Archive for the tag 'Колизеум'

ян. 12 2016

Рим – всички гледни точки (1): Археологически Рим

Започваме едно пътуване из Рим. Елена ще бъде наш водач. Приятно четене: Рим всички гледни точки (едно пътуване до Рим през август 2014) Увод Почти два месеца подготвях нашето пътуване до Рим. Изучавах забележителностите, смъквах си карти, разхождах се с Гугъл по улиците. Въобще преди да тръгна, вече имах чувството, че вече съм била там. […]

5 коментара

Дек. 19 2011

Пътуване из Рим: от Kолизеума до базиликата „Свети Климент”

Продължаваме с разходката на Янита из Рим. Досега с нея се рахзодихме край Площада на Републиката, Олимпийския стадион и площад Венеция, а днес ще разгледаме Колизеума и едно от важните за нас – българите  – места в Рим: базиликата Свети Климент (Сан Клементе), където е погребан Свети Кирил – Философ. 

Приятно четене:

 

Пътуване из Рим: от Kолизеума до базиликата „Свети Климент”

От площад „Венеция” в центъра на Рим по Via dei Fori Imperiali (Улицата на императорите), за около 10 минути пеша се стига до Колизеума. Внушителната каменна руина на античния амфитеатър се забелязва отдалече, но изобщо не е архитектура привлекателна или предизвикваща чак пък такъв безмълвен възторг от близостта до нея. Мнозина смятат, че за оцелялата през хилядолетията постройка (или каквото там е оцеляло от нея) се използват твърде преувеличени дефиниции, а други- че Колизеума наистина е невъобразимо огромен. Е, руината няма изобщо нищо общо на вид с моделът й от филма на Ридли Скот „Гладиатор“, но пак си е възголяма, дори като съвременна постройка. Една пълна обиколка пеш около каменният амфитеатър за всеки ще значи повече от думите ми тук.

Рим, Колизеум

Рим, Колизеум

Истина е, че

Амфитеатърът на Флавиите или на Цезарите, или просто – Колизеума в Рим

както е известен на повече хора, е една от най- грозните и най- страховитите сгради издигана в историята на човечеството; известна с вида и големината си каменна грамада, прочута с предназначението си, с погубените човешки животи на арената й с историята, която е оставила за функционирането си – споменът за една велика империя със скъпа слабост към жестоки забавления и разточителство.

Рим, Колизеум

Рим, Колизеум

Това е римският амфитеатър, подаръкът за обществото на Рим, от арената на който гладиаторите са поздравявали императора с: „Ave, Caesar! Morituri te salutant”(Здравей, Цезаре, отиващите на смърт те приветстват). Около половин милион души (гладиатори, роби, воини, бойци, затворници) са загиналите в гладиаторските битки тук на тази арена. Избитите животни със сигурност са много повече.

Арената (панорама – клик!)

Колизеумът се е използвал около четири и половина века и не е бил единственият амфитеатър в Рим, но затова пък е бил най- предпочитаният за забавления, побирал е до една четвърт от цялото население на града и винаги е бил препълнен с публика от страстни любители на хазарта и залозите за игри, импровизирани битки или екзекуции. (Ами като е нямало еврофутбол, олимпийски или спортни състезания, или конни надбягвания например). През всичките тези близо 450 години по конструкцията са се извършвали много архитектурни промени, допълнения и поправки, което обяснява защо от всички страни постройката изглежда различно. И така, докато символът на Рим се превърне в каменоломна и докато бъде забравена страховитата му слава.

Рим, Колизеум

Рим, Колизеум

Около сградата на Колизеума може да се направи пълна обиколка, за да бъде разгледана конструкцията на античния амфитеатър от всички страни. На Piazza del Colosseo, почти до Триумфалната Арка на Константин има градина, която може да се ползва за панорамни снимки на сградата или за отмора. Около Колизеума обикалят всякакви странници, най- голям интерес има към

центурионите

– хора, облечени в традиционни за римските воини униформи, помъкнали всякакви оръжия и задължителният атрибут- флагът, на който е изписано мотото на древен Рим- Senatus Populusque Romanus (Сенатът и римският народ). Любопитството и снимките за спомен с центурион обаче се заплащат.

Римски центурион

Центурион, много страшен :)

 

Триумфалната Арка на Константин

в Рим е до Колизеума, висока и сравнително добре запазена за възрастта си постройка. От долу до горе в арката са изобразени декоративни релефни елементи, скулптури и надписи, все сцени разказващи някаква историческа случка. (На Римския форум се намират още две запазени арки: на Тит и на Септимий Север, тази е на Септимий Север, която също е изпъстрена с релефи, декорации, скулптури, надписи и разкази).

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Районът около Колизеума и Арката на Константин е особено предпочитан не само от туристи, а и от местните жители. Тук се организират срещи, често могат да се видят и младоженци, които са дошли за сватбената си фотосесия, понякога се организират модни дефилета, концерти и т.н. Районът е особено привлекателен и нощем, защото е осветен по оня типичен за Италия начин с мека жълтеникава матова светлина. Ето как:

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Рим, Арка на Константин

Рим, Арка на Константин

По Улицата на императорите, по която се стига до Колизеума, се продължава към площада със същото име Piazza del Colosseo, а оттам маршрутът продължава по Via Labicana- оживена и натоварена с трафик улица, която е лесна за откриване.

