Етикети: кораб

Кораб платноход – Хелзинки, Финландия 5

До Хелзинки и обратно на ферибот (5 част на Екскурзия из Скандинавия)

Продължавме на екскурзията Влади из скандинавските страни. Започнахме с пътя към Копенхаген, който после разгледахме подробно, продължихме към Осло и Берген в Норвегия, а за последно бяхме в Стокхолм. Днес от Стокхолм ще вземем...

Парга, Гърция 3

Лефкада и Парга (2 част на Чарът на Йонийските острови)

Продължаваме с разказа на Влади за Йонийско море. Миналия път бяхме в Митикас и Превеза, а днес сме на Лефкада и Парга. Приятно четене: Лефкада и Парга част втора на Чарът на Йонийските острови...

Санторини 7

Санторини: в прегръдките на вулкана

Гответе се, гответе се –  идва лятото и романтикате, която беше в машините ) ще се премести към залезите, виното и гледките 🙂 Днес Тихомир ще ни води до остров Санторини и освен гледките...

Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 2): Плажът Навагио 3

Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 2): Плажът Навагио

Продължаваме с четвъртата серия от поредицата е Залези над гръцките острови. В първата й част се отправихме към остров Закинтос в Йонийско море, а днес ще акостираме на най-известния му плаж – Навагио.

Приятно четене:

Залези над гръцките острови: Закинтос

четвърта серия – втора част

Към плажа Навагио

 

Рано сутринта на другия ден уточняваме маршрута до следващата точка – легендарния плаж Навагио –

плаж Навагио, Закинтос

Предстои ни да изминем цялата западна част на острова, ориентирана към открито море и съградена от тези величествени скали:

 плаж Навагио, Закинтос

и миниатюрни, сгушени в камъка плажове:

плаж Навагио, Закинтос

От целия остров се стичат туристически корабчета към плажа Навагио – най-голямата забележитеност на острова –

плаж Навагио, Закинтос

Освен с плажчетата, западния бряг е осеян с по-малки и по-големи пещери –

Пещера – Закинтос, Гърция Пещера – Закинтос, Гърция Пещера – Закинтос, Гърция

 

 

Сякаш всеки момент от гърлото на пещерата ще излезе страховито, легендарно морско чудощище, отнесло със себе си стотици кораби…

Пещера – Закинтос, Гърция

Поглед към открито море –

Корабче – Закинтос, Гърция

и движение в тандем:

Пещери – Закинтос, Гърция

Навлязохме в дълбок залив, посещаван от много корабчета:

Кораб – Закинтос, Гърция

снимаме се взаимно и ожесточено, набирайки материал за дългите и студени зимни дни:

Лодка – Закинтос, Гърция Лодка – Закинтос, Гърция

повъртяхме се още малко из

изумрудените води на Йонийско море

в този залив –

Йонийско море – Закинтос, Гърция

и след още няколко минути наближихме крайната дестинация –

плажа Навагио

плаж Навагио – Закинтос, Гърция

На практика най-голямата забележителност на Закинтос е именно този плаж – доколкото знам, официално избран за най-красив плаж на планетата Земя за 2010г. Изключително величествен, суров, недостъпен откъм сушата, той е приютил навеки един кораб, с което е станал емблемата на остров Закинтос

Paralia Navagio, Elation, Гърция

 

Плаж Навагио

е изолиран пясъчен залив на остров Закинтос, който се нарежда сред едни от най-известните и най-фотографирани плажни ивици в Гърция. Често е наричан Корабокрушението – име, което е получил заради намиращите се на него останки на кораб, наречен Панайотис, за който се смята, че е бил контрабандистки. Наличието на предполагаеми трафиканти на кораба носи още един псевдоним на Навагио – Контрабандисткото заливче.

Този малък, уединен и поразително красив залив се намира на северозападния бряг на острова, в близост до село Anafotiria. Заобиколен от отвесни варовикови скали, Навагио притежава очарователна бяла пясъчна ивица, къпеща се в тюркоазено сините води на Йонийско море. Този прелестен пейзаж привлича хиляди туристи годишно.

