Archive for the tag 'Кордоба'

сеп. 17 2017

С Форд до Западна Африка, 2017 (1): Резюме

Отново тръгваме на път заедно с Валентин. След като обикаляхме Азия с героичния му Опел и след миналогодишното пътуване от остров Кипър в посока Баренцово море, от днес потегляме с неговия Форд към западния край на Африка. Ако миналата година обиколихме пет спорни района, непризнати от световната общност (Северен Кипър, Абхазия, Крим, Донецката и Луганска […]

No responses yet

юли 21 2015

Из Южна Испания с кола (1): От Валенсия до Сафра

Днес започваме още едно пътешествие из Андалусия и Южна Испания, този път с кола 🙂 Започваме от Валенсия и ще обикаляме, а днес даже ще ходим на корида 🙂 Приятно четене: От Валенсия до Сафра част първа от Из Южна Испания с кола Валенсия – Куенка – Баеса – Убеда – Гранада и Алхамбра – […]

4 коментара

сеп. 25 2013

Катедралата Мескита де Кордоба – Катедралата-джамия (С мерак към Андалусия (4))

Днес завършваме поредицата С мерак към Андалусия, която ще завършим с Катедралата Мескита де Кордоба в Испания. Започнахме с обиколка на Танжер в Мароко, премихаме от Тарифа до Кордоба, където последния път се запознахме с историята на Катедралата.

Приятно четене:

Катедралата Мескита де Кордоба

 Катедралата – джамия

част четвърта от пътеписа

С мерак към Андалузия или копнежът на емигранта

Максурата (Maksura)

e вдясно от мирхаба и това е мястото на халифа.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Зад вратата на маскурата има тесен коридор към двореца на халифа.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

 

Куполът над маскурата има раковини за да осигурят също да се чуе думата на халифа.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Тук някъде под купола се е намирал и трона на Ал Хакам II, направен от финна кожа (тип кордобан ?), абаносово и сандалово дърво. За неговата изработка се трудили седем години шест големи майстори с чираците си. Там се намирал и Корана, завит с бродирано покривало. Коранът бил толкова тежък, че трябвало двама човека да го повдигнат. Златни векове на разцвет на науката и културата в Кордоба били IX—X. Учените наричали града”украшение на света”.

В Кордоба имало 70 библиотеки, а библиотеката на халифа Ал Хакам II имала 400 000 тома, включително много редки ръкописи.

Катедрала Мезкита, Кордоба

От тавана между редиците от колони висят грамадни полилеи с интересен произход.

На 11 август 997 маврите превзели катедралата в Сантяго де Компостела. Халифът Ал Мансур се приближил към мощите на Св. Яков, където намерил един стар монах до гроба на светията. Той го попитал:”Защо си тук?”. ”За да почета Свети Яков. ” – отвърнал монаха: и победителя дал указание да не ги докосват. После заповядал да разрушат катедралата, а вратите и камбаните да бъдат пренесени в Кордоба на гърба на пленените християни. От камбаните били изработени полилеите за джамията. В знак на благодарност към Аллаха за победата в джихада халифът Ал Мансур изградил последното голямо разширение на Мескитата, отбелязано на плана в кафяв цвят.

3. Катедралното преображение

Осем века продължила борбата за освобождението на Испания от маврите – Реконкистата. ”Сантяго!” е бойният вик на християните в атака. Мирният апостол получил прякора „ Сантяго –Матаморос”, или”Сантяго – Изтребителят на маврите”.

 Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Рицарите на тържествуващата Реконкиста водени от краля Фернандо III Свети достигнали на 29 август 1236г. до Кордоба. Тогавашният правител принц Абу Хасан предал ключовете на града без бой при условие да се осигури безопасен изход на всички граждани. Маврите събрали багажа си и се отправили към Гранада, последното оцеляло емирство в Андалузия. Новите кастилски колониалисти триумфално внесли вътре в Мескитата статуята на Христос и отсужили първата литургия. Полилеите били свалени и от тях наново отляли камбаните, които били върнати обратно в Сантяго – вече на гърбовете на мюсюлманските пленници.

 

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Фернандо III Свети се оказал не само набожен човек, но и голям ценител на красотата, който се очаровал от формите на ислямският храм. Той се отказал от мисълта да го разруши, въпреки, че мнозина наоколо натоявали и се задоволил с това да окачи разпятието.