Basilica di San Clemente, Via Labicana, 95, 00184 Rome, Italy

 

Подминават се руините на форума и след две пресечки в дясно се намира

базиликата „Сан Клементе”,

църквата в която е погребан Свети Константин- Кирил Философ. Разстоянието от Колизеума до този храм е също около 10-15 минути пеша.

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Дворът на църковната обител е малък, чист и добре поддържан.

Дворът на базиликата, панорама (клик!)

До входната врата към вътрешността на базиликата се намира ето тази мраморна кутия, изпъстрена с цитати от глаголическия текст на Асеманиевото евангелие- важна старобългарска книга, която се пази до днес във Ватиканската библиотека. И не само това. Върху тази мраморна кутия, изписана от всички страни, е отбелязан маршрутът на пътя, по който българският книжовник и просветител Кирил стига до Рим.

Глаголица

 

Това е

голямата зала на базиликата „Свети Климент”,

в която се озовава всеки веднага след влизането в храма. Залата е богато изрисувана и декорирана, тук се извършват всички църковни обреди.

 

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Възможност за панорамно разглеждане за залата ето тук:

Базилика „Свети Климент”, Рим, интериор (клик!)

Един поглед из нишите, които се намират в ляво и в дясно от основната зала, ще ви представи обичайни за християнските храмове стенописи и скулптури.

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

По- интересно и по- екстремно обаче е спускането в

подземието на базиликата,

достъпът до което се заплаща с входна такса. Със съжаление ще отбележа, че различност ще има в качеството на снимките, поради няколко прости причини: снимането в криптата (както и на някои места от горния етаж) на базиликата е абсолютно забранено; светлината в подземието е оскъдна и освен това бързината, с която трябва да се снима тайно, разваля кадъра, още преди да се е родил от идеята в реализацията му. (Надявам се на разбирането ви). Снимането е забранено (една камара охранителни камери следят за спазване на забраната), но не и невъзможно, ако умеете да снимате без светкавица, ако разполагате с професионален апарат и разбира се със статив. Ако не умеете, по- добре си купете картички с изгледи от подземието, от мястото на което сте платили входната такса, защото санкциите са сериозни. Тези стъпала отвеждат надолу към влажното подземие.

Подземието на Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

Със сумракът в подземието се свиква сравнително бързо, но не и с миризмата на мухъл. Във влажният, тъмен и пуст лабиринт от коридори се изгубва всякаква ориентация, затова ако целта ви за спускане в подземието е да видите мястото, където някога са били положени тленните останки на Св. Константин- Кирил Философ, след стъпалата продължете по коридора направо до края му, а след това- в дясно.

Подземието на Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

 

Гробът на Св. Константин-Кирил Философ

се намира в дъното на подземието. На няколко метра встрани има дупка в пода, наподобяваща дълбоко пресъхнало кладенче, пълно с монети, за което специално и предвидливо си бях приготвила български. В самата погребална зала цветна мозайка изобразява светите братя Кирил и Методий, на стената има поставена голяма паметна плоча от името на България. На отсрещната стена има също поставени множество по- малки многоезични паметни плочи с благодарствени надписи и от други народи и една голяма каменна „маса”.

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Под тази погребална зала има още два етажа, които често са били наводнявани от природните бедствия. На стената забелязах последното отбелязано с черта и дата ниво на водата, заляла църквата през 1912 година. Под тази погребална зала са били разположени някогашните монашески килии. А днес мястото е само полусрутено влажно подземие, в което глухо отеква шумът на водата от канализацията на Рим.

Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

В центъра на подземието се намират един до друг два гроба на раннохристиянски светци. Разпознаваеми са по плочите, върху които не бива да се стъпва. Из лабиринтите на подземията има интересни, но твърде избелели и олющени от времето стенописи.

Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

 

Една сантиментална привързаност ме завръща в т.нар. Храм на Словото (Базиликата „Свети Климент”) всеки път, когато съм в Рим. Ще съм щастлива и ако разказът ми за това уникално място ви харесва. Завършвам този пътепис със снимка на друг един фотограф- Ралица Бялкова; кадър, който е от параклиса, построен в чест на светите братя Кирил и Методий в Рим, където всъщност

днес се пазят мощите на Свети Константин- Кирил Философ- ето, това е мястото.

Аз не направих такава снимка, но посвещението на Рали към мен с тази ми е повече от приятно и достатъчно. С благодарност към Ралица и към още един приятел, който беше с мен в екстремното изживяване.

Край мощите на Свети Кирил Филисос, Рим

Параклисът, автор на снимката: Ралица Бялкова

 

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът § Ралица Бялкова

Други разкази свързани с Рима – на картата:

7 коментара

авг. 21 2011

Из Рим – накратко

Искрено се надявам, че днешният пътепис ще има продължение. Бобчето ще ни води до Рим и ще ни даде много добри идеи как да се справим там, ако не познаваме града.

