Archive for the tag 'кубинци'

Ное. 12 2017

На море в Куба (Олгин)

Днес… днес сме на море – на остров Куба. Приятно четене: На море в Олгин, Куба Тези записки представляват нЕкои мисли, разсъждения, описания на места и случки по време на пътешествието ми до Олгин, Куба. Естествено това са субективни възприятия , примесПени с обективна информация за Острова на свободата. Досега съм ходила 7- 8 пъти […]

No responses yet

юли 10 2015

Куба, променящата се.

Днес ви представям един поглед към промените в Куба. Според мене, обаче, въпросът е: редно ли е да държим хора в резерват, само защото изглеждат живописно? Приятно четене: Куба, променящата се. О, Куба! – божествена природа, наивен социализъм, свещена простота!   Лято е. Сезонът на почивките. Най-доброто време да си отдъхнеш от смразяващия начин на […]

8 коментара

Ное. 22 2010

Завладяването на Маями

Днешният пътепис на Люси ще ни отведе на място топло и слънчево – там, където латиноамериканските сериали не са филми, а ежедневие на хората. Приятно четене:

Завладяването на Маями

Когато някой спомене Маями, повечето хора си представят приказни плажове, слънчево време И … някак естествено зазвучават латински ритми.

Истината е, че Маями не може да се сравни с никой друг американски град. Всъщност, в много отношения той далеч не е американски. Ако не се натъкваш често на Шел, Мак Доналдс И други подобни типично американски символи, може И да забравиш къде си.

Надписите на испански те спират отвсякъде, слухът ти избирателно отхвърля речта, която не можеш да разбереш…

И това далеч не е изненадващо предвид статистиката, че тук живеят 80% испаноговорящи.

Емигрантската общност тук е предимно от кубинци, аржентинци, бразилци, еквадорци И преселници от Ямайка И останалите Карибски острови.

За разлика от другите американски градове с испаноговорящо население, тук почти няма мексиканци.

Голямата част от емигрантите са легални

И далеч не се чувстват емигранти. Имат високо самочувствие И не се срамуват откъде са. Общностите са сплотени И често само споменаването на нечии произход, автоматично го присъединява към приятелски групи.

Кубинците страдат по родината си, но таят ненавист към Кастро. Повечето от тях са напуснали страната преди много години в разцвета на режима, с много перипетии И с ясното съзнание, че напускайки, оставят собствеността си на държавата. Като човек, който помни 80те в България, за мен е необяснимо как цели фамилии са успели да напуснат Куба и да влязат в Щатите.

Моя приятелка от кубински произход разказва, че родителите И дошли тук през 60те – с много трудности, но успели да дойдат с двете си деца. Днес родителите са в напреднала възраст И в недобро здраве. Питам дали не биха пожелали да видят Куба още веднаж. Не, отговорът е твърд. Но децата им са любопитни да видят откъде идват. Не скриват, че подобно преживяване би било тежко, но все пак биха отишли. Казват, че помнят как къщите на други бежанци били “превземани” в същия ден, когато собствениците напускали Куба.

Маями, Флорида, Съединени американски щати

Тези хора определено обичат страната си , но все още я свързват с управлението на Кастро. Дори споменаването на името му променя изражението на лицата им.

Емиграцията определено е променила живота на много от настоящото население на Маями. Понякога само определени членове на семейството успяват да се преселят. Мой приятел, роден в Панама, казва, че дошъл тук на 16. Спомням си как на 16 едва успявах да си напиша домашните, а той емигрирал, при това сам. Питам как се емигрира на 16. Той се усмихва И казва, че ако имаш леля, която живее в Щатите, е възможно. Но оставяш семейството си назад.

Впечатляващо за мен е, че всички тези националности са запазили идентичността си. Понякога само в семейството си, понякога в рамките на малко общество, но те живеят по начин, който максимално ги доближава до културата, от която произхождат.

