Етикети: кметство

1

Гауда

Заминаваме за Холандия! Анжело ще ни покаже градчето Гауда, дало името си на прословутия кашкава… упс… сирене Гауда. Приятно четене: Гауда Гауда (Gouda, [ˈɣʌu̯daː]) е град в областта Южна Холандия на Нидерландия, близо до...

Гей парадът във Виена, 2014 0

Гей парадът във Виена, 2014

 Днес Мечо Пух ще ни водим тазгодишния гей-парад във Виена – за който се интересува, подобен ще/щеше да има тази събота (утре) в София (отмениха го междувременно, вероятно заради днешния потоп във Варна, Добрич и...

6

Прага за напреднали

Днес Ваня ще ни покаже чешката столица Прага от доста по-детайлна гледна точка. Приятно четене: Прага за напреднали Чували ли сте израза Човек вижда толкова, колкото знае? Не? Казал го е Гьоте. Доскоро и...

Една академична стипендия в Потсдам (3): Разходка до Хамбург 1

Една академична стипендия в Потсдам (3): Разходка до Хамбург

Продължаваме с месечния престой на Николай в Германия. Запознахме се с Берлин, а после и с живота в Потсдам, а днес ще тръгнем на разходка из Хамбург.

Приятно четене:

 

 

Една академична стипендия в Потсдам

 

част трета

Разходка до Хамбург

Ежедневният живот в Германия обаче си има своите трудности.

Бюрокрация! Повсеместна, объркваща, потресаваща бюрокрация!

И множество служители в администрацията и в банките, които не знаят английски!* Наложи ми се да платя данък Rundfunkgebuehr, който плаща всяко домакинство, което има ТВ или радио. Аз нямах ТВ, но пък имах лаптоп и жената, която звънна доста неочаквано на вратата ми, го видя. Успях да разбера, че трябва да платя 5.76 за това чудо, но не мога да платя на нея, а това трябва да стане през банката. В първата банка, през която минах, ме предупредиха, че ще ми вземат… 25 евро! Насочих се към друга банка, където ми искаха „само” 5 евро. И понеже не е възможно този данък да се плаща месечно, създадох някакъв казус: оказа се, че все пак мога да го платя за този месец. В края на месеца обаче трябваше да подам писмено заявление до Бон, че дерегистрирам своя приемник. Цялата тази история ми коства над 15 евро, и то при положение, че нямах интернет, т.е. не можех да гледам ТВ, нито да слушам радио… Защо нямах интернет ли? Просто трябваше да ходя до университета и пак да преминавам през някакви бюрократични процедури, поради което реших да ползвам мобилен интернет. Това беше голяма грешка, особено по време на Евро 2012, и при цени на безжичен интернет на обществени места по 5 евро на час.

Имах подобен проблем и със стипендията си:

понеже не беше възможно да си отворя банкова сметка само за един месец, от DAAD изпратиха стипендията ми директно до университета. Това беше доста дълъг процес, като успях да си получа парите чак на 18-ти. Получавайки я, исках да вкарам парите си в моята дебитна карта чрез международен трансфер, но се оказа, че не приемат пари в кеш. Насочиха ме към Western Union, но аз реших да съхранявам парите си при мен. Положението не беше чак толкова страшно. Тези процедури имат своето основание: виждаме, че Германия е най-дисциплинираната държава в ЕС. Не знам обаче дали немците разбират къде отиват парите им за данъци: те сякаш биха платили всякакъв тип данък, без да питат** Това е нещо, което учудва много чужденци, както разбрах от форумите.
Етажът, на който живеех, се оказа… детска градина! От двете ми страни имаше бавачки и беше много шумно през деня. Започваше се от 7 сутринта, и се свършваше в 17 ч.; но пък след 18 ч. в една зала, намираща се на 5 метра от стаята ми, започваха танци и спортни мероприятия, които продължаваха до 22 ч. Добавям и това, че още една съседка пускаше една и съща песен цял ден и цяла нощ, което ме караше да настръхна всеки път, когато чуя песента в някое кафе. И така, атмосферата беше дискомфортна с оглед на парите, които плащах. Не смятам за редно в студентско общежитие да има забавачници: щом искат да печелят пари, нека използват обикновени жилищни сгради. Но там никой няма да допусне подобен шум.
Бях си обещал веднага след получаването на стипендията да замина за

Хамбург

Имах такава идея и за Дрезден и Лайпциг, но се отказах от нея, защото нямах време да я осъществя. Бях чул от много мои приятели, че Хамбург е красив град и задължително трябва да отида там. И така потеглих в хубавата петъчна сутрин с влак, който струваше 136 евро в двете посоки. На отиване бях с „обикновен” влак, а на връщане- с високоскоростен. Странно е, но влакът имаше закъснение с 25 минути още при влизането в Берлин. Наложи се да го композират на друг коловоз, но информацията за това бе подадена бързо, на немски и английски. Пътуването мина бързо, за 90 минути стигнахме Hauptbahnhof във втория по големина град в Германия.