Приятно четене:

 

Из Рим

 

Ден 1

Сега ще ви разкажа как протече моята дълго жадувана екскурзия в Италия.
На 17 Юли аз, родителите ми, сестра ми и нейното гадже се качихме на самолет от Wizzair, който ни отведе направо в Рим ( всичко на всичко цената за 5 човека излезе 300 лв.)

Когато пристигнахме на Fiumicino и си прибрахме багажа ( за щастие не го бяха изгубили) дойде времето да си пробием път към гара Termini, която си е бая далеч 🙂 .

Termini, 00185 Рим, Италия

Преди това решихме да посетим

първите италиански тоалетни на летището

и малко се поуплашихме. В женската тоалетна всичко преливаше от хартии. Беше невероятна мърсотия, която дори в Българияне можеш да видиш, но за щастие това беше единичен случай.

После макар и малко потиснати се отправихме към спирката на автобусите. Трябваше да подпитаме тук-там, но все пак успяхме да излезем от летището и то кажи-речи точно пред спирката на ShuttleBus.

 

Преди това бях разучила, че

има два влака от летището: Leonardo Express и линията FR1.

Но и двата бяха скъпички FR1 беше 8 евро на човек, а Leonardo Express – 15 евро, затова бяхме решили да се придвижим с автобус. Та застанахме на спирката на автобусите и загледахме като ударени с мокър парцал :D. За наш късмет едно момиче в униформа се приближи и започна да ни разпитва на английски къде искаме да отидем. Като разбра, че сме за Termini ни каза, че имаме два варианта: да чакаме 45 мин. за Shuttle, който ще ни закара направо на Termini или след 10 мин. тръгвал Shuttle за гара Piramide.

 

Ние бяхме много изморени затова предпочетохме втория вариант ( изобщо не ни се чакаше) така че платихме на един чернокож по 6 евро на човек и удобно се настанихме в рейса ( много удобно возило, успяхме да се поизпънем, че след самолета малко се бяхме свили :P). За има-няма 20 мин. ShuttleBus №2 (поне такъв мисля, че беше номерът) ни остави пред гара Piramide.

 

Отново извадихме късмет, защото в автобуса се запознахме с българка с две дечица, която говореше италиански много добре, та с нейна помощ успяхме да открием входа към метро станцията. Тогава пак се изплашихме, защото цялата метро станция миришеше на урина и беше в окаяно положение ( по-късно разбрахме, че ще ремонтират метро станциите и че ще пуснат нова линия метро, май Line C). Купихме се билети по 1 евро, с които минахме през пропускателните машинарии и тръгнахме към спирката на метрото, като за малко щяхме да объркаме посоката, но все пак успяхме и благополучно се качихме на метрото за 3 спирки до Termini. Тук ще спомена, че метрото, което се движи по линия А е значително по-хубаво от метрото по линия В.

 

Като стигнахме на Termini се отправихме към първата вестникарска будка и се оръсихме с 100 евро за RomaPass (за 4 човека). На същото място попитахме за вода, човекът ни казва “Free“, ама ние бяхме толкова заспали, че не си взехме, а оставихме за по- късно. Излязохме на

 

Piazza dei Cinquecento

 

и оттам къде с карта, къде с упътвания, които бях свалила от Google Maps успяхме да стигнем до хотела. По пътя две неща ни направиха впечатление. Първото беше, че с нас се движеше автобус №310, с който по-късно се предвижвахме до Termini за 5 мин. Другото беше, че имаше бая боклуци по пътя (спокойно, когато тръгнете да разглеждате забележителности те няма да ви правят впечатление).

 

Когато стигнахме до хотела бяхме приятно изненадани. Тройната стая беше много уютна и просторна, креватите бяха широки и удобни, имахме една многооо малка терасичка, от която шпионирахме съседите :D. Също така беше и много чисто. Двойната стая не беше толкова хубава, но пак ставаше. Интересното беше, че прочетохме, че за климатика се плаща по 10 евро, но като попитахме на рецепцията казаха, че е безплатен, та се разхлаждахме и с климатиче :D. Настанихме се , поспахме, хапнахме и към 2 часа тръгнахме да обикаляме.

Хванахме автобуса за 2-3 спирки, озовахме се пред Termini и оттам бодри тръгнахме по

 

via Cavour.

 

Видяхме старинни сгради, цветя, скъпи магазини, както и скитници и отново боклуци, но това е един от чаровете на Рим, неговото разнообразие. Можеш да видиш лукс и богатство както и неподправена бедност. Можеш да видиш места, които пазят спомени от Античността, но и места, където се потапяш в Средновековието, а също и в Ренесанса. Вървяхме и се оглеждахме като патета, когато улицата започна да се разширява и изведнъж ние се оказахме на Piazza dei Esquilino, гледайки задната страна на

 

една от най-известните църкви в Рим – Santa Maria Maggiore.

