Archive for the tag 'Лацио'

Ное. 14 2011

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (3)

Продължваме с обиколката на градчето Тускания из Лацио заедно с Яните. Огледахме вече някои църкви, видяхме мястото за кърска любов, а днес ще завършим обиколката си с центъра и околните улици на Тускания

Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част трета

Много харесвам Тускания.

Свикнах с атмосферата на това градче бързо и лесно. Истина е, че останах там за десетина дни само. Ето защо за мен общата представа може да е повърхностна- типично за пришълец, който преценява романтично или сантиментално времето, белязало присъствието му някъде или с някого. Всъщност- обожавам Италия, оня тръпчив аромат на кафе рано сутрин и на ваниия привечер; онзи лазур над морето, който заслепяваше очите така, че чак ми причиняваше болка; типичната италианска шумотевица, даже непоносимата трудна за вдишване жега. Всичко. И сега, когато споделям своите спомени за Италия тук, си мисля, че бих си причинила с удоволствие всяка една минута или емоция отново.

Тускания – Лацио, Италия

Бяха ми казали, че чарът на Италия е в малките улички, встрани от тълпата и шумотевицата. И ако има и квартално кафене- там кафето е най-хубаво. Вярно е.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Всички къщи в Тускания си приличат, макар да са с разноцветни фасади.

До входната врата на всеки дом има импровизирана цветна градина- това може да се види и във всеки друг град. По стълбища, по балкони, до входните врати, по покривите дори (особено в Рим) има градини от саксийни цветя. Най- предпочитаното цвете е мушкатото- цъфнало на прозореца като общопризнат атрибут на еснафския уют, за да отпъжда комари и всякакви насекоми през лятото.

Тускания – Лацио, Италия

 

И освен натрапчивият аромат на кафе или ванилия, прането, отворените широко врати и онази южняшка доверчивост, с която посрещат всеки скитник, и с която изпращат всеки по неговия си път са също част от италианския колорит.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Разходката из старият град в Тускания

обикновено започваше от вратата, над която се издигаше малка часовникова кула. Излишно е уточнението, че подобно на много други и този часовник отмерваше свое си време, вглъбен в свой си свят, непонятен за мен, а за местните жители- абсолютно безразличен.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Улица „Гарибалди“ започва от Piazza Bastianini,

известен още като Piazza del Duomo. Това е площадът до катедралата „San Giacomo”.

Piazza Domenico Bastianini, 01017 Tuscania Viterbo, Italy

 

Намира се в старата част на града. Улицата е доста стръмна и мрачна. От катедралата тя отвежда към градския парк. В дъното (на снимката) се вижда арка от тухли, там има чешма с изворна вода.

Тускания – Лацио, Италия

 

Улица „Centrale“ се намира също в старата част на града. И също извежда до градския парк, както много други подобни тесни, павирани улички. Ако трябва да перифразирам латинската сентенция „Всички пътища водят до Рим”, то в Тускания тя би звучала така: „Всички пътища водят до градския парк”.

Тускания – Лацио, Италия

Когато се разхождахме по тесните улички, забелязвах че входните врати на домовете са винаги отворени. Къщите не криеха своите тайни и щедро откриваха своят интериор, както и навиците на своите стопани. В стария град живеят интелектуаци: музиканти, художници, писатели, все хора на изкуството. И се случваше домакините, насядали около масите и говорещи на висок глас, ако ни забележат, усмихнати да ни поздравят: „Сiao“.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Всичко и всички тук изглеждаха еднакво: от смръщените къщи с изпонахапани от времето стени до провесените по прозорците или балконите изпрани и еднакво хаотично намятани дрехи- имах усещането, че целият стар град е като един дом.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Това еднообразие Санти обясни с програмата на малката им община за културно историческото им значение, чиято цел е опазването на автентичния им вид. По фасадите нямаше нито едно монтирано тяло на климатик, нямаше преплетени жици между сградите, нито остъклени балкони, нямаше охранителни решетки или пристроявани етажи, гаражи и всякакви любими на българина, например, помещения. Имаше само цветя, с които улиците се конкурираха по красота и различност (уж). И море от сателитни антени.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Разбира се, далеч по- различно изглежда архитектурата в новия град, в който всичко пък е в надпревара с форми, цветове и стилове: повод да се усмихна само и да се въздържа от коментар отново. Умението за назоваване на точна дефиниция понякога е мисия трудна, за мен даже невъзможна.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Наричат Тускания „Градът на хилядата фонтана”. Дори не питах защо, очевадно беше. На всеки ъгъл, на всеки площад, във всеки парк, на всеки кръстопът дори- бълбукаха чешми и фонтани. Построяването на фонтани за римските императори е било въпрос на дълг, за римските папи- въпрос на чест, а за обикновените хора- начин на живот или просто необходимост.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

