Етикети: кола

Връх Немрут, Турция (Комагене) 0

Анадолската обиколка с кола (3): Мидят, Диарбекир и Немрут

Заедно с Домоседа продължаваме обиколката из Анадола – започнахме с Аксарай и Харан по пътя към Шанлъурфа и Гьобекли тепе, бяхме в Мардин на кюрдска сватба и стигнахм до Дара. Днес сме в Мидят,...

16

До края на Европа на четири колела (1): До Монсанто през Андора, Барселона и Мадрид

В тези горещи от всякаква гледна точка дни ние ще тръгнем на едно дълго пътешествие до края на Европа. Любо ще ни качи на колата си и ще заминем в посока Кабо ди Рока в Протугалия. Днес ще минем през Андора, Барселона и Мадрид, за да стигнем до Монсанто и Лисабон.

Приятно четене:

 

 

 

На 4 колела до Края на Европа

Кабо да Рока, Португалия и всичко, което се случи и видяхме до там

Андора, Испания и Португалия

част първа

От Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

 

Ден 1

Около Великденските/Майските празници си стана традиция последните няколко години да се замисля, планува и изпълнява по някое пътуване из европейските държави. За тази година дестинацията беше по-далечна и дните за изпълнение 16.

Събрахме се групичка 4-ма човека за една кола и в 3:30 посред нощ на 27 Април натоварихме багажа и се понесохме по тъмното и осеяно с кратери околовръстно в посока Сърбия. Странно, но за пръв път багажа не беше натъпкван, трамбован и натискан с колена, лакти и какво ли не, за да се събере. Той просто си влезе сам. Долавяше се някаква оптимизация на нещата, които бяхме помъкнали.

За днешния ден трябваше да минем 1350 км до езерото Лаго ди Гарда в Италия.

На сръбската граница беше бързо, на хърватската поносимо, а на словенската – ужасно.

Говореше се, че имало и стачка и затова имаше някъде около километър задръстване. Отвисяхме си, ама няма как. Имаше и други българи, които пътуваха я до Германия, я до Франция или Италия.

След влизане в Словения,

тя се взима на един дъх. Много е приятна за пътуване. Хубави и разнообразни пейзажи се сменят около пътя и не ти доскучава, за разлика от Хърватска, която е много скучна в частта си от сръбската до словенската граница.

На влизане в Италия

с мъка си спомнихме, че поносимите цени на горивото, както и пътните такси бяха до тук. От тук нататък беше скъпичко, но избягването на магистралите не беше опция в нашия случай. Всичко се диктуваше от многото километри, които бяха пред нас и от ограниченото време. Около 18:00 ч стигнахме да мястото за нощувка.

За жалост валеше и за втори път ни се размина разглеждането на езерото Ди Гарда.
Ден 2
За днес програмата беше прекосяване на останалата част от Италия, Франция и влизане в Андора, където да нощуваме.

 

Андора

 

През този ден се скъса да вали. Преминавайки по т. н. Лазурен бряг не видяхме нищо лазурно, ами само гъста мъгла, силен дъжд и вятър. Сякаш беше средата на Ноември, а не края на Април.

Километрите се нижеха малко по малко, но до Андора си имаше не малко път. От езерото Ди Гарда до там бяха около 1250 км.

Привечер вече далеч от магистралите, нейде из френските Пиренеи заваля сняг, ама силен сняг, а отстрани имаше 20 см снежна покривка. До пътя тичаха елени с муцуни оваляни в сняг от ровене, за да се докопат до малко трева или мъх. Големи симпатяги бяха и гледаха подозрително от безопасно разстояние малкото коли, които минаваха оттук.

 

 

Сърни – френски Пиренеи

Направихме няколко снимки преди да се мръкне и продължихме. Пътят беше стръмен и тесен, а се оказа, че същинското изкачване до 2060 м.н.в. тепърва предстои. Ами то всичко хубаво, ама с тия летни гуми по тия стръмни и снежни пътища не е много добре, но имаме ли избор. Кой би предположил тази картинка. Горивото също беше на привършване, защото на фона на скъпото във Франция, в Андора е 2,50 лв/л и естествено беше решено да се изцеди на макс и да заредим на по-народни цени.

В крайна сметка стигнахме по живо по здраво най-високата точка на прохода само с едно прибоксуване по време на движение. Границата между двете държави е един тунел като, разбира се ,те таксуват, за да минеш през него. От другата страна на тунела вече в

Андора

нямаше и помен от сняг. Отдъхнах си! До

столицата Ла Вела

имаше малко километри. То всъщност тук всичко е близо. Паркирах на улицата и намерихме хотела, където услужливите хазяи си бяха тръгнали, но бяха оставили напътстващи бележки как да се доберем до стаята си, къде са ключовете и т.н. Готини хора!

Ла Вела, Андора

Ден 3

Ла Вела, Андора

 

 

Големите преходи от по над 1000 км на ден вече бяха останали назад и за днес имахме разглеждане на столицата Ла Вела плюс път до Барселона, която беше доста близо до Андора – сто и няколко километра. Времето беше намръщено и се напъваше да завали всеки момент, затова набързо хукнахме да разгледаме каквото можем в Андора.

