тая скорост на растеж на населението и материалното му благополучие тоя род концлагери не са най-доброто, на което могат да разчитат дивите животни за в бъдеще. Включително африканските. Имат ли шансове за оцеляване резревати кат Сернегети, Крюгер и Етоша? Особено като се има предвид просмукването (то си е живо нашествие) на китайци и в Африка. Само новата линия на South African Airways има капацитет да доставя по 1000 китайци на седмица с перспектива да го увеличи на 2400 до края на годината. В Замбия избори се решават на между китайофили и китайофоби. В Намибия китайски строителни фирми поддържат строг робовладелчески режим на работа с право на разстрел за недисциплинираност, без последствия. В Руанда ефектът е видим – трайно качествени асфалтови шосета кръстосват 1000-те хълма, по които преди по-малко от 20 години едното племе се е опитало да изтреби другото с мачете без китайска помощ. Но май се отплеснах по темата на следващата сводка …

Д.12

Илюстрации:

China 2012: Harbin

*Баба Хола (Frau Holle) в немския фолклор си тупа възглавниците в небето, поради което на земята вали сняг – бел.Ст.

**Чак до средата на обратня полет. Когато ритнах яко в гъза чичка китаец, който се опита по тъмна доба да навлезе в заявенета от мене територия от четири съседни седалки за спане. Как изобщо си е представял, че ще се стесня на на три седалки за полет от 15 и половина часа. Което ми е рекорд по дълъг полет за всички времена. – бел.авт.

*** За подробности, търсете историяна на “КВЖД” – бел.Ст.

 

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Китай – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБНПОСТИ

 

7 коментара

февр. 09 2012

Варна на 08.02.2012 г. или Защо му казват Черно море…

Published by under Вили,Черно море

Вили ни изпрати малко снимки от Варна, снимани на вчера 08 февруари 2012 г . Снимките не се нуждаят от коментар… Варна на 08 февруари 2012 г. или защо му казват Черно море… Related posts: Под платна от Варна до Несебър (баркентина Royal Helena)(2): Плаване по Черно море Варна: Регата “Тол шипс, Исторически морета- 2010” […]

2 коментара

ян. 13 2012

Една нощ в Ледения хотел в Кицщайнхорн (Австрийските Алпи)

Студено ли ви е? Ама в къщи е топличко, нали? А какво ще кажете да пренощувате в ледено легло в леден хотел? Няма да ходим много далеч – такъв хотел има и в близката нам Австрия. Александър ще ни заведе до Кицщайнхорн в австрийските Алпи.

Приятно четене:

Една нощ в Ледения хотел в Кицщайнхорн

Австрийските Алпи

Има хора, които се чувстват добре в руслото и такива, които не ги свърта в класическото ежедневие.
Вторите търсят разнообразие, приключения, човешка топлина, себе си, нещо друго …
След Индия, нашето русло нямаше как да бъде същото, от друга страна желанието да видиш да продължиш в този дух е като краста.
Австрийските Алпи край Кицщайнхорн

Отвъд  Полярния кръг в Швеция от години съществува леден хотел. Направен само от лед, привличащ ентусиасти с това, че е различен. За наша радост подобна концепция беше пресъздадена далеч по- близо до България – в Австрийските Алпи.

                Отдалечеността на само 1200 км няма как да не изкуши, а факта, че е разположен в един от добрите зимни курорти на Австрия – Капрун, е още един довод защо да го посетим
Тръгваме на 25 януари  в полунощ с автомобил за Капрун с идеята да сме там ранния следобед. Предупредени сме да внимаваме в Сърбия, където тъмния балкански характер, се проявявал нерядко. Освен това полицията не приема благодарности ако нарушите някое правило, за което мога лично да свидетелствам. Гледам да спазвам основното правило на находчивия шофьор – караш с до 10 км над ограниченията и никога като водеща кола.
                Перфектно планиране на целия маршрут може да се направи на www.viamichelin.com.. Пътя минава през Загреб и Любляна,  в

Австрия

влязохме през тунела Караванкен. На повечето места приемат кредитни карти и евро за заплащане на пътните такси. В Австрия и Словения трябва да си купите и винетка.
            Ива се пробва в ролята навигатор с променлив успех. Променлив, защото все пак стигаме до крайната точка, но по невероятни планински пътчета, непоказани дори на картата, по която тя се ориентира.

