Archive for the tag 'коли'

февр. 28 2012

Романтиката е сега в моторите /АвтоСвят в Брюксел/

 В зората на интернета, един мой добър приятел, цитираше вечния стих „Романтиката е сега в машините“, отваряйки Плейбой.ком 😉 Но младостта на интернета отмина, затова днес ще се върнем към по-класическата трактовка на този стих – Фламандския брабантанец или с други думи – Ангел –  ще ни води до Музея АвтоСвят (AutoWorld) в Брюксел. 

Приятно четене:

 

Музей АвтоСвят (AutoWorld) в Брюксел

Романтиката е сега в моторите

Преди време ми се зароди една идея, която Стойчо благослови, че има хляб в нея -да описваме музеи, които сме посетили – „музеописи“ един вид . Надявам се, че ще е полезно за пътешественици, които планират кое в един град да разгледат, пък и просто така да обменяме информация какви чудеса има по света. Естествено музео-описанието е строго лично. Няма гаранция, че всеки ще изпита същото както музео-описателя и да не стане нещо после „Ехх как се прецакахме като отидохме в този  музей заради оня Вламо-бра-бра…  абе както и да е там глупавия му ник, който и той сам не може да си го запомни“ 🙂

Имаше една седмица в сайта, в която пътеписите бяха с акцент за различните религии, та мислех да се включа тогава с описание на този музей, защото то автомобилите за някои си е направо бетер религия, но разни причини от … абе както и да е… сега благодарение на силата на немската фармацевтика съм отново на крака 🙂 Та както се казва – Вие четете този музеопис благодарение на Байер /шефе какви бяха правилата за рекламите 🙂 / . Пък и напоследък сайтът стана романтичен… по италиански дет’ се вика романтичен … 😛

А то романтиката е сега в моторите….

… и техния свят.

Автосвят. AutoWorld. В Брюксел.

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Входът

Къде се намира. На много лесно място.

До арката на Юбел-парк.  Или Сенкантенер за франкофоните. Може ли да си кръстиш парка за петдесетгодишнината на Белгия „синкуатанеуиере“ …  бля … френска му работа …  ето на фламандски си е ясно и информативно – Юбилиеен парк. 🙂

 

AUTOWORLD, Parc du Cinquantenaire 11, 1000 Брюксел, Белгия

 

 

 

Ако сте дошли дотук с метрото – излизате от станция Мерод и воала ето тука – напред и вляво.

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Напред и наляво. Вдясно е за следващ музеопис.

На касата има голяма вероятност да ви посрещне усмихната нинджа. Няма как – политика на VDAB  / фламандското бюро по труда/. С езика също може да има шоу. На теория трябва да говори френски , фламандски и английски, но аз бих заложил на френския или мароканския 🙂 Въобще в Брюксел е много добра идея да имате под ръка някоя и друга фраза на фрионски. Там разни мерсита, силвуплета и бонжурнета са ясни. Безспорния фаворит е Жу не парл па франсе… 🙂 Може да ви спаси от нахални проповедници, просяци и прочее навлеци… ОК тези неща ще ги обсъждаме в бъдещия проект „Некои мисли и съображения на Влаамсбрабандера за Белгия“. Сега да влизаме в света на колите.  Цените и работното време може да сверите от сайта на музея. Последно ходих там преди кажи-речи две години и тогава имаше и такса ако искаш да снимаш. Няколко евро на фотоапарат. Дават ти едно стикерче, което гордо лепваш на връхната дреха и започваш да цъкаш… Знае ли човек  – може пък  да има снайперист, който прочиства неостикерените фотографи, та затова лепването на видимо място по тялото е добра идея… 🙂  Сега гледам в сайта няма посочен такъв фотоналог… може да са го премахнали… Явно ВДАБ са го закъсали със снайперистите.

Експозицията не е статична. В смисъл всеки път като отида и колите са разместени. Има някаква идея в подредбата мммм вероятно хронологична, но все пак не очаквайте пълна поредност и логика. Както се казва – който иска подреденост и систематизация – да си ходи по немски музеи.

Експонатите си имат табели с описания на френски, нидерландски, немски и английски. Знаменцата на табелите показват от коя страна е колата. В музея има и магазинче за сувенири. А да  – тоалетната е на втория етаж вляво. Не се подсмихвайте – нали знаете как е възникнал танцът туист – шотландец на зор седял пред платена тоалетна… 🙂 Та разбрахте ме де.

