авг. 30 2012
Оксфорд за един ден
Днес ще ходим до един от центровете на просветата – съвсем сериозно, как другояче бихте характеризирали английският град Оксфорд. Водач ще ни бъде Деси.
Приятно четене:
Един ден в Оксфорд
Отдавна исках аз и моето семейство да отидем в Оксфорд. Дълго се колебаех дали да е Кембридж или Оксфорд, но накрая прецених, че могат повече неща да се видят в Охфорд. Предварително проучих какво може да се види и посети в рамките на 1 ден. Единствено съжалявам за разходката с лодка по Темза, но пък ще си запазя правото когато отидем в Кембридж по река Кам. И така стегнахме багажа, колата и всичко необходимо за пикник и потеглихме рано сутринта. Времето обещаваше да е един топъл и слънчен летен ден.
Пътуването от Портсмут до Оксфорд отнема по-малко от 2 ч. За наше щастие нямаше инциденти и трафик по магистралата и стигнахме за по-малко. Пристигнахме около 10,30ч.
Оксфорд
е град, който не харесва колите и паркингите, за това и последните са доста оскъдни и в същото време и скъпи. Има 2 паркинга в центъра на града, но не ви ги препоръчвам. Четох коментарите за тях в Google – освен, че са ужасно скъпи, а и са и доста мръсни местенца – Westgate Car Park – £3,10 /час; Worchester Street Car Park – £2,50/час. Намерих друг паркинг – St Clements Car Park – £1,20 /час, много по-евтин и в локация достатъчно добра от която да започнем нашето пътешестние из Оксфорд. Оставихме колата на паркинга и потеглихме. Разходката ни започна с
Ботаническата градина на Оксфордския университет
Таксата е £4,00 на човек, като за деца до 5г е безплатно.
Много ми хареса тук. Спокойно и хармонично местенце. Според гайдовете за градините има около 7000 вида растения. На всяко едно има бележка с името и произхода. Малко се зачудих за кактусите, които бяха част от атракцията. Предвид дъждовното лято тази година на Острова, как ли виреят след всичкия този дъжд който се изсипаше??!!..
Имаше доста студенти насядали по тревата, учейки за някой изпит вероятно. Встрани може да се посетят и оранжериите където има по-екзотични растения от по-топли места по света. Като цяло си заслужава времето и парите.
След градините се отправихме към
центъра на града
Там където бяха всички туристи. Главната улица –
Хай стриит
е доста широка и нямаше големи тълпи от посетители, но разбира се беше вторник и туристите бяха по-малко. Веднага ни плениха сградите по улицата. Цяло изкуство на архитектите запазено през годините. Сякаш имаше някаква призрачност в тези стари сгради. Носеха се слухове, че във всеки колеж на университета имало призраци.
Една от сградите, които се открояваха по Хай Стриит беше и
църквата Света Дева Мария
Ако разполагате с повече време може да се изкачите до кулата – входът е само £2,30. Казват, че гледката е умопомрачителна. Трябва обаче да се отбележи, че ако имате малко дете в количка няма да ви позволят да се качите. Ние само се снимахме и продължихме разходката си към
Радклиф Камера
Тази сграда е емблематична за Оксфорд.
Проектирана е от Джон Радклиф и се е използвала първоначално като обсерватория. Днес е част от
библиотеките Бодлиън
Като говорим за тях, те са следващите в нашето пътуване. Намират се точно до Радклиф камера и няма как да ги пропуснете. Щом видите огромната дървена врата и многото тълпа отпред значи сте на правилното място.
Условията за ползване на книги от посетители са много стриктни и трябва да имаш членство за са се уредиш с някой ценен експонат. Това е една от най-старите библиотеки в Европа.
Тази сграда всъщност е централната библиотека, която се състои от Нова, Стара и Радклиф Камера сгради, докато целия набор от библиотеки е около 40!!!
Точно срещу библиотеките са набира и
Хертфорд Колидж,
известен с „моста на въздишките“.
