Archive for the tag 'конгрес'

апр. 29 2010

В Охрид на конгрес

Днес Филип ще ни замъкне на конгрес на … математиците, разбира се, в прекрасния град Охрид. Снимките са доста, вижте ги най-долу в галерията. Приятно четене:

В Охрид на конгрес

Пътуването от София до Охрид беше напълно безпрепяствено. На границата първоначално ни свалиха багажите за проверка, но като разбраха, че повечето пътници са „математици за конференция“ всичко мина по вода и нямаше обръщане на съдържанието на саковете с главата надолу. После имахме кратък престой в Скопие, от който за съжаление видяхме само автогарата. От там продължихме и късно през нощта пристигнахме в Охрид.

Охрид, Македония

Охрид

Настанихме се в квартира в стария град (предварително резервирана естествено), която се намира на ул. Климентски Университет 27. Оказа се, че е точно да главната търговска улица или т.нар. „Чаршията“. Въпреки тъмнината още в самото начало добих изключително позитивно впечатление. Стаята беше с изключително красив изглед към пристанището.

Четете по–нататък>>>

7 коментара

февр. 03 2010

От Лимерик до Барън (Ирландия)

Днес ще се разходим една симпатична страна — Ирландия, известна националния отбор на Ейре;-) Не, няма да става дума за фуtбол, а по-скоро за философия. Димка ще ни разкаже за посещението си в страната по повод един конгрес. За самия конгрес ще стане дума в края на пътеписа, а преди това ще обиколим с нея Лимерик, Шанън и Барън в Ейре. Приятно четене:

От Лимерик до Барън (Ирландия)

Преди да отида в Ейре, или в Република Ирландия през август 2003 г. винаги свързвах нейното име с името на Джон Скот Еригена. Когато чуят за Ейре, или Ирландия, сигурно мнозина се сещат за някой от нейните прочути писатели, поети или драматурзи. Но какво да се прави, професионална деформация. За мен тази страна, поне до лятото на 2003 г. беше преди всичко страната на един симпатичен средновековен философ и блестящ преводач от гръцки на латински — Иън Скот Ейрегена

От София до Лимерик

И така, на 23 август 2003 г. се отправих към страната на Иън Скот Ейрегена. Щях да участвам в юбилейния 25 конгрес на Европейската асоциация за институционално изследване, което всъщност е по-новото име на старото Европейско общество за висше образование. Това беше и едно от последните ми пътувания, свързани с големия международен проект за ролята на университетите за трансформирането на обществата, осъществяван от Институт Отворено общество в ЦЕУ — Будапеща, по който работех през 2002 и 2003 г.

Следобед взех самолета до Лондон и след три часа безметежен полет кацнахме там. Единственото нещо, което ме тревожеше, бе това, че както винаги, когато отивах в чужбина, макар и за броени дни, едното от децата ми се разболя с температура. Този път това беше Теди. И все пак, надявах се, че е само някаква настинка и заминах, макар и притеснена.

На Хийтроу първо се обадих на нашите, защото децата бяха останали при тях. Внезапно вдигнатата температура на Теди вече беше спаднала. Поуспокоих се и се пошлях малко. Това е любимото ми летище. Има много хубави магазини и огромни книжарници във всеки от четирите му дяла, така че човек може да прекара неусетно там няколко часа между отделните си полети. Този път там ме изненада новооткритият сувенирен магазин на British Museum. Почти всички най-интересни и най-прочути експонати на Британския музей вече са сложени на плакати, картички, календарчета, вратовръзки, моливи, писалки, подложки за «мишки», метални кутии за желирани бонбони, опаковки на шоколадови иделия и т. н.

След това се преместих в онази част на Хийтроу, от която излитат самолетите за Ейре и Северна Ирландия. След като минах през паспортната проверка, първото нещо, което направих, беше да си купя една голяма бира. Моята любима: «Гинес»! Дойде ми таман добре, защото Хийтроу, наред с всички удобства и развлечения, които предлага, е херметически опаковано така, че не може никъде да се види отворено прозорче. Може би заради климатичните инсталации, или заради това потенциални нелегални емигранти да не се промушват през тях? Знам ли. Във всеки случай този ден беше горещ, а климатиците работеха слабо, та с бирата се освежих. Докато зяпах огромните заглавия на всички британски вестници през този ден и още по-огромните им карикатури, разбрах, че в Лондон, макар и извън Хийтроу, има един човек, на когото със сигурност му е още по-горещо през тези дни. Разбира се, става дума за Тони Блеър, на когото му предстоеше през следващите няколко дни да се яви на изслушване при лорд Хътън във връзка с разследването на убийството на д-р Дейвид Кели.

Най-после стана време и за втория полет — от Лондон до Лимерик, и по-точно казано до летището Шанън. Този полет беше още по-кратък, продължи по-малко от час, но мисля, че това беше най-красивият полет, за който си спомням. Беше на залез. От дневната светлина, към онова, на което хората от британските острови казват twilight. Отначало полетът беше сравнително на ниско и от прозорчето ми видях прекрасно очертания югоизточен и югозападен бряг на Ирландия. После в един момент самолетът се изкачи по-нависоко и на залез слънце пътувахме сред едни чудни облаци, като сред декорите на филм-приказка. Обикновено полетите минават на височина, която оставя облаците далеч отдолу като пенлива равнина. Този път, този полет минаваше през самите облаци, които с причудливите си форми и с цветовете, които имаха на залез слънце, ме накараха да си помисля: «Сигурно това е любимото място за игра на Господ».

Четете по–нататък>>>

2 коментара

Older Entries »