Archive for the tag 'Лалета'

май 15 2012

Истанбул: Уикенд сред лалетата (3): Ташхан и Istanbul by night

Published by under Вили,Истанбул

Продължаваме с приключенията на Вили в Истанбул. Започнахме с пристигането ѝ в Истанбул, после се разходжхаме из Гюлхане и Фенер, а днес ще отидем до един от изворите на турските сериали в Ташхан 

 

Приятно четене:

Истанбул: Уикенд сред лалетата

част трета

Ташхан и Istanbul by night

 

 

След пет минутки сме пред

Ташхан

На входа Анджи се вторачва в надписа: Сторико антико базар, е? – Кимвам.

Пред входа на Ташхан, Истанбул

Пред входа на Ташхан

Влизаме, движим се по един дълъг и по-скоро мрачен коридор с магазинчета. Той се заглежда, спира при някои манекени край стените, мърмори: хмм… меркато векио, страчи модерни… /стар пазар, парцали модерни /

Ташхан, Истанбул

В Ташхан

– Хайде бе, дарлинг, няма да правим шопинг. Върви!
Излизаме във вътрешния двор и Анджи изведнъж се заковава, събира вежди, развърта се, оглежда, и обявява: Това ми е познато!
– Ха! И откъде, моля? – Вдига рамене.

 

Ташхан, Истанбул

Ташхан - дворът с фонтанчето

Цъквам две-три снимки и му разправям, че от това тук място имаше кадри в първия турски сериал, който гледах по телевизията преди няколко години, и че всичко много ме беше впечатлило тогава. Той изведнъж изстрелва: Е джусто! Шехеразаде! Ле милле е уна нотте е титоло! /точно! „1001 нощ“ е заглавието/
Зяпвам от изненада: Амаа… ти откъде знаеш, бе?!
Е, оказва се, че филмът е имал много голям успех и в Италия преди две години. А по италианската Мега Тв с още по-огромен успех после (май и в момента) вървели „Забраненият плод“ и „Любов и наказание“.

Sakızağacı Mh., Taşhan Cd, 34142 Bakırköy/Истанбул, Турция
Пък Анджело запомнил двора с фонтанчето в Ташхан (но не знаел, че така се казва), защото като бил веднъж при майка си в Салерно и ще-не ще, изгледал цяла една серия, докато вечеряли, като през цялото време току подпитвал: тази красавица сега коя е; а този кой е – лош ли е или е от добрите; ама този защо се държи така с хубавата жена; ами тази коя е; а за какво изобщо става дума… е, мамма, е? … И по някое време мамма за малко щяла да го набие, задето с бърборенето си й пречел на съпреживяването 😀
– Ама, ооо, толкова много серии, абсурд да гледам толкова дълъг филм, абсурд! – казва.
Та, точно в тази серия, която бил гледал, имало кадри от магазина в Ташхан.
А всъщност, когато Анджи ме попита одеве дали ще го заведа да гледа „бели денс“, ми мина през ума да го доведа в Ташхан – хем да вечеряме, хем да изгледаме и програмата, „две в едно“, демек.
И ето ни в ресторанта: Буюрум.. буюрум! /заповядайте/
Обаче, първо, неясно защо, но нещо не ни допада в обстановката, и второ, точно тия танци започвали чак към 23 ч. – така казва един сервитьор. Ее, сорри, късно ни идва, значи отиваме другаде.
На излизане пак минаваме по онзи тъмен коридор, но на едно място Анджело мерва подаръка, който си е пожелала щерка му – истинско турско шалче – ярко червено с блестящи дрънкулки по него – за танцуване на бели денс (ориенталски танци).
Аз също го одобрявам – познавам Аличе и мисля, че ще й отива този цвят. И, зор да купи и на мен – застава до мен, снижава глас:
– Айде де, дай да видя как ти стои, мия кара – почва да ми връзва едно черно със „златни“ дрънкалки по него – Виж, турчинът казва, щял да ни направи отстъпка, ако вземем две. Ооо, гледай, гледай.. белло, си, белло… супер, супер… хайде да ти го взема, а? Той казва, за две – намаление!
– Ееми, вземи си и на теб едно тогава бе!… И ще ми врътнеш после един танц – гаднярски се хиля насреща му.
– Ще ти врътна, ще ти врътна… ах, само да се върнем веднъж в хотела… – обещава заканително аморето 😉

