Archive for the tag 'лагер'

февр. 20 2015

Ботсвана и Замбия

Днес Иван и Петя ще ни прекарат по един рядко минавам от българи маршрут – през Ботсвана и Замбия на път към Малави. И все пак ще има и сафари 🙂 Приятно четене: Ботсвана и Замбия транзитно На път за Ботсвана водачите ни разказаха най-интересните детайли от съвременната им история, която е доста иронична […]

One response so far

февр. 22 2013

Бански Суходол (Пирин)

Днес сме на балкан – т.е.на Пирин, по-точно. Кристина ще ни води 🙂

Приятно четене:

 

Бански Суходол (Пирин)

 

Август, жега, отпускарски сезон.  Народът все още не се е върнал от морета, чужбини – София опустя, задръствания няма, работници сриват подземна София бавно, но сигурно…

Аз на море вече ходих и честно казано малко исках да сменя обстановката, затова когато разбрах, че ще имам три почивни дни един след друг (ползата от работата на смени) веднага почнах трескаво да мисля как мога да използвам намалението. Дали от желание да разнообразя пейзажа или от някакъв неясен вътрешен подтик реших, че ми се ходи на планина. То това е нормално за повечето хора, но не и за мен, защото съм всеизвестно мрънкало по баири. Нейсе, явно се бях прежалила и почнах

да си организирам преходче.

Тази работа също не е лесна, щото ми се искаше да отида на

Бански Суходол,

оттам на Вихрен, Кончето и ако може хижа Иван Вазов и Мальовица пътьом… Е, човек трябва да избира, така че като почнах ентусиазирано да дудна на Таня за Кончета и Пирини и едвам я навих след три реплики да каже, че и тя идва. Всички дипломатично решиха да ми спестят спора, че не е лесно да се стигне от лагера на експедицията до Кончето, благодаря им за което, аз и сама видях 🙂

И така, понеделник сутрин, 06:45 на автогара Овча Купел, трескаво разгръщане на карта на Пирин в последния момент, указания от Пъпеша, „Айде, и умната!“. Така започва всеки планинарски път, после продължава с три часа дремане и приказки в автобуса – така ни се пада, като си чупим колите когато не трябва. По тая причина се помотахме из

Банско,

щото явно сме свикнали все по царския път да ходим до ски зоната…

Попаднахме на най-скъпия магазин в целия град, но аз като истинско дете на капитализма си купих напук кутийка кола за 1,50 лв. Зачудихме се дали да хванем пистата или асфалта, явно и двете имахме надежда, че може да спестим някой и друг километър с автостоп. Е, не би… изкачихме си го догоре, подминавани от мрачните подозрителни погледи на шофьорите. „Какви хора сте вие?“, чудех се аз, докато ядно си го изкарвах на асфалта.

Стигнахме до

местност Пещерите,

напоихме се с вода, поседяхме да съберем кураж и запрашихме по пътеката за лагера. По пътя има маркери – някои се виждат, други са малко стеснителни и се крият зад завоя, та имаш време да се почудиш дали си на правилната пътека. Аз ходя за пръв път по тая пътека и бях заета да дишам, гледам и вървя правилно, за да не показвам колко ми е тежко всъщност и как не обичам да ходя по чукар. За мое утешение на едно място имаше

полянка с диви ягоди –

изобилие и Манна Небесна. Алчно няма да издам къде точно по пътя се намират, ходете и търсете сами 😉 . Сигурно можехме и там да си останем, толкова урожай имаше. Идеално място за влюбена двойка, която да се въргаля в тревата и да се храни с даровете на природата. И после да ги изядат вълци и да си вадят борови иглички от всички отверстия.. но да не убиваме романтиката.

След лирическото отклонение и похапването поехме пак нагоре, където ме дебнеше моя голям планински враг – клекът. Не знам, честно.. на някой може и да му приятно да се катери по сипей с хапеща краката растителност, в крайна сметка всеки си има вкус.

Докато денивелирахме* с пълна сила, Таня разправяше забавни истории за бутане, теглене и падане на коне по пътеката. Личеше си, че бая зор са видели животните, добре бяха „маркирали“ местността. Чудех се от катерене и напъване дали и аз няма да измаркирам накрая, но се въздържах – големи хора сме вече, уж. А и в един момент тоя Пирин като ми се опна над главата, забравих и зор, и пътека и всичко. Много хора са писали, песни са пели, снимки са правили.. лично на мен траен и дълбок отпечатък ми остави. Малко съм безмълвна на тая тема, то това е достатъчно красноречиво само по себе си.

