Archive for the tag 'кюрди'

февр. 06 2017

Източна Турция (7 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

Продължаваме пътешествието от Юг на Север с Форда на Валентин. След като разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски) и Република Кипър (начало и продължение) , започнахме от Средиземноморското крайбрежие на Турция за да стигнем до към Кападокия. Днес продължаваме с разглеждането на Източна Турция. Приятно четене: С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 седма […]

2 коментара

сеп. 05 2011

Иран 2011 – една „малка“ разходка (4): The END

Днес с Бойко ще завършим обиколката му на Иран с мотора.  Започнахме с пътя през Турция,  минахме през древния Персеполис. а за последно минахме от от Шираз до Язд. Днес наред са иранската част на Каспийско море, езерото и градът Урмия и турският Диарбекир

Приятно четене:

Иран 2011 – една „малка“ разходка

част четвърта

На плаж на Каспийско море

 

04.05.2011г. – След невероятните впечатления от Язд решихме да се прехвърлим на Каспийско море за да видим и други части от Иран. Натоварихме багажа и тръгнахме към

Техеран.

Решихме да заобиколим столицата и след това да влезем в планините. Последва едно лудо каране в тон с шофьорските умения на иранците. Малко преди Техеран се качихме на магистралата. Тук нещата станаха както ги познавахме с хубави бензиностанции и крайпътни центрове с всякакви видове магазини, кафенета, ресторанти за бързо хранене. Спряхме за почивка на едно такова място и след това продължихме по маршрута си.

На мотор из Иран

На мотор из Иран

На мотор из Иран

Малко преди Техеран започна страшното натоварено движение.

Дори с мотор беше много трудно да се провираме между камионите и колите. Пътувахме много бавно с мисълта, че ни очаква планински проход, в който ще наваксаме закъснението. След два часа пъплене по околовръстното шосе вече успяхме да навлезем в планината. Тук беше и голямата ни изненада. Пътят беше уникален – красиви планини, хубав асфалт и невероятни завои. Имах чувството, че карам в някой проход в Алпите.

Планински проход – На мотор из Иран

Планински проход – На мотор из Иран

Планински проход – На мотор из Иран

Прохода беше с много завои, тунели, малки красиви язовири, които явно умишлено не бяха показани на картата. Но освен всичко това и

видях нещо за първи път: Колона от коли дълга около 30км. и в двете посоки.

Много трудно се изпреварва, колоната се движи с около 30-40км/час и при всяко наше спиране трябваше отново да изпреварим всички. По-късно разбрах, че този проход е основния, по който всички иранци пътуват към Каспийско море на почивка в курортите. На места движението се разреждаше и беше спокойно за каране. Въпреки всичко се движихме бавно, което ни даде да разберем, че не можем да стигнем днес до морето. Вече се стъмни и карането стана още по-трудно.

Около 21.00 часа видяхме хотел край пътя и веднага отбихме. Беше приятно място и останахме за нощувка. Вечеряхме и се отдадохме на заслужена почивка.

На мотор из Иран

Все пак днес карахме сутринта при 30 градуса температура, а сега беше едва 8 градуса.

 

05.05.2011г. – Днес вече трябваше да видим Каспийско море. Станахме добре отпочинали, пихме по кафе и отново на път.

На мотор из Иран

Времето беше слънчево, но тук високо в планината все още хладно. Отново карахме по прекрасните завои на прохода с натовареното движение. Спирахме за да можем да се насладим на гледките и пак продължавахме.

Планински проход – На мотор из Иран

Планински проход – На мотор из Иран

Планински проход – На мотор из Иран

Планински проход – На мотор из Иран

Така около обяд стигнахме до

гр.Chalus. Тук вече Иран ни изненада.

Всичко си приличаше като нормален курорт, с всичките видове хотели, къмпинги и много частни имоти. Карахме по крайбрежието и имах чувството че градът не свършва, а всъщност бяхме минали един, влезли във втори и така около час нямаше празно между градовете. Лошото беше, че частните имоти са толкова много и един до друг, че морето не може да се види освен ако не влезеш в нечий двор. Спряхме да опитам тукашните дини.

Край Каспийско море – На мотор из Иран

Тук за моя изненада видях и три пистови мотора на местни мотористи, които си бяха сериозни машини. Странно, защото до момента виждах много малки моторетки от по 125 кубика, натоварени понякога с по четирима души. В поредния град, в който влязохме реших, че завивам на дясно и не ме интересува откъде ще минем, но морето трябва да се види. Така попаднахме на

плаж на Каспийско море.

Нямаше още хора, защото си беше и студено, но пък вече бяхме наистина до водата.

Край Каспийско море – На мотор из Иран

Край Каспийско море – На мотор из Иран

Край Каспийско море – На мотор из Иран

Край Каспийско море – На мотор из Иран

 

Кафетата работеха и се възползвахме да починем малко повечко на брега на морето.