Столицата Ла Вела е спретнато градче

с разни причудливи архитектурни арт изпълнения. Излизайки на улицата, накъдето и да се обърнеш и виждаш само планини. Сякаш се намираш в естествен природен казан.

Андора е безмитна зона

и се стичат какви ли не субекти, за да пазаруват. Влязохме в един голям магазин, където всички купуваха като за последно с претъпкани колички с какви ли не артикули. Вярно, че имаше какво да се купи на прилични цени, ама чак пък толкова.

Следобеда заваля и се смрачи още-повече и беше време да се тръгва към Испания. Заредих евтин бензин до горе и хайде. В Андора се влиза без проблем, но на излизане се минава митническа проверка. Бях чел, че тарашели много, защото всички си претъпквали колите със стока, но ние минахме лесно и без проверка. На влизане в

Испания

заваля още по-силно. Такова време не беше предвидено. Трябваше да е жега, а беше 8 – 10 градуса. Дебели дрехи почти не фигурираха в багажа на никой, но за сметка на това летни – колкото щеш. Май ще се обличат по пет тениски вместо дебела блуза и така ще е.

 

 

Испания

 

В

Барселона

стигнахме късния следобед, настанихме се и трябваше да се търси къде да се паркира.

Паркингите бяха с баснословни цени,

на улицата в синя или зелена зона можеше само през нощта, така че мръднахме малко извън центъра, заврях се в едно тясно местенце, където да остане колата 2 дена и тръгнахме на опознавателна разходка из града, който както се и очакваше беше буден и кипящ от народ. Определено се усещаше южняшката обстановка и начин на живот. Тесни улички опасваха централната част, които погледнати от птичи поглед бяха като разровен мравуняк като хората бяха в ролята на мравките.

На смрачаване старите архитектурни паметници светнаха и предложиха добра възможност за любителите на нощната фотография. Особено визирам архитектурните шедьоври на Гауди, с които града така се гордее.

Вече ставаше късно, а и така или иначе същинската обиколка щеше да е на следващия ден, така че се отправихме към хотела.

Ден 4


Ранно ставане, лека закуска и следваше целодневно бродене по

забележителностите на Барселона

Естествено всичко нямаше как да се види, но наблегнахме на основното – Триумфалната арка, Саграда Фамилия, Парка Гюел, разходка по Ла Рамбла, Пристанището, стария център. За моя изненада най-интересните творения на Гауди не бяха концентрирани в известния парк Гюел, а бяха из града. Трябва си туристическа карта или някой, който познава града, за да не пропусне човек нещо.

Вечерта завърши със седене на пристанището и съзерцаване на морето. Там се намира и паметника на Колумб, който сочи към водата. За другия ден остана аквариума, който определено си заслужаваше.

 

 

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

 

Барселона, Испания

barcelona_zdscn5373

 

 

 

Ден 5
Напуснахме хостела, взехме колата и се отправихме към

аквариума

За щастие този ден паркирането беше безплатно, защото беше празник, но пък и навалицата беше голяма. Намерих едно тясно местенце за паркиране в старата пристанищна част, където децата играеха футбол на средата на едно кръстовище, защото то предлагаше най-широкото място в околията. Вдигайки поглед нагоре се виждаше надвиснало пране отвсякъде и малък процеп небе. Не е много готино да живееш тук.

 

Запомних добре къде точно паркирах в лабиринта от малки улички и хайде в аквариума, където имаше безкрайна и обезкуражаваща опашка, но за щастие се оказа, че върви бързо. На два пъти ми се е разминавало да вляза в такъв аквариум и не ми се щеше и сега така да стане, а и този се води един от най-хубавите в Европа. Като изключим лудницата и врещящите екзалтирани деца мястото е страхотно и си заслужава. Особено тунела, през който се минава, а наоколо плуват всякакви рибоци. Има и няколко вида акули. Който отиде да не го пропуска! След аквариума в ранния следобед

тръгнахме към Мадрид

До там имаше около 600 км. Испанските магистрали са хубави и празни (както и португалските). Сякаш на никой не му се дават пари и минава по второстепенните пътища, но контраста с Италия и Франция е огромен. Там магистралите са претъпкани или поне тези, по които минахме.

След Барселона в посока Мадрид пейзажът се смени многократно. От равнинен и зелен, през полупустинен с червени пясъци и кактуси до леко планински.

В столицата Мадрид

пристигнахме по залез. Имахме запазен апартамент в центъра, където гъмжеше от пияни младежи и съмнителни субекти. За паркиране и дума не можеше да става. За колело трудно би се намерило място, а какво остава за кола.

Спряхме пред един паркинг, но след като ни съобщиха сумата от 28 евро за нощ си тръгнахме моментално и тогава

се случи неприятен инцидент

Уцелих едно от ниските метални колчета, които пречат на паркиращите. Удара беше при тръгване и не беше силен, но резултата беше с лоши последствия – огънат и счупен радиатор. Охладителната течност се лисна като из ведро и беше ясно, че започва ходене по мъките.

Следващите няколко часа бяха свързани със звънене в посолството, от които не получихме дори и съвет какво е най-добре да предприемем. После имаше сцена с гонене на полицейска патрулка, в която единия полицай говореше английски и имаше желание да помогне, но лошото беше датата 1 май. Всички сервизи били затворени следващите 4 дена. Това не влизаше в плановете. Още по-малко като се замислих и за всичките резервации, които трябваше да се отменят и за проваленото пътуване. Е, лоши работи се случват.