Катедрала Мезкита, Кордоба

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Синът му Алфонсо Х през 1260 г. построил първият Кралски параклис (Capilla Real) вътре в стила мудехар (mudéjar). Този термин произлиза от названието на мюсюлманите, които живеели на християнска територия от арабската дума”муаджан” т. е. ”опитомен”. Понеже на големите католически строежи работели повечето от тях, защото други нямало в новозавзетите земи, този термин се прехвърлил върху уникалният архитектурен стил.

 Катедрала Мезкита, Кордоба

Така мудехар е един прекрасен мавритански стил на ясна испанска”идейна платформа”.

Първите промени започнали още в началото на XIII век, когато били зазидани арките съединяващи вътрешното помещение с Портокаловият двор. Тогава богатите кордобски фамилии започнали да строят собствени капели покрай вътрешните стени, без обаче да променят общата планировка.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

В дъното се вижда поредицата от параклиси.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Млади испанчета пред гробницата на перуанският Паисий – Инка Гарсиласо де ла Вега, автора на летописа” История на държавата на Инките”. След литургията архиепископа на Кордоба тържествено им върза „пионерските“ връзки (в някои страни от Ориента и пречупеният кръст е приемлив символ  – страни всякакви, живот… – бел.Ст.)




Мескита де Кордоба, Calle del Cardenal Herrero, 1, 14003 Кордоба, Испания

Катедрала Мезкита, Кордоба

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

 

Магията на това свещенно пространство е все още жива и днес гостуващите мюсюлмани очакват да получат възможност тук в Мескитата да отправят своите молитви към Аллаха.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

През 2010 по време на Святата седмица (Santa Semana) преди Великден, когато отвън шестват качулатите братя, група радикални мюсюлмани от Австрия организират провокативна молитва вътре. Резултатът е няколко ранени и арестувани.

Отговорът на испанските католици е ясен, забраната е: докато Ердоган не разреши на християните да се молят в катедралата – музей… Света София” в Истанбул. А това няма изглед скоро да се случи след като наскоро турският парламент реши да превърне отново в джамия… „Света София“ в Трабзон.

 

Когато в Испания била завършена Реконкистата и били изгонени маврите и евреите, Святата инквизиция решила да преустрои джамията в християнски храм. Най – значителните промени станали през XVI век, когато в средата на джамията —най голяма след Кааба (22 400 м2)— била издигната катедралата”Непорочното зачатие на Богородица”.

Гражданите на Кордоба били против това строителство и решили да не участват. Страстите се разгоряли и накрая след дълги спорове архиепископът на Кордоба се обърнал към императора Карл V, който дал своето разрешение за строеж на църква вътре в джамията.

Катедрала Мезкита, Кордоба

Катедрала Мезкита, Кордоба

След благословията от Светата инквизиция резултатът е (без)порно бароково безцеремонно зашеметяващ. Вътре има всичко което се полага по канон за една катедрала:

Катедрала Мезкита, Кордоба

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Величествена кръсто – куполна конструкция,

Катедрала Мезкита, Кордоба

Главен олтар,

Катедрала Мезкита, Кордоба

Катедрала Мезкита, Кордоба

Орган

 Катедрала Мезкита, Кордоба

Дървени пейки с библейски сюжети.

 

Катедрала Мезкита, Кордоба

Само няма стени…Това е едно изненадващо архитектурно решение, което обединява сакралните пространства на Мескитата и Катедралата.

През 1526 г. при посещението си в Кордоба императорът изказал съжаление след „като прерязал лентата“: „Вие построихте, това което може да се построи навсякъде, и разрушихте това което е уникално в света“ Като имам предвид, че същият Карл V поръчва съграждането на триумфален дворец, като събаря част от другият шедьовър на изкуството на маврите –двореца Алхамбра в Гренада, това му изказване е май измислица на някой „платен журналист“

Катедрала Мезкита, Кордоба

Катедрала Мезкита, Кордоба

Новият таван на катедралата сякаш е издут като балон и устремен към висините.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

На преден план е стената със заглушените арки и най големият градски вътрешен двор (patio) с 98 дървета и размери 130Х50м. Стените на катедралата се оказали по високи от покрива на джамията и като, че ли израстват по средата на покрива – гледано от камбанарията или по отдалеч.

Катедрала Мезкита, Кордоба

Архитектът на това преустройство Р. Руис се е постарал да използва наличните конструктивни елементи –арки.

 Катедрала Мезкита, Кордоба

Той успял да направи плавен преход към новата конструкция.

Катедрала Мезкита, Кордоба

Така се съхранил автентичния външен облик на сградата, за което трябва да сме благодарни, защото от околните улици се вижда само старата Мескита.

Отдъхвайки навън си мисля, че вътрешната скрита красотата на джамията е толкова ослепителна,

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

 

 

 

че не подлежи на нито едно описание, колкото и да е добро.