 

Край Каспийско море – На мотор из Иран

Край Каспийско море – На мотор из Иран

Край Каспийско море – На мотор из Иран

След около два часа изкарани на брега на морето продължихме да караме по крайбрежието и стигнахме до

гр.Астара,

точно на границата с Азербайджан.

На мотор из Иран

Мяу! - бел.ред. ;)

На мотор из Иран

От там продължихме към Табриз, но беше ясно че няма как да стигнем днес. Трябваше да търсим място за нощувка. След около два часа каране по тъмно стигнахме малко курортно градче. Намерихме хотел, настанихме се и излязохме да вечеряме.

Град Астара, Иран – На мотор из Иран

Град Астара, Иран – На мотор из Иран

 

Беше интересно място. Вечеряхме в местна закусвалня, в която странно ни гледаха, тъй като явно не са свикнали чужденци да се хранят извън хотелите. Тук имаше и много луксозни хотели, но дори и не попитахме какви са цените. Така приключи и този ден. Вече бяхме направили завоя към България.

 

 

06.05.2011г.

Днес по план трябваше да напуснем Иран.

Маршрута ни минаваше през средата на езерото Урмия, където се оказа, че има изграден път и след града през малко КПП е влизането в Турция. Тръгнахме рано. Не влязохме в Табриз за да не губим време. Последва само каране като спирахме само за гориво на бензиностанциите. Естествено интереса към нас не спря нито за миг през целия ни престой в Иран. И сега беше същото, като дори двама пътни полицаи ни настигнаха само за да ни разгледат моторите на едно от спиранията ни.

На мотор из Иран

На мотор из Иран

 

Така около обяд стигнахме

езерото Урмия.

Много туристи бяха спрели за да го разгледат.

Урмия, Иран

 

Невероятна синя вода, но и много силен вятър. Тук едно семейство ни почерпи с някакво странно растение. Показа ни как трябва да се обели кората и след това се яде. На вкус е леко кисело, но пък някак утолява жаждата. Малко по-късно щяхме да видим това растение да се продава навсякъде в района около границата, включително и от турска страна.

езеро Урмия – На мотор из Иран

езеро Урмия – На мотор из Иран

На мотор из Иран

Спряхме и в град Урмия,

където купувайки сладки неща от магазин веднага ни заобиколиха местните, но изненадващо дойдоха любителите на ендурото тук. Доста странно е да видиш, че и тук има такива хора. Оказа се, че в Иран си имат мото федерация и състезатели в почти всички класове на мотоспорта.

Мотористи – Урмия, Иран

Мотористи – Урмия, Иран

Мотористи – Урмия, Иран

Побъбрихме доста и си

тръгнахме към Турция.

КПП-то минахме сравнително бързо. Пътят от турска страна беше в ремонт, в доста лошо състояние, като на доста места просто беше черен път. На всичко отгоре и заваля силен дъжд.

На мотор из Иран

След около 20 километра попаднахме на пост на Жандармерията. Спряха ни на бариерата, взеха ни паспортите и нищо не ни обясниха. След около половин час чакане на дъжда ни казаха, че

има сблъсъци между полиция и кюрди

и не можем да минем. Да сме чакали конвой с другите чужденци, които бяха няколко коли с иранци тръгнали на почивка и един автобус, отново с иранци на екскурзия.

На мотор из Иран

На мотор из Иран

На мотор из Иран

Тук чакайки установихме, че сме объркали КПП-то в Иран и…

сега се намираме на границата с Ирак!

Оказа се, че малко над Урмия има друго КПП, след което се отива направо на езерото Ван. Както и да е. Объркването на пътя ни доведе до тук и сега продължавахме да чакаме. Няколко пъти ни валя, изгряваше слънце и общо взето умряхме от скука. След около три часа и половина дойде конвой. Беше вече около 18.00 часа. Та този конвой просто ни прекара през града и след това ни остави да си пътуваме сами. Минавайки през града видяхме, че има една запалена кола, останки от хвърляни камъни , счупени стъкла и въобще следи от истински бой, но според мен конвоя беше за да не ни оставят да снимаме сблъсъците, тъй като се крият наистина по всякакъв начин от чуждите очи. Ясно беше, че не можем да стигнем до Ван, а местните ни казаха, че до там няма никъде хотел. Решихме да караме. Отново ни заваля и след около два часа изненадващо видяхме бензиностанция с мотел. Веднага спряхме. Хората бяха много любезни. Отидоха до града да ни купят храна, имаше стаи, в които да се изсушим и да изкараме нощта. Обещаха следващата година като минаваме от там да работи ресторанта.

 

07.05.2011г. – Успяхме да изсушим дрехите и да се наспим. Около 08.00 часа бяхме отново на път, като решихме да стигнем до

Диарбекир.

Пътят от Yuksekova / мястото с кюрдските сблъсъци/ до езерото Ван се оказа един прекрасен планински проход.

