Archive for the tag 'Колумбия'

ян. 12 2010

Из Перу, Еквадор и Колумбия (2)

Продължаваме с пътуването на Хасп из Южна Америка. Видяхме как стига от Атланта до Лима, Гуаякил и Кито и току-що влязохме в Колумбия и сега продължаваме към Богота. Както знаете авторът вече веднъж си изгуби фотоапарата още в първата част, затова снимките в разказа са от Википедия и са с нейния ГНУ лиценз, въпреки, че във втора част прави още един опит да се снабди с фотоапарат.

Приятно четене:

Из Перу, Еквадор и Колумбия

част втора

Колумбия

Вече е Четвъртък, аз съм в Колумбия, мръсен, раницата пълна с дрехи за пране и аз реших да отседна в най-близкото място с хотел и да остана един ден. Мястото се оказа с име

Ипиалес,

на десет минути от границата, с няколко хотела почти един до друг край автогарата. Отседнах в един от тях. Хотелът малък, сигурно двайсетина стаи, зад тезгяха рецепциониста Йон с вид на немец и с идиотското предубеждение, че ако ми повтори някоя исанска дума няколко пъти ясно и отчетливо аз ще го разбера. Усетих го как почна да има подозрения да не би да съм нещо ретардед та да не разбирам толкова основни и смислени испански думи, дет’ и дете на две години знае. Запомних му името, защото по късно се оказа, че ще пием почти цяла нощ аз, той и един друг в лобито на същия този хотел и той също така ще играе барман. Зад него имаще рафтове с богато разнообразие на алкохол.


Насочи ме човекът към обществена пералня, то се оказа хомическо чистене, намери и ми даде адреса от телефонен указател.


Градът се намира основно на един продълговат баир с плоско било и не много високи но стръмни склонове. Изкатерих се с пуфтене, стигнах центъра, после наляво два три километра и стигнах пералнята. Разбрахме се че ми трябват дрехите наобратно бързо, казаха ми че ще са готови след около час, в 11 часа.


Реших да се погрижа за започващата да изглежда зложещо рана от изгореното. Намерих фармация с налични мехлем и грамадни лепенки. Пак като на еквадорската граница, аптекарката реши да ми превърже раната, нещо като я видя се разтревожи. Не се съгласих, взех си мазилото и лепенките и се върнах за дрехите. Не бяха готови та се отбих до съседното кафене и като си поисках захар, ми се каза че вече е сложено. Това ми се случи още много пъти, сигурно за колумбийците кафе без захар е немислимо.


На връщане към хотела видях фото, влязох и видях камера с сменяващи се ролки, много евтина, с включени ролка 24 кадъра и «400» написано на нея и една ААА батерия. Реших да си я взема и да внимавам да не щракам безразборно, все пак това не е дигитална джаджа с бая ти мемори кард вътре.


Върнах се в хотела, изкъпах се, полях си раната обилно със спирт, намазах я и турих грамадната лепенка. Излязох да поснимам, снимах три добре изглеждащи църкви с се площада отпреде им и няколко улици. По едно време ми се скъса джапанката, но бързо намерих магазин за обувки с джапанки вътре та не беше кой знае какво.


Прибрах се отново, проснах се със се дрехите, пуснах си телевизора, да е било към един-два следобед и като съм заспал, та чак до малко след полунощ.

Четете по–нататък>>>

One response so far

ян. 05 2010

Из Перу, Еквадор и Колумбия (1)

Нещо ме тегли в последните дни към южните морета (Suedsee е немски идиом, който означава „далечни страни“ 🙂 ). Та така и днес ще прочетем първата част на един пътепис из Южна Америка. Авторът почти по принуда излиза в отпуска и, за да не си губи времето, си организира едно импровизирано пътуване из Перу, Еквадор и Колумбия. Малко по-късно ще разберете защо разказът няма собствени снимки, затова взех снимки от Википедията и снимките в разказа са с нейния ГНУ лиценз. А сега: затегнете коланите! Излитаме:

Из Перу, Еквадор и Колумбия

част първа

През Атланта към Лима, Гуаякил и Кито

Края на Февруари, решиха да пуснат тези на почасово лей офф, а на много от тези на заплата ни предложиха да си вземем отпуска, така или иначе заводът за една седмица няма да работи.
Събота, последния ден на Февруари се събудих един киселяк, тъпо ми е, убито ми е нещо, и както си пиех кафето изведнъж се разтърсих за евтин двупосочен билет от неделя до другата неделя.

Богота

Може и да изкача някой вулкан или да взема вътрешен полет до Летисия да видя Амазонка и екваториалната гора. В два и половина на другия ден вече карах към Су Фолс, оттам Минеаполис, Атланта и към десет вечерта трябва да съм в Богота.
След като минах чек-ин към четири и нещо сабахлем, ми бибипна селфона, запис от Делта че били сори за ънкънвиниънса за кенсълирания флайт. Дееба и фаготите. Ама на мониторите нищо, тази на чек ин-а казва че полет има.
В Минеаполис се разбра, че става дума за този до Атланта, ама можело да ме сложат в този след час. Рай за дивите животни, там има помещения за пушене на всеки терминал и няма нужда за една цигара да излизам и да минавам пак през секюритито.

