Archive for the tag 'Към Аляска с мотор'

ное. 06 2012

Към Аляска с мотор (22 и 23 ден): Канада – от Лебедово езеро до Принц Рупърт

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през неянавлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляска, после стигнахме и разгледахме Северния ледовит океан 🙂 За последно тръгнахме назад в посока Канада.

Днес продължаваме със северните част на Канада

 

Приятно четене

 Към Аляска с мотор

22 и 23 ден

Канада: от Swan Lake до Принц Рупърт

За наш късмет моторите не пострадаха през нощта отвън, макар обстановката наоколо въобще да не вдъхваше доверие.

На следващата сутрин потеглихме около 9 сутрин.

На излизане от Whitehorse

спряхме за момент за снимка:

Самолет – Whitehorse, Канада

 

 

Преминахме през места които видяхме на път за отиване.

Teslin (индианско селище)

беше едно от тях (http://en.wikipedia.org/wiki/Teslin,_Yukon)

 

Около 2 следобяд стигнахме до

Лебедово езеро (Swan Lake), Британска Колумбия,

където спряхме за дрямка. Краткият отдих беше добре дошъл защото отново заспивах по пътя.

Този път не пропуснах да се огледам наоколо:

 

 

Треви – Swan Lake, Канада

 

 

 

Cassiar Highway:

Стигнахме и до миля 833 на Alcan Highway, точно

преди Watson Lake, където се намира Jake’s corner –

Watson Lake, Юкон Y0A, Канада

 

имаше бензиностанция и място където може да се хапне.

Cassiar Highway, Канада

 

 

 

Оттук започва и знаменития с планински гледки Cassiar Highway, който ни беше връзката до Prince Rupert, където ни чакаше ферибота.

Там се наложи да чакаме кола-водач, тъй като

имаше горски пожари и бяха затворили свободно движение

Оказа се, че ние следвахме последната кола не само за този, но и за следващите няколко дни, защото затвориха този път поради все по-голямата опасност от горски пожари в близост до пътя. Интересното беше, че ние с дни наред чухме въпроса „Ще бъде ли отворен този път?“ мислейки че става въпрос за сняг… Знаехме че снегът се е стопил, но не се сетихме да се съобразяваме с други природни условия. Винаги е добре да се провери drivebc.ca преди пътуване

Камион – Канада

 

 

 

Докато следвахме водача, мама черна мечка с дечица пресече пътя пред нас. След малко отново спряхме за известно време… Най-накрая на водача му писна да чака с нас, и ни остави да продължим сами до другата бариера.

Когато стигнахме до следващата бариера, се срещнахме с 4-ма израелци. Те бяха на BMW-та от рода на чисто нови 1200 GS издокарани с каквото може, и чакайки да ги пуснат през бариерата, пушеха пури. Запознахме се. Оказа се че единият от тях е половин българин. Той сподели, че майка му е от Пловдив, но за съжаление самият той никога не е бил там. Като човек живял в Пловдив години наред, аз започнах да говоря разпалено за този град 🙂

На сбогуване аз и колегата им дадохме нашите билети за канкан шоуто в Dawson. Билетите важат за цял сезон, и се надявам че са ги ползвали и че шоуто им е харесало.

За съжаление, също така трябва да споделя някои неприятни новини… по-късно научихме, че израелците (не съм сигурен кой точно от тях) са катастрофирали по Dalton, на път за Северния океан… Разбрах че един от тях е имал злополука, оставили са мотоциклета край пътя. Надявам се вече да е добре и Новата година да го е посрещнала с планове за нови пътешествия.

Снимка от случилото се:

Катастрофа – Към Аляска с мотор, Канада

Катастрофата (http://advrider.com/forums/attachment.php?attachmentid=271674&stc=1&d=1308438945)

 

 

 

Повече  подробности за злополуката в тази тема в ADVRider:

http://advrider.com/forums/showthread.php?t=697785

Dease lake:

Минахме участъка с горските пожари и започнахме да се наслаждаваме на гледките.

Спрях да щракна тази снимка:

Dease lake  – Към Аляска с мотор, Канада

Dease lake

 

 

 

Чух необикновен шум от мотора, но не можах да разбера къде беше… Дръпнах настрана и чаках колегата да се върне, след като му обясних проблема. Той яхна моя мотор и го покара за известно време, опитвайки се да разбере какво е станало. Оказа се че веригата се е разтегнала, и започна да опира в единия от пластмасовите предпазители. Решихме да продължим и да я стегнем по-късно.

