Archive for the tag 'коледен пазар'

апр. 04 2017

До Виена на Коледа 2016 г. (1)

Днес, в навечерието на Възкресение Христово, Валди ще ни разкаже, как е прекарал последното Рождство Христово във Виена. Приятно четене: До Виена на Коледа 2016 г. първа част Спомняте ли си от къде тръгнахме, когато започнахме пътеписа за Париж през лятото? От добрата стара Виена. Ще се върнем отново тук точно по Коледните празници. Вярвате […]

One response so far

февр. 17 2012

Европа преди Коледа (3): Копенхаген, Малмьо и Хамбург

Продължаваме снежната обиколка на предколедна Европа. Започнахме с Люксембург и Брюксел, бяхме вече в Антверпен, Хага и Амстердам, а днес ще продължим към Копенхаген, Малмьо и Хамбург. Приятно четене: Европа преди Коледа част трета: Копенхаген, Малмьо и Хамбург След 14 часа пристигнахме в Копенхаген Когато се събудихме сутринта във влака гледката беше като картина на […]

4 коментара

Дек. 22 2011

Коледа в Кьолн (Германия)

Беше крайно време да отидем в родината на Коледата. Днес към Германия и нейното коледно настроени ще ни води Ангел – с което искам да поздравя всички с настъпващите празници, а специално него – с факта, че живее в страна с правителство 😉

Честито Рождество, скъпи читатели! И не се притеснявайте, това няма да е последният разказ за годината 😉

 

Коледа в Кьолн

Германия

Последната неделя преди Коледа. Страната вече има правителство – т.е. може да се ходи в чужбина без страх, че докато се върнеш, Белгия няма да я има. Всички се кефят по своя си начин. Негри.. опа…  цветнокожите чупят и рушат в Брюксел, недоволни от изборния резултат в Конго!!??  Хора със северноафрикански имена си хвърлят гранатки в Лиеж. Белгийското БДЖ ще стачкува. То всъщност всички ще стачкуват… Ой… обърках блога… (Споко, разбираме те! – бел.Ст. 😉

Та за кефа стана реч. Ние пък си направихме кефа, като отидохме до коледния базар в Кьолн. 🙂

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Натук сме се запътили.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Ооо таненбаум, ооо таненбаум .... ляля ля ля ля...

Знам. Дребнобуржоазно и потребителско. Виновати.

Хотелска резервация. Имаме. Багаж. Имаме. Ъъъъъ чакай бе, мефрау, нали за една вечер само? Е това много багаж ли бил. Това куфарче минавало за ръчен багаж в самолетите. Мхм. Минава. Както са му дръпнати всички разширителни ципове, трябва да си като неаполски полицай  – шнолоразкопчател*, че да убедиш стюардесата. Добре де. Съгласих се. Документи. Имаме. Хахахаха белгийските шАфьорски книжки са покъртителни тескеренца. Хартиени, сгъват се на три, с лепена снимка. Както българските преди ммммм бая години. /не знам колко. моята първа книжка беше от тези ламинираните/. Пари в брой. Им… Опааа! Нямаме. Видя ли се сега дето се подиграваш със свидетелствата за правоуправление на кралството. Аааа!? Гиди балкански присмехулник. Еее споко, в съседното село има банкомат. Да перефразираме „Със жена ли отиваш… не забравяй банкомата…” .

Ура-тута в ранния неделен следобед, сребристия нос на японската ни фрегата, с френски двигател, сглобявана в Англия, бодро пори асфалтовите вълни на магистралата покрай Аахен… ех че съм лирик, бе…

Някъде между Аахен и Кьолн виждам гледка, която би сгряла сърцето на Стойчо. Комини и охладители, бълващи дим и пара, доказвайки, че немската енергопромишленост е жива. Венсеремос! Поне тока си го правим тука, а не в Китай. (вярно е – такава гледка ме изпълва с гордост – бел.Ст.)

На някаква табела видях отклонение за Керпен. В опит да бъда духовит предположих, че в този град са измислили клещите керпеден. Ох де се наврях на батя у кочаните… Двайсет минути обяснения какво е керпеден и за какво служи.