Илинден 2013, дон Цветан Димитров

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Испания – на картата:

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе:)

No responses yet

сеп. 02 2013

Катедралата Мескита де Кордоба – Малко история (С мерак към Андалусия (3))

Продължаваме поредицата С мерак към Андалусия, която започнахме в Танжер и продължихме между Тарифа и Кордоба. Днес Цветан ще ни разкаже подробно за катедралата Мескита де Кордоба. 

Приятно четене:

Катедралата Мескита де Кордоба

или копнежа на емигранта

част трета от пътеписа

С мерак към Андалузия

 

 

Пощенска марка, Испания

На горната марка е отпечатан лика на емира Абд ар-Рахман I, а по долу е неговото наследство Мескитата (Mezquita – джамия на испански) или днешната катедрала в Кордоба, Андалузия. Тя е паметник от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

 катедрала в Кордоба, Андалусия

Поредицата пътеписи „Изгубената Сирия има своето естествено продължение в историята за изграждането на Мескитата и съдбата на един сирийски бежанец.

1. Началото или бягството

Арабският принц Абд ар-Рахман е само 20 годишен, когато в 750 година в резултат на въстанието на Абасидите почти цялата му фамилия Омаяди е изклана. Той побягва от Дамаск заедно с брат си Яхия, четиригодишния си син Сюлейман и няколко сестри и православният роб Бедр към долината на река Ефрат.

Арабският принц Абд ар-Рахман

 

Пътят му бил пълен с опастности, понеже Абасидите изпратили по петите му конница, която да го открие и убие. Абасидските агенти настигнали бегълците, които се криели в малко селце. На Абд ар-Рахман се наложило да изостави малкия си син и сестрите и да продължи заедно с брат си и роба. По късно тройката е отново настигната от конницата. Абд ар-Рахман и другарите му се хвърлили да преплуват Ефрат. Докато се опитвал да преплува опасната Ефрат, брат му изостава и заплувал обратно към конниците, вероятно от страх да не се удави. Преследвачите умолявали бегълците да се върнат като обещавали нищо лошо да не им направят. Абд ар-Рахман се провиквал от другия бряг жално: „О братко ела при мен, ела при мен!“ Но уви, брат му веднага бил заловен и убит. Те отрязали главата му за наградата и оставили тялото му да изгние. Изпаднал в шок Абд ар-Рахман побягнал надалеч от брега, докато силите му се изчерпали. Двамата с Бедр-ос (май е от арменски произход?) останали сами в пустинята пред прага на неизвестното.

След завземането на властта в Азия от Абасидите малкото останали живи представители на предходната династия на Омаядите били принудени да емигрират. Сред тях бил Абд ар – Рахман, който избягал в Северна Африка при берберите. Там в родината на майка си, той се опитал неуспешно да основе държава. Отново решил да се пробва в Андалузия, където изпратил своя верен слуга Бедр. В това време Андалузия била разкъсвана от междуособни войни между отделните племена на завоевателите маври: бербери, бедуини, сирийци, йеменци. Хитрият византиец Бедр умело подготвил почвата за десанта през септември на 755г край Малага. От цялата страна започнали да се стичат хора, които искали да покажат уважение към Омаядския принц, който мислели за възкръстнал.

принц Абд ар-Рахман и робинята

 

Дори в знак на почит в Малага му подарили една красива робиня. Но Абд ар-Рахман върнал на перлата на търговеца.

Малкият „партизански” отряд постоянно нараствал и накрая се изправил против армията на емира Юсуф. След разгромната победа над Юсуф край Кордова Абд ар-Рахман влязъл на 15 май 756г. без бой в града. В този ден Абд ар-Рахман приел формално званието емир на Ал Андалуз и управлявал успешно в продължение на 32 години.

Трябва да отбележим, че Абд ар-Рахман I бил храбър воин и таланлив военоначалник. Той успял след една отчаяна и стремителна атака начело на 700 воина да пробие двумесечната обсада на крепостта Кармона и разбие армията на багдадският халиф Абу Джафар Мансур и отблъсне нападателите обратно в Африка. Абасидският халиф като видял изпратения чувал с главите на победените си началници благодарил на Алаха, че ги морето ги разделя. С годините Абд ар-Рахман I ще успее да изкове нова династия на Омаядите устояла успешно срещу нападенията на Абасидите, Карл Велики и берберите и да положи основите на Халифата на Кордова. Абд ар-Рахман I (Abd ar – Rahman I) ще остане в историята с прякора”Ал Дахил” (al Dakhil) или”Емигранта”. Но кордовският емир решил да задмине славата на ислямските светини останали далеч под властта на Абасидите : Кааба в Мека, Купола на Скалата в Йерусалим и Голямата джамия в Дамаск и за компенсация да построи най – голямата джамия на Запада, втората по големина след тази в Мека –Мескитата в Кордова.