Аз още съзерцавах пейзажа и ах-ках и Таня изведнъж ме изненада, че той, лагерът, ей тук някъде зад хълма бил. Поизлъга ме преди това малко, аз мислех, че още два часа ще ходим, ама се изненадах приятно.

Пристигахме в лагера,

там Тони и Иво нещо битуваха и слушаха радио Тесалоники или друга гръцка х**ня. Нарушихме им хубавото ежедневие и веднага се организира вечеря, чай, снимки и разходки из района. Имаше някои кулинарни изненади, присъстващи в менюто – но с повече импровизация салатата „краставици и моркови“ се гарнира с ябълки и беше посрещната с всеобщо одобрение.

Много работи могат да се кажат за менюто – примерно „защо чушки със зеле?“ беше един постоянно витаещ във въздуха въпрос.. Нямаше драма, обаче, всеки яде всичко, освен Ники (Профи) – той не яде салам, щото в салама има пилешко. Ти си мислиш, че копита и рога ти слагат, а те – пиле *авторът свива рамене*.

Докато се върнат повечето хора отгоре, вече бяхме подпомогнали вечерята и поседнахме да хапваме. Аз почнах да установявам колко студено е всъщност и до края на вечерта заприличах на зелка – сигурно бях навлякла към 4-5 ката горни дрехи. Накрая се пъхнах до печката и изгоних студа – сигурно защото почнах да му мириша. За отмъщение ми се приспа злокобно, така че след малко време и 2 чашки ракия се разнежих и си опнах чувала в щабната палатка. Таня до мен заспа на десетата секунда, аз покашлях, повъртях се, накрая ми стана скучно и заспах. Както бързо се наспива човек уж на планина, така си отнесох 8 часа .. щях да кажа „без да ми мигне окото“, ама малко оскиморон би било. З

а „добро утро“ Калинка услужливо ми предложи да измия една голяма тенджера, което аз приех с огромен ентусиазъм, щото студувах, а водата в тенджерата беше гореща. Пошетахме из лагера, както каза Коста с усмивка: „Ти дойде тука да пооправиш къщата и си тръгваш..“. Видяхме за половин час Професора и Павката, които бяха се прибрали отгоре някъде в ранни зори. На оперативката (или както мойте бачкатори му викат shift briefing) гледахме карти и аз се опитвах да не изглеждам невежа.

До пещерата не остана време да се качим, щото – както навсякъде, дето ти е хубаво – сутринта се изтърколи в обяд като пияница в канавка. С натежало сърце се опаковахме, снимахме се за довиждане и потеглихме по същия път надолу.

Бански суходол, Национален парк „Пирин", 2770, България

 

Тук е мястото да припомня, че първоначалният ми план беше друг – Вихрен, Кончето, трето, пето. Още с пристигането си видях, че идеята ми да се качим до Кончето и да се върнем в София още същия ден е малко като Авгиевите обори на Херкулес – не е невъзможна, ама не е и да плеснеш с ръце и да се засмееш, докато я правиш. Освен това, беше ми девственото посещение на Бански Суходол и не очаквах, че така бързо ще ме увлече това място и няма да искам да си ходя. Те другите знаеха и се подсмихваха под мустак, коса и шапка. Нищо, така се зарибяват хора. „Догодина“, си мисля с фанатичен блясък..

С такива и други мисли, опаковани в раницата си заминахме надолу – с бърз ход и по-малко ягоди стигнахме на гарата точно пет минути преди да дойде последният автобус за София.

 

 

С благодарности на Таня за компанията и водачеството, че иначе нямаше да се замъкна дотам. На лагеруващите в момента – Коста, Павка, Мишо, Ники, Калинка, Тони, Иво, Ицо, Зизи, Цецо, Васко и Иво – и тези, които ще се качат после – успех! Иска ми се да съм там.И с извинения за липсата на детайли за пещерната гледна точка. Има си хора и за нея, ще ви кажат повече 🙂 . Аз бих смутила  и без това дългото си повествование.