Централна гара, Хамбург

Централна гара

По пътя видях стотици вятърни турбини и дълга равнина. Пристигнахме на гарата, но не можахме да слезем: имаше някакъв проблем със системата за вратите и се наложи да чакаме десет минути, докато я оправят. Гарата е изумителна: огромно хале на две нива, през което влаковете преминават директно. Няма фоайе, няма и скамейки. Хората си седят на пода. Пристигат и отпътуват влакове към всички части на Германия и към Дания. Нямах търпение да се махна от тази лудница и да стъпя на „свободна” Хамбургска земя. Посрещна ме страхотен вятър отвън и не можах да използвам хартиената си карта на града, затова се наложи да ползвам Google maps. Ориентацията беше лесна, защото още от гарата се виждаше кулата на

кметството (Hamburger Rathaus)

Реших да се придвижа произволно, следвайки интуицията си… и знаците. Веднага забелязах широките бели тротоари, датските банки и типичната ханзейска архитектура. След петнадесет минути се озовах в самото сърце на Хамбург: площада пред кметството. Не беше толкова оживено, колкото очаквах: имаше не повече от петдесет туристи наоколо. Неоготическата сграда със зеленикав покрив се извисява гордо от 1897 г., демонстрирайки статута на Хамбург като Свободен ханзейски град.

Кметството на Хамбург

Кметството на Хамбург

Днес Хамбург и Берлин са двата германски града със статут на провинции. От площада започва езерото Алстер. Тук е разположен монумент в памет на 40 000 хамбургски военни, загинали през Първата световна война.

Каналите преминават през целия град.

Интересно е да наблюдаваш сградите, минавайки по поредния мост: това обаче със сигурност не е толкова романтично, колкото разходка с кораб. Пропуснах тази атракция и трябва да съжалявам. Хамбург не ме впечатли толкова много: явно имах прекалено високи очаквания. И той обаче си има своята красота и достойнства: мултикултурна общност (много виетнамци, португалци, англичани и скандинавци), много работни места, красиви катедрали. За пет часа няма как да видиш всичко в този град: аз обаче успях да посетя основните забележителности. И отново с уговорката, че екскурзия с корабче, която излиза около 15 евро, дава по-добра представа за града.
По някакъв странен начин, вървейки в западна посока, достигнах до катедралата, която тук наричат Мишел.

Катедрала Санкт Михаелис, Хамбург

Катедрала Санкт Михаелис (Michel), Хамбург

 

 

Тя има хубава наблюдателна кула, но не се осмелих да се кача на нея. Тръгнах в посока

Landungsbruecken,

обект, за който не знаех много. Повечето туристи отиваха директно към него. Много кораби потеглят оттам; има хубава крайбрежна алея, която е пълна с хора.

Landungsbrücken - Морска гара, Хамбург

Landungsbrücken - Морската гара на Хамбург

 

Малко на север се намира и Рибният пазар, като пристанището продължава още километри нагоре. Не видях нито Queen Mary, нито какъвто и да е голям круизен кораб, но пък се откри страхотна гледка към пристанището. Първоначално се настаних на някакъв хълм, откъдето можех да наблюдавам цялата панорама, точно до хотел „Хафен”. След това слязох долу и се разходих по кейовете. Всички знаят, че Хамбург е второто пристанище на Европа, но не мога да проумея защо са построили града точно тук, на 120 км от устието на Елба. Може би това е, защото така се снабдява по-лесно вътрешността на страната.

Landungsbrücken, 20459 Хамбург, Германия
След много сериозна дезориентация, някак си попаднах на

улица Reeperbahn,

най-известната улица в Германия, както се твърди. Тя се намира в квартала Санкт Паули и започва на стотина метра от стадиона на едноименния втородивизионен отбор. По нея има много кабарета, стриптийз-клубове и еротични магазини. Майки се разхождат спокойно с децата си по тротоарите, като пред погледа им се мяркат огромни билбордове с голи (не разголени) дами и надписи: „Live sex”. Мнозинството от клубовете обаче е в страничните улички. Някакъв тип ме издърпа и ми даде визитка на клуба си, заявявайки, че шоуто започва в 18 ч., входът е безплатен, а бирата е само 5 евро. Изглеждаше много вдъхновен и явно не можеше да разбере защо толкова много бързах да прекратя разговора ни. Даже искаше да ми покаже клуба отвътре.
Но Реепербан е известна и с друго:

тук някога са пeли „Бийтълс”, започвайки кариерата си

Има площад на тяхно име, както и музей. Много хора идват да се веселят в този квартал с приятели. Имаше много рокери с Harley Davidson, може би около петдесет, мисля, че се наричат Big red machines.
Насочих се вече към

Хафен сити

Видях оригиналната сграда на симфоничния оркестър, която ще бъде завършена през 2014 г. Сградата е много оригинална, от нея се открива страхотна панорама. В Хафен сити нямаше нищо чак толкова интересно- хотели, барове, голямо виенско колело, което се въртеше, без да има посетители в него, и някакъв view point, който беше толкова нисък, че не е ясно какво се вижда от него изобщо.

Хафен сити, Хамбург

Хафен сити

 

Отсреща се виждаше огромен кораб с много коли на борда, и това беше. Предполагам, че от отсрещния бряг гледката е по-интересна. Тръгнах към центъра, защото имах само един час, за да хвана влака за Берлин. По пътя, без да искам, минах през

Шпайхерщадт,

който е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Шпайхерщад, Хамбург

Шпайхерщад

 

Хубави сгради от червена тухла, наредени една до друга покрай каналите. Намират се на около 250 м от Ратхаус. Кварталът е хубав, но сякаш на снимка изглежда по-добре. Може би човек трябва да свикне с Хамбург, за да почувства красотата му.
Намерих лесно гарата. Трябваше обаче да почакам влака известно време, защото имаше 20 минути закъснение! Разбира се, преместиха го на друг коловоз. Истински късмет е, че успях да се кача, защото той имаше над 40 вагона, а моето място беше във вагон 22. Първата половина на влака пътуваше до Лайпциг, Нюрнберг и Мюнхен, а другата- до друг град в Източна Германия. Условията вътре са повече от комфортни- всяка седлака си има контакт за зарядно, както и букса за слушалки (във влака има някаолко музикални канала); климатикът е перфектен, а информацията е винаги навременна: осведомяват те преди всяка гара, както и за закъснението на влака. Оказа се, че между Хамбург и Берлин скоростният влак вдига само 185 км/час, което малко ме разочарова. Доколкото знам, «най-бързата» отсечка е между Франкфурт и Кьолн.

Влакът се движи плавно благодарение не релсите. Няма го типичното при нас тракане на колелетата и клатене на влака, от което може да получиш морска болест. Обаче и цената си я бива. Интересното е, че влакът влиза в Берлин със същата висока скорост и я намалява чак 2-3 км преди Централна гара. Останалото е лесно- слизам от влака и хващам S 7 към Потсдам, където стигам за 42 минути.

 

* Официалният език в Германия е немски. Редакцията искрено препоръчва да го учите от невръстна детска възраст! – бел.Ст.

**Разликате между германците и другите народи е, че германците питат по време на избори, т.е.преди взимането на решението. След като решението е взето  – не се пита – бел.Ст.

Очаквайте продължението

Автор: Николай Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Хамбург – на картата:

КЛИКАЙЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

11

Вюрцбург – в търсене на върховните вурстчета

Стига Изток, стига тъмни Индии и недисциплиниран Юг! 😉 Време е да пипнем сърцето на Запада! А къде е то? В Германия, разбира се 🙂 Фламандският брабантанец Ангел днес ще ни води до един...

До изворите на Стелата /Льовен, Белгия/ 12

До изворите на Стелата /Льовен, Белгия/

Наистина харесвам пътеписи като днешния – предизвикани от друг пътепис в нашия сайт. Пък и днес е петък – как да не си поговорим за БИРА? 🙂


Приятно четене:

До изворите на Стелата /Льовен, Белгия/

Ихааааа каква яка дискусия се разгоря във връзка с Англия. Шефът спомена, че другата страна, за която се пишат „споряеми” разкази е Белгия. Как да не седне човек да експериментира като понапише нещо и чака критични мнения, социокултурнополитически анализи и естествено най-желаното – похвали. 😉

Гледайки картата с пътеписите с ужас забелязах, че на Льовен няма балонче. Как!? За Льовен – столицата на провинция Фламандски Брабант, няма пътепис!? И аз се пиша Vlaamsbrabander ! Мале, мале! Дано не разбере г-н Луи Тобак* , че ще видя едно фламандскобарабандерство. 🙂 Та почвам да пиша, докато не се е усетил.