                Алпите са …. Алпи,

но пък и толкова гъсто населени по родните стандарти.  Капрун се намира близо до Залцбург и Zell am See. След 13 часа пътуване вече се намираме пред базовия лифт на Kitzsteinhorn (http://www.kitzsteinhorn.at/).
5710 Kitzsteinhorn, Austria
Преобличаме се като за нощувка на открито на Полярния кръг в колата, слънцето се вре сред щръкналите голи склонове на Алпите.
Ски- писти в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия
За да е по- интересно, има два лифта, които те отвеждат на едно и също място горе в планината, което за свикнал с недоимъка на инфраструктура българин е странно, необяснимо дори.  Следваща линия те отвежда още по- близо до слънцето.
                Слизайки на тясно плато,  си поразен от природата, съоръженията, гледките. С просто око се забелязват поне 10 ски-влека, огромен алпийски център приютява гладните и изморените, а по десетките писти, които се виждат е невъоръжено око, скиори и сноубордисти джиткат увлечени от гравитацията и адриналина.

                На такова място Банско изглежда като дилетански център, създаден за начинаещи хлапета. Запазваме си за другия ден сноубордове – Ива доволно потрива ръце, невиждала подобна инфраструктура в десетгодишната си сноуборд практика, моя втори път на дъска пък ще е  в Алпите, хм.

                Любезния ни домакин Кристиян ни посреща с моторна шейна, за да ни отведе до ледения лагер. Шейната, както разбираме по- късно случайно, давайки си вид на неразбиращи немски, е активен участник в изхвърляне на постхранителни биологични отпадъци от ледения лагер.
Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия

Леденият хотел (кампус)

се изгражда вече втора година от Volvo в съучастие с Nokia и тази година повода е новото Volvo XC70 –  www.icecamp.at . На 2500 м връз глетчер се гушат 8 иглута и централна зала – всички те построени от сняг и лед.
В централната „сграда” има зали за вечеря, бар, малко комерс – мобилна стока на Nokia и Volvo. Пейките са от лед, застлани с еленски кожи, чувството е като в бърлогата на Супермен с леденото му убежище.
Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия
С падането на нощта четеш в погледите на другите гости увеличаващи се въпросителни „Как се стигна до тук – да вися на 2500 м в нищото, за да прекарам нощта в ледена дупка” – или поне такъв е моя прочит на удължените физиономии.
Получаваме подробности за строежа, оборудването и поддръжката на ледената обител.

Леденият бар е най- лежерната и топла част

от комплекса, питиетата могат да бъдат и горещи ако не ти стиска.
Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия
Започваме с вечеря – един добър старт на общностното преживяване. Температурата в залата е около и под -5, но фондюто и великолепния Грюнер верлинер вдигат телесната темература и настроение.
Съседите по трапеза – германци на средна възраст – са се озовали тук след Коледен подарък към девойката, което може би обясняваше липсата на особен ентусиазъм у нея.
Сноуборд край Кицщайнхорн, Австрия
После излизаме да наблюдаваме демонстрации на няколко пишлемета, мастъри на сноуборда – те безизразно позират на фотограф от местно лайфстайл списание. Барабар с професионалистите и аз се мъча да хвана някой интересен кадър, но без светкавица не се получава (оправдавам се).
                Времето рязко се сменя по време на нощния ни преход в планината, на който се обучаваме на животоспасяващи практики – току виж са ни и потрябвали с ураганния вятър и обилен снеговалеж – над половин Австрия се стоварва снежен ураган. На покрива на планината в тъмата и брулеща вигрушка си припомняш колко нищожен си и зависим. Яростта на бурята те прави единствения човек на света, здравото стискане на Ива не е достатъчно да те върне в реалността. Не можем да отчетем липсата на светлинно замърсяване, небето е непрогледно.
                 Не разбираме много за оцеляването в екстремни планински условия – вятърът заглушава инструктора, снегът замъглява очите и съзнанието, леденото иглу е желана защита.
Сауната на ледения хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия
Любезните домакини ни предлагат и сауна – мобилно съоръжение, приличащо на голяма бъчва с колела и комин. Работата е, че течаща вода няма, което се компенсира от изобилието на сняг наоколо. След сауна се топваш в която пряспа ти кефне – разнообразието от преспи и ледени буци наоколо е голямо.
                Както може да се допусне,