Из планините на Турция, край Диарбекир и езерото Ван

Много красиви планини и добър път. При тръгването беше хубаво време и слънчево, но успяхме да се качим и на височина с доста сняг около нас и никакво слънце.

Из планините на Турция, край Диарбекир и езерото Ван

Из планините на Турция, край Диарбекир и езерото Ван

Из планините на Турция, край Диарбекир и езерото Ван

Из планините на Турция, край Диарбекир и езерото Ван

Спирахме само за зареждане, тъй като ни очакваха много километри за днес. В по-ниското планината отново ни изненада с хубаво и слънчево време. Малко преди обяд стигнахме

езерото Ван

Езерото Ван е четвъртото по големина непресъхващо, солено и безоточно езеро в света. Водата е с хубав син цвят и като цяло на брега усещането е като за морски бряг. Поснимахме малко и продължихме по маршрута.

Езеро Ван, Турция

Езеро Ван, Турция

Езеро Ван, Турция

Езеро Ван, Турция

След езерото отново се качихме в планините и отново се оказа хубава настилката, хубави гледки и приятно за каране.

Из планините на Турция (на мотор)

Из планините на Турция (на мотор)

Из планините на Турция (на мотор)

На около 50 километра от Диарбекир започна да вали доста силно. Продължихме да караме с надеждата скоро да спре. Така изминахме около 20 километра. Карайки най-отпред изведнъж в огледалото видях БМВ-то на Митака да се търкаля на пътя. В отсрещните ленти един пикап ми пресветна. Спрях, обърнах в насрещното и се върнах до мястото. Митака беше паднал с мотора. Първоначално изпитах ужас, до момента, в който не видях че на него му няма нищо сериозно. Моторът беше в окаяно състояние. А продължаваше да вали. Каската беше сериозно изстъргана на едно място, екипировката скъсана, но всичко това е помогнало да не се случи нещо лошо. Всъщност изронената настилка на завоя е помогнала мотора да поднесе, след което да изхвърли Митака и да се отъркаля на двете страни. Даката с очите си беше видял всичко това, тъй като той караше най-отзад. При нас вече бяха спрели кюрди с един пикап – двама възрастни, на които за съжаление не помня имената. Видяхме, че мотора няма как да продължи на собствен вход и го натоварихме в пикапа.

Тръгнахме към Диарбекир

Там доста пообикаляхме докато открием майстор, който обаче каза, че не може да помогне и ни заведе до магазин за мотори. Тук се запознахме със собственика на магазина Mehmet Turk. Имаше и негови приятели, които ни помогнаха да свалим мотора, сбогувахме се с двамата души с пикапа и започнахме да се чудим какво да правим.

Повреда на мотора – Диарбекир, Турция

 

Всъщност беше ясно, че мотора не може да се ремонтира. Митака се обади на Пламен да дойде с буса да го прибере и така беше ясно, че

оставаме в Диарбекир

Мнението ни беше единодушно, че само Пламен е достатъчно луд да пропътува 2-3000км все едно са 200-300. Митака беше много натъртен и трябваше да го заведем на лекар. Първо отидохме до хотела, който ни намериха момчетата от магазина и след това заедно с Мехмет и колата му отидохме на преглед. Тук всъщност установихме, че медицинските застраховки при пътуване важат. Прегледаха го, закърпиха, коляното, на което имаше рана от циповете на мотора и можеше да си ходим. Мехмет и приятелите му от магазина за мотори бяха невероятни хора. Зарязаха всичките си ангажименти за да ни помогнат и бяха наистина страшно гостоприемни. Кюрдите все повече започнаха да ми харесват. Настанихме се в хотела и с Даката излязохме да купим храна. Върнахме се в стаята с бутилка турска ракия и малко по-късно към нас се присъедини и Мехмет с негов приятел.

Диарбекир, Турция

Мотористи – Диарбекир, Турция

Вече лошата случка бяхме обърнали на шега и едва сега някак се успокоих за Митака. Разминахме се възможно с най-малкото зло, защото при дъжд, настилка като стъкло на този участък в завоя и скорост от 130км/час можеше да се случат далеч по-неприятни неща. Завърши и този ден, отново пълен с преживявания, а сутринта си мислих, че ни очаква едно скучно каране цял ден.

 

08.05.2011г. – Неделен ден в Диарбекир. Оставихме Митака да лежи в стаята и с Даката излязохме да се поразходим и да купим нещо за ядене. Оказа се, че

Диарбекир е много впечатляващ град.

Новата част е едва на 40 години, но много чисто и подредено, с хубави паркове с кафенета в тях, в едно от които и ние се отбихме. Има огромни магазини като молове точно както при нас. Старата част е още по-интересна. Тук много стари къщи, обществени сгради и джамии са запазени. Повечето са превърнати в ресторанти, предлагащи автентична атмосфера и традиционна кухня. Естествено тук е любимото място за всички туристи. Малките улички в старата част бяха пълни в неделния ден с мъже, които играеха табла. Хотела ни също беше в тази стара част, която е оградена цялата с много запазената крепостна стена.