 

Автор: Кристина Домозетова

 

Други разкази свързани с Пирин – на картата:


КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРБОНОСТИ 🙂

Пирин

One response so far

авг. 21 2012

Итака, Кефалония и Лефкада (2 част на Загубени из гръцките острови)

Продължавам с обиколката на Йонисйките острови с лодката на Димитър. Предишния път обиколихме  Лефкада, Меганиси, Каламос и Кастос, днес ще заминем за Итака, Кефалония и ще се върнем на Лефкада.

 

Приятно четене:

Загубени из гръцките острови

част втора

Итака, Кефалония и Лефкада

На другата сутрин, свежи и отпочинали, поехме към родното място на хитреца Одисей – и намерихме след около два часа плаване девствен плаж с чиста, нежносиня вода….

 Плаж на остров Итака, Гърция

Лодка – остров Итака, Гърция

 

Починахме си малко – и друм към гр.Вати, столицата на остров Итака, разположен в много дълбок залив от източната страна на острова –

 Лодка – остров Итака, Гърция

Наближавахме столицата –

Лодка – остров Итака, Гърция

 

когато към нас се приближи изневиделица огромен RIB с 2х300 SUZUKI с четирима доста едри души на борда –

λιμεναρχειο, и ни спря за проверка

Всъщност проверяваха дали не сме водолази – на бутилки или апнея, защото остров Итака – после разбрах – бил природен резерват и било забранен такъв вид риболов.

Итака, Гърция

 

Като видяха, че нямаме нито бутилки, нито харпуни или неопрени и след като им размахах документите за регистрация на лодката, ни махнаха приветливо и отфучаха.Много се изкушавах да се снимам с тях, но не бях сигурен как ще изтълкуват подобен подтик и затова си затраях, докато се изгубиха от поглед. А ето и

градчето Вати

Вати – остров Итака, Гърция

Вати

Хубаво, малко, китно и приятно градче – истинския дух на Средиземноморието, родния град на Одисей, възпят от Омир и т.н…..

 остров Итака, Гърция

Одисей – остров Итака, Гърция

 остров Итака, Гърция

 остров Итака, Гърция

 

И китни, спретнати, подканящи таверни на брега на дълбокия залив….

 Вати – остров Итака, Гърция

Културен отдих пред музея на гр.Вати с трима герои – един древен и двама съвременни…

 Гръцки герои – остров Итака, Гърция

 Гръцки герои – остров Итака, Гърция

 Гръцки герои – остров Итака, Гърция

След този интелектуален напън седнахме да направим дневния разбор на пътешествието, ловко подмятайки коментари за стила на Моделиани и Албрехт Дюрер, съпоставен с този на Микеланджело и Рафаело, както и паралелните линии в лингвистично-исторически аспект на катаревуса и димотико…..в – имахме късмет с българския си нюх – най-сполучливата таверна, където сервитьорката се оказа…. наша родна мома….

 Българка на остров Итака, Гърция

Снимаща местните пияници….

 Таверна – остров Итака, Гърция

След кръчмата –

 остров Итака, Гърция

остров Итака, Гърция

 

и това неочаквано и приятно запознанство с Виктория /така се казва тя/, подпийнали лекичко, но недостатъчно за „Градил Илия килия” и „Абе ти мен уважааш ли ме” решихме да си тръгнем и да намерим плаж за нощувка – някъде в близост южно до града, за да ни е удобно на другия ден да се върнем за провиизи и рицина. Но не щеш ли, тръгвайки от градчето, излезе гадна вълна с пречупен гребен и станахме вир-вода, защото задуха и много силен вятър. Всички яхти и рибове в района презглава се втурнаха към пристана, ама ние – не, дай да търсим плаж. Току-що излезли от залива на Вати, условията на плаване станаха почти невъзможни и ние се спасихме – за наш късмет съвсем в непосредствена близост до града имаше малък залив с интересен плаж, целият осеян с маслинови дървета, където и закотвих лодката. Ето го и него  –

 Плаж с маслинова горичка – остров Итака, Гърция

 Плаж с маслинова горичка – остров Итака, Гърция

Поклечахме, повъртяхме се, подремнахме, вълната най-сетне падна и ние се изстреляхме към срещуположния бряг на големия залив в търсене на плаж да приюти наши милости…. Тръгнахме оттук –

 Плаж с маслинова горичка – остров Итака, Гърция

и стигнахме дотук – малко каменно плажче, сгушено в основата на планината, ограждаща залива като верен страж-пазител…

 Залез – остров Итака, Гърция

 

Бързо под лъчите на заспиващото слънце спретнахме нашия миниполис –

 Лагер – остров Итака, Гърция

за да отморим и на другия ден заранта да хукнем към

Кефалония –

 Лодка – остров Кефалония, Гърция

 

 

 

Ами красив остров си е и това е положението ….

 остров Кефалония, Гърция

 Ферибот – остров Кефалония, Гърция

Палма – остров Кефалония, Гърция

И градчето Сами,

сънливо протягащо се под лъчите на изгряващия Хелиос –

 Сами – остров Кефалония, Гърция

Красива архитектура – местната църква :

 Църква в Сами – остров Кефалония, Гърция

 Скулптура – Сами, остров Кефалония, Гърция

 

 

Поразходимме се, поснимахме, пихме сутрешното каф….ох, биричка, и айде – обратно към Итака. Не толкова времето ни попречи, колкото преценихме, че за тези три-четири дни видяхме прекалено много нови неща и изпитахме доста силни емоции, въртейки се из приказните острови на лазурното Йонийско море, за да обиколим целия остров Кефалония. От другата му страна се намира

Порто Кацики –

 Порто Кацики – Кефалония, Гърция

 

както и много красиви надводни и подводни пещери, но преценихме, че този остров си заслужава да дойдеш само на него поне за четири-пет дни. Нейсе. И утре е ден. Прибрахме се набързо на „нашия” плаж /той няма достъп откъм сушата/ и всеки се отдаде на активна почивка:

 Лагер – Кефалония, Гърция

 Лагер – Кефалония, Гърция

Спуснахме се пак до градчето Вати, повторихме вчерашната разходка, върнахме се и си направихме скромна вечеря с бяло винце на плажа:

 Лодка – Кефалония, Гърция

Право срещу нас се вижда столицата на остров Итака…

И така, на другия ден – багажеца в лодката и поехали на обратно към

остров Лефкада, отново към град Нидри,

защото и този остров е доста голям и нямаше да ни стигне един ден, за да го обиколим целия. Преминахме обратно през протока между Лефкада и Меганиси – спокоен и широк като тропическа река, и се озовахме в дълбокия залив на градчето Нидри…. (по пътя пак видяхме стария пират Одисей, най-вероятно лутащ се из островите на Циклопите в напразен опит да се прибере навреме преди съпругата му да си намери нов мъж…)

 Лефкада, Гърция

 

И залива :

 Нидри – Лефкада, Гърция

 

 

 

 Нидри – Лефкада, Гърция

осеян с таверни, които само като ги погледнеш, и ти потичат лигите…..

Отново в Нидри.

Отново слънце. Хорска глъч и чужда реч… И си мисля, ето така: ами че това съм аз, Митко, с моята лодка след 225-тия посетен от мен гръцки остров:

Нидри – Лефкада, Гърция

Хууубава и дълга разходка, а после какъв плаж си намерихме за нощувка – преценете сами –

 Плаж – Лефкада, Гърция

Плаж – Лефкада, Гърция

 

Последната ни вечер в този регион…. На другата утрин – в шест часа – „Ставай, втора рота !!!”  В лодката и хайде към гр.Лигя, където са колата и колесара. Жалко… свърши… Последни моменти на острова:

 Лодка – Лефкада, Гърция

 Лефкада, Гърция

 

И след пет вълнуващи, осолени с морски пръски дни, изтъкани от тюркоазената синева на това вълшебно, приказно море, нашия скромен пътен състав от МПС, колесар и лодка отпътува за Родината. Минали повече от 260 км. по море, посетили шест нови острова, ние се прибираме с чувство на удовлетвореност и прекрасни спомени за тези наистина дивни места….

 

 P.S. Предстои ми пътуване до Корфу, Паксос и Антипаксос, след това – с отделен курс – Спорадите (Скиатос-Скопелос-Алонисос-Кира Панагия) и ранната есен – до Елафонисос и Китира /или пък островите в Атинския залив- Саламина, Ангистри, Егина, Порос и евентуално Хидра и Спецес/. Ако някой от вас, които четете това писание, притежава лодка или яхта, и има желание, възможности, време – може да си свърже с мен на и-мейл: adolf33@abv.bg или на тел.0888, 0898 или 0878/ 531444 за да се присъедини към мен в тези летни, гръцки авантюри в летото господне 2012-то.

 

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Йонийско море – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

3 коментара

авг. 10 2011

Експедиция „Киргизстан – 2010” (качване на Тян Шан)

Днес отново ще катерим баирите 😉 Този път това ще бъде планината Тян Шан, а заедно с това откриваме една нова за нашия сайт страна – Киргизстан или Киргизия по народному 😉 Кирил ще ни бъде водач.

 

Приятно четене:

 

 

Експедиция „Киргизстан – 2010”

Тян Шан …,

звучеше интересно, Алекси ни го подхвърли на мен и Плътния по време на един курс и …, решихме да опитаме. Малко по късно се закачи и Чироза и работата взе да се заквасва. Поразшетахме се за хора, естествено някой отпаднаха /финанси и здравословни причини/, но като цяло на 10.08.10г. в 22:00h на автогарата срещу Централна гара се събрахме едно разнородно екипче от различни клубове, на което легна „тежката отговорност” да реализират експедицията в далечната Киргизия. Тук само ще вметна, че отношенията между деветте члена на експедицията бяха повече от перфектни, независимо от различната клубна принадлежност и това че някой не се познавахме, до такава степен, че липстваха дори и най дребните „търкания”, така че в това отношение /а и не само в това/, проявата спокойно може да послужи за пример към провежданите в бъдеще такива.
Състав: Чироза – шеф /задължително трябва да има такъв/, Аз, Животното, Блеки, Жорето /Жорж/, Ваньо, Тошето от Етрополе, Пламен от Хасково и Коцето от „Академик” /Софийски или Русенски, все тая/, абе все отбор юнаци и готини пичове. Жалко за Плътния, който според мен беше основния двигател на замислената проява, но …, задължително ще дойде следващия път, сигурен съм.
И така, все пак тръгнахме, единия от спонсорите /ЮНИОН ИВКОНИ/ ни извози до аеорогарата на Истанбул, „паркирахме” се там и си зачакахме кротко полета за Бишкек. С малко мотане и биричка /мислехме си, че е за последно/, времето поизтече, метнахме се на самолета и …, пет часа и половина, да ти дойде до …, направо не ми се мисли как пътуват през океана.
Най после стигнахме, с „далаверата” на часовете и времетраенето на тъпия полет трябва да е било четири или пет сутринта местно време /разликата между нас и Киргизстан е три часа/, посрещат те спретнати милиционери от позабравените /по нашите ширини/ социалистически времена, след като си поогледал от самолета Американските транспортни „Дъгласи” /Щатите имат логистична база в Киргизстан/.

Летище Манас – Бишкек, Киргизстан

Летище Манас (100 долара за пушене!)

Докато се оправяхме с визите, част от групата беше „оформена” със сто щатски долара /оставени в кенефа/, заради лукса да запали по една, но това не помрачи нашето „ведро” сутрешно настроение. Най на края си събрахме пръснатия из залата багаж, натоварихме си го на колички и гордо се изнесохме от летището, носещо името „Манас”, където за наше удовлетворение ни чакаха две бусчета за да ни откарат в хотела.

Влезнахме в Бишкек,

тъмница /Бакиев бил продал тока/, фиксирам табела на която е отразено, че на дясно е Ташкент, а на ляво е Алмати и се осъзнах най сетне, че отново съм в Средна Азия, чувството е много готино, пожелавам го искренно на всеки.
Домакините от „Горы Азии”, под ръководството на Сергей Дудашвили, се бяха погрижили за настаняването ни, за което нямахме абсолютно никакви забележки. Тук е мястото да отбележа, че логистичната подкрепа от тях беше перфектна и на доста добро ниво, като се започне от пребиваването ни в цивилизацията и се стигне до организацията на базовите лагери в планината и цялостното провеждане на експедицията, за себе си мога да твърдя, че в „по английска експедиция” не съм участвал.

Следваше един ден за почивка, рекогносцировка и стиковка на нашия екип и този от страна на домакините, уточняване на задачите и районите в които ще работим, празнична вечеря за запознаване /с ракия и водка/ и спане.