2. Изграждането за Мескитата за 250 години

Мескита в Кордоба

Емирът

Емирът (със зелената роба и бяла чалма) влиза да се моли в Мескитата, която искал да стане обект на хаджилък.

Мястото, където Омаядският емир замислил да построи главният молитвен дом било вече заето от вестготската базилика на Св. Винсент. През 785г. емирът изкупил за доста пари (а не заграбил) от германците тази църква заедно земята и използвайки старият фундамент започнал да гради джамия по всички правила на исляма.

Мезкита в Кордоба

Макет на мезкита

 

Наистина почти по всичко било съгласно макета, но без Акт 16. Единственото отклонение било определено от използването на стария фундамент на готската базилика, който разбира се не бил ориентиран към Мека (кибла – направлението за молитва) тоест на юго – изток от Кордова.

 Мескита в Кордоба

 

Така, че мирхабът (mirhabот който няколко пъти била обявявана свещенна война – джихад, се оказал ориентиран погрешно на юг към Африка към Тимбукту. Хайде да не търсим повече кусури на тази уникална сграда.

 Катедралата (Мескита) в Кордоба

Добре, че когато по късно в 1162г. фанатичният марокански халиф Абд ал-Мумин от династията на Алмохадите превзема Кордоба, не постъпва както със столичната джамия Кутубия в Маракеш на горната снимка. Той я събаря и изгражда отново с помощта на андалузки майстори след като я преориенирал прецизно с 5 градуса! Днес по кулата Кутубия в Маракеш можем да съдим как е изглеждала някога кулата Алминар в Кордоба.

Андалуия се оказва щастливо убежище за Абд ар-Рахман I

Първата джамия, която изгражда до двореца си е посветена на първата му жена. Но когато среща Хулал, която му ражда бъдещият емир Хишам I и още няколко сина, емира я събаря и започва новата Мескита. До Андалузия се добира и първородният му син Сюлейман, който бащата назначава за губернатор на Толедо. Но след като не е съгласен, че Хишам е определен за наследник за престола е убит. Наследниците на Абд ар-Рахман I продължават делото му като разширявали джамията. На долният план с различен цвят е отбелязан приноса на всеки един.

 Катедралата (Мескита) в Кордоба

При Абд ар – Рахмане II към джамията били добавени 7 напречни нефа или кораба (nef) в зелено на плана. Този управител бил голям любител на музиката и литературата, увличал се се също от астрономията и философията.

 Стенопис – Катедралата (Мескита) в Кордоба

През неговото управление в Кордоба пристигнал знаменитият персийски певец Зириаб, който станал един от основателите на знаменитата андалузка китарна музикална школа. Той въвел модата на лятното и зимно облекло и пастата за зъби. Кордоба успешно си съперничила с Константинопол, като жителите и достигнали половин милион. В мрачното Средновековие Кордоба стала културната столица на Европа. Куриозното е, че днес този 300 хиляден град отново кандидатства наред със София за титлата.

 Джамията на Хасан в Рабат

 

 

Като контраст е

съдбата на джамията на Хасан в Рабат

Тя останала недовършена след смъртта на халифа Якуб Ал Мансур. Егото на всеки следващ марокански халиф от Алмохадите се оказвало по голямо от това на предходния и затова никой не се намерил да довърши започнатато от предходния. Позната балканска история като недовършеният ж. п. тунел между България и Македония.

 Катедралата (Мескита) в Кордоба

 

Мезкитата е оградена от каменна стена,

която ни изглежда безкрайна и тя скрива истинският мащаб на постройката. В зависимост от релефа на местността височината на стената е от 8 до 20 метра: там където релефа се снижава към реката Гвадалквивир, стените порастват до максималната си височина.

Циганска булка – Катедралата (Мескита) в Кордоба

Внимание! Покрай стените бродят местни циганки, които ще ви подадат стръкче розмарин гратис. След това ви хващат за другата ръка за да ви гледат и така след скандал трябва да заплатите 50 евро за „услугата“. Други още неинтегрирани циганки от Румъния пък просят наоколо. Внимавайте още да не се разминете с някоя родна специалистка, която неусетно да ви претършува. Ако имате късмет можете да срещнете и някоя циганска булка, красива потомка на маврите.