Ето и началото на една индустрия положена от маняци, които едва ли са предполагали , че имената им ще разлюляват борси и ще станат марки струващи милиарди.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

После пък тя е позлатила създателя си.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Вече сме на четири колелета. Педалите никога не са излишни.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Кормилото е един път. Все едно си на лодка с извънбордов мотор.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Усещате ли духа на зараждата се индустрия? :)

След първото ми разглеждане на музея се заформиха няколко извода, които впоследствие се затвърждаваха и обогатяваха. Например оказа се,че

Белгия е имала мноооого обещаваща автомобилна индустрия,

за което не съм и предполагал . Големите риби обаче са я задушили. Но все пак машините направени от майсторите в Антверпен, Херстал и Вилвоорде са тук и от тях лъха … ммм мощ и качество… направени са сякаш да са вечни…   не знам просто са яки:

F.N. – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

F.N. - Фабрик Насионал. Произведено в Херстал през 1901 г.

Минерва от 1929 – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Минерва от 1929 г. Шест цилиндъра 3400 кубика. Прекрасна е.

F.N. – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

F.N от 1925 г. Победител на "24-e часа на Франкошампс" за 1925 и 1926 г.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Дали има и едно кило пластмаса в нея?

BELGA RISE 1934 – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

BELGA RISE 1934 Пише, че радиатора и емблемата Ролс Ройс са ги чопнали

FONDU 1906 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

FONDU 1906 г. Правено във Вилвоорде. Кожен салон. Естествен фурнир. :)

Минерва от 1910 – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Минерва 1910 г. Първата кола на белгийското кралско семейство.

Хермес от 1912 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Хермес от 1912 г.

Американските коли

са ясни – от едно време са си огромни, направени да лапат мили и гориво като полицай донъти.  Ролс Ройса също.

Пакард 1929 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Пакард 1929 г, модел 645. Любимата кола на гангстерите.

Ролс Ройс 1921 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Ролс Ройс 1921 г. Лордът се е возил отзад. :)

А пък ей това нещо ми разби представите за туризъм…  Форд 1924 г. Кемпер!!?  Вижда се вътре кухнята. Има си и тераска…   И ние си мислим че някои неща са продукт на нашето време… смех…

Форд кемпер, 1924 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Форд кемпер, 1924 г. То всъщност къмпинги имало ли е тогава?

Кафе-машина във Форд кемпер, 1924 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Прясно кафе сутрин сред природата? :)

Форд кемпер, 1924 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

След дълго шофиране ти се ще да излезеш на тераската да се протегнеш - няма проблем. Това е Форд.

 

Ето я и черешката на моята автомобилна торта.

Както се казва – Е, не! Няма ТАКАВА кола. V-образен  осемцилиндров двигател, 4,7 литра работен обем. Компресор. Прибиращи се фарове. Дизайн, който кара в ушите ти да звучи  тежкото дишане на Дарт Вейдър на фона на имперския марш…  От коя година е колата ли… Ще излиза ли скоро на пазара Хахахаха  Та тя е вече тук – от 1937!!!

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Коя година викате японците въведоха прибиращите се фарове?

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Еееех, да го имаше това нещо за абитуриенската...

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Ах, котьоооо, какви форми...

Не съм фен на теориите за конспирациите, но следващата колица ме накара да се замисля. Абе, как аджеба с технологии от 1941 година това Пежонце, направено в окупирана Франция се е движело на ток с 30 км в час с автономност 80 км,  а сега за електромобилите мрънкат, че технологиите не са достатъчно развити за достигане на параметрите на колите с ДВГ /скорост 120 130 и автономност 800 км/?  Или защо омазаха биодизела, че заради него нещастните негърчета с подути коремчета гладуват, като рапицата не расте и не се конкурира с посевите ориз, сорго, маниока  и прочее троскоти, с които преимуществено се храни третия свят.  И, че маслодайните растения, които са суровина за биодизела,  са изконно посеви на умерения пояс /разбирай на първия „бял“ свят/.  И, че сега ще се електрифицира транспорта и ще се слагат слънчеви панели по Сахара и други песъкливи области населени с яздещи камили хора, за да внася Европа ток. Мдааа, като секнат петродоларите и да почнат слънчево-панело-доларите…  че да могат разни да продължават да си строят острови, безмислени небостъргачи и религиозни фондации….    както и да е дано скоро да подкарат термоядрения синтез, че вода си имаме и в Европа.

Пежо. Електрическо. От 1941 г. – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Пежо. Електрическо. От 1941 г. Пък сега продават ел-скутерчета с по-лоши характеристики

Като споменахме за Втората световна – Ето тука от

артисали кабини за месершмити

немците какво са спретнали. Яко а!

