Archive for the tag 'Кефалония'

окт. 04 2016

Айляшко плаване в Йонийско море

Днес Стоян ще ни повози на яхта из Йонийско море – дръжте сe, до лятото има по-малко от година! 🙂 Приятно четене: Айляшко плаване в Йонийско море или споделено сватбено пътешествие по вода Моите много близки приятели Веси и Ицо решиха да се врекат официално във вечна вярност в началото на юли и любезно поканиха […]

One response so far

авг. 28 2012

Йонийските острови: Кефалония

В последните седмици неволно започнахме една поредица за Йонийските острови. Днес наред е Вили, която ще ни разкаже за Кефалония

Приятно четене:

 

Йонийските острови: Кефалония

🙂  Ах, този симпатяга Митко, дето преди няколко дена колоритно описа лодкеното си пътешествие край Лефкада и Кефалония… И ми припомни моето собствено приключение преди… хм, кога минаха три години бе?!
И гледам аз – маалее, не съм си довършила разказа за Йонийските острови. Ауу… засрамих се… Честно!
Коой ме знае накъде ме е отвял вятърът, след като съм пуснала епизода за Лефкада, та Кефалония и Закинтос са паднали в канала. Ми, сорри, много хем…
Но пък нали има един лаф „По-добре късно, отколкото никога“ 😉

Остров Кефалония

Може би с течение на времето най-лудите моменти да са ми поизбледнели, но тъкмо и няма страстно да се юрвам в най-най-подробности 😉    И географско-историческа справка също няма да давам, понеже има в Интернет – спомням си, че аз от там бях почерпила нужната ми информация, непосредствено преди да тръгна.
И, като си помисля, че наближават популярните, тъй наречени „септемврийски празници“, през които масово българите побягват за 3-4-5 дена към близката чужбина – Истанбул, Македония, Халкидики, Тасос, пък може би и към нЕкои други гръцки острови… Т.е. нещо от това, което ще напиша, може и да е от малко полза някому 🙂

До Кефалония се стига със самолет (каца в Агростоли, столицата), или по море.

Ако си спомняте, в   http://patepis.com/?p=11285    аз се метнах на ферибота от малкото градче Василики, някъде в южния край на остров Лефкада.
Помня, че час и 20 минути ми се сториха доста дълго пътуване за някакви си 20 км между двата острова. Но пък не беше много скучно – сигурно 5-6 минути, след като тръгна фериботът, три делфина изведнъж изскокнаха из морето край кораба, направиха по два-три пируета над водата и спринтираха, хем някакси като по повърхността, към вътрешността на залива, който ние напускахме. Всички по палубата на мига се бяхме наредили край перилата, изненадани и очаровани от това представление. За съжаление не успях да им направя ни една свястна снимка. Напразно се кьорих следващия половин час из морето – тц, други делфинчета не се явиха.

о-в Кефалония, Йонийско море

о-в Кефалония - бавно и славно го приближаваме :)

Пристигаме към 18ч. и нещо.
Стоя на горната палуба и гледам как завивайки полека край скалите, корабът съвсем намяла ход и бавно прекосява малкия залив. По радиоуредбата обявяват:

Фискардо

 

Пристанище Фискардо, Гърция

Пристанище Фискардо

 

Не знам какво е Фискардо. Мислех, че е град. Или градче. Ама абсурд, та то са само няколко къщи. Село? Не, не. И на село няма вид. Ох, гръцка работа.
Любопитно ми е как ще успее ферито да се паркира до малкия кей, обаче става изненадващо лесно. За нула време от долната палуба се изсипват три-четирите автобуса с туристи и десетината коли и, докато се озърне човек и цъкне няколко снимки, всички возила за нула време – въз по пътя и – нанякъде зад хълма. В настъпилата тишина се чува само леко подпляскване в кея.
По това време на годината (около 20.09.) явно към 18:30 вече денят си отива. На всичкото отгоре, докато бях на кораба, едни сивкави облаци взеха да се разстилат отнякъде – само това остава, времето да се развали, мисля си…
Пътят се движи едва ли не по билото на планината. Кефалония очевидно е планински остров. И ми изглежда малко странен. Не знам защо, но си мислех, че е обвит в растителност…. Щото нали е остров?! (да бе, знам, че няма логика 🙂
Но тогава, в онзи момент, си мисля, че донякъде би трябвало да прилича на Корфу. Или на Лефкада.