С нея е свързана интересна история, а именно че през 352 г. , богат търговец сънувал Дева Мария, която му заръчала да построи храм на мястото, където на следващия ден има паднал сняг. На следващия ден – 5 Август наистина имало сняг, там където сега е църквата и затова богатия търговец посветил храма на Света Богородица. Ние обиколихме църквата от лявата й страна и постепенно ни се разкри цялата фасада на църквата. Мащабите на храма нито мога да пресъздам с думи, нито ще и опитам единствено ще кажа, че всичко беше ВЕЛИЧЕСТВЕНО.

 

След като влезнахме, седнахме на пейките, починахме си, помолихме се, снимахме отвътре и отвън, продължихме към следващата голяма църква, а именно

 

San Giovanni in Laterano.

 

По пътя с удоволствие установихме факта, че в Рим има много хубав вятър (поне в сезона, в който бяхме ние), който те разхлажда и не ти позволява да усетиш каквато и да било жега. Гледайки картата ни се ориентирахме без да се загубим и скоро минахме през Piazza Vittorio Emanuele, но без да се спираме.

Накрая стигнахме до желаната цел и огромна църква пак изникна пред погледите ни. Пак великолепна и масивна, този път фасадата на сградата беше украсена със статуи на Христос и 12-те апостола.

 

Бързо се отправихме към входа, като по пътя се загърнахме с ризки, които си носехме ( по принцип в църквите не е разрешено да се влиза с голи рамена и колена, затова е препоръчително да си носите ризки или шалчета, с които да се загръщате). Великолепието, което цареше в тази църква отново е трудно да се опише. Най- голямо впечатление правеха огромните статуи, които просто бяха съвършено изработени, но естествено нито картините, нито таваните остават на по заден план.

След като привършихме със снимането и разглеждането, тихичко излязохме и се отправихме към сградата на отсрещната страна на улицата. В нея се намират стълби, които се смята, че са се намирали в двореца на Пилат Понтийски и по които се смята, че се е качвал Христос. когато влезнахме пред нас се откри шокираща гледка, просто не можеше да видиш самите стълби от хората, които коленичейки се качваха по тях. Вярва се, че който ги изкачи на колене за всяко стъпало ще му бъдат опростени по 9 години в чистилището.

 

Първоначално имахме желание да ги изкачим, но опашката вървеше много бавно, ние вече бяхме малко изморени, а имахме и други планове за деня, така че се отказахме и си тръгнахме. Продължихме по via di San Giovanni in Laterano, спряхме и си напазарувахме в едно малко магазинче, а после се отправихме към парк Oppio. Там седнахме хапнахме, пийнахме с една дума си починахме и продължихме към

 

една от най- известните атракции в Рим – Колизеумът.

 

Като приближихме забелязахме, че има две пътеки. По едната се виеше опашка, която обикаляше целия Колизеум, а другата беше празна. Като по- хитри, ние тръгнахме по втората пътека. Табелки закачени над пътеката показваха, че по тази пътека могат да преминат само горди притежатели на RomaPass :D. И така ние се озовахме в Колизеумът за има-няма 5 мин. и то безплатно 😉 . Разгледахме Colosseo от край до край и дори си взехме едно малко камъче, но след това се замислихме, че на онази арена са умрели около 500 000 човека и може би не е добра идея да си взимаме късче от место, което е “напоено“ с толкова много мъки и страдания. Вече бяхме капнали от умора и не успяхме да се възползваме от възможността да посетим Palatino и Foro Romano със същия билет, но все пак да си оставим нещо и за следващите ни посещения в Рим :). От метрото пред Колизеумът слязохме на Termini, където за щастие успяхме да открием най- накрая един голям супермаркет, откъдето здравата се заредихме. Когато си легнах имах чувството, че някой и с чук по главата да ме удря, аз няма да мога да стана. 😀

 

 

Сега да ви дам някои съвети

Първо за RomaPass – струва 25 евро, но ви дава неограничен достъп до градски транспорт (автобуси, трамваи, метро) точно за три дена, както и безплатен вход за първите два туристически обекта и намаления за следващите. От вас се изисква да напишете името и фамилията си на самата карта. В автобусите и трамваите има апарати, на които трябва да маркирате картата, а в метрото я използвате, за да отворите пропускателните машини. Важно е да запомните, че можете да активирате RomaPass за транспорта в един ден, например на 10 и да я ползвате до 12 включително. Но ако посетите първия си обект на 11, то може да използвате намаления за музеите за 13 включително. Надявам се, че ме разбрахте :). Запомнете, че във Ватиканските музеи не важи RomaPass.

 

Хубаво е да знаете, че ако си купите билетче в метрото за 1 евро в рамките на 75 мин. може да го използвате и в автобусите и трамваите, както и обратното, ако го закупите в автобус, билетчето важи и за метрото и за трамваите.

 

Последно ще ви кажа, че ако нямате намерение да използвате услугите на екскурзовод е хубаво да свалите информация от интернет за местата, които ще посетите и нещата, които ще видите, защото наистина има много малко надписи на английски език и може да не разберете какво точно виждате 😀

Автор: Бобчето

Много ще се радваме, ако има продължение ! – бел.Ст.

