Етикети: круиз

Асуан, Нубия и коптската катедрала „Архангел Михаил“ (Египет) 3

Асуан, Нубия и коптската катедрала „Архангел Михаил“ (Египет)

Един от любимите ми географски въпроси е: на ширината на кой град в стария свят се намира Флорида? Винаги е полезно да се знае кое колко на юг/север се намира (напр.Ню Йорк е южно...

На стоп из Адриатика 2

На стоп из Адриатика

Какво, мислите, че не можете да хванете един кораб на кораб-стоп ли? Можете и още как! Вижте как го е направила Мария, пък аз искрено я съжалявам, че е изпълнила една то детските си мечти 😉 

Приятно четене:

 

На стоп из Адриатика

Току – що сме се върнали от морската ни почивка – първа и единствена за мен през лятото на 2011 – та. Усещам полъха на идващата есен и, стоплена в уюта на сайтовете за пътувания , премрежвам поглед в предложенията за следващата година, когато…О, не! На това предложение не мога да устоя – седем дни с кораб из Хърватия и Корфу. Още седем дни слънце и море в края на октомври? Цената е направо смешна, каквито са и повечето цени last minute. Да, ама е петък вечер и на фирмените телефони за контакт никой не вдига. Купуваме спешно билетите за Wizz air до Венеция, същата вечер съм намерила и хотел в Местре, в който ще трябва да преспим една нощ преди обратния полет за България и зачакваме понеделника, когато ще се опитаме да си купим и круиза.

Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

 

Пет телефонни разговора, безсмислени обсъждания на вида кабина – ще ви го спестя. Три дни преди отпътуването получаваме потвърждението и ваучера, и питаме нашенския туроператор – А как да стигнем от летището до пристанището? Отговорът както обикновено изкърти всички мивки вкъщи. “Знаете ли, аз съм ходил веднъж във Венеция, хич не е сложно, навсякъде има табели, ще се оправите”.Добре, че са форумите на пътешественици, та да придобием наистина представа.

Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

 

От “Леонардо да Винчи” , което е по – голямото летище на Венеция, има автобуси на всеки 20 минути до Piazale Roma- площад – автогара във Венеция, в близост до жп гарата. Оттам се тръгва в посока противоположна на центъра, по булеварда, от който току- що сте дошли и по втората, повтарям – втората пресечка вляво, се спускате по едно локално шосе с ширина на тротоара около 45 см към

пристанището

Навлизайки в неговата зона ви остава наистина да се ориентирате сами по табелите, указващи кой кораб къде е акостирал. Намираме и нашият след 25 минути ходене относително в стегнат ритъм с багажа пеша.

Из Адриатика с кораб.

 

 

Чекирането става почти мигновено, пристигнали сме в последния момент заради задръстването от летището покрай венецианския маратон точно в този ден, снимат ни за добре дошли, почти на бегом се изнасяме до кабината, съпровождани от човек от персонала, който непрекъснато ни пита за кой път пътуваме и досега били ли сме на “техен” кораб. Сигурно този факт е от съществено значение, защото първопроходците поне 2 -3 дни са леко дезориентирани, шашнати и притеснени, и е част от фирмената политика на всяка круизна компания това начално безпокойство да бъде уравновесено с повече внимание и грижа.

Леко съм ядосана на българската фирма още, очаквам най – забутаната каюта или направо отказ да ни настанят, когато ахвам от нашата – настанени сме с изглед към носа на кораба, точно под капитанския мостик и ще “порим вълните”. Настава буйна радост  и това е повод да се почерпим набързо на палубата на най – високия дек при басейните.

Първи ден – събужда ме възглас: “Маро, ставай и гледай – паркирали сме на булеварда!” Да, точно на булеварда сме,

на главния крайморски булевард на Триест 🙂

Триест. Из Адриатика с кораб.

 

Програмата на пътуването с кораб следва логика – пътува се през нощта, а сутрин акостирате в различните градове или острови от програмата. Индивидуалната ни програма също има своя логика и идентичност – бърза разходка из историческия център на съответното място, което наричам “потапяне в атмосферата” , изкачване до най – високата точка, където обикновено е замъкът , крепостта или останките от такава, което съм кръстила “малко история” , избягване на туристическите маршрути и шляене по малки обиколни улички, с карта в ръка, което почти винаги завършва в пресечка без изход, нечий частен дувар или табела със задрасканото име на града.