„La mattina in montagna, la sera alla fontana” („Сутринта – в планината, вечерта – до фонтана“), гласи една италианска поговорка. И наистина: привечер сякаш невидимо въже ни изтегляше към малкия градски площад пред катедралата „Свети Джакомо” в старата част на града, където правят най-хубавото кафе в Тускания. И където обичахме да оставаме по няколко часа почти всеки път. От едната страна катедралата, строена през 15 век, от другата- фонтанът, който пръскаше живителните си водни струи, а по средата- кафенето с няколко маси, което никога не оставаше безлюдно.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Нарекох Тускания „Градът на ангелите” точно заради това любимо, ама много любимо място. „Знаеш ли, че когато една чиста човешка душа си отиде от този свят, гълъбите я понасят накъдето поиска. Те я отвеждат там, където човекът е искал да бъде. И после завалява дъжд…“ Това ми каза на чаша кафе Сантяго, с когото наблюдавахме гълъбите, прелитащи под свежите струи вода на фонтана до кафенето в един от горещите августовски следобеди.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Птиците ми бяха много интересни: долитаха, отпускаха се в хладната прегръдка на водата, разперваха криле, разплисваха я в цветни струи, които под жаркото слънце отразяваха дъга. „Санти, а какво е дъжда? Плачът на всички забравени ангели ли? Неприютени в ничие сърце, незалюляни с ничия усмивка, неповикани, неназовани, ничии ли?“- попитах, без да знам че те, ангелите, мълчаливи и видими са били винаги около нас, но ние сме били твърде заети да ги забележим. И когато това все пак се случваше, оставахме с усещането, че нещо изключително ни е споходило; и с надеждата, че всеки, докоснал се до ангелския свят, ще вярва в историите на неговото огласяване.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

 

Силната връзка на местните хора със съхранените традиции, история и фолклор, е част от визитната картичка на града. Закрилници на региона са светите мъченици Secondiano, Veriano и Marcelliano. Празникът се отбелязва ежегодно 8 август. Не само бабите ходят всеки ден на литургиите, тук всички хора са чувствително религиозни. Страховито шествие в нощта преди Разпети Петък преминава през целия град. Религиозната факелна процесия възпроизвежда Средновековието, времето на светата инквизиция, сцени от живота на светите мъченици. За всички любопитни прилагам един видео репортаж, с уточнението, че не е мой.

Религиозната процесия в Тускания

Тускания е земеделски район, около градчето са се ширнали поля, засадени с киви, тютюн, маслини и лозя, разбира се. И овце се белеят из тях, и изобщо… идилия.

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Такъв е Тускания- Градът на ангелите; градът с аромат на кафе, ванилия, на древност и настояще. И градът на Сантяго, който ми показа Италия такава, каквато никога преди не я бях виждала. Приятел, който вярва, че за душата няма възраст; изключителен човек отдаден на изкуството, но далеч от всякаква творческа или житейска суета. Такива бяха и моите посоки из Тускания, споделяни винаги и с другите ми трима приятели Мира, Оги и Грета.

Тускания – Лацио, Италия

После ли? Ами все същото: неуморно скитане из Италия, а нощем смях, забавления, вкусна домашна вечеря, дъхаво червено вино от ягоди „Фраголин”, радост и щастие, много щастие. И звезди като едри диаманти валят по скосените покриви.

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

За финал на моя разказ, добавям още едно видео от Тускания: старият град, базиликата „San Pietro”, „Tomba della Regina”, църквата „Санта Мария Маджоре”, Тorre di Lavello… Удоволствие е да се върна сега там, където всъщност останах.

