Етикети: кула

Кулата на калайджийте – Сигишоара, Румъния 1

Сигишоара – родният град на Дракула

Днес с Цветан ще ходим до родното място на Дракула – Сигишоара в Трансилвания, Румъния. Приятно четене: Сигишоара родният град на воеводата Влад Цепеш (Дракула) Сигишоара е може би най-колоритния и прекрасен град в...

Черноморието (1): От Бяла до Равда през Обзор, Иракли, Емине и Несебър 0

Черноморието (1): От Бяла до Равда през Обзор, Иракли, Емине и Несебър

 Анжело ще ни води из българското Черноморие – от Бяла ще слезем на Юг. Приятно четене: От Бяла до Равда през Обзор, Иракли, Емине и Несебър част първа на Черноморието Решихме и ние, като...

Крепост Маркели (2): Ето я днес 2

Крепост Маркели (2): Ето я днес

Днес ще разгледаме крепостта Маркели в днешното ѝ състояние. Теодора вече ни разказа миналата седмица за историята ѝ.

Сега – как изглежда днес. Приятно четене и честит ви празник на буквите 🙂

Крепост Маркели

част втора:

Ето я днес

 

Една приятелка ми се обади и предложи да натоварим  каквото можем от семейството по колите и да отидем да видим това невероятно място.

В интерес на истината си представях нещо, по което да се катерим, да има стръмни стълби и поне един зъбер. В началото на Карнобатската магистрала  (пътувайки от Сливен) на  има табела за Маркели. Крепостта е на 50 км от Бургас и 6-7 от Карнобат. Отбивката води и към село Крумово Градище. Слизайки от магистралата (колко американски прозвуча) трябва веднага да свиете вдясно по един черен път. В противен случай слизате до селото, търсите някой да обясни, къде е тая крепост и после я намирате.  Та по черния път, внимателно, особено ако колата е с ниско окачване, минавате покрай някакви изоставени сгради, които приличат на стари казарми. На челото на едната има надпис: …А..КЕЛИ. Има и стрелка. Продължавате по живописния черен път, който се вие по билото на възвишението и така докато стигнете до една бариера. Изкривена такава.  Пролетно време е и въздухът ухае на мащерка, стоплена влажна земя и на свежа трева. Прахолякът е мек и не особено противен като през лятото.

Пътят след бариерата леко се снишава и ни отвежда към стъпала, които едва ли са били главният вход към твърдината.

Крепост Маркели

Пътеката

 

Малко след това сме отгоре и сме вътре в историята. За жалост, останките не са никак много.

E773, Карнобат, България

 

 

 

Но  сякаш да компенсира, мястото е запазило такова величаво усещане, че като направиш първата крачка, за да приближиш, ти се струва, че дрехите ти са от златоткана коприна, която тежко се влачи по тревата. Гледката е неописуема – сякаш си окачен на небето (въпреки че е възвишението все пак е само възвишение, т.е. надморското равнище, не е особено драстично надвишено.

 Крепост Маркели

Крепост Маркели

Това трябва да са останки от някоя кула

Крепост Маркели

Друга наблюдателница, разположена противоположно на тази от предходната снимка

Крепост Маркели

Крепост Маркели

руините чакат археолозите

 

 

 


Неописуемо е и чувството, което обзема човека, особено ако има афинитет към историята.

Всъщност

крепостта е била проучвана още от братя Шкорпил

На няколко пъти са правени разкопки – през 90-те години, както и 2007. Намирани са изключително интересни находки – както съдове и други предмети от битта, така и „официални” печати… Сред откритията е било и така нареченото „гърне със злато” – всъщност монети някъде от 6-ти, че и 8-ми век. Имало и други от по-късно време. Кой знае, може да е било някоя църковна каса.

Всъщност, на най-високото място се намират

руините на храмовите комплекси

Света Богородица – крепост Маркели

Света Богородица – оставено в памет на епархията от старо време

Крепост Маркели

нещо интересно, с неизвестно за нас предназначение

 



а  стените на крепостта са в ниското:

 Крепост Маркели, защитни валове

Под тях има река, защитни валове….

Но погледа бяга по „двора”, както и дечурлигата. Последните се стрелкаха като лястовички, и току надаваха вик: виииж. По-скоро се интересуваха от адреналинната част.  Всъщност човек се усеща странен и малък сред мащабите на миналото.  Философията завладява мисълта и връща значението на някои пообезценени понятия, без да ги споменавам.  Искаше ми се да седна, направо да легна на тревата, да затворя очи и да се нося през пространство, време, каквото там има. Сякаш ме обви енергия и вля мистика в и без това стресираното ежедневие. Някак не ми достига вътък да обясня. Може и да преувеличавам на моменти, обаче, като нищо да съм се мотала с меч в ръката по Маркелито преди енстотин години. Всъщност ще ми се да съм била местната хубавица – по ми приляга на пола.

Крепост Маркели

Природата си знае работата. Винаги напомня за романтиката насред драмата и историята.

Крепост Маркели

Останки от кула, предполагам

 



За жалост, мястото е оставено просто така, консервирано до колкото е било възможно и без грам указания за заблудения посетител.

При последващо проучване, разбрахме, че край реката има доста добре запазени останки от съоръжението, снабдявало Маркели с вода. Не знаехме кое какво е…

Та препоръката е, ако все пак на някой му се иска да види на живо тази невероятна забележителност, нека мине през музея в Карнобат. Неговият директор, специалисти и експозиция, са прекрасно запознати с крепостта.  Препоръчаха ми ги като безкрайно ерудирани (хората, предимно).

Горите отдавна са изсечени, хълма е без сянка, а слънцето е буйно и пролетно. Към обяд е доста напечено и сме принудени да се оттеглим.

По ей този път (същия като на идване)

По пътя към крепостта Маркели

 

Но има добри новини:

Община Карнобат е получила средства от програмата за Регионално развитие, за да бъдат реставрирани руините, както и да бъде подобрена инфраструктурата.

Дай Боже и побързайте. Искаме да показваме горделиво на гости разни.

Късмет!

 

Автор: Теодора Миткова

Снимки: авторът

 


 

 

Други разкази свързани с района на Черно море – на картата:

 

 
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

 

 

Виктория – едно бленуваното място за живот (2): Из центъра и парковете на Виктория 4

Виктория – едно бленуваното място за живот (2): Из центъра и парковете на Виктория

Продължавамес великденската поредица на Наталия за Канада и Британска Колумбия. Предишния път пристиганхем в столицата на Британска Колумбия – град Виктория. Днес ще продължим с централната част на града.

Приятно четене:

 

Приятно четене:

Виктория – едно бленуваното място за живот

част втора

Из центъра и парковете на Виктория

Royal Museum.

Кралският музей – Виктория, Канада

Изненадата обаче ни посрещна още в предверието. Запътили се да научим повече за бита и изкуството на индианците, както и за първите европейци и китайци пристигнали по тези земи, най-неочаквано в предверието на музея попаднахме на Жълтата подводница! Колекционерската жълта лимузина на Джон Ленън…

Жълтата подводница на Джон Ленън – Кралски музей – Виктория, Канада

Жълтата подводница на Джон Ленън – Кралски музей – Виктория, Канада

Лимузината на Джон Ленън

 

 

 

Колекционерската антика беше подарена на музея от милионера Jimmy Pattison,

който е шеф на верига супер-маркети “Save on Foods”. Междупрочем макар, че името на веригата говори за спестяване, това е една скъпа верига за храна и е в противоречие с името си.. А може би бизнесменът е понадувал цените на храната в магазините си, за да спести и да купи ето тази скъпа играчка изложена тук 🙂 🙂 Малка закачка 🙂 🙂

Royal British Columbia Museum, 675 Belleville St, Виктория, Британска Колумбия V8W 2B4, Канада
На излизане от музея се позабавихме за поредната порция снимки и видео. Навсякде градинки, навсякде фонтанчета. Няма спор, че обстановката те кара да пожелаеш да живееш тук!

Виктория, Канада

 


И точно в 12:00h като се започна една мелодия и звън на камбани от ето тази Кулата до нас.

Кулата – Виктория, Канада

Кулата – Виктория, Канада

 

 

Държах да запиша всичко за видео-колекцията ни, невероятна красота облечена в звук!
Продължихме разходката си в центъра на града, вървейки. Не случайно казвам “вървейки”, защото в тази страна това е позабравено преживяване.

В Северна Америка градовете нямат централен площад, нямат център

това, под което се разбира като “център” от европейците. В централната част на градодвете тук, така нареченият “даунтаун” са съсредоточени административните сгради, небостъргачите…и пак коли, само коли.
Но стига за това, връщам се пак в

централната пешеходна зона на очарователната ни Виктория

Преминаваме бавно покрай базара, отбивайки се на всяка една тараба. Много индиански-художници и самодейци опитващи се да продадат изработеното от тях.

Виктория, Канада

 

 

Сдобих се с ето тази костенурка, изработена от индиански художник.