До плажа може да се стигне единствено с лодка, яхта или друго плавателно средство. Воден транспорт има от Порто Вроми на юг и от пристанището Свети Никола във Волимес (Volimes) на североизток. Най-честите посетители идват от столицата Закинтос, която е в другия край на острова, или с круизи и екскурзии за по час престой. Ако не може да стигнете до Навагио имате възможността да го погледнете от върха на скалите, които го ограждат. Гледката от там също не е за пренебрегване. Първоначално плажната ивица е носила името Агиос Георгиос. През 1983 г. вследствие на буря и лоша видимост, кораб превозващ контрабандни цигари се разбива и акустира на плажа. С преминаването на годините пясъка постепенно го обгръща и днес развалините от него са една от атракциите на Навагио.
Навагио в буквален превод от гръцки значи именно „корабокрушение”. Твърди се, че контрабандно е превозвал цигари, когато жесток щорм го е изхвърлил завинаги на това райско място.Там си седи и до ден днешен, сгушен под грандиозните, извисяващи се към небето скали:

плаж Навагио – Закинтос, Гърция плаж Навагио – Закинтос, Гърция плаж Навагио – Закинтос, Гърция плаж Навагио – Закинтос, Гърция

Поглед отблизо:

Корабокрушение – плаж Навагио – Закинтос, Гърция

Корабокрушение

Корабокрушение – плаж Навагио – Закинтос, Гърция

Пробитият, ръждив корпус –

Корабокрушение – плаж Навагио – Закинтос, Гърция

и този рул, който никога повече няма да се завърти…

Корабокрушение – плаж Навагио – Закинтос, Гърция

Акостирали на плажа Навагио –

Лодка – плаж Навагио – Закинтос, Гърция

приседнахме под сянката на могъщите скали и се започна добра почерпка с узо и бяло вино…

Плаж Навагио – Закинтос, Гърция

тези малки петънца отдолу сме ние

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът


Други разкази свързани с Йонийски острови – на картата :


Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности 🙂

Йонийски острови: Закинтос – да или не? 7

Йонийски острови: Закинтос – да или не?

 Тази есен на сайта ни започна една поредица за Йонийско море и прекрасните острови от архипелага. Вили днес ще ни води до Закинтос (гърците го казват с ударение на първата сричка – Зáкинтос). Да видим, струва ли си пътя до там? 🙂

Приятно четене:

 

 Йонийски острови: Закинтос – да или не?

Трите дена на Кефалония отФърчаха, ама светкавично.
Сами, Аргостоли – сънливи градчета с едва мърдащо от топлика население тук-там из уличките; малобройни, припичащи се край морето чуждестранни летовници, и още по-малко любопитковци, безстрашно щъкащи под слънцето в лов на интересности; закътани сред скалите заливчета, в които изумруденото море се гали като коте в краката ти; избухнали в цикламено бугенвилии по къщи и огради; лепнещо от сладко грозде и розови селски домати, неочаквано вкусна рибка и възхитително вино (амброзия просто!); дори странното езеро Мелисани, чиято вода е ту наситено млечносиня, ту стъклено зелена, ту прозрачно черна – зависи от ъгъла на гледане и светлината отгоре… Кефалония неочаквано и неусетно си беше завладяла местенце в сърцето ми. Сега, докато го пиша, разбирам, че все още си е там 🙂
Но, беше вече ред на поредната ми мечта:

Закинтос

Противно на очакванията ми, фериботът от Кефалония за Закинтос тръгва не от пристанището на Аргостоли, а от някакъв, ама направо измислен кей при Песада. А Песада е нещо подобно на Фискардо, т.е. някакво поселенийце от някакви си няколко къщи, но тук те не са баш до кея, а по-навътре в сушата.
Самият ферибот също ми вкарва едно голямо чудене. Прилича на стаар локомотив. От ония, дето са се движели с въглища. Гледам и не вярвам, че ще успее да побере и тия 3 автобуса с туристи, дето довтасаха, камиона, фрашкан с кашони, един ли, два ли(?) микробуса и десетината коли, че и мотори…
Обаче ги побра. След като го натъпкаха “до козирката” с народ и возила, почнах да се чудя, дали ще отлепи сега от кейчето. Обаче: дзъннн… скръъц… скръъц… плясс… плясс… Тръгна бе!

