Етикети: Констанца

Молдова, Приднестровие и Румъния (3) 0

Молдова, Приднестровие и Румъния (3)

Днес ще проследим последната част на пътуването на Ивайло до Молдова, Транснистрия (Приднестровие) и Румъния. Пътешествието започна с пътуването до Кишинеу (Кишинев) и продължи с пътуване до Приднестровската република.

Приятно четене:

Приднестровие – Гагаузия – Констанца

ден четвърти

След повече от скромната закуска в хотела в Тираспол, потеглихме към гр. Бендеры. Непосредствената цел беше посещение на Бендерската крепост. След това трябваше да минем обратно целия път на юг през Молдова до румънската граница при Джурджулещи и да нощуваме някъде в Румъния.

По 15 километровия път между Тираспол и Бендеры единственото интересно нещо е, че между двата града има тролейбусна линия. От моста над Днестър се открива гледка към крепостта с кулите, надвесени над реката. В края на моста, на входа на града за пръв път от влизането ни в Приднестроние видяхме патрулиращи военни с калашници. Все още можеха да се видят и бариерите и телените заграждения, разделяли града от отцепническите приднестровски сили, преди да бъде превзет от 14 приднестровска руска армия, командвана от генерал Лебед. Овладяването на Бендеры от приднестровските части през юли 1992 г. слага край на въоръжения конфликт и прави града единствената приднестровска територия, разположена от „грешната” западна страна на реката.

Веднага след моста се влиза в един сравнително сложен пътен възел, който се бях опитал да разуча в Google Earth. Не видяхме указателни табели за крепостта, а тя визуално се падаше вдясно (в северна посока) от моста, поради това реших да карам „по азимут”. Същевременно, в Приднестровие, както и в Молдова, знаците, показващи еднопосочно движение са малко по-различни от тези в другите страни, в които съм шофирал, а освен това много често при навлизане в насрещното движение на еднопосочна улица липсва познатият ни червен забранителен знак с бяла лента по средата. Поради това е лесно обяснимо, как в стремежа си да хвана посоката водеща ме визуално към крепостта, влязох в насрещното движение на едно от еднопосочните „уши” на пътния възел. Естествено виждайки насреща си премигващите с фарове автомобили, осъзнах грешката си доста бързо, като не бях навлязъл и 5 метра в насрещното. С бърза маневра на заден ход се върнах обратно и хванах правилната, разрешена посока за движение.

Облекчението ми от добрия изход от тази пътна ситуация не трая повече от 5 секунди. Пред мен – приднестровски катаджия. Не един! – поне четирима патрулиращи приднестровски катаджии! И катаджийска караулка. Нямах съмнение, че ще ме спрат. От тук нататък – стандартна ситуация: спирам, поздравяваме се, гледам виновно, подавам документи. Другарят катаджия ми обясни колко много съм сбъркал. Аз не отричах, заоправдавах се, че не съм видял, объркал съм се, и т. н. (слава Богу, след три дни престой, доста бях възстановил потъналите дълбоко в паметта ми познания по руски). „Последвайте ме!”, каза катаджията. Влязохме в караулката. А там – друг, сигурно висшестоящ, с по-официална униформа. Държи шофьорската ми книжка и талона на колата (техпаспорт). „Нарушил сте правилата!” – „Да, знам… не видях, не разбрах…” – повтарям вече познатия репертоар – „Бяха само 5 метра, веднага се върнах”, но той непоколебим: „Дори един метър да беше пак си е нарушение!” Нещата не вървяха на добре, но следващата реплика на служителя на реда накара гърлото ми да пресъхне, а сърцето ми да забие още по-силно. „Сега процедурата е следната – ние задържаме книжката и талона на колата, даваме ви един документ, с който продължавате, а ние ще ви изпратим документите в България”. Шок и ужас!!! Мисля трескаво, репликите ми идват бързо, сякаш лягам и ставам с руския език: „А не можем ли с глоба някаква да оправим нещата?” Той човекът дори не дочака да довърша: „Трябва да платите 250 рубли!” Нещата отиват към пазарлък – това е добър знак. След малък спор в каква валута да платя „глобата”, извадих телефона си за да сметна колко евро са 250 рубли. А онзи ме изгледа озадачено и със строг тон пита „На кого ще звъниш?!?” Казвам „На никого, смятам колко евро трябва да платя”. „Ти знаеш курса на рублата???” – „Да, знам го, защото в Тираспол обменях валута”. Оказа се, че са точно 20 евро. Очевидно, те си знаеха предварително евровия размер на мизата. Платих 20 евро и моментално си получих документите обратно. Дори ми пожелаха лек път към България.

Как ще ги стигнем … румънците 33

Как ще ги стигнем … румънците

Днес ще прочетем впечатления на Елена от съседна Румъния през 2008г. Приятно четене:

Румъния през 2008г

или

Как ще ги стигнем румънците

Няма грешка, ще се налага да ги стигаме, след като дълго време се бихме в гърдите, че сме по-добре от тях.

Графитът с фалическия символ (който снимах в констанца) е точно това, което румънците могат да ни покажат в момента. Че са ни минали в състезанието по европеизация става ясно още като пресечеш границата. Хванахме пътя от София, през Велико Търново и Варна, след което покрай морето стигнахме най-източното КПП по границата – Дуранкулак.

След като си разтресеш здраво бъбреците по българските пътища, след бариерата влизаш на прясно асфалтирно, гладко като стъкло шосе. Северните ни съседи са си използвали по предназначение парите от ЕС, не са ги окрали техните “батко” и “братко”. Оправили са си пътищата. Няма дупки нито на междуградските малки пътчета, нито на магистралите, нито в градовете. Това беше първото ми впечатление от Румъния.

Отвъд границата поемаме пак покрай морето, през подредени и чисти селца. от всяка втора къща се вее я румънско знаме, я флагът на европейския съюз. няма бетонирано крайбрежие, няма мутробарок, няма разруха. всички къщи са населени. застрояването по морето е точно такова, че да си починеш, не да гниеш в градска джунгла като по нашите курорти. дизайнът на сградите е обран, минималистичен и по европейски ненатрапчив. няма балюстради от мрамор, няма кули и бойници, като у нас, няма надцакване с ярки бои и мозайки. няма и кранове на всяка крачка, няма изкопи с едвам покарал железобетон. как строят незабелязано – нямам представа. видях само едни багери, строени в правилна редичка след работа покрай пътя. по нашите черноморски градове не можеш да видиш хотелите от подемните кранове, калта, багерите и камионите, паркирани в най-причудливи фигурални композиции.

Четете по-нататък>>>