По обяд се прибрахме и решихме да починем преди Пламен да пристигне, който го очаквахме около 17.00 часа вечерта. Така изкарахме след обяда гледайки турска телевизия, от която нищо не разбирах, но пък добре приспива. Около 16.30 часа Пламен се обади, че наближава. Митака и Даката тръгнаха с такси към магазина, а аз запалих мотора за да посрещна буса спасител, след което и ние отидохме до магазина. Там Мехмет вече ни чакаше. Натоварихме мотора, което мен ме учуди как се събра целия.

 

Бус за повредения мотор – Диарбекир, Турция

Бус за повредения мотор – Диарбекир, Турция

Магзин за мотори – Диарбекир, Турция

Мотористи – Диарбекир, Турция

Мотористи – Диарбекир, Турция

Пихме по кафе. Малко снимки за спомен и изпратихме Митака и Пламен за България. Пламен беше изписал буса сигурно да го приемат като линейка и да не го спират. Беше забавно. Останахме само с Даката. С Мехмет отидохме до хотела да си оставя мотора и после ни заведе на вечеря в

старата част на Диарбекир.

Мястото беше много старо с малки дървени маси и столове на тротоара, но пък скарата беше невероятна. След вечерята последва малка разходка из нощен Диарбекир и се прибрахме да спим.

Диарбекир, Турция

 

Диарбекир, Турция

 

Диарбекир, Турция

Диарбекир, Турция

 

09.05.2011г. – Днес станахме много рано. С Даката бяхме решили да караме до България без да спираме. И тръгнахме. Времето беше слънчево и топло. Стигнахме до Адана и там се качихме на магистралата. До Анкара бяхме изминали малко над 1000км, но някак не ги усетихме. Малко след това навлизайки в планината преди гр.Болу температурата падна на 3 градуса и заваля страшен дъжд. Решихме, че така и така сме мокри да продължаваме да караме. И продължихме.

Истанбул минахме около 23.00 часа.

Минахме за около 40 минути. Нямаше задръствания, но пък камионите бяха повече. Около 03.00 часа през нощта бяхме на границата с България. И тук минахме точно за 10 минути. Отидохме в Свиленград за да търсим бензиностанция да заредим и да пием кафе. Единствената, която работеше се оказа тази, която без да искам спирам всеки път минавайки от тук. Пихме кафе, стана вече 05.00 часа и продължихме – аз към София, а Даката към Русе.

Така в 08.30 часа след доста спирания и изминати общо 2084км бях на автомивката до паркинга в София. Прибрахме се и така приключи тази наша „малка” разходка. Доста неща останаха за разглеждане в Иран, но лично аз съм решил още веднъж да отида там с повечко време и с по-голяма обиколка на държавата.

Иран е наистина прекрасно място.

Хората са много гостоприемни, макар често да ни изнервяха когато оставяхме моторите на бензиностанция и започваха да се катерят по тях. Иран до тук от държавите които съм обиколил е единствената, в която може да се нощува на палатка във всяко едно населено място в прекрасните паркове, които са направени и много добре подържани. Историческите забележителности също са много, а и сега не влязохме в Техеран, където човек може да прекара една седмица без да му е скучно. Наистина не очаквах да намеря това в Иран, въпреки че бях чел доста пътеписи за там. Естествено за да е приятен престоя на един турист там, то той трябва да спазва до някаква степен наложените правила и забрани. Особено забраната за внасяне на алкохол, тъй като и само притежанието му се наказва със затвор. Плащането е само в брой, тъй като поради наложеното ембарго нашите кредитни и дебитни карти не важат. Цялото пътуване беше интересно, но мен лично най-много ме впечатлиха кюрдите. Невероятни хора, винаги готови да помогнат, горди когато ни обясняваха, че не са турци а кюрди, но в същото време уважават всички. И там ще отида пак, тъй като Немрут остана непокорен от мен.

Ето какво се получи като цяло.

На мотор от България до Иран – карта

А ето тук има и повече снимки

http://www.facebook.com/media/albums/?id=1504628712

 

Надявам се да ви е харесало и до нови срещи.

Край

Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Иран – на картата:

5 коментара

авг. 20 2011

Иран 2011 – една „малка“ разходка(1): През Турция към Иран

 Тия дни ни върви на източни пътеписи. Днес ще почнем една мотоциклетна обиколка на Иран, като за начало Бойко ще му се наложи да мине през цяла Турция и след няколко премеждия (няма да разкривам още какви, ами четете внимателно) да влезе в Иран.