Наскоро се изумих, че моя позната от Ямайка не знаеше какво е “флан”. За пояснение – това е десерт, подобен на нашия Крем Карамел, който е свръх популярен в местната култура И е невъзможно да бъде избегнат в магазините за хранителни стоки – има обикновен флан, флан с карамел, флан с кафе… Учудената ми физиономия я кара да поясни – ние ядем само храна от нашата си култура в къщи.

Тази, в известен смисъл, затвореност, си има и страничните ефекти. Местните не проявяват желание да учат английски. Много от тях имат минимални познания, колкото да се разберат в обикновен, непретенциозен разговор.

С други думи, твоята лична драма започва с условието, че не говориш испански. И се задълбочава, ако външният ти вид не разкрива отдалеч това. Преди да забележиш, всички ти говорят на испански, и дори не подозират, че хич не ги разбираш, а обърканият ти поглед само ги насърчава да бъдат по-обяснителни. Докато ти трескаво мислиш кога е подходящият момент да разкриеш, че и думичка не си разбрал от 5-минутното изречение. Истината е, че няма подходящ момент.

За мен е интересно, че те не са мотивирани да учат английски дори и по причини, свързани с бизнес– ако говорят добре, ще имат повече клиенти.

Американците, от своя страна, мълчаливо протестират срещу очакването да говорят испански и също не полагат усиля да учат езика. От страни е почти комично да се види как двама души се разбират без да говорят на същия език.

Няма да забравя първото си преживяване в популярен фризьорски салон. Бях впечатлена, че ме попитаха дали говоря испански, когато се обадих да запиша час. Ура, някой мисли далновидно по въпроса с неразбирането! Да, ама, не. Само собственичката на салона говореше някакъв английски, никой друг! Така прекарах 4 часа в главоболие… Да уточним предварително, българите не сме мълчаливи хора, никак даже. Предвид журналистическото ми минало, аз пък съвсем не съм от мълчаливите… Обаче, това, на което бях свидетел няма нищо общо с представите ми за приказливост. Те не прекарват и 2 минути в мълчание. И не се изслушват. Часовете минаха в превзета врява… Внезапен прилив на тестостерон ме накара да разбера по-добре мъжете, които често се оплакват, че жените не млъкват… целуваха и прегръщаха всеки, който влезе. И го наричаха “ми амор” И “ми корасон”. Всяка секунда на лицата им се появяваше нова гримаса, израз на поредното емоционално преживяване – понякога свързано със съвсем обикновени неща, като как някой си взел ново куче… А аз се чудех как нямат бръчки от толкова гримаси.

Теленовелите тук нямат бъдеще

Реалността навън е съвсем близка до тях. За какво ти е да гледаш теленовели, като можеш само да се заслушаш в нечий разговор. Или да погледнеш как Хосе, който поддържа тревата навън замечтано наблюдава Карменсита, която пак разнася пощата. След малко тя ще разказва забързано нещо по мобилния си телефон, кикотейки се, И хитричко ще поглежда към Хосе. Представете си какво следва…

И да сте били фен на Шакира, тук това ще се промени. Музиката ѝ кънти отвсякъде, което рано или късно, ще убие любовта ви.

Латиноамериканците са весели хора. Тържествата им са шумни, музиката гръмка, И всички са облечени с най-хубавите си дрехи.

Жените отказват да приемат, че ще остареят. хвърлят много пари, за да поддържат младостта си с каквито средства се случи. Неслучайно броят на клиниките по пластична хирургия в Латинска Америка дори не може да се сравни с този другаде по света. Бразилия, Колумбия, Коста Рика дори предлагат ваканции за преобразяване.

В резултат жените тук изглеждат далеч по-млади от истинската си възраст. Което пак крие своите капани. Моя колежка едва не припаднала, като видяла колко млад е приятелят на майка ѝ. Побързала да я съди, че не е редно да лъже за възрастта си. Над 60-годишната дама се засмяла, че просто не е споменала на колко години е.