Мостът на Рейн – Кьолн, Германия

Да си "премерим" катинарите... :)

Катинари на Рейн – Кьолн, Германия

Каквото и да си говорим немците май повече се обичат от италианците. :P

 

В Кьолн

джипиеса упорито искаше да ни прекара през една улица, която се оказа затворена заради ремонт. Но дедо го изненада, като обходи центъра от другата страна, мушна се в подлеза под катедралата и атакува хотела във фланг. Пълна капитулация.

Браво. Всичко точно. Настанени. Изглед към катедралата.

Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия

От прозореца на хотелската стая.

Чисто, спретнато. Персонализирано меню на телевизора. Ала бала. Предимно немски програми. А! Има и Пей ТиВи. Първи канал – премиерни филми…а втори, трети, четвърти, пети….шести…. адълт ТиВи… 🙂  Сега да не останете с погрешно впечатление. Хотелът си е много порядъчен. Но Германия си е Германия. Както казва един приятел – колкото по-хард е порното на една страна, толкова по-добри автомобили произвежда. Възмутих се, ей така за принципа, защо са само платени тези специализирани канали. Навсякъде по света в хотелите били платени. Да бе да…  😉  В България какви хотели има – видеотеки, видеотеки!  🙂

Ама на къде тръгна повествованието. Уж коледен пътепис.

Апропо, замислих се –  у нас, като че ли Великдена е по-тачен празник от Рождество. В западния свят е обратно. Т.е. западния човек по- се кефи на надеждата, а ние на триумфа, на това, че сме се хванали за зелено, ако щете. Хм дали има някакво историческо обяснение, нещо от езическите времена. Или пък нещо от мирогледа, съответно социалната и икономическата надстройка… ама че марксистко прозвуча… или пък зависимостта е обратна. Кой знае. Както и да е.

И така. В асансьора надолу се возихме заедно със семейство от някоя от руските републики. Тези с монголоидните черти. Газовики… с наш’те пари обикалят Европата… 🙂

Набързо прескочихме до жп-моста на Рейн, за да видим любовните катинари. Увеличили са се доста от предния път. Имаше и разни други закачени обекти. Водомер с гравирани имена примерно. Обичат се немците, няма лабаво.

Cologne Cathedral, Domkloster 4, 50667 Cologne, Germany

 

И се почна. Стария маркт, новия маркт, марктове и марктчета, платцове и платцчета са превърнати в

коледни базари

Коледен базар – Кьолн, Германия

Входът на един от базарите.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Базар до Дом-а.

Светлини. Как само не заваля тих коледен сняг, та картинката да е пълна.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Дърветата ги осветяваха с прожектори и сменяха цветовете.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Ако се сипеше и тихо снежец...

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Джуждска въртележка.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Този ТЕЦ на идване не случайно така бумтеше. Ток трябва ей!

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Дървото на сърчицата.

Неделя вечер, коледен базар. Хора. Хора. Японци с половинметрови обективи снимат катедралата. Мирише на канела, скара, печени кестени  и… абе една коледна миризма такава.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Ей тука са тюрингските вурстчета. Много сочни!

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

По всички покриви има страхотни инсталации.

Не се съмнявайте, че обиколихме де що имаше.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Една от хилядите сергии...

 

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Звездните дървета.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Долният кат на тази сграда е от 1700 и някоя. А то се вижда .. и 21-ва.

Аз като привърженик на кулинарматериализма се опитах да опитам от всичко де що можеше да се яде, но след няколко вида вурстове /особено да отбележим изключително сочния тюрингски такъв!!!/ сандвич със сьомга, шишчета, картофени кюфтенца, греяно вино, коледно вино, бял гльог…. и т.н. и т.н. не ми  остана място за меденки, захарни бастунчета и шоколадови инструменти… Ееее насилих се малко 🙂 и сместих и няколко кьолша преди лягане.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Оооох котьооо...

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Какво ли пък става по избори... :)

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Ах на батко сьомгичките...

