Archive for the tag 'Кония'

сеп. 07 2016

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

 Отново тръгваме на път заедно с Валентин. След като героичният Опел загина геройски в Централна Азия, от днес вече сме с нов Форд. Преди да ви пожелая приятно четене искам да направя едно предупреждение – пътешествието преминава през окупирани територии, които са с непризнати правителства и управления. Навлизането в в окупираните Крим, „Луганска народна република“, […]

4 коментара

Дек. 21 2010

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър – КОНИЯ, градът на ТАНЦУВАЩИТЕ ДЕРВИШИ

Днес отново ще стане дума за дервишите и техните танци. Гостува ни  Мария Пепелджийска, от блога Цветно…с Пепеляшка с един от нейните пътеписи – част от поредицата ѝ за Ориента.

Приятно четене:

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър –

КОНИЯ, градът на ТАНЦУВАШИТЕ ДЕРВИШИ

Танцуващи дервиши – Кония, Турция

Кóния (на турски: Konya) е град, разположен в Централна Анадола. Градът е с население от близо 2 мил.души.

Той е едно от най-древните селища не само в Анадола, но и в света – обитаван още през Неолита, късната Каменна епоха – 7 хиляди години преди новата ера. Историята  на града е преминала през много възходи и падения, но най-голям архитектурен, политически и културен  подем град Кония бележи, като столица на селджукските султани между 1071 и 1308г. Затова тук могат да се видят едни от най-големите шедьоври на Селджукската архитектура.

Кония, Турция

Но безспорно, днес Кония е интригуваща туристическа дестинация най-вече защото е люлката на Танцуващите дервиши. Заради тях е и моя отколешен интерес към този град. А хора от целия свят и от различни религии се стичат на поклонение в музея-мавзолей на Мевляна Джеляледдин Руми /1207-1273 г./. Той е основателят на   Ордена на танцуващите Дервиши –  Мевляна .

В музея на танцуващите дервиши – Кония, Турция

Кония, Турция

Живелият през 13-и век ислямски учен Мевляна Джеляледдин Руми е сред редките личности, надживели своето време, както със своите мисли и творчество, така и със създадения от него орден и последователи.  Орденът Мевляна и до днес е символ на хуманизъм, любов и толерантност, той е проява  на разбиране, прошка и просветление.  По повод 800-годишнината от рождението на Мевляна Джеляледдин Руми, 2007 година бе обявена за “Година на толерантността и обичта на Мевляна” от ЮНЕСКО. В словото си в Европейския парламент  проф. Марк Люк Гиси говори така: „Какво мога да кажа за Мевляна? Какво може да каже човек пред Тадж Махал? Ако слушате Руми, ще станете още по-добри християни. Ако следвате Руми, ще бъдете още по-добри юдеи. Ако отворите слуха си за Руми, ще станете още по-добри мюсюлмани. Защото Руми е универсален.“

Кой знае, може би ако Руми беше наш съвременник, светът щеше да е едно малко по-добро, по-красиво и по-уютно място…

Кония, Турция

Но…..за какво иде реч?

Общоприето е схващането, че според религиозните си разбирания мюсюлманите се делят на две враждуващи помежду си направления – сунити и шиити . Съществуват и т.нар. мистични мюсюлмански течения, които успяват да обединят в интересна сплав, както схващанията на шиитите, така и тези на сунитите.

Такова течение е суфисткото течение, с което най-често се свързва и дервишкия орден, и което процъфтява в ранното средновековие в мюсюлманския свят, с основател и духовен водач  Мевляна Джеляледдин Руми.

Суфистка джамия – Кония, Турция

По време на своите  церемонии суфитите изпълняват специфична религиозна музика, като флейтата Ней е най-важният инструмент, тя е гласът на „голямата тайна“, обгръщаща света, тя гори и изгаря и където и да се свири на нея, тя налага своята любов. Руми е вярвал, че музиката извисява душата и позволява да чуваме звуците, идващи от вратите на Рая.