Ми нали са все Йонийски острови…

Искам да кажа, че особено на места, първите 20-тина километра от острова определено ме разочароват – едни голи, ронливи скали, сипеи, безжизнено такова, или пък непристъпни отвесни скали… бе, пущинак направо. Иначе пътят е „шест“ – гладък асфалт, знаци, маркировка – цивилизовано.
А, като казах „знаци“, видях и невиждан до момента знак за внимание – триъгълник, в който е нарисувана коза. Ама от изненада не успях, пък и нямаше как да го заснема. Значи, виждам знака, цъфва изведнъж току пред един завой, опулвам се, и вече е зад гърба ми; остър завой надясно… и в този миг ги виждам и тях. Козите!

Мамма мия! Като кадър от някакъв сюрреалистичен, фентъзи филм

Стръмни сипеи към морето долу, лек сумрак и диви кози, щръкнали по камънаците. Много! Сигурно над 20 големи козища и цяла шайка мънинки, направо бебета още – бели, кафяви, черни, шаренички – бе, като някои алпинисти накацали по скалите, ви казвам, под, над, край пътя – шок, направо! Хийй… И как да го снимам това чудо, боже мой, като няма как да се спре – точно тук пътят е тесен, криволичи напрестанно на зиг-заг, опрян е в скалите отляво и долу морето, отдясно. На всичко отгоре в този момент има трафик и в двете посоки, и возилата са почти едно зад друго.

о-в Кефалония, Йонийско море

о-в Кефалония - гледки от завоите по пътя

о-в Кефалония, Йонийско море

о-в Кефалония - гледките от пътя, на скорост и на смрачаване

 

Следва нова табела: Миртос Бийч

И след секунди се появява уширение над морето, подобно на италианските тераси по Амалфитана. Сто на сто, всички минаващи за пръв път оттук, задължително спират за минутка. Е, картинката май си заслужава  🙂

о-в Кефалония, Йонийско море

Най-прочутият плаж на о-в Кефалония: Миртос - гледан от пътя горе, пак по същото смрачаване ;)

След около 2 км пътят се пръсва почти като лъчите на звезда в 4-5 посоки. Моят хотел е в

Сами,

т.е. от другата страна на острова, точно срещу Итака.

Sami, Гърция
А защо Сами? Защото, според инфото, там наоколо се намират двете топ забележителности на Кефалония – езерото Мелисани и пещерата Дронгарати.

Хотелът – о-в Кефалония, Йонийско море

Хотелът. По-точно част от него. Казва се "Атина" и в www.booking.com има отлична оценка за него.

Хотелът – о-в Кефалония, Йонийско море

Гледката от моята стая

 

Хотелът е в „класически“ гръцки стил

– не много голям, на два етажа с външно стълбище, изцяло в бяло, „разчупено“ от зеленото на разни растения. И е чист, обзаведен с най-необходимото, не е и скъп. При това офертата е със закуска и вечеря. Все пак, вечерта в тъмното, не съм кой знае колко очарована. Но не се и оплаквам. На сутринта обаче, откривам, че сме в най-най-най в края на Сами, но затова пък езерото Мелисани е на по-малко от километър от хотела.

Плажът… хмммм… за плажа мноого още може да се желае.