 

Други разкази свързани с Рим – на картата:

6 коментара

Дек. 23 2010

За Рим или как си прекарахме при Rome-итe

С днешния пътепис ще посрещнем Бъдни вечер и Коледа. Така се случи, че Валя беше готова с оформянето на разказа си (специална похвала за куража и търпението, които прояви!) точно в навечерието на Рождество Христово и вече съвсем не беше нарочно, че разказът е от Рим 🙂 По Коледа стават чудеса!

Пожелаваме ви щастливо Рождество и … приятно четене:

За Рим или как си прекарахме при Rome-итe

За Рим прочетох десетки пътеписи и изслушах още толкова разкази. Подозирам, че ВСИЧКИ вече са ходили там. Е, ако още не сте – билетите от Wizz може да си намерите и за 80лв. двупосочен. В началото на лятото и ние с приятеля ми решихме да се присъединим към групата на посетилите го.

Когато слязохме на летище Фиумичино имах чувството, че го знам този град наизуст. Чувството се изпари за минути. За щастие, разбира се 🙂

Макар да се бях наслушала как, аха, да стъпя извън терминала и са ме пренесли на ръце  едва ли не, в някое от многобройните бусчета, пътуващи към центъра, нищо такова не се случи. Никой не прояви интерес към нашите личности /дали изгледаме достатъчно платежоспособни…?/ Та, шатъл не се появи, затова се запътихме към гарата. Любезен служител ни чукна два билета за първа класа и ни каза да побързаме към влака. Мисля си – виж ти! вдигнали са цените, а знаех, че са по 11Е….. Докато разгледам подробно билета вече пристигахме на гара Термини. Поне да беше казал. Их, как мразя да ме цакат…

На гара Термини разгрърнахме картата и за нула време бяхме в хотелчето. Хотелче е силна дума. Бяхме си резервирали стая в B&B Питагора, 25Е на човек за нощувка. За да съм в полза на следващите – не ходете там. Собственикът е неучтив, намръщен „италианец” от арабски произход, който се стара през краткия ни престой да не се чувстваме удобно, въпреки вечно разтегнатата ми усмивка. На въпросите ми за Колизеума ми отговори като ми връчи карта и измърмори нещо на НЕиталиански. Като локация иначе е много добро място, на две минути от Термини, а от там има транспорт за навсякъде в Рим. Там се пресичат и двете линии на метрото. Интересно, че Линия А, която отива към Ватикана е чиста и в нея се пътува комфортно, за разлика от линия В. Тя е мръсна и в нея се носи познат аромат на автобус 79, например. Веднага вирваме нос – нашето метро е по-добро 🙂 . За градският транспорт си купихме Roma Pass,  карта за транспорт + отстъпки в туристическите обекти, като в два от тях входа е безплатен /Roma pass – 25E/. При наличие на Roma pass не се редиш на опашка на входа на обектите, само се чекираш и си вътре.

Едва метнали багажа, се засилихме към Колизеума.

Колизеума

Колизеума

   Лабиринтите под арената

Голям мерак имах да го видя. Наслушала се бях /особено от моята близка приятелка Мая/ колко огромен, внушителен и впечатляващ е той. И да  – внушителен е, впечатляващ е, голям е, ама чак огромен…

Моят приятел тихо изказа мнение, че явно ние жените имаме доста субективен поглед относно размерите на нещата и просто Майчето има по-малки изисквания, а аз, явно, доста големи очаквания… Нямам коментар.

Едва ли има някой, който да не знае какво представлява Кулизеумът. Но за мен лично най-интересен беше факта, че за да се построи тази мащабна и сложна за времето си конструкция, римляните са измислили бетона и тухлите. Честно да си призная, опитах да си го представя пълен със зрители, на арената гладиатори, животни и изобщо да се вкарам в някой популярен филм, но така и не успях. Където и да се завреш с надеждата да съзерцаваш арената необезпокоявано и да стимулираш фантазията, все се намира някоя буйна група туристи да те ощрака хубаво и да те изпостъпка.

А от Колизеума се открива прекрасна гледка към Арката на Константин.

20062010

Арката на Константин

Интересно място за сватбена фотосесия 🙂

Посещението на Колизеума изтощава и емоционално, и физически, време беше да се ориентираме към кулинарния туризъм и пропуснахме Форума за сметка на друга мес(т)на забележителност  – храната. Близо до Колизеума открихме приятна уличка със заведения, където ядох най-вкусната лазаня, докосвала небцето ми някога. Цените в заведенията на Рим са нещо много абстрактно. Ако си на централна улица, кафето е от 5Е нагоре /подозирам безкрайно нагоре/, а за манджите да не говорим… Но има едни уютни странични улички, в които да ти е кеф да се завъртиш, където току изскача някое мъничко ресторантче /клаустрофобично мъничко/, където похапваш вкусни неща на цени като у нас.

