Archive for the tag 'критска сватба'

сеп. 09 2009

Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(2)

Продължаваме със сватбарското пътуване на Росица до Крит. В началото пообиколихме из Крит, за да идем на сватба, а днес… ще продължим в същия дух. Приятно четене:

Чудесата на Крит или по пътя към една сватба

част втора

ЧУДЕСАТА НА ЮЖЕН КРИТ

Ано Вианос и Като Закрос

(нищо, че е на изток)

Тръгваме на път рано, преди горещините. В 09:00 температурата вече е 39 градуса. Посоката е следната: Мирес — Ано Вианос — Йерапетра — Сития — Като Закрос. Ще нощуваме където ни хареса. Пътят е спокоен и сравнително лесен. Маслинови гори докъдето ти стига погледът. От време на време горчива и силна миризма на зехтин, което значи, че наблизо има маслобойни. Рядко се разминаваме с пикапи на местни. Те пътуват по комшийски или към нивите. Очевидно този път не е толкова популярен сред чужденците. Гидовете съветват да вземете северната магистрала до Сития и оттам — пътя за Като Закрос, ако сте решили да посетите това място. В общи линии сме единствените постоянни ездачи по южното трасе. Като ще е юг — юг да е.

Нищичко не знаем за Ано Вианос

Просто е градче, изписано с по-черни и едри букви на картата, южно от планината Дикти. Стари къщи и стари черкви. Спираме пред антикварен магазин. Намираме фурното (хлебарница), за да си купим закуска. Пийваме кафенце близо до компанията на попа, даскала и кмета.

Ано Вианос

Перпендикулярно на основната улица се спуска стръмно пътче, водещо към плажовете на Кератокомбос. Продължаваме.

Ано Вианос от високото

Само след няколко километра, при Амирас, виждаме паметник, паркинг и цепката на каньон някъде към морето. Оказва се, че славата на района е печална — тук, на 14 септември 1943 г. немците убили 358 мирни жители, в т. ч. жени и деца. Околните села били изгорени след заповед „Разрушете околията Вианос!

На всеки от тези паметници са изписани имена на жертви

Пътуваме през местности, привлекателни със зеленината си. Някакви иглолистни дървета, на които не зная името, правят пейзажа приятен.

Зеленина на Крит!

Вече сме в областта Ласити — най-източният ном (адм. единица) на острова. В Йерапетра проверяваме възможнoстта за посещение на острова Хриси. Описан е като райски остров със златни пясъци (вероятно заради това е хриси = златен), палми и миди, от които се извлича пурпур. Корабчетата тръгват в 12:30. Но днес нямало да пътуват заради силния вятър. А-а-а, да! Вятърът не спира вече трети ден!

Четете по-нататък>>>

One response so far

сеп. 07 2009

Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(1)

Днес отново ще идем на топло — Росица ще ни покаже чудесата на Южен Крит. Цялата история се върти около една критска сватба, на която е канена авторката — така че пригответе както винаги за интересен разказ за хубава страна за хубав обичай. Приятно четене:

Чудесата на Крит или по пътя към една сватба

част първа

ЧУДЕСАТА НА ЮЖЕН КРИТ

Юли 2009

Заминаваме за седмица. На сватба сме. Решаваме пътуването да е „тънканайка“, т. е. да го направим колкото може по-евтино. Понеже не купихме навреме самолетни билети от промоциите на http://www.aegeanair.com, ще пътуваме така: влак от София до Солун; автобус до Атина от Солун; кораб или фери от Атина до Ираклион. При това положение отиването и връщането излиза около 250 лв на човек.

С надеждата всички преходи да са плавни и точни, тръгваме в ранна утрин за Солун. Стачка на жп транспорта в Гърция е причината да пристигнем в града 3 минути преди тръгването на автобуса за столицата. Добре, че спирката е непосредствено срещу жп гарата! С изплезени езици се тръшваме на седалките. Браво на нас! Спираме за още пътници на една от солунските гари. Един малака (в буквален смисъл — чики…ия, между приятели е мило обръщение — „копеле“, „брато“; между шофьори — псувня) отива за фрапе и се връща след цели 20 минути. Шофьорът е бесен, но пътниците по принцип подкрепят малаката — фрапето си е жизнено важно! Изпускаме кораба — не с много, само с пет минути. Не се отчайваме — купуваме си нови билети за след час — ще пътуваме не с „Анек“, а с „Миноан“. „Миноан“ са по-големите баровци и бързаци. А пък ние — хитрата сврака с двата крака. Но нищо, няма да си разваляме настроението, я!

Какви изписани коридори има нашият ферибот!

Пристигаме в Ираклион

към 05:30 сутринта. Закусваме и посрещаме изгрева — толкова внезапно слънцето идва и си отива на този остров. Приятно е. Към 07:00 часа се появява нашият посрещач — пие фрапе, носи и за нас. Тръгваме към Мирес — сравнително нов, южен градец, където просто няма какво да се случи. Голямото му предимство е, че се намира в най-плодородната долина на острова — Месара. Тук има работещи българи, албанци, румънци. Според БГ официални източници броят на българите, работещи на Крит, е 20 000. Благодарение на българските деца много учители са запазили работните си места — пълнят им се паралелките. Отличавали се с много добър успех в училище! Пишели по-добре от гърчетата!

Четете по-нататък>>>

4 коментара