Как да достигнем до Льовен?

Тук да уточним, че „ьо”-то в Льовен не е баш „ьо” , но да не навлизаме в света на гласните в нидерландския език, обогатен с подсветовете на антверпенския, лимбургския и недай си Боже западнофламандския диалекти… (Лиувен приблизително се произнася – бел.Ст.)

Та така. Презюмираме, че отправната точка е Брюксел. С влак от всяка от трите главни гари /южна, централна и северна/. В гарите си има едни табла с големи жълти разписания. Внимание! Има разписания за работни и неработни дни. Да не стане грешка. За работни дни отгоре на таблицата е синьо, за почивните е червено. За Льовен има доста често влакове, така че няма страшно. На сайта на белгийското БДЖ може да се провери предварително. Влак си има и от гарата на летището /Националното летище в Завентем, не Шарлероа!/. Ако отправната точка е летището в Шарлероа /гордо наречено летище Брюксел- Юг хихихихи/ свеждаме решението на задачата до предното условие – отиваме в Брюксел. 🙂

Аз бих ви препоръчал обаче да оставите прекрасно уредената железопътна мрежа на Белгия за по-отдалечени от Брюксел дестинации и да отидете до Льовен с автобус. На всяка спирка на градския транспорт в Брюксел има карта на лините, от която може да се ориентирате кои номера отиват в Льовен и откъде може да ги хванете. Като цена май е с една идея по–евтино от влака /може и да бъркам но така или иначе разликата няма да е особено голяма/. Пътувайки с автобуса ще може да се насладите на приятните селца и джиджани къщи покрай пътя и не на последно място на бясното каране на шАфьорите на ДеЛейн. Не наистина имам чувството, че ги избират с конкурси, всички са като едни Шумахерчета. Яко!

Автогарата и ЖП гарата на Льовен

са една до друга, така че дали ще пътувате с влака или с автобус, в крайна сметка обиколката започва от едно и също място. Гаровия площад.

delijn

Автогарата

Да се поогледаме.

Паметник за Първата световна война.

В ума ми изплува архивна снимка от Втората такава, на която пред същия този паметник позира ухилен немски войник. История и нейните превратности.

station

ЖП гарата с паметника пред нея

Хм ето една сградка, която би привлякла вниманието на някой завършил ВИАС /УАСГ е сега май/. Как ли са му смятали арматурата на това?

erker

Това цялото нещо, което се издава напред няма колони.

Плъхундер /паткан по варненски/.

M4034S-4211

Кметът къде дреме!? Я какви плъхоци са плъзнали по улиците!

Беше временно там. /тук да отбележа че снимките са компилация от различни ходения в Льовен, та разни несъответствия в годишните времена, сенките и пр. неща бодящи зоркото криминалистично око са нормални… то добре че не са записи от СРС-та, че както са луднали сега с тия автентичности/.

Като казах различни ходения. От нашо село се явява безмислено да се ходи по магистралата /Антверпенската/ до ринга на Брюксел и после по Лиежката магистрала с отклонението за Льовен… ама го обясних и аз… добре, че не съм в екипа на Виа Мишелин… В смисъл не се кара по катетите на триъгълник, а по хипотенузата, която в случая се явява /стария?/ път между Мехелен и Льовен. Но той въпреки, че не е магистрала, си има и предимства. Около него има доста супери и магазини, а най-голямото му предимство е, че се включва в околовръстното на Льовен. И от там Ооооооо!  Таворската и т.н.

Та-та-та-тааа /тържествено/:

stela

Светая светих!

Може би звучи куриозно, но

Стелата не е особено тачена в Белгия. В смисъл пие се, ама май Жупилер и Мас /от пилз бирите/ са по–вървежни.

Е, Вие в Льовен ако не пиете една Стела, дет се вика от извора, къде другаде. Кафененца има предостатъчно, но го оставете това за накрая на обиколката, че ще ви домързи, пък и не сме тръгнали на бирен туризъм я! А да! И не очаквайте да Ви сервират голяма потна халба. Тия работи с по половин литър бира, ги няма в Белгия. Пинче. Толкоз. 250-330 мл. Няма да забравя как именно в едно Льовенско ресторанче, като помолих да ми донесат половинлитровка, сервитьорът ми се скара с думите – „Тука – вика – е Белгия… така се сервира бира. Ако искате да се наливате – вървете в Германия!” Хахахаха. Сладури.