Приятно четене:

Иран 2011 – една „малка“ разходка

част първа:

През Турция към Иран

 

Още след завръщането ни от Сирия през 2009г. бяхме решили следващата дестинация да бъде Иран и по-точно древна Персия. Интересът ни към тази държава се засили след пътеписите на Любо за неговата обиколка и сега след прекрасните неща, които Димо ни показа от дните изкарани там. Организацията беше лесна. За визите отново Мони свърши всичко по издействането на покани от www.stantours.com. Поканата на човек струваше 55$, след което визата от Посолството в София беше само формалност на цена от 50 евро на човек. Единственото по-различно беше, че документите за визите се попълват в една агенция за преводи срещу Турското посолство в София, която има необходимите бланки. Услугата е 15лв. на човек. Групата първоначално беше от 8 души, после станахме по-малко, след това още по-малко и накрая се събрахме само Пламен от Варна с BMW R1200GS, Димитър /ЗМЕЙ/ с BMW K1200LT, Данчо /Даката/ със Suzuki Bandit 1200 и аз с BMW R1200GS. Друга организация нямаше. Намерихме си хартиени карти за Иран и карта за GPS – Iran map 2.70, която работеше перфектно. Бяхме решили да тръгнем на разходка, да търсим хотели за нощувка и очаквахме пътуването да се получи като почивка. Е, не се получи така, но пък въобще не ни беше скучно.

И така мястото на срещата беше малък хотел в

Свиленград

на 21.04.2011г. вечерта. Отпразнувахме подобаващо тръгването и учудващо на 22.04.2001г. успяхме да станем рано за да тръгнем на път.

В 08.00 часа напуснахме Свиленград. Отново бавната процедура по минаването на границата. Първо проверка това ли е мотора по документи, после паспортна проверка, след това печат на митничар, че е проверил багажа и можем да внесем козунаците и боядисаните яйца и накрая четвърто гише, което гледа налични ли са всички печати. Иран беше далеч и трябваше да минаваме повечко километри на ден за да стигнем за два – три дни. Поехме по

скучната магистрала към Истанбул.

Температурата беше 11 градуса придружени със силен страничен вятър, който не ни остави цял ден.

На мотор из Иран

Около 11.30 часа бяхме на входа на

Истанбул.

От тук започна странно задръстване. Движихме се едва, едва като почти бутахме моторите. Сигурно охлюв щеше да ме изпревари в този момент. Групата ни се разпокъса. На входа на магистралата вече се купува карта “KGS”, с която се минават всички бариери след това, а не се плаща на място както беше миналата година. Картата до Анкара беше 50 лири. Това допълнително усложняваше минаването, тъй като трябваше на всяка бариера да се престрояваме в съответната лента за “KGS”. С много мъки успяхме за 3 часа да минем Истанбул по околовръстното шосе.

На мотор към Иран

На мотор към Иран

 

Спряхме за обяд и продължихме по магистралата.

Сравнено с 2010г. цените са станали доста високи.

Един обяд в закусвалня е от порядъка на 20 лири, 1 литър бензин 95 е 4,23 лири. Митака беше купил лири на курс 1 лира – 0,90лв., но в летния сезон си става 1:1. Около 17.00 часа стигнахме град Gerede, където трябваше да нощуваме по план. Естествено решихме да продължим да караме, защото беше все още светло. След магистралата пътят рязко се влоши, въпреки че това е основния път Е80 към Иран. Имаше много участъци в ремонт. Времето си беше доста студено и около 19.30 часа спряхме почти замръзнали в едно

село Kursunlu

/ а може и да беше град/ с население едва 2900 души. Намерихме нещо като хотел с цена от 15 лири на легло, което си е доста високо, но друго нямаше. Отвориха и една закусвалня, в която ни сготвиха вечеря и всичко си дойде на мястото.

 

На мотор към Иран

На мотор към Иран

Вече бяхме навлезли в

кюрдската част на Турция,

но хората си бяха много гостоприемни и постоянно ни заговаряха, гледаха моторите и се усмихваха. В това място спокойно си оставихме моторите да нощуват на улицата без притеснения, че нещо ще им се случи.

На мотор към Иран

 

Вече е 23.04.2011г. Митака влетя в стаята и ни събуди в 05.50 часа щото трябвало да тръгваме. Идеше ми да го убия, ама нали си го обичам му се размина. В селото никой още не беше станал. Пълно мъртвило по улиците. Но ние под пара в 06.20 часа вече пътувахме.

 

 

На мотор към Иран

На мотор към Иран

 

Направихме груба грешка.

Издържахме около 40 минути при 0 (нула) градуса. Всичко ми замръзна и спряхме в едно крайпътно кафе, където чакахме да стане поне 6 градуса и продължихме при тази вече „нормална” температура. Не знам защо, но всички мислихме, че отиваме на топло място и бяхме взели доста летни дрехи. Аз имах единствено тениски с къс ръкав и термо бельо, което малко позакърпи положението. Като цяло си беше много студено в това време на годината, а и карахме заобиколени само от планини със заснежени върхове.

 

На мотор към Иран

На мотор към Иран

 

В тази част на Турция идвам за първи път, но определено ме

впечатли много с природата си.