Явно така е трябвало да стане, но важното е да се намери оптимално решение в така създалата се неприятна ситуация. И така осланяйки се на крилатата фраза „Утрото е по-мъдро от вечерта“, избутахме колата на паркинга за 28 евро, качих се заедно с багажа в патрулката като затворник, за да ни закарат полицайте до резервирания апартамент и със смесени чувства от случилото се легнахме да спим и да чакаме утрото.

Благодаря на испанските полицаи за времето, което ни отделиха. Имаха желание да помогнат, а и помогнаха с бутането към паркинга.
Ден 6
Мислехме да търсим сервиз в интернет, но за късмет точно в този момент интернета в апартамента не работеше. Излязохме и тръгнахме да търсим някакъв интернет в кафенетата, но междувременно звъннахме до България, където брата на Ирина пусна запитване в няколко форума, ако някой има познати в Мадрид и идея да помогне. Оказа се, че това беше най-правилното решение. Само след няколко часа се намери българин, който има сервиз в Мадрид, а има и пътна помощ да вземе колата.

Същия ден към 17:30 ч, човека беше на адрес, качи колата и се отправихме към сервиза му на 20 км от центъра в един от крайните квартали. За 20 минути той разглоби предницата и щетите бяха констатирани – бронята е ясна, ама тя е козметичен проблем. Следваше радиатор, гредата под него и крив рог. Оставаше само да чакаме и да се надяваме всичко да мине добре. Междувременно през деня имаше и известна обиколка из забележителностите на столицата, но някак на никой не му беше до забележителности пред неяснотите, които ни бяха налегнали. Минахме и покрай стадиона на Реал Мадрид – Сантяго Бернабеу, за да видим как изглежда на живо.
Ден 7
Целия ден обикаляне по

забележителностите на Мадрид

и очакване на обаждане от Галин, който търсеше частите, необходими за колата. От забележителностите особено ми хареса

Plaza Mayor и парка Ретиро –

чудно и спокойно местенце, което е като оазис в забързания и натоварен град.

Галин се обади и се оказа, че има известни трудности с намирането на радиатор точно за този модел. Всички налични били за кола с климатик и са малко по-големи. Привечер обаче телефона звънна и добрата новина, че всичко е налично повдигна настроението на цялата група. Галин каза, че ще работи до късно и ще я направи още същия ден. Влезе ни в положение човека. Ако трябваше да чакаме испанците да се напразнуват и тогава да се свърши работа щеше да е доста неприятно.

 

 

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

 

Ден 8
Станахме не много рано и се изстреляхме към покрайнините на града, за да вземем колата. Всичко беше оправено без козметичните корекции, които трябваше да се направят на бронята. Благодаря и да си жив и здрав, Галине!

Върнахме се в апартамента, натоварихме се и тръгнахме към Португалия, но не по царския път, а по второстепенен, който пресича границата на север от Лисабон. Целта беше разглеждане на средновековното градче Монсанто, за което знаех, че е направо приказно. И беше! Минахме границата с

Португалия

Ето на това място вече се почувствах далеч от България. Може би защото беше последната държава от континента и защото най-западната точка на континентална Европа беше тук.

Монсанто

се намира близо до границата. Спира се на паркинг и после безплатен автобус за 5 минути те качва до портите на града, който се намира на хълмче сред равнината наоколо, а гледката е изключително панорамна от там горе.

Monsanto, Португалия

 

Още от входа на града те облива средновековна атмосфера и миризма на печено агне. Улучихме някакъв фестивал. Имаше и местни музиканти, облечени в интересни одежди, който пееха на незнаен език.

Целият град е от камък – улици, къщи, стълбища. Дори има огромни канари, които служат за стени на къщите или пък под канарите са построени къщи. Въобще много е интересно, а и различно от нещата, които съм виждал досега. Трябва да се види. Трудно е за описване.

 

 

 

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

 

За жалост нямахме много време, защото вечерта трябваше да стигнем до Лисабон, но тук определено бих постоял повече, ако можех. Котките, които бродеха по улиците и позираха като манекенки по сивите камъни допълваха пейзажа.

Потегляйки към Лисабон стана ясно, че няма как да стигнем до 22:00 часа и се наложи да звънна на домакините да ни изчакат до към 0:00 ч. Времето не стигна, въпреки че спечелихме още един час заради часовата разлика с влизането в Португалия. Тук е с 2 часа по-рано от България.

В тази страна

на някои участъци от по-новите магистрали плащането е много шантаво

Трябва или да имаш специална предплатена машинка, която се слага на стъклото или в някоя поща да си съгласуваш кредитната карта с номера на колата и при преминаване на определени участъци автоматично ти се дърпат пари. Шантава работа.

Ние нямаше къде да направим това, влизайки от второстепенния граничен пункт, така че карахме на късмет. На по-старите участъци си имат по-човешка система с плащане кеш или с карта.

Към 0:00 ч пристигнахме в старата част на Лисабон и след известно лутане намерихме апартамента, където любезните домакини имаха търпението да ни изчакат и да ни обяснят това-онова за града. Първото ми добро впечатление беше, че паркирането е безплатно в тази част, която си е баш центъра. Е друг е въпроса, че места трудно се намират, но извадихме късмет.