Ясу, Кефалония! /довиждане/

Ясу, Кефалония! /довиждане/

 

Баавно, баавно… докато изтътри към трийсетината километра до Закинтос, и слънцето се ориентира към залязване. Но първото ми впечатление за острова е, че май е по-богат на растителност от Кефалония.

Но въпреки, че не е така планински, пътищата на Закинтос не са толкова добри, както кефалонийските. Е, говоря за преди три години. Имат някаква оплетена мрежа от пътища, които като че ли само те си знаят кой накъде отива. И така, в хотела се оказвам съвсем по мръкнало и буквално в последната минута, преди да приберат манджите от шведската маса. Дори багажът ми остава на рецепцията, а дежурният ме дръпва след себе си и от вратата им виква нещо в почти празния вече ресторант.
Смеейки се и разправяйки нещо на гръцки, една лелка маха към мен “йела, йела” /ела, ела/ и трупа разни неща в две чинии. Подава ми ги, клати глава “Грийс! Гуд фуд, вери тест!” и размахва показалеца “Туморо брекфест севен оклок ту найн, мадам!”. Кимам: йеес… о’кей… йес, евхаристо! /благодаря/ Добре, че беше Майк – от него научих няколко гръцки думички 🙂

Хотелът е в градчето Циливи,

на около 4-5 км от столицата. По-голям е от предишния и на външен вид е по-тежкарски, има си също и басейн, и градина отвън. Но, за четири дена, камериерката само веднъж уважи стаята ми и то само, за да изхърли кошчето, иначе “уюта” ми си беше недокоснат 😉 Но пък храната (пак НВ) беше много, разнообразна и верно “вери тест”.

Лягам си доволна, щото вече съм на Закинтос – беше ми влязъл в главата от няколко години.
На следващия ден веднага след закуската хуквам към плажа, защото според твърденията из световната мрежа,

на Закинтос имало прекрасни пясъчни плажове, горди носители на син флаг…

&nbsp
 Четете пълния текст>>>

По пътя към края на света (Сантяго и Валпарайсо) 4

По пътя към края на света (Сантяго и Валпарайсо)

Днешният пътепис ще ни води до края на света. Почти де 🙂 Ще стигнем пристанището на Валпарайсо в Чили, за да се качим на едно параходче 😉 Какво се случва по пътя до там? 

Приятно четене:

По пътя към края на света (Сантяго и Валпарайсо)

– Вие не сте бразилци? Бих се заклела, че вие приличате на истинска бразилка! – Момичето на чек-ин гишето на летището в Рио ме извисява с поне 5 см над земята.
– България?

– Да, родината на таткото на вашия президент.

– О, наистина ли? – леко отнасяне на погледа на около 30 градуса наляво, упорито печелейки време за досещане кой ни беше президентът

– О, колко интересно! Вие всички ли сте такива бели там или имате и тъмнокожи? Защото много приличате на бразилци 🙂
Да, приличам на бразилка след 12 часов преход из Рио, станала съм в 5,00 ч., изчакала съм 2 часа паспортната проверка на кораба, едната еспадрила вече е скъсана, предстои ми 12 – часов полет обратно до Европа… и съм щастлива по своему.

 

Така завърши пътуването ни, а как започна?

 

Започна с два полета, продължили общо около 20 часа, до Рио. Пристигаме късно вечерта, след кратък анонс и опит за пазарлък хващаме такси, което да ни закара до хотела. Февруари в Рио де Жанейро преминава под надслов – “Карнавал година храни”, и въпреки шестмесечните ми опити да намеря поносима хотелска цена, не успявам. За краткия ни престой там на път за Чили/само 10 часа/ накрая успявам да резервирам един тризвезден на около 7 -8 км от летището. Хотелите на Ипанема и Копакабана са на около 22-25 км оттам. За този курс таксиджията поисква 75 долара. Нито повече, нито по- малко, все пак е февруари. Понеже сме изстискани като портокалови фрешчета, решаваме да се възползваме от удобството да изпием по бира на басейна, разположен на покрива. Тук снимките не са ясни, но поне бирата беше балсам за тялото и душата.