Но, както разбрах по-после, на Кефалония, освен Миртос, май има само още 1-2 по-пясъчни плажа. Но пясъкът на всички, включително и на Миртос,  всъщност е едър и груб, и с доста камъчки. Затова пък водата е синя, та синя, топла и прекрасна 🙂
А тук при Сами, плажната ивица е около 7-8-стотин метра общо, изцяло е от ситни-дребни камъчета. И не знам дали защото беше извън сезона, но частта пред хотела си беше абсолютно дива и пуста. Е, да, ама пък морето… аах, моретоо! 🙂

Морето край хотела в Сами, Кефалония

Морето край хотела в Сами

 

Крайбрежната алея на Сами, Кефалония

"Лунгомаре" 😀 ... Оф, пардон, Крайбрежната алея на Сами ;)

 

Сами се оказа малко и „заспало“,

хем във всякакъв смисъл, градче. Най-вероятно, защото вече беше извън сезона. И е толкова голямо, че може да бъде кръстосано надлъж и шир без особено бързане, буквално за половин час. Покрай пристанището му, където по разписание спират и едни грамадни фериботи, даже и от Бриндизи, по стар гръцки обичай има редица заведения, половината от които вече не работеха по това време, а от останалите, половината пък вече ги ремонтираха за следващия сезон.
Аз обаче реших, че ми се хапва прясна гръцка риба и по обедно време почнах като котка, душейки да обикалям, край тия 3-4 ресторантчета, които все още работеха.
Взирайки се да открия и английски вариант на изписаното на гръцки меню пред входа, неусетно изпротестирах на глас: Еее, аман бе, да ви се не види и езика… Що не сте го написали и на английски барем бе… Националисти такива!
И в този миг чувам на чист български: О, българка ли си? А? Заповядай.
Обръщам се – един младеж ме кани: Заповядай!

Ха! И следва блиц:

Ами ти какъв си тука? – Сервитьор.
О, браво! Ами прясна риба има ли? – Има, естествено.
Ама прясна ли е? – Гарантирам!
Пържена, печена? – Каквато искаш.
Скъпо ли е? – Зависи от рибата.
Каква ще ми предложиш? – Амии… пържена еди-каква си.. (Е, как се запомня гръцкото име на риба?)
Хубаво, и плюс салата, картофки и бира, колко ще струва? – (мисли малко) Към 8-9 евро.
Онази маса в кьошето, там до лодките… моята ли е? – (усмихва се) Става, заповядай.

Таверна – о-в Кефалония, Йонийско море

Ей в това ресторантче тук им изядох рибата :)

След 10-12 минутки пред мен кацва една голяяяма чиния, пълна с пържени рибки, плюс по домашному пържени картофки и салата от домати и още нещо си. Биричката – както се полага – с насълзени стени.
И ухае едно апетитно… Я да видим к’во става тука сега – опитвам внимателно едно рибе… ммм…. я още едно… ммм… Охаа, че като ги подметнах – ау, като невидяла!… Божествена рибка, ох… Кълна се – по-вкусна риба не бях яла до момента!
Направо щях да се пръсна. Също като люта китайска манджа в подозрителен китайски ресторант – твърдиш, че толкова люто, не, абсурд, не можеш да го ядеш… ама ядеш, та ушите ти плющят, щото то губиш контрола и не можеш да се спреш  😀  Та, тé такова нещо беше и с тая риба! – Ометох я, ударих още една биричка, издух се като плондер за по-малко от 10 евро. Побъбрихме си между другото с момчето – оказа се, че имало и други българи, които да работят на Кефалония и на Итака отсреща. Само покрай Коледа се прибирали за кратко в България и пак се връщали тука.