Навсякъде около нас е зелено, високи планини и ако беше по-топло щеше да бъде чудесно. Но в сега температурата не искаше да се качи над 9 градуса. Голям студ. Пътищата не са хубави – стара настилка, много ремонти, но все пак сравнени с нашите са чудесни. В момента се строи инфраструктура в огромни мащаби с широки пътища, и всякакви водни съоръжения. Карахме, наслаждавахме се на гледките около нас и спирахме само за да зареждаме с бензин и чай.

 

На мотор към Иран

На мотор към Иран

От друсането по пътя успя да се спука едно шише добавка за бензина в куфара зад мен. Всичко стана буквално мазало.

На мотор към Иран

В последните 200 километра ни заваля и първия дъжд от пътуването ни. Не много силен, но напоителен.

 

На мотор към Иран

Изкачихме се на 2200 метра надморска височина, където падна и много гъста мъгла. И стана прекрасно – студ, дъжд и мъгла, от която едва виждах предната си гума. Добре поне, че беше светло все още. Този ден от „пролетното” ни пътуване завърши в

гр. Erzingan.

Красиво място заобиколено от още по-красиви планини покрити със сняг. Поне настроението ни беше пролетно.

 

24.04.2011г. – Великден е.

Днес изчакахме малко да се качи температурата и тръгнахме около 09.00 часа.

 

На мотор към Иран

Отначало беше слънчево прекрасно време. Предстоеше ни преход от около 500км. до границата с Иран. Пътят беше хубав и отново карахме между вече познатите ни снежни планини.

На мотор към Иран

На мотор към Иран

На мотор към Иран

Беше 9 градуса с лек вятър. Забавлявахме се по проходите с хубав асфалт и така на един такъв спряхме за да отбележим подобаващо Великден. Отвори се склада с провизиите и се извадиха шарените яйца. Такова празнуване не бях правил – на над 2000 метра, в Турция, обграден от планини със сняг.

На мотор към Иран

Великден – На мотор към Иран

Великден

На мотор към Иран

На мотор към Иран

Още от предишния ден Митака се оплакваше, че чува странен шум от задното колело на мотора. Спряхме на една бензиностанция за да огледаме и действително се чуваше нещо. Купихме и доляхме масло с надеждата всичко да се оправи.

На мотор към Иран

Така спирахме на няколко пъти да търсим хубаво масло за да го сменим изцяло и намерихме на около 70-80км. Преди Dogubayazit. Последва бърза смяна и продължихме, но Митака каза, че е станало по-лошо след като покара малко.

Doğubeyazıt/Агръ, Турция

Оставаха ни още около 20 километра до града когато карайки зад мотора на Митака с Даката видяхме, че задното колело си танцува в някакви странни посоки, ама не и в правилната. Е, беше вече ясно от къде идва проблема. Много бавно стигнахме до

Dogubayazit

и там намерихме нещо като сервиз за мотори. Тук поправяха такива моторетки, които бяха на 1/3 от големината на БМВ-то. Първи проблем – ние не знаем кюрдски, майстора знае само кюрдски. След доста ръкомахане, сочене с пръст, разговори по телефона и други раздвижвания решихме да вадим инструментите и да започваме разглобяването. Веднага след като майстора видя какво искаме да свалим, запретна ръкави и започна демонтирането.

На мотор към Иран

Демонтирахме големия съчмен лагер на диференциала и тогава видяхме какво е станало – съчмите се събрали в единия край а семеринга се беше скъсал.

На мотор към Иран

Появи се и човек, който говореше английски, та с негова помощ се уговорихме с майстора да започни търсенето на лагер. Ясно беше, че ще чакаме няколко дни.

На мотор към Иран

Настанихме се в хотел за 50 лири стаята, който не беше кой знае какво, но на последния етаж беше направена огромна стая с кухня, 4-5 маси, телевизор, интернет, което се ползва безплатно и един вид стая за почивка. Така приключихме за днес. От близкия супермаркет напазарувахме доволно провизии и се възползвахме от удобствата на хотела за да „полеем” събитието.

На мотор към Иран

 

 

25.04.2011г. – След закуска отидохме до работилницата за да видим какво става. Оказа се, че още търсят лагер в градовете. За да не досаждаме решихме да се разходим до

крепостта на Ишак паша,

която е на около 7 километра от Dogubayazit нагоре в планината.

На мотор към Иран

 

Ето и малко синтезирана информация.

През 1784 г. кюрдският вожд Ишак паша избира едно високо плато край митичната планина Арарат в днешна Източна Турция. Мястото е много удобно стратегически, защото отдолу в низината минава Пътят на коприната, а бизнесът на Ишак паша е да събира транзитните такси.
Тези пари той влага, без да пести, във великолепен, невиждан за времето си дворец. Когато този строителен шедьовър е завършен, по стара традиция пашата отрязва главата на архитекта. Това е единственият начин да бъде сигурен, че няма да има втори такъв палат на света.
Придобитите по този начин авторски права върху архитектурата на двореца продължават до 1917 г. Тогава съвсем безцеремонно ги нарушават руски войници, които изкъртват от пантите огромните порти на двореца и ги отнасят в Санкт Петербург. До ден днешен позлатените и богато орнаментирани врати затварят парадния вход на един от най-големите световни музеи – Ермитажа.