бяхме единствените, които пробваха услугите на мобилна сауна на върха на Алпите,

комбинирайки я с търкане със сняг в окото на снежна буря  около полунощ.
Легло в ледения хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия

Време е за лягане, време е за леденото иглу.

Малко факти: входа към нощното ни обитание е тесен тунел от сняг, закриван от набързо скована врата, за да се озовем в малък купол от лед и сняг, в чийто център кокетно е положено 2/2 метра кубче лед – нашето легло. Леглото е постлано с парче топлоизолация и еленови кожи. За да е романтиката пълна, бутилка Moët & Chandon се осветяваше от няколкото свещички.

                Спи се в хималайски спален чувал,

на главата си нахлузваш маска за банков обир. Това задължава целувките да се осъществяват като при ескимосите – с нос. Тъй като вътре температурата по правило едва ли стига до нулата, трика е да се опушкулиш така, че никакъв въздух да не влиза в спалния чувал.
                Още с влизането в иглуто имаш чувството, че се връщаш в изначалната утроба, а опашкулвайки се в спалния чувал, вече знаеш откъде излизат ония психотеории, че човек иска да се върне в първоизточника.
Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия
Противно на средностатистическата консервативна мисъл, да спиш в ледено иглу може да бъде романтично, т.е. приятно, забавно, сгряващо, заедно. Всъщност различното не е ли предпоставка вече за романтичното? Какво по- голямо споделяне от това да се гушиш на 2 реда еленски кожи, увит в хималайски спален чувал, пиещ чаша шампанизирано вино, чийто мехурчета пречупват светлината от свещите и се отразяват в снежните стени на иглуто. И всичко това на изолирано място в сърцето на Алпите?!
               Да се върнем на практичното:

не се препоръчва да спиш облечен с дрехи,

тъй като те пречат на правилната циркулация на въздуха вътре в спалния чувал. В резултат можеш да измръзнеш, ако спиш с 2-та си пуловера например. Физика.
Лека нощ! – Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия
Ние решихме да съединим двата спални чувала и аз да топлоотдавам, а Ива да се грее. Лош избор, тъй като при сън е трудно да достигнеш оня синхрон и повтаряемост извивките на тялото тъй щото да не се отвори и миниатюрна дупчица, през която да нахлуе стадо (или ято?) пингвини. В средата на нощта разделихме чувалите, взели си поука ако тръгнем към Хималаите. Вятърът навън подшушваше, че сме из висините в нищото.

                Сутринта нахлу в иглуто буквално отвсякъде

През скромно скованата врата се беше промъкнал половин метър сняг. Поривите на бурния вятър, завихрил се около иглуто не създаваха най- силното чувство за сигурност, а светлината призрачно се прецеждаше през ледено-снежния покрив. Все пак бяхме в центъра на зимна виелица високо в планината.
Австрийските Алпи край Кицщайнхорн
Оказа се, че последни сме се изклюпили, а часа беше едва към 9.30. Оставили всичко зад гърба си, не мислим, че е кой знае какво да прекараш поне една нощ в ледено иглу насред Алпите. Горещия чай и топла закуска оформят цялото преживяване като опит за цял живот. Виелицата проваля намерението ни да се пуснем по пистите, но и така преживяването е пълно.
Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Алпите – на картата: КЛИКАЙТЕ

No responses yet