Сега няколко картинки от Сами:

Из центъра на Сами – о-в Кефалония, Йонийско море

Из центъра на Сами

Из уличките на Сами – о-в Кефалония, Йонийско море

Из уличките на Сами

Из уличките на Сами – о-в Кефалония, Йонийско море

Из уличките на Сами

Из уличките на Сами – о-в Кефалония, Йонийско море

Из уличките на Сами

Цветя – о-в Кефалония, Йонийско море

Ах, тези средиземноморски бугенвилии, всеки път ми вземат акъла! :)

Сами – о-в Кефалония, Йонийско море

Сами - Оп-паа, пак излязохме в центъра! ;)

Залез – о-в Кефалония, Йонийско море

И един от кефалонийските изгреви, видени от балкона на хотелската ми стая

 

Апропо, собственикът на хотела беше един… Е, грък. Ама Майк. Така искаше да го наричат. За супер краткия ми престой установих, че човекът работи наравно с персонала си – на рецепцията, на бара, шматка се из хотела и двора, кара продукти с колата си, помага при нужда на някой да качи куфар, или просто търчи да изнесе отвътре някъде стол навън на някоя възрастна мадам курортистка да поседне на сянка. Разпитва всеки от гостите как е спал, има ли нужда от нещо, харесало ли му е еди-къде си, т.е. където е бил през деня. А гостите му бяха преобладаващо холандци и англичани. О, и май знаеше имената на всичките си гости, винаги се обръщаше към всеки на име. Моето също запомни на мига. Изобщо, голям шемет! 😀
Та, значи, още първата вечер, малко след 21ч. реших преди да си легна, да ида да видя каква е хавата, и слизам до бара. Докато се кумя, за да не седя на празна маса, какво ли питиенце да глътна, пък и за здрав сън  😉  и той идва при мен. И с думите „Тази година за пръв път въобще ми идва някой от България“, сяда, слага пред мен чашка, казва „Това е едно гръцко питие, малко Метакса“, представя ми се, подава ръка, пита как е на български „наздраве“, казвам му, и той вдига своята чаша: „найздравье!“.
Не съм по коняците, но уважавам жеста му и… ближа, ближа… капка по капка… Иначе моментално си влизаме в тон, разбъбряме се сладко, почваме и да се хильотим  на вицове разни и глупости всякакви, той става от време на време да обслужи някой на бара, връща се пак… И така, до малко след полунощ, докато напълно ми снеме анамнезата… 🙂
Да, побъбрихме си приятно. И после пак – всеки път, когато в следващите два дена го нацелвах на кафе или коктейл следобеда, а вечерите – просто задължително ме канеше в бара. И, факт – не ми позволи да платя нито веднъж. Аз, след като ми отказа още първата вечер, помислих, че накрая, преди да си тръгна ще си платя накуп, както е обичайно на някои места, но не би. Заяви, че жестоко ще го обидя, ако настоявам, той ме бил черпил, защото просто му било мноого приятно да си приказва с мен. Еемии…
На изпроводяк ми връчи визитката си, написа отзад личния си телефон и заяви: когато искам, съм добре дошла, може сама, може и с приятелка, а ако няма място в хотела, в къщата му (на 20-30м зад хотела) винаги щяло да има място, а и живеел сам… е, можело и с мъж да съм (но това беше с половин уста и подобаваща физиономия)… Благодарение на Майк научих разни неща. Например, че пещерата Дрогарати не си струвала, но езерото Мелисани да не го пропускам. До Итака също не си струвало особено – заради легендите там ходели много туристи и било мнооого комерсиализирано… И още разни истории за града, за острова, за Гърция… за племенниците и сестра си, за дългия си кефалонийски род въобще, за книгата/филма „Мандолината на капитан Корели“, чието действие се развива на Кефалония и филмът е сниман там, а също и кога, как и защо изобщо е станал хотелиер, след като преди това е учил еди-къде си из Европата и то нещо съвсем друго.
Изобщо, ужасно любезен, постоянно усмихнат човек, с чудесно чувство за хумор, знаеше имената на всичките си гости, както казах, знаеше и кой какво и как го пие, кой коя стая предпочита, защото си имал от години и постоянни клиенти; някои идвали винаги в точно определено време на годината… А може би и ти? (ме пита)
Ами, може би… Е, да, ама вятърът впоследствие ме отнесе през едно море пó на запад от Кефалония 😉

Обобщено:


Да забравим за Майк. Не знам как е точно в разгара на сезона, но

през септември остров Кефалония е изключително спокоен,

бих казала, излегнал се сред морето и заспал на припек под слънцето /Боже, какви ги говоря?!  😀 /  Kоето слънце, обаче, е все още толкова горещо, че спокойно може човек да се позапържи и на плажа. Стига да не му пречат камичетата 😀  Но пък сигурно Майк или някой подобен на него услужлив грък с радост ще му даде шезлонг и лежанка да не му се ръби гърбината.

