Archive for the tag 'Клагенфурт'

юли 04 2008

Бургас – Клагенфурт – Бургас (7): Епилог

Това, че още помотквам из чужди летища и не мога да се прибера в София изобщо не ме оправдава и да не пускам нови пътеписи. В днешния петък ви представям заключенията на Симеон Тодоров от пътуването му от Бургас през София, Сърбия, Сребреница, Мостар, Сараево, Хърватска, Словения, Австрия и обратно.

Искам да пожелая на автора да е жи, здрав, прав и корав и да ни радва с нови пътешествия и пътеписи!

Приятно четене:

p style=“margin-bottom: 0cm“>1.Пием кафе със сръбски студент в Ниш. Пълня му главата с „умни” приказки:

–Е, деда. Па ти си као неки Оксбридж..

-Ща е то?

-Тие, дека са свршили и Оксфорд и Камбридж…

Брех!

 

2.На сутрешното кафе у Даница Льепович соча иконата и казвам, че това според мен е Свети Сава.

-Че како нема да знаш? Он си jер ваш. Роджен je во Велико Трново.

Не знаех.

 

3.В сръбския вестник „Вечернье новости” 19 майй 2008 чета: „Македонци са отели нашег Jунака Марка Кральевича”.

Не им стигат на еднокръвните наши братя: Кирил и Методи, Сава, Наум, Самуил, Вапцаров, Григор Пърличев…сега грабят и от сърбите….

 

4. На мача в Москва, който гледам в ресторанта, обръщам внимание на някои произношения на сърбите.

-Челсеа

-Менчестер,

-Уейни е Вейни.

-Френк (Лампард)

 

5.Край колата ми в Кампа на палатка са нощували студенти. Сутринта се обръснаха, измиха с вода от туби. Наблюдавам ги тайно, чистейки продължително стъклата на колата. Единият си маже косата с гел.

-Деда, сакаш ли и ти да си убав?

-Не мерсим.

Като ученик в Поморие имахме една бедно момче с много хубава коса. Но бедно, бедно.

Надничал в сладкарницата, където богаташки младоци с намазани с брилянтин коси (гел, по сегашному) ядат пасти, пият лимонади..

-Моята ли коса ли не е за брилянтин!..Ама ляп няма.Ля-я-яп!

 

6.По крайбрежието на Хърватия карам през малък, но разтеглен град Омиш.

Първият квартал се казва Дуги рат. Вторият Мали рат.(Дълга война, Малка война). Играят си тука на войни.

Четете нататък>>>

5 коментара

юни 29 2008

Бургас – Клагенфурт(6): На кафе в Клагенфурт

Бургас — този път — Klagenfurt!!!

Взех си Довиждане с Драго, моя хазяин, и тръгвам. Мразя и не употребявам „Сбогом“. Това ще каже, че никога няма да дойда отново тук. Ами ако поискам?! Пак!?
-Довидженя, Драго. Много беше блага закуската ти-доручак! Дюшекът — екстра! Височината на мивката — Jер на място!
-Приятно!
1. Планинският път е гладък, красиво е наоколо —

Алпи,

все пак!
До „границата“ минаха десетина минути. А граница -отбих встрани да си приготвя документите: зелена карта, лична, паспорт, застраховки, талони…- граница НЯМА!
Имало е. Личи си. Но сега стъклата зацапани, на вратите паяжини. Не се ползва, вижда се. Профучавам и словенската и австрийската бараки. Само националните флагове се сменят.
(Знаете ли как е по югославски знаме? Застава! И Фичата е била знаме.)
Разказва журналист от „Литературная…“: Като мина известно време след Мюнхен, питам немския колега: -Кога ще бъдем в Австрия?-Че ти не видя ли?-Какво да видя? Нито полиция, нито митничари!?…-Ами, разделителната линия от бяла стана жълта…
Тук разделителната си беше все в същата боя, но дърветата, камъните, тревата — общоевропейски. Шенгенски. Като тези в Бачково — Рожен — Момчиловци.
Гладко, гладко. Но шосе с такъва стръмнина не бе видело(Израз на Хайтов). През зимата и нагоре и обратно без сериозни гуми, или вериги (тука май, са забранени!) си оставаш до някоя отбивка и чакаш…да цъфнат налъмите, или дойде „пътна“.
Австрийците, казвали са ми, са французите на германските племена. По-отворени. По-така — нашенци. Не съм бил в Oesterreich. Ще видим.
2. Не повече от 40 минути, а ми се стори цяла безкрайност, пътят до покрайнините на

Клагенфурт

Сега почва най-мъчното. Не знам къде искам да ходя. Да кажа Wo kann Маnn Kaffee komplee trinken? Все едно да питаш в Одрин къде продават локум.
Сигурно навсякъде.
Ама аз не съм бъхтал толкоз път за „навсякъде“!
Мен ми трябва най-хубавото място, с най-хубавото кафене, с най-хубавата Maedchen, носеща каффявата димяща течност!
Питам за Zentrum. Това поне не ще обяснения. Мъчно го намирам центъра. От вълненине ще да е. Правя непозволени маневри, но е неделя и бюргерите са in seinen Doerfen tzarevitsa und tomaten kopaen und Tscherecshen sammeln… С други думи — това, което правят кореняците-софиянци в събота и неделя на село.

3. С мръсна кола в Клагенфурт не влизам.

Разгеле, наблизо прелитам покрай айне Tankstelle — бензиностанция. Пак маневра и се нареждам пети-шести на опашката. А там!… А там нещо, което не си представях:
За четирите места за миене чакат по няколко коли. Миячки наоколо, момичета — Gar keiner! — никакви! Само бариера, при която на влизане получваш „копче“, някъде го пъхаш и — маркучът е твой! След 20 минути и по-дебелият на водната прахова смукачка (как мразя тази думмма!).
А-а, дойчовци, аз колата си от десет години не съм я мил с тези ръце. Аз с тях чертая и подписвам фактури, чекове, платежни… А тукашното население сякаш само чака този Sonntag (събота ли сме, или неделя? Много важно!), че да се отдаде на високоинтелектуалното занятие.

5 коментара

Switch to mobile version