Archive for the tag 'кръчма'

мар. 30 2010

Обикновеният Потсдам (част 4 продължение, от София – Прага – Берлин, лято 2009 (4-2)

Продължаваме разходката из Потсдам. Ето началото в двореца Сан Суси. Сега – към нормалния Потсдам. Приятно четене:

София – Прага – Берлин лято 2009

продължение на четвърта част:

Обикновеният Потсдам

Стигнахме до колите и ни поведоха. В движение жената продължаваше да прави снимки.

Къща в Потсдам, Германия
Къща в Потсдам

Пристигнахме в кръчмата.

Както се вижда дървени маси и пейки. В далечината е самата кухня. Спомних си за студенските столове. Тръгваш с таблата по шубера, избираш основно, после нещо за пиене, накрая десерт и се озоваваш на касата. Цените? Обяд за двама с бира и кола около 40 евро.

В тази кръчма имаше два проблема – оси и врабчета 🙂
Първите се опитваха по всякакъв начин да ми изпият колата, а когато тя свърши отидоха на бирата.

Жадни оси.

А вторите явно бяха умряли от глад, защото директно кацаха на масата ни и без да се замислят ядяха варени картофи с майонеза 🙂

Хапнахме добре, въпреки конкуренцията от летящи гладници и с нови сили поехме към „Новите градини“.
По пътя до там обаче се минава през един квартал. Квартал на град от бившото ГДР. Направо не можех да повярвам, че всички тези къщи не са били заменени с панелки.

Четете по–нататък>>>

One response so far

Ное. 06 2009

Неделна разходка до Погановски манастир

Днес вече аз съм наред да ви разкажа за едно хубаво място близо до София — Погановския манастир. Приятно четене:

Неделна разходка до Погановски манастир

Цяло лято не ми остана време, та точно като почнаха студените есенни дъждове се наканихме да идем до Погановския манастир. Но пък какво да правиш в студена дъждовна неделя в София една седмица преди да пуснат парното? Решихме, че в колата във всички случаи ще е по-уютно 😉

Защо точно Погановския манастир?

Първото беше, че почти съм израсъл на едноименнната улица в София. Втората е, че любимото ни манастирче за неделно посещение (Седемте престола край Елисейна) е сравнително далеч за мокро каране през есента с летни гуми. А третата беше, че ми се ядеха вешалици от известно време 🙂 Имам си зелена карта, така че нищо не ме спираше от това импровизирано пътуване. (хора, не се стискайте за десетте лева за картончето за зелената карта — тъпа икономия е!)

Оставихме малката при баба ѝ да се гледат в неделя (на нея не й се ходеше), а ние с любимата се качихме на Опела и газ към границата.

Пътят до Калотина

е почти перфектен (почти, заради това, че е редно да бъде магистрала — но „и на том спасибо“: асфалтът е супер, може да се кара със 100 без проблеми) и за няма и час (заедно с излизането от София) стигнахме Калотина. Опашката от тирове стигаше до третия (до кафе Атлантик) от границата завой (т. е. поне километър и половина). Е, ние че сме с голям багажник, с голям сме 😉 ама чак пък да сме камион 😉 — не сме, и затова минахме от пред. А на опашката за леки коли нямаше коли, т. е. нямаше и опашка. Минахме двете граници за около 10 минути — и от двете страни ни питаха къде отиваме — отговорът „Погановски манастир“ предизвикваше симпатизиращи усмивки и никакво желание за допълнителни въпроси (то наистина като си помислиш — двама души с кола и без грам багаж минават границата 😉 Както и да е, ако кажете, че отивате на разходка до манастира — всичко е ясно и няма повече разпитваници.

Смених 20 евро на границата, включително една десет-еврова банкнота, която в София нито една банка не искаше да приеме 😉 Курсът беше 90 динара за евро. На сръбската граница може да се сменят пари — и двете банки там купуват/продават по нормалния, а не по трънския курс. (а като се замислиш, че Трън не е съвсем далече от Калотина 😉

Сърбия

ни посрещна със същото (защо ли 😉 ? мрачно време, с което ни изпрати България. С тази разлика, че обратната опашка от тирове беше двойна.

Ако сте забравили — да ви кажа, но първите километри

в Сърбия трябва да се кара много кротко:

първо се минава през

Цариброд

(те му викат Димитровград), ограничението на места е 40 км/ч, веднага след него е Желюша — там където е минавала границата по времето на Алеко (спомнете си пътеписа или фейлетона „ДоЖелюша в говежди вагони“), където отново е 60 км/ч (изобщо в Сърбия стандартните ограничения на скоростта все още са като в България по време на социализма: 60/80/120 — градско/извънградско/магистрала, като има и едно допълнително от 100 км/ч за т. н. автомобилни пътища, отбелязани със специалния за целта знак „Автомобилен път“ — бяла лека кола на син фон, правоъгълен. В България няма аналогично правило, но пък и по пътя до Поганавския манастир няма и да попаднете на такъв 🙂
Четете по-нататък>>>

23 коментара

окт. 19 2009

На море в Торони (Халкидики, Ситония)

Крайно време е и аз да разкажа за тазгодишното ни море в Гърция. Приятно четене и не критикувайте много автора, че е чувствителен … и, да, знам, че трябва да си купя нов фотоапарат 😉 Море на Халкидики Торони, Ситония Защо оставихте морето самотното море… Тази мелодийка ми се въртеше в главата, докато обмислях в […]

14 коментара

сеп. 19 2008

Недоразуменията на кулинарната българо-сръбска граница :-)

Днешният пътепис е хранителен, вкусен, но най-важното полезен, особено ако имаме път към Сърбия, а и другите бивши югославски републики и не искате да умрете от глад или преяждане поради неочаквани изненади в заведенията. Ако пък сте сърбин (хърватин, македонец, черногорец и т. н.) и можете да прочетете настоящето упътване — и виe спокойно ще можете да идвате в България без риск от преяждане или гладуване:-)

Приятно четене:

Недоразуменията на кулинарната българо-сръбска граница:-)

или

Пътеводител за изгубени в превода

Кулинарните „недоразумения“ между българи и сърби предизвикват усмивка, но понякога могат да станат повод и за отрицателни емоции — особено тогава, когато „жертвата“ държи на гастрономическите удоволствия и не е настроена за „малки“ изненади. В това изложение са посочени само най-често срещаните случаи на т. нар. кулинарни недоразумения.


Вижте по-голяма карта
Лесковац е маркиран

б. кебапче с. и ср. Ћевапчић (ћевап) м.

Порция „мешано месо“ в Сърбия: чевапи, бела и димльена вешалица и още нещо

Ако проследяваме фреквентността на случаите с кулинарни разлики, със сигурност първо място се полага на въпроса:

Колко са кебапчетата в българската и в сръбската чиния/порция?

От години в най-различни варианти десетки пъти се разказва следната класическа ситуация (от сърбин):

„Влизам прегладнял в един ресторант в София (или другаде в България), питам какво има за ядене, от казаното едно разбирам, друго — не съвсем, залагам на сигурно — ще ям кебапче. И си поръчвам 10 (или 15).“
Четете по-нататък>>>

3 коментара

Switch to mobile version