Кафалония ми се видя, сякаш див и някакси първичен остров.

И в същото време, там където има цивилизация, не липсва нищо от нея, удобствата са пълни. През септември цените рязко падат, а /мисля/ качеството на обслужването се запазва. Имате голям шанс да опитате местни плодове и зеленчуци, превъзходни са… А пък прясната рибка, пък и местното винце – о, думи нямам!
Вярно, може и да срещнете някой „дървен“ грък или гъркиня, на която светът й е крив в дадения момент, но бих казала, че хората преобладаващо са добронамерени и любезни. Много често срещано явление е човек да им говори на английски, а те да му отговарят на гръцки. И въпреки това, да се разберат 🙂

За тези, които се интересуват основно от културни ценности – едва ли ще бъдат удовлетворени на Кефалония.

Онези, които предпочитат СПА-курортите със скъпите глезотии и превземки – оо, едва ли, мисля няма смисъл, също да не тръгват натам.
Кефалония ще се хареса обаче на тези, които обичат мир и спокойствие, лежерно пътуване, почти недокосната природа, прозрачно, плацикащо се море в заливите и зашеметяващи изгреви и залези. Мда, Кефалония определено е за тях.

Още няколко гледки от острова и столицата Агростоли:

о-в Кефалония, Йонийско море

о-в Кефалония

о-в Кефалония, Йонийско море

Пейзаж от о-в Кефалония (зум)

Агростоли – о-в Кефалония, Йонийско море

Агростоли, сниман от пътя през залива

Агростоли – о-в Кефалония, Йонийско море

Из Агростоли

Агростоли – о-в Кефалония, Йонийско море

Из Агростоли

Агростоли – о-в Кефалония, Йонийско море

Агростоли - крайбрежната улица, водеща към пристанището

езеро Мелисани – о-в Кефалония, Йонийско море

А, ей го и билетчето за вход към подземното езеро Мелисани. Ами да, има вход... и нЕма лабаво ;)

езеро Мелисани – о-в Кефалония, Йонийско море

Езерото Мелисани, но за голямо мое съжаление, а и непонятно защо, всичките ми снимки от него са странно размазани като по някаква магия. Само три са свестни и тази е едната. А езерото е необичайно, интересно и си струва да се види. Да. :)

Сами – о-в Кефалония, Йонийско море

О, това е пристанчето пред хотела в Сами...

о-в Кефалония, Йонийско море

И отново почти дивият о-в Кефалония, гледан откъм морето :)

 

Следва Закинтос…

Автор и снимки Вили

 

 

 

Други разкази свързани с Йонийските острови – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂„]

 

11 коментара

авг. 21 2012

Итака, Кефалония и Лефкада (2 част на Загубени из гръцките острови)

Продължавам с обиколката на Йонисйките острови с лодката на Димитър. Предишния път обиколихме  Лефкада, Меганиси, Каламос и Кастос, днес ще заминем за Итака, Кефалония и ще се върнем на Лефкада.

 

Приятно четене:

Загубени из гръцките острови

част втора

Итака, Кефалония и Лефкада

На другата сутрин, свежи и отпочинали, поехме към родното място на хитреца Одисей – и намерихме след около два часа плаване девствен плаж с чиста, нежносиня вода….