 

Очаквайте продължението

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

 

София от трамвая 9

София от трамвая

„Никога не е късно да станеш за резил“ каза Светла, когато ми разреши публикуването на тази софийска импресия. Да видим 🙂

Приятно четене:

 

София от трамвая

Импресия

 

Софийска импресия

Още към края на 2010 година с Ели Иванова планирахме да направим заедно с Борислав Борисов едно импровизирано пътешествие с градския транспорт някой път, когато Ели е в България – да хванем първия ни попаднал трамвай, да пътуваме до последната му спирка, да видим какво има там, после да хванем друг, след това друг… В събота най-сетне го осъществихме. Боби не можа да дойде по обективни причини, но духом беше с нас и го споменавахме.

Трамвай в гората, София

Срещата ни беше на кръстовището на “Опълченска” и “Стамболийски” в 10,30 сутринта. Първо дойде трамвай 10. Качихме се с Ели и Крис (и общо четири фотоапарата – два огледално-рефлексни, един лентов и една полусапунерка) и слязохме на последната спирка – улица “Кораб планина”. Оказа се много приятна и тиха улица.

Кораб планина 6, София

 

Вървяхме си, снимахме си, докато ни настигна млад мъж да пита защо снимаме колата му и дали сме от общината (какво да правя, обичам да снимам отражения в лъскави коли).

Покрив, София

 

Трябва да е вървял доста дълго след нас, защото коли снимах само в началото на разходката. Изглеждаше добронамерен и като му обяснихме, че не му правим проверка, се успокои. После към нас се приближи една жена и също ни попита защо снимаме – дали сме студенти. Оказа се, че била фотографка. Обясни ни, че онзи младеж работел нещо към общината (в такъв случай, дали се притесняваше, че колегите му може да го следят?).

Семинарията, София

 

 

Улицата свърши, завихме по друга, по-оживена, и стигнахме до Семинарията. Там се качихме на трамвай 18, който ни отведе право пред Централните софийски гробища.

Дърво, София

Не бяхме планирали обиколка на такова място, но щом така и така се озовахме там, влязохме. В събота на гробището нямаше почти никого, беше много тихо и някои от алеите бяха съвсем празни.

Бира, София

Снимахме си на спокойствие. Или поне така си въобразявахме, защото по пътя обратно ни настигнаха едни жени да питат защо снимаме. Обясниха ни, че трябва да имаме специално разрешение, за да правим снимки там. Поуспокоиха се, че не сме журналисти – преди време някакви журналисти били направили един вид компрометиращ репортаж за гробището. Излязохме от това негостоприемно за фотоапарати място и докато чакахме поредния трамвай, пак снимахме.

Ваза, София

 

Момчето, което работеше на близката будка (не помня дали тази за цветя, или за надгробни камъни) дойде да ни пита защо снимаме. Но вече бяхме на територия, на която не ни беше нужно разрешение, та не намери друго какво да ни каже.

Захарна фабрика, София

Дойде трамвай 3, който ни отведе до Захарна фабрика. Пощракахме наоколо – аз снимах остатъците от фабриката, ограда и някакви ръждиви ламарини.

Ограда, София

 

С нас си поговори една руска баба, но май по-скоро ѝ се говореше, отколкото я интересуваше защо снимаме. Иззад ръждивите ламарини (които се оказаха автокъща) обаче излезе един чичка, който не пропусна да ни зададе дежурния въпрос. Явно изразът “абстрактна фотография” му се видя странен, защото ни посъветва да направим снимки на един много абстрактен (тоест дебел) негов познат, който се моткал в района.

Качихме се пак на трамвай 3 – следобедът беше напреднал, Ели имаше работа в центъра, а ние отидохме до Централна автогара, за да си купим билети за морето.

Поуките от днешната среща:

  1. За подобни лежерни пътешествия е нужно доста време. Човек трябва да избере дали повече да пътува, или повече да се разхожда на местата, където попада. И двете идеи ме привличат – по различен начин. Ако някой път реша целенасочено да пътувам по маршрутите на градския транспорт (а имам такава мечта), ще трябва да се лиша от разходките.
  2. Където и да отиде човек в България (случвало ми се е не само в София, но в София си е обичайно, в чужбина досега не ми се е случвало), голяма е вероятността да попадне на някого, който подозира, че правите снимки, за да го изобличите. Дали става дума за липса на базисно социално доверие или много хора правят нередни неща и се страхуват да не бъдат разкрити, или и двете, не се ангажирам да съдя.

Надпис, София

Ако имате желание да разгледате всички снимки от трамвайното пътешествие –заповядайте.

 

Автор: Светла Енчева

Снимки: авторът

 

Други разкази, свързани със София– на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

1

На газ (LPG) през Европа: Съвети за пътуване с кола

Днешната поредица съвети за пътуване ще ни покаже някои трикове и идеи за преминаване през Европа с кола на газ. Приятно четене:

 

 

На газ през Европа

 oт Русе през Румъния, Унгария, Австрия, Германия, Дания и Норвегия

Съвети за пътуване

Колеги, няма нужда да откривате топлата вода и да правите грешките, които някои от нас вече сме правили и сме утъпкали пътеките. Сега ще копи-пейстна съветите си за пътуване от БГ (Русе) към север, северозапад, които вече съм писал на парче някъде в този форум а сега съм систематизирал:

Този пост касае пътуване от Русе към Норвегия,

но и други пътуващи на север – Любек, Дания, Холандия, Белгия (донякъде).. могат да се възползват от инфото.