Проблема беше че по-рано аз отново реших да подмина бензиностанция. Съветът който най-често получихме е да заредим където има бензиностанция, дори да имаме гориво. След проблема с веригата ние закъсняхме за бензиностанцията в Dease Lake. Когато пристигнахме там, беше вече затворено, а ние почти нямахме гориво… Решихме да продължим напред за да наваксаме разстояние и да спрем на следващата бензиностанция на около 80 км, за да чакаме докато отвори сутринта. Надявахме се да намерим място за нощувка.

Скоро започна и да вали. Това беше едва втория път да ни вали дъжд за цял месец, като първия път преваля само за около час. За наше разочарование наистина валеше, и аз нямах търпение да се измъкна от водата тъй като ботушите ми бяха подгизнали.

Стана наистина тъмно, и с дъжда вече нищо не се виждаше. Стигнахме до следващата бензиностанция намираща се в

малко селище по пътя – Iskut,

и решихме да останем до сутринта. Освен бензиностанция, имаше няколко къщи и училище. Iskut е индианско или, както е правилното в Канада название, First Nations* селище. Опитахме се да намерим сухо място пред бензиностанцията, но нямаше такова.

Направихме обиколка и видяхме училището. Решихме да пренощуваме там, намерихме подслон върху бетона под козирката на входа:

Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Колегата реши да спи между моторите, аз се настаних до задните гуми. Близо до дъжда, но на сухо:

Към Аляска с мотор, Канада

Не помня да съм бил толкова щастлив някога през живота си  заради местенце със сух бетон. Аз се настаних колкото се може по-удобно, с надуваемия дюшек и спалния чувал. Нали затова съм ги помъкнал? Колегата, боейки се че някой ще мине да ни се кара, спа между моторите със всички дрехи и шлем на главата.

Някои данни от деня, снимката е направена от колегата в 5:30 на следващата сутрин:

GPS данни, ден 22 – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

23 ден

Колегата е станал рано сънувайки че някой през нощта го е издърпал измежду моторите, и той е съдрал седалката на моя мотор мъчейки се да се хване за нещо…

Аз по същото време спах безгрижно:

Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Най-много се притеснявах че ще бъдем заварени както спим върху цимента от куп деца които са дошли на училище… За наш късмет този ден се падна в неделя. След време аз също се събудих, и колегата ми каза за сънищата си. Аз го бъзиках че седалката ми наистина е съдрана, като че ли разказаното от него наистина се е случило, може би са били извънземни, и да вземе да се провери за разрези по тялото  😀

Пих кафе и започнах да се оглеждам наоколо
. Още веднъж къмпинга ни от снощи:

Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

Невероятни планини, а и дъждът вече беше спрял:

Планини – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Планини – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Ако мога да опиша това масто с една дума, би било „Спокойствие“…

Започнахме да чакаме пред бензиностанцията, но беше още много рано, поне 2-3 часа докато отворят…

Решихме да караме до края на Iskut,

може би пък да има табела да ни каже колко далече е следващата бензиностанция. Нямахме късмет, и се върнахме. Тръгнахме да търсим нещо за ядене. Отбихме се до каквото ни приличаше на мотел, но беше затворено.

Затова пък намерихме нов приятел:

Куче – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Колегата погледна през прозореца на мотела и почука. Оказа се че собствениците още спят, но ни чуха и станаха: „Никакъв проблем, заповядайте вътре, ще ви направим закуска. “ Стопаните се оказаха двама братя близнаци, Ed и John:

Домакините – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Казаха ни че кучето се казва Джак.
Добре ни нахраниха:

Закуска – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Разказаха ни как живеят. Преди време когато са работели в гората са застреляли гризли в самозащита. След това са имали куп проблеми, някой на държавна позиция не спрял да съди този който е застрелял мечока. Всичко накрая е минало добре – добър адвокат го е защитил успешно. Харесват мотористи и се надяват да ги привлекат като клиентела.

Високо препоръчано място, не мога да се отблагодаря достатъчно и на двамата за гостоприемството:

Ресторант – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

Върнахме се до Iskut и заредихме.

Потеглихме отново по Cassiar,

където гледките проължиха да изумяват.