Месершмит – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Все пак е самолетна кабина. Пътникът - отзад.

Месершмит – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Ама пък е симпатяга. :)

А за немците – то е ясно. Писах го и преди – страните с най-хард порно правят и най- качествените коли.

Германия, автомобили … Какво ви идва на ум? …

е как?! ето я и нея 🙂

госпожица Мерцедес – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

госпожица Мерцедес

Има още много неща за гледане и отбелязване. Амфибия:

Амфибия – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

От наводнения не се боим.

Ей това нещо е вдигало 160 км/ч 1927 година 🙂 Самоубийци.

Darmont Special 1927 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Darmont Special 1927 г. Тези дето са го карали с 160 са имали пеперуди не в корема, а в главите. :)

Рокерите

също могат да  поизплакнат око.

Ретро мотори – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Дали са слушали Моторхед навремето?

Има възстановки на гаражи и ремонтилници. Интересни ми бяха как бензиноколонките – съвременните  страшилища за кредитните карти са започнали от съвсем обикновени ръчни помпички. 🙂

Бензинова колонка – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Я ми врътни за 10 лева... :)

Бензинова колонка – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Дали тогавашните безнинджии, които са помпали ръчно са били по-усмихнати от сегашните?

Ta така. Надявам се схванахте идеята на музея и ще можете да прецените дали да отделите няколко часа от брюкселския си престой за него.

А да щях да забравя! Още един извод –

италианците не могат да правят коли още от едно време…  😛

Нали знаете защо са направили Фиат-а  – за да може и на Опел-а да се казва кола.

Фиат – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Смех.

Опел – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Опелите вървят бързо, че иначе ги застига ръждата 😉 *

И ето и за природозащитниците – нещо еко. 😉

Карета – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Между другото тези карети са имали баахти сложното окачване **

Велосипед – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

С това по софийските велоалеи и гарантирано ще ви дават по бТВ.

 

И не толкова еко.

Формула 1 – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

А това не е ли знака на пощите? Сигурно са карали телеграмите с нея.

Изглед от втория етаж на музея:

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Просторно си е

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

И посетителите вървят по червения килим. Дреболия, но приятно.

Френска машина Delage: щях да ги обвиня, че са крали тръбите отстрани от CORD-а, но то май този е от 1919.

Delage – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Колкото и тръби отстрани да му сложат - CORD-ът е недостижим.

 

Поздрави и газ и ляв мигач!

 

 * Редакцията от личен опит категорично се разграничава от това твърдение – бел. Ст. 😛

** Представете си какви са били пътищата – бел.Ст.

 

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

 Послепис от Стойчо: Искрено се надявам и на други музеописи – как ме сърбят ръцете, някой да напише Achtung, Panzer!  а аз да го публикувам 🙂 И не само 🙂


 

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

11 коментара

апр. 30 2011

Париж през май (6): Малко ретро за маниаци

Продължаваме с обиколката на Пламен из Париж. Вече бяхме в Лувъра, Нотр дам, Сакрекьор и Монмартр и по улиците на града, а за последмо видихме превозните средства в града.

А сега ще бъдем леко ретро 😉

Приятно четене:

Париж през май

част шеста

Малко ретро за маниаци

Малко плакнене на очи за всички ретро маниаци!

Ретро автомобили – Париж, Франция

Париж, Франция

Ретро автомобили – Париж, ФранцияРетро автомобили – Париж, Франция

Ретро автомобили – Париж, Франция

Ретро автомобили – Париж, Франция

Ретро автомобили – Париж, Франция

Ретро автомобили – Париж, ФранцияРетро автомобили – Париж, ФранцияРетро автомобили – Париж, Франция

Очаквайте продължението

Автор: Пламен Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Париж – на картата:

Париж

One response so far

Дек. 09 2009

Марибор

Словения изглежда доста красива страна според моите транзитни спомени, но днес ще спрем там, за да разгледаме Марибор. Наш водач ще бъде Ива, която освен за Словения, ще разкаже и за подготовката си за това пътуване. Приятно четене:

Марибор

Документи, документчета и малко куфари

След като си подадох заявлението за международен паспорт, реших, че вече съм си уредила пътуването. В крайна сметка знаех вече как ще стигна до Любляна, а от там и до Марибор. Въобще ми беше излетяло от главата, че може би все пак ще ми е нужно нещо, в което да си нося багажа.