Автомобил на Пропан с разход 8.0/100 среден разход за целия път, при максимална скорост 160км/ч, бутилка в която влизат 38 л. Пробвани са различни маршрути (инфото тук е споделено и от други колеги). Този, който ще коментирам е според мен най-изгодния и най-бърз, нищо че през Прага, Дрезден е с 200 км по-къс, магистралата на моменти тресе и се губи време за спиране за винетки, които струват и повече пари, а през Австрия са само 8 евра, а в Германия и Дания не се плаща.

Сменете си румънски леи от България, по-изгодно ще ви е и няма да губите време да спирате на чейндж бюро. В Русе леи винаги има срещу ЖП Гара (бивш универмаг). Сменете си леи и за напълването на бутилката (резервоара) в края на Румъния, за да минете Унгария без зареждане по магистралите. Там, ако нямате унгарски форинти може да установите, че цената за LPG ви е излязла почти като за бензин, освен това никъде няма табели, дали на дадената безиностанция има и газ.

От Русе до Дания има достатъчно газстанции,

за да не мислите за това с няколко трика, които ще споменава в пътеписа. Най-много да карате 10-30 км на бензин до следващата станция, което е добре и за колата. Ако имате избор не ви съветвам, да зареждате газ на случайни газ-станции в Румъния въпреки по-ниските цени. Газта е хубава навсякъде, но вероятността да минете по-малко километри е голяма. Има нови магистрални участъци, нови околовръсни на няколко града, които вероятно не са отбелязани още в GPS картите.

  • Пътят през Дева е по-добър. Пътя през Тимишоара беше в ремонт към края на 2010 и не знам дали е приключил.
  • НЕ ИЗПРЕВАРВАЙТЕ на двойно пресечена осева линия !!! Дори и да сте се скрили зад румънска кола, която го прави, може него да не спрат, а вас – да. Вземат книжката и после е голямо главоболие. Дават ви временен документ за един месец, но никога не ви я връщат толкова бързо и реално сте без книжка.

На последното голямо кръгово на около 30, 40 км от Надлак (Ro-Hu граница) има Лукойл газ. на около 10 км от границата в дясно има немаркова газ-станция, на която като последна цената е по-висока, а когато съм зареждал там, не съм успявал да мина Унгария с една бутилка. Аз лично не вземам винетки за Австрия от циганите в Румъния, които предлагат на по-ниска цена. Не вземайте винетка и от офисите на Ro-Hu границата, защото повечето вземат такса, която не ви вземат, ако си я купите от първата голяма бензиностанция на ‘Mol’ в Унгария – няколко км. след границата в дясно.

В Унгария можете, да си купите и винетка и за Австрия и да си спестите едно спиране и чакане на опашка (и обратно – в Австрия продават и унгарски вигнетки).

Ако нямате ВИЗА, сменете си форинти и за напълване на една бутилка газ в края на Унгария. Като започнете да виждате от далеч унгарско-австрийска граница, на последното кръстовище излезте в дясно и идете на шопинг центъра, до който няма достъп от самата граница. Там има газ станция. Плащане с банкова карта или форинти – в Евро не препоръчвам. Напълнете газ непременно на тази станция, защото после в Австрия няма газ. Има само няколко газ-станции, но не и близо около магистралата. Излизането от шопинг центъра става обратно по същия път. Ако сте на бензин, по-добре зареждайте в Австия от колкото в Унгария. Там бензинът е малко по-евтин от колкто в Германия например, защото в Германия пътната такса е включена в цената на горивото. Не забравяйте винетка за Австрия, полиция обикаля с патрулки и гледа по остъклата на колите, глобата беше 500 евро, сега не знам.

 За пресичането на Австрия

няма какво да се напише, освен, да не търсите ГАЗ. Австрийците не искат коли на ГАЗ според допитване на газовата компания към жителите, така че няма и да имат скоро. Има ГАЗ само заради караваните, но не и около магистралата им.

На някои бензиностанции с места за почивка има душове. Ако не сте спали в хотел по пътя си до тук и са ви се запарили…. мда .. може да се освежите – 2, 3 евра на са нищо за този комфорт, особено лятото. По тоалените на бензиностанциите работят унгарци, чехи и словаци и ползването им се заплаща. От няколко години навлезе една система чрез която със събраните билетчета от позлване на тоалетна, можете да си приспаднете цената на някаква покупка дори от друга бензиностанция, ресторант и др. в които е въведена системата, но сега не се сещам какво и беше името.

Бензинът в Австрия е по-евтин от колкото в Германия.

Влизаме в Германия

и по 1-вата отбивка към Passau има по-евтина газ станция – Арал, но това си е малко селяния – разликата не е чак толкова голяма, за такава малка бутилка. Аз съм го правил, когато нямаше газ за следващите около 300/400 км. по Е56 (А3), а сега има само след около 20/30 км.