На по бира в Рио де Жанейро

Рио де Жанейро

Рио де Жанейро нощем

На следващата сутрин хващаме отново такси до летището.

 

Медицински център в Рио де Жанейро

Това на снимката по- горе е медицински център в Рио.

Предстои ни полет до Сантяго с прекачване в Монтевидео

с нискотарифната уругвайска Pluna.com. В 7 ч. сутринта вече има 2-километрови задръствания, а в участъците от магистралите, където още не са се образували, шофьорът ни кара със 160 /час. Леко одраскахме нечия броня, няколко клаксона и половин час по-късно сме на летището.

В Монтевидео намираме кафенето с терасата за пушачи, там бирата и кафе-лате са 7 долара, мисля, че е по-евтино от софийското.

 

Андите, Южна Америка

Андите

Андите, Южна Америка

Да остържем дъното на самолета...

 

 

 

След още 3 часов полет над равна Аржентина , самолетът се плъзга между върховете на Андите и много бързо снишава над

 

Сантяго, Чили

 

Сантяго

Паспортните проверки минават светкавично в сравнение с бразилските, а в залата за получаване на багажа ни посреща изненада- митничар със свободно разхождащо се куче. Нещо като голдън ретривър. Обикаля бавно, оглежда, помирисва отминава…е , невинаги, защото на един човечец се залепи за ръчната чанта и не мръдна, докато „господарят“ му не сложи една дебела жълта лепенка върху сака и създаде половин час работа на колегите си от скенера , ситуирани по-навътре. Предполагам, че и в багажните отделения също се разхождат такива мили кученца.

Сантяго, ЧилиСантяго, Чили

 

От летището се мятаме на градки автобус, който след 10-ина спирки и 20 минути ни оставя на една метростанция, откъдето пък взимаме метрото за 17 спирки до Los Leones,където е хотелът ни. В метрото няма ескалатори и/или асансьори или поне ние не видяхме, ползвайки го 8 пъти, та не знам как се справят инвалидите. Др. Беров с куфарите обаче се справи отлично! Оставяме багажа и почти веднага тръгваме на разходка из центъра, няма време за лиготии като бира и други благинки. Тук другарчето ми изригва:

– А бе, Маро! Хората ни подаряват уелкъм – питие, ти закъде се разбърза? Ден голям, още е светло!

Сантяго, Чили

Сантяго, Чили

 

Прав е! Идваме малко на себе си и тръгваме да търсим  Ла Монеда. По пътя си разказваме спомени от революцията и преврата, Алиенде, Пиночет и стадиона. Сантяго е град на 80-те, няма излишен лукс, няма показност, хората са мили, добронамерени и английско-неговорящи, което изобщо не ни пречи на нас, основно български-говорящите. Разходки, снимки, бира и “официална” вечеря в ресторанта на хотела ни, която е изключително вкусна. Ура! Дотук – добре, пристигнахме благополучно и всичко стана по план. В момента, в който изричам тези думи, фотоапаратът ми блокира, дисплеят му почернява навеки и аз оставам в 18 ч. вечерта толкова безпомощна и объркана, че ми иде да се прибера при мама.
Тръгнала съм на експедиция из Южна Америка без фотоапарат…

Сантяго, Чили

Сантяго, Чили

Преспиваме в хотела, който е “со бритиш”, а на сутринта тръгваме да търсим магазин за фотоапарати. В Сантяго обаче всичко започва работа след 10ч. Кратка обиколка на района, кафепитие и откриваме магазин на Кодак. Моят спътник, до болка познатият вам др. Беров, изхъмква „Тия фалираха, ама хайде да проверим все пак.“  Влизаме, оглеждаме промоциите, и на въпроса на продавача какъв апарат търсим, смело и дръзновено отговарям

– Онзи, червеничкият!