Тускания

Край

Автор: Янита Николова 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

6 коментара

Ное. 07 2011

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (2)

Продължваме с обиколката на градчето Тускания из Лацио заедно с Яните. Огледахме вече някои църкви, а сега отиваме да видим къде местните се занимават с кърска любофф 😉

Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част втора

 

 

 

Големият градски парк в Тускания

се намира в старата част на града. Всичко в този градски оазис е подредено перфектно и стерилно: от ниско подрязаната отровнозелена на цвят трева, градините, цветята в тях, алеите- извиващи се като сиви каменни змии покрай пейките до строгите профили на няколкото къщи, които се намират там. Всичко като в урок по геометрия. Тук разхождането на домашни любимци не е позволено.

Тускания – Лацио, Италия

 

Това място никога не оставаше обезлюдено или тихо: нито денем в неописуемите августовски жеги, нито привечер, когато дори се пренаселваше с хора и беше трудно да се намери свободно място на пейка или на тревата. Определих го като място за социални контакти, защото хората идваха тук, за да общуват, за се забавляват с разказвани истории, да послушат звънът на китара, емоционална песен или просто да се усамотят, ако това изобщо се случваше. Привечер този парк наподобавяше малък макет на Тускания, който учудващо как побираше всичките жители на града.

Тускания – Лацио, Италия

 

Една интересна археологическа находка заема централно място в този парк-

малък амфитеатър,

който по- скоро прилича на плитка, кръгла, облицована с камък дупка в земята, на дълбочина колкото човешки ръст. Или малко повече. Но точно с пет стъпала- високи, стръмни, неудобни за изкачване и слизане, но пък удобни за сядане.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Според разказаното от Санти, амфитеатърът се използвал за културни цели. Често тук се организирали малки концерти или моно спектакли. Но и често децата играели футбол в него. Не видях случването на нито едно от изброените неща, но пък часове наред съм наблюдавала хора, които го ползваха като място за пикник,като удобно място за релакс, на което да си полегнат под сянката на близкия отровен храст, отпуснати в каменната му прегръдка. Или като за място, на което да се нацелуват на воля.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Около този градски парк обикаля част от

запазената крепостна стена на Тускания

Стената е като каменен парапет, от който погледнех ли надолу, изтръпвах от озъбената стръмнина, в края на която се беше разперил новият град във всичките си многоцветно- бояджийски или модернистично- архитектурни прелести.

01017 Tuscania Витербо, Италия

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

 

Обичам този парк. Харесваше ми да си лежа на тревата, да усещам аромата на полето и да търся птици в празното небе, което имаше ту цвета на очите ми, ту цвета на джинси, избелели от много пране. От такъв ъгъл птиците изглеждаха като неподвижни, въпреки, че гребяха усърдно с криле синевата и бавно се разтваряха в нейния лазур, докато съвсем се изгубваха от поглед. Така изгубвах представа за времето си, което споделях доволно с този парк.

 

Тускания – Лацио, Италия

Точно на отсрещния хълм, погледнат от този парк, се намира още един подобен на него парк. Той обаче е по- малък, сравнително по- тих, изграден върху неравен терен, но по същия начин кокетен, залесен с обичайната отровнозелена трева, в чиято свежест са нагазили нахално няколко къщи.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Поради липсата на панорамна гледка, този парк не е посещаван от туристи или поне интензивно от местните хора, но затова пък е

любимо място на влюбените

Да, тук е мястото, на което те си казват, че се обичат и не се страхуват да го покажат. Тук е мястото, от което папараците биха останали най- доволни.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Градският парк се оказа изключително красив и нощем, осветен от множество прожектори с мека матова жълтеникава светлина, монтирани в тревата, около сградите, фонтанът и амфитеатърът.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

 

В една гореща августовска нощ, към 3 часа термометърът в стаята показваше 30 градуса и домакините доста се притесниха, че било неочаквано и странно сезонно застудяване. Учудих се и много се смях. Невъзможно беше да заспя. Лепкавата жега ни принуди да излезем навън и да намерим спасение в парка, по мое предложение, разбира се, което не беше оспорвано.

 

Тускания – Лацио, Италия

Санти сподели, че хората тук вярват, че през нощта старият град оживява. Те са свикнали да съжителстват с „духовете” на старите етруски. Почти под всяка къща имало огромни томби, прокопани в меката варовикова скала. Днес те се ползвали за домашни изби. Всъщност, от всички вина, които опитах в Италия, най- много харесах „Фраголин”, въпреки, че никак не харесвам сладки или сладникави вина. Това червено вино с дъх на ягоди обаче се оказа истинско вълшебство.