Бюргерско и потребителско. Казах си го аз.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Да полашкаме вурстчетата и виното.

 

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Брат'чед да имаш ключ 32? Не аз до 44 си ги ям сам... :)

 

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Имаше десетки такива дървени склуптури. Правят ги с моторни триони.

 

Коледа в Кьолн, Германия

Спят осветени молове прааазнииии.... ляля ля...

Коледа в Кьолн, Германия

Нощен Кьолн.

Всъщност не съм толкова добър в словотворението, че да пресъздам истинската коледна атмосфера на тази вечер. Спонтанно те кара да си тананикаш и подсвиркваш коледни песнички и да викаш „Хо-хо-хо”.

 

Весела Коледа!

=====================================

*Наздраве, Вили! 🙂

 

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Германия – на картата:

8 коментара

мар. 01 2011

Румъния: близка екзотика

Днешният пътепис ще ни води до зимен Брашов и Синая в Румъния. Жоро ще бъде лектор в тамошния унивесритет. Приятно четене:

Румъния: близка екзотика

Лекция в Брашов, Румъния

През декември 2010 се оказа че няма кой да отиде да изнесе лекция за MySQL в университета в Брашов и реших че е добра възможност да се разходя до тази съседна, но непозната за мен държава.

Бях чувал какво ли не за Румъния:

от фантастичните народни приказки от соц. времето до сравнения с Франция примерно. Така че всъщност нищо не знаех за държавата. Жена ми беше ходила предната година с кола до Констанца, но друго си е човек да види мястото сам.

Реших да си направя експеримент и не взех нито евро в джоба, само лева. Хотела беше платен, а за другото има банкови карти.

Малко се бях изнервил как ще мина двете планини които ми бяха на пътя (Балкана и Карпатите) през зимата и затова напълних багажника на баварката с всевъзможни приспособления за зимата : вериги, сол и т.н.

Заредих и всякави GPS програми в Samsug Galaxy S-а 🙂

Разпитах се по форумите и хората препоръчваха горещо маршрута през Хаинбоаз. Станах рано сутринта и в 8:00 бях на път. Хаинбоаз беше супер : за радост нито помен от сняг нямаше. От там през В. Търново до Русе пътя беше много приятен : с малки хълмчета, но прав, чист и ненатоварен. В Русе спрях да допълня резервоара на Shell. Винаги съм се учудвал защо в градовете трябва да се кара с 50 дори и по околовръстното, което е по-добре обезопасено и от магистрала. Дори и каки нямаше !

Наредих се на не много дългата опашка за Дунав Мост. Това е май единствения мост на Дунава за който се събира такса. Минавал съм същата река през Сърбия, Унгария и Австрия и никаде не видях да събират такси. Явно нашия мост е най-луксозния 🙂 Или може би е историческа забележителност (защото е строен 1962 г). Абе не знам ама фургончето пред моста е доста абсурдно според мен. След като си дадох левата се качих следвайки колоната по един на доста неравното съоръжение. Гледката е супер обаче !

Ето че вече бях в Румънско.

Спрях на една доста съмнително изглеждаща бензионстанция в която пишеше че се продават винетки и имаше знак на VISA. Взеха ми картата без проблем и станах горд собственик на една хартийка която усдостоверяваше че съм си купил едноседмична винетка. Няма нищо за лепене, което беше много приятна изненада.

От там GPS-а ме подкара по пътя за

Букурещ

през една безкрайна върволица от селца и паланки. Хубавото беше че GPS-а знаеше къде колко е ограничението, така че беше лесно. Селцата бяха хувави, с широки и прави улици с мноого място от улицата до оградите на къщите. На пресечките имаше кръгови. С ясна маркировка. Абе добре си бяха пътищата. Само дето субектите покрай тях дето породаваха свинско и гевреци изглеждаха доста познато. И цървулите им и вълените им пуловери също. Скъпа родна картинка.