Малко по-натам по пътя ни, това е

вече в квартал Лалели,

си харесваме един не голям ресторант и решаваме тук да се гощаваме.
Избираме си печена риба и зелена салата. В добавка и някакъв подлютен сос, който много добре си пасва с рибите. И, разбира се, „Ефес“. Когато съм в Турция, винаги предпочитам тази бира. И на Анджи му харесва, та с две бири си полива рибата 😉
Сервитьорчето е бърборливо, ултра любезно и много любопитно момче – откъде сме, за колко време сме тук, какво видяхме, какво още искаме да видим, в кой хотел сме отседнали, харесва ли ни хотела, а Истанбул харесва ли ни и т.н…
Охоо, „номера“ от сутринта в парка – само че това момче е студент, вечер работи по няколко часа в ресторанта и не пропуска случай да си упражнява английския 🙂
Наядени, напити и доволно уморени сме.
А какво правят нормалните хора при това положение? Отиват си в хотела и лягат да спят, нали? Мдаа… А ние?
Ми и ние… мислим така  😉
Ама така ни е размързяло, та две не виждаме. На две спирки сме от хотела, но… Анджи вдига ръка на едно такси. Подскачам край него да му дърпам ръката: Стига бе, за две спирки! Ще вземе да ни врътка из сокаците сега… Ей го трамвая, давай на него.
Е, то и таксито се оказва заето.
Качваме се на трамвая, че и сядаме на една седалка. Анджи се озърта напред-назад и си спомня, как от години не се е возил толкова много на трамвай – цели два пъти днес! – все с маккина ходи /с кола/, а куесто е нон еколоджикал – размахва назидателно пръст… /не било екологично/
И, както си маа ръце, докато ми се обяснява, а аз му следя мъдрата мисъл, си изпускаме спиркатаа…
Светвам се чак след Гюлхане, че сме я пропуснали. Скачам, но Анджи много го мързи явно: Еее… ва бене – вика, дърпа ме – стой де, чакай.. Дай да се повозим още, тогава. Ще идем до края и ще се върнем. Далече ли е?
– Еемии… зависи дали е до Кабаташ или само до Еминюню, не погледнах какво пише на табелата му.

Излезе, че е до Еминюню. (Кабаташ е по-далечната последна спирка)
Е, айде пък да слезем, да се разходим леко по

моста Галата

и да позяпаме рибарите какво хващат. О’кей, става.
Докато пресичаме пътя, виждаме как в това време тъкмо едно корабче се гласи да спре до кея. Споглеждаме се (ах, как се разбираме без думи понякога!) – на деесно(!) и майната му на моста – бързо вадя картата от джоба: пиу-пиу.. пиу-пиу – маркираме се и айде на корабчето. До Юскюдар било. Ееми хубаво, до там ще идем (към 20 мин. се пътува)
И, естествено, като всички чужденци и ние се качваме горе, на откритата палуба – да се насладим на вечерен Истанбул.

Мост Галата и кула Галата, Истанбул

Мостът Галата и кула Галата

кула Галата, Истанбул

Кула Галата, докарана по-наблизичко ;)

Мостът на Босфора, Истанбул

Мостът Боазичи (Босфорският мост) над Босфора

Йени джамия и Сюлеймания, Истанбул

Отпред е Йени джами, вдясно е джамията Сюлеймание

Да, ама се оказва, че това бил последен курс и – айде, веднага наобратно с корабчето! Дори не слизаме от него.
Както си зяпаме у тъмното към светлините по брега, изведнъж се сещам: Хийй… Анджи, баклавите! Забравихме ги в онзи ресторант!
Аууу… Да се върнем ли да си ги търсим, да не се ли връщаме… струва ли си… Анджело решава да ги зарежем – да му е сладко, на който ги яде, пък утре ще си купим нови, даже ще са по-пресни, вика. Ааайде сега, 27 евро къде не отишли, все едно за такси съм ги дал, казва (А ние, като не видели, бяхме купили 3 кила баклави от един магазин във Фатих – едно кило за мен и две за него – да почерпи родата в Наполи) 🙂

…Бе, аз така бързо не бих се отказала да си търся баклавата, ама… нали той ги плати, та както каже.