Този мост свързва старата с новата сграда на колежа. Има типичния венециански стил и поради тази причина е наречен с това име. Преди много години е било направено проучване според което студентите в този колеж имат най-голямо наднормено тегло. Тогава управата на колежа решава да затвори моста като по този начин да стимулира студенти си да се движат повече. Дали това е дало ефект – незнам, но и сега се подсмихвам на тази история. Какво ли не измислят англичаните…
Мостът на въздишките в колежа Хертфорд
Излизаме вече на
друга голяма и оживена улица – Броуд Стриит
Там можете да видите театъра, както и известната Блекуел Книжарница, чиято площ на щандовете заема около 3000кв м и която се намира под колежа Света Троица.
Оксфорд е град, който отказва живеещите и посетителите му да използват какъвто и да е транспорт като кола, автобус и т.н. в центъра на града. Затова говори и следващата снимка с многото колелета, които използват и студенти и преподаватели.
Един малко забравен и отдалечен от голямата шумотевица паметник е
Мемориала на мъчениците
Той възпоменава мъчениците убити по време на гоненията през 16 век от Католическата църква.
След това се вляхме в тълпата! Едно от най-уживените места в града е точно тази пешеходна част от центъра, където можеш само да се изгубиш ако не се държиш за другарчето си.
Кула Карфакс
В центъра на тази лудница се извисява и
Карфакс Тауър
от върха на която се разкрива страхотна гледка. Цялото удоволствие струва само £2,00 на човек. За съжаление нас не ни пуснаха заради бебето. Казват, че гледката е страхотна, вижда се целия град.
Ние не губихме много време и се насочихме към
колежа Крайст Чърч,
известен с Голямата зала, станала част от декора на филмите за Хари Потър. Като един истински фен нямаше как да пропусна това.
Christ Church College, St Aldate's, Оксфорд, OX1 1DP, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Цената е £8.50 и включва всичко – колежа, църквата, голямата зала и галериите. Имайте предвид, че част от комплекса са частни апартамени и до там достъпът е забранен. Все пак има специални хора, които разясняват на туристите. Голямата зала е достъпна между 10.30-11.40ч и 14.00-16.00ч. Когато видях групата китайци на опашката веднага се шмугнахме пред тях. През цялото време бяхме с една крачна напред, бяха толкова много, че не исках и да си представя ако са покрай нас, щяхме да се изгубим…
Голямата зала
Голямата зала не е толкова голяма колкото на филма, но пък се усеща специфичната атмосфера. Хладно е вътре заради тези огромни стени на колежа. Доста е тясно и всеки снима каквото успее. Общата снимка е цял ритуал – просто даваш фотоапарата на този преди теб и така се получават нещата, иначе е много трудно.
След Голямата зала се отправихме към църквата. Част от китайците вече бяха вътре и снимаха абсолютно всичко. Разгледахме набързо и излязохме навън.
Том Тауър,
която е част от комплекса беше най-високата сграда. Направихме си снимки до зоната за туристи и разгледахме наоколо. В галериите не сме влизали, не сме много големи фенове на картините. Гледахме да не се засечем с китайските туристи, но те бяха навсякъде.
След Крайст Чърч си направихме хубав пикник в парка до колежа. Даже си намерихме и нов приятел…
Сиво оксфордско говедо*
Не ни стигна само време за
разходка с лодка
Има 2 вида лодки в Оксфорд – едните са като гондоли – можеш да си наемеш срещу £25,00, ако искаш някой от лодкарите да я управлява, или £16,00 – ако искаш сам. Кофтито е че течението е доста силно и не си заслужава за са се спестят пари да заседнеш някъде по канала. Аз избрах другата възможност – моторна лодка – £7,00 на човек за 40мин разходка по канала. Мисля си, че е доста по-сигурен начин, но всеки сам си преценява. За съжаление не можахме да се повозим, но ако вие имате достатъчно време, не се колебайте!
Толкова за един ден в Оксфорд. Надявам се, че съм била полезна на тези които искаш да посетят това прекрасно място. Място, пълно с история и онова специфично опиянение, което може да се усети само ако се посети това градче с име Оксфорд.
Гьол ли бе да го опишеш? ;)
Край
*Идете на очен лекар – Кафяво е 🙂 – бел.Ст.
Автор: Десислава Андреева
Снимки: авторът