Започнах да се промъквам в Букурещ. GPS-а беше решил да ме прекара през центъра и така и не разбрах дали има околовръстно или не. Ама нямаше значение : пътищата бяха прави, широки, с малко светофари и много добре обозначени. Само по едно време ми звънна телефона и GPS програма се рестартира след разговора и незнайно защо реши да ме връща обратно в България. Ама се усетих след 1 обратен завой и 500 м. и се върнах на правилния път.

Минах и покрай копието на Парижката триумфална арка. Доста по-малка е от оригинала. Ама пак си изглежда внушително.

Иначе из града шофьорите с дачиите си се пререждаха по познатия балкански начин. Почувствах си се като в София.

Брашов, Румъния

След около час се измъкнах от Букурещ и занапредвах към

Брашов.

На хоризонта започна да се очертава силуета на Карпатите. До тук нямаше сняг и стисках палци и до края да е така. Изкачването беше доста рязко : от нивото на Букурещ до Синая (към 1400 м надморска височина). Нямах време да се разгледам в Синая и затова продължих напред по завоите към Брашов. Пътя беше примерно като Асеновград-Смолян. Не се кара много бързо, но пък не и много бавно. Това с 50-те км. в Румъния го има само на определени места, така че и селцата по пътя не бяха проблем. Около 30 км. преди Брашов ми се обади колегата от Сън Румъния. Една кола с останалите организатори от фирмата беше тръгнала от Букурещ. Разбрахме се като стигнем да си звъннем.

Пристигнах към 16:00. Хотела се оказа на входа на Брашов на една поляна. Хубав хотел, от голяма верига, ама в средата на нищото. Едни къщички се виждаха отзад и едно шосе. Но пък беше доста добър. Все пак това беше единствения препоръчван от фирмената туристическа агенция хотел. Колегите по някаква причина бяха избрали един хотел в центъра. Ама на мен в Рамада си ми хареса. Голям, хубав безплатен паркинг с бариера. Имаше банкомат във фоайето от който успях да взема леи за към 200 лв.

Извиках си такси от рецепцията и излязох отпред да го чакам. Все още никакъв сняг. Така че реших да се поразходя в центъра докато стане време за организираната от фирмата вечеря. Дотук добре, ама таксиста не разбираше и дума английски. А аз от румънския нищо не хващам. Викам му карай в центъра. Той кимна и ме закара до някакъв търговски център на 2 км от градския център. На всичкото отгоре беше затворен. Така че не ми остана друго освен да изкарам пак GPS-а и да се опитам да стигна до центъра. Разходката всъщност беше приятна след 8-те часа каране. Стигнах до някакви по-цивилизовано изглеждащи места. Задминах една група която също ходеше след един с GPS. Помислих си че може и да са колегите с които имам среща, ама реших че няма да е възпитано да ги питам. След 10-на минути получих SMS с адреса на ресторанта в който имахме резервация. Като отидох се оказа че съм познал : те бяха. Ама колко човека се разхождат из Брашов ориентирайки се по GPS според вас ?

Колегите се оказаха един образ от бившия Сън Румъния, организаторката на събитието от Оракъл Румъния, два андроида от търговците на Оракъл (мъжки и женски), един даскал от университета в Брашов и местния дистрибутор на Оракъл. Имаше и един колега от Санкт Петербургския офис : team lead на някакъв отбор в Java UI. Говореше много приличен английски и явно не беше зает с търговска дейност като всички останали на масата, защото беше колега лектор който щеше да говори за Java. Веднага се лепнах за него и се получи доста приятен разговор. Оказа се че огранизаторите плащат за вечерята. Донесоха аперитива : сливова ракия към 60% с пръжки и лук. Била местна забележителност : Палинка. Не беше лоша. Ама след 8 часа шофиране не правех много разлика де. Разбъбрихме с със колегата от Сън Румъния. Оказа се че той много добре си спомня „Лека Нощ Деца“ и Студио Х. Било масово да ги гледат, понеже румънската телевизия по соц-а за нищо не ставала и БНТ била все едно Дойче Веле. Странното е че сега кабелната в къщи е пълна с недопреведени от румънски канали. Избрах си за вечеря дивечово със задушени зеленчуци. Вкусно беше. Сервираха го в хлебни кошнички. Абе въобще ресторанта беше лъскавичък. Не разбрах колко платихме.