Adriatic Sea 

 

 

В този момент от обиколката за “напояване с впечатления от първа ръка и щракане на папарашки пози за Фейсбук” , сме почти изтощени, с мускулна треска, глух тътен на недоволство от тесни обувки и лек глад. Започва трескавато търсене на място за кафепитие и лениво отброяване на час – два, докато се качим обратно на кораба. За аромата, вкуса и силата на италианското еспресо е излишно да говоря. Както е излишно да споменавам какъв балсам се оказва за душите и телата ни кампари- оринджа, пак италианско откритие, което в собствената ни туристическа скала е съизмеримо с откриването на Америка.

Из Адриатика с кораб

 

За градовете и островите, които посетихме по пътя си – Триест, Сплит, Корфу, Закинтос и Котор има писани хиляди страници. От себе си бих допълнила, че Италия за мен е великолепна държава, независимо в коя част от нея сте попаднали, Хърватска за сетен път ме изненадва със спокойствието и красотата на крайбрежието си (ах, тези хърватски острови!), а Гърция оставя усещането, че нищо не е помръднало хилядолетия. Там очаквах да видя всеки момент Одисей или Аристотел. Кипарисите, песъчливите хълмове, малките къщички, обрамчени с разцъфнали бугенвилии от партера до третия етаж в червено и портокалово – златисто, заливите с изумрудените води и кристалнопланинска чистота не подлежат на преразказ.

На Корфу попадаме твърде рано по гръцкия часовник.

Едва 8,30 сутринта е, което за гърците е малко след полунощ. Няма жива душа на крайбрежната, нито по площадчетата. Кафенетата и магазините са затворени, само една лавка за сувенири работи, Собственикът ни заговаря- откъде сте, що сте, заповядайте! Не беше грък, сигурна съм!

Корфу. Из Адриатика с кораб.

 

След близо двучасово зяпане и обикаляне по тесните квартални улички, видели три църкви и безброй таверни (затворени, разбира се), се промъкваме по Главната, която, както във всеки уважаващ себе си град е и пешеходна зона, и се натъкваме на симпатичната гледка на седнали на спокойно кафепитие и клюки местни мъже. Гледат ни с леко и едва прикрито отегчение. Така, де! Всеки ден по един кораб “изхвърля” 2 000 човека, да им вдигат шум и да им се разхождат около къщите, щракайки с фотоапарати и търсейки къде да оставят поне едно евро за някое фрапе или поредния китайски сувенир. Е, завидях им на местните, признавам! Държавата във фалит, пенсиите и заплатите непрекъснато намаляват, а те с достолепие като на Омир се присмиват отстрани и продължават да живеят без стрес и посока. Същата картинка се повтори в Закинтос. Красота, красота, ама нали все нещо трябва да се яде?!

Черна Гора. На кораб из Адриатика

А Черна гора си е приказка.

Хората са красиви, дружелюбни и спокойни. И какво друго да очакваш от народ, приел еврото като законно платежно средство преди да е поканен дори за член на Евросъюза?

Черна гора. Из Адриатика с кораб.

 

Цъкахме от удивление пред красотата на старинните къщи в Котор и църквите. Но всеизвестният вам мой спътник, именуван др. Беров, се прехласна и онемя пред красотата на местните девойки и умно заключи, че “дотук е стигал Иван – Асен с войската си, няма друго обяснение за тази неземна красота!”

Черна гора. Из Адриатика с кораб.

 

Да ви говоря за красотата на залива на Пераст с изкуствения остров по средата, специално издигнат насред морето от местните хора, за да построят там църквата “Богородица на скалата” е излишно. Всъщност , островите са два, върху другия е бенедиктинско абатство, заобиколено от висока стена и почти горичка кипариси.

Венеция. Из Адриатика с кораб.

И най – после идва денят, в който съм на път да изпълня една почти необикновена доскоро за мен мечта –

да премина покрай площада “Сан Марко” във Венеция с кораб. Сбъднах я!

Скачах по палубата и снимах ли, снимах!

Сан Марко, Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

Венеция за мен не е реална, този остров, с толкова много дворци, църкви, тесни улички, безбройните канали и мостчета връз тях, частните лодки, с които местните ходят на работа или на пазар, линейката- скутер на “Бърза помощ”, гондолиерите с поглед на Челентано,  гълъбите, макар и десеторно намалели, залезът и…онази сладникава за някои, но за мен изключително примамлива романтика, лъхаща отвсякъде и денем, и нощем, във всички сезони и всички години. Как да не загубиш усет за реалност и да се потопиш, да се разтвориш в тази прелест?