 Плаж на остров Итака, Гърция

Лодка – остров Итака, Гърция

 

Починахме си малко – и друм към гр.Вати, столицата на остров Итака, разположен в много дълбок залив от източната страна на острова –

 Лодка – остров Итака, Гърция

Наближавахме столицата –

Лодка – остров Итака, Гърция

 

когато към нас се приближи изневиделица огромен RIB с 2х300 SUZUKI с четирима доста едри души на борда –

λιμεναρχειο, и ни спря за проверка

Всъщност проверяваха дали не сме водолази – на бутилки или апнея, защото остров Итака – после разбрах – бил природен резерват и било забранен такъв вид риболов.

Итака, Гърция

 

Като видяха, че нямаме нито бутилки, нито харпуни или неопрени и след като им размахах документите за регистрация на лодката, ни махнаха приветливо и отфучаха.Много се изкушавах да се снимам с тях, но не бях сигурен как ще изтълкуват подобен подтик и затова си затраях, докато се изгубиха от поглед. А ето и

градчето Вати

Вати – остров Итака, Гърция

Вати

Хубаво, малко, китно и приятно градче – истинския дух на Средиземноморието, родния град на Одисей, възпят от Омир и т.н…..

 остров Итака, Гърция

Одисей – остров Итака, Гърция

 остров Итака, Гърция

 остров Итака, Гърция

 

И китни, спретнати, подканящи таверни на брега на дълбокия залив….

 Вати – остров Итака, Гърция

Културен отдих пред музея на гр.Вати с трима герои – един древен и двама съвременни…

 Гръцки герои – остров Итака, Гърция

 Гръцки герои – остров Итака, Гърция

 Гръцки герои – остров Итака, Гърция

След този интелектуален напън седнахме да направим дневния разбор на пътешествието, ловко подмятайки коментари за стила на Моделиани и Албрехт Дюрер, съпоставен с този на Микеланджело и Рафаело, както и паралелните линии в лингвистично-исторически аспект на катаревуса и димотико…..в – имахме късмет с българския си нюх – най-сполучливата таверна, където сервитьорката се оказа…. наша родна мома….

 Българка на остров Итака, Гърция

Снимаща местните пияници….

 Таверна – остров Итака, Гърция

След кръчмата –

 остров Итака, Гърция

остров Итака, Гърция

 

и това неочаквано и приятно запознанство с Виктория /така се казва тя/, подпийнали лекичко, но недостатъчно за „Градил Илия килия” и „Абе ти мен уважааш ли ме” решихме да си тръгнем и да намерим плаж за нощувка – някъде в близост южно до града, за да ни е удобно на другия ден да се върнем за провиизи и рицина. Но не щеш ли, тръгвайки от градчето, излезе гадна вълна с пречупен гребен и станахме вир-вода, защото задуха и много силен вятър. Всички яхти и рибове в района презглава се втурнаха към пристана, ама ние – не, дай да търсим плаж. Току-що излезли от залива на Вати, условията на плаване станаха почти невъзможни и ние се спасихме – за наш късмет съвсем в непосредствена близост до града имаше малък залив с интересен плаж, целият осеян с маслинови дървета, където и закотвих лодката. Ето го и него  –

 Плаж с маслинова горичка – остров Итака, Гърция

 Плаж с маслинова горичка – остров Итака, Гърция

Поклечахме, повъртяхме се, подремнахме, вълната най-сетне падна и ние се изстреляхме към срещуположния бряг на големия залив в търсене на плаж да приюти наши милости…. Тръгнахме оттук –

 Плаж с маслинова горичка – остров Итака, Гърция

и стигнахме дотук – малко каменно плажче, сгушено в основата на планината, ограждаща залива като верен страж-пазител…

 Залез – остров Итака, Гърция

 

Бързо под лъчите на заспиващото слънце спретнахме нашия миниполис –

 Лагер – остров Итака, Гърция

за да отморим и на другия ден заранта да хукнем към

Кефалония –

 Лодка – остров Кефалония, Гърция

 

 

 

Ами красив остров си е и това е положението ….