Сантяго, ЧилиСантяго, Чили

 

Продължавам да щракам с новата придобивка наоколо и в този момент другарчето казва- “Я, ето офис на твоята автобусна фирма, чиито автобуси пътуват до Валпарайсо!” Добре,де! Шест месеца съм изучавала Сантяго с автобусните и метро лините, знам, че билети за междуградските автобуси се купуват на самата автогара, но пък нищо не пречи да си ги купим и от центъра на града. И добре, че го направихме. Два часа по-късно на автогарата преживяхме истински шок, откривайки, че опашките за билети са от средно 800 човека , а навън на стоянките за автобусите има вече наредени, наблъскани още 8000, очакващи своя автобус. Багажи, деца, сергии, пек, др. Беров с два куфара легна пред един автобус, скара се с двама други шофьори, и след 40 -минутно закъснение този, за който имахме закупени билети, най-накрая ни взе.

 

Сантяго, Чили

Сантяго, Чили

Сантяго, Чили

Пътуването от Сантяго до Валпарайсо е около 1:40 часа. Магистралите са хубави, има пътни такси и обширни пейзажи на лозя, овощни градини и малки китни селца.

Слизаме на автогарата във

Валпарайсо,

която се оказва същата, но в по-умален мащаб като тази в столицата. Др. Беров незлобливо и почти умолително прекъсва фотосниманията ми с прошепнато: -” Такси?! ” Как такси, аз всичко знам. Една пряка наляво, до първия светофар, след това още три преки и сме на пристанището. След първата пряка попадаме в съботния битак. Не “на” , а буквално “В” него. Стискаме зъби, той от умора заради носените 2 куфара и пътна чанта, аз заради непоправимия си инат и прекосяваме това “кратко” разстояние за около 15-ина минути, за да се озовем пред естакада и под нея жп линия, без никакви указателни табели накъде е пристанището. В този момент съзираме притичващи хора с познати баджове… Хелоу, ние сме за вашия кораб, как да стигнем до него? – О, наблизо сте, през жп- линията и после наляво стотина метра, там сме!

Валпарайсо, Чили

 

Валпарайсо, Чили

 

 

Валпарайсо, Чили

Валпарайсо

 

Валпарайсо, Чили

Валпарайсо от кораба

 

Следва още по-силно стискане на съзъбието, малко повече от необходимото охкане и вече сме на терминала. Пред него долитат автобуси, микробуси, таксита…тия ми правят скомина, какво се лигавят, като ей го-на къде е близко пристанището… Опитвам се да допълзя до разтегателна масичка с три момчета, които подават червени панделки за закачване на куфара. Така и не разбрах, защо трябваше на всички куфари да се закачат точно тези еднакви червени панделки, но закачих нашите, оставихме куфарите за проверка и скениране, запалихме по една цигара, поехме дъх и влязохме в залата за чекиране. 20- ина гишета и една виеща се опашка от около 500 човека…Хм, тази няма да я бъде! Изваждам си бордната карта,предварително получена по пощата. Насочвам се към едно въженце- с надпис “Приорити чек-ин” , поставям най-очарователната и обезоръжаваща усмивка и показвам картата на момичето до въженцето.

–Уелкъм он борд, лейди! Вие сте следващата на гишето.

Толкова победоносни 3 метра отдавна не бях пристъпвала. Формалностите са оправени и ние сме отново на борда.
Следват 14 дни пълен релакс, глезотии, сън и здрава храна и обиколка на половин Южна Америка. To be continued….

*Малко инфо за колегите пътешественици:
-билет за метро в Сантяго- 660 песо, което е около 1,1 евро /1,5 щ.дол.
-билет за автобус от летището до метрото-1600 песо
билет за автобус Сантяго- Валпарайсо- 8 долара
-вечеря в 5 звезден хотел за двама с алкохол – около 65 долара

*Авторът носи цялата отговорност за допуснати неточности в пътеписите си. За точности , моля, обръщайте се към Гугъл, Уикипедия, Большая советская, Уебстър, Енциклопедия Британика и прочие скучности.

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Чили – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБОНОСТИ