Днешният пътепис е малко по-особен. Повод за него ми дават два факта:

• Вчера в София имаше протести на екологични организации и жители на Разлог (освен другите) за и против зоните на Натура.
• Другия повод е свързан с автора: Василена предизвиква всички блогъри да пишат по тема „По пътя“, като даже има и награда – GPS :). Условията са:

1. Тема: „По пътя“

2. Разказът да бъде ликнат във фен-страницата на производителя на GPS-a (все пак Василена се занимава с маркетинг)

3. Разказът да получи максимален брой коментари в мястото, където е публикуван (но не във ФБ)

Слагам тази обява, защото Василена е приятелче на нашия сайта (т.е.пише и праща пътеписи 😉 ) и защото не печелим от нея (обявата) 🙂

А ако иска някой да участва чрез нашия сайт – с радост ще му предоставя място тук.

А сега, приятно четене:

Кукери (Нова година в Разлог)

Новата година не е нещо особено. Има обаче малки ценни моменти, в които нещо привлича вниманието ти и те кара да се чувстваш по-различно от когато и да било. Така тази година започна особено – с прогонване на злите сили. Кукерите в Разлог бяха нещо, за което само съм чувала, но и най-живописните разкази не могат да се сравнят с реалността.

Първо ти става интересно. Всичко е шарено, ново, динамично. После усещаш един странен прилив на енергия, нещо старо, много старо. Не говоря за паранормални и направо ненормални активности, а просто за един колективен дух, който е виден навсякъде около теб. Този дух е обединявал други хора години, векове наред даже – общото желание да започнеш годината начисто, да се отърсиш от лошотията и напук на дребното си ежедневие да си герой поне за един ден.

След първоначалния шок започваш да забелязваш различни неща. Например децата и младите хора – бяха толкова много! През цялото време от уредбата женски глас говори за това колко е важно да запазим традициите живи, но докато не видиш децата, това послание си остава просто фраза. Естествено, с идването на младите традициите вече се променят: освен чаушите и кукерите може да видиш каруцата на българския Супермен Бат Бойко, лицето от Писък и всякакви други съвременни добри и зли сили. Но остават носиите, чановете, маските. И онова усещане, за което говорех преди малко: че си част от Всичкото и Всичкото те прави по-голям, весел, добър, зареден.

По принцип мисля за себе си като за градско чедо, но това беше първия и май единствен момент през големия новогодишен уикенд, в който се чувствах напълно успокоена и доволна от света наоколо. И се надявам, че снимките са по-добри от думите.

Край

Автор: Василена Вълчанова

Снимки: авторът