Лиса вече се връщаше със закуска:

Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

Пътя напред, тук отново спряхме да починем поради умора:

Планини – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Планини – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Още веднъж спряхме да заредим, този път на Bell 2 Lodge (http://bell2lodge.com/), невероятно красиво място:

Хан – Към Аляска с мотор, Канада

Bell 2 Lodge

 

 

 

Планини – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

След като платих за бензина се обърнах да излизам. Сладураната зад касата закачливо ме подсети: „Не си забравяй кредитната карта“, като ми я подаде. Аз се засрамих, но отвърнах: „Иначе какво, до мола ли отиваш?“

Въпреки че трябваше да изминем 400 мили (~640 km) за днес решихме да се отбием за да разгледаме Stewart и Hyder. Ето това беше маршрута с отбивката:

http://www.google.com/maps?saddr=Iskut,+BC,+Canada&daddr=Hyder,+AK+to:Prince+Rupert,+BC,+Canada&hl=en&sll=56.010285,-129.157665&sspn=5.874615,19.753418&geocode=FXV3cgMdm5xA-CnvfAS-Xob3UzFowCNP3iGjEA%3BFZ08VQMdYO8_-Cn3MzfjhtELVDEMp4WY0khVAg%3BFWGlPAMdHp07-ClpRX9rE9VyVDESVtlND-MHcQ&oq=Hyder&vpsrc=0&mra=ps&t=h&z=6

Още докато направихме отклонението по Stewart Highway, видяхме някои от местните минувачи:

Мечка – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Отдавна не бях показвал меца. Извинявам се за снимката, напраеих я в движение, но поне успях да хвана мечката в кадър.

Още от този панорамен път:

Път – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

Стигнахме и до Bear Glacier (Мечешки ледник):

Ледник Bear – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Още информация и снимки:

http://www.env.gov.bc.ca/bcparks/explore/parkpgs/bear_gl/

Скоро стигнахме и до

Stewart (Стюарт)

Основаването на това селище е свързано с търсене на злато, от двама братя – Джон и Робърт Стюърт (http://stewartbchyderak.homestead.com/homepage.html).

Стюарт – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Така и така сме толкова близо, решихме да отидем и до

Hyder, градче което е в Аляска.

Отново в Аляска:

Хайдер – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Хайдер – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Пътят на обратно:

Мостът към Канада – Хайдер, Аляска – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Интересното беше, че това селище може да се стигне по земя единствено от Канада. Това е най-източното населено място в Аляска. Повече може да се прочете тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Hyder,_Alaska
На връщане отново минахме границата 🙂 Митничаря ми погледна паспорта, и възкликна: „България?!?!“ Оказа се че той е учил един семестър в София като студент. Много му е харесало.

На връщане отново опитах да снимам глетчера:

Ледник Bear – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Скоро отново стигнахме до главния път до

Prince Rupert

Навлязохме и в участъка който се съединява със магистрала номер 16:

Езеро, Принц Рупърт – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Красиво, но стана студено. Спряхме за кратка почивка:

Планини – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Колегата като че ли го сърби главата 😀 Или това, или маха тапите от ушите:

Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Най-накрая

стигнахме до Prince Rupert, вечерта преди да тръгне ферибота!!!

Търсейки пристанището, аз забелязах този залез. Дори се върнах втори път тук, за да го снимам:

Залез – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Докато търсихме пристанището, забелязах още един колега на KLR 650. Свирнах му и помахах, като той също отвърна. След като се оправихме с билетите, питахме къде може да пренощуваме. Казаха ни че в чакалнята на пристанището не се спи, но може да останем навън. Навън беше студено, и затова питахме за мотел или хостел.

След като ни упътиха, намерихме индийски ресторант където спряхме за вечеря. По едно време гледам че някакъв човек се върти около моторите. Излязох навън да го питам с какво можем да му помогнем. Оказа се колегата на който махнах по-рано. Запознахме се – казва е Adrian (Ейдриън), и е швейцарец. Той се е изкефил че някой му е обърнал внимание и тръгнал да ни търси за дружинка. Той също ще пътува с ферибота следващата сутрин, и се уговорихме да се съберем.

След вечеря намерихме хостела. Изпросихме си паркинг зад къщата, но беше стръмно. Както и да е, не са на улицата, на сутринта ще измислим как да ги тикаме нагоре…

Беше забавно, имаше характери от къде ли не. Момиче пътуваше сама с кучето си, и учтиво ни пита дали кучето ни притеснява. Тя се заговори навън с колегата, докато някой ги е скастрил през прозореца заради шума 😀 Не бях аз, поне аз нищо не чух. Това ни беше стаята в хостела:

Нощувка – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

 

 

Очаквайте продължението

*Езиците, които не правят разлика между индианец и индиец им се налага да измислят какви ли не евфемизми, променящи се във времето 😉 – бел.Ст.

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Аляска – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

2 коментара

май 17 2012

Към Аляска с мотор (трети и четвърти ден): Отново Канада

Продължаваме с мотоциклетноъо пътуване на Александър от Монтана към Аляска. Вече влязохме в Британска Колумбия, а днес ще продължим през тази канадска провинция.