От там нататък аз минавам по А3 Регенсбург, Нюрнберг и малко преди Вюрцбург гепя А7 към Фулда, Касел, Гьотинген, Хановер, Хамбурт, Фленсбург. Има и други варианти за минаване на Германия, но по този маршрут знам, че газ станции има много често, (и вече съм ги понаучил) около на всеки 400 км, тоест – дори и да горите 10/100 не би трябвало да карате много до следващата газ станция.

Един от недостатъчците на този път са Каселските баири, където, ако сте със слаба колица, се качват по-трудничко, но пък по тях има 4 ленти за движение в една посока. Аз съм имал случай, когато пренатоварен съм карал в колоната на тировете по тия баири. Повечето газ станции не се виждат от аутобан-а, а трябва да напуснете за 2, 3, 5 км. Ако не бързате, може да си планирате цялостно зареждане (гориво, кафе, храна) с отбиване в някакво малко селце/градче, което да е близо до магистралата. Можете да спестите пари от бензин/газ, както и в супермаркета. Аз съм си пълнил термоса с кафе на 0.60 евро цента, докато на магистралата е от 1.90 до 2.40.

На Фленсбург излезте по път 199 и ще стигнете до Сканди Парк – газ, метан, доста евтин шопинг център „One Stop Shop“. Препоръчвам на всички, които отиват за няколко месеца в Норвегия, да си купят алкохол, малко минерална вода.. това онова по колата – течност за чистачки и т.н.

Дания

има много малко газ, но е по-скъпа от бензина. Тия откачалници така режат главите на караванаджиите, за това Дания се минава без зареждане. От година, две се случава ако решите, да спите на паркинг в Дания, да ви събуди полиция и да ви каже, че нямате право.

Автор: Валери

 

Други Съвети за пътуване – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБОНОСТИ!

1

Зимните планински проходи на България

Какво ли не правят хората през зимата … Има даже такива, които тестват автомобили 😉 Днес Мартин  ще ни разведе из зимна България като тестов шофьор – той ще си тества, а ние ще се възползваме от възможността да попътуваме из планинските ни проходи през зимата.

Приятно четене:

 

 

Зимни приключения из планинските проходи на България

Велико Търново – Чифлика – Сенник – Беклемето – Батак – Триград

Повечето хора пътуват за празниците.

Повечето хора го правят от точка А до точка Б и обратно.

Аз така не мога, издивявам на едно място и се ядосвам, когато карам по познат път. Пътуването трябва да е вълнуващо, уморително и опасно в разумни граници. Както казва Кафавис в любимото ми стихотворение:

моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.

Ще щрихирам набързо едно пътуване от над 1000 км. през три заснежени прохода и две прехвърляния на Стара Планина, първо от север, а после и от юг.
Стартирахме на 28-ми декември сутринта, от Арбанаси.

 Велико Търново

Велико Търново

тънеше в лека мъгла, а пунтото, което взехме да тестваме от venci.bg бе позамръзнало.
Последното поколение Пунто (Punto Evo) бързо се сгря и без никакви проблеми излезна от снежния паркинг, върху който го бях оставил предната вечер, това ми вдъхна увереност че и без вериги ще успея да се справя със зимната обстановка.
Направихме кратка обиколка на Търново, от която най-много ме впечатлиха стилните графити по оградата на незавършен строеж на брега на Янтра, по пътя към църквата Св. Петър и Павел
Велико Търново
Дестинацията ни за деня бе село Чифлик над Троян, като съвсем не бързахме, мисля че с губенията, спиранията за снимки и придвижването ни предимно по второ и третокласни пътища изминахме стоте километра между Търново и Троян за около 4 часа 🙂 Съвсем случайно се озовахме в

родното село на Дан Колов – Сенник,

където има и негов паметник:
Паметник на Дан Колов в село Сенник

В Чифлика

хубаво се напарихме на минералните басеини и на следващия ден решихме да се върнем до София, но не през Ябланица ами през най-високия проход на Стара Планина – Троян – Кърнаре (1525 м.) Искахме да видим Арката на Свободата на Беклемето, но не би! Хубавото и слънчево време само на няколко километра под превала отстъпиха пред гъста мъгла, придружена с ураганен вятър, както си личи и от навяванията по боровете. Пунтото си има фарове за мъгла, които включихме с облекчение
Зимна идилия
Замръзнала река – Зима в България

Беклемето is a bitch.

Не случайно всеки път колоездачната обиколка на България минава оттам и често пъти именно в етапа с Беклемето се решава крайната победа, както стана и тази година, когато с много силно каране Ивайло Габровски спечели рекордна, пета титла в родния тур.
Троянски проход, Троян, България
Почти веднага щом преминахме на южната страна времето утихна, снегът изчезна, появиха се биволски стада. Заковах скоростта на 90 километра по подбалканския път и с разход от 5-6 литра на сто се прибрахме в София.
Замръзнали рози – Зима в България
На следващият ден
тръгнахме към Триград,
през възможно най-тежкия маршрут: Ихтиман, Костенец, Батак, Доспат, Борино, Триград. Тук вече направихме и видео, което да илюстрира условията като за зимно рали по пътя между Батак и Доспат. Всъщност по този иначе разбит и осеян с дупки път се караше доста по-добре от обикновено, снегът бе позапълнил дупките и настилката си беше направо гладка.

http://youtu.be/KLZX3SutYBU

От видеото не се вижда много добре, но пътят на места наподобяваше повече просека в гората със струпани около нея трупи.