Заради ефектното изпълнение, носещо много послания и символика дори в облеклото, танцът наречен  СЕМА, е познат повече като  ТАНЦУВАЩИ ДЕРВИШИ. Те  и до днес са един от културните символи на Турция пред света.

Танцът на дервишите

се изучава с години и е много специфичен – участниците се подреждат в правилен кръг около своя  учител и започват да се въртят  около оста си, постепенно засилвайки скоростта на въртене до изпадане в пълен екстаз, нещо като медитация. Този танц символизира вечния кръговрат на живота – земята се върти, живота ни еволюира от раждането до смъртта, кръвта в тялото ни се движи, кръговратът във Вселената е извечен….Затова дервишите смятат, че чрез въртенето около собствената ос духът се освобождава, отърсва се от земното и тленното и успява да се устреми към божественото.Танцът е едно мистично пътуване чрез любов и мъдрост  към съвършенството. Танцьорите се въртят от дясно на ляво, като дясната ръка е вдигната нагоре, чрез нея приемат волята на Бог. А лявата ръка сочи надолу, с нея раздават приетото от Бог на хората. Изпълнителите на танца, наречени Семазен-и, са облечени в широки черни наметки, които символизират смъртта, те се свалят в определен момент от танца – освобождават душата от земните грижи, и дервишите остават облечени в широки бели роби. Конусовидните издължени шапки, които носят по време на танца, символизират надгробни камъни. Цялостното послание на музикално-танцовата церемония е свързано с прераждането на душата и тялото, и чрез  състояние на транс и екстаз,   достигане на Божественото.

С огромно нетърпение и  интерес, наблюдавах този танц, но  в Кападокия, в  Дервишка къща. Публиката бе така притихнала, музиката – ведра, оптимистична, и някаква силна енергия витаеше наоколо… Като че ли  те възражда. И макар да звучи невероятно, ритуала по някакъв мистичен начин  изчиства съзнанието от всички неприятни мисли и зарежда със спокойствие и топлина. Магия някаква…

През цялото време, около час, бе забранено да се снима, но накрая дервишите направиха жест и излязоха отново само за снимки, като се завъртяха във вихъра на своя танц за малко – тогава и аз ги снимах на видео с моя фотоапарат – е , не е същото, а и музиката не е оригинала, а допълнителен мой избор, но все пак ще добиете една мъничка  представа… :

Но-о-о,…да се върнем към музея на Руми…..Тук се намират  забележителни шедьоври на Селджукската дърворезба и мрамор:

Селджукска дърворезба – Кония, Турция

Селджукска дърворезба – Кония, Турция Селджукска дърворезба – Кония, Турция

Селджукски мраморен детайл – Кония, Турция


Невероятна пищност и лека натруфеност, типична за ориента, но.. трудно се разглежда от „калабалък „- все пак това е най-посещавания музей в Турция, след  двореца Топ-капъ в Истанбул.

Музей на Руми – Кония, Турция

Основната част на музея включва гробницата на Руми със саркофаг под зелен купол, покрит с брокат и бродирани в злато писания от Корана. Много лъскаво и красиво е всичко …

Саркофагът на Руми – Музей на Руми, Кония, Турция

Саркофагът на Руми – Музей на Руми, Кония, Турция

В музея-мавзолей има  артефакти от живота на Руми  – музикални инструменти, дрехи, броеници, ръкописи….. Има и отделен музей с восъчни фигури за живота и обучението на дервишите.