Палатът, издигнат върху изсечена в скалата площадка, има 336 стаи. Всички те са съоръжени с невиждания по онова време лукс на централно отопление, водопровод и канализация. Изящна джамия; гробница; библиотека и две тържествени зали с богати на орнаменти фасади, портали и интериори – всичко е решено в почти невероятна смесица от стилове.

На мотор към Иран

На мотор към Иран

На мотор към Иран

На мотор към Иран

Беше интересно място с прекрасни гледки към околните планини и изкарахме тук около 2 часа.

 

На мотор към Иран

На мотор към Иран

На мотор към Иран

От високото добре се виждаше

планината Арарат,

макар и в облаци.

На мотор към Иран

Върнахме се отново в града. В работилницата ни казаха, че са търсили лагер в Ерзурум, в Трабзон, в Истанбул, но нямало и намерили чак в Измир и утре до обяд трябвало да пристигне. Е, не ни оставаше нищо друго освен да се поразходим още малко, да починем още малко и да попием алкохол още малко. Разходихме се из

Dogubayazit

Градът е малък, около 65 000 население, доста мръсен, но някак на нас ни хареса.

Dogubayazit – Турция (На мотор към Иран)

Dogubayazit – Турция (На мотор към Иран)

Dogubayazit – Турция (На мотор към Иран)

Всички хора се определят като кюрди, а не турци. Във всички държавни институции работят само турци, като ни разказаха, че не можеш дори да кандидатстваш за държавна работа, ако си кюрд. Дискриминацията тук е огромна и явно изразена. Мен лично

кюрдите ме впечатлиха много

с огромното си гостоприемство и топло отношение, което смея да твърдя е доста по-истинско от това, което съм виждал при турците.

Прибрахме се в хотела да се отдадем на почивката и да чакаме утрешния ден.

 Dogubayazit – Турция (На мотор към Иран)

 

26.04.2011г. – Днес денят за лагера. Напуснахме хотела, натоварихме багажа по моторите и отидохме към работилницата. Там на тази улица вече се чувствахме като у дома си, а и така ни приемаха. Около 13.00 часа паркирахме моторите пред сервиза за да чакаме лагера, който пътуваше от Измир.

 

Dogubayazit – Турция (На мотор към Иран)

Dogubayazit – Турция (На мотор към Иран)

Dogubayazit – Турция (На мотор към Иран)

Още преди обяд ни направи впечатление, че по улиците има събрана доста полиция, особено в уличката със сервиза, тъй като тя е пряка на главната и е точно на центъра. Решихме, че е нещо обичайно.

Митака и майстора заминаха до близкия град за да вземат посрещнат лагера, а аз с Пламен и Даката си останахме при моторите. В един момент всички магазини започнаха бързо да си прибират стоката от улицата, която всъщност си е една от търговските на града. Всички затвориха и пуснаха метални щори пред витрините си. Така за няколко минути ние останахме единствените хора на улицата. Попитахме един от сервиза какво става и той ни каза, че ще има протест на кюрдите. Е, аз си мислих, че ще е обикновен протест, но ми обясниха, че се очаква бой с полицията.

Продължих да приемам казаното като шега.

Около 14.30 часа започна протеста и с него и боя.

Протестиращите първо бяха отблъснати от площада, но веднага се върнаха въоръжени с камъни и бутилки, които хвърляха по полицаите.

Пламен каза, че не е лошо да си тръгнем от тук, но аз все още мислих, че няма да има проблем. След около две минути изстреляха някакъв газ, който за около минута направи непоносимо оставането ни. Започна да люти на очите, силна кашлица и едва можех да си поема въздух.

Е, явно трябваше да тръгваме.

Запалихме моторите и в края на града спряхме в едно кафе за да изчакаме да приключи всичко. Там изчакахме да мине и много силна буря със силен дъжд. За минути всичко притъмня, Арарат се скри в облаци и започна дъждат. Едно местно момче с АТВ спря след бурята при нас и каза, че протеста е свършил и можем да се връщаме.  Обадих се на Митака и тогава разбрахме, че лагер няма и днес, тъй като са закъснели да го качат на самолета от Измир. Обещали за утре. Настана кратко мълчание, но пък нямахме друг избор.

Върнахме се в същия Tahran hotel, който чувствахме вече като родно място. Взехме Митака от сервиза и се отправихме към супермаркета, защото имахме повод отново да „полеем”.

На връщане Пламен и Даката срещнали австриеца Майкъл, който също пътува с мотора и го доведоха в хотела. Там вече бяхме почнали с готвенето за последното ни пиене на алкохол в това пътуване.