Тускания – Лацио, Италия

В близост до парка има

малък параклис,

побиращ се в една единствена стая: уютна, семпла, изолирана и спокойна. Като скривалище е за тези, които търсят усамотение от навалицата хора из катедралите. За съжаление обаче, този параклис не е всеки ден с отворени врати.

Тускания – Лацио, Италия

И подобно на времето ни в Порто Ерколе, скъпи спомени ме връщат сега и към този парк. Лесно е да бъде открит в стария град, ако се влезе през портата с часовниковата кула.

Тускания – Лацио, Италия

Очаквайте продължението

 

Автор: Янита Николова 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Дригата Италия – на картата:

11 коментара

окт. 31 2011

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (1)

Поредицата ни за непознатата Италия. Янита ще ни води ди Тускания в Лацио. Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част първа

Тускания е малък провинциален град, причислен към италианската провинция Витербо. Близостта му с един от големите национални природни резарвати в Италия привлича вниманието на природолюбителите и по- малко това на туристите. Тези, които считат, че в Тускания няма какво да се види, много грешат, защото този град е един от най- древните градове в Италия, съхранил своята уникална архитектура.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Сприятеляването ми с града не беше никак трудно, не само защото с приятелите ми тук останахме за около 10 дни или заради любезността и великодушието, с което домакините ни посрещнаха. За Италия казват, че е страната на хилядата градове, с оглед на големия им брой от гледна точна на историческия и художествен интерес към тях. Това е особено вярно за Централна и Северна Италия, където още през 11 век липсата на централизирана власт е в полза за развитието на самостоятелно регулирани структури в градско ниво. Тускания е едно от тези градчета.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Доказателства за човешко присъствие в региона има от неолита и се предполага, че населеното място съществува още от 7 век пр. Хр. Хората от всяка една епоха от древността до днес са засвидетелствали своето присъствие в града, най- много артефакти обаче има от етруските. И точно те заемат по- голямата част от експозицията в местния Археологически музей.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

През времето на своето съществуване градът е бил сцена на много исторически събития. По време на започващото разрастване на Рим като град- империя, Тускания е обсаден, жителите му са унизени в робство, друга част от тях са изпратени за попълнения в армията на Рим. В това време на промяна започва и унищожаването на етруския народ, който ожесточено се е противопоставял на Римската империя с армиите си в Таркуиня и Чивитавекия. В последствие тези два града са унищожени до основи и съградени векове по-късно след разпада на Рим.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Към към кралство Италия Тускания се приобщава през 1870 година, а до края на 19 век носи името Тусканела. Градът съхранява своята стара архитектура, различаваща се от останалите региони на Италия. Крепостта е запазена, крепостните стени- също. Тук има сгради, които са на повече от 2500 години, преживяли не едно разрушение и многократно реставрирани след това, но са запазили своят уникален етруски облик.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

В очите на прозорците им често се оглежда небето, блъска се случаен вятър, който носи мирис на поле и дъхът на ванилия, на чието сладникаво изкушение всеки биваше подложен, за да се разтвори в него, за да забрави откъде е дошъл, но не и да забрави Италия. В шепите на прозорците се приютяваха гълъби с емоция понятна и приятна за повечето хора, които ги наблюдаваха.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Сред историческите забележителности в Тускания още са

  • базиликата „Свети Петър”,
  • църквата „Санта Мария Маджоре”,
  • етруските некрополи и
  • една голяма средновековна чешма.

Други са обаче онези забележителности, които впечатлиха самата мен и заради които Тускания нарекох Градът на ангелите. За тях обаче ще разкажа по- късно.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Ето това е

базиликата „San Pietro”,

издигната на един от хълмовете в града.

San Pietro, Strada Santa Maria, 01017 Tuscania Витербо, Италия

 

Произходът на тази постройка е датиран около 8 век и тя се смята за най- старата сграда не само в Тускания, но и в региона.