Приятно четене:

 

 

 

Към Аляска с мотор

трети и четвъри ден

Отново Канада

 

 

На другата сутрин станахме, набързо проверих дали мечката не е отмыкнала нещо от мен. Мечката не се интересуваше, но комарите не пропуснаха.

За този ден плана беше да стигнем до знаменития

Alaska Highway

– започва в Dawson Creek, British Columbia, и продължава чак до брега на Тихия Океан.

По пътя минахме през Grand Prairie, където живееха Kathy и Mitch. Като че ли нямаше време да им се обадим, макар че много ми се искаше. Накратко, заредихме, и гледахме да се измъкнем. Града се оказа голям, с много движение, а и беше адски горещо, поне около 90-100F (32º C – 37º C). A по същото време обратно в Монтана вали сняг!!! 😎

Както и да е, успяхме да се измъкнем, макар че отне завинаги… Когато стигнахме до Dawson Creek, спряхме за снимки пред

знаменитата миля Нула:

Нулева милян на Аляска highway - Британска Колумбия, Канада

Нулева милян на Аляска highway - Британска Колумбия, Канада

 

 

По това време един човек с мини ван (БГ???) (и на български е миниван – бел.Ст.) спира до нас, умирайки от желание да си поговорим. Ей к’во съвпадение – и той е моторист!!! 🙂
Запознахме се, той се чуди как сме се наели да пътуваме от толкова далеч, и ни даде някои напътствия, едното от кои да се отбием и да видим историческия Alaska Highway, където е най-дългият изкривен дървен мост в света. Еми ще го видим, шом е препоръка на местен, пък и е по пътя…

Аляска highway - Британска Колумбия, Канада

 

Почнахме да се вдетинясваме:

Към Аляска с мотор. Канада.

 

 

И аз имам такава снимка, ама не съм я качил… Почнахме да се оглеждаме за ядене, че не бяхме спрели цял ден. Така и

спряхме във Fort St.John

по пътя след Dawson Creek. Аз разбира се като българин, се заех да се погрижа за наличието на най-важното – алкохола. $7 за кутийка бира, ебаси!! Питах любезната гозпожа зад тезгяха къде би препоръчала за двама гладни, мръсни и жадни мотористи място за вечеря. Tony Roma’s – намърдахме се с нормалните хора дето излизат за вечеря по специален случай. Абе карай, а и сервитьорката беше като кукла и само въртеше очи… Нейна снимка нямам, но още я помня…

Вечеря – Към Аляска с мотор

 

 

После тръгнахме да търсим място за нощуване, и така

стигнахме до Wonowon

след доста лутане – дори се обърнахме назад. Беше някакъв крайпътен лагер за камионджии – фургони, които минаваха за хотел. Мръсни и изморени, на нас ни се стори като рай. Един пич излиза и заявява – момчета (???), вие сте на мотори, за вас половин цена, храна 24 часа, колкото можете да ядете и носите, щото утре затваряме и всичко ще се хвърля… Освен това баня и WiFi. Кво повече да иска човек. Всичко за $40 на парче:

Wonowon – Към Аляска с мотор

Бира – Към Аляска с мотор

Бира – Към Аляска с мотор

 

 

 

 

Ето и някои данни от този ден:

GPS показания, трети ден – Към Аляска с мотор

 

 

Wonowon – Liard Hot Springs

ден 4

Денят започна бавно и с бутане от моя страна както винаги, но завърши като празник…

Първо по време на закуска аз срещнах Дъг и Джули (приятелката му). Дъг беше невероятен разказвач. Както обикновено, стана на въпрос как така сме се решили на такова пътешествие, какво ни води в Канада. Като споменах Джек Лондон, той каза че навемето е търсил злато в Доусън, и започна да разправя истории. Има още 500 унции злато в къщи оттогава. Разправяше как са стреляли гризлита когато имали неочаквани срещи в лагера и т.н. и т.н…

Към Аляска с мотор

 

 

На тръгване ни поканиха да вземаме каквото можем за ядене и пиене…Ъъъъ, ще взема сандвич? Че ние сме на мотори 🙂 Тръгнахме, леко преваляваше. След 70 мили спряхме за гориво, в някакъв пущинак. Така и се запознахме с Джо, който дърпаше лодка с камиона си. На това място се заговорих с човека който работеше на бензиностанцията – пита ни дали ни е студено и т.н. Аз му казах, че в Монтана караме дори когато е 20 градуса. Той ме погледна странно и нищо не каза. По-късно по пътя се досетих че той е мисли в Целзий 😀