Превоз (ЗИЛ 131) – Киргизстан (Киргизия)

На 13-ти сутринта натоварихме един ЗИЛ-131 пригоден сравнително луксозно за превоз и на хора, метнахме се на него заедно с петимата домакини от руски произход /Валентин, Василий-1, Василий-2, Вика и Валера/ и поехме на юг през Нарын към долините на Ак-Сай и Ко-Къя.

Път в Тян Шан – Киргизстан (Киргизия)

Пътят

Път в Тян Шан – Киргизстан (Киргизия)

 

Пътят до Нарын,

като цяло се покрива с древния „Път на коприната”, с тази особеност, че не е асфалтиран от Съветско време и непрекъснато се изкачва до 3000 и повече метра и слиза на 1500 метра,

Нарын, Киргизстан

 

докато стигне до самия

Нарын /2200 метра/,

който е последния град /доколкото може да се нарече град/, преди да се стигне границата с Китай, на 200 километра от нашия набелязан район за провеждане на експедицията.

юрта – Нарын, Киргизстан (Киргизия)

истинска юрта

Хотел в юрта – Нарын, Киргизстан (Киргизия)

Хотел (юрта)

Преспахме в Нарын /в автентични юрти/

и на следващата сутрин поехме, вече наистина по не асфалтирани пътища, към района на действие. След преодоляването на два гранични пункта за проверка на документите /там е гранична зона и е отворена за посещения при определени условия от пет години/ и редица главоломни качвания и слизания се отзовахме в

Ак-Сайската долина,

широка 2-3 километра и намираща се на височина малко над 3000 метра.

Долина Ак-Сай – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Долина Ак-Сай

 

От там по почти „криминални” пътища и качвания до 3700 метра се докопахме и до

долината на Ко-Къя

/малко по малка от другата/, където и установихме първият си базов лагер.

Базов лагер – долина Ко Къя – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Базовият лагер в долината Ко Къя

Базов лагер – долина Ко Къя – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Базовият лагер

15.08.10 г. /сутрин/ Интересно е да се събудиш на приблизителна височина от 3100 метра на „майка си в гъза”, само на десетина километра от Китайската граница. Като се поогледаш, над теб някъкви високи върхове в сняг, под теб поляна от еделвайси, около теб широка долина по която пасът якове, коне, че даже и една камила /Коцето специално ходи да я снима/, абе идилия. Времето …, засега шибано, ръми някакъв ситен дъжд, руснаците ехидно подмятат, че им се е случвало да усъмват затрупани от сняг, ние разбира се гледаме недоверчиво, ама с едно на ум.

Тръгваме към езерото Кел-Су

/там има известна дупка от преди/, пътя е коритото на реката, абе с една дума веселба /добре че стигнахме и се върнахме/, готин купон беше.

Езеро Кел Су – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Езеро Кел Су

 

Езерото е приказно, за разлика от дупката, която се оказа наистина много красива по своему но за съжеление „пършива”, около 200 метра дълга /тая се оказа най голямата/, но пък кой ти я дава. Последва ден на тотален табан с някъкви ненормални денивелации в абсолютно безплоден район, добре че поне времето се оправи и си остана така до края.

На 17.08.10 г. предприехме смяна на базовия лагер в близост до по-перспективен район, пак в долината на Ко-Къя. Пътя до новият ни базов лагер беше съпътстван с много емоции, особено в последната му част, където трябваше да слезнем със ЗИЛ-чето по някакъв път, правен за геоложки проучвания и където си мислех, че всеки момент ще си изтъркаляме набързо в тъпото дере. Коцето и Тоше пък за разнообразие решиха да минат пеша от стария до новия лагер /без да знаят къде ще бъде новия лагер/, с което се справиха без проблеми, качвайки се на близо 4300 метра и изправяйки на нокти домакините, но всичко си мина нормално.

Долина Ко Къя – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Ко Къя

Долина Ко Къя – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Ко Къя

Долина Ко Къя – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Долина Ко Къя

На следващия ден голяма част от групата се натоварихме на машината и тя си ни изкара до така нареченото плато /между другото тук всичко си беше истински карст/, където ни метна и естествено си замина. Направихме си спонтанно разпределение по между си и нашта групичка от пет парчета /Живето, Жорето, Аз и Вика с Василий от домакините/ поехме с твърда крачка към първото ни по-предно лагерче със заветната цел за големи открития във високите планини.

Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Тян Шан

Поустановихме се на вода на около 3600 метра и се вкопчихме в масива. Започнаха се пършивка след пършивка, по между другото гарнирани с някоя друга лисица, поизкатерихме се ебем ти … колко метра и за финал намерихме и изкартирахме едно интересно дупче от стотина метра с хубава ледена зала и като цяло с ниски температури.

Ледена пещера – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Ледена пещера

Ледена пещера – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Ледена пещера

 

Прибрахме се в лагера и направихме един екзотичен опит за огън с изсъхнали треви /бяхме си забравили газовите бутилки/, след което плюхме на тази идея и се хванахме за водката, вещо направена от спирт, което се оказа най удачното продължение на вечерта.

 

На сутринта на 19.08.10 г. се наложи руската част от екипа да се прибере към базовия лагер по здравословни причини /казвах и предната вечер на Вика, че водкота на тия височини е полезна, ама тя не ни ми вярваше/ и ние вече поосиротели си преместихме лагера на още по високо, за да ни е по мазохизтично, разбира се. Пътьом се срещнахме с Коцето и Тоше /почти като на „Витошка”/, които след интересни премеждия /някой от които на 4200 метра/ се бяха запътили най на края към новия ни „вече стар” базов лагер, поснимахме се, раздухме и всеки по пътя си.

Разпънахме палатката /вече незнам на колко метра, а и хич не ми и пукаше/ и затабанясвахме наоколо. Естествено поизлезнаха пак малки неща, е вярно, че едно от последните беше малко над 4000 метра, но това е …. На пред платото продължава, интересно е но, …, сигурно следващия път …, няма как, все пак трябва и да се връщаме, наистина сме отишли на майната си дори и от базовия лагер.

 

Вечерта мина с литър и нещо водка /направена по обичайния начин от Живето/, като на сутринта с учудване констатирахме, че забравеното на вън шишенце с вода е станало на камък /замечтахме си за уиски/. На сутринта си „бихме дузпата” и след интересна среща с местните еколози /бяха са „Калашници” и на коне/ си стигнахме „по живо и по здраво” в лагера, където ни чакаше много вкусна манджа от мармот.

Мармот – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Ядлив мармот ;)

На 21.08.10 г. отскочихме с Жорето да изкартираме единствените открити пропасти /едната, от които е дълбока 50 метра/, докато другите окончателно довършваха района. Последната вечер на този базов лагер мина на „високи обороти” с приготвяне на баран, докаран от местните /много готини типове/ и довършването на последната останала ракия /от Коцето/ …, абе беше приятно /меко казано/.

Път в Тян Шан – Киргизстан (Киргизия)

На 22.08.10 г. си събрахме поредния базов лагер и се установихме на третия такъв. Рутината вече си казваше думата и всичко се вършеше почти без думи. На другия ден с Жорето и Живето /вече изпитана група/ се изкатерихме до един готин отвор, приличащ на „Сезам” от приказките и се забихме в него, където ни чакаха ледено отвесче /не си носехме въже и правихме некъкви простотии с 1 метър прусече и една щека, за което ме срам да разказвам/, мъртва запазена лисица /температурата е като във фризер, а и това е съдбата на всички влезнали неподготвени/ и три мечи бърлоги и …, беше красиво. Изкартирахме я, поснимахме и излезнахме от раз, което учуди и самите нас, предварително подготвени за некъкви апокалиптични картини за пирамиди от хора и така нататък. На връщане ни започна и дъжда, но се успокоявахме, че все пак това е на края, така че много не ни пукаше.

Път в Тян Шан – Киргизстан (Киргизия)

24.08.10 г. – денят си беше за сушене и мързелуване. Някой от групата вяло пошетаха из района, а вечерта се опитвахме да допием последните остатъци от спирт, след което поспахме /е имаше премеждия с едно стадо крави/ и на сутринта под ръмящия дъжд си стегнахме багажа и по обратния път към Нарын.

Хотел – Киргизстан (Киргизия)

Хотел

Другото …, вече не е интересно /на нас ни беше много интересно/, стигнахме до Нарын, после до Бишкек, а после отидохме и до Иссык куль на море, после пак Бишкек и по обратния път до София.
Честно ви казвам, това беше една от най готините експедиции в които съм участвал.

 

Автор: Кирил Данаилов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Централна Азия – на картата:

2 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version