 

Сан Пиетро, Тускания – Лацио, Италия

 

Базиликата е изградена като крепост – град. Този храм съществува в картите преди създаването на Римската империя, когато основните отбелязани места от цяла Италия наброяват не повече от двадесет. Две от тях са на територията на старинна Тускания и те са: базиликата „San Pietro” и „Tomba della Regina”.

 

Сан Пиетро, Тускания – Лацио, Италия

 

Тези масивни постройки са разположени върху два срещуположни хълма, на разстояние два километра една от друга. Хълмът, на който е разположена базиликата, е прокопан от тунели за бягство по време на нападение. В подземните етажи са гробовете на знатни етруски вождове, украсени с каменни барелефи върху огромните тежки похлупаци.

 

Свети Петър, Тускания – Лацио, Италия

 

Първата реконструкция на базиликата „Свети Петър” се извършва когато Тускания е под покровителството на папа Адриан I и неговият наместник Карло Мано. Видът на базиликата е вече смесица от етруски и римски орнаменти. Основен архитектурен детайл е етруското колело в средата на фасадата. В тусканските катедрали могат да се видят и други подобни розети- символи с богато украсени орнаменти от различни епохи.

 

Свети Петър, Тускания – Лацио, Италия

 

Реставрации на базиликата „Свети Петър” са правени още четири пъти през годините от 1443 до 1734. Последната голяма реставрация е била през 1971 година след силното земетресение в района, оставило без покрив половината население на града, а също взело около 30 човешки жертви. Ето така изглежда базиликата, погледната през портата на градския парк.

 

Свети Петър, Тускания – Лацио, Италия

 

Паркът е разположен на отсрещната страна и от него се открива широка панорама към базиликата „Свети Петър”, към „Tomba della Regina” (кралската гробница), към крепостните стени, към църквата „Санта Мария Маджоре”, към Тorre di Lavello, към другата част на стария град, към новия град и към полето.

 

Паркът, Тускания – Лацио, Италия

 

Сякаш всичко в Тускания започва и свършва с този парк, съзерцаващ от столетия началото и края на града. Това също е кадър от градския парк.

 

Фонтан в парка – Тускания – Лацио, Италия

 

От този парк започва и съвременната приказка за града, която ще разкажа в следващата част от пътеписа си.

 

Автор: Янита Николова 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другат Италия– на картата:

20 коментара

окт. 06 2011

Това е! (Каподимонте и наоколо – Болсена и Монтефиасконе) /продължение/

Продълажаваме италианската разхподка на Вили из Монтефиасконе и Болсена в Италия. Първата част беше тук

Приятно четене:

Това е!

/продължение/

Решихме, вместо да препускаме до Неапол за ден-два само, тъй като имам фиксиран обратен полет, по-добре да останем тук в района, после Анджело да ме закара до летището /Фиумичино/, и после вече да си ходи към къщи си.
Е, „заплюхме“ си една чудесна стая в парк-хотел Лориана в Болсена. Три звезди, семпъл, чист, удобен и не е скъп за това, което предлага. Препоръчвам го!
Избрахме го защото е на брега на езерото, в покрайнините на града, и е далеч от Чентро сторико… точно на 1км! Засякохме го, бе!..  Смятайте за колко голям град става дума!  😉  Освен това си го харесахме и заради слабостта ни към изгревите и залезите, т.е. намислихме си, ако днес не сколасаме да видим „ди колори ал трамонто“ /цветовете на залеза/, то, барем, на другата сутрин да уловим изгрева на слънцето 🙂
И се юрнахме из градчето.
После… е, търпение де 🙂

Значи, направихме една врътка из Болсена, после още една…

И, уж щяхме да вечеряме или някъде долу по брега или в ресторанта на хотела, обаче седнахме да пием по нещо студено в една тратория близо до Порта Фиорентина в „сторико“-то. И там си останахме.
Що ли?  🙂
Щото траторията се казва „Пикето“, което би трябвало да означава „почукване“ или просто „чук-чук“. /На вратата бе! Ааа../ – поне така ми го обясни Анджи.
И аз направих асоциация с детската приказка за „чук-чук, сложи масичка“, съответно му го казах. А той се разхили зверски, щото пък /мъж!/ него го изплющяла „оная“ асоциация относно думичката – ее, то явно важи и при италианците!  🙂
Е, след като се похилихме, решихме да турим черта на „глупостите“ и да видим какво ще ни сложат за ядене тук.
Ами, ядохме, пихме… И забравихме залеза 🙂
Но, утрото нали било по-мъдро от вечерта, казват 😉
Което ще рече, че на следващият ден един бърборино ни повози с лодката си из езерото, прибра за половин час 10 евро /за двама/ и после брисахме цял ден из Монтефиасконе, като си останахме пак в същия хотел вечерта. Ама залеза – пак йок. Ниенте, тц!  🙂
Е, поне на втората сутрин успяхме да се класираме за изгрева  🙂 и малко по-късно, спокойни вече, наспани и назакусени, си тръгнахме към Вечния град.