Както и да е, продължихме в мокрото, и по едно време спряхме да щракнем снимки на мама и бебе лос. Колега на Harley с номер от Алабама спира до нас и ни пита дали сме ОК. Моят приятел посочи лосовете, aлабамецyt се засмя и каза, че вижда лос за първи път. Ето го и Дики, прякор Captain Coonass, че и лосовете от другата страна на пътя:

Harley Davidson – Към Аляска с мотор

Лос – Към Аляска с мотор

 

 

 

Скоро дъжда спря. Докато

стигнахме до Форт Нелсън,

беше вече слънчево. Там докато зареждахме, срещнахме Джо отново (човека с лодката). После Дики дойде, заговорихме се и с него. После местен човек спира с камиона си, и той имал такъв мотор, само че го продал вчера сутринта… Общо взето, не можахме да се измъкнем, лафихме си с хора около 2-3 часа:

Към Аляска с мотор

 

 

 

Джо изхвърча напред – каза че и той искал да спре на къмпинга на Liard Hot Springs, и ще ни чака там. Той замина, ние лафихме още…

Цяло чудо е, че

продължихме към Toad River:

 Канада – Към Аляска с мотор

Канада – Към Аляска с мотор

Канада – Към Аляска с мотор

 

 

По едно време спряхме отново да снимаме Dall sheep (тънкорог овен – бел.Ст.) (http://en.wikipedia.org/wiki/Dall_sheep), а те почнаха да излизат на пътя, дори по едно време си помислих че ще тръгнат да ме газят:

 Тънкорог овен – Към Аляска с мотор, Канада

 Тънкорог овен – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

Стоманени мостове, доста са опасни, особено когато вали. Оставих мотора сам да си намери пътя:

Мост – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Стигнахме до

Toad River,

отново спряхме да заредим, вдетинясвахме се около изрязаните шпертплати:

Toad river – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Не мина много а вече дойде и Дики:

Toad river – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Зарадвахме му се, решихме караме заедно и пак продължихме…

Мечка – Към Аляска с мотор, Канада

 

Muncho Lake беше невероятно,

 

Muncho Lake, Британска Колумбия V0C, Канада

 

 

макар и да беше замръзнало:

Muncho lake – Към Аляска с мотор, Канада

езерото Мунчо ;)

 

Ако някой тук си е загубил ключовете – аз ги намерих и мога да кажа къде съм ги оставил:

Ключове на Muncho lake – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Ден 4: Wonowon – Liard Hot Springs

Bighorn Sheep, (снежен или дебелорог овен – бел.Ст.) имаме ги и в Монтана, те слизат до пътя за да ближат солта:

Снежен (дебелорог) овен  – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Това направо си пасе, к’во ти близане:

Бизон – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Накратко казано гледките и природата навсякъде бяха невероятни а и се порадвахме на завоите по пътя.

Стигнахме до горещите извори.

Още при спирането касиерката (германка) ни пита:

– Вие знаете ли един човек с лодка?

– Ми да, Джо.
Тя каза:

– Той ви чака, всичко ви е платено…

 

Ей, какъв човек!!! Отиваме да го търсим, а нас ни чака Джо с бири:

Къмпинг – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Та при горещите извори… вече се настаних:

Къмпинг – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Дики носеше голям нож – как не са го спипали на границата,не знам… Знам за случаи, когато са връщали хора и за намерена ножка:

Къмпинг – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Дики имаше и shotgun (BG???) (пушка – бел.Ст.), и патрони за слон, правени по поръчка… Тия южняци наистина си мислят че на север е краят на света 😀

Тръгнахме да се поокъпем в горещите извори, това беше гледката по пътеката:

Залез – Към Аляска с мотор, Канада

 

Кеф… С момиченца в басейна е още по-кеф:

Горещи извори – Към Аляска с мотор, Канада

„С дивойки в жакузиту“ * ;)

 

 

Те бяха англичанки, близначки.

Горещи извори – Към Аляска с мотор, Канада

Горещи извори – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Дики остана при палатките, той тъкмеше огъня. Джо му показа как се прави огън като се върнахме:

Лагерен огън – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Товара на Джо:

Лодка – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Оказа се че той освен пилот е и гид по риболов в Аляска. Очите ми светнаха и почнах да го питам. За съжаление той само караше лодката до Аляска и се връщаше обратно в Калифорния, но ни даде информацията на негов приятел в Солдотна. Той и Дики си поговориха на дълго и на широко, Дики също е пилот.

След каране, къпане и бири, заспахме бързо. Така приключи 4-тия ден 🙂

 

* по думите на известния Митю Пищова – бел.Ст.

 

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани сКанада – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

6 коментара