Нещото, реших, че трябва да е куфар с колелца. Мислех си, че са само един вид и се различават само по дизайна на предните джобове. Това естествено се оказа, че не е точно така. Основната разлика била в това, къде се прибира удължаващата се дръжка: дали влиза в самия куфар в една по-дебела тръба и така е доста добре защитена или пак се прибира, но в нещо като външен джоб и си остава открита на удар. Гледайки куфара отвън и двата варианта изглеждат еднакво, разликата се вижда при отварянето. Аз, честно казано, като излизах да си купувам моя хич и не се бях замисляла, че ще навлизам в такива подробности: един куфар в крайна сметка, какво толкова!? Ама тоя куфар като пропътува 1000 километра нещата изглеждат по съвсем, съвсем различен начин. Особено, когато по-късно се окаже, че ще носиш 2 стъклени бутилки вино в него. Особено, когато едното е искрящо и може да му изгърми тапата. И особено, ако си носиш шоколад и през целия път на връщане, въпросният шоколад ще трябва да съжителства в един куфар с почти всичките ти дрехи. Та такива истории 😀

Все пак не съм толкова тъпа да си държа виното навръщане в куфара 😀 но то си беше точно там, когато си хванахме таксито от общежитието в Марибор до гарата и решението ми да го махна от там дойде, когато на слизане от таксито установих, че Васил е сложил моя куфар отдолу, а отгоре е метнал 30-килограмовия, пълен до горе куфар на Пламена. Признавам си обаче, ако това не се беше случило, може би винцето ми щеше да си пътува точно в куфара чак до Русе 😀 Все пак поражения нямаше. Дори нямаше и помен от поражения.

Но да се върна на купуването: знаех в кой магазин ще отида, защото по принцип чанти, портмонета, чадъри и такива неща си ги купувам от там — знам, че са качествени и че ме изкарват доста години. Не че съм някакъв гороломник, но винаги може да се случи нещо. Та отидох и почнах да оглеждам: най-малкия размер няма да ми стигне само за бельото, най-големия беше по-голям от мен. Спрях се на средния. Почнах да избирам цвят: черното — много умряло, червено — много обикновено, синьо — много безлично, каре — хммм… и тогава видях някъде по-встрани нещото, в което се влюбих: настоящото ми притежание: кафевия куфар. По принцип кафявото е цвета, който просто не мога да понасям. По принцип нямам нищо кафяво, освен едни зимни ботуши. Нооо вече имам и кафяв куфар, при това най-красивият, който съм виждала някога. Колелцата му са от по-малкия размер (има само 2 размера), но още при първия оглед установих, че са същия тип като на ролерите ми едно време, значи са достатъчно издръжливи и би трябвало да изкарат голямо търкаляне без натоварването да им влияе особено на въртенето. Оказа се, че това е почти така. Естествено ако ще ходиш някъде, където има много павета, по-добре е да си вземеш куфар с колелца от по-големия размер, така тротоарите също се вземат по-лесно.

Всичко останало с изключение на това, къде се прибира дръжката, не е от особено голямо значение. Цвят, вид и разположение на джобовете си е въпрос на вкус. Заключващият механизъм на всички видове куфари е ненадежден, пък и е само за основното отделение. Пък и ако някъде има проверка на багажа, то отиваш и си го отключваш и точно тогава е идеалното време да ти изчезне нещо и т. н.

Няколко дни по-късно проверих прогнозата за времето и пишеше, че ще вали. Това беше и причината да си взема нов чадър, този път каре 🙂 Естествено български и учудващото беше, че е по-евтин от китайските и турските със същото качество и механизъм.

–––- —

А сега малко и за

Европейската здравноосигурителна карта

Това е нещото, което ще ти е безусловно необходимо, ако по някаква причина се окаже, че имаш нужда от спешна медицинска помощ, докато си в странство. Дано не се налага, но никога не е излишно да я имаш. Още повече, че издаването и е безплатно, освен ако не бързаш много. Изготвяше се за нещо от рода на 15 работни дни, а ако бързаш много и я искаш за 5, тогава си плащаш 12 лв за куриер. В Русе заявленията за издаване и самото получаване са в Стоматологията.

Самата Европейска здравноосигурителна карта е с размера на дебитна карта, има си снимка, име и още някои работи — не е нещо огромно и непосилно за носене. За издаването и трябва да си носиш 1 или 2 снимки, не помня вече колко, да попълниш заявление и да си носиш личната карта. Получаването също е с лична карта. А да, нужно е естествено и да не си с непрекъснато здравноосигурителни права, но това предполагам се подразбира.

Четете по-нататък>>>

3 коментара

Switch to mobile version