Заключава: Ее, хайде, хайде, давай да се прибираме и да си лягаме най-после, че утре нали пак ще ми вадиш душата цял ден по улиците 😉

Влизаме в хотела,

минавайки покрай рецепцията, аз кимвам на дежурния, Анджи му махва с ръка и „чао, коме?“ /здрасти, как е/, при което онзи се провиква: Моменто, синьор, ун моменто!
Анджи се връща към рецепцията, „е коза е проблема?“, а в това време човекът вади от един шкаф нашата торба с трите кутии баклави: Ваши са, нали?
Хаа-хааа! – Можете да си представите изумлението и на двама ни, нали? 🙂
В стаята Анджи още се чуди на чудодейното пристигане на баклавите. Ами да, благодарение на ученолюбивото и любопитно сервитьорче от ресторанта, баклавите си намериха собствениците 🙂
– Виж го ти, а аз в един момент щях да го отрежа онова хлапе, че много пита… – клати глава – Искаш ли, рагаца мия, по баклавичка, че нощта е пред нас, а? – И за нула време сам излапва три – … Ммм, белло! – примлясква сладко – оттимо пер а турчи, брааво! /добри са (в това) турците, браво/
На сутринта, още не отворил очи – пак бърка в кутията: Ммм, брааво, турчи, брааво!

Ееми, следобеда после купи ново кило от Кадъкьой 😀

Следва.

И малко лаленца за ценителите:  

Лалета в Гюлхане, Истанбул

Паркът Гюлхане

Лалета в Гюлхане, Истанбул

Паркът Гюлхане

Лалета в Гюлхане, Истанбул

Паркът Гюлхане

Лалета в Гюлхане, Истанбул

Паркът Гюлхане

Лалета, Истанбул

Не само в парковете - цял Истанбул е в лалета!

Очаквайте продължението

Автор: Вили

Снимки: авторът с любезното съдействие на Анджело  ;)

 

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

УВЕЛИЧЕТЕ МАЩАБА, за да видите подробно

 

 

9 коментара

апр. 30 2012

Истанбул: Уикенд сред лалетата (1)

Published by under Вили,Истанбул

Нещо ми говори, че днес започваме едно приключение. Вили няма да ни показва обаче вулкани (бе кой знае?!?), а ще ни води до близкия Истанбул. А ако ви се струва, че сте изпуснали тазгодишното изложение на лалета в Истанбул – споко, другата година пак ще го има 🙂

Приятно четене:

 

 

Предисловие от автора:

За следващите събития е виновен отговорникът за Белгия и тарафа, Vlaamsbrabander, който ни зарадва очите с разказа си за Кьокенхоф  😉

Истанбул: Уикенд сред лалетата (1)

8-ми март, 9:15ч.

Кафе, пътепис, усмивки… Честит празник, скъпи дами!
Такаа.. Да видим сега и кой пръв се е сетил точно за мен – влизам в пощата си.
Еех, знаех си – честитка с китка от аморето 😉  Туй ми ти-онуй ми ти, целувки – тук, гушканки – там, а на финала: кажи ми сега, мия белла, първото си желание, което ти идва на ум, и аз ще ти го изпълня, каквото и да е то!

Хий!… Амии… ами да видя лалетата!

Хвърлям поглед на часовника – а, има още малко време. Бегом на скайпа – Анджело* чакали, ухилен насреща ми, пиейки сутрешното си кафе, минутки преди да тръгне на работа.
– Грацие танто за пожеланията, дарлинг! Целувки.. танти бачи, колкото и където искаш!… А желанието ми еее… ами, искам един уикенд при лалетата, Анджи! Ама след Великден да е, че сега още не са цъфнали! Амстердам, аморе мио! Капито?
Анджи: Ъ! К’ъв Амстердам, к’ви 5 кинта, к’ви лалета, кара мия?!… Ееее… пък аз мислех, ще речеш, ей с’а в петък след обед или събота сутринта да те чакам на Фиумичино и после уикенда да си го избръмчим там някъде… Ооо, йо поверо бамбино /горкичкият аз/… (цупи устни)… И да чакам още цял месец ли, мио фиоре? Мамма мия!… Но обещаното си е обещано. Ама по вашия Великден или по нашия? Всъщност, когато искаш, просто си харесай хотел и ми прати линка да направя резервацията, също и за самолета.