Via Antonio Gramsci, 53, 00197 Rome, Italy

Още нещо за любителите на италианската кухня. В магазините за хранителни стоки освен, че ще откриете различни видове сирена, прошуто, хлебчета и т.н. има и топли точки както у нас. Там на доста ниски цени може да си купите за хапване най-различни готови неща. Удивена бях, че единствената разлика с тези от ресторантите е цената – по вкус не отстъпват. Но мястото за похапване, което стана мой фаворит, е кварталът Траставере.

22062010_119

В Траставере

Това е мястото, където ще усетите атмосферата на града. Малки красиви улички, кокетни ресторантчета от типа „маса за двама”, вкусна италианска кухня и народни цени. Като казвам маса за двама, недейте се заблуждава, че ще си седите двамата отделно от другите посетители, масите са залепени една за друга и обикновено на сантиметър разстояние седи сътрапезник от друга двойка. Изобщо,  погледнати отдалече,  посетителите изглеждат сякаш са на дълги сватбени маси, дори у нас вече демоде. Но си заслужава. Ако последва и нощна разходка из туристическите обекти сте уцелили два заека: помощ на стомаха след подобаващата вечеря и приятното винце и незабравимото усещане на нощен Рим. А туристическите места в града са много добре осветени и са много приятни за посещение в късните часове. Не че ще избегнете тълпите и търговците, те са си там денонощно, но дори това има свой чар.

След това кулинарно отклонение, отново тръгнахме из туристическите обекти на Рим. Разходката ни продължи с посещение в Сан Клементе, където е погребан един от светите братя – Кирил. За съжаление не успяхме да я разгледаме подробно, тъй като имаше литургия, а на подобни мероприятия и двамата отказваме да присъстваме. Но по-впечатляваща за мен, дори от Колизеума, беше катедралата Сан Джовани ин Латерано.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Фасадата на катедралата Сан Джовани ин Латерано

Първоначалното усещане вътре си е направо стряскащо – просто се чувстваш нищожен. Огромните статуи на Апостолите, дело на Бернини, допринасят това усещане. Статуите, стенописите, органът и всичко в катедралата те кара просто да ахнеш.

Нямаше как да не изплува в съзнанието ми и сравнение с нашите църквички, които, макар по мое мнение да са доста по-уютни, просто бледнеят пред разкоша тук.  Като цяло връзката с божественото хич я няма, материализмът тук е в повече…но е много красиво.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA

За пореден път се уверих в способността на италианците да изкопчат от „бедния” турист всяко възможно евро. В катедралата табела – Музей. Под нея стара дребничка монахиня с билетчета и кутия за пари. Питам я какво представлява музея, тя разтяга мила усмивка и ми бърбори нещо за красивите градини на катедралата и уникални експонати. 4Е в кутията на монахинята и двуминутно съзерцание с отворени уста. „Музеят” представлява овална алея, отдясно на която са подредени няколко експоната, които за мен лично не представляваха интерес /но сигурно са уникални, едва ли един божи служител ще лъже :)/, а красивите градини са едно малко фонтанче и около него зеленина, в центъра на овалната алея, но ..достъп до него туристите нямат.  Там е и WC – то, та ако не успеят да те прикоткат с музея, пак ще дадеш 2Е, ако искаш да ползваш тоалетна. „Кой пусна търговците в храма..?”

Следваше Санта Мария Маджорe с нейните интересни мозайки и колоната пред нея.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Няма начин човек да пропусне Монументът на Викторио Емануеле ІІ .

valy_roma_img_7076

Монумента на Виторио Емануеле ІІ или "Тортата"

Според инфото, което имах, местните наричат монумента „Тортата” и „Пишещата машина” 🙂 Огромна мраморна конструкция, доста грандоманска за моя вкус, но това им е запазена марка тук, красиви статуи отгоре и множество туристи, насядали да почиват на стълбичките й. Следват Капитолийските музеи.

valy_roma_img_8258

Вълчицата

Вечерта завърши с вечеря в споменатия вече Траставере и после просто умряхме от умора в хотела.

Вторият ден оставихме за Ватикана.

Такава опашка нямаше и по време на купонната система у нас. Два часа и половина висяхме. Желаещи да ни вкарат вътре с група без да чакаме за по около  40-50Е имаше много, но им устояхме 🙂

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Част от опашката за влизане във Ватикана /около 1/2 от нея 🙂 да не ви сдухвам/

И пак ни изненадаха – за Ватикана Roma Pass не важи /не съм прочела достатъчно пътеписи/. Вход – 14Е. След безумното редене на опашки, за да влезеш, а после и за да минеш металдетекторите, бяхме вече в друга държава. И се започна едно обикаляне, едно бутане, една борба да щракнеш по нещо във всяка зала.

А между другото – всички статуи имат отпред лозово листо – добавени, разбира се по-късно, с „морална” цел. Веднага се сещам за педофилските скандали :).