Изстребител в Батак – Зима в България

 Мост – Зима в България

Когато пристигнахме в Триград направихме и един тегел до Девин в най-обилния снеговалеж на 31-ви:

http://youtu.be/D1uwsXeXBpY

Триград и ждрелото му

са много красиви и зиме и лете, но за жалост пътят не се поддържа добре особено през зимата и най-вече онази му част, за която отговарят от село Тешел. Повечето коли слагаха вериги, но фиатчето беше достатъчно стабилно и без тяхна помощ.
Триград – Зима в България
На първи януари прехвърлихме балкана и от южната му страна през прохода Шипка и акoстирахме на OMV-то в Габрово. Там заредихме резервоара до нивото на което взехме колата от шоурума на Fiat Венци Велико Търново, с нормално каране за зимните условия и доста работа на място колата изхарчи около 70 литра за 1000 км. Средният разход се движеше м/у 6,8 и 6,5 на 100, икономично возило като се има предвид, че 1.4 литровият двигател на колата често стоеше в зоната на трите хиляди оборота.

Автор: Мартин Линков

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Стара планина – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

На стоп из виелиците :-) 13

На стоп из виелиците :-)

И така лека-полека годината се изтърколи и дойде време за последния за година пътепис. Това е разказ за автостопа на Рошавата гарга по заснежените пътища на България. Така ще приключим настоящата година — живот и здраве след празниците продължаваме с пътешествията по света (и у нас). Не спирайте да пращате разкази, ако не ви отговоря веднага това единствено може да значи, че съм препил с греяно вино;-)

Желая ви честито Рождество Христово и една щастлива Новата година!

А сега: приятно четене:

На стоп из виелиците:-)

Реших през декември да закрия най-накрая тази дълга стопаджийска година. Май за пръв път стопирам толкова много и със сигурност от толкова рано до толкова късно през годината. Успях дори да запълня стопаджийските си пропуски и вече имам попадения със стоп и по тъмно, и в дъжд (макар, че почти не чаках в самия дъжд, той просто си валеше докато се возех), че вече и в сняг. Това даже два пъти за последната седмица.

Тръгнах, значи, преди десетина дни пак към Софията. Предстоеше да поседя повечко там, така че бях нарамила една 15 килограмова раница. Е, не е за сефте, аз и камъни за градината съм пренасяла така от Родопите… Освен това в джоба, за да е на топло, носех и една тарантула, ей така, да види свят и тя. Той всъщност се оказа тарантул.

След кратко махане ме дръпнаха на 30-тина км от Варна, после ме взеха до Шумен, където ми спря един чичка. Пътуваше за София в една не зле изглеждаща отвън кола, която отвътре се оказа голяма барака. А той я караше направо уникално! Не съм виждала някой да кара така откак горивото беше с купони през бензиновата криза на коя година беше там, преди отдавна. 1991 май беше. На всеки един баир надолу, колкото и малък да беше, той изключваше от скорост. Като започне нагоре-то, включва и дава газчица, ама да не вдигне повече от 80 км/ч. И така до следващото надолу. В един участък броих, че за около минута включи и изключи от скорост 5—6 пъти. Уникат просто! На големите надолнища направо си гасеше колата. Реших, че с тия темпове май ще стигна с час по-късно от нормалното. А официално пътувах с рейса, трябваше да пристигна до 15ч, а не когато — тогава, че какво щях да обяснявам?! Е, не че не бих се справила, ама защо да усложняваме нещата. В един момент разбрах, че той дори не отива в града, а още на околовръстното ще се отклони. Предложи ми да ме закара до Симеоново, откъдето да си хвана рейс до н’ам къде си, откъдето друг рейс, че дали нямаше и трети, до гарата. По груби сметки — поне още час път из София. А-а-а-а, не, викам, забрави! Оставяш ме на околовръстното и се спасявам поединично. В този момент той обяви, че е стигнал средата на пътя и ще яде. А аз безумно се зарадвах, понеже това беше чудесен момент да се отърва от него. И добре, че така реших. Спря ми един пич, който караше със 140 още преди да стигне магистралата. Бързо наваксах, че дори и стигнах по-рано. Кеф голям!

Четете по–нататък>>>

Записки на стопаджията 2

Записки на стопаджията

Пътища на този свят — много. И начини да пътуваме по тях — бол. На кон, на кола, на рейс, самолет и на триколка, на влак или пеша можем да обиколим света. Днес ще пътуваме на стоп. Наш водач ще бъде Рошавата гарга, която ни написа пътните си стопаджийски впечатления:-)

Приятно четене:

Записки на стопаджията

Обичам да пътувам на стоп. През последните години пътувам или с кола, или със самолет, или на стоп. Влак или автобус не са използвани не помня от кога. Пътувам на стоп защото така ми е кеф. Който не е пътувал никога, той не може да разбере удоволствието от пътуването на стоп. Но не съм и някакъв стоп-манияк, който да маха безцелно, само и само за да се движи нанякъде, пък каквото сабя покаже. Аз пътувам, за да се придвижа от т. А до т. Б при това по най-бързия възможен начин, за да не губя от времето, което ще прекарам в т. Б. Имам книжка, но не карам по разни причини. Най-тайната е, че предпочитам да пътувам на стоп, вместо да шофирам:oops:

Винаги пътувам само соло, тръпката е далеч по-голяма, както и успехът с махането. От друга страна, малко съм пишман стопаджия, да ви кажа. Нямам стопове в дъжд, по тъмно или през зимата. Като знам хората какви стопове правят… Тия дни ми се очертава да извърша пръвия си що-годе зимен стоп, пък да видим дали няма да се изпълнят и другите неизвършени подвизи. Откак реших кога точно ще пътувам, не ме свърта на едно място. Сърби ме пръстът, ви казвам. Снощи се зарових във форума на колегите стопаджии и ми стана едно мило и драго такова… След седмица мисля вече да съм с раницата на пътя. А половинката, милата, е толкова против стопирането ми, че дори ми предложи да взема колата! Прецедент!!! След няколко неуспешни опита да ми забрани да махам, вече се отказа. Но това с колата беше просто… обездуми ме един вид.

Към Широка лъка

Започва път от моя праг…

Знам откъде тръгвам, не е съвсем сигурно къде трябва да отида, а какво ще се случи по пътя никой не знае. Тръгнах със смесени чувства, за пръви път не бързах да стигна. Поне не бързах за там, където трябваше в крайна сметка да отида. Бързах за едно друго място, където щях да убия още малко време преди срещата, която вече не знаех дали искам да се състои.

За първи път май тръгвах толкова рано за стоп, но все пак — зима, дълъг път, а и бързах за кукерите в Широка лъка. Както винаги тръгна тегаво, на изхода на града трудно спират. Тъкмо взех да се изнервям леко, понеже се появиха и още двама стопаджии, които се лепнаха до мен, когато ми спря черно ауди със затъмнени стъкла на задните врати. Вътре обаче седеше приятен младеж (баси тва как звучи, все едно аз съм стареж). Дънеше яко хаус и аз се поотчаях, че ще ми се пръсне главата. Той обаче ме усети и реши да ме хвърли от коня — пусна цял диск мр3 с български класически песни. След 50-тина километра ми се отпусна и гласът и в един момент вече дружно грачехме „вземи една българска роза от мен“. Е, вярно, че във всяка песен търсех подтекста в светлината на моите си мисли. На моменти чак ми се насълзяваха очите. То не беше „дано минеш по другия бряг“ или пък „сбогом, дано си щастлива“, " да те жадувам аз, а ти все повече да се отдалечаваш„, „не сънувай ласките нежни на друг“, после „ах, как не искам да съм сама“ и т. н… Уредбичката му беше доста яка, в багажника дънеше огромен бас и беше наистина странна гледка да видиш — минава по улицата черно ауди с тъмни прозорци, а от вътре дъни здраво „детство мое“ и двама луди пеят с цяло гърло.

Четете по-нататък>>>

Бургас – Клагенфурт – Бургас (7): Епилог 5

Бургас – Клагенфурт – Бургас (7): Епилог

Това, че още помотквам из чужди летища и не мога да се прибера в София изобщо не ме оправдава и да не пускам нови пътеписи. В днешния петък ви представям заключенията на Симеон Тодоров от пътуването му от Бургас през София, Сърбия, Сребреница, Мостар, Сараево, Хърватска, Словения, Австрия и обратно.

Искам да пожелая на автора да е жи, здрав, прав и корав и да ни радва с нови пътешествия и пътеписи!

Приятно четене:

p style=”margin-bottom: 0cm”>1.Пием кафе със сръбски студент в Ниш. Пълня му главата с „умни” приказки:

–Е, деда. Па ти си као неки Оксбридж..

-Ща е то?

-Тие, дека са свршили и Оксфорд и Камбридж…

Брех!

 

2.На сутрешното кафе у Даница Льепович соча иконата и казвам, че това според мен е Свети Сава.

-Че како нема да знаш? Он си jер ваш. Роджен je во Велико Трново.

Не знаех.

 

3.В сръбския вестник „Вечернье новости” 19 майй 2008 чета: „Македонци са отели нашег Jунака Марка Кральевича”.

Не им стигат на еднокръвните наши братя: Кирил и Методи, Сава, Наум, Самуил, Вапцаров, Григор Пърличев…сега грабят и от сърбите….

 

4. На мача в Москва, който гледам в ресторанта, обръщам внимание на някои произношения на сърбите.

-Челсеа

-Менчестер,

-Уейни е Вейни.

-Френк (Лампард)

 

5.Край колата ми в Кампа на палатка са нощували студенти. Сутринта се обръснаха, измиха с вода от туби. Наблюдавам ги тайно, чистейки продължително стъклата на колата. Единият си маже косата с гел.

-Деда, сакаш ли и ти да си убав?

-Не мерсим.

Като ученик в Поморие имахме една бедно момче с много хубава коса. Но бедно, бедно.

Надничал в сладкарницата, където богаташки младоци с намазани с брилянтин коси (гел, по сегашному) ядат пасти, пият лимонади..

-Моята ли коса ли не е за брилянтин!..Ама ляп няма.Ля-я-яп!

 

6.По крайбрежието на Хърватия карам през малък, но разтеглен град Омиш.

Първият квартал се казва Дуги рат. Вторият Мали рат.(Дълга война, Малка война). Играят си тука на войни.

Четете нататък>>>