Венеция. Из Адриатика с кораб.

Сега стоя до радиатора, потънала в сладки спомени, усмихвам се и ви каня : Хванете на стоп който и да е кораб! Опънете платна, дайте живот на мечтите и потегляйте! Цените са спаднали главоломно, а Италия е на две крачки! Успех! 🙂

Венеция. Из Адриатика с кораб.

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Острови и пустини – на картата:

На Женевското езеро 14

На Женевското езеро

Днес Гери ще ни води там, където границата минава през града, където даже 15 годишните опели са като току-що извадени от магазина и където другарят Ленин е писал най-кръвожадните си трудове (майтап ви се чини, но е точно така). Всъщност разходката ни няма нищо общо с него, ами с Женевското езеро и неговия фонтан. За читателите през Блогосферата и другите четци: КЛИКАЙТЕ на разказа, снимките, дето не ги виждате са ВЕЛИКОЛЕПНИ!

Приятно четене:

На Женевското езеро

В предишната приказка се разделихме при пърхащите птичета от езерцето на ботаническата градина. Време е да излезем от нея и да се опитаме да стигнем до истинското голямо Езеро.
Поне картата обещаваше да има директен излаз до него през вратичка в оградата на градината. Е, тя беше заключена, но пък като се съобразих с принципа на моя шеф “Следвай посоката, а не дадена улица!” и ориентирайки се успешно по слънцето, поех посока югоизток, да търся начин да изляза на брега. Не след дълго попаднах в крайбрежния парк (около La Perle du Lac). Още щом се поразчисти пред погледа ми от разни административни сгради и короните на вездесъщите чинари и кленове, … просто онемях.

Не зная как съм се спуснала към парапета, имаше някакви стълби, не помня изобщо какво е имало около алеята. Цялото ми същество се беше концентрирало в гледката. Такова спиращо дъха великолепие беше Женевското езеро, лежерно протегнало се в ранния следобед, с плавно преливащите се една в друга вълнички, с писъците на чайките. Да се чудиш кое по-напред да обхванеш с поглед. Лазурът отгоре, сатенът пред теб, или отсреща, скритите в мараня Алпи.

Напети платноходки решиха да се опитат да смущават прецизността на Джина Хю, за който си помислих тогава, докато в някакъв транс лепях синева до синева в кадри за панорами. Чудех се в един момент, дали палавият Джин няма да ми покаже лодките в някой, известен само на него модел 😀

Времето позволи дори да хванем горе-долу ясно и

Мон Блан

Това е горделивецът най-вдясно от алпийския масив на горната снимка. Въпреки снега по планините, в този момент долу при езерото беше около 20-22 градуса. Страхотно време!

Тромба с глас като взет назаем гръклян на сива гъска ме извади от унеса. Минаваше местната крайбрежна железница.

Другата атракция са, естествено, круизите. Някои до по-близките селища по брега на езерото, други – до Лозана.

Време е да вмъкнем няколко извадки от литературата. Женевското езеро е едно от най-големите сладководни езера в Европа. Поделя се между Франция и Швейцария, има форма на полумесец, дълъг 73 км. Дълбочината му е солидна, достига до над 300 м. Езерото лежи на пътя на река Рона, която извира от ледниците и навлиза в източния край на езерото (Grand Lac), наричано така за разлика от стеснения му западен край (Petit Lac), който макар и доста по-тесен, пак си е с внушителна ширина.

По северния и южния бряг на езерото са разположени красиви градчета, като Лозана и Монтрьо (името го свързвам винаги с джаз-фестивала 🙂 ) Обещах си за следващия път да взема да отплувам с някое корабче до Лозана, която е някъде в тази далечина.

В допълнение към разкошната синева, сякаш беше малко, че и се радвах толкова, един поглед на югозапад ми беше достатъчен да се влюбя! Безпощадно, неутолимо, пърхащо и ненаситно! В ето това творение на инженерната мисъл 😀

Който минава оттук и знае какво влечение изпитвам към ВОДАТА във всичките и форми, може да си представи как вървях по крайбрежната алея, подминавайки с нечленоразделни хълцукания младежи и девойки с ролери, стрелкащи се дечурлига, кротки баби с шапчици и усмихнати мулати, подритващи и изпускащи сред минувачите, футболната си топка. Не виждах нищо друго, освен това великолепие.

Же д'О, Le Jet d'eau, 1207 Женева, Швейцария

Миналата година не работеше заради студа и вятъра. Ако кажа, че съм търсила да видя на снимки и съм се опитвала да си представя известния Jet d’Eau, ще ви излъжа. Не, нямах време, а и исках сама да запомня впечатленията си, да си ги създам с първия поглед и това не може да се опише с думи. Просто останах без дъх 🙂

Един момък ме попита на 23-то авеню, тази чайка случайно ли се е появила в кадъра. Чайките са интелигентни пилета, та сигурно и тази се е била засилила в съвсем неслучайна посока. А аз определено си държах пръстчето на спусъка и чаках да прелети някоя. Но ето тази тук, на следващия кадър, вече е случайна 😛

Това е по-малкия фар, който е в края на кейчето на Джета. Все още се движим по западния бряг на Женевското езеро, посока юг  😉  Задачка а-ла-топо-кретИно! Откъде духа вятъра, че да образува такава красива пелена? 😛

Следваща спирка по крайбрежната алея е един доста широк кей (Jetée des Pâquis),

на който е разположен нещо като spa-комплекс. Има бани, сауни, предлагат масаж и пр. Не, аз не съм ги пробвала, но не се отказах от любимото си нещо тук – кесийка печени кестени. Така изглежда този кей отвисоко.

Ако си увеличите панорамката до оригинален размер, ще видите окастрените колоритно дървета (чинарите, за които споменавах в предишната приказка). Вижда се как в тази топла събота местни и пришълци се тълпят по кея, да се поизлегнат на пейките или направо на цимента, досами водата, доволно да се попекат срещу слънцето, клонящо на запад, точно срещу фонтана и да се насладят на гледката.

Ето това пък е по-високият фар, в края на този кей.

Съботата завърши с последно заобикаляне от източната страна, с наслада толкова осезаема, така запомняща се, че и сега продължава да ми трепти отвътре, като пиша или като гледам снимките. И те са пак бледо копие на разкошния ден 🙂

Неделя! Нов ден, нова луна, нови звезди,

както пее бай Илия. Нова светлина, не по-малко омагьосваща, когато е над езерото…

Сутрин, повърхността му е осеяна с още сънените лиски и чайки, лебеди се носят лениво с такава небрежност, че и следи не оставят по водата, в която спокойно виждаш, обраслите с водорасли, камъни по дъното.

Разходката ни продължава покрай

яхтеното пристанище

Обожавам пристанищата! Имат някакво особено съчетание, визуално-акустично-обонятелно, което не се намира на друго място. Скрибуцането на дебелите въжета, захванати с оръждавелите си краища за яки халки… Цветовете на лодките, чисти, ослепителни като прясно боядисани детски дървени играчки.

… Перкусиите на такелажа и мачтите. Мириса на изгоряло гориво, боя, влага…

А и шумът на разни помпи и маркучи, както в този случай. Неделна идилия! Стопанинът почиства дънцето на лодката. Ееех, неделя в Швейцария! Тези хора нямат ли зеле и туршии за претакане!? 😀

Но си беше и рано, фонтанът спи, та рекох да поогледам кое как около дюзата му. Тъй де, наследила съм от баща ми много яка инженерна жилка, та не можах да се удържа. Но, най-напред – литературата.

Сто и четиридесет метра воден стълб изпомпват двете помпи със скорост 200 км/ч. Първият му вариант е от 1886 г., нещо което ме изпълни с една смисица от чувства – от възхита до болезнена тъга. До фонтана се стига по тесничко кейче, с предупредителна табела, че най-често неогладените камъни от настилката са хлъзгави. Как няма, това чудо променя вида на струята си с всеки полъх на вятъра! Ето това е съоръжението, произвеждащо невероятния ефект.

Тези неща отстрани, дето приличат на млековарки (модел 1975 г.), са прожекторите. През лятото фонтанът работи и до някое време през нощта, така че сигурно илюминациите го правят още по-омагьосващ (ихх, а аз все есента и зимата ходя 🙁 ). Ето това пък е самата дюза на фонтана.

То не стига, че тесничко, че камъните хлъзгави, ами и двама…, хм, добре де, фотолюбители, се спрели да се кълчотят и да се снимат един друг. Да бях режисьора на джета, веднага им го пускам, да им понамокри дънките. Хем, ей, така, за закачка само на 1/3 от тягата на помпите 😀

Тук прескачам няколко часа от този ден, за които ще ви разкажа при следващата ни среща 😉 Сега завършвам с няколко снимки от спокойната, спускаща се в облаци вечер над Женева.

Синевата не е така изразителна и на този фон, моят Любим имаше съвсем друго лице, цвят и наклон на воала 🙂

Но красотата си е красота, а и както пеят в онази класическа песен:

“I’m gonna love you, like nobody’s loved you

Come rain or come shine”…

Автор: Гери

Снимки: авторът

Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион (3): Мадагаскар 10

Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион (3): Мадагаскар

Продължаваме с круиза на Петър из Индийския океан. Започнахме с остров Мавриций, за последно минахме през Сейшелските острови,

а сега продължаваме към Мадагаскар. Приятно четене:

Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион

част трета

Мадагаскар – първи ден

Здравей Мадагаскар!

Първа спирка – Носи Бе (в превод – голям остров)

Ранна утрин е

Мадагаскар

Ранна утрин

А вече посрещачи не липсват

Мадагаскар

Посрещачи

Извозват ни с тендерите на кораба, тъй като пристанище няма. На брега ни чака тълпа от най-малко 200 „екскурзоводи”, които на всички възможни езици ни предлагат услугите си. От пръв поглед си харесваме един, който се тупа в гърдите и се представя като Максуел.

Мадагаскар

Максуел, екскурзоводът

Хващам го аз през рамо и казвам на останалите, че вече сме си избрали човека. Иначе няма отърване – ще ни изядат с парцалите! Те завистливо поглеждат към него, някои продължават да нахалстват, но повечето се връщат обратно към брега за нови „жертви”. Максуел ни изненадва с ППС-то си – чисто нов японски ван, собственост на някакъв хотел. Оказва се, че Максуел говори сносно няколко езика. Изключително приветлив пич. Учил е в столицата Антананариво три години и това му дава предимство пред другите му „колеги”.
Гласуваме му пълно доверие за маршрута. Потегляме

Четете по–нататък>>>

3

Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион (2): Остров Махе

Продължаваме с круиза на Петър из Индийския океан. Започнахме с остров Мавриций, а сега продължаваме с главния от Сейшелските острови – Махе. Приятно четене:

Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион

част втора

Остров Махе от Сейшелските острови

Ами да довърша за Сейшелите…
Вечерта като се прибрахме съставихме плана за следващия ден. Съветът реши да не се ходи до другите два близки острова – Praslin и La Digue, а да доразгледаме Mahe. Нямахме време. За съжаление. Щото това са уникални места, които непременно трябва да се видят! Националния резерват Vallee de Mai, където може да се види единствения по рода си COCO DE MER. Чакайте да намеря някоя от старите снимки

мъжкия

Сейшелски острови

Сейшелски острови

и двата

Сейшелски острови

А също така и най-невероятните плажове /плажът Anse Lazio на Praslin е в топ десятката на света, а Anse D’argent на La Digue направо спира дъха – там пък са снимани много от високобюджетните еротични продукции/

Както и да е!

Имахме още много какво да видим на Mahe.

По колите и на път!
Пресякохме отново острова от другата, западната страна. По пътя спряхме да пием чай във фабриката за чай. Тя е високо разположена /към 800 метра/ и се намира точно по средата на острова. Оттам се открива прекрасна гледка към заливите в ниското

Сейшелски острови

Спуснахме се към брега…

Четете по–нататък>>>

Круиз из Средиземно море 4

Круиз из Средиземно море

В днешния работно-почивен ден искам да поздравя всички работещи с един круиз из Средиземно море. Ясно е, че ще чукате цял ден клинци, докато стане 6 часа и да си тръгнете, но поне да прекарате приятно днешната работна събота. Наш водач из Средиземно море ще бъде Сандо. Иначе днес...

Пътешественици – из Италия и Източно Средиземно море 1

Пътешественици – из Италия и Източно Средиземно море

Днешният пътепис минава през… няколко хиляди километра, а и да си кажем честно — и морски мили. Авторът ще ни разведе кулинарно из Италия и ще ни ни разкаже и за пътуването си с кораб от Италия до Израел, Турция, Гърция и Хърватска. Има и още нещо — не четете този пътепис на гладен стомах, защото има доста описания на средиземноморската кухня. Приятно четене и щастливо плаване!

Пътешественици — из Италия и Източно Средизмено море

Здравейте пътешественици,

Ще започна с полета. Всичко с wizzair беше перфектно — наблюдавахме отгоре с удоволствие Адриатика и Алпите в далечината.

Кацнахме навреме в 13:25 в Бергамо и в 14:15 тръгнахме с ORIO  — шатъла за Милано срещу 8 евро. Можете да си купите билети по интернет, от гарата или в автобуса — все си е 8 евро. Има и други автобуси, но те са по 14—18 евро.

В 15:10 сме на Stazione centrale в Милано. От тук има влакове за където ти душа иска -бързи, бавни, експресни — всякакви.

Ние обаче бяхме решили да останем 1 нощ и си бяхме резервирали и платили хотел от веригата Doni чрез Петя от UNITOURS-ВАРНА. Хотелите на веригата са 3-Madison и Astoria с 4 звезди и Lido с 3. Ние бяхме в Madison на 285 метра, според GPS-а, от гарата: 88 евро на ден за двойна стая със закуска. Хотелът е перфектен, много чист, стаята 3,5×5 метра, двойно перфектно легло, ТВ, зареден хладилник, термокана с чай и кафе, всякакви хавлии и кърпи. Банята е почти колкото стаята — с оборудване от Идеал Стандарт. Знае ли човек,може и българско да е.

Поосвежихме се малко и тръгнахме към Дуомо — 4 спирки с метрото, по 1 евро на човек. За архитектурните и културни забележителности не смятам да въздишам в нета, защото доста хора преди мене са го правили, а и за какво е National Geographic.

Пробвахме сладолед-2 евро топката — за сега нищо по-добро от нашенските РАФИ и другите, от по-скъпите.

Та така, стъмни се и се заоглеждахме за вечеря. Бяхме си харесали в нета една тратория на улицата на хотела, около 500 метра от него на via Gustavo Fara 9 -Trattoria Toscana Da Giovanni, но тя не работеше в събота и влязохме в друга: "il PAIOLO trattoria toskana„на 30м. от нея. Да де, ама няма места — пълно с италианци. Разместиха 2 маси и ни сместиха. Изборът се оказа идеален, явно любимата квартална кръчма. Идеално обслужване, всички се познаваха — вкусна топла храна на сносни цени. Може да пробвате шницел по милански — много тънко парче телешко, приготвено като шницел по виенски.

По пътя обратно видяхме още 2 ресторанта, пълни с италианци — 1 мексикански и 1 китайски. Забелязахме,че, за да е вкусна храната и на сносни цени в заведението трябва да има посетители от местните жители — същото и за магазините. По пътя към гарата виждаме два сносни на вид хотела EDOLO и MONOPOLE съответно с 2 и 3 звезди.

По обяд на другия ден хващаме Евростар-а с маршрут:

Милано — Верона — Флоренция — Рим — Неапол.

Круиз до Панамския канал 2

Круиз до Панамския канал

Да бягаме на ТОПЛООО, стига сме мислили за газ, доставки и руснаци. Да прочетем какво правят хората, живеещи в страни, независещи от газовите отношения на Русия с околния свят. Както се вижда от заглавието ще се качим на кораб (параход, пампор) и ще отидем до Панамския канал. Топъл ден и приятно четене:

Круиз до Панамския канал

Заговори се тук за трети меден месец :D, та се сетих, че е крайно време да ви разкажа и покажа някоя и друга красота от втория, да не взема да пропусна…

Та, не искаха имиграционните да пускат Викито в Канада и ние от няма и къде, решихме да се видим на неутрална територия – в Щатите 😉 разбира се, имаше и причина да отидем там – на гости на брат ми, който работи на един чудесен нов кораб на Роял Карибиън.

Пътуването беше подарък от брат ми за сватбата, на която за съжаление той не можа да дойде (пак заради същия чудесен нов кораб 🙁 ), но имаше един-единствен незначителен проблем – трябват визи за Щатите… Моята ми я дадоха (очаквано), обаче на Викито й я отказаха (пак очаквано)… Но след отказа някой даде акъл как да обжалваме, и за радост веднага, още същата седмица, имаше второ интервю, на което вече дадоха визата, така че започнахме да стягаме багажа.