След това ме изпратиха до стоянката на такситата. Казаха ми че събитието започва към 9:00, ама аз мога да дойда към 11:00. До хотела бяха към 6 км. Излезе ми 3-4 лв в наши пари.

Наспах се. Закуската в хотела не беше лоша, ако не се броеше факта че от всичките представители на Сушард дето се бяха събрали в моя хотел не беше останало много разнообразие. Но пък имаше навсякъде кошнички с някакви бисквити Милка дето не бях ги виждал. Облякох MySQL ризата и във пълно бойно снаряжение се запътих към университета.

Оказа се че навън беше валяло сняг цяла нощ и беше доста трудно да се придвижи човек дори в центъра на Брашов. С таксиста който този път говореше доста приличен английски обсъдихме кога е по-добре да тръгна за Букурещ на другата сутрин. Той ме посъветва да тръгна в 4 сутринта, понеже още нямало по пътя от „лудите букурещки шофьори“. Изсмях се вътрешно. Дори си бяха много възпитани хората. Реших да търгна към 8 пак.

В университета една спираща дъха студентка ме регистрира,

даде ми папка с някакви проспекти и химикалка (не знам защо) и ме упъти към залата.

Оказа се че съм подранил. Изслушах лекцията на мъжкия търговски андроид, пълна със слайдове с големи червени хапове наредени един над друг. Точно това което трябваше на аудиторията от учители и студенти. Ама нали плащаха за екскурзията се направих че ме интересува. Добре че поне слайдовете бяха на английски (за разлика от обясненията де).

След почивка за кафе (което не посмях да опитам) наближи моя ред. Симпатичната кака от Оракъл Румъния се беше изприщила защото руснака все още го нямаше. Не че очаквах да е навреме де 🙂 Ама все пак се появи в последния момент.

Дойде и моя ред.

Показах слайдовете които бях приготвил. По-скоро нещичко от рода какво точно е MySQL и защо трябва да ги интересува. Нямаше въпроси. Оказа се че андорида на Самсунга ми има много симпатичен и най-важното с много едър шрифт таймер. Затова завърших точно на минутата. Не ги заинтригувах много май.

Руснака изглежда че събра повече интерес. Ама те румънците учат Java в университета. Та беше разбираемо. След това имаше организиран обяд на шведска маса. Седнахме с руснака при местния даскал. С него бяха някакви бивши негови студенти дето работели в някаква софтуерна фирма. Не разбрах точно коя. Три прилично изглеждащи девойки ! Защо във всички фирми в които аз работя все сме като мъжки манастир ?! Оказа се че нямат нищо против да ни придружат с даскала из центъра. Първо мислехме да отидем до замъка Пелеш (известен още като замъка на граф Дракула), ама се отказахме че доста силен сняг валеше и се отказахме. Другия път.

Букурещките колеги до един се изнизаха на втора с мръсна газ веднага след събитието.

Коледен пазар – Брашов, Румъния

Много срещи съм организирал из България и съм пасъл (развеждал де) доста от колегите ми от чужбина. Ама за първи път мен ме „пасяха“. Да си призная малко се поувлякох да се правя на чужденец. То било приятно да те пасат 🙂

Коледен пазар – Брашов, Румъния

Седнахме в едно много симпатично изглеждащо кафе/кръчма в центъра. Такова старинно едно, с разни снимки на джаз музиканти по стените. В залата в която седнахме имаше книги по стените ! Румънците пиеха палинка с чипс. Аз реших да не си правя експерименти и си поръчах вино.

Оказа се че „не съм бил приличал на българин“ както се изрази една от девойките. Попитах ги какви са българите според тях. Не казаха. Явно не беше за разправяне. Попитаха ме каква кола карам. Абе, девойки. Те били дошли да учат там. Иначе били от равнината между Букурещ и Дунава.