Музеите на Ватикана ми взеха ума, а и здравето на опорно двигателната система. Но не можеш да спреш да поглъщаш с очи невероятните съкровища, събрани тук.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Бронзова статуя на Херкулес

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

21062010 OLYMPUS DIGITAL CAMERA

21062010_054

Още нещо пооткраднато, струва ми се :)

21062010_05221062010_053 21062010_047 21062010_043 21062010_012 21062010_050

.OLYMPUS DIGITAL CAMERA

21062010_035

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

21062010_051

В музея са направени маршрути и едни странни уредници вътре /които приличат повече на шпиони от секретна служба/ те насочват настойчиво по тях, къде за да не се загубиш, къде за да не се застояваш.  Докато стигнем Сикстинската капела очите ми се бяха препълнили с красота, а мозъкът ми вече отказваше да регистрира повече. Поне десет минути стоях в капелата без да мога да възприема нищичко. Просто си почивах. Емоционално бях изтощена. Тогава се сетих за разказа на Майчето как тук не позволявали да се снима. Е това ме поразбуди малко и доста снимки направих :). За съжаление не са добри, но… Сега доволна вече можех да се отдам на съзерцание.

21062010_083

Градините на Ватикана

21062010_072

Папска карета в Китайския павилион

21062010_077

и всеизвестният папамобил

21062010_149

Швейцарците

Уникалните униформи на Швейцарската гвардия са непроменени досега от създаването им през около 1500г., вероятно по модел на Микеланджело и вероятно плод на неговото чувство за хумор 🙂 .

За да докажем, че инквизицията съществува и днес, с подути и накуцващи крачета се запътихме към Св.Петър. Площадът пред базиликата е опасан от 284 колони, върху които са 140 – те статуи на светци, направени от Бернини и учениците му. А в центъра на площада има египетски обелиск, краден естествено 🙂  Зашеметително е.

Каквото и да напиша за базиликата, винаги ще е бледо, постно и недостатъчно.  Просто трябва да се види. Тя вече е наистина Огромна /побира около 60000 богомолци, богата, пищна. Всичко в нея крещи: Виж колко е могъщ католицизма! …Но на кой му пука..Грандоманията ни най-малко не омаловажава красотата, събрана тук от ръцете на най-великите майстори, живяли някога. Пред Пиетата беше невероятно  стълпотворение и битка за пространство. И не случайно, статуята те оставя без дъх.  Пипнахме за късмет и пръстчето на крака на бронзовата статуя на Свети Петър.

21062010_119

Свети Петър

21062010_092

Колоните и статуите около площада

21062010_133

Пиета-единствената подписана творба на Микеланджело

Фасадата на Св.Петър

Голямо приключение за мен беше и катеренето до купола на Базиликата. Намира се на 136м височина. Съвет от мен – не чакайте асансьора, чакането е часове при наличието на много хора /а не вярвам там някога да няма хора/, със сигурност е по-уморително от катеренето пеша. А и не плащаш за асансьор../7Е с асансьор, 5Е пеша – абе измислили са начин и в храмовете да събират пари/. Лошото за мен дойде, когато стълбичките отесняха, пред мен пуфтяха едни възпълни германки, започна се катерене под наклон…а аз страдам от леееека форма на клаустрофобия..Голям зор беше. Но гледката отгоре е страхотна! Странно, но гледах отгоре с едно особено чувство за щастие. Може би бях щастлива, защото се измъкнах от тясното пространство, в което едва дишах. Но мисля, че имаше и още нещо – чувството да си над всичко.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Поглед от купола на Св.Петър

Вечерните ни разходки бяха посветени на фонтаните. Не се пропуска моментът с хвърлянето на монета в Ди Треви, как иначе ще дойдем пак в Рим!  Фонтанът е направен от Николо Салви по скици на Бернини и е по-скоро изкуствен водопад, отколкото фонтан. Площадчето пред него е доста тясно за огромната тълпа туристи и дори в късните часове тук е пренаселено и трудно оставаш сам за снимка. Окупиран е от влюбени двойки и двойно на тях търговци /явно емигранти/, които освен дежурните чадърчета, цветя и стативи за фотоапарати, предлагат и да те щракнат срещу скромната сума от 5Е. Но обикновено сделките с мен приключваха на цена около 2Е. Един от мургавите търговци дори ме попита да не съм гъркиня, защо ли? 🙂  Търговците са една мафия заедно с просяците. От едната страна на улицата съпругът продава ветрила или чадъри /в зависимост от времето/, а от другата съпругата му /може и сестра му, да не издребняваме / проси и от време на време си лафят. Семейна идилия. Макар и пълно с туристи, пред фонтана нощем работеше едно единствено заведение, което окончателно затвърди мнението ми за римляните, че са страшни мързели.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Фонтан Ди Треви

А да ви разкажа и как безуспешно търсих за сина си фланелка на футболен клуб Лацио. Исках да му купя непременно синя /фен е на Левски, а е малък и цвета му прави впечатление/, затова реших да му купя като сувенир нещо на „сините” от Лацио. Никъде не видях рекламни сувенири на този отбор. Колкото пъти да питах мургавите продавачи, а те и в очите само да съзрат интерес и вече започват пазарлъка, всеки път ми обръщаха гръб и измърморваха нещо по мой адрес. Най-накрая приятелят ми разясни, че феновете на Лацио се славят с фашистските си прояви. Явно гилдията на уличните търговци е леко обидена на този футболен клуб и не продава техни сувенири. Значи не всичко е пари в този град..да не повярваш…

Интересно, но просяците в Рим са не само представители на емиграцията. Местното население също има странния навик да проси, но цигари. Представете си картинка: седим в кафене на улицата и минава добре облечена около 40-годишна жена, която се спира и ми иска цигара. Естествено й дадох – пуши й се на жената, пък може в околните магазини да няма цигари. Но тя просто продължи да иска по една цигара от всяка маса в кафенето, а после спокойно си продължи. И това не беше единствен случай. Над десет пъти за тези три четири дни са ми искали цигара добре облечени италиано говорещи просяци. Е, спрях да давам…и на мен са ми скъпи!