Еееех спомени от винил…  При първото ми посещение в Льовен /бях „белгиец” от една седмица/ бях покъртен от „красотата” на фламандските девойки … малииииии… куркузъбъл до куркузъбъл и то из целия Льовен. Уж студентски град, академичен център ала бала… Викам си зарад’ туй Балдуин Фландърски се е вдигнал и е отишъл на майната си… то как да седи при тия…

Обаче… при второто ми ходене… беше май месец… едни ми ти руси каки, с чорапогащници на баклавички, къси полички, кожени ботушки до коленете и карат ония ми ти велосипеди по главната….  мале, мале… Не знам защо първото ми впечатление беше толкова погрешно? Може би, защото беше зима, може сесийно време да е било нещо… пък то и окото привиква и се нагажда към местните изгледи… знам ли… както и да е…

Споменахме главната. Ето я:

glavnata

Льовенската "Витошка"

Тръгваме по нея. То се вижда в далечината кое е целта ни. Както казва мефрау – какво се гледа в Белгия – градове. В градовете – площад, катедрала, кметство… площад, катедрала, кметство…площад, катедрала, кметство…

kmetsvo3

Кметството

kmetstvo1

Пипнали са го а?!

kmetstvo2

Като пясъчен замък е.

Кметството е наистина страхотно.

Вече се използва само за представителни цели. Администрацията си има нова сграда. Има обиколки на кметството, но е на определени часове. Има си туристически център. Питайте. Готини са и шпрехат английски. Това да не Ви е Валония… 😉

Срещу кметството от другата страна на площада какво имаме? Катедралааа!

kathe1

Катедралата

kathe2

Друго си е оптичния зум ;)

kathe3

Катедралата отвътре. Бяла и светла. Не като Кьолнската.

Малко по-нататък е Стария пазар. Напред и вдясно има интересна статуя на отегчена девойка седнала на пейка. Оказа се, че нямам “чиста” снимка. В смисъл всичките ми са с някой седнал в скута на девойката. Карай! В дъното е някакъв факултет на университета. Свиваме вляво по уличката.

M4034S-4211

Стария пазар. Трябва да се завъртим на 180 градуса и да хванем уличката вляво.

И излизаме на Намзестраат /Намюрската улица/

По нея има доста колежи – всъщност факултети на КУЛ /в дворовете им се влиза свободно/. Има и ейзуитска църква.

fizichfak

По някави точни науки беше този.

fakult1

Във вътрешен двор.

jezuit

Йезуитската църква.

fakultpark

Ето от тук само направо и сте в парка.

При добро моткане от двора на факултета по … ммммм… ех какво беше… не мога и при увеличаване на снимката да прочета табелата… както и да е. Има китайски информационен център и ей това чудо…

M4034S-4211

Китайски глобус на звездното небе.

Та от тука направо може да се влезе в градската градина. Може да случите на някое конфитюрено парти:

konfparty

Масите са разпънати, багетите нарязани, бурканчетата отворени.

Ако няма, постойте на някоя пейка да се порадвате на студентската волност. Налягали по поляните … с китари… фрисбита… някои се правят, че четат, айде не на нас тия… и ние сме били студенти…

studentipark

А като дойде сесията? А!?

Този е бил дълги години ректор на Университета. Малееее кви ли напътствени слова им е чел, че да го зографисат в такава характерна поза. Хихихихи.

rektor

Да ни е честит 8-ми декември! :)

В парка има останки от градската стена. Като вървите по успоредната алея, на края на парка, вляво има тоалетна. Вие се смеете, ама ако сте с дете, пили сте някоя и друга Стела още на гарата или пък сте с някой родител ще оцените колко е хубаво да има някой с вас, който бързо може да намери Веце.

aleja

Въпросната алея.

От тук целта пак е видима.

Библиотеката на Университета.

Както казва един приятел „Като гледам каква е библиотеката, къв’ ли им е университета…” То всъщност университета са множество факултети разпръснати из града.

biblioteka

Да му се дочете на човек.

biblioteka2

Часовникът пее и мелодийки.

biblioteka3

Кой спомена нещо за оптичния зум?

Дано не случите някой лунапарк или фестивал на пазарите да са завзели площада, за да може да се насладите на цялостния изглед. А иглата а!? Яко!

M4034S-4211

Науката иска жертви.

muha2

Доста детайлно. Вижте му крачетата.

Ето тука пък съм виждал какви ли не снимки да си правят хората… Все едно са паднали от балона… подават нещо на хората в него… опитват се да се качат… Една група италиански туристи си направиха много яка поредица снимки с една тухла. Някой от балона я е изпуснал. Тя пада върху главата на един. Той се строполява на земята и остава безжизнен…  фоторазказ…  Както казва Стойчо – всичко си има климатично обяснение… 😉

balon

Ехей къде се намираме? ... В балон...