 остров Кефалония, Гърция

 Ферибот – остров Кефалония, Гърция

Палма – остров Кефалония, Гърция

И градчето Сами,

сънливо протягащо се под лъчите на изгряващия Хелиос –

 Сами – остров Кефалония, Гърция

Красива архитектура – местната църква :

 Църква в Сами – остров Кефалония, Гърция

 Скулптура – Сами, остров Кефалония, Гърция

 

 

Поразходимме се, поснимахме, пихме сутрешното каф….ох, биричка, и айде – обратно към Итака. Не толкова времето ни попречи, колкото преценихме, че за тези три-четири дни видяхме прекалено много нови неща и изпитахме доста силни емоции, въртейки се из приказните острови на лазурното Йонийско море, за да обиколим целия остров Кефалония. От другата му страна се намира

Порто Кацики –

 Порто Кацики – Кефалония, Гърция

 

както и много красиви надводни и подводни пещери, но преценихме, че този остров си заслужава да дойдеш само на него поне за четири-пет дни. Нейсе. И утре е ден. Прибрахме се набързо на „нашия” плаж /той няма достъп откъм сушата/ и всеки се отдаде на активна почивка:

 Лагер – Кефалония, Гърция

 Лагер – Кефалония, Гърция

Спуснахме се пак до градчето Вати, повторихме вчерашната разходка, върнахме се и си направихме скромна вечеря с бяло винце на плажа:

 Лодка – Кефалония, Гърция

Право срещу нас се вижда столицата на остров Итака…

И така, на другия ден – багажеца в лодката и поехали на обратно към

остров Лефкада, отново към град Нидри,

защото и този остров е доста голям и нямаше да ни стигне един ден, за да го обиколим целия. Преминахме обратно през протока между Лефкада и Меганиси – спокоен и широк като тропическа река, и се озовахме в дълбокия залив на градчето Нидри…. (по пътя пак видяхме стария пират Одисей, най-вероятно лутащ се из островите на Циклопите в напразен опит да се прибере навреме преди съпругата му да си намери нов мъж…)

 Лефкада, Гърция

 

И залива :

 Нидри – Лефкада, Гърция

 

 

 

 Нидри – Лефкада, Гърция

осеян с таверни, които само като ги погледнеш, и ти потичат лигите…..

Отново в Нидри.

Отново слънце. Хорска глъч и чужда реч… И си мисля, ето така: ами че това съм аз, Митко, с моята лодка след 225-тия посетен от мен гръцки остров:

Нидри – Лефкада, Гърция

Хууубава и дълга разходка, а после какъв плаж си намерихме за нощувка – преценете сами –

 Плаж – Лефкада, Гърция

Плаж – Лефкада, Гърция

 

Последната ни вечер в този регион…. На другата утрин – в шест часа – „Ставай, втора рота !!!”  В лодката и хайде към гр.Лигя, където са колата и колесара. Жалко… свърши… Последни моменти на острова:

 Лодка – Лефкада, Гърция

 Лефкада, Гърция

 

И след пет вълнуващи, осолени с морски пръски дни, изтъкани от тюркоазената синева на това вълшебно, приказно море, нашия скромен пътен състав от МПС, колесар и лодка отпътува за Родината. Минали повече от 260 км. по море, посетили шест нови острова, ние се прибираме с чувство на удовлетвореност и прекрасни спомени за тези наистина дивни места….

 

 P.S. Предстои ми пътуване до Корфу, Паксос и Антипаксос, след това – с отделен курс – Спорадите (Скиатос-Скопелос-Алонисос-Кира Панагия) и ранната есен – до Елафонисос и Китира /или пък островите в Атинския залив- Саламина, Ангистри, Егина, Порос и евентуално Хидра и Спецес/. Ако някой от вас, които четете това писание, притежава лодка или яхта, и има желание, възможности, време – може да си свърже с мен на и-мейл: adolf33@abv.bg или на тел.0888, 0898 или 0878/ 531444 за да се присъедини към мен в тези летни, гръцки авантюри в летото господне 2012-то.

 

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Йонийско море – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

3 коментара

Older Entries »