Езерото Болсена

Езерото Болсена - е, хванахме един изгрев, залезът остана за някой друг път :)

И какво излезе в крайна сметка?
Ами, излезе, че все пак,

 

от време на време се случват разни неща из Каподимонте… и наоколо му  😉

== Първо:
Като изключим Коледа, Нова година, Св. Валентин, Великден, Денят на републиката и Вси светии,

 

едно интересно и доста живописно събитие е Фестивалът на Цветята

Той е традиционен и се провежда всяка година през третата неделя след Великден.
В неделята преди празника, иконата на Санта Мария деле Грацие се излага в църквата Санта Мария Асунта (Успение Богородично), която е някаква Колежанска (ли??) църква – съжалявам, казах за италианския ми, а с църковните работи хептен не съм в час, та може и да не съм разбрала правилно. Е, не е чак толкова важно, във всеки случай е свързано с обучението в Светата вяра.
Та, през въпросната неделя някои улички в Чентро сторико направо се „постилат с килими“, ама буквално, от цветя, които се подреждат в най-различни форми и шарки; добавят и разни фигурки – вазички, гърненца и други „произведения на изкуството“ /цитирам/, за да е още по-приятно на очото. Тия дни народът почти не работи, яде, пие, пее и танцува – празник бе, „феста“!
Нямам лично впечатление от този празник, оня човек /Марко от кафенето в Каподимонте/ го разказа и показа дори снимки, които, сорри, няма как да ви покажа. Но на тях всичко изглеждаше доста цветно, весело, приятно и сигурно ще си струва точно по това време човек да иде в Каподимонте. Празникът се нарича Феста дей Фиори.

 

А легендата за този празник гласи,

че преди еди-колко си години, всъщност 3-4 века вече, през градчето минал някой си папски човек Пий Фелипи, който е основателят на Богоугодното училище, за което споменах. Та този епископ или какъвто е бил там, като дошъл е градчето, подарил иконата на Санта Мария деле Грацие на това училище и града, и хората, твърде доволни от жеста му, го приветствували, като хвърляли листа от рози по пътя пред него, а надвечер вдигнали и един здрав и шумен купон. По италиански!  😉
Е, всичко това много им харесало и… си го направили традиция  🙂

== И още едно събитие:
Разказано, преди окончателно да си поръчаме обяда /на следващия ден/ от синьора Джована, съдържателка на рИсторанте-пицария в Монтефиасконе.
Значи, на втория неделен ден през месец август, народа на Каподимонте, Болсена и Монтефиасконе си спретват един специален празник

 

 Празникът на рибата или Сагра дел Корегоне

Естествено, най-таченото блюдо на този празник е рибата и най-вече една рибената чорба, която се нарича „сброша“. Даже май и самата риба се казва така.
Не съм снимала сброша, ама мога да почерпя една „инсалата капрезе“, хапва ли ви се? 🙂 С нея спокойно може да се пие и вино, тъй като това бяло нещо не са яйца, а мека моцарела от биволско мляко.
Подобно на шопската салата, която се яде из цяла България, но, предполагам, произходът й е „шопски“, цитирам Анджело: „Салата „капрезе“ произхожда от остров Капри, но е най-популярната в цяла Италия.“
А Анджело е от Неапол и може да му се вярва – Капри е в региона на Неапол  🙂

Салата" капрезе"

Салата" капрезе" - да ви е сладко! :)

Пак се отплеснах, сорри. Продължавам:

Няколко дена след Сагра дел Корегоне – опа, пак празник – Успение Богородично!