Освен това девойките обичаха българското черноморие. Ама не и като било „пълно с румънци“. Да ви е познато ? Разказах им за Гърция.

Виното ми излезе нещо като 10-на лв.

След това, вече в късния следобед ни изпратиха до местния „мол“ (като изразиха съжаление че не бил по-голям и нямало кой знае какво да се купи). Прави бяха ! Много даже. Едвам успях да намеря какво да купя за подаръци на семейството. Поне похарчих доста от леите.

С руснака се разбрахме да го закарам до Букурещ на другия ден. Зарадвах се че няма да пътувам сам, че доста сняг беше наваляло.

Имах някакви мътни идеи да ходим на бар някъде, ама и той се втурна да пазарува, а сам не ми се ходеше. Така че отидох в хотела и се наспах добре.

На сутринта

се възползвах максимално от добрата закуска (а и от факта че ротата на търговците от Сушард още не беше унищожила шведската маса) и след 30 мин чистене на колата с ръкав (бях забравил да взема каквото и да е приспособление за почистване) потеглих към хотела на руснака. Улиците вече бяха осолени (дори прекалено) и количката се държеше много добре. Руснака закъсня само 10 мин ! Явно и на него му се прибираше вече. Тръгнахме към 9:00. Температурата навън беше към -10. Но от всичката сол по пътя цялото предно стъкло стана на модернистична картина. Трябваше да спирам няколко пъти да го чистя със сняг, че течността за чистачки не щеше да тръгва.

Синая, Румъния

Стигнахме до Синая.

Нашите румънски пастири ни бяха предупредили че тамошния замък на румънския крал било нещо което задължително трябвало да се види. Така си беше ! Не знам дали сте били в Царска Бистрица в Боровец. Ами Царска Бистрица е по-бедната версия на този дворец. Все пак Румъния е по-голяма държава. Иначе стила е един и същ. Ама то какво да очакваш от германски аристократи пратени да управляват дива балканска държава. Не и въображение. А просто носталгия по Бавария и Алпите. Но пък беше много красиво.

Синая, Румъния

Замъка ни отне 2 часа. Успях да похарча и останалите леи. Каквото остана го купи руснака за евро.

След това пришпорих към Букурещ, че не ми се минаваше Стара Планина по тъмно. А и таксиста в Брашов ме беше наплашил че и в равнината имало сняг.

Оказа се че няма сняг. Докато стигнем до Букурещ колата изсъхна. И стана бяла. От солта. Оказа се че повечето румънци спират край пътя и лисват по няколко кофи вода на колите си. Ама аз нямах вода. Та си летях бял.

Лесно намерихме хотела на руснака. Обещахме си да си разменим снимки по пощата и го оставих. Вече ми се прибираше. Беж количке да бягаме към Русе. А и не бях зареждал, та стрелката на нафтата приближаваше към нула. Не ми се зареждаше в Румъния и реших да видя дали ще стигна. Добрах се до Shell Русе без грижи. Преди това пак платих пътна такса на Дунав мост. Този път в румънската барачка. Добре че взимаха евро. Еврото от руснака свърши работа 🙂

От Shell си купих сандвич и bake rolls. Добре че баварката е автоматик. Та може да се яде с една ръка. Лесно се добрах до Търново. Ама започна да се смрачава. От там вече доста по-внимателно и бавно на включени фарове занапредвах през Хаимбоаз. На превала имаше малко лед. Минах без грижи. Ама стана тъмно. След прохода GPS-а ме помъкна през едни села и ме изкара на един лош третокласен път покрай който вървяха едни хора с пушки. Разбрах че съм се объркал и направих обратен. Смених програмата. Новата ме изкара на магистралата без проблем. От там беше лесно до Пловдив.

Хареса ли ми в Румъния ? Да.

Изненада ли ме ? Да.

Екзотично ли ми се стори ? Да.

Почувствах ли се като у дома си ? Да.

Искам ли пак да отида там ? Определено ДА.

Ей го къде е !

Ето и още малко снимки.

Автор: Георги Кодинов

Снимки: авторът

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version