Индианско бижу - костенурка – Виктория, Канада

 

 

 

Имахме трудност да комуникараме с него на английски. Някои индианци живеят в резервати и общуват само c тяхната си общност и племе. Случвало ни се е и друг път да попаднем на почти неговорещи английски индианци. Културата и религиозните практики на индинаците винаги обожествяват и са неразривно свързани с животните на около.
Продължаваме разходката си из централната част. Трябваше да изчакам пред ето този Инфо-център, Деивид и сина ни влязоха да вземат брошури…

Виктория, Канада

 

 

Стоях права до цветна леха и пейки.

Виктория, Канада

 

 

Три възрастни дами на достолепна възраст почти до мен на пейкатa, бяха улисани в сериозен разговор. Изведнъж осъзнах, че разговора се води на руски. Трите дами бяха заети да обсъждат някаква жена дошла от Русия в Canada, която сменила 3-ма съпрузи и сега се готвела да хване в капана съпруг N 4. Неволно се усмихнах. За момент жените се сепнаха и подозрително ме погледнаха. Продължих да си гледам безучастно. Явно прецениха, че няма начин да разбирам разговора им и продължиха да нищят жената с 4 съпруга! Мислено пикантната ситуация ме върна в България, изплуваха в съзнанието ми блоковете, входовете, пейките и бабичките вечно удумващи някого 🙂 🙂

Вече с колата, тръгнахме за един парк, който имаше много атракции и ресторантчета. Шофирайки по улиците можахме да видим повече от архитектурата на града.

Добре, че

Виктория никога не залитна към високото строителство

По-високи сгради от тези на снимката нямаше. Съвсем поносимо високи!!!

Виктория, Канада

 

 

 

Ясно e. че “човек” е на почит тук а не е безвъзвратно изгубен, както в повечето нечовешки градове, непригодени за нормален живот за които стана на въпрос по-горе…
Намаляваме скороста,

навлизаме в парка

Да си призная друг такъв парк не бях виждала в Северна Америка. Обикновено огромните паркове тук представляват огромни зелени площи, където хората лягат директно по тревата, хапват или играят нещо с топка.
Паркyът не беше съставен от геометрично подредени цветни градини, които сме свикнали да виждаме в парковете. Пространствата бяха оформени във възможно най-близък до автентичния си вид природна среда. Чувстваше се усилие “пипането” и подредбата от човека да остават колкото си може по-незабележими.
Пауни се разхождаха за да предават екзотика на обстановката. Вечер ги прибираха разбира се:) Няма как на място като това да не се запиташ: “А дали така не е изглеждал библейският Едем?”

 Паун в парка – Виктория, Канада

 Паун в парка – Виктория, Канада

 Паун в парка – Виктория, Канада

В парка – Виктория, Канада

В парка – Виктория, Канада

След посещението в парка, решихме да покараме

из околностите на града

и да открием невероятни пейзажи за невероятните си снимки без които никое пътуване не минаваше.

Околностите на Виктория, Канада

От бреговете на Викторя на 30 км навътре в океана се виждат планините, които са US територия, има едно градче там Port Angeles, Washington. Дейвид е бил преди много години там.

Тихият океан при Виктория, Канада

Изглед от хълма и сградата на Метеорологичната станция.

При метерологичната станция – Виктория, Канада

При метерологичната станция – Виктория, Канада

… и все по-нагоре.

При метерологичната станция – Виктория, Канада

При метерологичната станция – Виктория, Канада

Вулканични скали навсякъде наоколо напомнят за активна вулканична дейност в миналото.

Вулканични скали край Виктория, Канада

Виктория като на длан! Очарователна гледка се разкриваше от върха.
С нискотo строителство и старинни къщи, градът притежава специфична атмосфера иневероятен провинциален чар макар да e столица. Еххх обичаме си столицата си!

Capital of British Columbia! Най-хубавото място за живот в Canada (според мен).

Виктория, Канада

Виктория, Канада

 

 

Продължението:

По Великден във Виктория (Канада)

Автор: Наталия Х.

Снимки: авторът

 

 

Още разкази от Канада  – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Към Европа с влака (4): Брюж и Антверпен 4

Към Европа с влака (4): Брюж и Антверпен

Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, бяхме в Мюнхен и Тюбинген, а за последно бяхме в Брюксел.

Сега ще продължим към Антверепен и Брюж.

Приятно четене:

Към Европа с влака

част четвърта:

Брюж и Антверпен

20.12.2009 г. И дойде мигът в който трябваше да се сблъскам със суровата белгийска зима, случваща се веднъж на много години и разбира се точно в момента, в който аз съм там. Още със събуждането следваше приятна, макар само в първия момент изненада. Валеше сняг на парцали, много готино, само факта, че в следващия момент погледнах през прозореца, развали удоволствието от това. Улици, тротоари и всичко беше толкова затрупано със сняг, че просто нямаше никакъв смисъл да се излиза и реших на следващия ден направо да съчетая Антверпен и Брюж.