И така. Оставям ви тук. На този площад. Има още доста за гледане. Тесни средновековни улички. Църкви. Пивоварничка. Канали си има даже. За който обича шопинга има и магазини – студентски град е все пак.

ulichka

Ми уличка.

M4034S-4211

Не. Не е Брюж. Льовен си е.

durex

Ако някой го чака човек на легло.

Има и доста интересни статуи. За да го направим по-интерактивно – който намери всичките от следващите снимки печели… мммм … една Стела… от извора… от мое име… за негова сметка…  Хахахахаха!

stat1

M4034S-4211

M4034S-4211

studentkast

studentikus

Хайде чао! Че като гледам колко малко балончета има на картата на Белгия…. Но ще пишем, няма как…

И г-н Тобак, почетен гражданин ала бала, нещо няма ли за хората популяризиращи този прекрасен град 😉

======================

*кметът на Льовен

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

Германия(1): Хановер и зоологическата му градина 6

Германия(1): Хановер и зоологическата му градина

Миналата седмица малко неусетно отмина една годишнина – на 9 ноември 1989г падна Берлинската стена. Лично аз смятам, че именно това събитие доведе до възможността нашият сайт да съществува изобщо. За това днес ще обърнем поглед към днешния ден на страната, която направи реалност тази възможност: Германия. Дачи ще ни води из Германия, като днес ще започнем с Хановер и неговата зоологическа градина.

Приятно четене:

Германия

част първа:

Хановер и зоологическата му градина

Германците твърдят, че Хановер не е град, в който да се влюбиш от пръв поглед. Може и да са прави, но по-скоро грешат. Всички знаете, че Барселона заема особено място в сърцето ми, но никак не мога да се съглася с твърденията за Хановер. Хановер е…

Но, да започна от малко по-далеч: Пътуването до Хановер с автомобил отнема около 22-24 часа, в зависимост от това какъв маршрут изберете и дали има с кого да се сменяте на волана, за да си почивате. На отиване минахме през Сърбия – Унгария – Словакия – Чехия – Германия.

Бензинът на ЛукОйл в Сърбия не беше хубав. От него светна сервизното съобщение на колата и пътувахме „на тръни”. Унгарците преравят всяка кола, която влиза от Сърбия и е чист късмет, ако не те качат и на канал.

Магистралата в Чехия е, меко казано, неравна и друса зловещо в продължение на 500-600 км. Ако имате избор – не минавайте през Чехия. На връщане минахме през Австрия и нямам никакви отрицателни преживявания.

Пътищата в Германия са нещо, което никога няма да има в България.

Хановер

Въпреки, че хановеранци (да, така се наричат самите те 😉 ) твърдят, че трудно може да се влюбиш в този град, аз съм готова да поспоря. Хановер е чист и подреден град с интригуваща архитектура. Спокойствието и уюта бликат от всяка негова тревичка, особено ако оставим центъра на града на туристите и мръднем леко встрани из кварталите. Кварталите на Хановер и околните села изглеждат точно така, както винаги съм си представяла Германия (та и Австрия) – къщички на един-два етажа с триъгълни покриви, в които се гушат поне още два, малки дворчета, тесни улички, приличащи по-скоро на алеи, много цветя, чисти прозорци с кокетни перденца… И тихо. Много тихо и много спокойно. Контрастът със софийската действителност е неочаквано потресаващ.

Хановер е трудно да бъде обиколен за един ден. Ние се опитахме да го направим в два-три последователни дни, но не успяхме, въпреки, че имахме водач.

Ако си сам турист и няма кой да те води и да ти разказва, е добре да си купиш карта и да следваш червената линия.

Тънка червена линия свързва забележителностите в центъра на Хановер

В центъра (стария град) по земята е нарисувана червена линия, която те води и ако я следваш, ще обиколиш забележителностите на града сравнително систематизирано.

Хановер, Германия

Едно от местата по пътя е

Rathaus – т.е. Кметството

Може да се влиза свободно и да се снима (поне до някъде). Фоайето е впечатляващо – високо, огромно, с надписи на латински (чието значение още не съм успяла да потърся) – в центъра му има макети на Хановер – от създаването на града през средновековието, преди втората световна война, след нея и в наши дни.