== На този официален църковен празник тук си правят литургия и едно церемониално шествие, което завършва със зрелищни фойерверки на брега на езерото през нощта. И пак цяла нощ иху!  🙂
За съжаление и този празник изтървахме, броени дни преди това беше отминал.

И сега вече не мога да не кажа нещичко и за чревоугодниците и любителите на „тънките“ усещания  🙂

Значи, езерото Болсена си е като едно малко и почти идеално кръгло моренце, и дарява съответните дарове. Така че местните ресторантчета и тратории сервират най-разнообразни рибни ястия: рибена чорба – кеф ти с едни тестени неща вътре, кеф ти „чиста“;
Пържена, току-що уловена рибка – мммм…  А! Ако си поръчате и винце към нея, само си влиза… лъзга се – да знаете!   😉
Предлагат също риба, опечена с подправки във фолио и поднесена само с лимонови резенчета; панирани рибешки филенца с гарнитура купчинка полента /качамак/ и пак лимонови резенчета, и какво ли още не… А, даже и паста с риба!
Спомняте ли си какво казах малко по-горе за траторията, където вечеряхме в Болсена?
А’ така: Ядохме, пихме… Имам и доказателства:
Според вас коя е моята чиния?   🙂

 

Паста с риба...

Паста с риба...

Всички рибки плууват,  само пържените - не... и т.н. :)

Всички рибки плууват, само пържените - не... и т.н. :)

Отговор: рибката, естествено!  🙂  Пастата е за 100%-те италианци   😉

А към рибката върви какво? – Бяло хубаво винцо! 😉

Няколко думи и за него
Винцата също са основно местни. И, както всички италиански вина – мнооого са добри  😉
Веднага давам пример, слушайте сега:

Едно много, ама много типично за района на езерото Болсена вино, е винотото „Ест! Ест! Ест!“

Без майтап, точно така се казва!  🙂
То е бяло или червено, като цветът на червеното бил чак червено-лилав. (Другия път пък от него ще опитам!)
Оригиналното вино е полусухо, леко газирано, с лееек бадемово-плодов привкус. Но има и сухо.
„Ест! Ест! Ест!“ може да се пие кой както го иска, ставало и с първо, и с основно, и с трето ядене.
Е, видяхме сметката на една бутилка от сухото бяло с вечерята. Да! Препоръчвам го! Даже много 🙂
А полусухото го сервират с лешникови „бискоти“, т.е. бисквитки, сладки, които също са характерни за района.
И аз мисля, че то пък е идеално за човек да се „доомагьоса“ след вечеря. Гарантирано!… Иначе нямат обяснение някои разфокусирани моменти от акцията по паркирането ми в леглото после, както и това, че се разминахме с лова на изгрева на другата сутрин – просто се успахме, и то яко.
Но, важно! – Не ни боляха тиквите на сутринта  🙂
Ето го и „духът“, все още затворен в бутилката си:

Вино Est!! Est!!! Est!!!

"Това е! Това е! Това е!" - това е то символът на Монтефиасконе :)

И, забележете, всичко това е на съвсем приемливи цени! Примерно бутилка вино в тратория/ресторант е от порядъка на 8 до12-15 евро. Говорим за местни трапезни вина. Ами, да, вероятно защото районът не е особено международно туристически, както Флоренция, примерно.
Такаа…

А откъде идва това странно име на винцето?

Ами, няма да съм аз, ако не разбера! Естествено, че не мирясах, докато не научих легендата. А легендата ни я разказаха, докато се омагьосвахме с втората бутилка  😉
Значи,
някъде преди почти хиляда години, някой си Йоханес не знам кой, немски епископ, тръгнал от Аусбург към Рим, според един вариант, за да се срещне с папата, а според друг – за да присъства на коронацията на крал Хенри V, май беше. Обаче епископът бил голям поклонник на виното и затова пратил свой човек напред, някой си Мартин, който да проверява кръчмите по пътя, и където виното е най-добро, да остави знак. Нищо друго, просто да напише на вратата „Est!“, което на латински означава „Това е“.
И, когато епископът и свитата му пристигнали в Монтефиасконе, направо станали „паццо“ /луди/, демек се шашардисали – по вратите на всички кръчми пишело „Est!“, а на една врата имало написано с креда „Est! Est! Est!“…
Хе-хейии, значи Мартинчо толкова се бил впечатлил от винцето там, па сигурно е бил и добре почерпен в момента, та в радостта си три пъти написал с креда на вратата: „Това е! Това е! Това е!“   🙂

Ей, уно моменто, има още, легендата продължава!
И, епископ Йосиф еди-кой си и свитата му, влезли баш в тая кръчма. А’ сега! Яли, пили… яли, пили… пили… И артисали! Останали още цели три дена в Монтефиасконе… Ааа! Затова значи го наричали „уна читадина фамоза“!!  /прочуто градче/  😉
Дали негова светлост е успял в крайна сметка да стигне до папата/коронацията на краля, не е известно, но се знае със сигурност, че си отишъл до у къщи си в Немско, а скоро след това пак дошъл в Монтефиасконе и останал тук до края на живота си.
Е, злите езици просъскали, че умрял от пукница, ама, нали никъде го няма черно на бяло из архивите 😉
И все пак има доказателство! 🙂
Верният Мартин написал на надгробната му плоча при църквата Сан Флавиано: „Тук почива моят господар, който почина от пиенето на твърде много „Ест! Ест! Ест!“
Ето я църквата Сан Флавиано, малко от интериора и „томба“-та на епископа, т.е. гроба, но какво пише в краката му на плочата – е, ни трезва, ни фиркана ще мога да го разчета! Ама и не ми трябва – вярвам на легендата 🙂

Църквата Сан Флавиано

Църквата Сан Флавиано

Църквата Сан Флавиано

Църквата Сан Флавиано - интериор

Църквата Сан Флавиано

Църквата Сан Флавиано

 

 

 

В наши дни виното „Est! Est! Est!“

е едно от малкото почти древни вина, чиято дата на създаване е известна. Аз казвам: Пробвайте – бива си го!

 

И финала на легендата:


На другия ден след смъртта на епископа – яяя, уна гранде е белла сорпреза! Демек, „една голяма и приятна изненада“ изскокнала – градската управа разбрала, че той е оставил в завещание цялото си наследство на града, НО (!) имало условие: то щяло да бъде в сила само, ако управниците изливали всяка година на тази дата по едно буре вино върху гроба му.
Ами, правили го. Всяка година, векове наред. Даже то се превърнало в нещо като езически ритуал.
Обаче преди няколко години някой си кардинал Барбариго го забранил… Ъ! Тоя па или е супер скръндзав или е пре-най-абсолютен въздържател и си няма идея от еликсира на боговете!  🙂

Заключение:

Минавате ли в близост до езерото Болсена, не се чудете, ами се отбийте в Монтефиасконе, Каподимонте или Болсена. Разходете се, хапнете си рибка, пийнете винце, даже останете да преспите, за да посрещнете изгрева над езерото на другата сутрин. Поне. И няма да съжалявате.

Ариведерчи!
Автор, снимки: Вили  022_girl_in_love
Още няколко снимки:

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Каподимонте отгоре

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Каподимонте из Чентро сторико

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Каподимонте откъм езерото

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Каподимонте - фотосесия сред и на лодките

Каподимонте, регион Лацио, Италия
Каподимонте – Лунго Лаго или Крайбрежната алея
Болсена - Чентро сторико

Болсена - Чентро сторико

Болсена - Чентро сторико

Болсена - Чентро сторико

Болсена, Италия

Болсена - "кастело"-то

 

 

Болсена, Италия

Болсена - може и да бяхме "омагьосани", но успяхме да направим и няколко успешни нощни снимки

Монтефиасконе - из уличките на Чентро сторико

Монтефиасконе - из уличките на Чентро сторико

Монтефиасконе, Италия

Монтефиасконе - езерото от Рока дей Папи - най-високата точка на града

Монтефиасконе - Чентро сторико

Монтефиасконе - Чентро сторико

Езеро Болсена край Монтефиасконе, Италия

Езерото Болсена - снимка от хълмовете /зум/

Езеро Болсена край Монтефиасконе, Италия

Езерото Болсена - Лунго Лаго в близост до хотела

Езеро Болсена край Монтефиасконе, Италия

Езерото Болсена - съвсем до водата :)

Вино Est!! Est!!! Est!!!

Легендата е жива! :)

 

 Край

Автор: Вили

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

5 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version