И почвам аз едно тършуване из нет-а, къде, какво, как, едни сметки за почивните ми дни, едно предчувствие за красиви местенца и моменти…
Изчаквам зорлем две седмици, та шефът ми да започне да прави графиците за следващия месец, и го питам, невинно и лееко май умолително, за една компенсацийка така, еди-кога си (т.е. още два почивни дни към уикенда) Той гледа черновата си на монитора, мисли две секунди и вика „Нямаш проблем“, усмихва се и аха-аха да рече „Къде пак ще бришеш?“, ама се въздържа 😉 Ех, златен е моят началник, дай боже всекиму! 🙂
И така, хотелът е резервиран, осигурих си дълъг уикенд, на ред са самолетите. И те са ми като по поръчка, но Анджи, миличкият, няма късмет. Аз също се включвам да му търся възможности, но уви, не се явява ни един удобен за него полет. На практика той ще бъде в Амстердам само един ден, другите два ще ги изгуби по летищата. Е, нее.. не си заслужава… Язък. И му предлагам да се откажем. Може би някой друг път, или догодина да си планираме отпуск по това време и тогава на спокойствие…
Да бе, да, ама не. Човекът ми е обещал, а казана дума – хвърлен камък, според него. Еееми един – един, ще пребягаме до Кьoкенхоф и най-много да не спим една нощ, вика 😉 – ай, душичката ми той…
Хрумва ми обаче нещо изведнъж, бързо се мушвам в airtickets24.com и след десетина минутки му викам: Анджи, моето желание е с теб да видим лалетата, нали? А твоето желание е да изпълниш моето, нали? Той: Ма си, мия белла, джусто! /точно така/
– Добре, дарлинг, тогава отиваме в…

Истанбул!

За там има удобен за теб полет, аз пък си имам удобен автобус от Варна. Хотели в Истанбул – колкото щеш, особено пък при лимита, който даваш (до 1200 евро за три нощувки! – боже, аз за толкова мога да изкарам прееспокойно една дву-седмична екскурзия).. А лалетата… хм, ами те всъщност са отишли в Холандия точно от Истанбул, от сараите на падишаха (а в Истанбул са дошли от Иран – Персия, демек). Освен това, ти, скъпи мой, никога не си бил в Истанбул, и беше ми казал миналото лято веднъж, че би искал да го видиш… Е? Да вляза ли в booking.com да си харесам хотел, пък ти да откажеш резервацията в Амстердам. Става ли?
Усмихва се: Ма, перке но?! Си! Аванти! Гоу! /давай/

Четвъртък вечерта.
Е, хапнах леко, паспорт, карти, малко лири, малко евро, малко лева, фото, телефон, зарядни – всички са по местата си. Хайде и един сандвич с великденско яйце – за зор заман нощес; пакетче ментови бонбонки и един шоколад, шишичка водичка; и току пред вратата наай-после реших – щом според прогнозата няма студ, ще ходя с тънкото кожено яке.
Таксито пристига след две минути. Шофьорът явно смята, че чантата ми не е багаж, щом я нося на рамо, и не мръдва от мястото си. А в отговор на „добър вечер“ само просумтява нещо… Ееми, йок бакшиш тогава…
Мястото ми в автобуса е веднага след втората врата. Оф, че съм и аз, как забравих като си купувах билета, да си заплюя любимото ми местенце в кьошето най-отзад..
Тръгваме. При първия светофар хвърлям едно жално оче назад – опа(!) най-задната седалка е напълно свободна. Дигам гълъбите и незабавно се дислоцирам. Миг след това още една хитрица се светва, пристига, пуска питаща усмивка. Буюрум /заповядай/, викам, и мацката се намества в другото кьоше. Един бая шишо с подобаващ мустак, който дишаше като Дар Вейдър като минах покрай него, през две седалки по-напред, се обръща и пооглежда – ее, сорри, чиче, изтърва – ние двете вече събухме патъците и се наместихме на по две седалки.
Минахме Аспарухов мост… вече фърчим край Приселци… Какво да гледам у тъмното, айде слушалките на ушите и релакс, че утре ме чака дълъг ден и среща.. с НЕГО!…
А, баш! Точно така: буона нотте а тее…
http://www.youtube.com/watch?v=w27pBXBrJb0

Петък, рано сутринта.
Вече е светло. Слънцето всеки момент ще изгрее над безбройните блокове на изток от магистралата. Цял час, откакто влязохме в Истанбул, цял час се движим без спирка, докато стигнем автогарата…

Ох, ама много го обичам тоя Истанбул, бе!