21.12.2009 г. Въпреки че и този ден изобилстваше със сняг, реших че вече няма смисъл да седя в апартамента и да губя време, за това сутринта се отправих към гарата. Хванах си влака за Антверпен и се отправих към града познат в България най-вече с футболния си отбор-дал защитавания в годините прякор на ПФК Левски „Евроидиотът на Европа”(разбира се град Беверен чрез неговия отбор също е спомогнал за това, но само минах покрай него с влака)

Антверпен, Белгия

Антверпен

След това лирично отклонение, да се върна към града. Той представлява смесица от различни старинни сгради и по-съвременни. Интересно за по-старите сгради в града е, че за голяма част от украсата им въобще не е пестено злато. Това се дължи на факта, че в миналото Антверпен е бил най-големият пристанищен център в страната (днес също). Легендата за името на града е интересна. То идва от фламандски и означава нещо от сорта на човек който хвърля ръце. Това се дължи на мита, че някога имало великан, който бил завардил реката и не пускал нищо да премине през нея, без да му се плати. Един ден дошъл някакъв герой(както става винаги) и му откъснал ръцете, които захвърлил по брега (общо взето стил Давид и Голиат). Имено на него бил кръстен градът. А пък аз доста се чудих каква е тази статуя на ръка в центъра на града на едната пешеходна улица.

Хвърлени ръце – Антверпен, Белгия

Хвърлени ръце (Hand werpen ?)

Другото, с което е известен Антверпен, е най-високата църква в Белгия (като цяло,последните дни все на някакви високи църкви попадах). Тя е доста красива и внушителна, но не ми се даваха пари за да се качвам до върха й, пък и малко ми е омръзнало това да се дават пари за вход в различните религиозни храмове.

Четете по–нататък>>>

Малко от Падова /Падуа/ и малко от Пиза в един и същи ден (2) 3

Малко от Падова /Падуа/ и малко от Пиза в един и същи ден (2)

Продължавме с обиколката на Емилия из Италия – оставихме я за последно в Падуа, а сега освен Падуа ще разгледаме и Пиза. Приятно четене:

Малко от Падова /Падуа/ и малко от Пиза в един и същи ден

част втора

Много искрено съжалявам за това, че толкова малко време беше предвидено за разходка из Падуа. На мен този град “ми легна на сърце”, както се казва и все се надявам някой ден да го посетя и да му отделя достойно внимание.

Padua-Ema 25 Padua-Ema 26

Тесни павирани улици и такава архитектурна красота сътворена в предишни векове и непомръкнала до днес!

Padua-Ema 27

В дъното е катедралата «Сан Антонио»  /в романо-готически стил/

„ Най – известната падуанска църква е базиликата «Свети Антонио от Падуа» (Basilica di Sant’Antonio da Padova) или е позната също като Ил Санто (Il Santo). Там се намират мощите на Св.Антонио, като параклиса, в които са поставени, е творба на много и различни творци – някои от тях са Сансовино и Фалконети. Смята се, че базиликата е проект на Никола Писано” /текст от интернет/

Padua-Ema 27A

Фасадата на  “Сан Антонио” и работниците, които монтират на площада елхата за предстоящата Коледа.

Padua-Ema 28

Площадът пред катедралата “Сан Антонио

Padua-Ema 29Конният паметник на Кондотиера Гатамелата от Донатело.

На снимката се вижда с каква бодра крачка преминахме през Падова в отпуснатите ни за разглеждане 3-3.5 часа.

Padua-Ema 30

Все съм виждала конни паметници тук-там, ама  такъв, с двукрила входна врата в пиедестала, признавам си, не бях. Ама, свят голям, конни паметници-разни.

Четете по–нататък>>>

Истанбул по Нова година (3): Разходка край Галата 16

Истанбул по Нова година (3): Разходка край Галата

Продължаваме с разходката на Емилия до Истанбул. Днес ще се разходим край Галата. Приятно четене:

Истанбул по Нова година

част трета:

Разходка край Галата

Продължих разходката си и се отправих пеша към мястото , където очаквах да се намира Генуезката кула , по–известна с името «Кула Галата».

Вървях по изкачващи се тесни улици, по които деца играеха на платното, защото не се забелязваха превозни средства.