Тук се намира и седефено ковчеже с косъм от брадата на Мохамед –  казват, че докосвайки го си намисляш силно едно желание…

Седефено ковчеже с косъм от брадата на Мохамед – Музей на Руми, Кония, Турция

Най- забележителния шедьовър на ислямската мистика и смятано за второ по важност след Корана е произведението на Руми – МАСНАВИ, състоящо се от 25 700 куплети, 6 тома мерена реч, писани 13 години. А всеки два полустиха на един стих се римуват помежду си. Всяка поема онагледява идеите на поета за морала, религията и са алхимия на любовта.
Руми и мъдростта му от тези поеми са поели отвъд границите на своето време, защото той и неговите писания са все още актуални и свежи около 800 години след това. Това е един от ръкописите :

Ръкопис на Руми – Музей на Руми, Кония, Турция

Ето и няколко реда от поемите на Руми:

Видях много хора – нямаха дрехи.
Видях много дрехи – в тях нямаше хора.
–––––––––––––––––––
Този, който не знае и не знае, че не знае,
е глупак – избягвай го!
Този, който не знае и знае, че не знае,
е дете – поучи го!
Този, който знае и не знае, че знае,
спи – събуди го!
Но този, който знае и знае, че знае,
той е мъдрец – последвай го.
–––––––––––––––––––––––-
„Знание” означава непосредствен опит за огъня:
ти самият да почувстваш огъня,
а не да бърбориш за дима.
––––––––––––––––––––––
Малките герои побеждават своите врагове.
Големите герои побеждават себе си.
––––––––––––––––––––-
Танцувай, когато се разтваряш с гръм и трясък.
Танцувай, когато своята превръзка си разкъсал.
Танцувай насред апогея на борбата.
Танцувай така, че кръвта ти да се превърне в танц.
Танцувай и когато си истински свободен.
Не навеждай главата си до земята –
вдигни я във екстаз.
Като праскова стани,
събудена от пролетта –
целият усмивка, целият екстаз.
Смея се с цялото си тяло, като роза,
а не само с устните си.
–––––––––––
Бъди жив, бъди жив в Любовта!
Мъртвите не могат да направят нищо.
Кой е жив във този свят на призраци?
Този, чиято любов не спира да се ражда.
–––––––––––––––––-

А иначе в град Кония има и много други туристически обекти:

Alaeddin джамия

тя датира от 12 век и се намира на най-високия, едноименен хълм в центъра на града, функциониращ като парк. А някога е бил имперски център на селджукските султани, състощ се от Дворец на селджукските турци, както и джамия.

Джамия Аладин – Кония, ТурцияМинарето на джамия Аладин – Кония, Турция

Комплексът е забележителен със своите:

– останки от римски колони в предверието:

Римски колони в джамия Аладин – Кония, Турция

Джамия Аладин – Кония, Турция

– а вътре се намират оригинални Селджукски михраб /молитвена ниша/ с полихромна керамика и купол, и красиво издълбан абаносов дървен мимбер от 1155 г.

Абаносов дървен мимбер от 1155 г – джамия Аладин, Кония, ТурцияСелджукски михраб /молитвена ниша/ – джамия Аладин, Кония, Турция

От хълма се открива чудна гледка към милионния град:
От джамия Аладин, Кония, Турция

* Ince Minare Medrese или джамията с тънкото минаре,

отново с шедьоври на Селджукската архитектура:

Ince Minare Medrese или джамията с тънкото минаре – Кония, ТурцияInce Minare Medrese или джамията с тънкото минаре – Кония, Турция

Ince Minare Medrese или джамията с тънкото минаре – Кония, Турция

 

Ince Minare Medrese или джамията с тънкото минаре – Кония, Турция

* Кервансараите

във вилаета и в цяла Анадола, които са построени също по времето на Селджуките на всеки 30 км с цел отмора на животните и хората от пътуващите кервани. Те са също внушителни  архитектурни паметници

Кервансараи – Кония, Турция

Е, ако сте издържали дотук …благодаря ви! Постарах се да разкажа  и покажа една малка част от това, което видях и научих в този град.
Принципите на Мевлена – Кония, Турция
Но… следва продължение,
най-сетне ще пристигнем  в     дългоочакваната  Кападокия
Танцуващите дервиси – Турция

Очаквайте продължението:

Автор: Пепеляшка.
Други пътеписи в Цветно…с Пепеляшка /блогче /
Снимки: авторът

Други разкази от Турция – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

7 коментара

Switch to mobile version