И винаги ме удивлява – всеки път го виждам още по-голям. С какви темпове само строят тези хора! Ашколсун!  🙂

Истанбул от магистралата

Истанбул от магистралата

 

Истанбул от магистралата

Истанбул от магистралата

Небостъргачи, Истанбул

Предния път, преди около година и малко като идвах в Истанбул, тези красавци ги строяха

Лалета, Истанбул

Лалетата покрай магистралата

Лалета, Истанбул

Лалетата по улиците на Истанбул

 

Автобусът най-после се паркира. Мустакатият стюард или какъвто се води там, от 5 минути стърчи прав, разправя нещо… Оп, всички като по команда се изправят и се почва една бутаница, една гърченица, едно измъкване на чанти и торбички – леелее, къде ги бяха заврели досега?
Слизам последна – така и така нямам друг багаж, само чантата, която ми изпълнява функциите на ръчен багаж в самолетите и с която си пътувам за по 2-3 дена.
Истанбул централ отогар. Най-голямата в Европа, казват. Мии… като гледам, почти като софийското летище е 😉
Тарапана, въпреки ранния час. Суетня. Багажи всякакви, купища. Мъкнат ги насам-натам… Посрещачи. Изпращачи. Мирише на кафе и бюрек…
Ориентирам се. Даже намирам откъде да си купя карта Истанбул пас.
Инфо:

Истанбул пас

е нововъведение, целящо да замести електронния Акбил. Тенденцията е тази карта да бъде като европейските и с нея освен да се пътува по градския транспорт, да се ползват намаления или безплатни билети за някои от забележителностите. За момента обаче, се използва само за пътуване в градския транспорт. Важи за всички трамваи, метрото, крайградските влакове, всички автобуси, всички градски фериботи, важи за Носталджик трамвай, за фуникулярите, за телефериците (лифтовете) „Еюп джами-Пиер Лоти кафе“ и в парка „Мачка“ – не знам той към Бейоглу ли се води или към Бешикташ. Някой, ако е в час, нека ни каже 🙂
За долмушите /маршрутките/ мисля, че не важи, и цената в тях май е 3 лири. Не съм се качвала на маршрутка все още.

Билетът за градския транспорт е 2 лири. Ако се използва карта Истанбул пас, едно пътуване излиза 1,75 лири.

(Ако картата се ползва за отиване и връщане с ферибот, връщането се таксува по 1,25 лири. Не знам при другите видове транспорт дали важи – бел.Ст.)

Самата карта има депозит. Бях чела в един пътеводител, че депозитът е 10 лири. На мен ми взеха 6 лири. Когато върнах картата пък ми върнаха като депозит 5 лири + 2,35 лири, които ми бяха останали неизразходвани… Ама нямах желание да се разправям защо 5 лири вместо 6. Апропо, когато купувате картата, задължително ви дават касов бон. Пазете си го, там пише колко е депозита и с каква сума сте заредили. Касов бон дават и когато презареждате картата. Аз си пазех боновете, но не се сетих да ги покажа, когато върнах картата. Е, една лира – нека пият един чай от мен, айде 😉
Та, така – този депозит се връща при връщането на картата, както и каквито пари са останали в нея, ако са ви останали. Картата се купува от будките за вестници (но не от всички) или определените за целта будки на възловите спирки, каквито са Еминюню, Султан Ахмет (спирката при Св. София и Синята джамия), Бешикташ, Кабаташ, Таксим, автогарата, летището и др.
Съвет: Много е удобна!
Но, когато се качвате в превозното средство, в автобусите само от първа врата и се маркирате пред очите на шофьора, за трамваите и фериботите е на въртележките на входа (както при метрото) – поглеждайте на дисплея колко пари ви остават, за да не се окаже в някой момент, че не ви стигат и трябва да заредите още лири, а в момента сте на място, където няма будка за карти – там става и презареждането. Будките за карти работят до 22ч. Жетони за градския транспорт се купуват от автоматите на спирките. На автоматите надписите са на турски, но има бутон за език, т. е. натискате го и излиза описание на английски. Съжалявам, не обърнах внимание дали има и на други езици (Има също немски и френски, не помня за испански или руски. Ако ги пускате със звук (да ви „говорят“) имайте предвид, че звукът е доста силен и  околните веднага ще ви угадят, че сте чужденец 😉 – бел.Ст.)

Aksaray, Kemal Paşa Mh., 34122 Fatih/Истанбул, Турция

Продължавам.
На Аксарай се прехвърлям от метрото на трамвая, който ми се вижда учудващо пълен за този ранен час. И точно от Аксарай вече се чувствам като у дома си – тази част от Истанбул ми е от силно познатите 🙂
Слизам на спирка Баязид и след само 50 метра съм в хотела. Е, браво на мен – хотелът, който съм избрала, е на много удобно място и изглежда екстра.

 

Лалета, Истанбул

Лалетата по улиците на Истанбул

Лалели, Истанбул

Истанбул - стария град и по-точно в Лалели

джамия Баязид, Истанбул

И джамията Баязид на спирка Баязид

 

Добро утро, добре дошла, и без никакви въпроси ме настаняват веднага. Браво и на тях! 🙂
Човекът на рецепцията (около 40-те) се усмихва и ми пожелава приятен престой в Истанбул. Ако имате някакви желания, ще бъдат изпълнени веднага, мадам. – Провиква се: Мехмед!
Идва въпросният Мехмед (въйй… скоро не бях виждала толкова кльощав мъж – коя ли кобретина му пие кръвчицата?), онзи му казва нещо и той плътно ме придружава до стаята, която е на третия етаж. И през цялото време ми се усмихва и ми говори на… италиански… ама с мноого добър турски акцент – за малко да го разбера какво ми приказва 😀
Всъщност, единствена дума, която включих, беше „сорпреза“…
Моля? К’во? К’во рече?… К’ва сорпреза, бе човек?… Тука?!… И в Истанбул ли бе?!?

Следва продължение.

Всъщност нямам търпение да си покажа лалетата. Ето 2-3 снимки, а още – в следващата част  😉

Лалета, Истанбул

Паркът Гюлхане

Лалета, Истанбул

Паркът Гюлхане

Лалета, Истанбул

Паркът Гюлхане

 

 

*Анджело (или ТОЙ, НЕГО) – жива легенда от предишни приключения на Вили в Италия – бел. Ст.

Очаквайте продължението:

Автор и снимки: Вили

 

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

9 коментара

мар. 08 2012

Ха честит 8-ми март! /Кюкенхоф Лисе Нидерландия/

Скъпи дами! С настоящият разказ нашият постоянен Бенелюксов кореспондент – Фламандският брабантанец – ви поздравява с днешния 8 Март. Знаем, че искате рози и много се сърдите на лалета (оооо, не ми демагогствайте!), но … в Холандия, където ще отидем днес се отглеждат лалета. Моя милост също се присъединява към пожeланията за автора да сте живи и здрави и, моля, заповядайте лалетата 🙂  🙂 🙂 

(освен това: тази година ще има и килим от цветя в Брюксел. Вмсето 3, ще продължи 5 дена – така че, ако успеете да убедите половинките си, ето какво трябва да посетите тази година http://www.flowercarpet.be/site/main.php?otm=&mtm=&hst=&pg=acc10&lg=en )

 

Приятно четене:

 

 

Ха честит 8-ми март! /Кюкенхоф Лисе Нидерландия/

Със Стойчо не достигнахме консенсус как трябва да се транскрибира  „ю“-то. Според мен трябва да е нещо като по-скоро „ой“, но то проблемът не е в нашия телевизор, а в гласните на нидерландския*. Това не е и толкова важно. Ей за това иде реч –

Keukenhof

Бяхме там преди няколко години… бах’ как тече времето… кат’ неаполско наводнение… само споменът може да те пренасе на ръце през него…

Честно да си призня, не си спомням много от самото пътуване. Е няма да забравя как почти цялата магистрала в посока Брюксел беше задръстена  от каравани. От холандската граница до Антверпен една огромна колона от каравани и псуващи тираджии. Предстоеше удължен уикенд. Хахахах като казах за холандци и каравани, та се сетих за една карикатура – ракета, отдалечаваща се от земята и отзаде й закачена каравана. Отгоре пише – „холандци в космоса“ 🙂 А ето я и самата карикатура 🙂

Кискайки се радостни, че сме „дефазирани“ с основния поток от пътуващи, в шеги и закачки стигнахме до изхода на магистралата за Лисе и там осъзнахме, че вече не само сме синхронизирани с основния поток коли, ами и че желаещите да посетят Кюкенхоф са спретнали много здрава интерференция /разбирай юнашко задръстване/. Толкова време висахме на един мост, че имах чувството, че корабчетата, които минаваха отдолу по канала, ще минат на обратно, но вече натоварени с въглища, или там с каквото ги товарят.