Хановер е град, възникнал на „другия бряг” на река Leine (не знам как се произнася) – това означава и името му – „отвъд реката” и идва от старото Honovere. Там, от другата страна на реката, хората са се събирали, за да търгуват и постепенно са се установили трайно. Градът е възникнал точно на това място:

Най-старият площад

Геометричният център на Хановер обаче не е там, а при този часовник:

Геометричният център на Хановер

Разглеждайки книга с фотографии на Хановер от известен в средата на миналия век хановерански фотограф, видяхме, че този часовник е бил демонтиран през 1954 г. и през 1959 на негово място се появява един ужасно скучен и грозен негов заместник. Кога са върнали оригинала обаче не можахме да разберем.

Червената линия води и до „църквата без покрив”. Това е църква, унищожена от бомба през втората световна война. Интересното там е, че бомбата е паднала точно в средата на църквата и я е унищожила изцяло отвътре, но стените са останали невредими. И сега си изглежда така – зловещ паметник…

Няма как да се разкаже всичко за един град в една статия и затова хората са измислили фотоапаратите, но има неща, които задължително трябва да се споменат.

В Хановер се намира родната къща на математика Лайбниц…

Във всяка катедрала има орган…

Улиците на града са цветни и пълни с изненади. Освен интересните фасади, както си се разхождате можете да видите лебеди в реката…

…или столове на стената…

… или врата в нищото, заобиколена от разговарящи хора…

… или шарени диванчета…

… мини торнадо в бутилка…

… колело за 7 души, които докато въртят педалите, пият бира… или май беше обратното…

… а на почти всяка висока сграда има часовник. Толкова много часовници не бях виждала до сега.

И фонтани… всякакви…

А спирките на градския транспорт са били „дадени” на съвременни артисти, които са ги превърнали в музей на съвременната скулптура. Например – най-близката до Maschsee (Машзее или езерото Маш) спирка е подкитена под опашката на кит :) (ако беше подслонена, трябваше отгоре да има слон ;) )

Мдам, хората си имат и езеро, на което през зимата карат кънки… :)

Имат си и вело алеи – толкова много и толкова удобни, че не само можеш да прекосиш града без да слизаш от колелото, а можеш да стигнеш по тях и до околните населени места, без да пресичаш магистрали.

Може да стигнеш и до езерото Steinhuder Meer, което хановеранци на галено наричат „нашето море”. Езерото се намира в близост до Хановер (30-тина км за Германия не е разстояние) и представлява естествено езеро с големина 32 кв. км. Образувано е от ледник преди 10 000 години, максималната му дълбочина е 3 м, което осигурява топла вода за къпане и плуване почти до края на септември 🙂 Мястото е разкошно за разходка (пеша или с колело) и за почивка. За покоя и тишината допринася и забраната за използване на плавателни съдове с двигатели – в езерото могат да се движат само лодки с електрически двигатели и платноходки! Харесва ми :)

Сигурно ще ви прозвучи прекалено, но дори гробището ми хареса – можеш да минеш от там с колело, без това да пречи или смущава някого. Покрай алеята има чешмички, до които са окачени лейки, с които да си полееш цветенцата, които си посадил… ох, пълна скука!

Всъщност, Хановер е индустриален град, но това не можете да го усетите нито по мръсотия, нито по шум. Единственото, което ви напомня, че високите технологии са някъде наоколо са … автомобилите, които се движат по улиците. Видяхме толкова много коли-прототипи и толкова много коли, на които не им разпознах марката, че по едно време едва смогвах да ги снимам…

Приятно гледане! Пък, ако имате път към Германия, не пренебрегвайте Хановер – струва си! 🙂

Зоопаркът в Хановер бе първата точка от амбициозния ни план за покоряване на Германия това лято.

Зоопаркът в Хановер е място, което не се вписва в българските представи за зоопарк. Че е парк – парк е, че има животни – има, но има и много подробности, които го превръщат в нещо като музей на открито. Казвам „нещо като”, защото в музея би било скучно, а в зоопарка не беше. Искрено се забавлявах. Това може да се дължи на факта, че не съм пораснала достатъчно, но ако имах възможност бих прекарвала там доста от свободното си време.

Зоопаркът е организиран в тематично обособени зони – например Индийският слон е ограден от дворци на махараджи, маймуни и полуразрушени храмове, напомнящи декор на „Индиана Джоунс…”. Имаше 5 новородени слончета, което ми говори, че животните се чувстват добре там…

Кенгурите си живеят на австралийска територия – толкова реалистично пресъздадена, че се питаш дали наистина ще ти стигне бензина, за да се прибереш обратно.

Белите мечки пък си плуват покрай потънали изследователски кораби и когато не позират на напористи туристи с фотоапарати, ловят риба…

Когато преминавате към следващата тематична зона ви изпращат табели от рода на „Тамбукту – 52 дни” или „вие напускате Замбези”… Реализмът е постигнат не само чрез предмети, вероятно донесени от съответния район, но и чрез растителността – за всяка зона тя отговаря на оригиналната за района.