Атланта

Както е казал хан Омуртаг, човек и добре да живее, рано или късно прехвърля самолети в Атланта.
Пристигнах около десет, навън вали мокър сняг, почти всички полети кенсълирани, моя не го знам че е към пет и половина следобед а на мониторите са дадени само първите няколко стотин до два и половина часа.
Мотам се, пушим, пак се мотам, пушим, по едно време се сетих, че нямам пътеводител и се разтърсих. На „Е“ терминал (международния) нямаха, казаха ми, че най-голямата книжарница била на „В“, ама и там нямаше (самолета ми излиташе от „Т“, добре се повозих на влакчето), то аз знаех че Колумбия на Лонели Планет е под всякаква критика, ама нямаше нищо, трябваше ми нещо общо за Латинска Америка — я Руф Гаидс, Лонели Планетс, нещо си на Летс Го, Фодорс, Фромерс, Муун Хендбукс, абе каквото и да е.
Е, нямах късмет. Поне знаех, че жената не се притеснява. Като ровех за билети, търсех нещо евтино откъм билети и ограничено откъм Макдоналдс и тя се притесняваше да не потроша много пари, ама като разбра за Колумбия ѝ се оправи настроението, стана една весела и в много добро настроение. Не мога да ги разбера жените и това си е.
След няколко часа се разбра, че полетът ми е кенсълван и че следващият е в други ден (вторник).
Втриса ме. Другата неделя е този на обратно. За какво да бием път за няколко дена? И какво да правим в Атланта? Преди около три години до и от Панама имах на това летище престой от осем часа и на отиване и на връщане. Хич и не отскочих до града. Някой да знае нещо за Атланта, заслужаващо интерес за туриста? Някой да знае за някой отишъл до Атланта да да го разгледа? Благодарско, ама мерси! Едва ли има място дето да предизвиква по-малък интерес. Може би Линкълн, Небраска ама се съмнявам…
Изведнъж късмет! Как пък се сетих! Всичкия ми багаж е с мене, една раница дето няма и петнайсе паунда, питам няма ли нещо дето да лети по-скоро някъде наблизо до Богота?
Четете по-нататък>>>

5 коментара

Дек. 19 2008

Пустинята Ла Гуахира (La Guajira) – Колумбия

Днес ще отскочим отново до Колумбия. Петко ще ни разведе из пустинята Ла Гуахира. Приятно четене, и помислете какво се чува в песента веднага след думата Гуантамера:

Пустинята Ла Гуахира (La Guajira) — Колумбия

Колумбия притежава изключително разнообразна природа. Като се започне от тропическите брегове и снежните върхове на Кордилерите и се стигне до пустинната равнина на границата с Венецуела. В района се намират няколко туристически забележителности, една от които е най-голямата открита мина за въглища в Южна Америка — Серехон, с изградена стокиметрова железопътна линия до пристанище на Карибско море и собствен университет за минни инженери.

Тук се намират и солните мини на Колумбия, снабдяващи целия регион.

Всъщност рано сутрин солните ниви са странно място, но тъй като бях още сънен, не успях да ги възприема напълно. Поради някакви химични или биологични процеси, обяснени ми на испански, при една от фазите на изсушаване и извличане на солта, водата придобива розов цвят.
Бях изненадан, че в тази обстановка живеят розовите фламинга. В една плитка, но огромна лагуна, плавахме с една малка лодка, управлявана от местен „индианец“. Всъщност местните не се броят като част от мнозинството, населяващо Колумбия, а като наследници на жителите, заварени от испанските колонизатори.
Лодката се клатушкаше заплашително през цялото едночасово пътуване, като успокоението беше, че всъщност водата макар и мътна, както в повечето лагуни, е изключително плитка.

No responses yet

Ное. 27 2008

Между Колумбия и Панама

„На топло, на топло, на топло…“ – постоянната мисъл на всеки замръзнал софиянец (за тези, дето ни четат от другаде, да ви кажа: оня ден сутринта беше минус единайсет градуса в София). Та какво по-добро от това да се разходим да Колумбия и Панама? Приятно четене:

Между Колумбия и Панама

Капургана и Сапзуро в Колумбия

По план, на 8 часа път с автобус от Меделин до Турбо и на още 2 с моторна лодка от Турбо се намира едно от райските крайбрежни места на Атлантическия океан – плажовете около близките едно до друго селца Капургана (Capurganá) и Сапзуро (Sapzurro). За съжаление в Колумбия е почти невъзможно транспортът да не закъснее поради планинските пътища – докато пътувахме, заваля проливен дъжд и по едно време се оказахме в една колона от коли и автобуси, спрели пред свлачище. За да ни е още по гадно трябваше да чакаме булдозер 10 часа, за да разчисти калта и да продължим . Съответно и изпуснахме последната лодка, пътуваща този ден през залива до Сапзуро.
View Larger Map
И трябваше да спим в

Турбо

На пръв поглед обикновен крайбрежен град, като се изключи това, че гетото е разположено около пристанището, водата там е черна (не искам да знам какви са и съставките и какво е довело до този цвят) и вони ужасно.
Потеглихме рано сутринта и след стандартните неразбории и разправии, се качихме на моторница. След два часа подскачайки по океанските вълни не се чувстваш комфортно, но алтернативата – чартърен полет от Меделин до Капургана струва скъпо.
Капургана се намира на гранична зона, заградена от джунгла, в която все още се намират бунтовници от ФАРК. За това и всеки влязъл турист се записва в списък, да не би да изчезне без никой да разбере.

2 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version