 Катедралата (Мескита) в Кордоба

 

Кордобският халиф Абд ар-Рахман III е построил към джамията ново минаре Алминар, което арабските историци считат за прототип на прочутата Хиралда в Севиля. След Реконкистата то е преустроено като камбанария с кацналия отгоре архангел Рафаил. Влизаме през Вратата на Прошката под камбанарията във вътрешният двор на джамията.

Катедралата (Мескита) в Кордоба

Тук има пет фонтанчета за ритуално измиване на мюсюлманите преди молитва. В двора емигрантът емир посадил едно екзотично задморско растение. Така в Европа се появили първите палми, за което ни споделя в стихове самият изгнаник :

Далеч на запад,

далеч от родината на палмите,

аз засаждам дърво палмово.

За да заживеем тук отново

заедно в мир и сговор

 да цъфтим в този двор.

 Нека облак ни полее,

и топло слънце сгрее.

O дърво палмово,

сирак кат мен в този край,

прогонено от роден край.

 Плачеш и листата шумолят,

 болката в душата ми да смекчат.

 Разлъката на брега на Ефрат

 не може да ни върне назад,

 защото омразата на Абасидите

 е още по петите на Омаядите.

 

 

Днес го наричат Портокаловият двор заради преобладаващите портокалови дръвчета макар, че е по правилно да се нарече Палмовият двор на Абд ар-Рахман I.

Мескита де Кордоба, Calle del Cardenal Herrero, 1, 14003 Кордоба, Испания

Дворът е пълен с нетърпеливи туристи които чакат да си купят входни билети от 8 евро. Вече е 11 часа, а по-ранобудните вярващи са влезнали безплатно.

 Катедралата (Мескита) в Кордоба

Палмовият вход на катедралата

е параден вход за официални гости като папа Франциско, но бе затворен. Решихме да не се правим на по католици от папата и да изчакаме докато свърши празничната литургия по случай днешния празник „25 май – Феерията на нашата Богородица“.

 Катедралата (Мескита) в Кордоба

Влизаме вътре и ахваме очаровани, защото попадаме в една гора от безброй колони в редици като палмови дървета от оазиз в Сирия. Дългите, дългите коридори от колони разходящи на всички страни създават илюзията за едно безкрайно пространство, което сякаш те поглъща…

 Катедралата (Мескита) в Кордоба

 

Височината на колоните е малко над 3 метра, но тя изкуствено е увеличена чрез сложна система от подковообразни двуетажни арки боядисани на червени и бели раета.

Днес от 1001 колони според приказките са останали 856 колони от мрамор, гранит, яспис, алабастър и оникс. Казват, че има една колона, която ако я потъркаш с метален предмет започва да смърди. Навремето изразходвали по 140 фунта благовонно алое и амбра седмично за да подържат благоуханната атмосфера. Друга една колона е без капител, защото на него имало вероятно кръст. Не съм пресмятал колоните, но съм съгласен, че това е палмовият мираж на сирийския принц.

Катедралата (Мескита) в Кордоба

 

Безспорно най прекрасната част на джамията е пищно декорираният михраб изграден при южното разширение на джамията (отбелязано в син цвят) при халифа Ал Хакам II. Подково образната арка с характерното контрастно оцветяване на каменните сводове се подпира от две двойки колони – зелена и червена взети от първоначалният мирхаб на емира Абд ар-Рахман II.

Катедралата Мескита де Кордоба

Насреща се разгръща едно голямо пано, образец на монументалните врати на арабското изкуство. Между орнаментите е куфическият калиграфски надпис със сини емайлени букви на златен фон възпяващ Аллах. Паметният надпис ни информира, че този бисер е построен в 965г. от халифа на Кордоба Ал Хакам II. Това е едно проиведение на изкустните майстори изпратени от византийският император Никифор Фока. Ясно си личи стила на мозайките от Голямата Джамия на Омаядите в Дамаск от изгубената Сирия.

 Катедралата Мескита де Кордоба

 

Киблата (Qibla)

 е украсена отгоре с позлатени мозайки и бели арабески, което още повече усилва впечатлението ми за богатство и разкош.

Катедралата Мескита де Кордоба

Куполът на мирхаба има необикновенна акустика позволяваща да се чуят ясно думите на проповеда във всички ъгли на джамията.

 Катедралата Мескита де Кордоба

 

Той е издялан като раковина от един цял мраморен блок.

 Катедралата Мескита де Кордоба

Максурата (Maksura)

e вдясно от мирхаба и това е мястото на халифа.

 

 

Очаквайте продължението

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Испания– на картата:

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!

 

5 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version