Archive for the tag 'крепост Червен'

юни 24 2011

Обиколка на България (2)

Продължаваме с офроуд обиколката на България заедно с Боян. В първата част минахме от Стара Загора до Мадара, а днес ще поемем през Плиска към Никополис ад Иструм.

Приятно четене:

Обиколка на България

част втора

Плиска, Свещари, Каменово, Басарбово, Иваново, Червен, Никополис Ад Иструм, Идилево

Ден 3:
Добре отпочинали се отправихме към

старопрестолна Плиска

Там, както и на Велики Преслав, орехите се охраняват – за разкопките не знам:

Орехите се охраняват – Плиска

Новият вид петоъгълни кули, които били по-устойчиви на стенобойните машини:

Петоъгълна кула в Плиска

Ето останките от самия град:

Плиска

Там тревата беше по-висока и вероятно имаше повече змии, но се бяха изпокрили защото
времето беше облачно

Pliska, Kaspichan, Bulgaria

Това е една от най-грандиозните постройки които са съществували
в Европа по онова време. За жалост, ако не бяха възстановките никой не би го повярвал.

Плиска

След това потеглихме към

с.Свещари и Свещарската гробница.

Няма снимки от там, но те така или иначе нямаше как да представят това, което ще видите там. Имах чувството, че влизаме в Зона 51 и ще ни покажат някои космически кораб. Гробницата е изключително
запазена и няма възтановки. Разровена е цялата и отгоре е излят бетонен купол в който се
подържа постоянна температура и влажност. Опитахме се и да намерим Демир баба теке, но безуспешно.
Вечерта катуна спря в къмпинг в

с.Каменово

Използвахме апартаментите, тъй като валеше и беше доста хладно.

На къмпинг в Каменово

Не можахме да си намерим мръвки за скара из цялото село тъй като хората там както и по
другите села си ги произвеждат не ги купуват. Намерихме само кюфтета за печене и
имахме една пържола остана от барбекюто в Мадара. Но не подозирахме че имаше още
някой, който точи заби за тази пържола. Ето го разбойника хвант на местопрестъплението:

Все още гладна котка ;)

"Разбойник с пържола" на Тициан

Пържолата на земята не съм успял да я заснема, но можете да проследите погледа на
котарака. Това беше котарака на собственика, който с удоволствие си доизяде после
пържолата.

Ден 4:
На другия ден трябваше да минем през Русе за да видим дунава и да заредим с гориво и
кеш. Следваща ни спирка бе

„Басарбовският скалаен манастир” – единственият действащ скален манастир в България.

Светецът покровител на манастира – Св.Димитрий Басарбов е покровител и на румъската столица – Букурещ и неговата обител има много повече
поклоници от там.

Манастирският комплекс се стопанисва добре. В центъра на двора има чудотворен кладенец с лековита вода, но за нас вода нямаше,защото електрическата помпа
на кладенеца беше развалена. Случайно попаднахме на уредника на манастира и кмет на с.Красен, който много държеше да разкаже всички легенди за манастира на Живка, докато
ние със Слави се мотаехме наоколо. Според легендата тялото на светеца е намерено 3 или
30 г (зависи кой разказва легендата) след неговото изчезване на брега на реката близо до
манастира. Нетленното тяло на светеца е било занесено в родното му с.Басарбово. Но
веднага след като научават за тялото от Румънската патриаршия изискват мощите му.
Легендата разказва, че са сменени три впряга волове преди да успеят да потеглят с тялото,
защото воловете са се връщали веднага щом стигнат края на селото. Въпреки това са
успели да го пренесат до Букурещ.

Басарбовски скален манастир

Следващата забележителност в плана бяха

Ивановските скални манастири.

От тях само един е отворен за посещения, а за другите трябва да се обадите предварително защото
гидовете са кът. Незнайно защо това гениално творение, под опеката на ЮНЕСКО от
1979, отсъства от списъка със 100-те национални туристически обекта. Във вътрешността
му са добре запазени творби на палеологиният ренесанс, с които можем да се гордеем.
Направо изтръпвах като виждах как екскурзовода потропва небрежно върху стенописите с
учителска показалка, докато разказва, че консервирането им е отнело 10 г. Без коментар..
Разбира се по път ни бе и

крепостта „Червен”

Крепост Червен

Ето и снимката на известната 12 м кула послужила за образец при реставрирането на
Балдуиновата кула на Царевец.

Крепост Червен

Този път Слави се престраши да поседне по близо до края на стената, за да снима с.Червен
в краката си.

Село Червен

Има какво да се види там, ако не друго гледката от платото е страхотна. Хубаво е и да има
кой да ти разкаже. Но към 16:00 ч. Нямаше и кой билетите да ни провери. А ние си бяхме
взели дневни билети от Ивановския манастир, които важаха и за крепостта.
Това бе май най-интензивния ден. Последния обект по пътя бе

Никополис Ад Иструм

Пристигнахме там около 18:00 ч. Вратата бе заключена, но мрежата точно до нея е
достатъчно добре потъпкана, можеш и с кола да влезеш. Ако ти трябва някой камък с
фрезки или плоча с надписи от римско време – там е мястото. Не е охранявано и няма
жива душа наоколо. Сигурно вече са изнесени по-ценните неща. Иначе това са останките
от най-големия римски град на Балканския п-ов. Основан е 102 г. Главните пътища с
каналите под тях са все още добре запазени.

Никополис ад Иструм

Денят завърши покрай скарата в с.Идилево, където Слави ни бе домакин.

В село Идилево

Очаквайте продължението

Автор: Боян Бонев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

2 коментара

авг. 14 2009

Орлова чука, където орли не видях

Днешният пътепис ще ни покаже красотите на България. За щастие не навсякъде има построени Люлини и Младости, така че все още има хубавини в китната ни родина. Приятно четене:

Орлова чука, където орли не видях

На около четиридесет километра от Русе, по поречието на река Черни Лом се намира пещерата Орлова чука. Поляните около нея бяха нашата цел за едно кратко съботно-неделно пътуване. Групата ни, пътуваща от три, четири града, трябваше да се събере в Бяла. Тръгнахме рано от Варна, ние с Георги и Влади Шидеров. За малко повече от два часа минахме през Попово и стигнахме в Бяла.

Сборният пункт беше на някаква бензиностанция, в покрайнинте на града. Отивайки нататък минахме покрай стар мост, строен от Кольо Фичето. За съжаление, не можах да го снимам. Изглеждаше сякаш изваден от друг свят и по грешка сложен над реката успоредно с моста, по който върви движението. Групата ни се събра и се отправихме към село Две могили.

Напазарихме си храна от магазина в центъра на града и продължихме по краткия път към пещерата. Мястото около и над пещерата е много красиво и чудесно за палатки. Не бях ходила в тази част на България. Чак аз се учудих, когато се замислих, как след толкова път не съм пътувала из тази част на северна България. А там е красиво. Всичките тези поля, ширнали се до където ти стига погледа. Редуващи се в златно и зелено, пшеница и слънчоглед. Погледът бяга надалече и няма в какво да се спре, мислиш си, че нашата страна не е толкова малка.

Докато разглеждах безкрайността на ширналите се пред нас полета и за секунда не можеш да предположа, че реката минава през тях, образувайки едни от най красивите, мисля места в България.

Разпънахме палатките в малка борова горичка, до която е построена хижата. Пещерата беше в скалата под нас.

Една част от нашата група, вече бяха посещавали тия места. Заеха се със салатите и барбекюто. Казаха ни, че в близост са

Ивановските скални манастири и крепостта Червен.

Отправихме се натам.

Четете по-нататък>>>

No responses yet