Другото, което много ми хареса е, че имаш възможност да бъдеш съвсем близо до животните. Това е особено възпитателно и обогатяващо за децата. Пък и за големите. Винаги съм си мислила, че пеликаните не са много дружелюбни, но се оказа невярно. Освен това са неочаквано и невъобразими мекички и ако не беше тази голяма човка бих ги гушкала с две ръце…

Заведенията за хранене в зоопарка също са съобразени с района, в който се намират – имате възможност да хапнете по южноафрикански в тази закусвалня…

Също в „Южна Африка” можете да се качите на лодка и да разгледате птиците от близо. Имаше доста странни екземпляри…

Не ни остана време да се качим на лодка, а също и да видим лъвовете. Оказа се, че ако искаш да видиш всичко без да бързаш, трябва да отделиш поне един цял ден.

Успяхме обаче да влезем на едно от представленията, където попаднахме на дресура на папагали Ара и на Улулица (не съм много сигурна, че се казва така).

Из зоопарка има открити сцени с амфитеатрални седалки и стига да дойдеш навреме – влизаш, сядаш и гледаш.

Представленията и лодките са включени в цената на билетите. Само за храната на територията на зоопарка се плаща.

Другото, което ми направи впечатление беше, че животните изглеждаха доволни 🙂 Имаше само едно тъжно животно – ето тази маймунка. Прилича на детенце, което го боли коремчето. Дано всичко й е наред.

Имаше и истинска ферма, пренесена там заедно с оборите, в които децата влизаха да играят с животните, чешмата на двора…

Имаше какво ли не! Няма да ви отегчавам с повече приказки, оставям ви да се наслаждавате на снимките, а аз ще си полегна и ще си почина!

Приятна ви разходка!

Автор: Даниела Соколова

Снимки: авторът

Към Европа с влака (4): Брюж и Антверпен 4

Към Европа с влака (4): Брюж и Антверпен

Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, бяхме в Мюнхен и Тюбинген, а за последно бяхме в Брюксел.

Сега ще продължим към Антверепен и Брюж.

Приятно четене:

Към Европа с влака

част четвърта:

Брюж и Антверпен

20.12.2009 г. И дойде мигът в който трябваше да се сблъскам със суровата белгийска зима, случваща се веднъж на много години и разбира се точно в момента, в който аз съм там. Още със събуждането следваше приятна, макар само в първия момент изненада. Валеше сняг на парцали, много готино, само факта, че в следващия момент погледнах през прозореца, развали удоволствието от това. Улици, тротоари и всичко беше толкова затрупано със сняг, че просто нямаше никакъв смисъл да се излиза и реших на следващия ден направо да съчетая Антверпен и Брюж.

21.12.2009 г. Въпреки че и този ден изобилстваше със сняг, реших че вече няма смисъл да седя в апартамента и да губя време, за това сутринта се отправих към гарата. Хванах си влака за Антверпен и се отправих към града познат в България най-вече с футболния си отбор-дал защитавания в годините прякор на ПФК Левски „Евроидиотът на Европа”(разбира се град Беверен чрез неговия отбор също е спомогнал за това, но само минах покрай него с влака)

Антверпен, Белгия

Антверпен

След това лирично отклонение, да се върна към града. Той представлява смесица от различни старинни сгради и по-съвременни. Интересно за по-старите сгради в града е, че за голяма част от украсата им въобще не е пестено злато. Това се дължи на факта, че в миналото Антверпен е бил най-големият пристанищен център в страната (днес също). Легендата за името на града е интересна. То идва от фламандски и означава нещо от сорта на човек който хвърля ръце. Това се дължи на мита, че някога имало великан, който бил завардил реката и не пускал нищо да премине през нея, без да му се плати. Един ден дошъл някакъв герой(както става винаги) и му откъснал ръцете, които захвърлил по брега (общо взето стил Давид и Голиат). Имено на него бил кръстен градът. А пък аз доста се чудих каква е тази статуя на ръка в центъра на града на едната пешеходна улица.

Хвърлени ръце – Антверпен, Белгия

Хвърлени ръце (Hand werpen ?)

Другото, с което е известен Антверпен, е най-високата църква в Белгия (като цяло,последните дни все на някакви високи църкви попадах). Тя е доста красива и внушителна, но не ми се даваха пари за да се качвам до върха й, пък и малко ми е омръзнало това да се дават пари за вход в различните религиозни храмове.

Четете по–нататък>>>