Dogubayazit – Турция (На мотор към Иран)

Dogubayazit – Турция (На мотор към Иран)

 

 

Майкъл пътуваше с Хонда Африка за Иран, Пакистан и чак до Бангкок, където щял да остави мотора, да се върне в Австрия и следващата година да продължи пътуването от там. Разказа ни за другите си пътувания из Аляска, Южна Америка, като всяка година отделял по 4 месеца за пътешествия. Изглеждаше като човек на около 40 години и бяхме изумени когато разбрахме, че е на 55. Така в интересни разкази приключи и този ден.

 

27.04.2011г. – Днес поне се наспахме до по-късно. Отново натоварихме багажа по моторите и отидохме да чакаме лагера. И той взе, че пристигна около 13.00 часа. Монтираха го, Митака пробва техниката и вече можехме да продължим към Иран.

На мотор към Иран

Dogubayazit – Турция (На мотор към Иран)

Dogubayazit – Турция (На мотор към Иран)

 

До границата бяха едва 30 километра, които минахме бързо. Ясно беше, че планyt ни няма как да спазваме и за това решихме да караме докъдето стигнем в

Иран

На границата ни посрещна огромна опашка.

Появиха се хора, които много настояваха да ни обменят иранска валута. Толкова настояваха, че дори говориха български език и то доста добър. Нямам представа откъде знаеха, но беше още по-учудващо когато казаха, че сменят иранска валута и за български левове. Сигурно обяснението е с техните студенти тук в България.

Чакахме около половин час и тогава един от турските митничари ни пусна да минем напред. Бързо ни оформиха паспортите, съдействаха ни иранците да отворят вратата с телената мрежа колкото да минем и се озовахме в ничия земя. Тук опашка нямаше. Паркирахме моторите и се наредихме за да ни подпечатат паспортите, което отне около 15 минути.

Докато чакахме, дойде човек, който ни поиска карнетите на моторите. Както знаете

всяко МПС, което пътува в държави като Иран трябва да има „Carnet de Passages en Douane”.

Това е документа, който най-общо спестява оформянето на внос-износ на всяка граница и плащането на огромни такси свързани с това. Та дадохме карнетите и тръгнахме след него. По принцип трябва само да се постави един печат и митничаря да си вземе един отрязък. Тук обаче се случи нещо странно. Митничаря каза, че тези карнети на важат за Иран. Естествено това беше пълна глупост, тъй като специално тези карнети ни казаха от Посолството им да си извадим, а и с такива сме обиколили доста държави и последно Иран си го пише и на самия карнет.

Странно започнаха да се развиват нещата. Изкараха ни извън сградата да чакаме. Излезе и шефа на митничарите, който също потвърди, че не важат. Отвън ни казаха, че за мотор трябва да платим по 300 евро за оформяне на внос-износа. Това беше абсурдна цена. Тогава се появи „добрия” служител, който каза, че ще оправи нещата. Е, тук вече се изясняваше картината.

Стигнахме до 50$ на мотор за рушвет.

Дадох парите, чакахме около един час, след което се появи „добрия” служител и ни каза, че всичко е уредено и да караме след него до бариерата, след която вече официално сме в Иран. Тръгнахме след него и след около 3 километра стигнахме последното КПП. Там ни подпечатаха документите, но все още не ни ги даваха. Минахме бариерата и тогава точно този „добрия” ми каза, че трябва да платим 100$ за услугата иначе нямало да ни върне документите. Вече бяхме бесни. Казах му твърда цена 20$ за всички и така се споразумяхме. Вече бяхме с документи и можеше да продължим.

Това КПП при Доубаязит е всъщност най-голямото, през което преминава основния трафик от Турция към Иран. Аз лично никога повече няма да влизам от там заради тази случка. Има още две по-малки, през които може да се влезе, предполагам, без такива истории. Не ни хареса това „посрещане” в Иран, но все още бяхме оптимисти за това, което ни очаква.

Продължихме да караме, като за нощувка си харесахме

гр.Khoy

Веднага ни направи впечатление трафика. Много натоварено движение, всеки кара по някакви собствени правила, но всъщност това вече го бяхме виждали в Сирия и Йордания. Така по тъмно стигнахме гр.Khoy. Проблема по пътя беше, че във всяко село и град на входа, на изхода и вътре са наслагани на пътя „легнали полицаи”, които са доста големи и неприятни за минаване ако не ги види човек.

След като стигнахме още с първото спиране едни момчета ни упътиха към хотел. Не го одобрихме, но момчето на рецепцията ни упъти до друг, в който вече се настанихме. Тук хората си бяха вежливи и гостоприемни. Нахраниха ни и така вече стъпили в Иран легнахме да спим доволни. Очакваше ни ново приключение в непозната земя.

Следва…

 

Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Мала Азия– на картата:

4 коментара

Switch to mobile version