Фонтана на костенурките

Фонтана на костенурките

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Фонтана на пчелите

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Лодката на Плаза Ди Спаня

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Испанските стълби

valy_roma_img_8110

Ъгълче от Piazza Quattro Fontane

valy_roma_img_8111

Още едно ъгълче от площадчето

От другите фонтанчета сърцето ми грабна Фонтана на костенурките. Намира се на Пиаца Матей в еврейския квартал. Доколкото знам, костенурките са добавени по-късно от Бернини и придават невероятен чар на фонтана. Друго изключително симпатично местенце е Piazza Quattro Fontane и четирите стенни фонтана на всеки ъгъл на кръстовището. За съжаление се заснемат доста трудно, поради опасността да те отнесе някоя кола. На Испанските стълби поседяхме известно време, за да погледаме и странното съревнование на две футболни агитки – испанска и италианска. Испанците бяха победили в мач от световното, а италианците загубили. Агитките им пееха и скандираха поред, изчаквайки да приключи другата група. Е, рядко се виждат толерантни футболни фенове 🙂

В последния ден

направихме голяма кръстоска на града из пропуснатите досега места. Сутринта прекарахме в парка Боргезе, възседнали една рикша. Аз лично се насладих на разходката, но приятелят ми малко се поумори. А незнам защо – и аз помагах с педалите от време на време 🙂  По обяд вече се щраквахме на площад Навона.  И тук, като навсякъде, много красота, много туристи, много търговци.  Площадът е пълен с  улични артисти и художници.

Фонтанът на четирите реки

Площад Навона

Пантеонът също е едно от местата, които ме впечатлиха много. За съжаление фасадата се реставрираше. Храмът има уникална архитектура. Големият кръгъл отвор на покрива е единственото място, от което се осветява вътрешността на храма, а най-интересното е, че през него не пада вътре и капчица дъжд.  Уникалната сграда е била древен езически храм, който е християнски сега. В него се намира гроба на Рафаело.

valy_roma_img_7100

Пантеона

Следваше зловещият Сант Анджело.  Вход – 9Е. Ако сте чели „Шестото клеймо”, това е мястото! Вътре е направо страховито, пълно е със затворнически килии и вериги. Доста време оглеждах ангела с меча, може да се спори по въпроса прибира ли го или го вади /меча/ 🙂 .  А от върха на крепостта се откриват невероятни гледки към реката и моста с ангелите, към базиликата Св.Петър и към целият град.

22062010_053

Крепостта Сант Анджело

Смъртта пред Сант Анджело 🙂

22062010_058

В крепостта

Ангелът на върха на крепостта

Поглед от върха на Сант Анджело

а това къде се намира и идея си нямам 🙂 но е красиво

Да не пропусна да ви кажа една особеност на градския транспорт. За да се качите на автобус, трябва да му кимнете с ръка, за да спре. Иначе просто ще подмине спирката, ако няма слизащи. Изпуснахме си автобуса така и бесни на „скапания италиански транпорт” щяхме да тръгнем пеша, ако не бяхме видели метода на качване от други пътници. За да слезеш също си има чалъм – звъниш с едно бутонче до вратата.

На изпроводяк Рим ни набута още едно попадение. Шатъла, за който си купихме  билети просто не дойде да ни вземе и си взехме до летището такси /беше рано за влака/. Явно има връзка това, че наричаме една част от нацията роми…

Заключение /така, са ме учили, се завършва съчинение по преживяно :)/: красотата, събрана в този град, невероятното културно и историческо богатство, до което можеш да се докоснеш тук, романтиката и онази особена атмосфера, която можеш да усетиш в италианската столица,  не могат да бъдат засенчени ни най-малко нито от цъфтящия нерегламентиран алъш-вериш, нито от регламентирания такъв /граничещ с пладнешки обир/, нито от „аромата” в италианското метро, нито от дребните им тарикатлъци, целящи да ущипят туриста, от нищо…Усещането да си там е невероятно!….

Естествено три дни са нищо да разгледаш град като Рим. И макар да имахме амбицията да видим максимално много от Вечния град все пак останахме с усещането, че сме пропуснали още много интересни места. Но ще отидем пак. И този път Rome-ите няма да успеят да ме прецакат:)

Автор: Валя Пунчева

Снимки: авторът

Други разкази от Рим– на картата (увеличете мащаба върху Рим – виждат се повече неща, отколкото на пръв поглед): КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

18 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version