Keukenhof, 1, 2161 AN Lisse, Нидерландия

 

По едно време диуретичното действие на сутрешното кафе и стегнатите ми дънки взеха да повдигат ммм налягането на нетърпеливостта ми, така да се каже. В колоната пред нас кола с немска регистрация отби встрани /не че не можеше да си остане направо в заспалата колона/,  един чичо се шмугна в храстите и после излезе един така видимо облекчен. Ние обаче няма как да падаме до нивото на някакви си немски бюргери, наливали се с бира цяла нощ и затова стоически издържахме до пристигането ни в Кюкенхоф, за да се отдадем на благините на цивилизацията.  🙂

От самото селце до парка се минава по едно пътче между ниви с лалета. Прекрасно е просто.

 

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Ей като немски път е, ей!

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Ризата в тон със синчеца.

Нарциси – Койкенхоф, Холандия

Да разбираме, че в нарцисите може да се "вършее" :)

Паркирахме в една огромна оградена за целта поляна, учтиво упътвани от симпатични девойки и младежи.

Изкефихме се, че предвидливо имаме закупени он-лайн билети /то мефрауто да е жива и здрава/ и не трябва да чакаме на опашка и влязохме в

рая на лалетата

 

 

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

 

Няма какво повече да се обяснявам. Пролетно време, цветя, любимото същество до тебе…

 

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Маргаритки – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

 

Ето този фонтан имаше много интересна програма. Не бях виждал шадраван да прави такава мъгла и изведнъж струята да изригне към небето. Като изстрелване на ракета. Жалко, че нямаше как да направим клипче. А кой знае каква феерия е вечер като го осветяват.

Фонтан – Койкенхоф, Холандия

Фонтан – Койкенхоф, Холандия

3...2...1...

Фонтан – Койкенхоф, Холандия

Поехали...**

 

Почти цял ден обикаляхме из парка. То не можеш да му се наситиш – цветове, ухания… пчелички 🙂

 

Love is in the air – Койкенхоф, Холандия

Love is in the air

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Ей тука още по- вляво има вятърна мелница, но боровете я скриват.

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Ееех Моне, Моне...

 

И няколко по-различни неща. Това е от теменужки

 

Теменужки – Койкенхоф, Холандия

 

Руското  знаме? Газовиките, които са заможни туристи трябва да се коткат. 😉

 

Цветя – Койкенхоф, Холандия

 

Хобитски лаленца.

 

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета-джуджета.

 

Накъде без нас? Ние сме на всеки километър

Мартеница – Койкенхоф, Холандия

На тръгване, случихме на сватба. Ех как се сещат разни да направят такъв страхотен подарък на жена си… Булката си заслужаваше де… 😉

Сватба – Койкенхоф, Холандия

 На връщане спряхме на пътчето от първите снимки да поснимаме. Докато мефрау подскачаше из лехите … /майтап бе – не сме тъпкали цветята има си хас/ едни минувачи виждайки, че сме с белгийски номер ме попитаха нещо на френски /холандците за разлика от фламандците намират фрионския за много шик/  … смех… смисълът беше дали има още много до парка. Успях да сътворя само „ла ба, ла ба“ /ей там, ей там/ окуражително махайки в посока на Кюкенхоф…  и после изпрасках и фразата „па вер“ /не далеч – френско-нидерландски, което всъщност на френски означава „няма червеи“/  🙂   Мефрау вече беше всред луковиците превивайки се от смях.  Та тази фраза влезе в домашния ни фолклор наред с „Кому кук поасо? Хрил Хууд?“ /как се готви рибата? става ли на скара? френско-английско-фламандски/ както невинно попитах един продавач на пазара в Ерки, Бретан….  Ох отплеснах се с моята лингвистична немощ.

Честит празник, мили дами и честита пролет! 🙂

* Възможните варианти са Кьокенхоф, Койкенхоф и Кюкенхоф – аз също съм склонен да минем на по-немското му транскрибиране като Койкенхоф, но тези „койки“ нещо ме притесняват. Може пък да е Кьокенхоф, знам ли. Иначе името на селото знати Кокоши (Пилешки) двор – бел.Ст.

**Думи на Юри Гагарин при старта 🙂 – бел.Ст.

 

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът



 

Други разкази свързани с Холандия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

11 коментара

Switch to mobile version