Улиците на Иситанбул, Турция

Улиците на Истанбул, Турция

Вървях по усет и все търсех знак , поне табелка, които да ме насочат към целта. А поради тестните улици плътно застроени с красиви сгради ,без дворчета, изправящи се като стена, колкото и да се взирах, не можех да мерна върха на кулата.

Четете по–нататък>>>

Дюселдорф на Ан 4

Дюселдорф на Ан

Днешният ни европейски град ще бъде Дюселдорф. Ан Фам ще ни го покаже, а пък ще продължавам да си посипвам главата с пепел, че не мога да пиша като нея и че от сто години се опитвам да напиша пътепис за Германия. Стига съм мрънкал срещу себе си – приятно четене:

Дюселдорф на Ан

Преди да драсна няколко реда, искам да благодаря на Ани и Етем, които бяха моите прекрасни домакини през 6-те ми дни в този град. Благодаря, че бяхте толкова внимателни, мили и търпеливи към непрестанните ми въпроси. Голяма част от хубавото ми усещане към този град се дължи именно на вас. Специално благодаря на Ани, която ми намери изгубения фотоапарат! 🙂

А Дюселдорф наистина се оказа чудесен град!

Хем малък и спокоен, хем много жив и зелен. Въпреки сивотата и студа на зимата, въпреки работната цел на посещението ми, аз успях да го усетя. Този град има дух! /колкото и да е немски :)/

За съжаление първите 3 дни го виждах само нощем, защото през деня обикалях като обезумяла Панаирния комплекс, а вечер се прибирах грохнала от мъкнене на каталози и мостри. В събота пък задуха ужасен вятър, а в неделя заваля ситен и упорит дразнещ дъжд и пречеше на всякакви разходки и снимки. Въпреки всичко успях да щракна малко снимки, колкото да не е без хич, предвид че през половината събота си мислех, че съм си затрила фотоапарата в един бар.

Затова пък компенсирах с разговори с местните хора и те ми бяха хиляда пъти по-полезни, отколкото посещенията на всичките възможни музеи и туристически забележителности.

Неща, които няма да забравя:

Разходките покрай Рейн.

Подкастрените дръвчета и зелените алеи.

Алеята по брега на Рейн – Дюселдорф, Германия

Край Рейн

Алеята по брега на Рейн – Дюселдорф, Германия

Алеята по брега на Рейн

*

Кулата-часовник,

разделена на 3 нива, като всяко ниво, според светлинките, които светят, показва съответно часа, минутите и секундите. Изисква се инженерна мисъл и безупречно зрение, за да разбереш колко е часът.

Четете по-нататък>>>

Уранополи – портата на монашеската република Атон 0

Уранополи – портата на монашеската република Атон

Хайде да идем малко на топло — Димка ще ни разходи до Уранополи, последното мирянско градче преди Света гора. Приятно четене:

Уранополи — портата на монашеската република Атон

Инфо за всички, които могат да се заинтересуват:

  • от София до Урануполи на Атон, както и до най-отдалечените места на другите два ръкава, или „крачета“, както ги наричат съседите, на Халкидиките — Касандра и Ситония, се стига много лесно и за също толкова време, колкото от София се пътува до Ахтопол или Шабла.
  • Има няколко пъти дневно автобуси на различни фирми, а има и влак до Атина през Солун, и влак само от София до Солун и обратно.

Ние обикновено пътуваме с влака, който тръгва сутрин в 7 от Централна гара и пристига там на обед, а се връщаме с влака, който тръгва от Солун в 5.30 следобед и пристига тук около полунощ.
Пътуването точно с този влак е удобно, защото има само два вагона и в него купетата имат по шест места. Има климатик.


На границата се бави малко или повече, в зависимост от това дали има много пътници от страни, които не са в ЕС или Шенген, защото им обработват паспортите и им дават наши или гръцки визи на място.

Освен това, което е също важно за студентите, не е скъпо.
Билетът за пътуването в двете посоки струва 35 лева — също толкова, колкото от София до Заарата и обратно.

От Солун се продължава с автобус.

От Солун до Урануполи автобусите пътуват два часа и половина — защото навлизат навътре в полустрова и минават през горната, планинската част на Халкидиките. Правят много спирки на много населени места, но повечето от тях си струва да бъдат видяни, защото са много живописни и с типичната за северната част на Балканския полуостров възрожденска архитектура от ХІХ век.

Една от тези спирки е и Стагира — родното място на Аристотел, но за там ще напиша отделен пост:-)))

Ако се пътува с кола и се мине покрай морето и в най-горната част на Ситония, пътуването е много по-кратко.

Четете по-нататък>>>