Иначе

Маями е райско кътче

– тропически климат, дълги плажни ивици, заради непрекъснатите дъждове всичко е зелено цяла година. В част от годината портокалови дръвчета украсяват дворовете, след тях екзотични храсти и цветя, а сега, натежали от сладост плодове манго. Палмите щедро ти предлагат така нужната сянка, а шумни ята от зелени папагали спорадично те изваждат от летния унес.

И никой не ти позволява дори да споменеш думата “ураган”. Сякаш се страхуват да не подсетиш Боговете…

Автор: Люси Рикспуун

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Щатите: КЛИКНЕТЕ НА РАЗКАЗА

4 коментара

ян. 15 2010

Куба – една мечта по-малко

Днес Диана ще ни разходи до Куба – и не само ще ни разходи, но ще даде и доста съвети при едно пътуване из Острова на свободата („Свобода“ в Оруелския смисъл 😉 Приятно четене:

Куба – една мечта по-малко

Започвам да пиша този разказ без какъвто и да било опит в тези начинания, но бързам за да не пропусна момента преди детайли от спомените ми за пътуването до Куба да са отлетели.

Надявам се да съм полезна на бъдещите ентусиасти, решили да се докоснат до различния свят на хората от Острова на свободата.

И така, всичко започна в края на месец август 2009 г., когато с моя приятел спонтанно решихме, че вече е време да осъществим тази своя отколешна мечта. Куба отдавна ме привличаше по няколко причини-едната е, че имам страст по всичко де що говори испански, втората-в продължение на 3 години танцувам кубинска салса и доста често сме си говорили за това, трето – да видя или по-скоро да си припомня соц. режима, който все още властва там и естествено заради самото пътешествие.

Та, 10 дни след разговора ни вече бях купила билетите и ангажирала квартира за края на ноември 2009 г. Сега малко подробности за това.

Нашият полет

беше София-Мадрид с България Еър (110 лв. в двете посоки) и Мадрид-Хавана с Еър Европа (624 евро). За двупосочен билет платихме общо по 1350 лв. на човек-една доста прилична цена, въпреки че месец преди полета цените на дългия полет (до Хавана) малко паднаха, както и тези на Еър Франс, но човек не знае. Друга възможност за пътуването е с Air Comet. Еър Европа и Еър Комет са испански авиолинии.

По отношение на настаняването в Куба

една отлична възможност са така наречените casa particular. Това са легализирани квартири, които кубинци отдават под наем, срещу което заплащат на държавата ежемесечни вноски. Имат право да отдават само по две стаи и дължат вноската на държавата независимо дали са имали гости през съответния месец или не. В Хавана данъкът е около 260 CUC месечно.

CUC е абревиатурата на peso convertibleтова е

една от двете официално действащи валути

в страната. Другата е peso cubano или moneda nacional или съкратено CUP. CUC се възприема като валута в Куба (кубинците я наричат divisa, т.е. валута) и е предназначена за туристите, като 1 Евро = 1,33 CUC. А в CUP кубинците получават месечните си възнаграждения, заплащат срещу минимална сума месечните си дажби храна, режийни, таксита и други, като 1 CUC = 24 CUP.

Туристите трябва да са изключително бдителни по отношение на цените, защото е напълно възможно де е обявена цена в CUP, а вие да платите в CUC. Повечето туристи не се сдобиват с евтината валута, предназначена за кубинци, но моят съвет е да си обмените, защото има няколко места, където може да се ползва от туристи и ще ви излезе много изгодно. Например, хлябът струва 3 CUP (0,15 CUC), такси от старите коли-частни 10 CUP на човек (0,5 CUC), плодове и зеленчуци от пазара – също е голяма евтинийка и някои други случаи, в които ни беше яд, че не разполагахме с тяхната валута, но за това по-късно.

Четете по-нататък>>>

20 коментара

Switch to mobile version